дневник Разкази от Исландия

[DenitsaS]

30/07/2020 Мрачен Рейкянес и Синята лагуна

 

Често във форума се задава въпросът "Кога е най-добре да се отиде в Исландия?". За съжаление много трудно може да се отговори, тъй като времето над това парче земя в океана се променя буквално с часове и въпреки съществуването на няколко месеца, определени като лято, малко лета си приличат едно с друго. Днес съм решила да разкажа за втората ни разходка из полуостров Рейкянес, съчетана с посещение на Синята лагуна - ако върнете назад в темата ще видите, че времето е съвсем различно, въпреки, че всички снимки са от месец юли. В този ред на мисли, когато ние планираме дневни трипове, на първо място гледаме да не вали, а дали ще е слънчево или мрачно, не е чак толкова важно. И тъй като заедно с наши приятели бяхме решили да използваме промоцията, която Синята лагуна имаше по това време, решихме да добавим още 1-2 места, на които моят приятел не беше ходил преди това, и да направим кратка обиколка. Навсякъде бяхме или сами, или с още 2-3 човека, както си личи и от снимките. Първото място беше т. нар. "мост между континентите", който всъщност е малко, 15-метрово мостче, изградено върху по-малък разлом между Северноамериканската и Евразийската тектонски плочи. По-скоро туристическа забележителност - продават сертификати, че си преминал по него в някои от туристическите центрове наблизо. Но мястото е интересно с лавовите формации наоколо и черния пясък, така че може да спрете за 5-10 минути. А и бяха нарисували сърчица по целия път от паркинга до моста 🤍 

 

 

 

 

 

Следващата спирка е силно препоръчителна, престой 10-20 минути: фарът Рейкянесвити (Reykjanesviti) и лавовите скали Валахнукур (Valahnúkur). Рейкянесвити е най-старият фар в Исландия. Първият е бил построен през 1878 година, но няколко години по-късно е разрушен от земетресение. Сегашната кула, която е висока 31 метра, е изградена през 1929 година. Мястото е много фотогенично при добра светлина (трябва да се разровя в снимките от 2019 за сравнение), но ето така изглеждаше в този мрачен летен следобед:

 

 

В непосредствена близост се намира планината Валахнукур, образувана при вулканично изригване и с много интересни форми. Скалите обаче ерозират и може да се види как големи части са се отчупили, така че в последните години е забранено да се качваш по тях (въпреки, че през 2019 видях хора да го правят). До скалите се намира статуя на гигантска гагарка (на английски great auk) в човешки ръст - тези нелетящи птици са от семейството на кайрите, но са изчезнали през 19-и век. Срещали са се в Канада, Гренландия, Исландия, Фарьорските острови, Норвегия, Ирландия и Британия. Препариран екземпляр съм виждала както в музея Safnahúsið в Исландия, така и в Природонаучния музей в Лондон, но ги има и по други музеи, така че може и вие да сте ги видяли случайно. Смята се, че промените в климата, както и прекомерното ловуване на птиците, са довели до изчезването им. Големи, с много месо, и без възможност да отлетят, гигантските гагарки са били лесна плячка за гладните моряци, нещо като северното додо 🙁

 

 

 

Другата причина, заради която си струва да спрете на това място, е гледката към 60-метровата скала Картлин (Karlinn, което се превежда като "мъжът"). Отново не мога да се похваля с добра снимка от момента, но този изглед е много сниман, особено от хора с дронове, защото изглежда страхотно сред вълните. 

 

 

И тъй като сме на полуостров Рейкянес, няма как да се мине без още една геотермална зона, този път съпътствана с малко фолклор: изворите с клокочеща кал и пара Гунуквер (Gunnuhver, превежда се като "горещият извор на Гуна"). Зоната се намира буквално от другата страна на пътя при Рейкянесвити, така че си струва кратка отбивка за 10-15 минути. Да, и тук мирише на сяра, но пък цветовете са чудесни - от бледожълто, през оранжево, розово и наситено червено. Има две дървени платформи, които позволяват да се надникне в самите извори, включително в Гунуквер, от който излиза големият стълб пара на снимките. А сега за Гуна и нейната история. Случва се преди около 400 години, когато в Исландия цари повсеместна бедност. Гуна е самотна възрастна жена, която не може да плати наема на земята, където живее. Нейният наемодател обаче не се интересува от този факт и решава да вземе единствения предмет, който Гуна притежава - тенджера. Гуна страшно се ядосва и се зарича, че няма да се храни, докато тенджерата не се върне. Това, разбира се, не се и случва и тя умира от глад, след което се завръща като гладен за отмъщение призрак. Първи изчезва наемодателят и съвсем като във филм на ужасите, хора намират части от тялото му разпръснати из околията. Същото се случва и с жена му, а много други хора полудяват от непрестанните атаки на призрака. Докато един ден не пристига свещеника Ейрикур, който има план за справяне със ситуацията. Той използва развито кълбо прежда, за да подмами Гуна, която хваща единия край на нишката и започва да я следва. Кълбото обаче е хврълено в горещия извор и така призракът пада в него и не може повече да се освободи. Смята се, че и днес сред парата може да се види Гуна, която се опитва да излезе.

 

 

 

 

 

И сега за главната цел на този трип - Синята лагуна или Blue Lagoon. За нея също често се задава въпросът дали си струва посещението, тъй като в последните години изключително надуха цените, а отгоре на всичко беше и претъпкана. Според мен ако дойдете във време, в което туризмът се съвзема, и все още няма тълпи, би си струвало, а и както видяхме това лято, даже и Blue Lagoon се принудиха да пуснат намалени цени. Ако обаче не ви се кисне във водата поне час, то тогава не си струва да се плати този вход. На мен ми беше за трети пъти от 2013 насам, но моят приятел не беше ходил и много му хареса. Което не беше изненадващо предвид почти празната лагуна и включените в билета екстри като напитки, маски за лице, чехли и халати. Както споменах, бяхме с приятелска двойка, в която мъжът е исландец и той си спомня лагуната като дете - общо взето е бил малък гьол с евтин вход като за градския басейн. Това преди да се превърне в луксозно спа 😁 Вярно е, че водата в лагуната идва от съседната геотермална електроцентрала, но също така е факт, че се отразява добре на хора с кожни проблеми като псориазис. От една страна лагуната е уникална с цвета на водата на фона на заобикалящата я лава, но от друга - в момента по мое мнение има и по-хубави спа-комплекси с естествена геотермална вода и тепърва ще разкажа за някои от тях. Ние си изкарахме добре и заради добрата компания и останахме почти до края на работното време. Всички забележителности от този пост, както и от предишния за Рейкянес, могат да видят в един ден с добро планиране и тръгване сутринта през месеците с бели нощи и силно препоръчвам да отделите един ден за полуострова. Има и още интересни неща, които съм си набелязала да видя, като се надявам скоро и за тях да ви разкажа 🙂

 

 

 

 

    

 

 

 

[SLX]

Благодаря за тези разкази, @DenitsaS. Много ми е  любопитно кой вятър те отвя там. Имам поетичната представа, че си пристрастена към Исландия отдавна и тази страст те отведе там, заедно с приятеля ти. Вероятно с много перипетии, усилия и далеч отвъд зоната за комфорт. Би ли разказала тук за тези целенасочени компромиси, които си направила и правиш, за да си там, където искаш? И струва ли си, по-щастлива ли си, когато се събуждаш в Рейкиявик? 🙂

Исландия е едно от двете места в света, които искам да видя пак. Насаме. Цените на ферибота от Дания все така непоносими ли са?   

[DenitsaS]

@SLX Радвам се, че разказите ти харесват. Последно гледах цените на ферибота преди да се преместим и си бяха доста непоносими, но скоро пуснаха промоционални цени от Исландия до Фарьорите, така че може би и на тях ще им се наложи да си преразгледат политиката на ценообразуване в тази криза 🙂

 

Мисля, че съм споменавала в други теми - завършила съм Скандинавистика с шведски и исландски. Но Исландия не ми беше по-интересна от Швеция например, докато не дойдох за пръв път през 2013. Тогава страшно ми хареса, но си мислех, че най-вероятно няма да мога да я посетя отново, а моята преподавателка по исландски, която беше организирала пътуването ми каза: "Сигурна съм, че много пъти ще се връщаш в Исландия." Аз лично го приех като някаква любезност, нещо мило, не съм и очаквала, че така ще се случат нещата 🙂 Следващите две пътувания бяха за курсове по исландски към университета през 2016 и 2017, на които се запознах и със сегашния ми приятел, и едно по-кратко пътуване през 2019, за да покажа на майка ми защо толкова харесвам Исландия. Не бих казала, че ми е струвало някакви усилия, освен това да спестя нужните средства, за да си позволя тези престои. Същото е и с преместването: беше резултат единствено на късмет и на упорита работа от страна на моя приятел, който получи постдокторантура в университета тук. Аз нямам никакъв принос 😂 За нас беше важно той да получи място в някой от университетите, в които кандидатства, а след като го приеха на повече от едно място, си избрахме да дойдем тук. От моя страна компромисът е само един, но не малък - да съм далеч от семейството ми. Което не би било такъв проблем, ако не беше пандемията 😞 Миналата година се преместих в Лондон, за да сме заедно и да правя една специализация, и там перипетиите и усилията бяха много по-големи, Исландия като цяло се случи по-лесно. Сигурно е имало моменти на излизане от зоната на комфорта, но тъй като това ми е вече трета чужда държава, спрях да ги мисля тези неща. В никакъв случай не съм била по-малко щастлива в България, просто така се случи, че не мога да остана там. Така че май малко те разочаровах с тази история без драматични или поетични детайли 🙂 

[Брани]

На мен не ми се получи нещо планирата Исландия преди година и нещо, но нищо, само да преборим пандемията и ще дойда да я видя. Та гледам и събирам идеи 🙂

Чудесни са разказите 🙂 Продължавай да ни радваш.

[DenitsaS]

@Брани Ще се радвам да съм полезна, когато почнеш отново да правиш планове. Като ти гледам профилната снимка, ще има и една по-специална пещера, в която ще трябва да отидеш (дано е отворена за посещение, че скоро продадоха цялата земя на немска компания, която ще добива пясък в района).

[Брани]

Tattúínárdǿla saga: If Star Wars Were an Icelandic Saga
https://tattuinardoelasaga.wordpress.com/2010/03/01/tattuinardoela-saga-if-star-wars-were-an-icelandic-saga/

[Дани Магелани]

преди 10 часа, DenitsaS каза:

@Брани Ще се радвам да съм полезна, когато почнеш отново да правиш планове. Като ти гледам профилната снимка, ще има и една по-специална пещера, в която ще трябва да отидеш (дано е отворена за посещение, че скоро продадоха цялата земя на немска компания, която ще добива пясък в района).

И аз планирам Исландия лятото. Надявам се да свалим короната до тогава.  Търся си другарче все още. Не съм шофьор. Възможно ли е обикаляне с обществен транспорт?

Като започна да планирам, ще помоля за съдействие!

[SLX]

@DenitsaS струва ми се, че се оформя бизнес ниша в допълнение към академичните ти занимания - Исландия извън утъпканите пътеки за магеланци и други българи. Давай, аз бих платил за тайни места в Исландия 🙂 Това на полу-шега. 

Иначе поетичното обяснение умря, така и подозирах. Очаквах безсънни нощи и блянове за северни сияния, сурова красота, вулкани и гейзери... Това съвсем на шега 🙂 

 

[DenitsaS]

@Брани Между другото Darth Vader на исландски е Svarthöfði, което буквално се превежда като "черна глава" 😆 В Рейкявик има кръстена улица на него 😉 

 

@Дани Магелани Преди време имаше специални автобусни линии, които обикаляха острова на принципа хоп-он, хоп-офф и можеше да се нагласи нещо, но лично според мен не бяха много удобни или достатъчно евтини. Ако не си шофьор, може да използваш организирани турове на по-малки компании, които са макс за 10 човека, и да разгледаш 3-4 места с изходна точка Рейкявик и да кажем 2-3 места с изходна точка Акурейри. Според бюджета може да добавиш и Егилсстадир и Исафьордур. Между градовете има вътрешни полети по 40 мин., които не са прекалено скъпи и са си изживяване сами по себе си, защото се лети над много красиви места. Има и един автобус, който пресича острова през лятото по маршрутa Акурейри - Рейкявик - Акурейри и си струва много, защото минава през труднодостъпни места и спира с престой на забележителности. Аз съм правила такъв маршрут между Рейкявик и Акурейри с една приятелка, в едната посока самолет, а в другата автобуса през т. нар. Highlands. Ще помагам с удоволствие 🙂

 

@SLX Ами аз нали затова ги споделям тук, за да не са тайни 🙂 Ще гледам да се реванширам с поетични разкази 😉 

 

И тъй като се разрових из архивите, пускам за сравнение снимки от местата от последния пост, но при слънчево време:

 

 

 

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

14/08/2020 Летен "Златен кръг"

 

И тъй като тази седмица (очевидно) имам повече свободно време, ще пусна и последния единичен разказ от лятото и за след това ще ми остане голямото писане на 8-дневната обиколка 😁 Тъй като за т. нар. Златен кърг писах съвсем скоро, няма да повтарям информация за някои от обектите. Разбира се, през лятото добавихме други отбивки по пътя, но ако съберете местата от двата поста ще получите една сравнително пълна представа какво да очаквате по този маршрут. Единственото, което липсва, са басейните Secret Lagoon и Laugarvatn Fontana, които не посетихме, защото бяха затворени. Тъй като времето беше много хубаво, искахме да видим максимално много за този ден и решихме да пропуснем Тингветлир, защото и двамата сме били там преди. Първата ни отбивка по пътя беше заради един панорамен изглед над езерото Тингватлаватн и околните планини:

 

 

 

 

 

От тук - директно при любимите гейзери. При Гейсир и Гутлфос имаше повечко хора, защото по това време туристи от някои държави можеха да идват без тестове на летището. Все пак не беше както преди, което мисля си личи и от снимките 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Следваща спирка - водопадът Гутлфос (Gullfoss, буквално се превежда като "златните водопади"), разположен в каньона на река Квитау (Hvítá). За него обещах, че ще разкажа тук: както всичко в Исландия, с изключение на националните паркове, така и водопадът е бил частна собственост и няколко фермери са имали права над ползването на водите на реката. В началото на 20-и век те решават да позволят изграждането на ВЕЦ на Квитау, който буквално е щал да пресуши водопада. Според популярната история, Сигридур Тоумасдоутир, която е дъщеря на един от собствениците, яростно се противопоставя на идеята, превръщайки се в първия исландски природозащитник. Тя завежда няколко дела срещу баща си и другите собственици, а неин адвокат е Свейтн Бьортнсон, който след Втората световна война е избран за първия исландски президент. Сигридур на няколко пъти изминава разстоянието от 120 км. до Рейкявик пеш, за да организира протести, като накрая дори заплашва, че ще се хвърли във водопада. В крайна сметка случаят става толкова популярен, че електроцентрала така и не се изгражда, а държавата купува водопада и го обявява за защитена зона през 1979 година. Ако слезете по стълбите към наблюдателната площадка над водопада, ще видите и статуя в памет на Сигридур (снимката на мемориалната плоча е от 2019). Ние използвахме хубавото време и хапнахме на една пейка с изглед към Гутлфос - това лято имахме няколко такива "пикника", което за мен си е чисто разглезване 🙂

 

 

 

 

Следващото място не е популярно нито за туристите, нито за исландците, но пък на нас ни хареса 😂 Става въпрос за историческото селище Скаулхолт (Skálholt), където между 11-и и 18-и век се е намирал един от двата епископски центрове в Исландия. Съответно мястото е било политически, културен и образователен център, а разкопките, които могат да се видят зад катедралата са най-вероятно основите на сгради, прилежащи към резиденцията на епископа, като например училището за духовници. Именно тук е създадено първото официално исландско училище през 1056 година, а през Средновековието Скаулхолт е описван като процъфтяващо градче и едно от най-големите на острова. Сегашната катедрала е изградена през годините 1956-1963, а единствените постройки наоколо са няколко големи частни къщи и малък ресторант със стаи за настаняване. За съжаление катедралата беше затворена, но аз съм била там през 2013 и тогава бях много впечатлена от модернистичния олтар, изобразяващ Исус в пастелни цветове, както и от музейната част в подземието. До катедралата се намира торфената къща Торлауксбуд (Þorláksbuð), построена през 2011-2012 година върху останките на стария параклис. От това място се разкрива страхотна гледка към равнината на юг и вулкана Хекла.

 

 

 

 

 

 

 

На връщане спряхме да поздравим елфите по пътя - традиция, която започнахме по време на обиколката на острова 🙂 

 

 

 

Слващото място беше ново и за двамата - вулканичното кратерно езеро Керид (Kerið). Оказа се, че от това лято са въвели такса от 400 крони на човек, за да се разходиш около кратера, ама какво да ги правиш някои хора, които са късметлии да са собственици на такива неща 😆 Снимките ми не са особено добри, защото светлината не беше опимална по това време, но цветовете както на водата, така и на скалите са много интересни, отблизо може да се види и застинала лава на слоеве. Първо слезнахме до самото езеро, след което направихме обиколка на калдерата - като цяло пътеката е лесна, но си отиват поне 40 минути до час. Ние повече и не можахме да издържим, защото бяхме вече доста гладни, а времето напредваше - 8 вечерта.

 

 

 

 

На връщане спряхме да заредим и да вечеряме в Селфос (Selfoss) - паркирахме при църквата Селфоскиркя (Selfosskirkja), която е с доста интересна архитектура. Както и обядът, така и вечерята беше с панорамен изглед, този път към реката Олфусау (Ölfusá) - взехме си традиционна исландска храна, или Доминос 😁Селфос е най-големият град в Южна Исландия с население от почти 7 хиляди души. Тук може да намерите и повечето големи хранителни магазини, както и други бизнеси, така че е добро място да се заредите с провизии по време на пътуване. От Селфос до Рейкявик е около час път и успяхме да се приберем към 10 вечерта, за да хванем залеза на паркинга.

 

 

 

 

 

 

В края слагам за сравнение с ноемврийските снимки, такива от юни 2019 на Тингветлир и водопада Факси:

 

 

[DenitsaS]

12/12/2020 - 13/12/2020 В търсене на коледно дръвче

 

Вчера и днес си търсихме коледно дръвче и обиколихме няколко коледни базари. Как се продават елхите в Исландия? Само горските дружества имат право да го правят, като голяма част от печалбата се влага в засаждането на нови дръвчета и различните дружества се надпреварват да рекламират техните предимства. Например вчера отидохме до дружеството на Мосфетлсбайр, където за всяко продадено дръвче обещават да засадят нови 10. Продаваха се три вида дръвчета - с корени, които могат да бъдат засадени след празника; стандартните като при нас; по-малки, захванати в дръвена стойка - такова смятаме да си вземем. Интересното беше, че на това място, ако някой искаше да си отсече дръвче сам, то му беше даван малък трион и му бяха показвани дръвчетата, от които може да избира. Снимката е от горската част, където бяха подредили дръвчетата за продан. И една снимка от паркинга до вкъщи, защото небето беше много красиво:

 

 

 

Днес решихме първо да отидем до коледния пазар при горската местност Хейдмьорк (Heiðmörk) до езерото Етлидаватн (Elliðavatn). Не сме били там преди, а знам, че има възможност за трекове в местността. Със сигурност искаме да се върнем и да походим малко наоколо, защото има и друго страхотно място в близост - Ройдхоулар (Rauðhólar). Червени лавови скали, покрити с мъх и сред тях ни се видяха маркирани пътеки, така че ще го проучим. Ето снимки + отново една от пред блока с хубаво небе 😄

 

 

 

 

 

На коледния базар при Хейдмьорк освен дръвчета, имаше и няколко щанда с ръчно направени играчки за деца, сладка и сиропи и други изделия. Тук хванахме и залеза в 15:30 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

Последният коледен базар за деня беше този в градчето Хапнафьордур (Hafnafjörður), който се състоеше от 10-12 павилиона и малка сцена. Беше доста претъпкано, но хората са с маски, а и е на открито. Осново продаваха храна, 3-4 павилиона имаха други продукти. Къщите и блоковете в Хапнафьордур имат страшно много украса, снимах няколко неща, докато се разхождахме по крайбрежната обратно към колата. Доволни сме от базарите, купихме си традиционна пушена сьомга и сушено свинско месо с боровинки и подправки. По-нататък ще се опитам да разкажа и за традиционните коледни храни, както и по-общо за празнуването на Коледа в Исландия 🙂

 

 

 

 

    

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

19/12/2020 - 20/12/2020 Подготовка за Коледа: украса, подаръци, храна

 

В този пост ще се опитам да разкажа какво се случва в дните преди Коледа и как празнуват исландците. Но първо да се похваля, че най-накрая се сдобихме с коледно дръвче - от базара в Хейдмьорк, за който писах в предишния пост. Това удоволствие ни струваше 2000 крони - най-ниската цена, която може да се плати за истинско дръвче. Бих казала, че много голяма част от исландците купуват истински елхи, като цяло украсата тук е много важна и тя някак успява да те накара да се чувстваш по-празнично, докато минаваш през тъмните улици с коледно осветление и красиви декорации на всеки прозорец. Хубавото е, че когато става въпрос за съседни блокове, всички са украсени по един и същи начин и не е някакъв кич. Ние също сложихме няколко големи свещи на прозорците, че не може да се включим с по-големи украси на този етап 😁

 

    

 

Апропо, ето я елхата на площад Ойстурвьотлур (Austurvöllur) - между катедралата и сградата на парламента. Елхата е известна като "Oslo tree", тъй като от 1951-ва година насам по традиция норвежците са подарявали голяма елха за празниците, а запалването на светлините е тържествено и винаги се събират много хора. В последните години обаче исландците използват собствени дръвчета, но са запазили името. Тази година кметът на Рейкявик лично е ходил да го сече от гората на Хейдмьорк 😂 Тук е редно да го похваля, че всички служители получихме коледни подаръци от него (не лично, разбира се 😆) - ваучери за градския театър и ресторанта на театъра за 14000 крони, което е добра сума. Харесала съм вече представление, надявам се януари да няма извънредно положение. 

 

 

В събота излезнах специално да видя коледния базар, който е на площад Ингоулфсторг, но останах малко разочарована - продаваха само кафе, горещ шоколад, захаросани бадеми и захарен памук. Явно тук липсва традицията да се продават коледни играчки и орнаменти, които за мен са най-интересното на подобен тип базари. Иначе на площада в момента има малка ледена пързалка:

 

 

 

 

Какви подаръци купуват исландците? Това, което забелязвам е, че подаръчните ваучери са страшно популярни - няма бизнес, който да не предлага такива. Мои колеги например купуват за близки хора ваучери за хотели извън града с вечеря и спа, също така и за ресторанти. Традиционно обаче в Исландия се подаряват книги, а този феномен се нарича jólabókaflóð или буквално "наводнение от коледни книги". Както навсякъде по света, особено много книги се издават в месеците преди Коледа, но в Исландия повечето такива са на местни автори и съответно става голяма надпревара кой ще продаде най-много бройки от последния си роман 🙂 Всички, включително и децата, получават поне 1-2 книги, както и нещо топло за зимата - вълнени чорапи, шал, шапка, ръкавици (за да не ги изяде котката, нали помните 😉 ). Подаръците тук се подаряват вечерта на 24-и декември, когато е и коледната вечеря. Между другото още от ноември почти всеки ресторант предлага коледно меню и хората тук имат празнични обеди/вечери поне няколко пъти преди Коледа 🙂 Какво се хапва? Опциите за месо са няколко: свинска шунка (hamborgarahryggur), пуешки гърди (kalkúnabringur), пушено агнешко месо (hangikjöt) или пушена агнешка наденица (bjúga). Гарнитурата е от карамелизирани картофи, подсладен сос бешамел (jafningur), задушен грах и кисело червено зеле, което също сладни. Салатата е Waldorf с пресни ябълки, орехи и майонеза. Днес специално питах защо сосът е сладък - било, за да се неутрализира солта в пушените и осолени меса. За веганите и вегетарианците има нещо като стек от ядки (hnetusteik). На обяд на 24-и се хапва десерт, дошъл от Франция през Дания - ris a la mande. Оризов пудинг със сметана, ванилия, парченца бадеми и черешов сироп. Слага се и един цял бадем и, подобно на нашата паричка, който го намери в купичката си, ще бъде късметлия през новата година. Другото традиционно нещо са пушената сьомга (reyktur lax) и маринованата сьомга (gravlax), която е популярна в цяла Скандинавия. Имат и специален хляб laufabrauð, който представлява нещо като тънка кръгла питка и е пържен. Ние си напазарувахме някои от гореизброените неща и ще ги дегустираме по празниците, така че ще споделя снимки. Имам и за 13-те исландски дядо коледовци да разказвам, но не знам дали ще успея преди Коледа да пиша пак, така че весели празници на всички или Gleðileg Jól 🙂 п.с. Днес тук си честитят зимното равноденствие: изгрев в 11:23 и залез в 15:29. 

[patilana]

Весели празници и на Вас !  🍾Бъдете здрави и задружни !

Благодаря за разказите, Дени . Научавам неща, които едва ли бих знаела без теб . Опитвам се да си представя местата, да усетя вкуса на храната, да "видя "хората . Твоите разкази ме карат и да се замислям. Много ми харесва тази инициатива с ваучерите. Кога ли нашите общинари ще се сетят, че с една валидирана хартийка, ще донесат тройна радост - уважение към тях, удоволствие за ползвателя и сигурни постъпления за театрите ? Ще взема да я подшушна на моя бос, може пък да я възприеме .Чета за традицията да си подаряват книги . Целият свят влиза в домовете им , не просто така, а с любовта на хората, които и ти обичаш. С пълно доверие. Пък никога не съм се замисляла за причината за коледните светлини. У нас нали е светло и нямаме тази нужда, но те с техния мрак ... Където и да си се запилял, виждаш в далечината светлини и знаеш, че си на прав път. Не си сам . Светлината като подадена ръка в празника, защото на Коледа никой не бива да се чувства изоставен. 

Мда, мъдростта е там, където е трудно. 

 

[DenitsaS]

@patilana Благодаря ❤️ Радвам се, ако мога да предам поне малко от атмосферата на Исландия чрез разказите, които се опитвам да запазя обективни, доколкото това е възможно 🙂

 

А като стана въпрос за подаръци - днес отново бяхме изненадани с подарък, този път от един от профсъюзите. Всеки, който работи тук, принадлежи към определен профсъюз и се ползва с доста привилегии: от безплатни ваучери и различни намаления до покриване на разходи за обучения или лечение. Това, което ми прави впечатление е, че всички подаряват само исландски стоки. Което е супер, защото сериозно си подкрепят местната икономика и малките производители, като например работилницата за шоколади. Безалкохолното на снимката също е традиционно за Коледа и Великден - смес от малцов екстракт и фанта портокал. Не съм го пробвала, но колегите много го харесват. И тъй като в момента навън вали чуден сняг, едно любопитно сравнение: ако на английски или датски Коледа без сняг се нарича "зелена Коледа", то в Исландия се казва "червена Коледа". Това е така, защото думата за червен цвят rauður означава още "свободен" или "безснежен". Ще видим дали снегът ще се задържи още ден-два 🙂

 

    

[jungfraujoch]

@DenitsaS,толкова хубаво разказваш.Благодаря ти!

Всичко е чудесно  в Исландия.Няма кичозност и претрупаност.Подаряват си книги и исландски стоки.Грижата за човека е важна.Все едно че съм в приказка,а сега както и сняг си имате е разкошно.

Дано да посетя точно през зимата Исландия или някоя друга скандинавска държава.

С удоволствие очаквам продължение на разказите ти.

[DenitsaS]

@jungfraujoch Благодаря ❤️ Пожелавам от сърце следващата Коледа да ти е скандинавска 🙂

 

Днес в Исландия празнуват Торлауксмеса (Þorláksmessa) - на 23-и декември 1193 година умира епископът на Скаулхолт Торлаукур Тоурхатлсон, който по-късно е канонизиран и през 1984 година е избран за светец-покровител на Исландия. Интересното е, че празникът го има и на Фарьорските острови. В по-новата традиция Торлауксмеса е станал част от Коледа и е последният ден, в който се украсява и се купуват подаръци. Традиционно се хапва ферментирал скат, варени картофи и ръжен хляб. Скатът е нещо като деликатес тук, когато някой ресторант има пресен улов на скат, трябва да си направиш резервация предварително - още не сме го опитали, но има време. За ферментиралия не знам дали ще се престраша да пробвам изобщо 😆

[DenitsaS]

Надявам се, че всички са имали хубави празници, ние ги изкарахме на топло вкъщи, че e много ветровито тези дни. Преди съвсем да си е отишло Коледното настроение, искам да разкажа за 13-те Jólasveinar ('йоуласвейнар' или на английски 'Yule-Lads'), които днес са исландския еквивалент на дядо Коледа. Появяват се в исландския фолклор сравнително късно - едва към средата на 19-и век са свързани с Коледа, а някои от другите фигури, като например майка им Грила (Gryla), която е ужасен трол, е малко по-стар образ от приказки от 17-и век. Днес всички деца знаят, че 13-те йоуласвейнар живеят с родителите си Грила и Лепалуди (Leppalúði) в планинска пещера, а домашният им любимец е онази котка, за която вече разказах. Между 12-и и 24-и декември 13-те йоуласвейнар слизат един по един всеки ден в близкото село и правят различни пакости на хората през нощта. Най-често крадат храна, като едно от предположенията е, че тези образи са се появили във време на повсеместна бедност и глад и са служили като оправдание, че някой тайно през нощта е изял едно парче шунка или е облизал остатъците от скира. Имената им също произлизат от това, каква беля прави всеки от тях: Stekkjarstaur - подплашва овцете; Giljagaur - промъква се тайно в обора, за да издои кравите и да изпие млякото; Stúfur - той е най-мъничният и краде загоряли тигани, за да изяде остатъците; Þvörusleikir - краде дървени лъжици, за да оближе остатъците; Pottaskefill - краде остатъците от тенджерите; Askasleikir - крие се под леглото и чака някой да си остави купичката на земята, за да я оближе; Hurðaskellir - затръшва вратите през нощта, за да събуди хората; Skyrgámur - краде скир; Bjúgnakrækir - краде от пушената наденица; Gluggagægir - наднича през прозорците в търсене на неща, които да открадне; Gáttaþefur - има дълъг нос, с който надушва пържения хляб; Ketkrókur - има метална кука, с която краде пушена шунка; Kertasníkir - краде лоените свещи, за да ги изяде. В днешно време образите на 13-те йоуласвейнар са по-скоро позитивни: вместо да правят пакости, всеки от тях оставя малък подарък в чорапа, който децата са закачили на прозореца (бонбони, мандарини, дребни играчки). И децата тук са толкова свикнали с тях, че хора, облечени в червения костюм на дядо Коледа, вместо един са поне трима или четирима, а децата ги питат как се казва всеки от тях 😄 Ако пък отидете в Димуборгир (Dimmuborgir) по това време на годината, може да видите 13 йоуласвейнар, които са облечени в старовремски дрехи или както обикновено ги рисуват по книжките. Тази година исландските дядо Коледовци дойдоха и при мен, под формата на ето тези фигурки, създадени от илюстратора и писателя Brian Pilkington, който живее в Исландия и е издал няколко детски книжки, посветени на гореспоменатите герои:

 

 

Искам да споделя с вас и първата видео-колаборация на моя приятел с една от исландските медии (на английски), в която той разказва три истории от три различни саги, които са се случили в националния парк Тингветлир (Þingvellir). Идеята е да има още видеа, които да показват места в Исландия от сагите, така че ако на някой му е интересна тази тема, може да следи в канала на Reykjavik Grapevine или аз да ги пускам тук като излезнат. 

 

 

[DenitsaS]

01/01/2021 Нова Година в Рейкявик

 

Честита Нова година, приятели! Здраве и любов за всички 🙂 ❤️ 

 

От мен един кратък разказ за новогодишната нощ в Рейкявик. Исландците са луди на тема фойерверки и всяко семейство тук купува страшно много за Нова година. Става въпрос за истински, големи фойерверки, а не за пиратки 😆 Буквално се харчат стотици евро (или хиляди крони), но хубавото е, че печалбата от продажбите отива за финансирането на спасителните отряди в случай на бедствие. Първите гърмежи започват след 6-7 вечерта като кулминацията, разбира се, е в полунощ, когато всички излизат навън. Фойерверките спират за един час между 22:30 и 23:30 часа, когато всички гледат Áramótaskaup - шоу със скечове, посветени на това, което се е случило през изминалата година. Ние го гледаме за пръв път и ни беше смешно, но както се очаква тази година повечето скечове бяха за ковид. Във всеки случай авторите на шоуто много точно иронизираха някои черти на исландците и всичко беше заснето като филм с добро качество. След това се облякохме набързо и излезнахме на нашата улица, в края на която се намира католическата катедрала. Очаквано там имаше много фойерверки, но тъй като сме в центъра, зарята беше буквално от всички страни. Хората ги изстрелват както от улицата пред къщите си, така и от тераси и покриви. Не отидохме до Хатлгримскиркя, където се събират най-много хора, защото става много задимено от гърмежите. Аз правих повече видеа, но ето и една-две снимки 🎆

 

     

[DenitsaS]

03/08/2020 Ден 1: По пътя на север

 

Годината се изтърколи, а аз още не съм разказала за лятната обиколка на острова - няма да я нарека пълна обиколка, защото доста интересни места липсваха. Едната причина беше, че искахме да спираме само на места, на които поне един от двамата не е бил преди, а другата причина беше Хелги, за когото ви разказах. Просто всички неасфалтирани пътища отпаднаха още на фаза планиране, което донякъде улесни избора и така се вписахме в 8 дни и 7 нощувки. Дълбоката туристическа криза направи останалата част от организацията доста лесна - запазихме нощувките няколко дни преди да тръгнем, което в предишните години нямаше как да се случи. Отделно цените бяха намалени, но с уговорката, че не сме запазвали от сайтове, а директно писахме мейли на различни къщи за гости и те ни даваха цена. Само от едно място ни поискаха да платим предварително, навсякъде плащахме при пристигане. Ще споделя линкове към местата за настаняване - основният ни критерий беше да изглежда чисто и да имаме самостоятелна баня и тоалетна, както и да има или включена закуска, или хладилник за общо ползване 😄

 

Решихме да тръгнем на 3-и август, защото като цяло времето го даваха ок в следващите дни, а и защото това беше последният ден на националния празник Verslunarmannahelgi, който се празнува последния уикенд на юли. Тъй като е дълъг уикенд с 3-4 почивни дни всички исландци го използват за обиколки в страната и Рейкявик буквално се изпразва. Големите празненства са на островите Вестманаейяр (Vestmannaeyjar), но тази година имаше ограничения заради вируса и концертите бяха отменени. Смята се, че след този уикенд лятото си отива и настъпва есента. Ние тръгнахме в лек дъжд и засилен трафик в обратна на нашата посока, тъй като всички се прибираха. За останалите дни от пътуването мога да кажа, че срещахме средно 5 коли за целия ден (като изключим влизането в градовете Акурейри, Хусавик, Егилсстадир, както и района на Миватн) и беше супер спокойно. Същото важеше и за забележителностите, отново с изключение на Миватн и южната дъга, но пак не беше кой знае колко пренаселено в сравнение с предишните години. През лятото не се изискваха тестове за туристи от Германия, Дания, Норвегия и Финландия и съответно се срещаха пътуващи от тези дръжави, както и доста местни. 

 

Първото красиво място по пътя е фиордът Квалфьордур (Hvalfjörður) между Мосфетлсбайр (Mosfellsbær) и Акранес (Akranes). Името на фиорда идва от думата hvalur, която означава "кит", но китове на това място не се срещат и няма единна теза защо фиордът се нарича така. Квалфьордур е дълъг 30 км и широк 5 км и тези 5 км се минават напряко през тунел, построен през 1998 година. Дълбочината на тунела стига до 165 метра под морското равнище и определено шофирането през него не е най-приятното, но спестява около час между Рейкявик и Боргартнес (Borgarnes). Самият град Боргартнес е разположен на по-големия фиорд Боргарфьордур (Borgarfjörður). Когато пристигнахме в него, градът беше абсолютно празен - само ние и една двойка възрастни германци 😆 Спряхме в центъра, разходихме се до брега зад музея Landnámssetur Íslands/The Settlement Centre (http://www.landnam.is/eng/), след което се върнахме обратно към малкия парк, за да си направим втора хобитова закуска пред един фонтан. Паркът е приличен като за града. Пропуснахме музея, тъй като съм била там през 2013 и не смятах, че ще е интересен отново, но ако искате да научите повече за първите заселници в Исландия, както и конкретно за сагата Egils saga, тогава може и да го разгледате, особено ако сте с деца. Всичко в Боргартнес, като например имена на улици или хотели, е свързано със сагата за Егитл, която е една от най-известните исландски саги. Смята се, че Егитл е живял в района на Боргартнес или по-точно фермата при Борг ау Мирум (Borg á Myrum) на запад от града. Паркът е кръстен Скатлагримсгардур (Skallagrímsgarður) на бащата на Егитл и в него са издигнали надгробна могила за Скатлагримур. Исландците са особено горди със сагите и техните герои и използват всяка възможност да превърнат определено място в забележителност. Преди да тръгнем, се отбихме за малко и до църквата Боргартнескиркя (Borgarneskirkja), разположена на хълма над града. 

 

 

 

 

 

 

 

Вулканът Грауброук (Grábrók) беше голям пропуск в програмата ми - въпреки, че знаех за кратера, изобщо не проверих дали се падаше по път. След като видяхме името му на приближаваща табела обаче, веднага отбихме на паркинга, който се намира малко след градчето Бифрьост (Bifröst). Тук имаше няколко каравани и малко повече хора. Слънцето тъкмо излизаше зад плътните облаци и краткият хайк ни се отрази добре след цяла сутрин в колата. Дървените стълби, водещи до кратера са доста на брой, но са лесни за изкачване. Пътеката по ръба на кратера също е равна, така че го обиколихме доста бързо. Оттук се открива хубав изглед към планините от другата страна на пътя, към кампуса на университета в Бифрьост, както и към останалите кратери. Образували са се преди около 3400 години като Грауброук е най-големият от трите, висок е около 170 метра. Всъщност местността предлага много различни възможности за преходи, ако човек разполага с повече време - наблизо има и голямо езеро. Спирането тук ни отне към 40 минути, но си заслужаваше.

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме в посока север по главен път 1, като тази отсечка от пътя беше напълно непозната за нас. Като цяло се възпирахме да спираме за снимки, защото небето пак се смрачи, а и този път искахме просто да гледаме през прозореца и да си говорим. Като например за това в коя част на острова е най-добре да се заселиш, ако годината е 871 и ти си току-що пристигнал фермер 😂 Западна Исландия ни се стори добър избор с малките си езера и равнини, разпръснати от двете страни на пътя. Пейзажът се променяше плавно колкото по на север отивахме, включвайки все повече планински вериги и по-малко ферми. За обяд спряхме в градчето Бльондуоус (Blönduós), разположено на фиорда Хунафьордур (Húnafjörður). Сиво и тъжно място, чийто център се състои от бензиностанция, супермаркет, басейн и заведение за бързо хранене. Въпреки неприятното време, от пързалката на басейна се чуваха радостни детски викове - все пак беше празничен ден. Градът е с население от около 900 души, а през него минава реката Бланда (Blanda), на която е кръстен. В миналото градът възниква покрай фабрика за тъкани, но индустрията не е просъществувала много дълго и сега единствено музеят на текстила Heimilisiðnaðarsafnið (http://textile.is/english-2/) напомня за това. Реката е може би най-красивото нещо в града, така че решихме да си вземем кутията със сандвичи и да се разходим по пътеката покрай брега, където си намерихме и една пейка за обяд. Тънка ивица пясък и вълнолом отделят реката от океана, а къщите на другия бряг са като малко цветно петно на фона на множеството западнали постройки в града. Преди да си тръгнем, заредихме с бензин и спряхме за изглед над града при църквата Бльондуоускиркя (Blönduóskirkja), която е с доста интересен дизайн 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Следващата кратка спирка колкото да се разтъпчем беше на една отбивка с обозначения, че вече навлизаме в същинска Северна Исландия: от тук до Миватн на различни места покрай пътя има поставени големи фигури на тролове (подобни на куклите сувенири, но в човешки ръст), но все ги подминавахме без да снимаме - оглеждайте се за тях 😆 

 

 

 

 

Тъй като аз съм голям фен на торфените къщи, нямаше как да пропуснем историческата ферма Глоймбайр (Glaumbær), която е собственост на Националния музей на Исландия. Смята се, че на това място е имало ферма още от времето на заселването, т.е. от около 874 година (има разкопки на т. нар. longhouse) а иначе във фермата са живяли хора до 1947 година. Най-старите запазени части датират от средата на 18-и век. Освен торфените има и две реконструирани дървени къщи от 19-и век. Тъй като пристигнахме след края на работното време, не платихме вход, но и не успяхме да видим къщите отвътре. Църквата също беше затворена. Според исландските саги в тази ферма е живял Снори Торфинсон, който може би е първият европеец, роден в Америка - докато родителите му са били на експедиция през 11-и век. 

 

 

 

 

 

Бяхме си набелязали да посетим и Хоулар (Hólar), който между 12-и и 18-и век е църковен, културен и образователен център. Тук е било седалището на епископа на Северна Исландия, подобно на Скаулхолт в Южна Исландия. Църквата датира от 18-и век, и тук има запазени няколко торфени къщи. Иначе селцето е миниатюрно, има около 100 души население, но пък си имат аграрен университет. Нямам много снимки, защото заваля доста силен дъжд и потеглихме към следващото село.

 

 

 

 

Сойдауркроукур (Sauðárkrókur) е най-голямото селище, разположено на фиорда Скагафьордур (Skagafjörður) и по първоначален план трябваше да спим тук, защото искахме на следващата сутрин да хванем лодката до остров Драунгей (Drangey). Писахме на компанията, която организира туровете и тъкмо се бяхме разбрали за час и цена... и няколко дни преди да тръгнем ни казаха, че буря е отнесла кея на острова и сигурно чак другото лято ще го поправят 😄 Моят приятел много го чакаше този остров, защото е място от сагата за Гретир, ама нейсе... поне го видяхме от брега от няколко различни места. Все пак решихме да минем през селото, защото тук е единствената фабрика за преработка на кожа от риба и уж имало и фирмен магазин, но явно информацията беше стара, защото нищо не намерихме. След 10 минути мотане из селцето решихме, че не ни е симпатично и тръгнахме към Хофсоус (Hofsós), където щяхме да нощуваме в къщата за гости Sunnuberg Guesthouse (http://www.sunnuberg.is/gistiheimilid/). Хофсоус е старо селище, което в миналото е било важна търговска и риболовна станция, а сега е с население от около 200 души. Малко преди да пристигнем звъннахме на жената от рецепцията, а тя ни каза: "Ами аз не съм тук в момента, влезте и си изберете стая от отключените. Номер 4 е с изглед към морето. Утре сутринта ще се видим". Така и направихме - влязохме, отидохме в стая номер 4 и не бяхме излъгани за гледката. Нощувката тук беше 13.000 крони. Стаята и банята не бяха много големи, но бяха ок, навсякъде беше чисто, включително и в кухнята. Това село определено ни хареса повече, като басейнът с изглед към гореспоменатия остров е най-голямата атракция. От другата страна на улицата е миниатюрната църква, която е също много симпатична. Басейнът е построен с дарения на две от богатите жени в селото, които са решили, че вместо да си направят всяка собствен басейн в къщата, е по-добре да направят един за всички. Исландците обожават да лежат в топлата термална вода, и както съм писала и преди - басейни има във всяко село, но много малко могат да се похвалят с такава гледка. Нашият дълъг ден завърши именно с кратко посещение на басейна (вход 1000 крони на човек) и вечеря с каквото си носехме в кухнята на къщата за гости.

 

 

 

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

11/01/2020 Северно сияние

 

Правя кратко прекъсване на разказа по дни за лятната обиколка, за да споделя с вас снощното ни изживяване - за първи път видяхме северното сияние и то в Рейкявик! Трябва да си призная, че до сега не бяхме много прилежни в търсенето на сиянието. Излизали сме веднъж в посока Кеплавик, защото в този ден даваха много добра прогноза за активност, но бързо се заоблачи и се прибрахме. Освен прогнозите в сайта veður.is, следя и една група във фейсбук, в която хора пускат снимки и съобщават в реално време къде се виждат светлини - Norðurljósavaktin. Именно в тази група вчера към 6 часа започнаха да споделят снимки от различни места. Ние бяхме уморени след работа и решихме, че не ни се излиза извън града, но когато към 9 някой писа, че вече се виждат и в Рейкявик, се облякохме набързо и тръгнахме към паркинга. Тъкмо да пресечем улицата и пред нас се появи сиянието, въпреки светлините от околните сгради. Беше наситено зелено и силно, но снимките ми са правени с телефон и със сигурност не мога да предам и половината от това как изглеждаше. Все пак се надявам да не се сърдите за качеството на снимките, не съм ги обработвала, защото честно казано не знам дали е добър вариант или не (ако някой има съвет, ще се радвам да сподели) 🙂

 

 

Видяхме, че сиянието идва от западната страна на пристанището и потеглихме към плажа с фара Гроута (Grótta), който е популярно място да се наблюдава сиянието, защото се пада далеч от светлините на къщите в този квартал, а в същото време е в самия град. Докато пътувахме покрай брега, сиянието се беше спуснало над водата като завеса, а ние все още не вярвахме на късмета си, че го виждаме. След 10 минути бяхме на паркинга, където вече имаше много хора, но повечето бяха с техника и съответно се бяха позиционирали на алеята. Ние решихме да слезем на плажа, където бяхме сами - оттук направихме няколко снимки, но основно гледахме как сиянието се изменя с всяка минута. Сияние се виждаше както над плажа, така и от другата страна на залива над Акранес и планините. От спирала се превърна в няколко хоризонтални лъча, след това започна да се изтегля нагоре, докато накрая постепенно избледня към бяло-сивкав цвят. На моите снимките се вижда и леко розов цвят, който го е имало - видях снимки на хора с хубави фотоапарати, където е розово-лилаво, но с невъоръжено око се виждаше само зеленият цвят. За поне 30-40 минути беше изключително силно и много много красиво 😍 Днес цял ден гледам снимки на хора от различни краища на острова, навсякъде е имало страхотно сияние 🙂

 

 

 

 

 

 

[pantarei]

Привет !

 

 Като гледам ,яко се е било развихрило сиянието . Красиво  и величествено !

 

Много е вероятно  процесите в атмосферата  да са били много подходящи  за да  има такова проявление " зората на севера " . Не случайно по същота време когато сте го наблюдавали,тук в София  получих съобщение в приложението " My Aurora Forecast " че КР индекса е много висок ! Даже си казах : да бе,сега остава да  видя сиянието  оттук .

Спойлер

Спойлер

 

 

 

[DenitsaS]

@pantarei Да, оказа се, че наистина е било много силно, защото вчера BBC пуснаха статия със снимки от Шотландия, където не се наблюдава толкова често: https://www.bbc.com/news/uk-scotland-highlands-islands-55630880. А в Инстаграм гледах снимки и от Русия пак от същата вечер. Имали сме късмет 🙂

[DenitsaS]

04/08/2020 Ден 2: Планински изгледи

 

Вторият ден от пътуването започна със закуска в кухнята на къщата за гости - оказа се, че в цялата къща сме само ние и един възрастен господин. Жената от рецепцията също се появи, както беше обещала, за да платим нощувката и да ни пита дали сме останали доволни. Поговорихме си малко с нея, тя беше много дружелюбна и даже ни каза да не бързаме, ако не сме готови. За нас в началото след преместването беше много важно да говорим колкото се може повече исландски и ситуацията тази година ни помогна, тъй като навсякъде хората имаха достатъчно време и желание да си говорят с нас, а и защото навсякъде бяха исландци (заради кризата повечето чужденци, които обикновено работят по туристическите места, си бяха заминали). На тръгване беше доста мъгливо и се движихме по-бавно, особено по тесните пътища с остри завои. Тръгнахме по път 76, който е доста живописен и в началото спряхме на 1-2 места за снимки, но после решихме, че няма да ни стигне цял ден, ако спираме на всяка отбивка, която видим. Все пак мога да препоръчам изгледа над долината Флоукадалур (Flókadalur), където водите на езерото Хоупсватн (Hópsvatn) срещат океана.

 

 

 

Първата спирка за деня беше градчето Сиглуфьордур (Siglufjörður), в миналото известно с улова и преработката на херинга, на който период днес е посветен музеят The Herring Era Museum - http://www.sild.is/en. В последните години, освен с риболов, се издържат и с туризъм и Сиглуфьордур си е спечелил славата на едно от най-идиличните градчета в Исландия. Лично нас не ни плени чак толкова, има си своя чар, но не се доближава до идилията на селцата в Западните или Източните фиорди. Разбира се, това е чисто субективно виждане и определено си струва да посетите градчето, ако минавате оттам. Ние се помотахме малко из центъра, който изглеждаше някак тъжно-празен, качихме се до църквата, след което се отправихме към следващото градче по пътя - Оулафсфьордур (Ólafsfjörður). На излизане от Сиглуфьордур  от лявата страна на пътя има отбивка, откъдето се открива красива панорама към фиорда със същото име. Двете градчета образуват общината Фятлабигд (Fjallabyggð, буквално преведено “планинско селище”) с население от 2000 души. Не спряхме в Оулафсфьордур, защото не ни се стори толкова интересно. Ако човек има повече време би си струвало да се спре за разходка около езерото Оулафсфярдарватн (Ólafsfjarðarvatn). Подобно на други градчета и селца, и тук си имат малък музей, в случая това е малък природонаучнен музей в една от старите запазени къщи Pálshús (https://www.palshusmuseum.is/en/about-the-museum/the-museum-1). На излизане от градчето път 76 става номер 82 и води към спирка номер две за деня Далвик (Dalvík).  

 

 

 

 

 

 

 

Далвик (името се превежда като “пристанище в долината”) е рибарско градче с 1400 жители, но и тук се опитват да развиват туризъм – ски през зимата и турове за наблюдение на китове през лятото. От Далвик тръгва и фериботът Sæfari до остров Гримсей (Grímsey), който е частично разположен зад Северния полярен кръг. Ние бяхме решили да спрем за по-дълга пауза тук и да последваме съвета на Lonely Planet за обяд в местното заведение Gisli Eirikur Helgi Kaffihús Bakkabrædra. Ресторантът се намира в къща в центъра на градчето и носи името на трима брята – Гисли, Ейрикур, и Хелги, които са герои от народните приказки на Йоун Ауртнасон и за които се смята, че са живели във фермата Bakka, недалеч от Далвик. Йоун Ауртнасон е исландски просветител, който през 19-и век събира и публикува народни приказки и така се появяват разказите за тримата честни и добродушни братя. Местните хора се опитват да запазят тези истории и освен, че заведението е кръстено на тях, различни фигурки на братята са част от интериора. На нас много ни допадна както обзавеждането, така и обслужването и храната в това заведение и горещо го препоръчвам. Когато пристигнахме, масите отвън и на първия етаж вече бяха заети, а малко след като успяхме да се настаним на една маса до прозореца на втория етаж, той също се напълни. На обяд се предлага бюфет – 2 порции супа от риба на човек, салата и хляб без ограничение и едно кафе или чай за 2150 крони, което е съвсем ок като цена. Всичко беше много вкусно, особено различните видове хляб, някои от които замесени с бирата Kaldi, която се произвежда в района. Най-хубавото обаче беше гледката към планините от другата страна на фиорда Ейяфьордур (Eyjafjörður) и към островчето Хрисей (Hrísey) между тях. След обяда се разходихме покрай брега, за да снимаме именно тези гледки и никак не ни се тръгваше. На излизане от Далвик също намерихме отбивка с панорамен изглед към градчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващта спирка беше много кратка и изключително нетуристическа, но моят приятел държеше на нея, така че се отбихме набързо 🙂 Става въпрос за историческата ферма Мьодруветлир (Möðruvellir), където се е съхранявал ръкописът от 14-и век Мьодруватлабоук (Möðruvallabók), съдържащ най-голямата колекция от т. нар. “семейни саги”. Днес на това място има няколко частни къщи, както и сравнително голяма църква, която за съжаление беше затворена. Малко след Мьодруветлир път 82 преминава в главен път 1 в посока Акурейри (Akureyri), накъдето се бяхме запътили.

 

 

Със своето население от 18,000 души Акурейри е най-големият град в Североизточна Исландия, поради което изпълнява функцията на административна столица на региона. Разположен е в края на най-дългия фиорд в страната, 60-километровия Ейяфьордур. Смята се, че първият заселник на това място е Хелги Магри Ейвиндарсон, който идва на това място през 890 година. През 17-и век Акурейри е основан като търговски пункт, а първите му жители са датски търговци, докато исландците живеят във ферми извън селището. От 1900 година насам обаче градът се развива с бързи темпове – има собствен университет, а корабостроителницата и риболовната му компания са най-големите в Исландия. В Акурейри първо спряхме за няколко снимки в частта със старите къщи, от които тази на първата снимка е най-старата запазена къща в града – Laxdalshús, построена от богат датски търговец през 1795 година. Мястото не е избрано случайно: по онова време брегът достига до там и не се спуска плавно, а почти отвесно и дълбочината позволява на търговските кораби да хвърлят котва на близко до сушата разстояние. Тъй като липсват кейове, всички стоки трябва да се пренасят до брега в малки лодки и изборът на локация както за магазините, така и за складовете, е стратегически. През 1827 година къщата вече не служи за резиденция на търговци, а приютява градския архив и библиотека, която е безплатна за всички, а библиотекарят работи доброволно. През 1943 година общината купува Laxdalshús и я превръща в приют за бездомни, а през 1978 година къщата става културен паметник и е напъно реновирана. В тази част на града се намират няколко музея, както и ботаническата градина, която сега пропуснахме, защото валеше (била съм там при хубаво време и е приятно, но реално е просто малък парк). Както сигурно сте забелязали от разказа до сега пропускаме музеите, защото голяма част от тях бяха или затворени това лято, или защото нямахме достатъчно време, но все пак ги споменавам, ако на някого му е интересно да ги провери 🙂

 

 

 

 

Намерихме място за паркиране в центъра, точно до стълбите, водещи до църквата (тъй като беше малко след 16:00 часа, паркингът беше безплатен). За трети път в Акурейри, едва сега успях да посетя църквата Акурейраркиркя (Akureyrarkirkja) 😆 Построена е през 1940 година от Гудйоун Самюелсон, който е проектирал и Хатлгримскиркя. Посещението си заслужава заради витражите, които освен библейски сцени изобразяват и исландски исторически личности, като Торгейр Лйоусвейтнингагоди (за него ще разкажа след малко) и епископите на Хоулар и Скаулхолт. 

 

 

 

 

 

 

 

След като разгледахме църквата, се спуснахме по главната улица Hafnarstræti и отидохме до крайбрежната алея и тази част от града, наречена Одейри (Oddeyri). Няма как да не забележите приликата между крайбрежните в Рейкявик и Акурейри – вместо Harpa тук си имат културния център Hof Cultural and Conference Center (освен няколко магазина, в него има и туристическо бюро, откъдето може безплатно да си вземете хубави брошури и карти за различните региони), не липсват и модернистичните скулптури. На връщане си взехме хот-дог от Pylsuvagninn (жълтата будка на първата снимка), който препоръчвам. Ако пък ви се пие кафе и ви си хапва нещо сладко, отидете в кафе Bláa Kannan (синята къща с червени куполи), което се намира в историческата сграда на старото Cafe Paris. Преди да потеглим, влязохме в антикварната книжарница до паркинга и си намреихме няколко книги – това ни беше и цялото пазаруване на “сувенири” по време на пътуването 😄 На излизане от града, спряхме на отбивката с панорамен изглед, която е на главния път. От Акурейри поехме към водопада Годафос (Goðafoss), но минавайки през новопостроения тунел, който скъсява пътя, забравихме да си платим таксата. Очаквахме, че прозорецът за онлайн плащане е по-дълъг от няколко часа, но не беше така и по-късно трябваше да платим глоба. Ако сте планували да минавате оттам, проверете в този сайт колко и как се заплаща: https://www.veggjald.is/en/pricing. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водопадът Годафос се намира в лавовата местност Баурдардалур (Bárðardalur), висок е 12 метра и е широк 30 метра. През него минават водите на дългата 178 км. река Скяулфандафлйоут (Skjálfandafljót). За името на Годафос, което се превежда като “водопадът на боговете”, има следната легенда: през 1000 година Торгейр Лйоусвейтнингагоди, който е lögsögumaður (“рецитиращ законите”) трябва да вземе решение дали Исландия да приеме християнството. Той се оттегля за 24-и часа и се отдава на размисъл, след което решава, че всички ще се покръстят. По пътя обратно към своята ферма, минавайки покрай водопада, Торгейр изхвърля във водите му дървените статуи на старите богове, които носи със себе си. Именно тази сцена е изобразена на витража в църквата в Акурейри. На нас Годафос много ни харесва, даже го кръстихме “малката Ниагара”, защото има подобна форма и някак ни напомня за него. Тук имаше повече посетители, но все пак беше доста спокойно. Решихме първо да направим малка пауза и да хапнем по едно парче торта с изглед. Разходихме се и от двете страни на водопада, слезнахме по стълбите до брега, изобщо си дадохме малко повече време тук, защото беше спряло да вали и беше приятно. 

 

 

 

 

 

 

От водопада продължихме по главен път 1 към псевдократерите Скутустадагигар (Skútustaðagígar), които се намират при фермата Скутустадир (Skútustaðir) на езерото Миватн (Mývatn). Псевдо, защото не са истински вулканични кратери, а са се образували при вулканично изригване преди повече от 2000 години, при което горещата лава навлиза в езерото и предизвиква химични реакции, водещи до експлозии и изтласкване на земна маса. Не знам дали го обясних много, но ако отидете, има подробни табели с информация, диаграми и картинки, разясняващи геологията и различните процеси. Апропо, такива табели има на всяка забележителност, стига човек да има време да чете (аз обикновено ги снимам и после си ги чета 😆 ). Тук се разходихме за не повече от 10-15 минути, въпреки, че има няколко маршрута около кратерите. Причината беше една невероятна напаст, която ни нападна, а именно малките мушички mý, на които е кръстено езерото. Това ми беше трети път в района, но предишните два все са били през юни месец, когато явно мушиците ги няма. Сега бяха цели рояци, като слънчевите очила ни спасиха донякъде да не ни влизат в очите, но със сигурност изядохме по няколко. Продължихме по пътя покрай езерото, където има много местенца за фото-паузи (като това на последната снимка), има и опции за преходи, но време за тях нямаше.  

 

 

 

 

Най-накрая пристигнахме в къщата за гости, където щяхме да останем тази и следващата вечер – Dimmuborgir Guesthouse (https://dimmuborgir.is/). Цената тук беше 14.000 на нощ, но имахме цяла къщичка с веранда, мини кухня с трапезария, спалня и баня. Леглата бяха 4 – едно двойно и едно двуетажно и бих препоръчала за хора с деца, защото имаше достатъчно пространство. Мястото много ни хареса, защото къщичките бяха на разстояние една от друга и от трите прозореца имахме различна гледка – към поле с лава, към планината Хверфятл (Hverfjall), и към езерото Миватн. Нощувките ни в района на Миватн бяха три, но тук нямаха свободна къщичка за третата нощувка и нея я направихме на друго място.

 

 

 

 

 

 

 

След вечеря решихме, че имаме сили за една последна разходка – до лавовите формации Димуборгир (Dimmuborgir), които бяха буквално на 3 минути с кола. Възможностите за ходене тук са много, но ние направихме една от главните и по-кратки пътеки (различните маршрути са обозначени с цветове и табели). Толкова късно вечерта нямаше жива душа, с изключение на едно симпатично овче семейство 🙂 На мен Димуборгир ми е може би най-скучното туристическо място в Исландия, но пък на моя приятел много му хареса. Иначе от паркинга има супер изглед към езерото и към планините от другата страна. 

 

 

 

 

 

 

п.с. Въпреки, че този пост стана ужасно дълъг исках да спомена и километрите: 420 през първия ден и 225 през втория, споделям и скрийншотове с маршрута:

 

 

[DenitsaS]

05/08/2020 Ден 3: "Увеселителен парк Миватн"

 

Този ден бяхме решили да прекараме в района на езерото Миватн, тъй като по прогноза времето щеше да е хубаво. Сутринта обаче беше доста мрачна и облачна, а през нощта беше валяло и не можахме да закусим на верандата, защото масата и столовете бяха мокри. Все пак това е Исландия и лекият летен дъжд, който ту се появява, ту изчезва, си е съвсем в реда на нещата, така че се оправихме и потеглихме към първата кратка спирка за деня: пещерата Грьоутагяу (Grjótagjá), която е пълна с 45/50-градусова лазурносиня вода и е по-известна като пещерата на Джон Сноу и Игрит от сериала “Игра на тронове”. Пещерата се намира в частен имот, но входът е безплатен. Къпането, разбира се, е забранено. Тесният отвор на пещерата води към площадка на по-ниско ниво, до която обаче се слиза по стръмни камъни. Има и две странични ниши, където някой също би могъл да се навре, ако има желание. Въпреки цялостната липса на туристи тук, чакахме сигурно 15 минути да надникнем вътре, защото три тийнейджърки бяха окупирали пещерата и провеждаха сериозна фотосесия, та чак се образува опашка от посетители след нас 😂 Не знам как им се получаха снимките на момичетата, но моите и тази, и миналата година, изобщо не станаха добре, защото заради разликата в температурите отвън и вътре, имаше много пара и цветът на водата не си личеше (поради тази причина слагам снимки от 2017). Над пещерата има разлом, който мисля също е причинен от отдръпването на континенталните плочи.  

 

 

 

 

Следващата ни спирка за деня беше геотермалната зона Кверир (Hverir), която ми е фаворит сред другите подобни места с горещи бълбукащи кални ями, пушещи фумароли и серни кристали в различни отенъци на жълтото. Освен силната миризма на сяра, тук се усети и малко по-засиленото присъствие на хора. Както навсякъде, където има някакъв риск, пътеките са добре обозначени и ние чинно си следвахме въженцата, докато се разхождахме наоколо. Планината Наумафятл (Námafjall), която се издига над геотермалното поле, също има разкошни цветове, даже и в мрачно време като през тази сутрин. Тръгнахме да я изкачваме, но пътеките бяха ужасно разкаляни от снощния дъжд, а и в момента леко ръмеше и се отказахме съвсем в началото. Все пак прекарахме достатъчно време на това място и потеглихме към вулканичната планина Крафтла (Krafla), при която са разположени кратерът Стоура-Вити (Stóra-Víti) и лавовите полета Лейрхнюкур (Leirhnjúkur) – и двете нови за нас места. До тук добре, но като спряхме на паркинга до Лейрхнюкур започна да вали доста силно. По прогноза времето трябваше да се оправи след 12 часа, така че решихме вместо да се мокрим, да се върнем в къщичката (освен това наближаваше и обяд, а ние в това отношение сме като хобити 😆). За Кверир може да отделите между 10 и 30-40 минути в зависимост от това дали искате само да направите снимки от дървената платформа над полето или да се разходите наоколо. За хайк на планината ще трябват може би час-два.

 

 

 

 

 

 

Докато се приберем и хапнем, небето започна да се разчиства от облаците, дъждът спря, че чак и слънце изгря. Новите обстоятелства доведоха и до смяна в плана – решихме да се възползваме от хубавото време докато го има и първо да изкачим вулканичния кратер Кверфятл (Hverfjall), който съвсем удобно се намираше точно от другата страна на пътя и се виждаше от прозореца на трапезарията ни. Височината на планината е 420 метра, а диаметътрът на кратера е 1 км. Под планината има асфалтиран паркинг с новопостроен център за посетители (който обаче не работеше), но пътят до паркинга не е асфалтиран и на нас ни се наложи да се движим бавно и на голяма дистанция от другите коли, но Хелги се справи геройски и този път 😀 Изкачването до калдерата става по сравнително широка пътека, която в най-стръмните си участъци е снабдена с въжета от вътрешната страна. Веднъж стигнали върха, решихме да обиколим кратера по часовниковата стрелка, защото видяхме, че всички се движат така и е по-удобно да не се налага да се разминаваш постоянно с хора насреща. Въпреки, че и другите нови неща, които видях този ден, много ми харесаха, това определено ми беше топ изживяването – гледката над равнината от едната страна и над езерото Миватн от другата беше страхотна. И в същото време не си просто някъде нависоко, ами вървиш по черна пътека около кратера на изгаснал вулкан. Отне ни около 30 минути да се изкачим, но самата обиколка беше почти час, защото спирахме да снимаме и гледаме, а и нямахме за цел да го обиколим много бързо. Слизането беше може би 20 минути. Не бих казала, че беше труден хайк, но си трябват добри обувки, както и няколко слоя дрехи заради силния вятър горе. Горещо препоръчвам да видите Кверфятл - дори и да нямате време да го обиколите, си струва да се изкачите догоре и да надникнете в кратера. 

 

 

 

 

 

 

 

След повторна кратка спирка в къщичката ни, отново се отправихме към Крафтла. Решихме, че нямаме време да спираме при електроцентралата със същото име, която изглежда доста интересно на фона на недокоснатата природа, но се отбихме на едно място по пътя за да снимаме цветните планински склонове от едната страна и любопитна арт-инсталация от другата (на връщане видяхме хора да се къпят там 😄).

 

 

 

 

 

Когато спряхме при кратера Стоура-Вити на паркинга имаше само 2-3 коли и побързахме да се качим до площадката и да се снимаме преди да са пристигнали повече хора. Подобно на кратера Керид (Kerið) и този е пълен с лазурносиня вода, но е много по-фотогеничен. От едната му страна има пътека, която не е много дълга и от която се разкриват хубави гледки към околните планини, към голямото езеро с геотермална вода, както и към още едно, по-малко такова. Когато бяхме стигнали почти до края на пътеката, към нас се зададе голяма група италиански туристи. Бяхме срещнали вече доста италиански туристи през деня, но да се види голяма организирана група това лято си беше рядкост. Решихме, че е добре да изпреварим групата, в случай че и те са тръгнали към Лейрхнюкур (което се оказа така) и слезнахме обратно. Стоура-Вити може да се види за 5-10 минути, ако само решите да спрете за снимки на площадката или за 20-30 минути, ако тръгнете по пътеката. 

 

 

 

 

 

 

Лавовите полета Лейрхнюкур (Leirhnjúkur) ги посетихме по препоръка на @Георги, аз преди това не бях сигурна дали да ги включвам. Сега мога само да се присъединя към неговата препоръка – уникално място, за което си струва да отделите между 1 и 2 часа. Знам, че звучи много, но никъде другаде не сме ходили толкова близо (или буквално) върху застинала лава и мъх и не сме виждали такива интересни и разнообразни форми. Това е едно от тези места, които те карат да съжаляваш, че не си учен геолог 🙂 В началото се върви по пътека между туфи мъх, а с приближаването към малкото геотермално езерце са сложени дръвени скари и стъпала. Вариантите за хайк от тази точка са няколко. Може да се тръгне покрай самото езерце и да се стигне по пряк път до най-високата точка или да се направи нещо като обиколка. Ние тръгнахме по пътя, който според нас беше началото на обиколката. Има цветна маркировка, но на моменти може да се заблуди човек - на нас ни се случи към края на хайка, но бързо се ориентирахме откъде се минава. Като се стигне при най-високата точка, човек може или да се върне обратно при езерцето (както ние направихме), или да се спусне по хълма и да излезе в друго поле, но тогава обратно до паркинга трябва да се върви доста по-дълго. И за тук трябват добри обувки, иначе теренът не е труден, с изключение на едно място, където се прескача неголяма пукнатина. Трудно ми е да опиша Лейрхнюкур: има ги жълто-оранжевите цветове на геотермалните зони, има тъмнозеленото на полетата, обрасли с мъх, има ги и сиво-сините лавови формации. Трябва да отидете и да го видите 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се разминахме и с посещение на басейна Mývatn Nature Baths (https://myvatnnaturebaths.is/), който е нещо като северния еквивалент и по-евтина алтернатива на Blue Lagoon край Рейкявик. Била съм през 2017 и ми хареса, а моят приятел не е бил и затова решихме да се възползваме от намалените цени това лято. Бяхме си запазили един от късните слотове за посещение, но имаше сравнително доста хора – отново италиански туристи, което не предполагаше много тишина и спокойствие 😄 Разбира се, като казвам доста, нямаше нищо общо с преди не само заради липсата на туристи, ами и заради ограничения брой посетители заради вируса. Все пак беше добър релакс след целодневното ходене, а и от басейна има хубава гледка към Кверфятл и околностите. Ако само искате да видите басейна, но не ви се влиза вътре, в кафенето, което е с гледка към басейна имат хубаво кафе и сандвичи с пушена сьомга и ръжен хляб, печен в земята. По принцип бих препоръчала Mývatn Nature Baths, но ако може да избирате от всички подобни спа комплекси, то имам друг фаворит, за когото ще разкажа в поста за Ден 5. На връщане от басейна минахме да заредим с бензин в Рейкяхлид (Reykjahlíð), което е най-голямото селце в района на езерото с население от около 300 души. Освен басейн, хранителен магазин и бензиностанция с фаст фууд, друго в селцето няма - има опции за къмпинг и стаи за гости, но ние лично не бихме останали да нощувам там, не ни допадна. Като цяло през този ден и през последния ден от пътуването ни срещнахме най-много туристи, дори и по време на криза като тази Миватн и южния бряг си остават най-посещавани.

 

 

 

 

Това беше и един от първите дни, в които забелязахме, че белите нощи малко по малко си отиват – след вечеря снимахме залеза над езерото Миватн в 10 часа вечерта от двора на къщите за гости. Така завърши денят в района на езерото Миватн, който на шега започнахме да наричаме “увеселителен парк Миватн”: на сравнително малка площ природата е създала толкова уникални, разнообразни и интересни неща, сякаш някой специално е мислил за различните атракции в парка 🙂 

 

 

p.s. За този ден не давам километри, защото всички забележителности са на малки разстояния, а и с нашите зиг-загове цял ден сме навъртяли повече от разумните километри. 

 

[DenitsaS]

24/01/2021 Да останеш гладен на празника

 

Както е тръгнало няма да мога да изкарам разказа за лятната обиколка на Исландия, без да прекъсвам постовете. Но ми се иска да споделям актуалните неща, които се случват, като например зимния празник Þorrablót (Тораблоут), който и ние отбелязахме снощи. Името на празика Þorrablót идва от името на четвъртия зимен месец от стария исландски календар Þorri и от думата blót, която означава “жертвоприношение”. Въпреки че дотук звучи като езически празник, Þorrablót възниква едва в края на 19-и век като част от движението за независимост на Исландия – за пръв път е отбелязан от исландски студенти в Копенхаген. По време на празничната вечеря се рецитират поеми и се държат речи, които припомнят славното минало на Исландия, именно от времето преди да приемат християнството. През 1960 година един ресторант в Рейкявик решава да предложи специално меню за празника, което нарича Þorramatur. Менюто съдържа предимно храни, които в миналото исландците са консумирали през зимата, но по това време вече са били рядкост, особено в града. Идеята се приела добре от хората и оттогава селекцията от няколко вида ферментирали и пушени меса се превръща в традиционна храна за Þorrablót. Днес всички магазини около празника предлагат от мини опаковки до буквално кофи с различните “специалитети”: сушена осолена риба (harðfiskur), пушено агнешко месо (hangikjöt), ферментирала акула (hákarl), овнешки тестиси (hrútspungar), кървавица (blóðmör), наденица от дроб (lifrarpylsa), пушена агнешка глава (svið). За гарнитура се прави пюре от картофи или от ряпа, сервират се и два вида хляб – печените на жар питки flatbrauð и сладкият ръжен хляб rúgbrauð. Традиционно се пие бренивин (brennivín), което е силна алкохолна напитка. Ние също решихме да опитаме някои от нещата и взехме кървавица, по 50 гр. от ферментиралото агнешко и от тестисите, както и пушената агнешка глава, която сварихме. Имахме от ръжения хляб и от сушената риба, направихме и малко картофено пюре. Агнешката глава беше вкусна, но месото е малко като количество, а ферментиралите неща бяха ужасни и след 1-2 хапки за проба заминаха в кофата за боклук (добре, че бяха доста евтини 😆). Предвидливо бях направила и голяма салата, че иначе щяхме да си останем гладни след празничната вечеря 😂 Много искахме да пробваме Þorramatur, но май ще ни е за първи и последен път. 

 

 

Ще използвам поста да споделя и второто видео на моя приятел, в което разказва няколко истории от Egils saga - снимано е в градчето Боргартнес и в историческата ферма Борг ау Мирум 🙂