дневник Разкази от Исландия

[DenitsaS]

06/08/2020 Ден 4: Where the whales can live

 

С малко прекъсване продължавам разказа за лятната обиколка на Исландия.

 

На следващата сутрин отново имахме късмет с времето: още от събуждането беше слънчево и успяхме да закусим на верандата, преди да си съберем нещата, да платим нощувките и да освободим къщичката в Dimmuborgir. Довечера отново щяхме да се върнем за нощувка в района на Миватн, но на друго място. А сега ни предстоеше ден, пълен с нови места - до Хусавик през Детифос и обратно. Не е най-оптималното като маршрут, но нямаше как иначе да го направим този ден.

 

 

 

Малко преди обед пристигнахме в Хусавик (Húsavík), който е разположен в залива Скяулванди (Skjálfandi) и е с население от около 2300 души. Градът се издържа основно с риболов и туризъм, голяма част от който са туровете за наблюдение на китове. Ако ще правим класация на най-идиличните градчета в Северна Исландия, то от тези, които съм видяла, Хусавик определено печели, да ме извинява Сиглуфьордур 😂 Малко преди пътуването гледахме пародията на Нетфликс Eurovision Song Contest: The Story of Fire Saga, която се развива в Исландия и съответно беше много популярна тук, въпреки че филмът е глуповат. Във филма главните герои живеят в Хусавик и песента от саундтрака се въртеше нон стоп по исландските радио станции, така че ни стана малко като фон на цялата обиколка и с нетърпение чакахме да го видим този Хусавик. Всъщност благодарение на този филм посещенията в града миналото лято са били доста високи въпреки кризата, а ако не беше пандемията, сигурно Хусавик щеше да се пръска по шевовете цяла година от фенове на Евровизия. Какво интересно в Хусавик? Една от забележителностите е дървената църква Хусавикуркиркя (Húsavíkurkirkja) построена през 1907 година. Има музей на китовете - Húsavík Whale Museum (https://www.hvalasafn.is/en/) и музей на откривателите - The Exploration Museum (https://www.explorationmuseum.com/), но подобно на други музеи и тези бяха затворени през лятото. Апропо, преди време гледах интервю със собственика на втория музей, който е събрал интересни материали, свързани с подготовката на астронавтите от мисия Аполо, които през 60-те години тренират в близост до Хусавик. Иначе градчето е малко и са достатъчни 40-60 минути да се разгледа пристанището и централните улички. Районът на пристанището е много живописен с цветни къщи и малки и големи корабчета. Тук според Lonely Planet се предлага най-вкусният fish&chips в Исландия и бяхме решили да го пробваме за обяд. Заведението е на самото пристанище и може да си помислите, че сигурно е ужасно, ако съдите само по външния вид: неугледно павилионче, откъдето поръчвате пържена риба и картофки, може би сос и нещо за пиене, друго не предлагат. Обаче над заведението има тераса с дървени маси и гледка към морето. Нямахме много време за обяд и решихме да си разделим една порция – рибата беше наистина уникална, картофките бяха ок (не си спомням точната цена на порцията, някъде около 2000 крони беше, което е ок). 

 

 

 

 

 

Една от причините за посещението ни на Хусавик беше турът за наблюдение на китове. Била съм на такъв през 2017 в Акурейри и тогава с моята приятелка видяхме няколко гърбати кита, но бяхме на голямо корабче, което както се оказа по-късно използва сонари, които биха могли да увредят слуха на китовете. Това го научих при подготовката за пътуването тази година и реших, че ще запазим с някоя от фирмите в Хусавик, които не използват уреди и самите кораби са по-старомодни. По тази причина успяват и да се доближат повече до китовете, без да ги смущават. Избрахме Gentle Giants (https://www.gentlegiants.is/), защото лятото имаха отстъпка от 20% и цената за двама беше 16.000 крони вместо 20.000 крони. Като цяло останахме доволни, но корабчето на другата фирма North Sailing (https://www.northsailing.is/) ни се видя по-хубаво и с по-малко хора, така че за следващ път бихме ги пробвали тях. Ние си бяхме запазили тур в 13:15 часа, продължителността е 3 часа. Отне ни доста време, докато го намерим този гърбат кит (всъщност бяха два, но  първият, който беше minke whale аз лично не го видях, въпреки всички опити на моя приятел да ми го покаже), но пък времето беше супер и плаването в залива само по себе си беше много красиво. По време на тура стана ясно, че двете компании, които излизат за наблюдение, държат връзка както помежду си, така и с рибарски корабчета, и си обменят информация. Сигурно няма да ви учуди, ако ви кажа, че китът беше засечен от едно супер миниатюрно рибарско корабче 😆 Подадоха координатите по радиостанцията и двата кораба с туристи се отправихме към мястото. Този път бях решила, че няма да се мъча със снимки или видео, а ще си гледам кита през цялото време, което би трябвало да е и главната цел на този тур. Бяхме се качили на наблюдателницата (не знам дали така се казва, моля някой да ме поправи) и имахме супер изглед, освен това както споменах тези корабчета се доближават много повече и освен гърб и опашка, когато китът си подаваше главата, се виждаха и специфичните туберкули. Разбира се, накрая не издържах и когато обявиха, че това е последно гмуркане и изплуване и след това обръщаме кораба, пробвах да снимам, но не особено успешно. По-сполучливи бяха снимките на пристанището от корабчето. След тура двата хобита минаха през закусвалнята за още две порции риба, и през една от пекарните (Heimabakarí Konditori, отново препоръчана от Lonely Planet) за кафе и нещо сладко и с този си товар се отправиха към следващата забележителност за деня 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

За Детифос (Dettifoss) знаех, че е вторият по мощност водопад в Европа, широк 100 метра и висок 44 метра, но не е като да знаеш каква точно гледка те очаква 🙂 Пътят от Хусавик до Детифос беше празен, но когато пристигнахме на паркинга видяхме, че има още няколко коли. Трябва да отбележа, че ние стигнахме до западната страна на водопада, където пътят е асфалтиран – до източната страна се стига през черен път, който е затворен през зимата. Пътеката към водопада започва от самия паркинг и е добре обозначена, върви се поне 20 минути през каменна пустиня, след което се показват зелените хълмове, зад които се намира Детифос. Не съм сигурна дали е най-красивият водопад в Исландия, но е може би най-впечатляващият. Много по-суров от останалите, с мътна вода, която се спуска с бясна скорост през скалите. Обиколихме всички възможни точки и платформи за наблюдение – определено не е забележителност от типа “10 минутна фото пауза”. Надявам се в бъдеще да успеем да го видим и от другата, по-скалиста страна. 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане за втори път забелязахме табела, сочеща към водопад с името Селфос (Selfoss, да не се бърка с града със същото име в Южна Исландия 😉 ) и решихме, че си струва да надникнем и там. Трябва да си призная, че за Селфос не се бях подготвила: един по-голям и няколко малки водопада в красив каньон. Вървяхме докъдето стига пътеката, много притегателно място се оказа. Сигурно заради абсолютната тишина и липсата на други хора. Времето напредваше и поехме обратно към паркинга, където ни чакаше масата за вечеря 😁

 

 

 

 

 

 

Доволни от всичко видяно през този ден потеглихме към новото място, където щяхме да нощуваме – Vogafjós Farm Resort (https://www.vogafjosfarmresort.is/en). Освен къщи за гости, фермата е известна с кафе-ресторанта си, до който е залепен краварник и клиентите могат да влезнат да погалят теленцата. Била съм в кафенето през 2017 и ми беше харесало, затова исках да запазим последната нощувка в района на Миватн тук, въпреки че беше най-скъпата за цялото пътуване. Двойна стая със закуска струваше 16.000 крони, но пък решихме, че може да си го позволим, защото използвахме двата ваучера от по 5000 крони, които всеки живущ в Исландия получи миналото лято от правителството, за да подкрепят местния бизнес. Стаята със сигурност беше по-луксозна отколкото тази в Dimmuborgir Guesthouse, но къщичките тук са долепени една до друга и за съжаление не беше толкова тихо. Но е хубаво място за настаняване и също бих го препоръчала, ако не държите да имате кухня. Така се изтърколи и последният ни ден в Северна Исландия – предстоеше пътуване на изток. 

 

 

 

 

 

Ето и скрийншот с маршрута за деня:

 

[DenitsaS]

09/02/2021 Изненадваща Аврора

 

Отново кратко прекъсване за порция снимки (с телефона) на северното сияние от вчера вечерта - от петък насам имаше висока активност, но предимно между 1 и 3 часа през нощта. Вчера обаче се появи към 10 вечерта и за половин час това успяхме да видим от плажа на Гроута, където наблюдавахме сиянието и предишния път. На две от снимките са вижда и лъчът синя светлина от Imagine Peace Tower, която обсъждахме преди време 🙂

 

 

 

 

 

 

Използвам да споделя и последното видео на моя приятел, този път от Южна Исландия - историята е от Флоуамана сага, не особено известна, но доста интересна 😉 

 

 

[DenitsaS]

07/08/2020 Ден 5: Пътят към непознатата Исландия

 

Надявам се, че прекъсванията в разказа не са го направили прекалено хаотичен, този път ще се опитам да завърша пътуването по дни преди да пиша за други неща 😆

 

Задаваше се още един слънчев ден от пътуването, който започна с хубава закуска в кафенето на фермата Vogafjós Farm Resort. Заради мерките имахме определен времеви слот за закуска и също така всеки трябваше да си дезинфекцира ръцете при всяко нареждане на бюфета – на фона на всичко останало по света, не бих казала, че изобщо се усетиха някакви мерки в Исландия миналото лято. Както споменах, фермата освен страхотен изглед към езерото Миватн има и препълнен обор с теленца, който не пропуснахме да посетим преди да тръгнем. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като беше много ясно и слънчево отново се отбихме при Кверир и Наумафятл за малко снимки – определено има разлика със снимките от дъждовния ден, но в каквото и време да посетите това място, си струва. Спряхме и на една от отбивките на хълма над Кверир за последни изгледи към планината Kверфятл и езерото Миватн.

 

 

 

 

 

 

Напускайки района на Миватн, се отправихме по главен път 1 в посока Източна Исландия – една непозната и за двама ни част от острова. Изключително ни беше интересно да проследим как се сменя пейзажът: от пустинни и сурови равнини, през внушителни планини, някои от които с ледници във високите части, до идилични зелени долини с малки рекички. По пътя спряхме само 2-3 пъти за снимки, защото имахме да гоним разписание. Заслужава си да спомена водопада Рюканди (Rjúkandi), който е покрай самия главен път недалеч от Егилстадир (Egilsstaðir). Водопадът е висок 140 метра, до него има паркинг и голяма инфо табела, така че няма как да го пропуснете, а до самия водопад се стига за няколко минути по равна пътека. 
 

 

 

 

 

 

 

 

Като казах, че гоним разписание, нямах предвид нищо стресиращо, ами точно обратното – бяхме си запазили посещение на спа комплекса Vök Baths (https://vok-baths.is/) в 13 часа и искахме да стигнем навреме (заради ограничения брой посетители през лятото, трябваше предварително да се заяви и час на влизане). Както почти навсякъде миналото лято, и тук имаше промоция и с отстъпката двата билета бяха 7500 крони вместо 10.000 крони. Няколко пъти в предишни постове споменавах, че имам любим басейн от по-скъпите и това е точно този. Останахме много доволни от посещението, защото имаше много малко хора и за разлика от Myvatn Nature Baths нямаше туристи, а беше наистина спокойно и релаксиращо. Освен това басейните с термална вода са разположени на брега на езерото Уридаватн (Urriðavatn) и има красив изглед. От външната страна на басейните са направени стълби, по които може да се влезе в езерото, което всъщност е доста плитко, но пък е студено. Водата в него е с температура 12 градуса, но исландските деца се хвърляха ту в езерото, ту в басейна, така че накрая и ние трябваше да влезем. Аз само влязох и излязох набързо, моят приятел поплува малко 😄 Vök Baths много ни хареса и го препоръчвам, ние бихме повторили, ако имаме възможност това лято.

 

 

 

 

 

 

 

Спа комплексът се намира на 6-7 километра от главния град на Източна Исландия – Егилстадир, който е с население от около 2500 души и е разположен на реката Лагарфлйоут (Lagarfljót). Градът е доста скучен, защото за разлика от други подобни градчета, няма център с нещо като главна уличка, ами всички заведения са скупчени на едно място заедно с бензиностанцията и супермаркетите. Предполагам, че това е така, защото градът възниква едва през 1947 година и по принцип е нямал стара част с традиционни къщи, както на други места. Ние спряхме да заредим колата и да хапнем по един хот-дог за обяд, но нямам снимки от Егилстадир. След кратката почивка продължихме по път 93 към водопада Фардагафос (Fardagafoss), който “открих” едва при подготовката за това пътуване. Паркингът при водопада е само на 5-6 км от града, но за да стигнете до самия водопад ви трябват поне 30-40 минути. Пътеката не е трудна, но си е изкачване и е добре да имате стабилни обувки. По пътя нагоре се минава покрай клисурата, в която се спускат водите от водопада, има и изглед към града и околните планини. Самият Фардагафос беше много приятна изненада. Посрещна ни с дъга и без други посетители. Скалите тук имат интересен червеникав цвят, заради слоевете глина, каквито има и при други водопади в тази част на острова. Може да се отиде съвсем близо до Фардагафос, но пътеката е тясна и хлъзгава и аз не слезнах, защото не си бях сменила ботушите с обувките за хайк. Моят приятел слезе, за да направи няколко снимки, като се оказа, че пътеката е обезопасена с метална верига покрай скалите. Времето продължаваше да е много хубаво, но ние трябваше да тръгваме към следващата спирка за деня.

 

 

 

 

 

 

 

 

Път 93 се казва Сейдисфярдарвегур (Seyðisfjarðarvegur) и логично води до градчето Сейдисфьордур (Seyðisfjörður). Въпреки, че километрите между Фардагафос и Сейдисфьордур са едва 22, ние пътувахме много бавно и внимателно. Планинският път Фярдархейди (Fjarðarheiði) е изключително живописен, мога да го сравня само с пътищата в Западните фиорди, но се оказа доста труден за нашия Hyundai i10 на име Хелги. Това беше причината и да не спираме по отбивките, като например тази при водопада Гувуфос (Gufufoss), който видяхме два пъти, но само от колата. Важното е, че и на отиване, и на връщане се справихме с наклона успешно, а разходката до Сейдисфьордур си заслужава напълно. Градчето е разположено в самия край на фиорда със същото име и има население от 680 души. Смята се, че районът е бил заселен още през 10-и век, а сегашният град възниква през 1848 година, когато подобно на други места в Исландия, и тук пристигат норвежки риболовни, включително и китоловни отряди. В днешно време риболовът е изместен от туризма като главна индустрия, но Сейдисфьордур е все още важно пристанище с корабостроителница. Тук спира и фериботът Smyril Line (https://www.smyrilline.com/), който пътува всяка седмица от Дания, минавайки през Фарьорските острови. Заобиколен от планините Бйоулвур (Bjólfur) и Страндартиндур (Strandartindur) с над 1000 метра височина, Сейдисфьордур е изключително живописен. Главната забележителност е синята църква Сейдисфярдаркиркя (Seyðisfjarðarkirkja) от 19-и век, към която води улица в цветовете на дъгата. В градчето има и музей на техниката – Tækniminjasafn Austurlands/Technical Museum of East Iceland (https://www.tekmus.org/). Ние също направихме няколко снимки пред църквата, разходихме се из околните малки улички, видяхме и някои от водопадите в самия град, но нямахме достатъчно време да се разходим по пътеката, водеща до тях. За съжаление тази зима в Сейдисфьордур имаше големи свлачища, после и лавина, и много домове бяха разрушени, но поне нямаше жертви. Въпреки, че е доста по-малък от Егилстадир, за мен Сейдисфьордур би трябвало да е главният град в Източна Исландия, защото има тази специфична за градчетата в Източните фиорди красота и свой собствени чар. На нас като атмосфера много ни заприлича и на Исафьордур в Западните фиорди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече в доста късния следобед поехме към фермата, в която щяхме да нощуваме тази вечер - Stora Sandfell Rooms and Cottages (https://storasandfell.is/). Бяхме си запазили къщичка с баня и малка кухня за една нощувка, цената беше 12.900 крони. Посрещна ни дъщерята на собственичката, която беше много любезна и веднага ни настани. Къщичката ни допадна доста, беше чисто, с много дръвчета наоколо и хубава гледка към планината. Отделно във фермата отглеждат коне, за които ще разкажа в следващата част.

 

 

 

 

 

След като хапнахме нещо набързо, отново се приготвихме за път, защото бяхме решили, че трябва да използваме деня на макс и ще видим и водопада Хенгифос (Hengifoss), който е само на 30 км от фермата, а пътят до него минава покрай езерото Лагарфлйоут (Lagarfljót). До тук добре, но стигнахме там чак към 9 часа вечерта, а хайкът до водопада беше доста дълъг, поне час, и докато се качим до него вече се беше стъмнило. По пътя нагоре има и по-малки водопади като 30-метровия Литланесфос (Litlanesfoss), както и супер изглед към езерото. Самият Хенгифос е впечатляващ, трети по височина в Исландия със своите 128 метра. Освен нас нямаше никой друг толкова късно, ако не броим овцете 😂 Не преценихме правилно ситуацията тогава и ще трябва да ходим отново, защото мястото е много красиво и трябва да се види на дневна светлина. В крайна сметка се прибрахме доста късно във фермата, но пък видяхме много неща и през този ден 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Ето го и маршрута:

 

[pantarei]

Много ,ама много е красиво  в тази част на Исландия . Просто не мога да се наситя .Очаквам с голямо нетърпение още . 

А ето и нещо което ми направи впечатление . Когато говориш за твоя приятел ,все казваш : моя приятел това,моя приятел онова .😉 Абе този човек няма ли си име ? 😀😛  

[Sju]

преди 23 минути , pantarei каза:

Абе този човек няма ли си име ? 😀😛  

Dr.Matthew от клипчето в предходната публикация може би 😉

[SLX]

преди 22 часа, DenitsaS каза:

07/08/2020 Ден 5: Пътят към непознатата Исландия

 

Надявам се, че прекъсванията в разказа не са го направили прекалено хаотичен, този път ще се опитам да завърша пътуването по дни преди да пиша за други неща 😆

 

Задаваше се още един слънчев ден от пътуването, който започна с хубава закуска в кафенето на фермата Vogafjós Farm Resort. Заради мерките имахме определен времеви слот за закуска и също така всеки трябваше да си дезинфекцира ръцете при всяко нареждане на бюфета – на фона на всичко останало по света, не бих казала, че изобщо се усетиха някакви мерки в Исландия миналото лято. Както споменах, фермата освен страхотен изглед към езерото Миватн има и препълнен обор с теленца, който не пропуснахме да посетим преди да тръгнем. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като беше много ясно и слънчево отново се отбихме при Кверир и Наумафятл за малко снимки – определено има разлика със снимките от дъждовния ден, но в каквото и време да посетите това място, си струва. Спряхме и на една от отбивките на хълма над Кверир за последни изгледи към планината Kверфятл и езерото Миватн.

 

 

 

 

 

 

Напускайки района на Миватн, се отправихме по главен път 1 в посока Източна Исландия – една непозната и за двама ни част от острова. Изключително ни беше интересно да проследим как се сменя пейзажът: от пустинни и сурови равнини, през внушителни планини, някои от които с ледници във високите части, до идилични зелени долини с малки рекички. По пътя спряхме само 2-3 пъти за снимки, защото имахме да гоним разписание. Заслужава си да спомена водопада Рюканди (Rjúkandi), който е покрай самия главен път недалеч от Егилстадир (Egilsstaðir). Водопадът е висок 140 метра, до него има паркинг и голяма инфо табела, така че няма как да го пропуснете, а до самия водопад се стига за няколко минути по равна пътека. 
 

 

 

 

 

 

 

 

Като казах, че гоним разписание, нямах предвид нищо стресиращо, ами точно обратното – бяхме си запазили посещение на спа комплекса Vök Baths (https://vok-baths.is/) в 13 часа и искахме да стигнем навреме (заради ограничения брой посетители през лятото, трябваше предварително да се заяви и час на влизане). Както почти навсякъде миналото лято, и тук имаше промоция и с отстъпката двата билета бяха 7500 крони вместо 10.000 крони. Няколко пъти в предишни постове споменавах, че имам любим басейн от по-скъпите и това е точно този. Останахме много доволни от посещението, защото имаше много малко хора и за разлика от Myvatn Nature Baths нямаше туристи, а беше наистина спокойно и релаксиращо. Освен това басейните с термална вода са разположени на брега на езерото Уридаватн (Urriðavatn) и има красив изглед. От външната страна на басейните са направени стълби, по които може да се влезе в езерото, което всъщност е доста плитко, но пък е студено. Водата в него е с температура 12 градуса, но исландските деца се хвърляха ту в езерото, ту в басейна, така че накрая и ние трябваше да влезем. Аз само влязох и излязох набързо, моят приятел поплува малко 😄 Vök Baths много ни хареса и го препоръчвам, ние бихме повторили, ако имаме възможност това лято.

 

 

 

 

 

 

 

Спа комплексът се намира на 6-7 километра от главния град на Източна Исландия – Егилстадир, който е с население от около 2500 души и е разположен на реката Лагарфлйоут (Lagarfljót). Градът е доста скучен, защото за разлика от други подобни градчета, няма център с нещо като главна уличка, ами всички заведения са скупчени на едно място заедно с бензиностанцията и супермаркетите. Предполагам, че това е така, защото градът възниква едва през 1947 година и по принцип е нямал стара част с традиционни къщи, както на други места. Ние спряхме да заредим колата и да хапнем по един хот-дог за обяд, но нямам снимки от Егилстадир. След кратката почивка продължихме по път 93 към водопада Фардагафос (Fardagafoss), който “открих” едва при подготовката за това пътуване. Паркингът при водопада е само на 5-6 км от града, но за да стигнете до самия водопад ви трябват поне 30-40 минути. Пътеката не е трудна, но си е изкачване и е добре да имате стабилни обувки. По пътя нагоре се минава покрай клисурата, в която се спускат водите от водопада, има и изглед към града и околните планини. Самият Фардагафос беше много приятна изненада. Посрещна ни с дъга и без други посетители. Скалите тук имат интересен червеникав цвят, заради слоевете глина, каквито има и при други водопади в тази част на острова. Може да се отиде съвсем близо до Фардагафос, но пътеката е тясна и хлъзгава и аз не слезнах, защото не си бях сменила ботушите с обувките за хайк. Моят приятел слезе, за да направи няколко снимки, като се оказа, че пътеката е обезопасена с метална верига покрай скалите. Времето продължаваше да е много хубаво, но ние трябваше да тръгваме към следващата спирка за деня.

 

 

 

 

 

 

 

 

Път 93 се казва Сейдисфярдарвегур (Seyðisfjarðarvegur) и логично води до градчето Сейдисфьордур (Seyðisfjörður). Въпреки, че километрите между Фардагафос и Сейдисфьордур са едва 22, ние пътувахме много бавно и внимателно. Планинският път Фярдархейди (Fjarðarheiði) е изключително живописен, мога да го сравня само с пътищата в Западните фиорди, но се оказа доста труден за нашия Hyundai i10 на име Хелги. Това беше причината и да не спираме по отбивките, като например тази при водопада Гувуфос (Gufufoss), който видяхме два пъти, но само от колата. Важното е, че и на отиване, и на връщане се справихме с наклона успешно, а разходката до Сейдисфьордур си заслужава напълно. Градчето е разположено в самия край на фиорда със същото име и има население от 680 души. Смята се, че районът е бил заселен още през 10-и век, а сегашният град възниква през 1848 година, когато подобно на други места в Исландия, и тук пристигат норвежки риболовни, включително и китоловни отряди. В днешно време риболовът е изместен от туризма като главна индустрия, но Сейдисфьордур е все още важно пристанище с корабостроителница. Тук спира и фериботът Smyril Line (https://www.smyrilline.com/), който пътува всяка седмица от Дания, минавайки през Фарьорските острови. Заобиколен от планините Бйоулвур (Bjólfur) и Страндартиндур (Strandartindur) с над 1000 метра височина, Сейдисфьордур е изключително живописен. Главната забележителност е синята църква Сейдисфярдаркиркя (Seyðisfjarðarkirkja) от 19-и век, към която води улица в цветовете на дъгата. В градчето има и музей на техниката – Tækniminjasafn Austurlands/Technical Museum of East Iceland (https://www.tekmus.org/). Ние също направихме няколко снимки пред църквата, разходихме се из околните малки улички, видяхме и някои от водопадите в самия град, но нямахме достатъчно време да се разходим по пътеката, водеща до тях. За съжаление тази зима в Сейдисфьордур имаше големи свлачища, после и лавина, и много домове бяха разрушени, но поне нямаше жертви. Въпреки, че е доста по-малък от Егилстадир, за мен Сейдисфьордур би трябвало да е главният град в Източна Исландия, защото има тази специфична за градчетата в Източните фиорди красота и свой собствени чар. На нас като атмосфера много ни заприлича и на Исафьордур в Западните фиорди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече в доста късния следобед поехме към фермата, в която щяхме да нощуваме тази вечер - Stora Sandfell Rooms and Cottages (https://storasandfell.is/). Бяхме си запазили къщичка с баня и малка кухня за една нощувка, цената беше 12.900 крони. Посрещна ни дъщерята на собственичката, която беше много любезна и веднага ни настани. Къщичката ни допадна доста, беше чисто, с много дръвчета наоколо и хубава гледка към планината. Отделно във фермата отглеждат коне, за които ще разкажа в следващата част.

 

 

 

 

 

След като хапнахме нещо набързо, отново се приготвихме за път, защото бяхме решили, че трябва да използваме деня на макс и ще видим и водопада Хенгифос (Hengifoss), който е само на 30 км от фермата, а пътят до него минава покрай езерото Лагарфлйоут (Lagarfljót). До тук добре, но стигнахме там чак към 9 часа вечерта, а хайкът до водопада беше доста дълъг, поне час, и докато се качим до него вече се беше стъмнило. По пътя нагоре има и по-малки водопади като 30-метровия Литланесфос (Litlanesfoss), както и супер изглед към езерото. Самият Хенгифос е впечатляващ, трети по височина в Исландия със своите 128 метра. Освен нас нямаше никой друг толкова късно, ако не броим овцете 😂 Не преценихме правилно ситуацията тогава и ще трябва да ходим отново, защото мястото е много красиво и трябва да се види на дневна светлина. В крайна сметка се прибрахме доста късно във фермата, но пък видяхме много неща и през този ден 🙂

 

 

 

 

 

 

 

Ето го и маршрута:

 

Че много ясно. Естествено, че Seyðisfjarðarvegur води до Seyðisfjörður. То си е написано 🙂 

[Ivaylo A.]

Хем много ми харесва, хем ми е малко тъжно колко малко дървета има по пейзажите. 

[DenitsaS]

@pantarei Хаха, ще се поправя още в следващия разказ! Както е написала @Sju, казва се Матю (апропо, благодаря че си гледала видеото 🙂 ) Почвам да го пиша "Матю" в разказите, а после ако някой пита кой е този, тогава ще обяснявам 😉 И да, източната част на Исландия е наистина много красива, в следващия разказ ще пиша за фиордите, тъкмо сега подбирам снимки 🙂 

 

@Ivaylo A. Ами хич да не ти е тъжно за тях, те много добре даже си залесяват острова в последните 70-80 години и вече имат хубави гори, а с техните закони и политика ще имат още повече в бъдеще. Скоро ще пиша за Хейдмьорк до Рейкявик и ще пусна снимки да те успокоя 🙂 

[saved_]

@DenitsaS Здравей, Деница! 🙂 Имам планувано пътуване в края на Април точно по Великден и се чудех дали има някаква промяна по отношение на влизането на туристи в Исландия? Последно мисля, че беше, че на място при кацане туристите се тестват, след това 5 дни карантина, на 5-тия ден отново тест и чак след това вече си свободен. Може ли да потвърдиш дали все още такива са мерките, както и докога ще продължат да са такива официално? Поне да знам дали да анулирам всичко планувано за момента... 😒

[DenitsaS]

@saved_ Здравей, тъкмо смятах да ъпдейтна темата с новините по същия въпрос, тъй като днес имаше промяна. От 19-и февруари до 30-и април освен тест на летището, 5 дни карантина и втори тест, изискват и отрицателен PCR тест, който да не е по-стар от 72 часа от държавата, от която пристигаш, като сертификатът с резултата трябва да е на английски език. Имай предвид, че и автобусите от летището до града са спрени за същия период и може да се придвижиш само с предварително запазено такси до мястото за карантина. За лятото обмислят да отпуснат мерките за хора, които са ваксинирани или могат да представят тест за антитела, също така може да няма карантина за пътуващи от "зелените" дръжави. 

[Иван Попов]

Благодаря ти за разказите, @DenitsaS! Не се познаваме лично, но това няма никакво значение. 😊

Исландия ми е просто слабост и една мечта..... и най вече искам северно сияние! 

 

Силно се надявам един ден и аз да го видя през моите очи. 😊

Миналата Коледа (2019 година) умувахме с приятели за лятото на 2020 година, дали да направим Шотландия или Исландия, но от март сме затворени и просто ни е малко притеснено да пътуваме, не че ни е страх от вируса, а просто от разправийте по летищата (тестове и т.н.). Сега ще изчакаме още малко и ще видим какво ще правим за това лятото. Вече и от форума има хора с които сме говорили, ако тръгнем 😊 групата ще е много готина и сериозна. Започнем ли организацията за Исландия 🤩 ще отворя тема, за да видим кой, какво, защо, как, коли, хотели и т.н.... 

Разказите много ми харесват, дори бих казал, че се замислям и аз на доста места. Научавам неща, които едва ли бих знаел без теб (надявам се, че нямаш проблем на ти). Всичко е повече от прекрасно в Исландия. Няма кичозност и претрупаност. Кога ли нашите общинари ще се сетят, че с една валидирана хартийка, ще донесат тройна радост..... 

С удоволствие очаквам продължение на разказите ти. 😊

[DenitsaS]

преди 41 минути , Иван Попов каза:

Благодаря ти за разказите, @DenitsaS! Не се познаваме лично, но това няма никакво значение. 😊

Исландия ми е просто слабост и една мечта..... и най вече искам северно сияние! 

 

Силно се надявам един ден и аз да го видя през моите очи. 😊

Миналата Коледа (2019 година) умувахме с приятели за лятото на 2020 година, дали да направим Шотландия или Исландия, но от март сме затворени и просто ни е малко притеснено да пътуваме, не че ни е страх от вируса, а просто от разправийте по летищата (тестове и т.н.). Сега ще изчакаме още малко и ще видим какво ще правим за това лятото. Вече и от форума има хора с които сме говорили, ако тръгнем 😊 групата ще е много готина и сериозна. Започнем ли организацията за Исландия 🤩 ще отворя тема, за да видим кой, какво, защо, как, коли, хотели и т.н.... 

Разказите много ми харесват, дори бих казал, че се замислям и аз на доста места. Научавам неща, които едва ли бих знаел без теб (надявам се, че нямаш проблем на ти). Всичко е повече от прекрасно в Исландия. Няма кичозност и претрупаност. Кога ли нашите общинари ще се сетят, че с една валидирана хартийка, ще донесат тройна радост..... 

С удоволствие очаквам продължение на разказите ти. 😊

Аз съм била само на една магеланска сбирка и с много малко хора съм се запознала лично, но пък с всички тук съм на "ти" 😄 Искрено ти пожелавам да видиш северното сияние в Исландия, а и не само! Надявам се и пътуването да се случи скоро, ще се радвам да помогна с организацията. Ако дойдете лятото няма да има сияния, но пък ще има бели нощи, пак е хубаво 😉 Радвам се, че разказите ти допадат, благодаря, че се включи в темата 🙂

[pantarei]

преди 11 часа, DenitsaS каза:

@pantarei Хаха, ще се поправя още в следващия разказ! Както е написала @Sju, казва се Матю (апропо, благодаря че си гледала видеото 🙂 ) Почвам да го пиша "Матю" в разказите, а после ако някой пита кой е този, тогава ще обяснявам 😉 И да, източната част на Исландия е наистина много красива, в следващия разказ ще пиша за фиордите, тъкмо сега подбирам снимки 🙂 

 

@Ivaylo A. Ами хич да не ти е тъжно за тях, те много добре даже си залесяват острова в последните 70-80 години и вече имат хубави гори, а с техните закони и политика ще имат още повече в бъдеще. Скоро ще пиша за Хейдмьорк до Рейкявик и ще пусна снимки да те успокоя 🙂 

Страхотно ! Мерси !😀

[pantarei]

преди 11 часа, DenitsaS каза:

@saved_ Здравей, тъкмо смятах да ъпдейтна темата с новините по същия въпрос, тъй като днес имаше промяна. От 19-и февруари до 30-и април освен тест на летището, 5 дни карантина и втори тест, изискват и отрицателен PCR тест, който да не е по-стар от 72 часа от държавата, от която пристигаш, като сертификатът с резултата трябва да е на английски език. Имай предвид, че и автобусите от летището до града са спрени за същия период и може да се придвижиш само с предварително запазено такси до мястото за карантина. За лятото обмислят да отпуснат мерките за хора, които са ваксинирани или могат да представят тест за антитела, също така може да няма карантина за пътуващи от "зелените" дръжави. 

МВнР :: Коронавирусът – как да пътуваме (mfa.bg)      Ехххх,нито една "зелена" държава няма сега !

[Иван Попов]

преди 22 часа, DenitsaS каза:

Аз съм била само на една магеланска сбирка и с много малко хора съм се запознала лично, но пък с всички тук съм на "ти" 😄 Искрено ти пожелавам да видиш северното сияние в Исландия, а и не само! Надявам се и пътуването да се случи скоро, ще се радвам да помогна с организацията. Ако дойдете лятото няма да има сияния, но пък ще има бели нощи, пак е хубаво 😉 Радвам се, че разказите ти допадат, благодаря, че се включи в темата 🙂

Явно сме се разминали на сбирката 🤩 Може би ще се видим някога в Iceland 

Дано видя и аз това сияние. Благодаря предварително за помощта ти! 😊

За белите нощи знам, преди години бях в Ирландия и точно през лятото имаше такива бели нощи... Абе то се знае, че Исландия ще се ходи поне 2 пъти (през лятото и после през пролетта или есента за сиянието) 🙂

Разказите са ти "on the top" 😉

[DenitsaS]

08/08/2020 Ден 6: Източните фиорди

 

Една от причините да запазим нощувка именно на това място беше възможността за езда – отдавна си мечтаехме да се качим на исландските кончета, които са много симпатични. Бях проучила възможностите за турове на различни места и се спряхме на тези тук, защото за разлика от туровете около Рейкявик, теренът е по-интересен. В южната част обикновено се язди на равното, например в някакво поле, често съвсем близо до фермата, а ние искахме нещо различно и не останахме разочаровани. Предварително се бяхме уговорили за езда в 10:30 часа сутринта и очаквахме собственичката Йоухана, която е около 60-годишна и цял живот се е занимавала с отглеждане и тренировка на коне. Към 10 часа тя се появи, за да ни съобщи, че ще трябва да отложим за към 11 часа, защото се била успала, но пък това било много добре, тъй като по принцип не можела да спи 😆 Тъй като бяхме започнали да свикваме с това как се случват нещата в Исландия, не се учудихме или подразнихме, за нас също беше ок да имаме малко повече време за закуска на поляната през къщичката, тъй като тъкмо беше напекло слънце и беше много приятно. Отделно че още се съвземахме от нощния преход до водопада 😂 Въпреки, че в другите къщички имаше туристи, имахме късмет, че никой не беше запазил езда точно тази сутрин, така че щяхме да имаме напълно частен тур за 6000 крони на човек, което е по-евтино, отколкото туровете с група на юг. 

 

 

 

Дойде време и за ездата: първо отидохме в едно от огражденията, за да се запознаем с нашите кончета и Йоухана да ни даде инструкции. Предишната вечер тя специално била попитала моя приятел Матю дали сме яздили преди това, и той обяснил, че той е яздил, но аз не съм. Не знам тя какво си е записала, но в края на тура се оказа, че аз съм била с пъргавата кобилка, а той с бавната за хора без опит 😂 Моето конче се казваше Фикс, неговото - Силвия, а Йоухана беше с водача Гарпур (превежда се като “герой”). Тя ни даде около 20 минути да си поговорим с кончетата, да ги погалим и разходим в ограждението, за да свикнат с нас. После ги яхнахме и потеглихме към гората над фермата, която също е собственост на Йоухана. Теренът беше както си го представяхме, със стръмни изкачвания и спускания, красива гледка към планините, даже имаше и водопад. За мен изживяването беше страхотно и много се забавлявах, въпреки че Фикс беше много бърза и на моменти се втурваше по някоя странична пътека с повече трева за пасане. Но тъй като исландските коне са доста по-малки и набити, те са изключително стабилни и според мен опасността да паднеш е много по-малка, отколкото от друг кон. В никакъв случай обаче не ги наричайте понита: и исландците ще ви се обидят, и конете също! Те са си особена порода коне, която се е запазила непроменена от заселването на острова и в последните години са изключително търсени в чужбина и много скъпи. Някои коне се продават на цената на апартамент в Рейкявик! По време на ездата имахме възможността да си поговорим за различни неща с Йоухана, включително и за отглеждането на коне и как хора като нея преценяват много рано в кои коне могат да вложат средства за обучение и кои не подлежат на тренировка и биват продавани на месокомбинатите. Това, което прави исландските коне уникални, е наличието на допълнителна "естествена" походка, която се казва tölt - останалите породи коне трябва да бъдат специално тренирани, за да я постигнат. Ездата беше доста по-дълга от един час, отделно имахме още време с конете, след като приключихме. Докато Йоухана беше заета да прибира седлата, всеки от нас си обгрижваше своето конче, а горкият Гарпур седеше отстрани и гледаше. Погледа ни малко, след което бавно се приближи и се настани между двама ни, подавайки глава, за да бъде погален. На Силвия и Фикс сигурно им беше омръзнало да ги галим толкова време, защото нямаха нищо против да продължат с пашата, така че имахме време да погалим и Гарпур и да се снимаме и с него. Това ми беше най-хубавото преживяване от цялото пътуване 🙂 Ако някой иска да спи на красиво място и да язди исландски коне, горещо препоръчвам да остане при Йоухана, която беше много готина. 

 

    

 

 

 

 

 

 

Отдавна минаваше обяд, когато започна нашето същинско пътуване из Източните фиорди – първа фото пауза в местността Хялплейса (Hjalpleysa). Преди да разкажа накратко за всяко от градчетата (водят се градчета, но реално в друг контекст биха били селца), трябва да отбележа, че ние се върнахме обратно през Егилстадир, за да излезем на главен път 1, който е малко по-дълъг от път 95, но и двата водят до южния бряг. Но минаването през фиордите си струва на 100%, тъй като зад всеки завой изскачат страхотни гледки, от едната страна на пътя е океанът, а от другата са планините. Отделно през този ден колите, които срещнахме се брояха на пръстите на едната ръка. Тагвам @Георги, който трябва да идва за 5-и път до Исландия на поправителен заради тези Източни фиорди 🙂

 

 

 

 

 

За да посетим първите две градчета, които си бяхме набелязали, се отклонихме по път 92 и спряхме в Рейдарфьордур (Reiðarfjörður), който е с население от 1300 души. В миналото Рейдарфьордур е бил важна тръговска и риболовна станция, като през Втората световна война в него е разположена американска военна база (подобна база е имало и при Сейдисфьордур, за когото разказах в предишния пост). Близо до градчето се намира музей, посветен на войната – The Icelandic War Museum. Днес освен от риболов, градчето се издържа и от алуминиева топилница. Нямаше проблем да намерим свободно място за паркиране до малката църква, в която между другото точно по това време имаше кръщене (затова и не влязохме). Тъй като времето продължаваше да е много слънчево и приятно се разходихме пеш до пристанището. Малко снимки и обратно към Хелги.

 

 

 

 

 

 

 

По пътя към следващото градче, видяхме табела за забележителност, която не присъстваше в плана ни, но отбихме веднага. Соумастадир (Sómastaðir) е каменна къща, построена през 1875 година. Каменни къщи като тази се срещат много рядко в Исландия и се смята, че собственикът е бил вдъхновен от традиционните къщи в Шотландия, които е видял по време на пътуванията си. 

 

 

 

 

 

 

С малко над 1000 човека население Ескифьордур (Eskifjörður) също се брои за едно от големите населени места в региона. Градчето може да се похвали с Музей на корабоплаването – The East Icelandic Maritime Museum и с интерсна църква в подножието на малък водопад. Първо се разходихме до църквата, откъдето се виждат планините на фиорда, после с колата минахме през главната улица и спряхме в центърчето за няколко снимки. Музеят се намира в стара къща от 1816 година, наречена “Gamla búð” или “стар магазин”. По улиците нямаше никого, с изключение на тумба любопитни деца, за които сигурно сме били адски странна гледка 😄 На излизане спряхме и на една отбивка с изглед към градчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане към път 1 спряхме за кратка разходка из Хоулманес (Hólmanes). Скалистият полуостров е обявен за природен резерват през 1973 година заради големия брой птици, гнездящи там, както и заради 150-те вида растения, които се срещат на това място. Над резервата се издига високата 985 метра планина Хоулматиндур (Hólmatindur). Теренът не е труден, има си пътеки, но все пак е добре да сте със здрави обувки. Ние изкарахме около 20-30 минути, може и за по-малко време да слезете към скалите.От това място се открива гледка към Ескифьордур и към няколко малки островчета от другата страна на скалите. 

 

 

 

 

 

 

Отново се върнахме на главен път 1 и не след дълго спряхме във Фаускрудсфьордур (Fáskruðsfjörður), който е с население от 660 души. Поразходихме се отново към брега, поснимахме малко, и тук беше много приятно и спокойно. Аз си взех едно капучино за из път от кафенето, до което бяхме паркирали. Cafe Sumarlína (https://sumarlina.is/) се намира в стара къща с изглед към морето и супер симпатично, ако нямахме толкова претъпкан график за този ден, щяхме да останем да пием по нещо на терсата. Интериорът също беше много интересен – от кичозни исландски картини и сувенири, през плакати на английски футболни отбори до старинни предмети. На излизане от града минахме и през горната улица, на която се намираше малка църква. След това по пътя спряхме на две отбивки: една, откъдето се виждаше скалистият остров Скрудур (Skrúður) и една, от която слезнахме до самия бряг с много красиви скали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващото градче, през което михаме, се казва Стьодварфьордур (Stöðvarfjörður) и в него живеят около 200 човека. В околностите  са намерени останки от викингска къща или т.нар. “longhouse” от 9-и век, като се предполага, че не става въпрос за перманентно селище, а по-скоро за сезонно пребиваване, свързано с риболов. Днес местните хора също се издържат от риболов, както и от текстил. Най-интересното нещо в градчето беше малка синя църква, кацнала на един от хълмовете. Когато обаче я приближихме, се оказа че отдавна е превърната в къща за гости, която може да си наемете, ако сте група до 10 човека – Kirkjubær Stöðvarfirði (http://www.xn--gisting-kirkjubr-8ob.is/). Въпреки размерите си, Стьодварфьордур може да се похвали с музей на минералите Steinasafn Petru (https://www.steinapetra.is/), с галерията Snærós (https://snaeros.tumblr.com/), и с арт-център, в който има ателиета, звукозаписно студио и изложбени пространства. 

 

 

 

 

 

Гореизброените градчета/селца, плюс още две, които не посетихме, защото отбивката щеше да стане много дълга – Нескойпстадур (Neskaupstaður) и Мйоуифьордур (Mjóifjörður) – образуват общината Фярдабигд (Fjarðabyggd). Във всяко от градчетата сме прекарали между 10 и 20 минути, което ни беше достатъчно да се запознаем с тях и да добием първи впечатления. И един любопитен факт за Източните фиорди – през 17-и век стават обект на пиратски атаки от алжирци и мароканци. Около 100 човека са отвлечени и продадени в робство, като това се случва не още няколко места в Исландия и общият брой на отвлечените исландци е около 400. След много години 50 човека успяват да се завърнат, след като бива платен откуп за тях.

 

 

Беш дошъл ред и на градчето Брейддалсвик (Breiðdalsvík) с население от 140 души, което възниква през 1880 година покрай риболова. Буквално има една улица между брега и планината, но пък е едно от двете места в Исландия с 3D зебра. Тук срещнахме и една нахална патица, която искаше да яде от сандвичите ни. Получи се, защото към края на пътуването тотално ни беше писнало от този хляб 😆

 

 

 

 

Последното градче, през което минахме, беше Дюпивогур (Djúpivogur), разположено на фиорда Беруфьордур (Berufjörður) и с население от около 450 души. Тъй като времето напредваше, спряхме буквално за 5-10 минути, колкото да видим пристанището и една от най-старите къщи в Исландия Lanagbúð от 18-и век. На това място обаче е имало къща още от 16-и век, когато германски търговци превръщат Дюпивогур в търговска станция. В миналото къщата е изпълнявала функцията на складове и даже на кланица, а днес тук се намира културен център, малък музей и кафене. Въпреки, че нямахме време да разгледаме повече, а има различни забележителности около градчето, на нас Дюпивогур ни допадна и бихме се върнали, особено ако отново пуснат туровете до остров Папей (Papey) от тук. 

 

 

 

Тъкмо на излизане от Дюпивогур телефонът на Матю звъни – обажда ни се Инга от къщата за гости, която сме запазили за тази вечер, за да попита докъде сме стигнали и пак да ни обясни коя отбивка да вземем, че да не подминем фермата, въпреки че по-рано през деня ни прати и няколко съобщения. Малко по-късно разбрахме откъде идва цялата тази организираност – Инга е германка, а не исландка 😁 Изключително симпатична и много подробна с информацията при настаняването. Във фермата Dynjandi Guesthouse (http://www.dynjandi.com/en/) има само три стаи за гости, като всяка стая си има отделна баня и тоалетна, но помещенията са в дъното на коридора. Има и обща трапезария с хладилник, а закуската е включена в цената от 9000 крони, което ни беше най-евтината нощувка. Оставихме багажа и тъй като бяхме много гладни, а пак беше станало късно, потеглихме към градчето Хьопн (Höfn), което е на 9 км. Хьопн е известен като “столицата на лангустините” и съответно всички ресторанти предлагат супа и други специалитети от лангустини. Аз първоначално бях набелязала 3 ресторанта, но единият вече беше затворил, вторият имаше някаква абсурдна опашка, а третият със слава на най-скъп, имаше достатъчно места. Така че се настанихме на втория етаж на Humarhöfnin (https://humarhofnin.is/) и си поръчахме супа и салата с лангустини. Оказа се, че цената на супата не беше по-различна от тази на другите места, и супата и салатата бяха по 1890 крони, което е ок. На нас ни хареса и бих го препоръчала, ако се чудите кой точно от всичките ресторанти в Хьопн да изберете. Освен вкусна храна в градчето няма нищо интересно – магазини, бензиностанции и къщи за гости. Ресторантът уж беше на пристанището, но някак не усетихме атмосфера като в гореописаните градчета. След вечерята се прибрахме във фермата на Инга и така завърши този ден от пътуването 🙂 

 

 

 

[DenitsaS]

09/08/2020 Ден 7: Изчезналият южен бряг

 

Сутринта Инга точна като по часовник ни очакваше в малката кухня със закуска и прясно кафе и чай. Освен традиционните за континентална закуска неща, беше направила и по един топъл пудинг, изобщо ни направи впечатление, че се беше постарала доста. След закуска изкарахме поне 30-40 минути в приказки за живота в Исландия, за това колко е различно в Рейкявик и какви са трудностите на хората в райони като този (от пазаруване, през възможности за работи до медицински грижи). Обсъдихме и цените на къщите в Източните фиорди, след като споделихме с нея, че много са ни харесали 😁 Изобщо препоръчвам мястото с две ръце и заради цената, и заради самата Инга. Иначе през този ден приключи късметът ни с метеорологичните условия: дъждът и мъглата започнаха бавно да превземат всичко наоколо. Все пак спряхме за снимка при музея Торбергссетур (Þórbergssetur), който има доста интересна сграда. 

 

 

 

Е, имахмe късмет при посещението на ледената лагуна Йокулсаурлоун (Jökulsárlón): за пръв път на това място видях тюленчета да плуват и да си играят във водата и то много на брой. Мястото е красиво, трябва да се види дори и при лошо време. Поразходихме се, поснимахме, но дъждът се усили и решихме да тръгваме към другата лагуна, която до сега не бяхме посещавали – Фятлсаурлоун (Fjallsárlón). Тя е по-мъничка и в езерото няма плаващи късове лед като при Йокулсаурлоун, но пък е много красива заради ледника, откъдето започва езерото. Но и тук не изкарахме повече от 15 минути, след което трябваше да се преобличаме в колата, защото бяхме с мокри дънки. Нямам и снимки, защото не исках да намокря камерата. Пропускът ни беше, че си купихме якета-дъждобрани за пътуването, но не и панталони, а водата от якето логично се стича по краката 😂 Решихме, че оттук нататък ще спираме на места само ако е сравнително окей откъм дъжд и мотото за този и следващия ден беше: “Южният бряг ни е близо, ще го разгледаме друг път” (за наш късмет в началото на този месец уцелихме уикенд със супер време и направихме обиколката на юг отново, но ще разкажа за това като наваксам с другите постове). 

 

 

 

 

 

 

Изобщо денят беше едно шофиране из мъгли, дъждове и никаква гледка. Направихме две фото паузи: при торфената църква Хофскиркя (Hofskirkja), която датира от 1884 година и е последната построена торфена църква на острова, и при водопада Фос ау сиду (Foss á siðu). 

 

 

 

Трябваше да пропуснем националния парк Скафтафетл (Skaftafell) заради лошото време, а си бяхме набелязали разходка до водопада Свартифос (Svartifoss). Поради тази причина пристигнахме в Киркюбайярклойстур (Kirkjubæjarklaustur) по-рано от предвиденото и се настанихме в хотел Klausturhof Guesthouse (https://www.klausturhof.is/). От всички места за настаняване през това пътуване, това ни допадна най-малко. Стаята и банята бяха големи и чисти, но някак нямаше атмосфера, а цената беше 13.000 със закуска. Използвахме времето да си починем и да поразгледаме за заведения в градчето. Изборът беше ограничен, но решихме да пробваме в ресторантчето Systrakaffi. Оказа се, че трябваше да изчакаме 10 минути за маса, което беше добър знак, защото беше пълно с местни хора. Хапнахме сандвич с агнешко и бургери с еленско месо, харесаха ни и бихме препоръчали мястото. Киркюбайярклойстур има население от 500 души, а местните често го наричат само Клойстур (Klaustur), което означава “манастир”. Още преди заселването на Исландия се смята, че на това място са живели ирландски монаси, а между 12-и и 16-и век тук се намира Бенедектински женски манастир. Не видяхме много този ден, но все пак това е Исландия и времето често поднася такива изненади 🙂

 

 

 

 

 

10/08/2020 Ден 8: Обратно към дома

 

Закуската в хотела беше също толкова посредствена, колкото и мястото – връчиха ни по една чиния с предварително подредени неща, както и по две филии пълнозърнест хляб. Направи ми лошо впечатление, че пълнозърнестият хляб беше само един и хората, които дойдоха малко по-късно на закуска получиха от най-евтиния бял хляб, който продават тук. Ресторантът беше обзаведен и миришеше като столова в почивна станция от 90-те и въпреки, че нямаше лелки, а млади момичета, не бяха особено учтиви 😁 Като се има предвид цената на нощувката, не бих препоръчала хотела. Единственият плюс в случая беше, че водопадът Систрафос (Systrafoss, превежда се като “водопадът на сестрите”) е точно зад самия хотел и преди да потеглим отидохме да го видим набързо. 
 

 

 

Следващата спирка ни беше черният плаж Рейнисфяра (Reynisfjara), който Матю много искаше да види, но уви... И днешният ден беше страшно дъждовен и мъглив и даже “вкаменените тролове” или базалтовите скали Рейнисдраунгар (Reynisdrangar) изобщо не се виждаха. Все пак се поразходихме малко по плажа, влезнахме в пещерата, покатерихме се на някои от базалтовите стълбове. Но пропуснахме каменния нос Дирхоулаей (Dyrhólaey) заради мъглата.

 

 

 

 

При водопада Скоугафос (Skógafoss) дъждът малко понамаля и даже се качихме до платформата над самия водопад, но пак беше сравнително кратка спирка. Минахме и покрай торфените къщички на етнографския музей Skógasafn.

 

 

 

 

 

Като два същински хобита решихме, че няма да си разваляме настроението заради времето и аз се поразрових из книжката на Lonely Planet да проверя за хубаво място за обяд наоколо. Набелязахме си ресторантчето Gamla fjósið, което се намира в една крайпътна ферма. Gamla fjósið се превежда като “старият обор” и реално постройката се оказа реновиран обор с много приятно обзавеждане и супер мило обслужване. Семейството, което притежава фермата и ресторанта, отглежда крави и предлага само собствено месо, затова решихме да пробваме сандвича с телешко и гъбената супа. Тъй като беше празно, когато пристигнахме, се зачудихме дали мястото ще е ок, но всичко ни хареса, а масите започнаха да се пълнят с хора малко преди ние да тръгнем. Препоръчвам с две ръце 😉

 

 

 

 

Последната спирка за деня беше водопадът Селяландсфос (Seljalandsfoss). Аз не минах зад водопада, но Матю беше ентусиаст и се измокри доволно. И тъй като вече не го беше страх от водата, реши да влезе и при Глюврабуи (Gljúfrabúi), който е съвсем близо до Селяландсфос, но не се вижда от пътя, защото е скрит в малка клисура (това е и значението на името му – “the gorge dweller”). Аз реших да изчакам някой по-сгоден случай 😆 И през този ден ни отпадна по-дългата разходка – много исках да го видя този паднал самолет при Соулхеймасандур (Sólheimasandur), но някой друг път ще да е. Освен по дъждовното време, през последните два дни на пътуването се усети, че сме дошли на юг, и по броя на посетителите, особено при лагуната, Рейнисфяра и водопадите. Оставащите 130 км до Рейкявик ги пропътувахме много бавно, защото видимостта беше под 20 метра. Важното е, че се прибрахме безпроблемно и както се оказа имахме възможност да наваксаме с пропуснатите красоти на южния бряг 🙂 Благодаря на всички, които проследиха разказа с прекъсванията и се надявам да е бил интересен и полезен ❤️

 

 

 

 

Ето ги и последните 3 дни като маршрут и километри:
 

 

 

[Lindt]

Дени, страхотен разказ, само средата не съм прочела все още 🙂

Много ме зарадва с последните си постове - тюленчета и ледени късове 😍. Имаше ги през март, но не бях сигурна за лятото. Доста ще ми липсва снегът, ама и зелените поляни и покривчета са очарователни.

А еленчета срещнахте ли?

Проверих къщата на Инга в букинг и ми излиза 313 лв със закуска, за през юни. Дали ако им пиша на хората, ще ми дават толкова по-ниски цени или просто са оптимисти за тази година? 

[DenitsaS]

@Lindt Лятото съм била 2 пъти на лагуната - през май 2013 и през юли 2017 и само през май видяхме един тюлен, но в зимните месеци са много. Еленчета за съжаление не видяхме лятото, а тази зима не сме стигали толкова на изток - те предимно през студените месеци слизат до пътя, вие сте имали късмет с тях 🙂Да, най-добре пиши директно и питай за цена на нощувката през юни, както казах миналата година навсякъде ни даваха по-ниски от обявените в сайтовете за резервации цени. Но е възможно за тази година да си правят други сметки, особено сега с този вулкан страхотна притегателна сила за туристи 🙂

[Lindt]

преди 1 минута , DenitsaS каза:

@Lindt Лятото съм била 2 пъти на лагуната - през май 2013 и през юли 2017 и само през май видяхме един тюлен, но в зимните месеци са много. Еленчета за съжаление не видяхме лятото, а тази зима не сме стигали толкова на изток - те предимно през студените месеци слизат до пътя, вие сте имали късмет с тях 🙂Да, най-добре пиши директно и питай за цена на нощувката през юни, както казах миналата година навсякъде ни даваха по-ниски от обявените в сайтовете за резервации цени. Но е възможно за тази година да си правят други сметки, особено сега с този вулкан страхотна притегателна сила за туристи 🙂

Благодаря!

Тя цялата Исландия е супер силен магнит, дано успее да счупи оковите на горките туристи. А ще ви отварят ли басейните скоро, планира ли се? 

За дивите животни и възможностите за наблюдение тепърва ще проучвам внимателно. Надявам се да успеем да видим няколко вида бозайници, но доколко ще е лесно през лятото, не съм сигурна.

[DenitsaS]

@Lindt Басейните отвориха още през февруари, но са с квота посетители - предполагам, че и лятото ще пускат определен брой хора за деня, така че ако много държите да посетите някой от по-скъпите спа комплекси, най-добре да резервирате времеви слот предварително (ние заради това не успяхме да отидем в GeoSea в Хусавик миналото лято). За кои бозайници става въпрос? Китовете са точно през лятото, лисиците също - може би е трудно да се видят в дивото, но има център за полярни лисици в Судавик (Súðavík) в Западните фиорди (https://www.melrakki.is/). За момента е затворен, но може да отворят отново през лятото. Тюлени лятото ще има на полуостров Снайфетлснес, аз съм виждала много на плажа Ytri Tunga. Еленчетата както казах май само през зимните месеци слизат по-близо до пътя. Не се сещам за други бозайници тук, освен за дебелите котки на Рейкявик 😂 А, да, крави, кончета и овце ще има навсякъде и то по много. Даже трябва да внимавате при шофиране, защото овцете понякога просто се втурват на пътя. Миналото лято едни хора за съжаление удариха овца точно пред нас, беше доста тъжна гледка 😪 Не вярвам да се случи на някой магеланец, но за всеки случай да спомена тук: ако някой удари овца, трябва да се обади веднага на полицията и също, ако е близо до ферма да информира хората там. Фермерите са застраховани за такива инциденти и шофьорът няма да бъде глобен или наказан, но ако не се обади на никого и си замине, вече се води престъпление със сериозни глоби и последствия. 

 

п.с. Извадих от архивите снимки на въпросните бозайници: лисичка от центъра в Судавик и тюленчета от Снайфетлснес:

 

 

 

[DenitsaS]

06/02/2021 - 07/02/2021 Снежни разходки и фестивал на зимните светлини

 

Използвам, че съм малко по-свободна тези дни да наваксам с разказите и снимките от февруари и март 🙂

 

През първия уикенд на февруари времето беше ясно и слънчево и направихме две разходки съвсем близо до Рейкявик, които може да са интересни за хора, които не искат да ходят на туристически места, но да видят хубава природа. В събота отидохме до Ройдхоулар (Rauðhólar) - името на местността се превежда буквално като "червени хълмове" и е съвсем очевидно защо е наречена така 🙂 Става въпрос за хълмове с вулканичен произход, разположени в лавово поле в покрайнините на града. Може да се спре както за 10-15 минути да се видят най-близките хълмове, така и да се направи пълна обиколка за около 40 минути до час (на нас ни отне около час, но без никакво бързане). Пътеките са равни и лесни, ако времето е сухо даже не са нужни по-стабилни обувки. Мястото явно се използва и за тренировка на коне, защото докато ние се разхождахме видяхме цяла група ездачи, а имаше и много малки пътечки, утъпкани от коне.

 

 

 

 

 

 

 

 

Същата вечер направихме разходка и в центъра на града, защото за поредна година се проведе Vetrarhátið (https://vetrarhatid.is/) или Фестивал на зимните светлини. От четвъртък до неделя много от сградите в центъра на града бяха осветени, имаше различни видео и арт инсталации. Гвоздеят на програмата, разбира се, беше Хатлгримскиркя, където имаше светлинно шоу. Най-хубавото на вечерта обаче беше изненадващото северно сияние, което се появи точно над църквата и за миг докато траеше измести всичко останало 🙂 Темата с лилавото и зеленото, които бяха водещи цветове, според мен също беше като препратка към сиянията. 

 

 

 

 

     

 

 

 

 

 

 

 

     

 

В неделя отново потеглихме към езерото Етлидаватн (Elliðavatn), но този път подминахме Ройдхоулар и спряхме на паркинга, откъдето започват маршрутите из гората Хейдмьорк (Heiðmörk) - защитена природна местност, която от 1950 година насам е била залесена с над 4 милиона дървета! Днес Хейдмьорк е популярно място за разходка както през лятото, така и през зимата, а посетителите могат да изберат между няколко еко пътеки. Всички пътеки са добре маркирани с различни цветове и навсякъде по пътя има карти. Може да се правят различни варианти според това колко време има човек, но теренът е лесен за ходене. Ние предпочетохме пътеката покрай езерото Етлидаватн, която води към красива смърчова гора и е един от по-кратките маршрути, около час и половина. Между другото, в къщата на езерото беше коледният базар, от който си купихме дръвче - след празниците хората идват обратно в гората, където оставят старите дръвчета да изгният. Друго нещо, което исландците правят с коледните дръвчета е да ги дадат в някоя ферма за коне или кози, които много ги обичат 😁 Ако човек има 3-4 свободни часа, докато е в Рейкявик, може спокойно да отиде до Ройдхоулар и Хейдмьорк (които са едно до друго) и да ги прекара сред природата вместо в града 🙂

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

преди 2 часа, DenitsaS каза:

@Lindt Басейните отвориха още през февруари, но са с квота посетители - предполагам, че и лятото ще пускат определен брой хора за деня, така че ако много държите да посетите някой от по-скъпите спа комплекси, най-добре да резервирате времеви слот предварително (ние заради това не успяхме да отидем в GeoSea в Хусавик миналото лято). За кои бозайници става въпрос? Китовете са точно през лятото, лисиците също - може би е трудно да се видят в дивото, но има център за полярни лисици в Судавик (Súðavík) в Западните фиорди (https://www.melrakki.is/). За момента е затворен, но може да отворят отново през лятото. Тюлени лятото ще има на полуостров Снайфетлснес, аз съм виждала много на плажа Ytri Tunga. Еленчетата както казах май само през зимните месеци слизат по-близо до пътя. Не се сещам за други бозайници тук, освен за дебелите котки на Рейкявик 😂 А, да, крави, кончета и овце ще има навсякъде и то по много. Даже трябва да внимавате при шофиране, защото овцете понякога просто се втурват на пътя. Миналото лято едни хора за съжаление удариха овца точно пред нас, беше доста тъжна гледка 😪 Не вярвам да се случи на някой магеланец, но за всеки случай да спомена тук: ако някой удари овца, трябва да се обади веднага на полицията и също, ако е близо до ферма да информира хората там. Фермерите са застраховани за такива инциденти и шофьорът няма да бъде глобен или наказан, но ако не се обади на никого и си замине, вече се води престъпление със сериозни глоби и последствия. 

 

п.с. Извадих от архивите снимки на въпросните бозайници: лисичка от центъра в Судавик и тюленчета от Снайфетлснес:

 

 

 

Аз пък чак сега видях, че си ми отговорила 🙂 Чудя се обаче дали да накъсвам твоя дневник с въпросите си или да те разпитвам в темата ми за подготовка. Да, в общи линии освен ако не броим някои мишки и зайчета, изброеното от теб изчерпва видовете бозайници в Исландия. 

За да не спамя излишно, ще споделя, че местните животни са: 

Arctic fox, Whales, Orca, Seal, Dolphin, Porpoise, Puffin, Oystercatcher, Golden plover, Arctic tern, Gyrfalcon.

 

Конкретно последното от изброените, Gyrfalcon или Благороден сокол, е националното животно на Исландия, най-големият сокол, символизиращ свобода и сила.

 

Дано @Stanislav Dimitrov не си го заплюе, че отива директно един ден. Всъщност, ако намери къде можем да го наблюдаваме, и ние май бихме отделили време за това. 

[DenitsaS]

@Lindt В която тема ти е по-удобно, там пиши, аз се радвам да има диалог в дневника 🙂 За съжаление не знам къде може да се види соколът, но имам познати фотографи на птици в Инстаграм, които мога да попитам, ако искате да го търсите този пернат хубавец. Иначе птиците са обикновено в Западните фиорди - Хорнстрандир (Hornstrandir), Източните фиорди - Боргарфьордур ейстри (Borgarfjörður eystri), и по островите като Вестманаейяр (Vestmannaeyjar). Апропо, полярните лисици се срещат именно из резервата Хорнстрандир. Миналото лято наши приятели бяха в Боргарфьордур ейстри, където имало някаква митична скала с десетки пъфини. Но те не са знаели за нея предварително, просто видели голямо струпване на хора и отишли да погледнат за какво е целият този шум 😂 На мен ми се ходи и в Хорнстрандир, и в Боргарфьордур ейстри, но и двете места са доста далеч от обичайния път, така че още не знам дали и какво ще успеем да вместим в следваща обиколка. Иначе най-много пъфини на едно място съм виждала на остров Вигур, който е до Исафьордур, като там имаше и тюленчета. Още снимки от архива:

 

 

 

[Роми]

Има ли опция, ако човек не е ваксиниран с 2 ваксини и няма документ за прекаран вирус, може ли да влезе без карантина в Исландия? Че е при нас засега така стоят нещата - аз съм вече напълно ваксинирана с Модерна, но другите в малката ни компанийка - не. Има ли опция като тест например?