дневник Разкази от Исландия

[MCC]

На 7.10.2020 г. в 19:57, DenitsaS каза:

в момента виждам много неща в обществото и начина на живот, които при предишните ми престои не съм забелязвала

Би ми било много интересно да разкажеш някои от впечатленията си. 

И аз благодаря за темата и за транскрибциите 🙂

[DenitsaS]

@MCC Благодаря за интереса, със сигурност ще разкажа 🙂

 

 

23/07/2020 Hot springs & Horses

 

Малък пропуск в хронологията - преди изкачването на Еся имахме един ден из полуостров Рейкянес (Reykjanes), който често е подценяван и пропускан от туристите, а всъщност е много интересен откъм природни дадености. Аз също бях там за пръв път едва миналата година, но за кратко, а моят приятел не беше ходил никога и решихме да отделим на полуострова два дни. Първата спирка беше езерото Клейварватн (Kleifarvatn) - с дълбочина от 97 м. и площ от 10 кв. км. то е най-голямото на полуострова и трето по големина в Южна Исландия. В една част от езерото гореща вода се влива от геотермални извори, но иначе водата е много студена. Първата отбивка води до черен плаж, където за съжаление имаше следи от гуми, въпреки че си има място за паркиране. Плажът беше пуст, с изключение на едно семейство, което си правеше пикник. Малко по-нагоре по пътя е панорамната отбивка, откъдето има страхотен изглед над езерото (на втората снимка се вижда празният паркинг) - тук нямаше никакви хора по това време. 

 

 

 

 

 

 

Следващата забелжителност беше геотермалната зона Селтун (Seltún) - тук вече имаше повече посетители, но разбира се, нищо в сравнение с предишни години.  Всъщност това място има две имена - ще го срещнете или като Селтун или като Крисувик (Krýsuvík), като Крисувик е името на по-големия район, от който Селтун е част. Намира се на 40 км от Рейкявик и освен голям паркинг, тук има и тоалетни 😂 Може да звучи глупаво, че го казвам, но ако сте планували цял ден шофиране, такава прозаична подробност може да се окаже важна. На това място може да прекарате от 30 минути до няколко часа според зависи какво ви се прави: разходка по пътеката (лесна и кратка) или ходене по околните баири (пътеките са маркирани, но трябват добри обувки, защото някои части са стръмни и имат вериги). Както и при другите геотермални зони, важното е да не се излиза извън маркировката, защото земята буквално ври и кипи. Тук е много по-цветно, отколкото при Гейсир (Geysir) например, но пък го няма уау-ефектът от изригването на гейзера. На нас определно ни харесва, може би в бъдеще ще разучим възможностите за хайк наоколо. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъкмо бяхме стигнали до панорамната платформа и ги видяхме. Над 20, във всички възможни цветове, препускащи през полето от другата страна на пътя. Нямаше как да не отидем при тях и да ги погледаме отблизо 🙂 За съжаление не мога да кача видео, но някои от конете си играеха борейки се един с друг, по начин подобен на този, който описват в исландските саги. 

 

 

 

 

 

На връщане спряхме до едно от лавовите полета за няколко снимки. Предварително бяхме решили, че няма да ходим на повече места този ден, но е напълно възможно да посетите всички забележителности на Рейкянес в рамките на дългия летен ден. Повече за полуострова в някой от следващите постове.

 

 

 

 

 

[patilana]

@DenitsaS така ме зарадва с тази тема ! Благодаря на подстрекателките ! 

Записвам се да я следя внимателно, защото знам че ще науча повече, отколкото си мисля, че може. Ти си прекрасен разказвач Дени!  Записвам се и за да не изпусна някоя снимка на исландското небе. Понякога не можех да си поема дъх от цветовете, които създава по него природата на севера .

И аз като теб, умножавам поне по две времето, за който и да било трек, ама това да го мислят тия дето са тръгнали с мен , аз съм там за красотите, които не могат да се видят от кола и няма начин да се откажа от тях. Напълно споделям мнението ти за полуостров Рейкянес. Всеки, който е любопитен към това как се създава твърдата земна повърхност има възможност да го види в най - чист вид . 

Ние с @anita82 си стиснахме ръцете още по път към летището, за втора зимна Исландия, че за къде сме в този живот без да сме видяли ледена пещера ?! А наскоро си обещахме и една лятна ... След тази тема не се наемам да кажа колко ще са летните. Срува ми се, че ако не изкараме едно цяло исландско лято, пусти да опустеят преброените почивни дни, ще се връщаме доста. Аз, лично, няма да мирясам и докато не провлача крак през онези шарени планини горе. 

Да, и да си кажа, че ще съм щастлива от всичко, което ще намеря тук от теб, напълно се доверявам на преценката ти.  

[DenitsaS]

@patilana Искрено ти пожелавам и зимни, и летни исландски приключения и ще се радвам да помогна с идеи 🙂

 

 

25/07/2020 Imagine Peace

 

След като се сдобихме с лека мускулна треска от изкачването на Еся, решихме да прекараме следващия ден на остров Видей (Viðey), който въпреки че е само на няколко километра от брега на Рейкявик, често бива подминаван от туристите. Разбира се, до голяма степен това е така, защото повечето хора се опитват да видят основните забележителности в страната и не си оставят време за столицата, което е нормално. Но ако имате някакво време за запълване в Рейкявик между септември и май и часовете ви съвпадат с часовете на лодките до острова, според мен си струва да се види. Цената на двупосочния билет е 1650 крони, билетите се запазват от този сайт: https://elding.is/videy-ferry-old-harbour-reykjavik, има по две лодки във всяка посока, като може да се качите от старото пристанище или от Харпа. Лодката пътува 20 минути, през които може да разгледате и поснимате Рейкявик от вода. Ние хванахме първата лодка в 11:50 и след като пристигнахме, си намерихме една слъчева пейка, където обядвахме. После се разходихме до няколко от "забележителностите" на островчето и се порадвахме на панорамната гледка към Еся и към града от хълма Скулахотл (Skúlaholl). Има маркирани пътеки, както и много информационни табели, разказващи историята на острова. Ние се прибрахме с лодката в 14:30, като това време е достатъчно да се видят основните неща, но ако искате да обходите целия остров, следващата лодка в 16:30 ще ви остави достатъчно време да се справите с това. 

 

 

 

 

 

Видей е най-големият от петте острова в залива Котлафьордур (Kollafjörður), останалите са Лундей (Lundey), Акурей (Akurey), Енгей (Engey) и Терней (Þerney). Преди 2 милиона години Видей в бил активен вулкан, но преди 13,000 години нивото на океана се повишава рязко заради разтапянето на ледници и островът бива залян, за да излезе отново на повърхността преди 10,000 години, когато нивото на океана спада. Днес островът се състои от две части – Хеймаей (Heimaey) и Вестурей (Vesturey), свързани от тесния провлак Ейдид (Eiðið). Църквата Видейяркиркя (Viðeyjarkirkja) е завършена през 1774 година и е първата изцяло построена от камък църква в страната, а в момента е и втората най-стара църква в Исландия. Всъщност на Видей е имало църква още през 12-и век, а през 1225 година е построен и Августински манастир от Торвалдур Гисурарсон с помощта на небезизвестния политик, учен, и общественик Снори Стуртлусон. Манастирът скоро става изключително богат (контролирайки 100 ферми и събирайки данък от производството на сирене), но през 1539 година хората на датския крал избиват монасите, плячкосват и подпалват манастира и църквата. Последният католически епископ Йоун  Арасон възстановява манастира и изгражда стена около него. Днес има запазени каменни основи на постройки, прилежащи към манастира. Смята се, че сагата Kjalnesingasaga е записана в този манастир през 14-15-и век. През 1550 година обаче епископът е обезглавен по нареждане на датския крал, който въвежда Лутеранството, а с това се прекратява и съществуването на всички манастири в страната. В следващите две столетия островът е част от кралското владение Бесастадир (Bessastaðir), което пък днес е официалната резиденция на исландския президент, а единствените жители на острова са настанени в дом за бедни в града. До църквата се намира Видейярстова (Viðeyjarstofa) – официално най-старата каменна сграда в Исландия, построена през 1755 година за резиденция на първия исландски съдия-изпълнител/отговорник за хазната Скули Магнусон, който поръчва и възстановяването на църквата. Скули Магнусон се счита и за един от хората, отговорни за процъфтяването на Рейкявик, тъй като развива търговията и индустриите в града. Къщата Видейярстова е проектирана от датския архитект Nicolai Eigtved, известен с работата си по двореца Christiansborg Palace в Копенхаген. Историята на Видей продължава с изграждането на няколко ферми за животни и процъфтяващо рибарско село до 1930 година, последвани от фалит и обезлюдяване. Днес къщата е кафе-ресторант и ако не се лъжа, предлага и 1-2 стаи за гости. Мястото е популярно за сватби, кръщенета и подобни празнични поводи, защото е много идилично и няма почти никакви посетители.

 

 

 

 

 

Една от по-новите забележителности на острова е арт-инсталацията Imagine Peace Tower, построена в памет на Джон Ленън от Йоко Оно през 2007 година. На исландски се нарича Фридарсулан (Friðarsúlan), което означава “колоната на мира”, като върху колоната е изписано посланието за мир на Ленън "imagine peace" на 24 езика.  Всяка година на 9-и октомври (рожденият ден на Ленън) от монумента се издигат 15 лъча синя светлина, която е достатъчно силна, за да се види от града и всичко това продължава до 8-и декември (денят, в който Ленън е убит). Светлините се пускат още няколко пъти през година на специални поводи. Всяка година запалването на светлините се извършва лично от Йоко Оно и на мен много ми се искаше поне една година да съм в Исландия за това събитие. Е, тази година съм, ама Йоко Оно реши да не идва 😂 Все пак бях успокоена с думите, че не ми трябвало да гледам на живо жената, разтурила Бийтълс 😄

 

 

 

09/10/2020 

 

В петък вечерта специално излезнахме на разходка до крайбрежната да наблюдаваме запалването на светлините, за които тъкмо споменах. Малко след 9 часа вечерта синята светлина наистина озари небето и беше хубаво, но с телефона не можах да направя никакви снимки. Общо бяхме 10 човека, които се бяхме събрали под един фар на крайбрежната 😄 В чест на 80-ия рожден ден на Джон Ленън обаче бяха осветили и Харпа и тук снимките ми се получиха по-добре. Тук може да се гледа официалното видео: http://imaginepeacetower.com/light-house/

 

 

 

[Георги]

Аз имах късмет и с времето, и снимките при визита н2 🙂

 

 

Тогава също бяхме десетина човека да зъзнем да чакаме светлината. Не ходих до острова, че чак вечерта пристигнахме в Рейкявик. Имаше някакви организирани турове специално за целта, но бяха доста скъпи. Бях ги питал дали може да ползваме само ферито, но не, не можело, за вечерта само тур. 

[DenitsaS]

@Георги Ооо, много хубава снимка, благодаря, че сподели! Аз трябва тепърва да ти чета темата за северните сияния и да се боря с техниката 😂

[DenitsaS]

10/10/2020 Лакомства

 

Бях решила да карам разказите по дати, но ще разваля хронологията, за да споделя малко есенни снимки, а и да разкажа за един аспект от исландското ежедневие, тъй като няколко човека проявиха интерес. Първо за есента: има я, но ми се струва доста кратка. Преди около три седмици листата пожълтяха, а в момента повечето вече са опадали, температурите са между 6 и 11 градуса, и е светло между 8:30 и 18:00 часа. Тези снимки са от парка до католическата катедрала Ландкотскиркя (Landkotskirkja), която е много близо до нас, и където обичаме да ходим уикенда да обядваме (ако не вали). Катедралата датира от 1929 година и е проектирана от Гудйоун Самюелсон, който е може би най-известният исландски архитект и е проектирал Хатлгримскиркя (Hallgrímskirkja) в центъра на Рейкявик и Акурейраркиркя (Akureyrarkirkja) в Акурейри. В съседство на катедралата се намира частното училище Ландакотсскоули (Landakotsskóli), което е основано през 1896 година и е едно от най-старите училища в страната.

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

Сега малко за особеностите на исландския национален... начин на хранене 🙂 На първо място искам да отбележа, че няма да давам оценка на начина на живот тук, ще се опитам по-скоро да опиша отделни неща, които съм забелязала, а всеки може да си ги тълкува както прецени. Едно от нещата, които не знаех за исландците до преди няколко месеца, беше колко много обичат да похапват сладки неща и всякакъв джънк фууд. Исландия е една от малкото държави, в които McDonald's нямат ресторанти (единственият затваря през 2008), но бургерите са изключително популярна храна и се предлагат във всеки ресторант. В края на седмицата контейнера за хартия в нашата сграда прелива от кутии Dominos и според нас пиците им са по-вкусни в сравнение с тези в други държави на същата верига. Също така за пръв път видях и Happy Hour на десерти в един от хубавите ресторанти - Фятлконан (Fjalkonan). Лично за нашия вкус десертите идват доста сладки. Другото любимо нещо тук е сладоледът, който обаче не се консумира в чист вид, ами с добавка от желирани бонбони, захаросани ядки, парчета шоколад и шоколадови десерти, нутела, бисквитки, замразени плодове и всякакви подобни лакомства, за които може да се сетите. Подобно нещо има и при тортите - често украсата върху тортата е нарязан на тънко десерт Сникерс/Марс/Баунти, налепени отстрани бисквитки Орео и други такива. В най-известния магазин за сладолед Исбуд Вестурбайяр (Ísbúð Vesturbæjar) се предлага нещо, наречено Брагдаревур (Bragðarefur) или микс от сладолед и 3 от гореизброените добавки. Ние винаги си делим един малък Брагдарев, защото за нас количеството е достатъчно, но обикновено децата си взимат малък, а възрастните среден или голям. Този магазин е може би единственият в града, където винаги има опашка 🙂

 

   

 

След като описах какво обичат да хапват исландците, сега да видим и кога го хапват 🙂 Заедно с много други нови думи, първата седмица на работа научих и думата "gúmmelaði". В стаята за почивка имаме информационно табло и виждам един списък, озаглавен "Gúmmelaðidagurinn" - "Ден на... нещо си", където срещу всяко име е сложена дата до декември. Виждам, че датите се падат в петък и си мисля как сигурно е нещо, свързано с административни задачки, които трябва да се свършат в края на седмицата, и са ни разпределили на ротационен принцип, а мен като нова са ме сложили чак в края на ноември. Да, ама не: оказа се, че "гумелади" най-общо се превежда като "почерпка" и всеки петък един от служителите носи почерпка 😂 Като се изредят всички, се почва отначало. Носят се торти, къпкейкове, чипсове, бисквити, желирани бонбони, дипове, хляб, плодове, зеленчуци и каквото още може да се сетите. И така, идва петък и моята колежка ми казва: "Днес е ден за почерпка и да знаеш, че ще имаме 10 минути допълнителна почивка сутринта, за да си хапнем. Защото е много неприятно да отидеш в обедната почивка и почерпката вече да е свършила. Колегата отиде сега да хапне, после си ти, после аз". И аз, разбира се, се съгласих - определено е много неприятно някой да е изял почерпката преди да си я опитал 😄 Идва моят ред да си хапна и се засичам с друга колежка: "Това с деня за почерпка в петък много исландци ли го правят или го има само на някои работни места?", питам я аз. Явно въпросът ми се е сторил доста глупав, защото тя ми казва: "Ами нямаме го като написано правило, но да, повечето исландци обичат в петък да се черпят, защото нали е петък и е хубаво да си хапнем нещо сладко." Как да не се съгласиш? 🙂 За съжаление нямам снимки от почерпките, затова ще завърша поста с още есенни моменти от квартала:

 

 

 

 

 

 

 

[Niceday]

Хмм, повечето малки прозорчета са отворени, а ти казваш, че се е застудило 🙂 Аз също държа отворено постоянно, но тук все още е около 4-5 градуса нощем и около 14 денем. И не са пуснали парното, та е все едно 🙂 При вас вероятно отоплението работи? 

[AlexandraKo]

А @DenitsaS, освен, чудесен разказвач и познавач на Исландия, ни е и красавичка голяма:)))

Браво и пак благодаря, за страхотната тема. Аз чакам да се посъбере повече, че да си чета по-дълго.

И дано не се влошат нещата с вируса, ама вече съм си намислила подаръка за следващия РД:))))

А, а пък петъци ще има и за напред - интересно ми е, какво се черпите и как изглежда.

Ти с какво ще ги изненадаш?

[DenitsaS]

@Niceday Аз съм от хората, които не търпят много студ, та по моя преценка се застуди 🙂 Иначе тук отоплението работи постоянно и всеки си го пуска, когато прецени, защото топлата вода идва по тръби от горещите извори. В Рейкявик топла вода, парно и ток са много евтини и са сметнати към месечния наем, докато в някои части на страната, които нямат геотермални извори в близост, сметките са високи. Та ние също си отваряме прозорците доста, защото нямаме топломер 😂 Доколкото знам, зимата използват същата гореща вода, за да затоплят главните улици и да не замръзват, но тепърва ще видя дали е така 🙂

 

@AlexandraKo Да, и аз се надявам да се нормализира скоро, но за да пътувам в обратна посока 😃 Ще гледам да снимам някои почерпки следващите петъци - за сега ми прави впечатление, че колегите купуват готови сладкиши, салати и пакетирани неща. Аз искам да направя БГ почерпка с баница, руска салата, кекс или брауни, но ако все още има рестрикции заради вируса, май няма да е удачно да нося домашна храна и също ще трябва да купя готови неща. 

[AlexandraKo]

Преди 1 час, DenitsaS каза:

@Niceday Аз съм от хората, които не търпят много студ, та по моя преценка се застуди 🙂 Иначе тук отоплението работи постоянно и всеки си го пуска, когато прецени, защото топлата вода идва по тръби от горещите извори. В Рейкявик топла вода, парно и ток са много евтини и са сметнати към месечния наем, докато в някои части на страната, които нямат геотермални извори в близост, сметките са високи. Та ние също си отваряме прозорците доста, защото нямаме топломер 😂 Доколкото знам, зимата използват същата гореща вода, за да затоплят главните улици и да не замръзват, но тепърва ще видя дали е така 🙂

 

@AlexandraKo Да, и аз се надявам да се нормализира скоро, но за да пътувам в обратна посока 😃 Ще гледам да снимам някои почерпки следващите петъци - за сега ми прави впечатление, че колегите купуват готови сладкиши, салати и пакетирани неща. Аз искам да направя БГ почерпка с баница, руска салата, кекс или брауни, но ако все още има рестрикции заради вируса, май няма да е удачно да нося домашна храна и също ще трябва да купя готови неща. 

Аааа, една баница,  е много подходяща. Можеш да опаковаш всяко парченце и ще е сто пъти по- вкусно от всичко магазинско.

[Бръмбар]

Дени, страхотни разкази. И според мен баницата е подходяща за петъчната почерпка, а самата традиция за нея е много приятна. Преди време бях чела за шведската "фика"  и датското "хюге". Може би е типично за скандинавската култура. Намирам, че е прекрасно да търсиш баланса между работа и удоволствие и въобще хармонията, баланса и уюта навсякъде. Аз съм фен и на скандинавския дизайн.

[Граф Вронски]

@DenitsaS, адски много благодаря за интересната информация, която ни даваш 😍😍😍 

Аз имам един любим исландски продукт, който ям всеки ден. Става дума за skyr. Ще ми е интересно да разбера как го ползват исланците, т.е. дали е включен в някакви тяхно рецепти. 

Още веднъж сърдечно благодаря. 🤗

[jungfraujoch]

преди 1 час, Бръмбар каза:

Може би е типично за скандинавската култура. Намирам, че е прекрасно да търсиш баланса между работа и удоволствие и въобще хармонията, баланса и уюта навсякъде.

И аз много харесвам точно този баланс,който постигат скандинавците в ежедневието си.Хюга я прочетох,ще прочета и Фика.

В книгата "Така го правят датчаните" на Хелън Ръсел също много подробно е описано за офисните и не само порядки на датчаните.Препоръчвам я.

@DenitsaS,много ти благодаря за чудесните разкази!

Ще бъде чудесно,ако можеш да направиш и занесеш типичната българска почерпка-баница на колегите си,ще си оближат пръстите!

 

[DenitsaS]

@Бръмбар, @jungfraujoch Да, така е в скандинавските страни, но докато в Швеция "фиката" е свързана с това, колко обичат да пият хубаво кафе, а канелените охлювчета идват после, то тук основно наблягат върху хапването 😄 Иначе съм съгласна за уюта, който и тук търсят - в момента навсякъде в магазините са извадили ароматни и други свещи, защото дните стават все по-къси и хората искат да им е приятно вкъщи. Ние също в стаята за почивка имаме дивани с възглавнички и одеяла, но аз например още не съм свикнала да си легна в обедната почивка. Ама то с хубавото лесно се свиква 😉 

 

@AlexandraKo, @jungfraujoch Проблемът с баницата са продуктите - веднъж правих и стана ужасна, защото корите са някакви пълнозърнести и много жилави. Сирене фета или няма по магазините, или е едно много сухо. Чакам да ни дойде картата за Costco и се надявам там да намеря по-добри алтернативи. Иначе след като направих една седмица на работа, занесох домашен бананов хляб и на всички много им хареса и се изненадаха, че съм го правила специално 🙂

 

@Граф Вронски И аз много обичам скир 🙂 Обикновено го ползват за десерти с плодове, не съм го срещала засега в друго. В този блог една германка, която живее тук, споделя рецепти, които изнамира от стари и не само исландски готварски книги. На първо четене видях тази за сурова торта със скир, но може да разгледаш по-подробно: https://yummy-iceland.blogspot.com/search/label/skyr

[AlexandraKo]

преди 6 часа, DenitsaS каза:

 

@AlexandraKo, @jungfraujoch Проблемът с баницата са продуктите - веднъж правих и стана ужасна, защото корите са някакви пълнозърнести и много жилави. Сирене фета или няма по магазините, или е едно много сухо. Чакам да ни дойде картата за Costco и се надявам там да намеря по-добри алтернативи. Иначе след като направих една седмица на работа, занесох домашен бананов хляб и на всички много им хареса и се изненадаха, че съм го правила специално 🙂

 

@DenitsaSДеничка, гледам, че в Рейкявик има турски магазин.

Там ще има и хубаво сирене, и кори, че и мАсълце за баницата.

 

[Sisi Geguskova]

Здравей, Деничка! Имат в турския магазин кори "Фамилия", вече видях снимка на готова баница. 

[DenitsaS]

@AlexandraKo, @Сиси Petrova Благодаря, не се бях сетила да проверя в турския магазин!

[AlexandraKo]

преди 1 час, DenitsaS каза:

@AlexandraKo, @Сиси Petrova Благодаря, не се бях сетила да проверя в турския магазин!

Ееее, ми нека и ние сме ти полезни с нещичко!

[DenitsaS]

05/09/2020 Почивните дни

 

Снимката е от първия уикенд на септември, който беше и последният летен уикенд 🙂 Изгледът е от езерото Тьортнин (Tjörnin) в центъра на града, виждат се лутеранската църква Fríkirkjan í Reykjavík и в съседство националната художествена галерия Listasafn Íslands. Едно от приятните места за разходка със сравнително голям парк. Този пост обаче е посветен на уикендите, които тук са нещо свещено: в края на седмицата настъпва такова оживление и най-често изричаната фраза е "Góða helgi" или "Хубав уикенд". Противно на очакванията, бизнеси като фризьорски и козметични салони не работят през уикенда, освен ако не са собственост на чужденци. Даже фризьорските салони в петък са с намалено работно време, та общо взето от два месеца не мога да се подстрижа, като се сложат и извънредните мерки в момента 😄 Абсолютно неприемливо е да се обадиш на някой колега по работа през уикенда или след работно време през седмицата, като това беше едно от малкото "правила", за които ми обърнаха специално внимание като почнах работа. Аз също не го считам за приемливо, но имам доста познати в БГ, които ги тормозят по всяко време с такива обаждания. Изобщо почивката тук се взима много сериозно, включително и обедната такава, в която никой не иска да говори за работа. В първите дни на работа ми се случваше да си взема обедната почивка по-късно, защото исках да си довърша каквото правя и колегите бяха тотално шокирани, че мога да не ям до 2 следобед 😂 Извънредният труд се изчислява до минутата и се заплаща в края на месеца, а в момента текат обсъждания дали от януари 2021 работната седмица да не стане 36 часа. Като цяло за мен тези неща водят до една много по-спокойна работна среда, никой не се стресира излишно и нещата някак вървят по-леко. В този ред на мисли, Góða helgi и на вас 🌷

 

[DenitsaS]

17/08/2020 Кварталът

 

Искам да споделя малко снимки от една опознавателна августувска разходка из района, в който живеем, и да ви разкажа за тази част на града, която в последните години е претърпяла доста интересно развитие. Ние се водим в квартал Miðborg 101, но сме в самия му край, на границата със старото пристанище и с район Гранди (Grandi), от който са снимките. Преди съм стигала до Гранди може би 1-2 пъти, за да снимам графити, но там нямаше нищо друго, освен музеите Saga Museum и Aurora Museum, и магазина за сладолед Valdís. Зоната е доста индустриална, с работещо пристанище и много складове, но в същото време има страхотна гледка към Еся, както и към града. В момента Гранди е пълен с малки независими магазини, много кафенета и ресторанти, арт галерии и музеи, като например Whales of Iceland. Промяната се е случила през последните няколко години и според мен е в резултат на туристическия бум - тъй като центъра на града се претъпка с магазини за сувенири и заведенията бяха окупирани от туристи, местните хора са имали нужда от ново място за развлечения. Известни заведения са Kaffivagninn (най-старият все още работещ ресторант в Рейкявик от 1935), Makake, Coocoo's Nest, Flatey Pizza, както и ресторантите в Grandi Mathöll. Друга забележителност е арт-инсталацията Тува (Þúfa), създадена през 2013 от Оульов Нордал - на върха на изкуствения хълм се намира дървена постройка за сушене на риба, подобна на традиционните такива, които може да видите в рибарските селца. За съжаление преди месец една част от хълма се беше срутила след силния дъжд, но беше в процес на реконструкция. Ако имате повече време в Рейкявик, разходете се и до Гранди, ще ви хареса 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 

      

[AlexandraKo]

@DenitsaSДеничка, големи красоти показваш!
А този изкуственият хълм, кух ли е?
Прилича ми на кръгла конструкция и върху нея пръст. Ако е само пръст, не ще да е, с такава идеална форма.

Има ли нещо вътре?

[DenitsaS]

@AlexandraKo Честно казано не знам дали има нещо вътре - там, където се беше свлякла една част от тревата, се виждаха пръст и чакъл, обиколени с метална мрежа. Но би трябвало да е устойчиво, защото може да се качиш до горе по спираловидната пътека и да си полегнеш до къщичката 🙂

[DenitsaS]

14/11/2020 Есен

 

Тъй като нямам много време, за да наваксам с разказите от лятото, ще разбъркам хронологията в името на по-актуални снимки от сезона. А именно кратката и красива исландска есен. Докато се наканя да ходя из града и да снимам, листата по дърветата окапаха 😆 Затова този уикенд твърдо бяхме решили, че ще видим поне няколко забележителности през есента, докато още я има. Преди около месец се сдобихме с нова кола под наем от Avis, която наехме за 8 месеца. Бяхме решили, че ще вземем най-евтиният вариант за 4WD и си бяхме харесали Suzuki Jimny, но имаше разни недоразумения и докато от команията се опитваха да ни завършат поръчката в продължение на цели 2 седмици, Сузукитата им взели, че свършили, и в крайна сметка ни дадоха Dacia Duster като изравниха цената към тази на по-евтиното Jimny за извинение. За дългосрочен наем като този цената на месец е 50.000 крони за 1000 км. (толкова платихме за малката количка през лятото), което е добре, тъй като с тази ще може да се врем по неасфалтираните пътища. Еднократно платихме и 5.000 крони за гуми с шипове, което е изискване от 1-ви ноември до април. Както споменах и преди, колата в Исландия не е някакъв лукс, ами е почти задължителна, защото за двата месеца, в които нямахме кола, се чувствахме като с вързани ръце, не може нищо спонтанно да направиш. А и не става въпрос само за ходене нагоре-надолу, пазаруването и придвижването до работа също много зависят от транспорта, особено сега в студа. Та ето я и нея - Гуна:

 

 

И така, в събота прогнозата за времето беше благоприятна - много слънце, без дъжд и вятър, и не прекалено студено. С този изгрев в 9:40 започна денят:

 

 

Тръгнахме чак към 11 часа, защото преди това обикновено е сумрачно, а и бяхме решили, че ще направим кратка обиколка на т.нар. "Златен кръг" (The Golden Circle), който е доста близо до Рейкявик и не отнема чак толкова време. Изглед към планината Еся с прясно натрупан сняг на излизане от града:

 

 

Първата ни спирка беше Националният парк Тингветлир (Þingvellir/Thingvellir), който е нещо като must see за туристите по няколко причини. Мястото е важно от историческа гледна точка, защото тук между 930 и 1798 година се е събирал исландският парламент Алтинг (Alþing). Сред най-често цитираните причини заселниците да изберат това място са следните: равнина, достъпна от различните части на страната; изключителна акустика, нужна за произнасянето на законите от т.нар. lögsögumaður (буквално преведено "човекът, произнасящ законите"); езеро, пълно с риба и питейна вода.

 

 

 

 

Парламентът се е събирал всяко лято за две седмици в края на юни, решавали са се всякакви спорове, възникнали през годината, произнасяли са се и са се изпълнявали присъди, включително и смъртни по време на Реформацията през 16-и и 17-и век. През тези години общо 18 жени са били удавени в басейна на долната снимка Дрекингахилур (Drekkingahylur) заради обвинения в инцест, прелюбодеяние или извънбрачни деца. Днес имената на жените са написани на табела до ограждението. Извън политическите въпроси, Алтингът е бил място за среща на търговци, занаятчии и фермери, които са обменяли стоки, сключвали са съюзи, годежи и пр. След 1264 година обаче парламентът губи голяма част от влиянието си, тъй като тогава Исландия преминава във владение първо на Норвегия, а по-късно на Дания. За Алтингът, както и за Тингветлир изобщо, може много да се пише, но аз гледам да спомена някои по-интересни от моя гледна точка неща. Ако някой има конкретен въпрос, може да пита, а аз ако мога, ще отговоря 🙂

 

 

Освен с дълга история, Тингветлир може да се похвали и с разлома Алманагяу (Almannagjá), маркиращ отдръпването на Северноамериканската и Евразийската тектонски плочи. Има и други места в Исландия, където този процес е видим, но Алманагяу е един от най-ясните примери. Ние пристигнахме в Тингветлир към 12 часа и имаше 2-3 коли, като преди да си тръгнем бяха дошли още хора, но като цяло беше изключително спокойно и тихо. Националният парк е красив през лятото, но на мен ми хареса много повече по това време на годината заради меката светлина и цветовете.

 

 

 

Независимо дали ще спрете на първия паркинг по пътя - този при платформата за наблюдение над разлома и новия посетителски център с магазините или на втория паркинг - близо да стария туристически център, таксата е 750 крони, като може да се плати както на машина, така и онлайн. Има и трети паркинг, който е безплатен, но не толкова удобен, защото добавя около 2 км към обиколката. Той е малко след първия и е обозначен като място, от което да стигнете до водопада Оксараурфос (Öxarárfoss). Иначе няма значение от кой от двата паркинга ще започнете обиколката, тъй като всички забележителности са добре обозначени с табели и около час - час и малко ще стигнат за разходката. Водопадът Оксараурфос е висок 20 метра и сякаш е подминаван от много посетители, но за мен си струва да се види. В някоя от последните години са направили дървена платформа до самия водопад, която не ми допадна много от естетическа гледна точка, но важното е, че сега мястото е достъпно за хора с ограничена мобилност. 

 

 

Други забележителности в Националния парк са: църквата Тингватлакиркя (Þingvallakirkja) - на това място е имало църква още през 11-и век, а сегашната дървена сграда е от 1859 година; фермата Тингватлабайр (Þingvallabær), която е построена през 1930 година и се използва за лятна резиденция от министър-председателя. В малкото гробище до църквата са погребани двама от националните поети на Исландия - Йонас Хатлгримсон и Ейнар Бенедиктсон.

 

 

 

След разходката в Националния парк обядвахме на паркинга, където има нови дървени беседки и продължихме към следващата забележителност от "Златния кръг". Гледка към езерото Тингватлаватн (Þingvallavatn) от една отбивка по пътя:

 

 

 

След Тингветлир идва ред на едно от любимите ми места в Исландия - геотермалната зона Гейсир (Geysir). Както сигурно знаете, в момента единствено гейзерът Строкур (Strokkur) е активен, като изригванията са на всеки 6 до 10 минути. "Оригиналният" гейзер Гейсир (Geysir), от чието име произлиза и самата дума, последно е изригнал два пъти през 2016, като не може да се предвиди дали и кога отново това ще се случи. Смята се, че честите земетресения в района са причина за това активността му драматично да намалее от 1900 година насам, когато е изригвал на всеки 30 минути. През 2000 година е едно от най-големите му изригвания с височина от 122 метра. За сравнение струята на Строкур обикновено стига до 30 метра. Не останахме за дълго при гейзерите, защото започна да става доста студено, но видяхме поне 4 изригвания, което си беше добре. Тук имаше повечко хора, но достатъчно малко, че да забележим тези, които бяха и в Тингветлир, и които щяхме да видим отново по-късно. 

 

 

   

 

 

 

 

Следващата забележителност по маршрута е един от най-известните водопади в страната - Гутлфос (Gullfoss) с обща височина на двете каскади от 32 метра. Пристигнахме към 4 часа и хванахме последната светлина преди залеза. Много беше красиво с покритите със скреж скали, но пръските от водопада бяха ледени и останахме за не повече от 5-10 минути. Подобно на Тингветлир, и тук магазините за сувенири бяха затворени. Единствено този при Гейсир работеше, но естествено беше празен. Историята на Гутлфос съм я оставила за друг пост - от лятната обиколка на същите места, за да има и за там малко инфо 😆

 

 

 

Все по-често включван в обиколката на "Златния кръг" е един доста по-малък, но не лош водопад - Факси (Faxi). Висок е 7 метра и е широк 80 метра, а реката Тунгуфльоут (Tungufljót), която го захранва е известна със своята сьомга. Водопадът е частна собственост (както реално е всичко в Исландия, с изключение на националните паркове и природни резервати) и през лятото имаше бариера и такса от 750 крони. Сега обаче я бяха вдигнали и спряхме за няколко снимки на паркинга над самия водопад. Има пътека, по която може да се слезе до него, но бяхме решили да се приберем до 6 вечерта, така че го оставихме за друг път. В този ред на мисли считам за истинска привилегия, че разпологаме с толкова време, за да си кажем "другият път ще отидем само еди-къде си и ще останем колкото си решим". Както споменах, ще има и летен разказ за "Златния кръг" с някои различни места. Въпреки, че е много туристически, маршрутът си заслужава, а заради големия брой интересни неща, всеки може да си го направи по собствен вкус. Поздрави от вече почти зимния Рейкявик 🙂

 

 

[DenitsaS]

21/11/2020 Ноември

 

Въпреки, че няколко пъти този месец валя сняг, едва днес успя да натрупа - все още нямам снежни снимки, но имам такива с коледна украса от уикенда. Заради пандемията, от градската управа са решили да запалят коледните светлини и да украсят по-рано тази година (тъй като не съм била тук през зимата преди, не знам кога се случва това по принцип, но сега беше към средата на ноември). Всъщност много хора си бяха украсили къщите още в началото на месеца, а някои дървета имаха светлинки и през октомври, като например това (най-хубавото от всички в квартала):

 

 

Снимките са правени по време на кратка разходка между 16:30 и 18:00 часа и затова имам по две от някои места, на "светло" и "тъмно" 😆 Улиците около площад Ингоулфсторг (Ingólfstorg):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Езерото Тьортнин (Tjörnin) и елхата пред кметството:

 

 

 

Централната улица Лойгавегур (Laugavegur):

 

 

 

Най-голямата атракция за децата (и не само) се намира на площад Лайкярторг (Lækjartorg) - Jólakötturinn или "йоулската котка", като думата "йоул" (jól) преди приемането на християнството се е отнасяла за празника на зимното слънцестоене, а след това за Коледа. Легендата за злата котка, която дебне в снежните преспи и изяжда всички хора, които не са получили нови дрехи за Коледа, обаче е едва от 19-и век. Смята се, че фермерите са използвали историята, за да накарат работниците си да приключат навреме с обработката на вълната - в замяна те са получавали нови дрехи за Коледа. Днес даже и децата не се плашат от уж страховития звяр и с удоволствие позират в лапите му. Повече за исландската Коледа предстои 🙂