дневник Разкази от Исландия

[DenitsaS]

22/05/2021 Ден 2: Неизвестният национален парк

 

Вторият ден от пътуването започна към 9 часа със закуска в ресторанта на хотела – чисто и приятно. Тъй като закуската беше обявена между 8 и 10 часа, веднага си пролича колко са туристите в хотела – около 4 човека, които приключваха, когато ние дойдохме. Исландските семейства започнаха да пристигат към девет и половина 😆 Иначе бюфетът беше разнообразен и Матю остана доволен, че никак не обича като запазвам нощувки без закуска 😂

 

      

 

 

Към десет и нещо потеглихме към Хусавик по път 83 и после 84 вместо да минем през тунела, част от главен път 1. Причините бяха няколко: 1.) този тунел го недолюбваме след като миналата година не си платихме таксата навреме и имахме глоба; 2.) не ни се връщаше назад; 3.) искахме да пътуваме покрай фиорда. Истината е, че тунелът е нужен само през зимата, когато пътищата 83 и 84 може да са непроходими, както и е нужен за бързото транспортиране на хора към болницата в Акурейри. Обаче за туристи не виждам никакъв смисъл да се платят 1500 крони, за да се спестят около 10 минути, но да се прпуснат гледките на обиколния път покрай Ейяфьордур. Миналата година минахме през тунела, защото не бяхме проучили добре ситуацията с обиколния път, който е асфалтиран и е много живописен – тази година и на отиване, и на връщане минахме оттам. Път 84 се включва към главен път 1, след което за Хусавик се отбихме по път 85 (не знам дали е полезно да пиша номерата на пътищата?). Спряхме само за да си вземем нещо за обяд от магазина – в Хусавик имат Nettó, който по принцип е от по-скъпите вериги, но далеч не колкото веригата Kjörbúðin, която се среща из по-малките градчета. Апропо, в който и исландски супермаркет да пазарувате, винаги проверявайте срока на годност, защото се случва често да им остават стари неща, смесени с новите. Цените на сандвичите варират между 300 и 500 крони, а на готови неща като спагети или салати между 700 и 1000 крони. Сладки тестени изделия има много и са по-евтини, както прясно изпечени, така и пакетирани (и за тези неща не знам дали е полезно да пиша, моля някой да коментира заедно с пътищата). Иначе времето този ден беше мрачно и мокро, но ние си бяхме поставили задачата да опознаем един нов район без значение от атмосферните условия.

 

 

Продължихме по път 85, който се движи покрай морето – заливът, в който е разположено и градчето Хусавик се казва Скяулванди (Skjálfandi). Въпреки, че на много моменти ни се искаше да спрем, за да снимаме, си позволихме само веднъж на място с маркирана отбивка. Имаше панорамна платформа и информация за различните видове птици, които могат да бъдат наблюдавани, както и за геологията на района при фиорда Оксарфьордур (Öxarfjörður). Подобно на Тингветлир и това място се намира между двете тектонски плочи и прочетох, че различни по големина разломи могат да се видят покрай пътя, но ние нямахме време да ги търсим, защото ни предстоеше около час път до главната цел за деня.

 

 

 

Новото “място” (или по-точно поредица от места), което посетихме през този ден беше северната част на националния парк Ватнайокутл (Vatnajökull), която се казва Йокулсаурглювур (Jökulsárgljúfur) и буквално се превежда като “каньон на глетчерната река”. Ватнайокутл всъщност става един голям национален парк през 2008 година, обединяващ Йокулсаурглювур на север и Скафтафетл (Skaftafell) на юг. Подробна информация за националния парк, забележителности в различните части на парка, трекове, и т.н. може да се намери на този сайт: https://www.vatnajokulsthjodgardur.is/en Аз изцяло планирах нашите хайкове по описанието в сайта, на мен ми беше доста полезен. Каньонът Йокулсаурглювур е дълъг 25 км, широк е 500 метра и е с дълбочина от 100-120 метра, като именно на него са разположени водопадите Детифос (Dettifoss) и Селфос (Selfoss), за които съм разказвала преди. Този път не ги посетихме, защото нямахме достатъчно време, но иначе ги препоръчвам 100%. Ние започнахме с каньона Аусбирги (Ásbyrgi), където се намира и посетителския център за целия парк – времето продължаваше да е леко мрачно и мокро, но пък нямаше вятър, което е много добре. Центърът беше затворен и спряхме само за да снимаме картите с маршрути и да се ориентираме къде сме. Както се вижда на снимката хайковете са с различен цвят според трудността – зелен, син и червен. Ние тук правихме само хайк Á1 и Á2, които бяха лесни и бих казала, че са достъпни за всички: за Á1 може и с маратонки, ако е сухо, а за Á2 трябват обувки за хайк. Преди да разкажа за хайковете обаче, малко инфо за самия каньон. Аусбирги е широк 1 км, дълъг 3.5 км и висок около 100 метра. Подобно на по-големия каньон Йокулсаурглювур и той се е образувал при така наречените “катастрофални наводнения”, когато преди няколко хиляди години вулканична активност пропуква ледените стени на глетчерни езера и за 1-2 дни водата се излива до Оксарфьордур, помитайки всичко по пътя си. Аусбирги има формата на подкова, която обаче се вижда единствено от въздушни снимки, но имайте предвид, че дроновете са забранени в границите на парка заради големия брой птици. През 1925 година предприемачът и поет Ейнар Бенедиктссон пише поема, в която казва, че Аусбирги се е появил когато конят на Один, Слейпнир, е докоснал земята с един от осемте си крака. Всъщност по оново време Ейнар купува Аусбирги и голяма част от земята покрай реката Йокулсау (Jökulsá) с намерението да строи ВЕЦ с чужди инвестиции, но не получава подкрепа за този проект и след 15 години продава каньона на държавата. През 50-те години каньонът е залесен с няколко хиляди дръвчета. Любопитен факт е, че още тогава Ейнар казва как един ден ще продава северното сияние – разбира се, всички му се присмиват, питайки го как точно ще пакетира сиянието, за да го продаде. Днес знаем колко струват туровете за наблюдение на сиянията 🙂 Ако сте били в Тингветлир или тепърва ще ходите – Ейнар Бенедиктссон е един от поетите, погребани в двора на църквата там. Спирам с историята, че и без това е много дълъг този пост, пък ако стане и много скучен не знам 😄

 

 

      

 

Първата забележителност, която посетихме в каньона Аусбирги се намира във вътрешния му край – става въпрос за малкото езеро Ботнстьортн (Botnstjörn) или хайк Á1. Пътят до там е асфалтиран, но еднолентов с места за разминаване. От паркинга до езерото се стига за няколко минути, минавайки през малка брезова гора – тук може да видите исландската silver birch. Има една платформа до водата, както и една малка панорамна площадка над езерото, до която също се стига за няколко минути. Много е тихо и освен птичките се чуваше пропукването на топящия се лед. Доста е различно от типичния исландски пейзаж. За това място стигат 15-30 минути.

 

       

 

 

 

После се върнахме обратно по същия път като спряхме на една отбивка да снимаме следващата забележителност – скалата Ейян (Eyjan), която се издига в средата на каньона. Името се превежда “остров” и скалата е точно това – издига се плавно в средата на каньона, а изкачването започва от пътека при паркинга на къмпинга. Това е хайк Á2, който също не е труден, но е по-дълъг, на нас ни отне малко над два часа с почивка за обяд. Но пък си струва много, защото това е най-добрият начин да видите и снимате каньона. Отделно видяхме и много птици - бекасини, златисти булки, малки свирци и дори благородния сокол, за когото @Lindt беше писала 🙂 Ейян е интересна и с мъховете и растенията си, а пътеката е сякаш излезнала от детска приказка. Малко преди да стигнете до най-широката част на скалата, пътеката завърта в кръг и ние тръгнахме по посока на часовниковата стрелка, така че на връщане видяхме изгледа и над другата страна на каньона. На това място няма въженца, така че може да отидете до самия ръб на скалата, но все пак си личи къде е разумната граница. Ние направихме един кратък обяд с гледка и след това обратно към паркинга.

 

 

 

 

       

 

 

 

      

 

 

 

От Аусбирги до следващата част на парка – Вестурдалур (Vesturdalur) – са около 15-16 км, но започна доста да вали и решихме да подминем паркинга и да видим как е при Хоулматунгур (Hólmatungur) или още 15-16 км по път 862. Там обаче се оказа снежна виелица и се върнахме обратно при Вестурдалур. И на двете места пътят до началото на къмпинга и на трековете беше затворен, въпреки, че нямаше сняг върху шосето. Предполагам, че ще ги отворят съвсем скоро, но ние просто паркирахме до преградата и тръгнахме пеш. За съжаление тази отсечка беше много по-дълга от самите хайкове, които направихме, и в края на деня бяхме доста уморени заради допълнителните километри 😞 Пътят е асфалтарин, след което преминава в чакъл и тук е първият паркинг. От това място се виждат различни скални образувания, за които обаче не ни останаха време и сили да разгледаме на връщане. Ние продължихме пеш към втория паркинг, откъдето започват интересните пътеки. Всички следващи снимки са от хайка, който трябваше да направим, за да стигнем до истинските хайкове 😂

 

      

 

 

 

 

      

 

Най-накрая стигнахме и до втория паркинг и видяхме табелата към хайк V5 –Karl og Kerling (което означава “мъж и жена”) – две базалтови скали, които се издигат от водите на река Йокулсау. Подобно на Рейнисдраунгар, за Картл и Кертлинг също се твърди, че са два трола, вкаменени от изгрева. За разлика от тях, ние се зарадвахме когато най-накрая облаците започнаха да се разпръскват и слънцето се показа. Пътеката тук е “синя”, т.е. доста лесна и отнема около час в двете посоки до панорамния изглед над скалите. Всъщност пътеките са две и вървят успоредно – едната по ръба на каньона, а другата по-навътре, така че ако сте с малки деца или ви е страх от високо, може да минете по вътрешната. И тук няма въженца и всичко зависи от личната преценка… за съжаление видяхме паметна плоча на германски турист, който през 2017 година е паднал именно от това толкова красиво място 😪 Изгледите и в двете посоки са толкова уникални, че човек се увлича… Двата вкаменени трола сами по себе си не са толкова интересни, но допълват пейзажа и лично за нас това беше най-хубавото място, което посетихме през този ден. Както и на други места в Исландия, снимките не могат да предадат колко впечатляващ е всъщност каньонът. Ако човек има време, може да се спусне по склона и да слезе при скалите. Също така прочетох, че един от най-красивите хайкове (1-2 дни) започва от тук, минава през Хоулматунгур и излиза при Детифос. 

 

 

      

 

 

 

 

 

Върнахме се обратно към втория паркинг, откъдето започва пътеката V1 към Хльоудаклетар (Hljóðaklettar) – отново базалтови скали, но с много интересни геометрични форми и със специфично ехо. До скалите се стига по “синя” пътека, като единствената трудност се състоеше в това, че мостчето върху рекичката беше махнато и едната половина от нас успя да прескочи, а другата прецапа водата не толкова грациозно по камъните 😂 Съвсем оригинално първата скала, която ще видите, се казва Tröllin или “тролът” 😄 От тук започва обиколка около Хльоудаклетар, която обаче е “червен” трек и ние само направихме няколко снимки в началото на тази пътека и се върнахме, защото ни чакаше доволно дълго изкачване по целия път обратно към колата…

 

 

      

 

       

 

 

Към 19:30 часа се добрахме до Хусавик, тъкмо навреме за вечеря, преди будката за fish&chips на пристанището да затвори. Миналата година пържената риба тук много ни беше харесала, така че дойдохме да проверим как се справят тази година и не останахме разочаровани. Освен, че цените като за Исландия са ниски – 2000 крони за порция риба с картофки и 1400 за порция риба, заведението има тераса с изглед към пристанището. Ако времето е лошо, не се отказвайте – имат и закрита част на втория етаж. Казва се Fish and Chips и за втори път ще го препоръчам. Ние поседяхме на терасата до 20:00 часа, когато затварят, събрахме останалото в една кутия (порциите са доста големи) и се отправихме към хотела, който буквално е от другата страна на улицата, зад църквата Хусавикуркиркя (Húsavíkurkirkja). 

 

 

     

 

     

 

Както бях писала в началото, веригата Fosshótel (https://www.islandshotel.is/is/hotelin/fosshotel-husavik), която е най-голямата хотелска верига на острова, от началото на годината пуска разни промо пакети за нощувка + някакъв тур (така посетихме ледената пещера, за която разказах преди време). В Хусавик до края на май хотелът предлага нощувка + закуска + вечеря + посещение на спа басейна GeoSea за 27.900 крони за двама, а допълнителната нощувка със закуска беше 14.400 крони. За сравнение една нощувка със закуска в сайта на хотела струва 28.600 крони, а входът за двама в GeoSea е 9.800 крони. Струва си да се провери дали ще имат подобни оферти и през летните месеци. Стаята беше по-скоро малка, но пък банята беше голяма и удобна – и двете много чисти. Приятната изненада беше малкият хладилник, който не беше зареден като мини бар и използвахме за нашите неща. Изкарахме вечерта пред телевизора, гледайки Евровизия (въпреки, че не съм я гледала от гимназията), защото в Исландия конкурсът е голямо събитие и се коментира от всички. Евровизия тук е една седмица, следят се предварителните кръгове, а барове и ресторанти се запазват, за да се гледа на голям екран с други хора и изобщо е много забавно. А техният водещ, който превеждаше лайв, беше толкова въодушевен все едно коментира финал на световното по футбол 😂 Исландците бяха спрягани за победа в конкурса миналата година, но и на четвърто място се зарадваха много. А ние съвсем символично се оказахме в Хусавик точно тази вечер – градчето, което беше използвано в пародийния филм за Евровизия, който стана голям хит миналото лято и сега на Евровизия от Исландия се включи един от актьорите във филма, за да представи тяхните точки на фона на църквата в Хусавик 🙂

 

 

Ето и картата от този ден:

 

[master_of_germs]

Благодаря много. Това за пътищата с номерата е много полезно, защото точно за този район си спомням, че навремето сме имали чуденка, по кой от тези пътища да си направим програма... 83, 84, 85... и дали изобщо.

[patilana]

Много е полезно да се знаят приблизителни цени на храната , за да си направи човек добре бюджета. Съвсем пък да не хапнеш нещо местно  не бива.

Ние отказахме закуска в единия хотел за 16 евро, но това не е космическа цена. Все пак си хапваш колкото искаш и имаш включени вода, сок , кафе. Дори и да не си на блок маса, пак има повече храна от това в един сандвич. Течностите не ги раздават без пари никъде. 

Прав е Матю

[DenitsaS]

@master_of_germs @patilana Благодаря за коментарите, полезно е да знам кои детайли да споменавам 🙂

[DenitsaS]

23/05/2021 Ден 3: Миватн винаги е добра идея

 

Имахме късмет, че хотелът се оказа доста пълен този уикенд и ни дадоха късен слот за закуска – от 10:15 до 11:00 часа, така че успяхме да се наспим след ходенето през вчерашния ден. Бюфетът беше хубав и закуската си стана цял брънч, което беше добре, защото не бяхме планирали обяд, а доста ранна вечеря. 

 

 

По принцип този ден трябваше да сме на тур за наблюдение на китове в 13:00 часа и тъй като се чудехме до къде да отидем в прозореца от време, реших да звънна на компанията да попитам в колко точно часа ни искат в офиса. Оттам обаче ми казаха, че тъкмо започнали да звънят на всички, за да им кажат, че има силно вълнение и вятър и който може да не идва днес за тур, ами утре. След кратък размисъл решихме, че не се струва да ходим на тур, ако времето е лошо и набързо пренаредихме програмата. Решихме да отскочим до района на Миватн (Mývatn), през който иначе трябваше да минем на връщане утре. Имахме и едно конкретно място, което искахме да посетим този път – Хьовди (Höfði). Пътищата от Хусавик до Миватн са два – на отиване минахме по път 85 и главен път 1, тъй като Хьовди се падаше от долната страна на езерото. Първа снимка от Миватн – църквата при Скутустадагигар (Skútustaðagígar). За наш късмет тук беше облачно, но нямаше дъжд и вятър за разлика от Хусавик.

 

 

 

 

Хьовди е често подминавано от туристите място, защото в района на Миватн има толкова много уникални неща, че обикновено времето не стига и за половината от тях. Ние също го пропуснахме миналата година, но сега бяхме решили, че ще видим поне едно ново нещо, преди да повторим друго. Така се спряхме на малкото полуостровче Хьовди, което се намира на път 848 много близо до Димуборгир (Dimmuborgir). Има си обозначен малък паркинг, има и метална порта, която обаче не е заключена – просто я затворете след себе си, за да няма нахлуване на овце от съседните ферми. Полуостровчето е един зелен оазис (е, не беше много зелен точно сега, но през лятото ще е чудно) с различни видове дървета, птички, закътани градини и поляни. Мястото е било частна собственост на двойка исландци, които прекарват всяко лято там и усилено го залесяват от 60-70-те години насам. Когато мъжът умира, жената дарява земята и така се появява резерватът Хьовди – днес в тази част на езерото и в гората гнездят много птици. От портата започва голяма утъпкана пътека без маркировка и много разклонения – изключително достъпно и лесно за ходене, също така не отнема много време. Ние хванахме първото разклонение, за да излезем над брега на езерото, откъдето се виждат базалтовите колони Каулвастрандавогар (Kálvastrandavogar) в езерото. После се върнахме на главната пътека, пресякохме две поляни и стигнахме до стълбите, водещи към панорамна площадка с невероятен изглед към езерото с кратерите Скутустадагигар и планината Виндбелгярфятл (Vindbelgjarfjall). Слезнахме по стълбите от другата страна и оттам директно за няколко минути се излиза на паркинга, т.е. ако не искате да правите цялата обиколка из гората, може да се качите набързо до хълма само за изгледа. 

 

 

 

 

 

 

 

 

След тази разходка се върнахме обратно няколко километра, за да разгледаме част от базалтовите колони отблизо. Мястото се казва Стрипар (Strípar) и въпреки, че има специална отбивка и паркинг, често бива подминавано. Десет минути стигат, за да обиколите и разгледате скалите. Оттук се вижда гората на Хьовди.

 

 

 

 

 

 

 

После спряхме за по няколко снимки както при Кверфятл (Hverfjall), така и при геотермалната зона Кверир (Hverir) – за тях няма да разказвам, защото съм писала преди. Тъй като беше още рано, решихме, че ще отскочим и до езерото Стоура Вити (Stóra Viti). В момента, който почнахме да се изкачваме по склоновете към вулкана Крапла (Krafla) обаче времето тотално се промени – тук имаше снежна виелица, а малко след електроцентралата се оказа, че пътят нагоре е затрупан с огромна пряспа сняг. Обърнахме колата и поехме към Хусавик. Времето в подножието си беше супер, даже слънцето се показа за момент, когато бяхме спряли на една отбивка с панорамен изглед.

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане минахме по път 87, който освен че е асфалтиран и в добро състояние, е също така доста живописен – малко прилича на highlands с поредицата от планини покрай шосето, може би защото все още имаше много сняг.

 

 

 

 

 

Прибрахме се навреме за ранната вечеря, която си бяхме запазили в 17:00 часа, както и за любимото нещо на средностатистическия исландец – happy hour 😄 Офертата включваше двустепенно меню по избор и ние като по-ящни си взехме две предястия и две основни (маринована сьомга, карпачо, агнешки и телешки стек). Всичко беше много вкусно, а порциите бяха огромни. Ресторантът не е само за гости на хотела, ами се води като един от по-хубавите в Хусавик, на нас ни хареса.

 

 

      

 

 

Избързахме с вечерята, защото тази вечер трябваше да ползваме и другата част от офертата и да посетим GeoSea в 19:30 часа. Миналата година много искахме да се топнем в басейна, защото бяхме чули много добри отзиви от наши познати, но заради ограниченията в броя на посетителите нямаха свободни слотове, когато ние бяхме в Хусавик. Ако го бяхме направили тогава, сигурно щеше да ни хареса повече, защото след чисто новата Sky Lagoon, за която писах скоро, всичко бледнее. Не че не си изкарахме добре в GeoSea, напротив, даже беше супер релакс, но мястото сякаш не беше толкова добре поддържано и душовете и съблекалните бяха доста малки за броя хора, който се събра в един момент. Освен много местни, имаше и доволен брой туристи - не че бяха чак толкова много, но на фона на предишните месеци се забелязваше. Иначе и тук го има ефекта infinity pool и изгледът е супер – виждат се заливът Скяулванди и островът на пъфините Лундей (Lundey). В нашата класация обаче със сигурност се нарежда след Sky Lagoon и Vök. Но пък беше добър завършек на вечерта и като цяло на един по-релаксиращ ден пред дългия път обратно към Рейкявик.

 

 

 

     

 

 

 

Ето и картата за този ден:

 

[Роми]

На 1.05.2021 г. в 23:41, DenitsaS каза:

30/04/2021 Спа следобед в Sky Lagoon

 

Предпразнично и спонтанно вчера отидохме на откриването на най-новото спа в Рейкявик - Sky Lagoon (https://www.skylagoon.com/). Тагвам @Роми, защото ако е решила да прави спа ваканция в Исландия, горещо препоръчвам този басейн 🙂 Стандартният вход за възрастен е 8500 крони, но в момента е намален на 5990 крони, има и "луксозен" вход като основната разлика е в съблекалните и душ кабините. Спато с площ е 1500 кв. метра се намира в предградието Коупавогур (Kópavogur) и реално наоколо е индурстриална зона - строежи, складове, лодки. Обаче са успяли много добре да изолират градската среда и даже са постигнали ефекта на т. нар. infinity pool, тъй като едната страна на басейна гледа към океана и е много красиво. Съблекалните са големи, душовете са в отделни кабинки и има безплатни за ползване хавлии в неограничено количество. Личи си, че са се постарали с детайлите, например при входа на съблекалните има платнени торбички за обувки, а в сауната и на други места има малки хавлиени кърпи за постилане. Като минус мога да отбележа само прекалено приглушената светлина в съблекалните и особено при душовете, вписва се в атмосферата като обзавеждане и музика, но можеше да е една идея по-светло. Ние си бяхме запазили вход за 17:30 часа и останахме до 21:30, при положение, че затварят в 22:00 😂 И преди е било коментирано във форума, но все пак ако не сте прочели и все още не сте били в Исландия, етикетът при посещаването на който и да е басейн, е един и същ: събличате се напълно, после си взимате душ (душ гел има в абсолютно всеки басейн, в скъпите басейни има и шампоан и балсам) и чак тогава си обличате банските и отивате в басейна. В Sky Lagoon след душовете и преди стълбите, водещи направо към водата, има рафтове, където може да си оставите кърпа, джапанки, бутилка с вода и пр., което е доста удобно. И след това цамбур в геотермалната вода 😆 Идеята на басейна е да изглежда като естествена лагуна сред малък каньон, но всичко е изкуствено - скалите, торфените покрития и водопада. Според нас се е получило доста добре, много ни допадна и малкият басейн със студена вода, който е реплика на историческия Snorralaug в Рейкхолт. Сауната и парната баня са в торфена къща, което също е симпатична идея. Между скалите, които се виждат във водата, както и покрай вътрешната стена на басейна, има удобни пейки за сядане и излягане, тъй като исландците основно лежат в топлите басейни 🙂 Водата е с различна температура: приятно хладка в частта с водопада, топла в средата и доста топла около бара. Другата добра идея, пък била и чисто маркетингова и без много общо с реалните традиции на острова, е ритуалът в 7 стъпки, който всички служители любезно те подканят да опиташ. От лагуната се влиза в студения басейн, после в сауната, след което в едно помещение със студен дъжд, после си слагаш ексфолиант и влизаш в парната баня, накрая душ и обратно в лагуната. Определено е по-забавно, отколкото само да киснеш на едно място, а сауната е с голямо панорамно стъкло и супер изглед. На излизане от басейна е направено малко като в музей - минава се през кафенето и магазина за козметика. Персоналът беше много любезен и постоянно ни питаха дали сме пробвали всеки от ритуалите и дали ни харесва. Надявам се, че ще продължат с доброто обслужване и след време, а не само в началото. На нас лично ни хареса повече и от Blue Lagoon, и от Mývatn Nature Baths 🙂

 

 

 

 

 

 

     

 

     

 

 

 

 

     

 

Чак сега прочетох този пост. Бях в Египет, когато си го написала. Твърдо ще пробвам през октомври Sky Lagoon. Аз гледах рекламите и ми беше в плановете като заместител. Сега твърдо е там. Мерси!

[DenitsaS]

@Роми Надявам се да ти хареса, ние вчера бяхме за втори път, ще пиша отново в следващите дни 🙂 Другата спа, която препоръчвам на 100% е Vök Baths в Егилсстадир - за нея съм писала преди време. А ако искате да пробвате някой басен в самия Рейкявик, който не е скъп, тогава отидете във Vesturbæjarlaug (https://reykjavik.is/stadir/vesturbaejarlaug)

 

24/05/2021 Ден 4: Малки и големи китове

 

Последният ден от мини пътуването започна със закуска, мързелуване до часа за чек-аут и кратка разходка из Хусавик – до фара и до така наречения “градски парк”, който е всъщност зелена поляна с малка рекичка, преминаваща през нея. В близост до градчето има и малко езеро – Ботсватн (Botnsvatn), но решихме да го оставим за някой друг път. Мисля, че ни трябваше почти половин година, за да свикнем с мисълта, че не е задължително да видим всичко сега и на момента, а ще има и други възможности 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

В 13:00 часа дойде време за тура за наблюдение на китове – днес времето беше студено, но нямаше дъжд и вятър. През зимата от компанията Northsailing (https://www.northsailing.is/) бяха пуснали ваучери в един от сайтовете за намаления и взехме два на цената на един, т.е. 10.690 крони общо. Билетът от Northsailing важи и като няколко купона за отстъпка в музеи и ресторанти в Хусавик. Миналата година бяхме на тур с другата компания в Хусавик – Gentle Giants, които обаче сега бяха затворени, а Northsailing предлагаха само един тур дневно, вместо три. За наша изненада турът беше доста пълен, имаше много американци, които в момента са основната група туристи в Исландия. Трябваше да сме с маски, което беше малко тъпо, тъй като от следващия ден забраната падна. След като се качихме в корабчето, гидовете бяха много настоятелни да си облечем overall костюмите, защото било супер студено в морето. Неоспорим факт, но ние се бяхме приготвили подобаващо – аз бях с 4 блузи, 2 якета, 3 панталона (голяма част от които термо слоеве), шапка, шал и ръкавици. Но решихме да не спорим с тях и послушно се облякохме. До тук добре, ама тези неща ги съхраняват някъде в трюма и миришат ужасно. Успяхме да изкараме около 20 минути, след което се съблякохме 😂 Защо ви го разказвам това – ако ще ходите на тур за китове, наистина трябва да сте много добре облечени, но не си причинявайте дрехите, които ще ви предложат на лодката. Тъй като започнах с минусите, да спомена и другото нещо, което беше различно от Gentle Giants: миналата година гидът специално обяви, че пространството на горната площадка (не знам как точно се казва) не може да се заема от едни и същи хора по време на целия тур и следеше на всеки 20-30 минути да има циркулация, за да може всеки, който иска, да се качи там. Сега тези, които се качиха първи, си останаха там през цялото време, но пък така се случи, че видимостта от двете страни на корабчето не беше по-лоша, даже бяхме по-близо до китовете. И за да не излезе, че не съм доволна от компанията, даже напротив, бих ги препоръчала 🙂

 

 

     

 

В началото на тура се мярнаха морски свине (porpoise) и малък ивичест кит (minke whale) – аз не ги видях, Матю видя само ивичестия. Малко след като бяхме влезли в залива започна и “представлението”, за което бяхме дошли. Първо видяхме фонтаните. Цели три, след което в абсолютен синхрон три гърбати кита се гмурнаха, махайки ни с опашките си. Според гида китовете рядко се хранят заедно и три кита, които плуват в синхрон не е честа гледка (когато бях за пръв път на такъв тур, но в Акурейри, отново видяхме три кита, които се движеха заедно). Докато всички се бях скупчили от едната страна на корабчето, а аз още не бях решила ще правя ли снимки, видео или само ще гледам, от другата страна на лодката избухна друг малък гейзер, а след него втори. Оказа се, че са майка с бебе. Гидът каза, че и друг път са засичали майката и била доста голям екземпляр (стигат до 16 метра). Бебето кит сякаш си играеше с водата, защото постоянно изхвърчаха фонтани от него. Докато другите три кита продължаваха да се гмуркат и изплуват, достатъчно близо, за да ги видим, то майката и бебето на няколко пъти се приближиха буквално на 10 метра от корабчето. В тези моменти забравяш и за снимки, и за видео 🙂 Снимки нямам хубави, видеа имам няколко за инстаграм, така че ако някой следи блога ми там, може да ги види. Но такива изживявания трудно се описват, трябва да се види на място. Имахме голям късмет, тъй като в продължение поне на час наблюдавахме 5 кита, което според гида не се случвало много често. На връщане към пристанището ни почерпиха с горещо какао и канелени охлювчета, та почти им простихме за костюмите 😆 Ако искате да наблюдавате китове, според мен Хусавик наистина е най-доброто място (въпреки, че много рядко, но потвърдено от две места във фиорда на Акурейри понякога има сини китове!). 

 

    

 

 

Турът е дълъг 3 часа и съответно приключи в 16:00 часа, така че преди тръгване минахме през Nesti за по един хот-дог, след което започна дългото прибиране към дома. Няколко снимки от Хуавик преди да се вземем довиждане с т.н. "whale watching capital" 🙂

 

      

 

 

 

 

     

 

На връщане минахме отново по път 84 и 83 вместо през тунела, защото искахме да пътуваме покрай фиорда. Спряхме за 2-3 снимки при любопитния музей Safnasafnið (https://www.safnasafnid.is/), а след това и в Акурейри, за да заредим с бензин от Orkan в края на града, за който вече писах.

 

 

 

 

 

     

 

За вечеря спряхме в една стара крайпътна закусвалня, която в момента е част от веригата бензиностанции N1. Казва се N1 Staðarskáli и я споменавам, защото за разлика от други N1, където има Nesti, тук има франчайз на пицарията Blackbox от Рейкявик, т.е. има хубави и не много скъпи като за исландските цени пици. Иначе в N1 обикновено има супи, бургери, хот-дог и супермаркет секция, която е малко по-скъпа от магазините, но работи до 22:00 часа. За финал слагам малко снимки по пътя обратно. Като цяло се опитваме да не спираме за снимки на всеки завой и аз снимам през прозореца, но от време на време се случва да спрем, особено ако видим коне 🙂 Благодаря, че проследихте и този разказ! 

 

 

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

27/05/2021 Да преоткриеш Рейкянес

 

За полуостров Рейкянес често се е писало, че е незаслужено подценяван и си струва да се разгледа за няколко часа поне. Въпреки, че ние сме били няколко пъти, се оказа, че все още има достатъчно непознати места, които искахме да видим. Този ден ни беше свободен и по принцип го бяхме определили за второ посещение на вулкана, но се оказа, че вятърът духа в неправилната посока и имаше предупреждение от полицията да не се ходи (ние по принцип се съобразяваме с тези съобщения, пък били и само препоръчителни). Обаче сандвичите бяха вече готови и раниците събрани – няма да се връщаме, просто сменяме плана. В темата на @Lindt бях споменала едно интересно място във вътрешността на Рейкянес, наречено Согин (Sogin), което като всичко друго в този район също е резултат на вулканични изригвания и геотермални процеси. Именно те са причината част от планинските хълмове да имат синьо-зелен-виолетов оттенък, и разбира се сярното жълто. Даже тази малка планина е известна като “малкият Ландаманалойгар” (Grænahrygg при Landmannalaugar е онзи красив планински склон с преливащи цветове в природния парк Fjallabak) и през поседните месеци много нашумя като място за екскурзия от Рейкявик – аз именно така разбрах за Согин. И така се отправихме към това място, като единствено знаехме, че пътят е лош и че има нещо като обособен паркинг в началото на хайка. От път 42 в посока езерото Клейварватн се отбива вдясно по път 428 Вигдисарватлавегур (Vígdísarvallavegur). Само 9 км са до паркинга, но в някои участъци беше много тегаво, Гунар се поизмъчи с 10-20 км в час. На места имаше огромни скални късове, търкулнали се до пътя от надвисналите планини, имаше ги и полята с мъх, изобщо красиво е много. Паркингът е просто едно по-широко място, на което могат да спрат 1-2 коли, ние бяхме сами. Бърза вметка за особеностите на исландското време – колкото по-ясен и слънчев е денят, толкова по-ветровит и студен е. В момента, в който започнахме хайка, се зарадвахме, че не сме на вулкана – ужасно брулеше и развяваше прах и камъчета, нямаше да е приятно на дълъг преход. От паркинга има табели с имената на няколко трека и разстоянието до тях, но пътеките не са маркирани. Ние бяхме гледали картата предварително и някак се ориентирахме как да стигнем до цветните хълмове. Приятната изненада беше, че не отне повече от 30 минути и въпреки изкачването, теренът не беше труден. По път се минава покрай езерото Дюпаватн (Djúpavatn), което също има по-особен зелен цвят и е красиво. Всъщност езерата са три и има нещо като обиколен маршрут, включващ и Согин, но вятърът ни спря да завъртим в кръг и се върнахме по същия път. Освен това тук нямахме покритие на телефоните и нямахме GPS. 

 

 

 

 

 

След като стигнахме до мястото с цветните хълмове, намерихме един заслон и седнахме да обядваме и да ги погледаме. Цветовете са наистина красиви, но не са толкова наситени, колкото изглеждат на снимките в нета. Другата особеност е, че цветовете си личат най-ясно, когато слънцето пада директно върху склона. Тъй като поседяхме известно време, си личеше как стават сивкави при преминаването на някой облак. Така че въпреки вятъра, денят беше добър да видим и тази част на непознатия Рейкянес. Последва малко по-малко мъчително връщане към главния път, защото бяхме запомнили тегавите участъци и знаехме какво предстои. Даже аз успях да направя няколко снимки от прозореца. Тъй като хайкът беше по-кратък, отколкото очаквахме, имахме време да видим още няколко нови места през този ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме по път 42, после 427 към Гриндавик, след което 425 и 45 или по протежението на южния и след това западния бряг на полуострова. Целта ни беше черната каменна църква Хвалснескиркя (Hvalsneskirkja) от 1886-1887 година. Известният свещеник и автор на църковни химни и поезия Хатлгримур Петурсон (Hallgrímur Pétursson) е служил там известно време – именно на него е кръстена Хатлгримскиркя в центъра на Рейкявик. Църквата е много красива, но за съжаление беше затворена и не видяхме олтара, който е копие на този в катедралата в Рейкявик. В тази част на полуострова са и едни много симпатични селца – Сандгерди (Sandgerði) и Гардур (Garður), които образуват общината Судурнесябайр (Suðurnesjabær). Преди Сандгерди има специална защитена зона и през пролетта и лятото трябва да се шофира с 30-40 км/час, защото от двете страни на шосето гнездят стотици птици, които по това време на годината учат малките да летят, т.е. пилета се разхождат по пътя 😆

 

 

 

Именно в Гардур се намираше и другата забележителност, която си бяхме набелязали – старият фар Garðskagi от 1897 година, който в момента е превърнат в кафене. Изключително фотогенично място. Действащият голям фар се намира само на няколко стотин метра, а до него има стар кораб, на чиято палуба може да се качите свободно и да разгледате. Върнахме се обратно по път 41 с кратка отбивка при лавовите полета до Синята лагуна в опит да запечатаме най-накрая най-трудното за снимане нещо в Исландия – мъхът. И този път не успяхме, но по-късно и по друг повод се сдобихме с мечтаните снимки на тези полета. А за Рейкянес ще пиша отново скоро, надявам се да е интересно и някой да си включи тези по-малко посещавани от туристите места в програмата 🙂

 

 

 

 

     

 

     

 

п.с. Ето и картата от този ден:

 

[AlexandraKo]

На 16.06.2021 г. в 2:00, DenitsaS каза:

23/05/2021 Ден 3: Миватн винаги е добра идея

 

Имахме късмет, че хотелът се оказа доста пълен този уикенд и ни дадоха късен слот за закуска – от 10:15 до 11:00 часа, така че успяхме да се наспим след ходенето през вчерашния ден. Бюфетът беше хубав и закуската си стана цял брънч, което беше добре, защото не бяхме планирали обяд, а доста ранна вечеря. 

 

 

По принцип този ден трябваше да сме на тур за наблюдение на китове в 13:00 часа и тъй като се чудехме до къде да отидем в прозореца от време, реших да звънна на компанията да попитам в колко точно часа ни искат в офиса. Оттам обаче ми казаха, че тъкмо започнали да звънят на всички, за да им кажат, че има силно вълнение и вятър и който може да не идва днес за тур, ами утре. След кратък размисъл решихме, че не се струва да ходим на тур, ако времето е лошо и набързо пренаредихме програмата. Решихме да отскочим до района на Миватн (Mývatn), през който иначе трябваше да минем на връщане утре. Имахме и едно конкретно място, което искахме да посетим този път – Хьовди (Höfði). Пътищата от Хусавик до Миватн са два – на отиване минахме по път 85 и главен път 1, тъй като Хьовди се падаше от долната страна на езерото. Първа снимка от Миватн – църквата при Скутустадагигар (Skútustaðagígar). За наш късмет тук беше облачно, но нямаше дъжд и вятър за разлика от Хусавик.

 

 

 

 

Хьовди е често подминавано от туристите място, защото в района на Миватн има толкова много уникални неща, че обикновено времето не стига и за половината от тях. Ние също го пропуснахме миналата година, но сега бяхме решили, че ще видим поне едно ново нещо, преди да повторим друго. Така се спряхме на малкото полуостровче Хьовди, което се намира на път 848 много близо до Димуборгир (Dimmuborgir). Има си обозначен малък паркинг, има и метална порта, която обаче не е заключена – просто я затворете след себе си, за да няма нахлуване на овце от съседните ферми. Полуостровчето е един зелен оазис (е, не беше много зелен точно сега, но през лятото ще е чудно) с различни видове дървета, птички, закътани градини и поляни. Мястото е било частна собственост на двойка исландци, които прекарват всяко лято там и усилено го залесяват от 60-70-те години насам. Когато мъжът умира, жената дарява земята и така се появява резерватът Хьовди – днес в тази част на езерото и в гората гнездят много птици. От портата започва голяма утъпкана пътека без маркировка и много разклонения – изключително достъпно и лесно за ходене, също така не отнема много време. Ние хванахме първото разклонение, за да излезем над брега на езерото, откъдето се виждат базалтовите колони Каулвастрандавогар (Kálvastrandavogar) в езерото. После се върнахме на главната пътека, пресякохме две поляни и стигнахме до стълбите, водещи към панорамна площадка с невероятен изглед към езерото с кратерите Скутустадагигар и планината Виндбелгярфятл (Vindbelgjarfjall). Слезнахме по стълбите от другата страна и оттам директно за няколко минути се излиза на паркинга, т.е. ако не искате да правите цялата обиколка из гората, може да се качите набързо до хълма само за изгледа. 

 

 

 

 

 

 

 

 

След тази разходка се върнахме обратно няколко километра, за да разгледаме част от базалтовите колони отблизо. Мястото се казва Стрипар (Strípar) и въпреки, че има специална отбивка и паркинг, често бива подминавано. Десет минути стигат, за да обиколите и разгледате скалите. Оттук се вижда гората на Хьовди.

 

 

 

 

 

 

 

После спряхме за по няколко снимки както при Кверфятл (Hverfjall), така и при геотермалната зона Кверир (Hverir) – за тях няма да разказвам, защото съм писала преди. Тъй като беше още рано, решихме, че ще отскочим и до езерото Стоура Вити (Stóra Viti). В момента, който почнахме да се изкачваме по склоновете към вулкана Крапла (Krafla) обаче времето тотално се промени – тук имаше снежна виелица, а малко след електроцентралата се оказа, че пътят нагоре е затрупан с огромна пряспа сняг. Обърнахме колата и поехме към Хусавик. Времето в подножието си беше супер, даже слънцето се показа за момент, когато бяхме спряли на една отбивка с панорамен изглед.

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане минахме по път 87, който освен че е асфалтиран и в добро състояние, е също така доста живописен – малко прилича на highlands с поредицата от планини покрай шосето, може би защото все още имаше много сняг.

 

 

 

 

 

Прибрахме се навреме за ранната вечеря, която си бяхме запазили в 17:00 часа, както и за любимото нещо на средностатистическия исландец – happy hour 😄 Офертата включваше двустепенно меню по избор и ние като по-ящни си взехме две предястия и две основни (маринована сьомга, карпачо, агнешки и телешки стек). Всичко беше много вкусно, а порциите бяха огромни. Ресторантът не е само за гости на хотела, ами се води като един от по-хубавите в Хусавик, на нас ни хареса.

 

 

      

 

 

Избързахме с вечерята, защото тази вечер трябваше да ползваме и другата част от офертата и да посетим GeoSea в 19:30 часа. Миналата година много искахме да се топнем в басейна, защото бяхме чули много добри отзиви от наши познати, но заради ограниченията в броя на посетителите нямаха свободни слотове, когато ние бяхме в Хусавик. Ако го бяхме направили тогава, сигурно щеше да ни хареса повече, защото след чисто новата Sky Lagoon, за която писах скоро, всичко бледнее. Не че не си изкарахме добре в GeoSea, напротив, даже беше супер релакс, но мястото сякаш не беше толкова добре поддържано и душовете и съблекалните бяха доста малки за броя хора, който се събра в един момент. Освен много местни, имаше и доволен брой туристи - не че бяха чак толкова много, но на фона на предишните месеци се забелязваше. Иначе и тук го има ефекта infinity pool и изгледът е супер – виждат се заливът Скяулванди и островът на пъфините Лундей (Lundey). В нашата класация обаче със сигурност се нарежда след Sky Lagoon и Vök. Но пък беше добър завършек на вечерта и като цяло на един по-релаксиращ ден пред дългия път обратно към Рейкявик.

 

 

 

     

 

 

 

Ето и картата за този ден:

 

Ми аз викам , да обявим @DenitsaS, за “ Мис Магелански форум”, напълно заслужено, красавица голяма!

[DenitsaS]

@AlexandraKo Ооо, много благодаря за комплимента ❤️ Но съфорумците да не помислят, че ме номинираш по пловдивска линия 😄

[AlexandraKo]

преди 7 часа, DenitsaS каза:

@AlexandraKo Ооо, много благодаря за комплимента ❤️ Но съфорумците да не помислят, че ме номинираш по пловдивска линия 😄

Нееее, номинирам те, по линия на красота и ум:)))))

И други магеланки сме виждали по бански, твоята е / ти си/ уникална!

Голям късметлия, тоз Матю!

[DenitsaS]

преди 17 часа, AlexandraKo каза:

Нееее, номинирам те, по линия на красота и ум:)))))

И други магеланки сме виждали по бански, твоята е / ти си/ уникална!

Голям късметлия, тоз Матю!

Ще му напомня, че е голям късметлия, ако е забравил 😆 Иначе в Исландия или си с 5 слоя дрехи, или по бански - рядко има среден вариант 😂 Благодаря за номинацията още веднъж, ще почерпя 😉 

[DenitsaS]

Трудно ми е да продължа с разказите в темата, въпреки, че останаха много малко такива преди да я завърша. Един от главните подстрекатели изобщо да започна да пиша по-подробно за живота в Исландия беше именно AlexandraKo или Валерия, която от много време ми казваше как си отбелязва всички интересни места и се готви за едно дълго посещение на Исландия, а аз с нетърпение чаках да помагам за програмата. Последният коментар тук също е неин, само от преди няколко дни. Не ми се иска да звуча патетично, но към днешна дата ми се иска не само да бях отговорила с дежурното "благодаря" и да пусна някоя шега, а да напиша, че искрено успя да ме разсмее с “мис магелански форум” в един изпълнен с доста стрес момент... уви, някои неща научаваме само по този начин. Във всеки случай съм решила да довърша темата с разказите, въпреки, че един от главните читатели ще липсва ❤️ 

 

02/06/2021 Сбогуване с вулкана

 

Бяхме решили, че трябва да видим вулкана поне още веднъж преди да стане време да се разделим с Исландия. Работата, ежедневните задачи, плануването на преместването и други събития така ни бяха завъртяли в последните месеци, че пропуснахме 40-метровите фонтани от лава, които Фаградалсфятл (Fagradalsfjall) изхвърляше през месец май. Наша приятелка от Белгия, която е най-големият фен на Исландия, когото познавам (била е около 18 пъти от 2014 насам), тъкмо беше пристигнала отново и ходеше на вулкана през ден. Видяхме се с нея предния ден и я заведохме да пробва сладоледите в OmNom в свободната и от вулкана вечер – тя пък каза, че прогнозата за следващия ден е много добра, ако искаме и ние да отидем след работа. Тя беше там още от ранния следобед, а ние успяхме да стигнем едва към шест часа, но пък времето наистина беше хубаво. Какво се беше променило? Паркингът вече беше платен (струва 1000 крони и се плаща онлайн, навсякъде има табели с указания), което е ок, защото парите отиват за поддръжката на пътеките. Но за съжаление имаше и боклуци наоколо, отделно бяха изникнали няколко лавки с храна и напитки, също химически тоалетни и някак беше започнало да заприличва на паркинг на което и да е друго популярно място, което предполагам е нормалното развитие и съвсем в реда на нещата. В началото на пътеката пък беше поставен и автомобил, рекламиращ исландския сериал Katla, който тъкмо беше тръгнал по Netflix – това е най-доброто място за реклама, тъй като в сериала става въпрос за изригването на вулкана Катла. Не знам дали го има на българския Netflix: идеята е интересна, но някак историята не беше доразвита както трябва, въпреки че сериалът е на талантливия Балтазар Кормаукур. Струва си да се гледа заради красивите кадрите – сериалът е заснет в района на градчето Вик и черния плаж Рейнисфяра, участват много известни исландски актьори (имайте предвид, че не е подходящ за деца).

 

 

Не само районът около паркинга се беше променил през изминалите месеци – пътеките вече бяха съвсем заравнени и нищо от стръмните, покрити с чакъл склонове, не беше останало. Аз лично не се оплаквам от това, защото хайкът беше значително по-лесен, отделно пътека А завиваше в нова посока, от която се откриваше страхотна гледка към океана. Към този момент пътека А вече е откъсната от лавата и до вулкана се стига мисля по пътека С, но @chandni беше най-скоро там, така че за актуално инфо за хайка трябва да прочетете нейния разказ. След около час стигнахме края на пътеката – от едната страна се издигаше вече гигантският кратер на вулкана, а от другата страна се виждаше долината, която бавно се запълва със застинала лава. Мястото, от което бяхме наблюдавали изригването през март вече беше изчезнало, толкова много се беше издигнала стената от лава. За наше съжаление предната вечер лавата беше заградила и хълма, от който имаше по-близък изглед към вулкана, и спасителите предупреждаваха, че който иска може да се качи на свой риск, а с напредването на вечерта, решиха изобщо да не допускат хора на него. Съответно ние се спряхме на втория най-близък хълм и тук идва ред да спомена отново нашата приятелка от Белгия, която беше успяла да намери супер място с изглед към кратера, малко встрани от склона, на който всички се бяха струпали. Присъединихме се към нея и друг белгиец, който живее в Исландия и в свободното си време е фотограф – той имаше дрон, така че този път успяхме да надникнем и в самия кратер. Настанихме се на скалите и започнахме да чакаме изригванията, които бяха на всеки 10-15 минути. А те се случваха по един и същи начин: първо лавата започва да се надига и бълбука, след което започва да се излива като река от единия край на кратера. Започне ли да се засилва реката лава, следват и фонтаните, а след това кълба от дим се издигат към небето в опит да избутат облаците. Седиш, гледаш и не можеш да повярваш, че това се случва пред очите ти... за мен това беше много по-впечатляващо от първото посещение, въпреки че физически бяхме по-далеч от вулкана. С напредването на вечерта повече хора осъзнаха, че от нашата позиция има по-добър изглед и се изместиха, но не бих казала, че имаше много хора като цяло.
 

     

 

 

 

 

     

 

     

 

 

Фонтаните не бяха по 40 метра, но имахме късмет, че и това видяхме, защото след няколко дни активността започна да пада. Преди две седмици същата приятелка отново беше в Исландия и на някои от снимките се виждат красиви изригвания, но в момента се случват много по-рядко. Ще се опитвам да следя ситуацията с вулкана и да ъпдейтвам в следващите месеци, за съжаление през лятото нямах време да пиша в темата с актуалните новини, а сега вече не сме в Исландия. Нашата приятелка ни направи страхотна снимка същата вечер – единствената ни обща на фона на вулкана, защото обикновено се снимаме един друг. Хълмът, който е зад нас, е този, който беше затворен същия ден. Както споменах, малко по-късно през юни лавата обгради и хълма, на който бяхме ние и блокира достъпа от пътека А, но исландците толкова много разчитат на този вулкан за привличане на туристи, че както и да се променят нещата, пътеки винаги ще бъдат проправяни и ще има достъп до най-близкото възможно място. Ние си тръгнахме към 9 часа, защото ни чакаше работа на следващия ден, а белгийците останаха да снимат до един през нощта (ако ви е интересно, нейният акаунт в Instagram е https://www.instagram.com/anneliesbarentsen/?hl=bg, като тя снима едни и същи места в различни сезони, а неговият акаунт е наистина професионален със страхотни снимки - https://www.instagram.com/jvn.photo/?hl=bg ). Ето я и заветната снимка, малко като на photoshop: 

 

 

На връщане към Рейкявик се спряхме на едно вълшебно място, което беше част от нашата програма “опознай Рейкянес”. Става въпрос за малката дървена църква Krýsuvíkurkirkja, която се намира в една отбивка точно до геотермалната зона Крисувик (Krýsuvík). На това място се появява църква през 1910 година, но има периоди, в които не е действаща. През 2010 църквата е подпалена и изгаря до основи на 2-ри януари (най-вероятно палежът е извършен от тийнейджъри, спазващи странната традиция да горят нещо в първия ден на новата година). Новата църква, която може да видите днес е поставена през октомври 2020 година. Когато ние пристигнахме наоколо нямаше никой друг... с изключение на цяло стадо овце и агънца, пасящи в двора на църквата. Така завърши второто за мен и трето за Матю посещение на вулкана – ако имаме късмет, ще се върнем отново там, а кой знае, може пък вулканът още да е активен или някой друг да е изригнал през това време. 

 

 

 

[Роми]

Много тъжно е за Валерия. Още не мога да  осъзная напълно, че няма да четем нови приключения, да се смеем и откриваме с нея! Във всяка Мелия, в която стъпвам, ще я чувствам пред мен. Аз не съм толкова голям фен на тази верига, но често я предпочитам. Тя ме накара да я видя с други очи, а да не говорим за непознати и познати дестинации, открити чрез нея по нов начин. Невероятна жизненост, ерудиция, топлота!

А сега с твоя разказ осъзнах, че и теб няма да те има в Исландия в средата на октомври, когато пристигаме за нашата отложена от ковид спа почвка. Ако няма нови проблеми, ще сме в Исландия от 15.10. до 24.10.2021 и не надявах да се запознаем. Но някой друг път... 

И да ти кажа - разказваш прекрасно! Така че се надявам на разкази от новото място. Дано е и то така интересно!

    

[DenitsaS]

@Роми И аз щях да се радвам да се запознаем, но работата на Матю ни доведе в Канада - честно казано не знам колко интересна дестинация е в сравнение с Исландия 🙂 Ако мога да помогна с нещо за пътуването през октомври, съм насреща! 

[Граф Вронски]

преди 41 минути , DenitsaS каза:

@Роми И аз щях да се радвам да се запознаем, но работата на Матю ни доведе в Канада - честно казано не знам колко интересна дестинация е в сравнение с Исландия 🙂 Ако мога да помогна с нещо за пътуването през октомври, съм насреща! 

Аз се чудех къде ви е завял вятърът и мислех да питам, но забелязах днес от instagram-a, че вече сте в Канада. И че ще ми липсват разказите за Исландия, но и пък Канада е чудна, та ще очаквам и оттам репортажи (ако не съм много нахален).

[Роми]

преди 49 минути , DenitsaS каза:

@Роми И аз щях да се радвам да се запознаем, но работата на Матю ни доведе в Канада - честно казано не знам колко интересна дестинация е в сравнение с Исландия 🙂 Ако мога да помогна с нещо за пътуването през октомври, съм насреща! 

О, Канада също е прекрасна. Аз съм била само в Квебек и Онтарио и беше прекрасно есента, а си представям какво е в Калгари. Ще чакаме разкази и снимки.

Ние сме резервирали Fosshotel , че беше със закуска, точно на спирка 12  и с бирария:))) И по-късно ще пиша какви са плановете ни и да дадеш мнение.

Благодаря предварително!

 

 

 

 

[DenitsaS]

@Граф Вронски Ако ще е интересно, мога да отворя и тема с разкази от Канада, когато приключа с тази, но тук е по-трудно да се пътува за по няколко дни както правехме в Исландия заради огромните разстояния.

 

@Роми От веригите хотели Fosshotel са добър избор, ние сме били в два и винаги е било чисто и с хубав ресторант. Иначе и аз при предишни посещения в Канада съм била само в Онтарио и Квебек, но това лято направихме един роуд трип до Нова Скоуша и видях малко повече от провинциите на изток. Сега чакам листата да станат червени 🙂

[Бръмбар]

Дени, благодаря за споделеното за Исландия. Много ми е интересно да те чета и ще радвам ако пишеш и за Канада.

[patilana]

 @DenitsaS със сигурност ще ни заинтригуват твои  разкази за Канада, защото ти вплиташ в пътуванията си и много други наблюдения, чрез които добиваме много пълна и вярна картина за дестинацията. 

Разказвай ни, ние ще четем с интерес и ще мечтаем да видим местата , които ни описваш. Нова Скоуша съм я виждала само в една поредица за спасяване на животни. Там служителите с огромна любов разказваха за разнообразието на дивите  животни и грижите, които полагат всички жители за тях. 

Та всъщност, мисля аз, темата за Исландия ще намери свое естествено продължение в дивата природа на Канада.

Успех на двама ви на новото място.🌹

[chandni]

Вулканът е впечатляващ! 

[Роми]

@DenitsaS нещо не мога да се ориентирам дали трябва тест за ваксинирани преди да пристигнат в Исландия. Доста объркано са написани правилата. Знам че вече не си там, но ще ти бъда много благодарна, ако може да напишеш кратка информация дали трябва тест. Разбрах, че щом съм ваксинирана, не ми трябва втори тест в самата Исландия, но за първи тест преди пътуването е меко казано написани доста глупаво указанията. 

[DenitsaS]

@Бръмбар Благодаря, ще се опитам да отворя и тема за Канада като се устроим и имам повече време за писане 🙂

 

@patilana Благодаря за пожеланията! Нова Скоуша всъщност е прекрасна - не видях много от дивата природа, но посетих приказни градчета на океана, за които с удоволствие ще разкажа по-нататък 🙂 

 

@Роми Да, при исландците информацията винаги е написана много объркано, аз обикновено гледам този сайт: https://www.covid.is/sub-categories/vaccination-and-antibodies Разбирам, че от 1-ви октомври ще искат негативен PCR или антигенен и от ваксинирани туристи, не по-стар от 72 часа преди пристигане, иначе има глоба от 100.000 крони! Трябва и да се регистрирате тук: https://visit.covid.is/registration/ Лек път и да си изкарате чудесно 🙂 

 

 

[DenitsaS]

12/06/2021 Уикенд в Кверагерди или особености на исландската национална почивка

 

През юни имахме специален повод и наши приятели ни подариха една нощувка в хотел по избор – тъй като към този момент не можехме да отделим повече от два дни за пътуване, започнахме да разглеждаме местата, на които местните ходят за почивка през уикенда. Тук ще отворя една скоба, за да разкажа как си почиват исландците, когато не пътуват в чужбина. В Исландия са много популярни т.нар. “sumarbústað” (буквално се превежда като “лятно жилище”) или бунгала, които са разположени на не повече от час-два път от Рейкявик. Много от тях са в района на селцето Флудир (Flúðir), близо до Golden Circle, но има и на юг и на запад от столицата, често близо до горещи извори. Разбира се, има такива бунгала и в другите части на острова, все пак хората от Акурейри и Егилсстадир също имат нужда от уикенд бунгала. Като казвам бунгало, имам предвид една доста прилична къщичка, с един или два етажа и легла за 4 до 10 човека, с напълно оборудвана кухня, с барбекю и джакузи на верандата. Исландците ходят целогодишно, не само през лятото, а буквално всеки свободен уикенд. Това, което ми направи впечатление е, че възрастните създават едно радостно настроение на очакване при децата, че ще ходят на бунгало този уикенд и го превръщат в специален семеен ритуал. Нормално след години същите тези деца, които с такава радост чакат семейната почивка, да продължат с традицията. Идеята в повечето случаи не е да ходят на хайкoве или да разглеждат забележителности наоколо, а просто да прекарат един уикенд извън града и да лежат в джакузито, похапвайки домашни бургери. Хората, които имат възможност, са си купили такива бунгала, но повечето ги наемат за 2-3 вечери. Всеки профсъюз притежава не малък брой бунгала в различни части на острова и през сайта на профсъюза могат да се запазят на много добри цени, от рода на 10.000 крони за цяла къща за две нощувки. Като се има предвид, че исландските семейства са по 4-5 човека средно, излиза съвсем евтино. Единственият недостатък е, че бунгалата са много желани и трябва да се запазят доста отрано – ние така и не се натуткахме да си запазим поне веднъж, защото все гледахме и чакахме прогнозите за времето, докато за исландците е все тая дали ще вали целият уикенд или не. Те отиват, за да си почиват активно, децата да тичат на воля в дъжда и им е все тая дали ще видят нещо наоколо. Даже бих казала, че голяма част от исландците са видяли по-малко от собствените си забележителности отколкото един средностатистически турист. Познавам доста хора, които например никога не са правили обиколка на острова по Ring Road-а. Пандемията предизвика бум в пътуванията на исландци в Исландия и всички се шегуваха, че сега вече исландците разбрали защо толкова много хора идват тук 🙂 

 

По време на нашите дори и кратки пътувания все се опитвахме да видим максимален брой места, което си е доста уморително, затова този път бяхме решили, че ще почиваме като исландците. Започнахме да оглеждаме хотелите в тези райони с бунгалата, но не си харесахме нищо с басейн около Golden Circle. За наш късмет обаче една позната ни даде идеята да отидем в Кверагерди (Hveragerði), което е нещо като исландския Велинград 😆 Даже ни препоръча хотел и ние запазихме още същата вечер една нощувка в Hótel Örk (https://hotelork.is/en/). Супериорната стая в новата част струваше 19.900 крони с включена закуска, но тази цена излезе само в исландската версия на сайта – в Booking цената за същата стая беше 39.900 крони (за съжаление това е редовен номер в Исландия, имайте го предвид като запазвате онлайн!). Така почти по обедно време в събота поехме към градчето, което е само на 45 км на юг от Рейкявик. Тъй като тази ваканция трябваше да е по исландски, я започнахме с хот-дог от една бензиностанция в края на града. За наш късмет времето беше чудесно още от сутринта и обещаваше да остане такова до края на деня.

 

И въпреки, че си бяхме казали, че този път няма да ходим на други места, а директно в хотела и ще си почиваме, не се сдържахме и спряхме при геотермалната зона Рейкядалур (Reykjadalur), която е съвсем близо до Кверагерди. Рейкядалур е част от по-голямата вулканичка система Хенгилссвайди (Hengilssvæði), която се простира от Тингветлир до Кверагерди и в тази част има доста на брой геотермални извори. Ако искате да се къпете в топла вода, но да е сред природата, а не в басейн, това е мястото, на което трябва да дойдете, тъй като тук се намира гореща река, покрай която са изградени дървени скари за вървене и паравани за преобличане. В началото на пътеката има голям паркинг и кафене, а зад него започва пътеката, която се изкачва по ту заоблени - ту стръмни склонове. Не знам колко време отнема да се стигне до реката, защото ние повървяхме само 40 минути нагоре, колкото да видим горещите изворчета от двете страни на пътеката и се върнахме. На това място предлагат и турове с коне, което би било доста интересно, защото теренът е различен от обичайните за езда лавови полета. Смятахме да ходим пак само за реката, но не остана време... 

 

 

 

 

 

 

Сега малко инфо за Кверагерди – градчето е с население от 2600 души и е известно със своите парници. Тук се отглеждат много цветя, растения за дома, плодове и зеленчуци, а както може да предположите и сами всичко се захранва от горещите извори, намиращи се в района. Даже в центъра има нещо като градина, в която има много фумароли и малки горещи изворчета. През градчето минава реката Вармау (Varmá) с топла вода, която идва от Рейкядалур. Повечето хора работят в парниците, отделно има и фабрика за сладолед в града. Разбира се, има и голяма заетост в туризма - освен хотели и къщи за гости тук има голям къмпинг. Такъв тип градчета са изключение, защото повечето исландски селища са близо до океанския бряг, но за сметка на това в Кверагерди имат изглед към геотермалната зона, част от вулкана Хенгитл (Hengill) и е много интересно да се наблюдава издигащата се към небето пара. В хотела пристигнахме точно в 15:00 часа за настаняването – пред рецепцията вече имаше огромна опашка от хора явно със същата идея, като всички бяха исландци с 1-2 изключения. Стаята беше хубава и чиста, но самият хотел е доста соц – едно сивкаво бетонно здание с открита терса към бар-ресторанта, малък басейн с пързалки, сауна и два топли басейна тип джакузи.

 

     

 

Оставихме чантите и хайде на душовете и в басейна, където вече се бяха посъбрали хора. Млади, стари, деца, цели семейства до трето коляно и една тумба с празнуващи рожден ден (нищо, че бяха в другия басейн, всички разбрахме коя точно жена от групата ставала на 40 😂). През това време тези, които не бяха в басейна, си пушат и пийват на терасата над него и си разговарят с другите провиквайки се, приемат поръчки за коктейли и каквото друго се сетите. Изобщо настроението е все едно са в топ курорт на Майорка, а не в средата на нищото, но този тип поведение на нас лично ни допада. В 4 часа започна happy hour-a и ние също взехме по един коктейл, че почнахме да бием на очи с нашите вода и чай 😄 В 5 часа татковците започнаха да се пускат в детската пързалка тип тръба - мисля, че ние двамата бяхме по-притеснени за тяхната безопасност от собствените им жени, които се заливаха от смях, когато 2-метрови мъже се изтърсваха с чутовен плясък в басейна през навитата като макарон пързалка. В 6 часа всички започнаха да се изнасят, защото трябва да се намери място и за вечеря все пак. Ние постояхме малко по-дълго, защото бяхме решили, че няма да ядем в ресторанта на хотела, а си бяхме набелязали местната бирария, която е известна с пиците си на пещ. Казва се Ölverk (https://www.olverk.is/) и явно наистина е популярна, защото беше претъпкана и чакахме около 40 минути за маса, но пък беше вкусно и си струваше. Пиците са интересни, опитахме и няколко вида бира, която правят на място. Също така бирарията използва изцяло геотермална енергия. Ако ви се случи да минавате през Кверагерди и сте гладни, си заслужава да я посетите. След вечеря се поразходихме малко из празните улици, върнахме се в хотела и прекарахме известно време в стаята с игри, която учудващо също беше пълна. А децата далеч не бяха по леглата в полунощ 😄

 

 

     

 

 

 

 

На следващия ден уж слезнахме в ресторанта за закуска късно, а освен нас имаше само хора на 70+ 😂 Единодушно решихме, че исландския тип почивка си го бива, но ако посетим поне едно ново място, съчетано с почивката - иначе не е за нас. След което поехме обратно към Рейкявик в постепенно усилващия се дъжд.

 

      

 

 

 

[DenitsaS]

Май, 2021: Минути за култура и други неща

 

Към края на темата разказите няма да бъдат особено хронологични, по-скоро пиша съобразено с времето, което имам. Сега се връщам обратно в месец май, когато в началото на месеца посетихме Listasafn Reykjavíkur (https://listasafnreykjavikur.is/) или Художествената галерия в Рейкявик. Въпреки, че живеехме на 5 минути от галерията, така и не бяхме ходили, докато от единия курс по исландски, който посещавахме по това време, не решиха да ни заведат там вместо урок в класната стая. Изложбата беше интересна, за разлика от Националната художествена галерия, където са класическите творби, тук са модернистичните. Звездата на изложбата е Erró (Гудмундур Гудмундсон), който твори поп-арт под формата на колажи. Негова е картината на предпоследната снимка, а когато пристигате на летището в Рейкявик, малко преди изхода има една цяла стена с неговото изкуство. Гудмундур е роден през 1932 година в малко градче на полуостров Снайфетлснес. Майка му е била слугиня във фермата, където баща му, известен по това време художник от Рейквик, е отсядал през лятото. Бащата обаче отказва да признае детето и никога не разговаря със сина си - дори, когато той се амбицира да стане художник, и попада в същите артистични среди в града. През по-голямата част от живота си Erró живее в чужбина - Испания, Италия, Франция и Тайланд, откъдето е последната му жена. Въпреки, че исландците харесват творбите му, малко го недолюбват като характер заради изказвания от типа на това, че исландките и европейките са много своенравни и трудни жени и човек е най-добре да си намери азиатка, която да се грижи за него както той самият е направил 😆 Ако ви се случи да сте в Рейкявик при лошо време и харесвате този тип изкуство, галерията си заслужава да се разгледа. 

 

     

 

     

 

 

 

     

 

В края на месеца решихме да използваме ваучерите за театър, които получих като подарък за Коледа от градската управа. В Рейкявик има няколко театъра, но ние посетихме Borgarleikhúsið (https://www.borgarleikhus.is/) или Градски театър Рейкявик, който е най-големият в страната. Въпреки, че запазихме билети 1-2 седмици преди представлението, повечето места вече бяха изкупени, а в деня се оказа, че цялата зала е пълна. Театърът не е евтино забавление, ваучерът ми стигна точно за два билета, бяха 13.900 крони общо или около 93 евро. Въпреки това повечето представления са пълни - за някои от по-популярните нямаше билети до есента. Имаше хора от всички възрасти, включително много пенсионери, и всички бяха официално облечени. Ние избрахме комедия на име Veisla (Празник), която беше поредица от скечове с много музика и танци. Всяка комедийна ситуация беше отделен празник - сватба, рожден ден, фирмено парти, Коледа и т.н., а основната тема беше как се държат исландците по време на такъв тип тържество. Определено ни допадна, имаше много самоирония, а някои от смешките не бих казала, че са валидни само за исландците. Харесаха ни и актьорите, с изключение на един, който трудно го разбирахме, защото много бързо говореше 😂 Разбира се, имаше и антракт, въпреки, че представлението не беше много дълго, но исландците обичат да хапват и пийват и трябваше да се подкрепят, а и то темата на постановката предразполагаше 🙂 Ние се бяхме почерпили предварително - вечеряхме в един ресторант за бургери Hamborgarafabrikkan (https://fabrikkan.is/en/english/), за който пък бях получила безплатен ваучер за две менюта, защото участвах в едно проучване дали жените чужденки в моята професия се третират от работодателя наравно с жените исландки. Не ми се беше случвало досега да осигуря безплатна семейна вечеря и забавление с минимални усилия, но явно има места, където е възможно... апропо бургерите бяха хубави, а заведението е верига и го има на няколко места в Рейкявик и Акурейри. 

 

     

 

     

 

 

И тъй като споменах курса по исландски, ще мина от културната в социалната тематика и за пореден път ще дам за пример профсъюзите и социалните придобивки, които всеки работещ в Исландия получава. Разбира се, има разлика между самите профсъюзи, но всички покриват между 70 и 100 % от цената на езиковите курсове. Аз имах възможността да отида само на два курса, които струваха около 400 евро и бяха напълно платени от моя профсъюз, но Матю ходи на курсове през цялата година и на него му покриха доста по-голяма сума. Тези пари за професионално развитие се отпускат на всеки две години, като цялата сума за периода е около 2200 евро. Условието е курсовете да са свързани с това, което работиш, но ако си чужденец, то курсовете по исландски език се подразбират като такива, тъй като те много държат всички да говорят някакъв исландски. През юни и юли бяхме на курсове към университета, които пък бяха финансирани от държава и струваха само 50 евро за цял месец, като преподавателите бяха на топ ниво. Заради пандемията доста чужденци са изгубили работата си и както миналото, така и това лято, държавата е решила да предложи езикови курсове от ниво 1 до ниво 5 срещу символична такса. С една дума, чужденците, работещи в Исландия, имат страхотни възможности да научат езика. Повечето хора на курсовете, на които ние бяхме, бяха от Източна Европа - от една страна в Исландия има много хора от Полша, Чехия, Словакия, Унгария, балтийските дръжави, от друга - англоговорящите са свикнали да не учат език, защото навсякъде всички говорят английски, та Матю все беше единствен 😆 По един човек имаше и от държави като Испания, Франция, Португалия, Дания, Перу, Китай. Преподавателите в частните езикови центрове обикновено съчетават няколко професии: едната беше фотограф и екскурзовод, а другата беше учителка в прогимназия. Втората беше голям шемет, пътувала е много като по-млада, включително и няколко пъти до България през 80-те. Спомняше си ракията, доматите със сирене и спасителите във Варна 😂 😂 😂 Последно е била в София през 1988 година с децата си и ми разказа следната случка - на връщане в самолета тя решава да ги изпита дали са запомнили името на столицата. Децата обаче не се сещат и тя решава да им подскаже: "Столицата на България се казва като леля ви!" Да де, ама те в Исландия имат по много лели и децата мислили, мислили, и накрая казали: "Значи столицата на България се казва Гуна!" 😄 😄 😄