дневник Разкази от Исландия

[DenitsaS]

07/05/2021 Ден 1: По работа из Снайфетлснес 

 

Сигурно някои от вас са гледали видеата на Матю, в които разказва истории от исландските саги на предполагаемите места, на които са се случили. Тъй като винаги съм споделяла клиповете, е редно да кажа, че участието му в тях е доброволно, т.е. от медията не му плащат. Като един вид възнаграждение аз можех да пътувам с него и оператора, когато поискам. Заради работата ми обаче все нямаше как да стане до началото на месец май, когато бяха планували два дни с нощувка на Снайфетлснес. Прогнозата за времето беше обещаваща и в петък сутрин потеглихме към този много красив полуостров, минавайки през Боргартнес, за да вземем и приятелката на оператора с нас. Тъй като основната цел на пътуването беше заснемането на три епизода от Saga Stories, локациите, които посетихме, се водеха изцяло от съдържанието на видеата, заради което пропуснахме една-две основни забележителности, но мисля, че ще е интересно да покажа и по-малко известни места. Първата спирка за деня обаче беше една от най-сниманите църкви в Исландия и място, което аз много исках да посетя – черната църква Будакиркя (Búðakirkja, https://www.budakirkja.is/). Църквата датира от 19-и век, но е преустройвана няколко пъти, последно през 80-те години. За съжаление беше затворена, но пък се разходихме до плажа зад нея, който е един от малкото в Исландия с фин златен пясък. По това време туристите бяха започнали да се завръщат на острова, и като потвърждение пред църквата тъкмо беше спрял цял автобус, но като цяло на останалите места, които посетихме, имаше едва по няколко човека.

 

 

 

      

 

Спирка номер две за деня беше клисурата Ройдфелдаргяу (Rauðfeldargjá), разположена на източния склон на планината Ботнсфятл (Botnsfjall) – не очаквайте туристи на това място, въпреки че е точно до пътя, има информационна табела и паркинг. До нея се стига много бързо по тясна, но не особено стръмна пътека, изкачваща се покрай потока, идващ от клисурата. Аз нямах подходящи обувки и не влезнах вътре - има камъни, по които се стъпва, но има и вода и всички се бяха намокрили 🙂 По склоновете гнездят птици, и на когото му е интересно, може да види клисурата във видеото за трола Баурдур в края на поста. От горния край на пътеката също се разкрива много хубава гледка към залива. По принцип се препоръчва ходенето в клисурата да е само през лятото, защото може да е заледено през останалите сезони. 

 

 

 

 

Следващото място, на което спряхме, е едно от известните на полуострова – рибарското селце Артнарстапи (Arnarstapi), в което са запазени някои от най-старите къщи в Исландия изобщо. Основната забележителност обаче е скалната арка Гатклетур (Gatklettur), до която се стига по обозначена пътека. Има нещо като обиколен маршрут с няколко площадки с изглед към скалите и птичите колонии на тях. Близо до паркинга е и пазителят на полуострова Баурдур, направен от камък. В селото има няколко кафенета, къщи за настаняване и една много фотогенична църква. Не съм снимала всички неща, които споменавам, тъй като ние двете се разходихме за кратко покрай брега и после седнахме да пием кафе на топло, докато приключат снимките.

 

     

 

 

 

 

Съвсем близо се намира друго задължително за посещение място – черният плаж Дюпалоунссандур (Djúpalónssandur). Матю го намира за по-впечатляващ от Рейнисфяра, аз не мога да преценя кой от двата ми харесва повече, но е факт, че и този си има всичко. От паркинга е най-вероятно да се спуснете към плажа по “пътеката на бика” Nautastígur, преминавайки през лавовите формации, най-често сниманата от които представлява арка с малък прозорец, през който може да се види глетчера Снайфетлсйокутл (Snæfellsjökull). Зад пътеката се намират две езерца, наречени Дюпулоун (Djúpulón) или “дълбока лагуна”, въпреки че дълбочината е само около 5 метра и Свьортулоун (Svörtulón) или “черна лагуна”. На плажа са разпръснати останките на британски риболовен кораб, който потъва през 1948 година недалеч от Дритвик (Dritvík). Местните хора успяват да спасят част от моряците, но повечето от тях загиват. Днес останките са един вид мемориал за тези хора и това е причината да не бъдат премахнати. Друга забележителност на плажа са четири големи заоблени камъка, които според местните легенди са били използвани да тестват силата на рибарите. Камъните са с тегло от 23, 54, 100 и 154 кг и само тези мъже, които успеели да вдигнат най-тежкия камък, са можели да излизат на риболов от залива на Дюпалоунссандур. Тези пък, които не са успявали да вдигнат 100-килограмовия камък, са били смятани негодни за моряци. При камъните има табела с повече информация за тях, а който има желание, може да тества собствените си сили 🙂 И, разбира се, остана да спомена скалните формации, които подобно на други места в Исландия, винаги биват оприличавани или на застинали тролове, или на елфически обиталища. Такива са именно базалтовите скали Лоундраунгар (Lóndrangar), които се издигат от водата близо до брега със своите 75 и 61 метра височина и елфическата църква Сьонгклетур (Söngklettur), която е на самия плаж. Както и при Рейнисфяра, на това място трябва да се внимава за вълни, които много бързо могат да залеят брега и да повлекат някого във водата. От паркинга започват и други маршрути с различна дължина, има обозначителни табели.
 

    

 

 

 

 

 

 

 

Последната спирка за деня преди да се върнем обратно в хотела беше църквата Ингялдсхоултскиркя (Ingjaldshóltskirkja). Тук беше страшно ветровито и не снимах нищо от пейзажа наоколо. Не мога да ви препоръчам да отидете специално до църквата, но тя се намира съвсем близо до селото Хетлиссандур (Hellissandur), където има много интересни графити – на нас не ни остана време да ги разгледаме, но ми е в списъка за следващия път. 

 

 

Районът Будир (Búðir) в миналото е бил населяван от рибари, живеещи в разнебитени колиби. Обикновено това са били доста бедни мъже не само от полуострова, но и от Западните фиорди например, дошли тук в търсене на работа, въпреки ужасните условия, а по-заможните фермери от околността са идвали да купуват риба от тях. Днес тук се намира един доста скъп хотел, който едва ли бихме посетили иначе – Hótel Búðir (https://hotelbudir.is/). Сградата не е нова и отвън не е нищо особено, но вътре е направена със стил. Най-голямото предимство обаче е гледката през панорамните прозорци към малкия залив зад хотела. Нашата стая не беше голяма, но си имаше всички удобства и гледаше към църквата. Преди вечеря се възползвахме от happy hour и останахме доволни от коктейлите. За съжаление не мога да кажа същото за храната – ресторантът е скъп и се опитва да бъде изискан, стараят се с обстановката и обслужването, но препоръчаните специалитети не бяха уау като изпълнение (миди Сен Жак, телешко sous vide и веган шоколадово суфле). От ресторанта най-много ни хареса това, че можехме да наблюдаваме играещите във водата тюлени 🙂 С напредването на вечерта, барът и ресторантът се напълниха с хора от Снайфетлснес, за които това е едно от малкото места, където могат да излезнат в петък вечер. Отделно си имаше и туристи и беше доста оживено. След вечеря двамата с Матю се разходихме до църквата и плажа, опитвайки се да хванем нещо като залез в настъпващата бяла нощ. 

 

 

 

     

 

     

 

     

 

     

 

     

 

 

 

 

 

 

 

Ето и епизода от Saga Stories, който беше заснет през този ден, и в който се разказва за трола Баурдур Снайфетлсаус, закрилник на полуострова:

 

 

[DenitsaS]

08/05/2021 Ден 2: По работа из Снайфетлснес

 

Следващият ден започна със закуска (която беше включена в нощувката и сервирана в ресторанта на първия етаж) и отново разходка по малките плажчета зад хотела. Мястото е изключително красиво и ако дойдете до църквата, си струва да отделите 20-30 минути и да се разходите наоколо.

 

 

 

 

 

Потеглихме по път 54 в посока северния бряг на полуострова, където малко преди разклона за Оулафсвик (Ólafsvík) и път 574, спряхме, за да снимаме на мястото, на което се смята, че се е намирала фермата Фроудау (Fróðá) от сагата Eyrbyggja saga. Пейзажът – типично исландски, както си личи и от снимките 🙂 

 

     

 

     

 

 

 

 

Продължихме на изток, но пропуснахме една от иначе известните забележителности на Снайфетлснес – планината с особена “триъгълна” форма Киркюфетл (Kirkjufell) и водопадът Киркюфетлсфос (Kirkjufellsfoss). За съжаление липсата на дъжд тази пролет си личеше не само по пожълтелите пасища, но и по почти пресъхналите водопади. Идеята ни беше да обядваме в най-голямото градче на полуострова, както и да заснемем края на едното видео там. Стикисхоулмур (Stykkishólmur) е с население от около 1200 души и подобно на много други места в Исландия, хората се издържат от риболов и туризъм. Естественото пристанище е спомогнало за развитието на градчето като търговски пункт още от 16-и век, а най-старата запазена къща датира от 1867 година – днес е превърната в хотел Hótel Egilsen (https://www.egilsen.is/hotel-egilsen). От Стикисхоулмур може да хванете ферибота Baldur за Западните фиорди или корабче до остров Флатей (Flatey). Името на градчето пък идва от скален остров, който се издига точно до пристанището и се нарича Stykkið (букв. “парчето”) и който може да се изкачи доста бързо. От нашата група само операторът се качи, за да снима малко покрития, за останалите беше доста ветровито. Ние се поразходихме из градчето в търсене на отворен ресторант, но по някаква причина нищо не работеше в този ден, а в пекарната бяха останали само сладки неща, така че обядвахме сандвичи от магазина. Стикисхоулмур е доста цветно и приятно място, струва си да загубите около 30-40 минути тук.

 

 

 

 

 

 

 

Следващата ни спирка беше планината (по-скоро хълм със 73 метра височина) Хелгафетл (Helgafell) и предполагаемият гроб на Гудрун Оусвифудоутир от исландската сага Laxdæla saga. В сагите Гудрун е известна със своята мъдрост и красота и с четирите си брака, а в края на живота си става първата исландска монахиня. За Хелгафетл пък има следната легенда – ако я изкачите без да се обръщате и поглеждате назад, каквото си пожелаете като стигнете на върха, ще се сбъдне 🙂  

 

 

     

 

 

 

Завършихме този ден при лавовото поле Берсеркяхройн (Berserkjahraun), което е една от главните забележителности на полуострова. Ние бяхме с 4WD, не съм сигурна колко е окей да се ходи с малка кола, трябва да прецените на място. Смята се, че лавовото поле се е образувало преди 4000 години в следствие на няколко вулканични изригвания, а името му идва от Eyrbyggja saga – историята на двамата берсерки може да гледате във второто видео. Ако имате дрон, бихте могли да заснемете и останките от вулканичните кратери, единият от които е червен на цвят. Изобщо цветовете на подобни места винаги са впечатляващи, но лично на мен не ми се получават снимките, покритата с мъх лава никога не изглежда толкова красива, колкото е в действителност. Колко време ще прекарате тук зависи изцяло от вас или от това къде ще може да обърнете колата, за да се върнете обратно към главния път. По принцип има черен път, преминаващ през цялото поле, но не знам какво е състоянието му – обикновено в участъка, близо до път 54, е по-добре, защото тук идват и организираните турове и първите километри са по-лесни. Като се добавят още 1-2 места на полуострова, като например плажът с тюлени Ytri-Tunga и някоя от пещерите, за Снайфетлснес си трябва един пълен ден за разглеждане и то доста дълъг ден. Но пък си заслужава на 100%, неслучайно полуостровът е известен като “малката Исландия”, защото се гордее, че си има от всичко, което може да видите в страната 🙂 

 

 

 

 

 

 

     

 

Ето и двете видеа, заснети през този ден, които разказват истории от Eyrbyggja saga. 

 

 

 

[DenitsaS]

2020-2021 Ресторанти и магазини в Рейкявик

 

Тъй като не ми останаха много разкази за споделяне, реших да направя един отделен пост за заведения и шопинг в Рейкявик, тъй като Исландия никак не е евтина и ако ще се харчат пари за нещо, то е добре да се знае кои ресторанти ги бива и кои са исландските марки продукти, които и местните пазаруват. Няма да повтарям ресторантите, които съм споделяла по-напред в темата, но може да повторя неща от кулинарната тема, защото не си спомням там за кои съм писала и за кои не. Не знам дали тази тенденция ще се запази и в следващите години, но от пандемията насам в повечето сайтове за купони има оферти 2 на цената на 1, които ние главно използвахме за ходене на ресторант в Рейкявик - един такъв сайт е Aha (https://www.aha.is/tilbod-dagsins), а другият може да се ползва, ако си купите предплатена сим карта от Nova (https://www.nova.is/dansgolfid/2fyrir1). Освен за ресторанти, има намаления за хотели, турове, атракции и всякакви други неща.

• Започвам с Matur og Drykkur (https://en.maturogdrykkur.is/), който има репутацията на един от най-добрите ресторанти в Исландия. Не е евтин, но се намират ваучери 2 на цената на 1, т.е. може да опитате 6 степенно дегустационно меню за двама за около 10.000 крони. Менюто се води дегустационно, но порциите са нормални, а не по една лъжица 😆 Ястията са модерен вариант на традиционни исландски специалитети. Предястията бяха три: за споделяне пушена пикша, пушено агнешко, пържен хляб, прясно сирене със сладко от боровинки; кървавица със сос от боровинки и бадеми; зеленчукова супа с гъби. За основно си избрахме агнешки стек с пюре от картоф и ряпа, маринован лук и сос от бира и горчица. Десертите бяха два: еклер със сметана и сладко от боровники (отвън черен и отвътре червен като вулкан) и оризов пудинг със сладолед с карамелизирани орехи и чипс от фурми. Самият ресторант се намира в сградата на Saga Museum и е доста приятен като обстановка, а обслужването е супер.

      

 

      

 

      

 

      

• Друг от по-скъпите ресторанти, които посетихме по специален повод беше VOX (https://www.vox.is/), който се намира в хотел Хилтън. Тук предястието беше супа от морски дарове, а основното агнешко с много интересна гарнитура от зеленчуци. И двете бяха супер вкусни, а исландците, с които бяхме, специално казаха, че отдавна не са опитвали толкова добре приготвено агнешко. Тук също и обстановката, и обслужването бяха на много добро ниво, но ресторантът не е в центъра на града.

      

 

      

• Горе-долу в същата ценова категория като предишните, но по-малко впечатляваща беше вечерята в Matarkjallarinn (https://matarkjallarinn.is/). Може би не ни допадна чак толкова, защото за него имахме ваучер за 3 степенна вечеря, но с вече определени ястия, а не по наш избор. Не че не беше вкусно, просто нямаше много въображение в менюто, а беше нещо типично стандартно като за исландски ресторант. Предястието беше телешко карпачо, за основно имаше патешко конфи, а десертът беше шоколадов с много карамел и малиново сорбе, малко по-сладък отколкото обичаме. Иначе обстановката е хубава и имат нелоши коктейли.

      

 

      

 

      

• Преминавам към заведенията с малко по-нормални цени - започвам с моя любим ресторант на старото пристанище Sægreifinn (https://www.saegreifinn.is/). Препоръчвала съм го в много теми, посещавала съм го при всяко ходене от 2016 до сега и никога храната не ме е разочаровала. Специалитетът им е супата от лангустини, която е и на доста добра цена и се сервира с прясно изпечена франзела и масло. Имат и хубави шишчета от различни видове риба и морски дарове. Също така бихте могли да опитате малко парче както от кит (когато имат), така и от ферментиралата акула hákarl (аз не съм пробвала нито едно от двете). И въпреки, че тази година не ядохме там, искам да споделя за още едно любимо място на старото пристанище, но не е ресторант, а камионче за пържена риба и картофки Fish & Chips Vagninn (https://fishandchipsvagninn.is/). Има пейки, на които да се хапне и страхотна гледка към планината. Доста евтин вариант за топъл и вкусен обяд. Нямам актуални снимки, но съм споделяла преди - камиончето е червено и няма как да го пропуснете.

 

• Един сравнително нов ресторант за бургери, в който бяхме два пъти отново с оферта 2 на цената на 1 е Le Kock (https://www.lekock.is/) - музика и обзавеждане от 80-те и 90-те и вкусни бургери. Картофките им пък вървят с различни сосове и добавки и са много добри, а порцията е голяма и става дори само тях да поръчате. Към заведението или по-точно от двете му страни, но са част от един и същ бизнес, има бар за коктейли (Tail) и пекарна с хлябове и сладкиши (Deig). Намира се в района между старото пристанище и центъра или точно между предишните два ресторанта.

• От пицариите сме пробвали само Flatey Pizza (https://www.flateypizza.is/). Нямам снимки, защото бяхме поръчали за вкъщи, но пиците са тънки и вкусни.
• В Исландия може да си нямат McDonalds, но си имат собствена верига за фаст фууд, която пробвахме веднъж - Aktu Taktu (https://www.aktutaktu.is/panta/#/), сравнително евтино, като вкус и качество не се различава от другите подобни, така че ако ще се яде джънк фууд, аз бих избрала традиционния исландски хот-дог от Bæjarins Beztu (https://bbp.is/information-in-english). Въпреки, че хот-дог хапнахме няколко пъти, пак нямам снимки от тази година, но лавката се намира в самия център и ще се ориентирате по опашката отпред 🙂

      

• Ако случайно отидете на шопинг в зоната с аутлетите, за която ще напиша след малко, мястото за хапване там е сирийският ресторант Mandi (https://mandi.is/) - много вкусно и на много добри цени, имат доста различни и интересни неща. Ние пробвахме агнешка шаурма и хумус. 

• В някои магазини и кафенета (като например това https://www.lunaflorens.is/) се продават сладкишите на едно момиче, което прави много красиви веган торти и къпкейкове - Baunin (https://www.baunin.com/). Аз съм опитвала два вида торти, които бяха уникални - шоколадова и с шам-фъстък и розова вода (втората я спечелих от един giveaway). Та, ако случайно видите къпкейкове с красиви флорани мотиви, си заслужава да ги пробвате.

      

• Сега само за любителите на сладолед и шоколад - едно от любимите ни места в града е фабриката за шоколад OmNom (https://omnomchocolate.com/?gclid=EAIaIQobChMIidiwzojn9QIVThPUAR0pqQivEAAYASAAEgKg5fD_BwE). Шоколадите от тази марка според мен са един от най-добрите подаръци, които да занесете вкъщи, защото са качествени и има доста различни вкусове. Не са евтини, между 700 и 900 крони, отделно има и по-големи опаковки и кутии с бонбони, но не им знам цените на тях. Продават се в супермаркетите, в туристическите магазини и в доста хотели, но с надценка, така че е най-добре да ги купите от фирмения магазин в района Grandi, където се предлагат и сладоледите. А сладоледите са малко произведение на изкуството - направени са така, че да приличат на някакво животно, напр. лебед, прилеп, октопод, зайче, панда и т.н. Отделно имат special edition, които пускат около различни празници. Малките сладоледи са около 500 крони, а големите мисля бяха по 1300, но количеството е като за двама. Може да изберете между обикновен ванилов и ванилов с лакриц (не препоръчвам, освен ако не обичате лакриц), а иначе всеки отделен "модел" си има различни топинги и винаги доста голямо парче шоколад. Това място го посещавахме доста редовно, както си личи и от снимките 😂 Оставайки на темата с шоколадите, леко преминавам към пазаруването - другата исландска марка шоколади и бонбони е Nói Síríus (https://noi.is/is/home). Продават се навсякъде и цените са на половината на OmNom. Разбира се, качеството е друго, но пак не са лоши и може да ги пробвате.

      

 

      

 

      

 

Сега малко за шопинга: повечето исландски марки дрехи и други продукти са хубави, но са скъпи (едва ли има нужда да го казвам 😂). Заради пандемията обаче всички магазини постоянно имаха намаления, отделно има и някои аутлети, така че успяхме да си вземем някои неща, докато бяхме там и сме доволни от качеството.

• Дрехи: Споменах аутлет зоната в Рейкявик, която се нарича Skeifan. Исландските марки с намаления, които може да намерите там са 66 North (https://www.66north.com/) и Icewear (https://www.icewear.is/en/?gclid=EAIaIQobChMIrL_Pu5bn9QIVNu7jBx3nyA1lEAAYASAAEgKyIvD_BwE). Спортни и outdoor дрехи, като 66 North имат по-голямо разнообразие и имат много бебешки и детски неща. Масово децата в Рейкявик носят панталони и якета за дъжд от тази марка. В Icewear наблягат повече на пуловерите в исландски и норвежки стил. Колкото популярни, толкова и скъпи са вълнените исландски пуловери на име lopapeysa, които въпреки, че претендират да бъдат стари и традиционни, са всъщност доста нови в този си вид - започват да се носят по-масово след независимостта на Исландия в средата на 20-и век като един вид символ на идентичност (преди това вълнени пуловери са били носени от хората във фермите, но не са имали същия дизайн и цветове, а са били най-често едноцветни). Вълната страшно много боде и не е за всеки, но ако искате да ги пробвате, оригиналните се продават само онлайн или в магазина на Handprjónasambandið (https://www.handprjonasambandid.is/), който е на улицата, водеща към Hallgrímskirkja. Имайте предвид, че всеки пуловер е изплетен ръчно от някоя исландска леля и има разлика в дължината на ръкавите и обиколката на врата за един и същ размер, т.е. ако си харесате определена разцветка и сте размер М, то трябва да премерите поне 2-3 пуловера от този размер, за да видите кой ви пасва най-добре. За тези, които не могат да понасят вълна, има "полуоригинални" пуловери от Geysir (за съжаление в момента не работят, но може отново да отворят магазин), като разликата е, че съдържат само 30 % вълна и съответно са по-евтини. Подобни пуловери, но само модели за жени и от алпака, има и в друг исландски магазин - Farmers Market (https://www.farmersmarket.is/). 
• Аксесоари: На две места в центъра има магазини за плетени шапки, шалове, жилетки и пуловери от марката Mjúk (https://mjukiceland.com/), a ако предпочитате кожени шапки и ръкавици, то магазинът е Feldur (https://www.feldur.is/). Чанти, портфейли и калъфи за паспорти от кожа на риба може да намерите само на едно място в Рейкявик - едно малко магазинче, което е близо до центъра, но в странична уличка и се казва Kirsuberjatréð (https://kirs.is/?lang=en). В него се продават и бижута, картини и други неща, изработени от исландски художници и дизайнери. Като стана въпрос за бижута, имайте предвид, че много от предлаганите по туристическите магазини обици или гривнички от лава, всъщност са направени от някакъв китайски камък, приличащ на лава, а не са оригинални. Има и такива, но честно казано не знам как могат да бъдат различени. 
• Козметика: Една от най-популярните исландски марки кремове за лице, шампоани и продукти за тяло е Sóley (https://soleyorganics.com/) - често големите спа басейни използват точно техни продукти и аз така ги пробвах за пръв път (Blue Lagoon и Sky Lagoon обаче си имат собствена козметика). Продуктите на Sóley се продават в мола Kringlan в един магазин на втория етаж - Heilsuhúsið (https://heilsuhusid.is/, това е исландският вариант на магазините Zoya). Друга идея за подарък са сапуните Urð (https://urd.is/), които са с много интересни форми, цветове и съставки. 
• Сувенири: Лично за мен най-красивите сувенири се намират в един магазин на Laugavegur и са по дизайн на тайландската художничка Patra Tawatpol, която живее в Исландия. На сайта https://artpatra.com/projects може да видите нейни рисунки, които после се слагат върху магнити, торби, кърпи, тениски, картички и всякакви такива неща. Отделно има и миниатюри на съществуващи къщи от града, които тя е рисувала. Нейните неща се продават в магазини за сувенири из целия остров, но там са с надценка и е по-добре да се купят от нейния магазин в Рейкявик, в който има и други хубави сувенири. Друг интересен подарък са фигурките на исландските "дядо Коледа", които пък са изработени по рисунки на детския писател и илюстратор Brian Pilkington (отново чужденец, който живее в Исландия) - https://www.sunfilm.is/collections/yule-lad-figurines. Тях също може да ги намерите в мола Kringlan или по туристическите магазини.

Това беше моето кратко обобщение на част от местните заведения и магазини. Тъй като ситуацията с пандемията е динамична, някои от тези места може и да ги няма след време, но все пак се надявам информацията да е полезна 🙂

[DenitsaS]

17/06/2021 Националният празник на Исландия

 

В края на нашата година в Исландия, имахме възможността да празнуваме най-големия национален празник на страната, който е на 17-и юни и се нарича Þjóðhátíðardagurinn (бих го сравнила с нашия 3-и март като значение). Историята съвсем накратко: на тази дата през 1944 година Исландия е провъзгласена за република и скъсва многовековните връзки с Дания. Да кажем по-скоро политическата зависимост, в културно отношение все още са останали някои влияния, като например дори и днес датският език се преподава в училищата и Дания е една от предпочитаните държави за емиграция на исландците, въпреки че те често се подиграват на датчаните за едно или друго. Датата на празника е избрана да съвпада с рождения ден на главната фигура в движението за независимост Йоун Сигурдссон и на този ден празненства има във всеки град и село (имайте предвид, че ако пътувате, магазини и други бизнеси може да са затворени или с намалено работно време). В Рейкявик тържествата започват сутринта на площада Austurvöllur пред сградата на парламента и ние се постарахме да отидем навреме за откриването. Бяхме си сложили официални дрехи, което беше добър избор, защото повечето исландци или носеха традиционни костюми, или също се бяха постарали с тоалетите и малкото туристи изпъкваха на общия фон със спортното си многопластово облекло. Защо ви го разказвам това за дрехите? Ами защото за пръв път ни се случи непознати хора да ни поздравяват по улиците при разминаване (ако не броим приетите поздрави, когато си на някой хайк в природата и един дядо, който засичах всеки ден към работа и все ме поздравяваше 😄) – някак на този ден настроението на всички е по-приповдигнато и наистина се усети, че е празник. Малка част от площада е оградена и са поставени 30-40 стола за по-видните гости, трибуна за речи и малка сцена за хор. Хората са зад бариерата, има и охрана, но не е нещо фрапантно, просто няма как да мине без никаква полиция. Първо президентът откри с няколко думи, но основната реч се пада на министър-председателя. После имаше малко хорови изпълнения и рецитал на избрана поема, който се прави от т.нар. fjallkonan или “lady of the mountain”, която е пресонификация на Исландия. Голяма чест е да бъдеш избрана за ролята, като до скоро винаги са избирали млади, много красиви момичета, докато в един момент не решават, че това е дискриминация, защото идеята не е да правят конкурс за красота. Тази година жената, която бяха избрали, също беше хубава и беше около 50 годишна – представи много красива поема за исландската природа. След това официалните лица пресичат улицата и влизат в парламента, а на терасата над главния вход излизат част от музикантите от духовия оркестър и така дават началото на парада. В парада, който минава по главните улици на града участват много групи – деца, по-големи ученици, музиканти, скаути и т.н., като такива паради има и в по-малките населени места. Като цяло най-много се забавляват децата, защото има сергии с балони, пуканки, захарен памук и такива щуротии, които ги няма в града през другото време.

 

 

 

 

     

 

Ресторантите през този ден са пълни и обикновено трябва резервация за по-популярните места. Ние имахме покана за обяд от нашия кум, който стратегически се беше разположил на маса до прозореца, откъдето да наблюдава шествията, както и парада на ретро автомобилите (исландците са големи фенове на стари американски марки). Беше избрал ресторант Apotek (https://apotekrestaurant.is/en/), който на нас много ни хареса и го препоръчвам, но с уговорката да отидете на обяд, защото имат специална цена за 2- или 3-степенно меню, която се равнява само на едно основно ястие, ако отидете вечерта например или ако си поръчате само едно нещо. Ние решихме да вземем 2-степенно, като си разделихме предястието и десерта, а основните порции бяха огромни и ни остана и за вкъщи. Предястието беше пъстърва, основното – агнешка пържола, а десертът – шоколадов мус. Всичко беше вкусно и красиво сервирано, коктейлите също. 

 

    

 

    

 

    

 

    

 

След обяда нашият приятел имаше уговорки с роднини (ако ние си мислим, че имаме много роднини в БГ, то при тях е страшно 😂), а ние бяхме решили да се поглезим като за празника и да отидем отново в Sky Lagoon. Всъщност от лагуната имаха 20% намаление за този ден и тъй като в началото на месеца бяхме получили новите ваучери за подпомагане на туризма от държавата (по 5000 крони на човек), а нямаше да имаме време да ги използваме за друго, посещението ни излезна почти безплатно. Оказа се, че вече бяха променили условията и имахме право само на едно посещение на спа зоната, но иначе басейнът си беше супер и до късния следобед нямаше много хора. През юли купувахме билети за наши приятели и видяхме, че отново има промени – предлагаше се и по-евтин билет, без ползване на спа. Честно казано, няма да загубите кой знае колко, ако си вземете само вход за басейна. Все пак гледката от него и топлата вода са основната атракция, сауна и парна баня може да ползвате и в кварталния фитнес. Между другото за цяла година в Исландия, този следобед в басейна за пръв път чух българска реч, имаше една двойка, но не знам дали бяха туристи или хора, които си живеят там (не ми беше удобно да ги заговоря и така и не разбрах, може и магеланци да са били). Иначе Sky Lagoon определено ни е любимият от по-скъпите басейни и бихме отишли отново (а от градските - Vesturbæjarlaug).

 

 

 

 

Завършихме деня с едно късно кино, защото бяхме решили, че няма как за цяла година да не изгледаме поне един нов исландски филм. Отделно имаше промоция на билетите заради празника. Гледахме комедията Saumaklúbburinn (буквално се превежда като “клуб по шиене”), в която е използвано нещо любопитно от исландската култура, а именно клубовете по ръкоделие, в които няколко жени се събират всяка седмица или всеки месец с идеята да плетат, шият или бродират заедно. Тези занимания обаче са по-скоро претекст за това група приятелки да се почерпят и да споделят клюки. Не мисля, че вече е популярно, но от жени на 45+ знам, че те самите са част от такъв приятелски кръг от тийнейджърки и в момента продължават да се събират, като в миналото е било голяма драма някой външен да бъде допуснат в клуба или пък някой да си тръгне. И съответно се е гледало с недоумение на жени, които са казвали, че те не членуват в такъв клуб. Друго любопитно нещо е, че пред киното Laugarásbíó се намира статуя-копие на героя от сагите за заселването на Гренландия и пътуванията на викингите до Америка Thorfinn Karlsefni, а оригиналът на статуята е във Филаделфия. Оригиналът е от 1920 година на скулптора Ейнар Йоунссон. 

 

   

 

Споделям и последното видео на Матю, което засне за поредицата Saga Stories. Аз вече се бях прибрала в България по това време и пропуснах ходенето до остров Драунгей (Drangey), за който се гласяхме още през лятото на 2020, но не успяхме да посетим, защото тогава кеят беше счупен след една буря и на собствениците им отне цяла година да го поправят. Но се радвам, че той успя да отиде, защото това му беше най-желаното място за посещение в Исландия. Видеото е доста дълго и ако не ви е интересна историята на Гретир от едноименната сага Grettis saga, може да отидете направо до кадрите от острова, на който има колония от пъфини. За съжаление до него може да се стигне само с организиран тур с лодка от северното градче Сойдауркроукур (Sauðárkrókur), който не е много евтин (това е сайтът на фирмата Drangey Tours - https://www.drangey.net/). Все пак реших да го спомена, защото е интересно и не много посещавано място – голяма част от туристите са исландци, които знаят за историята на острова, масово не мисля, че е известен (може би малко по-известен сега след видеото 🙂 ). 

 

 

[DenitsaS]

Дойде време и за последния пост в темата с разказите от Исландия 🙂 Какво мога да напиша като обобщение - освен за туризъм, Исландия според мен става и за живеене, поне като я сравнявам с останалите държави, в които съм живяла до момента (Австрия, Англия и сега Канада). Разбира се, с уговорката че говорим за градовете Рейкявик, Акурейри и донякъде Боргартнес, Егилсстадир и Исафьордур - в останалите малки градчета би било по-трудно откъм работа и няма достатъчно удобства. Скъпа дестинация, но си струва да се посети поне веднъж, обаче минимумът за мен е 5 пълни дни, с полетите 7 (или 4-5 пристанища с круиз). Във всеки сезон има какво да се види, а за тази година в Исландия се научих да се радвам на пътуването, даже когато времето не беше перфектно. Научих се и да пътувам по-бавно, да не искам на всяка цена да видя всичко, а да се наслаждавам на конкретния момент (може и да е от възрастта вече, не знам 😂). Когато пристигнах в Исландия, имах планове да обиколя всички места, на които не съм била, но въпреки, че посетих много нови кътчета от острова, пак останаха неизследвани територии. Но както Матю казва, нали трябва и за другия път да имаме нещо, иначе няма да е интересно 🙂 Надявам се, че разказите са били полезни и не много скучни, за мен беше удоволствие да ги споделя с вас и благодаря за отделеното време за четене! Темата, разбира се, остава отворена за въпроси и коментари, а ако имам малко повече време и вдъхновение може да извадя архивите и да разкажа за други места от предишните ми пътувания в Исландия, които липсват тук (като например Западните фиорди). За финал малко снимки от Рейкявик, юни 2021:

 

 

 

 

 

    

 

    

[MayaS]

преди 2 минути , DenitsaS каза:

Дойде време и за последния пост в темата с разказите от Исландия 🙂 Какво мога да напиша като обобщение - освен за туризъм, Исландия според мен става и за живеене, поне като я сравнявам с останалите държави, в които съм живяла до момента (Австрия, Англия и сега Канада). Разбира се, с уговорката че говорим за градовете Рейкявик, Акурейри и донякъде Боргартнес, Егилсстадир и Исафьордур - в останалите малки градчета би било по-трудно откъм работа и няма достатъчно удобства. Скъпа дестинация, но си струва да се посети поне веднъж, обаче минимумът за мен е поне 5 пълни дни, с полетите 7. Във всеки сезон има какво да се види, а за тази година в Исландия се научих да се радвам на пътуването, даже когато времето не беше перфектно. Научих се и да пътувам по-бавно, да не искам на всяка цена да видя всичко, а да се наслаждавам на конкретния момент (може и да е от възрастта вече, не знам 😂). Когато пристигнах в Исландия, имах планове да обиколя всички места, на които не съм била, но въпреки, че посетих много нови кътчета от острова, пак останаха неизследвани територии. Но както Матю казва, нали трябва и за другия път да имаме нещо, иначе няма да е интересно 🙂 Надявам се, че разказите са били полезни и не много скучни, за мен беше удоволствие да ги споделя с вас и благодаря за отделеното време! Темата, разбира се, остава отворена за въпроси и коментари, а ако имам малко повече време и вдъхновение може да извадя архивите и да разкажа за други места от предишните ми пътувания в Исландия, които липсват тук (като например Западните фиорди). За финал малко снимки от Рейкявик, юни 2021:

 

 

 

 

 

    

 

    

Огромно благодаря за споделените емоции, информация и снимки. Всеки ще намери своето нещо в твоята тема. 

[Роми]

Многоооо благодарности за тези споделени с нас пътувания. Признавам - аз много пъти четох някои моменти преди последното си пътуване в Исландия. Очакваме разказите за Канада! Твоите разкази са толкова личнии и зареждащи!

[chandni]

Благодаря за споделеното! Исландия е прекрасна.

[DenitsaS]

@MayaS И аз благодаря 🙂

 

@Роми Радвам се, че съм била полезна на толкова опитен пътешественик като теб 🙂 А за Канада - не съм сигурна дали е достатъчно интересна дестинация, но може да се опитам да направя нещо като дневник със снимки и малко инфо за местата, на които съм била до сега.

 

@chandni Наистина е прекрасна, надявам се да съм вдъхновила поне един-двама да я посетят 🙂

[jungfraujoch]

Деничка,благодаря за споделеното!

За мен бе удоволствие да се потопя в атмосферата на тази така красива и интересна Исландия!

[Дани Магелани]

преди 50 минути , DenitsaS каза:

@MayaS И аз благодаря 🙂

 

@Роми Радвам се, че съм била полезна на толкова опитен пътешественик като теб 🙂 А за Канада - не съм сигурна дали е достатъчно интересна дестинация, но може да се опитам да направя нещо като дневник със снимки и малко инфо за местата, на които съм била до сега.

 

@chandni Наистина е прекрасна, надявам се да съм вдъхновила поне един-двама да я посетят 🙂

Много вдъхновяващи разкази! Благодаря!

[chandni]

преди 2 часа, DenitsaS каза:

 

@chandni Наистина е прекрасна, надявам се да съм вдъхновила поне един-двама да я посетят 🙂

Определено описаното от теб събужда интереса към тази страна. Аз лично изчетох всички твои разкази преди да оформя програмата ни за Исландия и написаното от теб ми беше много полезно! 

[MCC]

И аз благодаря за увлекателните разкази от Исландия, @DenitsaS! 

Признавам, докато не попаднах на тази тема, нямах никакъв интерес към тази страна; сега вече е в топ на списъка ми за посещение. 

 

Продължавай да пишеш когато имаш време, удоволствие е да те чете човек. 

[DenitsaS]

@jungfraujoch @Дани Магелани И аз ви благодаря, радвам се, че ви е било интересно 🙂

 

@chandni Супер да го чуя, за мен има смисъл не толкова да кажа аз къде съм била, а някой друг да види ново за него място, което си заслужава 🙂 

 

@MCC Благодаря ти и ти пожелавам в скоро време да я посетиш - с удоволствие ще помагам за програмата 😉 

[peter118]

Големи благодарности за тази информация поднесена точно каквато ми трябва за пътуването ми след седмица! 

Ако може да попитам нещо, при пазаруване в супермаркет с карта могат ли да си поискам да ми дадат кешбак?

[DenitsaS]

Преди 1 час, peter118 каза:

Големи благодарности за тази информация поднесена точно каквато ми трябва за пътуването ми след седмица! 

Ако може да попитам нещо, при пазаруване в супермаркет с карта могат ли да си поискам да ми дадат кешбак?

Радвам се, че информацията е била полезна! Предполагам питаш за ДДС-то, което може да ти върнат преди да напуснеш държавата? Мисля, че не важи за пазаруване в обикновените супермаркети, а само в определени магазини за сувенири, дрехи или книжарници, които имат стикер на витрината Tax Free. Преди години имаше изискване сумата да е над 5000 крони, искаш си касова бележка и формуляр като плащаш и на летището попълненият формуляр се пуска в една кутия, а сумата я превеждат по банков път след няколко седмици. Приятно пътуване 🙂 

[peter118]

преди 4 часа, DenitsaS каза:

Радвам се, че информацията е била полезна! Предполагам питаш за ДДС-то, което може да ти върнат преди да напуснеш държавата? Мисля, че не важи за пазаруване в обикновените супермаркети, а само в определени магазини за сувенири, дрехи или книжарници, които имат стикер на витрината Tax Free. Преди години имаше изискване сумата да е над 5000 крони, искаш си касова бележка и формуляр като плащаш и на летището попълненият формуляр се пуска в една кутия, а сумата я превеждат по банков път след няколко седмици. Приятно пътуване 🙂 

Извинявам се, не бях ясен. В Англия, когато си пазаруваш в супермаркет при плащане можеш да помолиш да ти дадат до £50 в кеш ( все едно теглиш от банкомат). Дали това е възможно в Исландия? 

[DenitsaS]

преди 3 часа, peter118 каза:

Извинявам се, не бях ясен. В Англия, когато си пазаруваш в супермаркет при плащане можеш да помолиш да ти дадат до £50 в кеш ( все едно теглиш от банкомат). Дали това е възможно в Исландия? 

Съжалявам, но не знам за такава опция. Ако искаш пусни въпроса в темата с Бързи въпроси за Исландия и някой друг може да знае дали става.