Северна Италия - езерата, Милано и Верона.

[Bliss]

Оф, то ми е ясно че е непостижимо. Имаме два дни за Гарда, но ни хрумна че единия можем да отделим на Венеция, защото мъжа ми не е ходил никога. И затова се чудя какво от списъка да отпадне така че да е постижимо в един ден. Инаге горния списък е за двата дни. Много се чудя все още какво да направим. 

[bay_kolio]

Имам нужда от малко инфо. Гарда ми е най-малко познато и с най-малко прочетено инфо... Може ли да ме насочие дали изброените градчета си заслужават отделяне на и без това малкото ни време: 

Sirmione  - Desenzano del Garda – Salò - Limone Sul Garda - Riva del Garda - Torbole - Malcesine - Torri del Benaco - Bardolino - Lazise - Пескиера дел Гарда

 

Това ни е маршрута, като Sirmione, Desenzano del Garda, Limone Sul Garda, Riva del Garda, Bardolino и  Lazise са ми в задължителния списък. В Пескиера спим.

Изобщо какво от този списък според вас си заслужава да се види и кое градче може да отпадне?

Постижим ли е този списък за един ден?

 

Ние сме нощували два пъти на Пискиера. В къмпинг Капучини цаните са много добри. Аз препоръчвам ако е хубаво времето, това е критично важно, разглеждане на посочените с корабче по езерото. За целта обаче отива цял ден, че и повече. Бардолино е интересно по време но винения фестивал октомври, мисля че може да се пропусне - ето някои снимки оттам: http://cruise.kolio.net/Lago_Di_Garda/wgc_media/photos/148Lago_di_Garda.JPG   http://cruise.kolio.net/Lago_Di_Garda/wgc_media/photos/119Lago_di_Garda.JPG  http://cruise.kolio.net/Lago_Di_Garda/wgc_media/photos/143Lago_di_Garda.JPG

Редактирано 7 април, 2014 от bay_kolio

[Hollywood]

Използвам темата , за да ви попитам какви са задръствания по Милано в ден неделя а,  по -специално Милано - Малпенса към 19:00 часа? Мисля да мръднем с кола до Милано, Монца и Бергамо.

[Duke]

В почивните дни обикновено движението е нормално, защото липсват камионите по магистралите и голяма част от служебния трафик в градовете, но проверете дали няма някое спортно или културно събитие, което да генерира допълнителен трафик по този маршрут...

[Bliss]

Върнахме се вчера. Беше прекрасно, вълнуващо и изморително. 13 дни не ни стигнаха. Валя ни дъжд доста, но точно когато най ни трябваше слънце го имаше в изобилие - Боромеовите острови, вила Карлота, Сирмионе ги видяхме както трябва. Във Верона ни поля цял ден як дъжд, но пак си се разхождахме под огромен чадър. Като си събера мозъка и емоциите ще разкажа по-подробно, ако ви е интересно. 

Редактирано 8 май, 2014 от Bliss

[natchobg]

Чакаме с нетърпение. Доста време се подготвяше за това пътуване, така че се надявам Сев. Италия да е надхвърлила очакванията ти. Нашето планирано пътуване из Южна Италия се отлага за юни, което като че ли е за добро, имайки предвид относително студената пролет навсякъде из Европа. 

[aneliya]

Има ли някой идея , в коя част на Комо , да оставим колата си на паркинг и естествено, къде ще е по - изгодно и като придвижване и цена, тъй като ще искаме да се качим на влакчето и после да направим обиколка с корабче по езерото. А в интерес на истината вече ми дойдоха в повече италианските глоби, които получавам , като се върна

[Sara]

Ние бяхме в Bellagio.Като отправна точка за съседните градчета според мен е добре.За 15 евро обиколихме за един ден корабче:

Tremezzo,където е вила Карлота,Varenna,това е личният ми фаворит от посетените,;Menaggio.Мисля че имаше още възможности със същият билет но за един ден това успяхме.По отношение на паркинг не мога да кажа как стои въпроса.Проблем е да се разбере разписанието на корабчетата,трябва да се пита.

Редактирано 15 май, 2014 от Sara

[Bliss]

aneliya според мен не си заслужава да минавате няколко пъти пътя до Беладжио. Може би защото го минахме в проливен дъжд, ми се стори много дълъг, завоест и бавен. 

 

Според мен е по-добре да изберете база в по-голям и лесно достъпен от всякъде град - Леко, Комо.

 

Ето го разписането на корабчетата: http://www.navigazionelaghi.it/eng/c_orari.asp

 

А ето паркинг в град Комо (подземен, охраняем, на нас ни струваше 16 евро за 24 часа с билети от хотела - вероятно има отстъпка ): http://www.bestinparking.it/it/garage/como/s-elia/6

Редактирано 20 май, 2014 от Bliss

[Bliss]

Започвам да разказвам.... Някои са чели разказа в другия форум. Ще ме извинят. 

Прекарахме 13 дни в Северна Италия и не ни стигнаха. Плана беше – трите езера: Маджоре, Комо и Гарда; Верона; Бергамо; и Милано. Напълно изпълнен. Тук е мястото да благодаря на всички, които пишат тук в темата по същество с конкретна информация и съвети. Четох и един друг туристически форум, където много от тукашните герои също пишат. Този форум също ми беше много полезен. 

 

Първи етап: Лаго Маджоре

 

http://www.illagomaggiore.com/en_US/home]http://www.illagomaggiore.com/en_US/home

 

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644297813229/]https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644297813229

 

Кацнахме на Малпенса на време в ранния след обяд. Полета с България еър беше Ок, макар аз от едно определено време и незнайно защо да започвам да развивам някаква странна фобия. Лесно намерихме гишето на Маджоре – фирмата от която бяхме резервирали кола за 10 дни през един голям сайт. 

Една скоба за наемането на рент-а-кар.

Използвайте сборните сайтове. Като правило дават по-добри цени от фирмените сайтове. Но все пак проверявайте и на фирмените сайтове какво е положението. През сайта платихме само наема и включените в цената стандартни застраховки. Застраховка, за нулиране на франшиза/самоучастие взехме на място от Маджоре. За Италия след тези 10 дни шофиране смятам, че е абсолютно задължителна. Внимателно оглеждайте колата при приемането й и описвайте всички дефекти/щети. Ние направихме така, независимо, че допълнителната застраховка  ги покриваше. Нашата кола беше малко BMW (бях резервирала VW и бяхме повече от доволни) на не повече от 5 000 км, вътре миришещо на ново, а отвън .... нито една ламарина не беше здрава. Общо колата ни излезе 54 евро на ден без бензина. Изминати 1 250 км.

 

Натоварихме багажа, включихме GPS-а и тръгнахме към Стреза. През тези 1250 км. много малка част от пътуването беше по магистрали. Помня написаното в „другия” форум от един „колега”, че „видял” Италия от момента в който слязъл от магистралите. Пътя ни към Стреза съвсем умишлено избягваше магистралата. Китни градчета, чести кръгови (за тях ще пиша не веднъж) и ужасяващо шофиране на местните. GPS-a ни докара напълно точно до хотела. Този:  http://www.lafontanahotel.com/inglese.htm]http://www.lafontanahotel.com/inglese.htm

Търсейки хотели за езерата се сблъсках с високите нива на цените по тези места. Особено, когато търсиш хотел с паркинг. Исках поне на едно от езерата хотела да е с изглед към езерото. Успях да избера такъв хотел единствено на Маджоре, в Стреза. Хотела е с един от високите рейтинги в Букинг за градчето. Смятам, че не е особено заслужен, както и цената му между впрочем. Но въпреки това гледката от прозореца ни заличи всичко това. Бяхме за две нощувки в него. Принципно обаче, трябва да знаете, че е може би единствения хотел в Стреза на първа линия, с паркинг с толкова ниска цена. Всички останали са ..... Ако някой иска повече инфо за хотела – на лични.

Настанихме се. Буквално захвърлихме куфарите и излязохме. Времето беше променливо, леко облачно, но този ден не ни валя. Първата ни работа беше да се поразходим край езерото, търсейки пристана на който следващия ден щяхме да се качим на корабчето за Боромеовите острови. В Стреза има два пристана – централния и CARCIANO. http://www.navigazionelaghi.it/eng/m_illago.html]http://www.navigazionelaghi.it/eng/m_illago.html

Нашият хотел беше на 5 мин. от второто, в горната част на крайбрежната алея на Стреза. Между другото от Carciano тръгва лифта за Мотароне. След като видяхме пристана, поснимахме езерото и островите и си почивахме от пътя... се отправихме към централната част на Стреза. Крайбрежната алея на градчето е уникална (между другото както и на всяко друго от посетените от нас градове), цветна, уредена. Минахме покрай хотела в който Хемингуей е пребивавал известно време - хотел Des Iles Borromees. Неговите преживяванията по тези места са описани отчасти в „Сбогом на оръжията”. И още един – хотел Regina Palace. Сградите на тези два хотела носят духа на онова време. Заслужават си да прекараш поне една нощ в някой от тях, независимо от прекалената помпозност и претенциозност. 

Точно срещу централния пристан се вмъкваме навътре в уличките и попадаме в атмосфера, която ще ни преследва цели 11 дни, чак до Милано. Теснотия, цветност, калдъръм, глъч, ДЖЕЛАТИ, италианска храна. Всичко, което ми беше липсвало почти 6 г. от последния път в Италия. 

Нова скоба: В предишен живот съм била със сигурност италианка. Там съм си у дома. Храната е най-любимата ми на света. Циганийката си е моята. Макар да си ме дразни, точно както и в България. Мириса е моя си. Красотата на природата и архитектурата си е моята.

Поразходихме се и на смрачаване седнахме в едно от многобройните ресторантчета на Piazza Tomaso Ce. Първите за следващите дни spaghetti a la vongole. Много добри, макар да не успяха да надминат първите в живота ми, изядени в Рим на Campo de` fiori. Прибираме се за първа нощ на Лаго Маджоре доста уморени.

На следващия ден станахме рано, закусихме (добра закуска на Ла фонтана), пихме по едно ristretto и тръгнахме към пристана. 

http://www.isoleborromee.it/]http://www.isoleborromee.it/

Изола Белла започваше да работи в 9. ч., хванахме корабчето в 9,10 и в 9,15 вече бяхме на острова. Купихме комбиниран билет за Бела и Мадре. Разгледахме двореца, който трудно би ме впечатлил след Версай, но определено си заслужава. Без него не можеш да осъзнаеш историята на този район – Пиемонт и Ломбардия. Няма да я разказвам. Всеки може да си я прочете в нета. Излязохме в градините. Слава богу, че бяхме избрали точно това време за пътуването ни до точно това място. Азалиите, камелиите, рододендроните бяха в пика на разцвета си. Изобщо цялото пътуване беше под знака на градините, парковете, цветята, природата. В интерес на истината една част от структурата на острова ми се стори леко кичозна за моя вкус, но въпреки това оцених гения на градинарите и архитектите. Идеята е била да приличат на висящите Вавилонски градини. 

Бяхме решили след Бела, вместо да слезем на следващия остров – Пескатори (или Супериоре както го наричат местните)  да посетим първо Мадре. 

Мадре е прекрасен. Наистина. Целият остров е една ботаническа градина. Видях какви ли не невиждани от мен растения, но най ме впечатли баобаба и великия кипарис от Кашмир (дърво пренесено като семенце; напълно изчезнало в родината си; изкоренено през 2006 от торнадо; с уникални усилия, вкл. хеликоптер и кран успели отново да го засадят и спасят, но вече не е същото). И на двата острова има пауни, основно бели-албиноси. А на Мадре има и всякакви други птици, които любител като мен не успява да идентифицира. Вижте снимките, защото думите не успяват да пресъздадат емоцията. Само ще кажа, че за пръв път от детството ми въздуха беше наситен с ухание на цветя и треви. 

От Мадре се върнахме на Пескатори за разходка и обяд. Вече беше станало 14 ч. Смятам, че добре подходихме и оставихме Пескатори за последен. Обиколихме го за има няма 20 мин., накупихме си разни красоти за спомен(прахо-уловки ги нарича ММ) и седнахме да хапнем с изглед към Вербания. По план трябваше вече от час да сме се върнали в Стреза за да вземем колата и да пътуваме към Канобио, после Вербания и т.н. Но не би. Наслаждавахме се на първата чаша Шприц (мммм). 

Върнахме се към 16,30 в хотела, отпочинахме малко и решихме, че ще вечеряме в Канобио. Мъдро решение. Впечатляващо градче. Заслужава си. Същото усещане – калдъръм, цветни сгради, крайбрежната улица с много заведения, малък площад с църквата.... В заведенията имаше повече швейцарци, отколкото италианци. Преди да стигнем в Канобио спираме за кратка снимка на Castelli di Cannero – потъналата в езерото крепост. Късно вечерта, след Канобио, спираме за нощна разходка във Фериоло – малко рибарско селце, изключително симпатична за снимане крайбрежна. Този ден беше прекрасен както от към видяно, така и от към метеорологични условия. Което не може да се каже за следващите. Уморени сме вече в леглото доста по-късно от предвиденото.

За съжаление следващия ден ни посрещна с проливен дъжд. Ако не беше той, бяхме планирали сутринта да разгледаме Вербания и Паланца с Вила Таранто, а след обяда Арона, но... някой друг път. Набързо променихме плановете и тръгнахме първо към Швейцария за шопинг във Фокс Таун, след което за Комо и следващата част на пътуването ни. Пътьом спряхме в Арона. По поръчка дъждът спря за малко и успяхме да се разходим по крайбрежната и из тесните калдъръмите улички. Намерихме къщата в която е живял Гарибалди. 

 

Фокс Таун си заслужава. Ако имате време и сте настроени за шопинг, не го пропускайте.

[Bliss]

Продължавам.... Предварително се извинявам за дългите постове. На който не му е интересно да пропуска. Качила съм всичките ни снимки (без наше присъствие  ) в хронологичен на разказа ред. Нямах време да надписвам. Ако ви стане досадно да ги гледате - също пропускайте.   Обаче установих, че на някои очарователни места дотолкова сме се заплеснали, че сме пропускали да снимаме околностите без наше присъствие. 
https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644352311939/

Една скоба отново, преди да продължа: Малко разсъждения за трите езера... Различни са и за мен лично всяко си има своята красота и уникалност. Маджоре май е най-"изостаналото" като туристическа дестинация, но това само в сравнение с другите две. Иначе си имаше тълпи японци на Изола Белла. Точно поради „изостаналостта” си ми хареса много. Също като Комо е доста планинско, но върховете наоколо са много по заоблени. Пътищата са ок и с не толкова завои, като около Комо. Около Маджоре мисля, че придвижването е по-лесно с автомобил. Корабчетата не са толкова удобни като график и честота като на Комо. 
Комо е най-планинското и високите зъбери се оглеждат във водите на езерото много чаровно и фотогенично. Тесни пътища, ужасяващи завои, тунели (за първи път видях в тунел пътя да се разклонява на 3 посоки ). Ако обикаляте Комо, задължително използвайте корабчетата, а не правете нашата грешка да се придвижвате с кола. Много по-бързо е, а и от водата гледките са много по вълнуващи. Графика на корабите е начесто и е лесно да си изработите маршрут. Само за пример ще кажа, че ни отне почти 1 ½ да се доберем от Комо до Беладжио в един проливен дъжд. 
Гарда – на юг полегата и много урбанизирана, но с много чаровни градчета и атракционни паркове; на север – влюбих се в севера, скалист бряг, който очарова; много вятър и затова има стотици сърфисти и лодкари. Около Гарда се шофира най-лесно и въпреки честите задръствания мисля, че колата е удобния вариант. 

Етап втори - Лаго ди Комо:

На четвъртия ден от нашето пътуване се местим в адски проливен дъжд от Стреза в Комо. Преди това обаче отиваме в Мендрисио, Швейцария за оползотворяване на дъждовния ден с шопинг. Това ми вдигна настроението.   Беше неделя и беше фрашкано с италианци. Не ходете на шопинг в почивните им дни. В Комо пристигаме към 17 ч. и се настаняваме веднага. Хотела там е едно много добро попадение. http://www.borgoanticohotelcomo.it/en/ Перфектно реновирана наскоро сграда, мисля от 15 век, и великолепна закуска. Намира се на 5-7 мин. от крайбрежната, с доста висок рейтинг. Паркинг няма, но се ползва обществен, подземен и охраняем на 5-7 мин. от хотела при цена от 16 евро за 24 часа. Като цяло в Комо е трудно да се намери читав хотел с паркинг. Вечеряме наблизо в непретенциозна пицария и лягаме, защото шопинга ни е омаломощил (особено ММ   ). 
На следващия ден времето е все така гадно и мокро. Плана е десния  бряг на езерото чак до Сорико. Пътят от Комо до Леко мина под знака на кръговите..... GPS-а постоянно лаеше излизайки от едно кръгово за следващото: „след 400 м. се пригответе да навлезете в кръговото и вземете n-ти изход”. Подминаваме Леко с надеждата да хванем верния път, но не би. ММ маркирал на GPS-a да игнорира освен пътища с такси и магистрали с идеята, че в Италия всички магистрали са платени. Но не е точно така. Около Комо има магистрален път, който е безплатен. И от незнание минаваме от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 1b1!2b1!3e0?hl=bg, вместо от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 2b1!6e4!3e0?hl=bg..... Разлика от някакви си 8 км., но какви километри....Боже! Влизаме в тунел, съвсем обикновен и изведнъж разклонение, вътре в тунела, в цели 3 посоки. Добре, че италианците са читави хора и са премислили, че в тунела все пак ще ни трябва покритие на GPS-a. След това изкачване... като на Шипка и слизане по път за два Смарта, със зверски завои, от моята страна не обезопасена добре урва и аз със страх от високото... и като за капак вали все едно небето се е отворило. Стигнахме Белано и продължихме към Colico Piano. В тази си част терена е една идея по равнинен по бреговете. Вали и решаваме да се върнем към абатството на Piona. Пак вали, слизаме набързо за кратки снимки и поемаме към замъка на Corenno Plinio. Намира се досами пътя. Запазен малък замък с лепната към стените му църква. Затворени са и замъка, и църквата. Обикаляме го, снимаме (снимките са на камерата и не са още свалени) и потегляме отново. В Белано се опитваме да видим водопада и каньона, но попадаме точно на обедната почивка и решаваме да пообиколим площадчето и да продължим. Спираме по за дълго във Варена. Очарователно градче на чиято красота не можем да се порадваме заради скапаното време. Във вила Монастеро работи само градината. Отказваме се заради дъжда и отиваме към крайбрежието. Малкото площадче на Варена е невероятно с окастрените си огромни дървета и църквата срещу тях. Разхождаме се по крайбрежната пътечка, буквално увиснала над водите на езерото. После се връщаме за обяд в единствено работещата пицария. Връщаме се в Леко. Дъждът е поутихнал, но излиза бръснещ вятър. Опитвам се да се любувам на лебедите, но студът е гаден и навлизаме между сградите за да изолираме вятъра поне малко. Леко е китно градче с красиви църкви и много паметници; или поне това, което видяхме от старата част на центъра. На езерото Комо бих избрала за основна база или него (Леко) или отново Комо, но в никакъв случай Беладжио. Удобни са като локации за обиколката на езерото; големи са, със съответните плюсове, като повече ресторанти и магазини, и място за разходки. Беладжио е невероятно, но не бих минавала пътя от него до Леко или Комо през всеки от трите дни, които посветихме на това езеро. В късния следобед решаваме, че студа ни идва в повече и тръгваме за Комо. Има задръстване обаче, защото на магистралата има вода и я отводняват. Все пак се прибираме към 19 ч. и решаваме, че няма да излизаме. Прогнозата за следващия ден е обнадеждаваща, а и предстои Вила Карлота. 
Ден пети... Закуска, великолепно кафе и.... слънце. Толкова съм щастлива. Потегляме супер рано и пристигаме във Вила Карлота с първите туристи. Времето е великолепно. Вилата не е нещо особено като интериор – запазени са някои мебели и цялостно обзавеждане на някои от стаите, има и доста картини (великолепни), но като цяло паркът е това което трябва да се види. Затова ви умолявам – отидете там през пролетта докато цъфтят азалиите. Няма повече да ви обяснявам – ще видите снимките. За Карлота ви трябва доста време, парка е голям и ако обичате да не бързате (като нас) си отделете поне половин ден. Ще видите доста снимки с леко белезникаво-блед цвят. Това е отсрещния бряг – Беладжио, сниман от Карлота. Изпробвах 20 степенния оптичен зуум на моята вярна сапунерка. Справи се. 
След Карлота бяхме решили да стигнем нагоре чак до Граведона, но нямахме време и се ограничихме само с Менаджио. Прекрасно малко градче с така характерните калдъръми, тесни улици и крайбрежен площад, на който изпихме по едно бързо кафе. Да отбележа, че около Комо едно от най известните занимания като занаятчийство преди е било производството на коприна и копринени изделия. И до сега това са едни от традиционните местни магазини заедно с кожарството. От Менаджио купих великолепни копринени шалове и вратовръзки. Не бяхме още гладни и продължихме към Тремецо. Тремецо на фона всичко до тук видяно не ме впечатли, но все пак спряхме за обяд. В Лено ми се искаше да видим вила Балбианело(или Балбиано), но ММ каза, че след Карлота не иска да гледа нищо друго. Оставихме я за следващата ни визита на Комо (каквато със сигурност ще има много скоро). И тръгнахме към Чернобио. Както някой каза – действително градчетата са еднотипни и трябва да се употребяват с мярка, защото рискувате да ви писне. Е на ММ точно в този момент му писна, а моите крака пулсираха все по отчетливо. Поразходихме се по крайбрежната алея. Действително е много красиво. До Villa D'Este естествено няма достъп, но пък може да се снима в много добър ракурс от крайбрежието. Решаваме да се приберем за малко в хотела и след това да излезем да поогледаме самия град Комо, от който още нищо не сме видели. 
Някой каза, че Комо не му е харесал. Е на мен ми хареса много. Доста голям град е. Но има ясно обособена стара част, която е невероятна. Прилича ми на Верона. Дуомото е впечатляващо, а пиаца Дуомо е точното място за питие или малко паста. Друг много симпатичен площад е Piazza San Fedele с църквата Basilica of San Fedele. И разбира се брега на езерото – парка с пристана и т.н. 
В ден 6-ти отделяме сутринта на Брунате и Беладжио. Пак вали – пфу. Опитвам се да въздействам и да се качим на фуникуляра, вместо с колата до Брунате, но няма кой да ме чуе... Това беше още по-голям ужас за мен и от пътуването от по-предния ден. Вали, естествено като из ведро (как иначе да вали?), тесен път(този е още по тесен, само за Смарт и половина   ), завои (на 180 градуса с не знам си колко процента денивелация), трафик (нали си е градска част), шофьори – италианци (без коментар). Стигнахме – живи. И си мислех дали да не зарежа мъжа ми и да си сляза надолу с фуникуляра. Е останах солидарна. Гледката обаче беше великолепна – за точно 60-те секунди през които направих снимките към Комо и Чернобио. След това – ниска облачност, буквално на нивото на очите ни. На връщане бях със затворени очи през цялото време. Пътят до Беладжио доста се проточи. Ако имате възможност използвайте корабчетата, а не автомобил. Пътят е завоест, бавен и не много приятен. Но си заслужаваше. 
Пристигаме в Беладжио. Ръми. Въпреки досадата на мъжа ми от предния ден, отбелязва, че това място заедно с Карлота са центърът на програмата на езерото Комо. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че Беладжио е едно от най-романтичните места в които съм била (и въпреки гадното време). Решаваме, че ще пропуснем вила Мелци заради ръмежа и след почти 2 часа моткане по уличките и сокаците сядаме на крайбрежната да хапнем, да се полюбуваме на гледката... От тук също направихме зумнати снимки от отсрещния бряг на Карлота, Тремецо и Менаджио. 
В едно страхотно магазинче за изделия от дърво намирам поредната „прахоуловка”   за ММ, а за мен съкровище. Има ги на снимките – ще ги познаете. А в друго много дълго се колебая дали ще успея да опазя в ръчния багаж най-красивата, стъклена, ръчно изработена, коледна играчка за елха, която съм виждала. Имаме си специално място в нашия дом на което слагаме дребни сувенири, закупени от всичките ни пътувания (бик от Испания, малко копие на водоливник от Сакре Кьор от Париж и т.н.) Така запазваме спомените и прекрасните усещания много, много дълго.
Обещаваме си, че ще се върнем на Комо съвсем скоро за да си довършим екскурзията, която дъждът отчасти ни провали. Действително вече в София си дадохме сметка, че от цялото пътуване най-много неща изпуснахме заради времето на Комо. Затова от сега кроя планове за следващата година - добър повод да заведем дъщеря ни в Гардаленд, а аз отново да видя Гарда и Комо.  
Към 14 ч. тръгваме към Гарда и Peschiera del Garda

[Bliss]

Перфектно реновирана наскоро сграда, мисля от 15 век, и великолепна закуска. Намира се на 5-7 мин. от крайбрежната, с доста висок рейтинг. Паркинг няма, но се ползва обществен, подземен и охраняем на 5-7 мин. от хотела при цена от 16 евро за 24 часа. Като цяло в Комо е трудно да се намери читав хотел с паркинг. Вечеряме наблизо в непретенциозна пицария и лягаме, защото шопинга ни е омаломощил (особено ММ   ). 
На следващия ден времето е все така гадно и мокро. Плана е десния  бряг на езерото чак до Сорико. Пътят от Комо до Леко мина под знака на кръговите..... GPS-а постоянно лаеше излизайки от едно кръгово за следващото: „след 400 м. се пригответе да навлезете в кръговото и вземете n-ти изход”. Подминаваме Леко с надеждата да хванем верния път, но не би. ММ маркирал на GPS-a да игнорира освен пътища с такси и магистрали с идеята, че в Италия всички магистрали са платени. Но не е точно така. Около Комо има магистрален път, който е безплатен. И от незнание минаваме от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 1b1!2b1!3e0?hl=bg, вместо от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 2b1!6e4!3e0?hl=bg..... Разлика от някакви си 8 км., но какви километри....Боже! Влизаме в тунел, съвсем обикновен и изведнъж разклонение, вътре в тунела, в цели 3 посоки. Добре, че италианците са читави хора и са премислили, че в тунела все пак ще ни трябва покритие на GPS-a. След това изкачване... като на Шипка и слизане по път за два Смарта, със зверски завои, от моята страна не обезопасена добре урва и аз със страх от високото... и като за капак вали все едно небето се е отворило. Стигнахме Белано и продължихме към Colico Piano. В тази си част терена е една идея по равнинен по бреговете. Вали и решаваме да се върнем към абатството на Piona. Пак вали, слизаме набързо за кратки снимки и поемаме към замъка на Corenno Plinio. Намира се досами пътя. Запазен малък замък с лепната към стените му църква. Затворени са и замъка, и църквата. Обикаляме го, снимаме (снимките са на камерата и не са още свалени) и потегляме отново. В Белано се опитваме да видим водопада и каньона, но попадаме точно на обедната почивка и решаваме да пообиколим площадчето и да продължим. Спираме по за дълго във Варена. Очарователно градче на чиято красота не можем да се порадваме заради скапаното време. Във вила Монастеро работи само градината. Отказваме се заради дъжда и отиваме към крайбрежието. Малкото площадче на Варена е невероятно с окастрените си огромни дървета и църквата срещу тях. Разхождаме се по крайбрежната пътечка, буквално увиснала над водите на езерото. После се връщаме за обяд в единствено работещата пицария. Връщаме се в Леко. Дъждът е поутихнал, но излиза бръснещ вятър. Опитвам се да се любувам на лебедите, но студът е гаден и навлизаме между сградите за да изолираме вятъра поне малко. Леко е китно градче с красиви църкви и много паметници; или поне това, което видяхме от старата част на центъра. На езерото Комо бих избрала за основна база или него (Леко) или отново Комо, но в никакъв случай Беладжио. Удобни са като локации за обиколката на езерото; големи са, със съответните плюсове, като повече ресторанти и магазини, и място за разходки. Беладжио е невероятно, но не бих минавала пътя от него до Леко или Комо през всеки от трите дни, които посветихме на това езеро. В късния следобед решаваме, че студа ни идва в повече и тръгваме за Комо. Има задръстване обаче, защото на магистралата има вода и я отводняват. Все пак се прибираме към 19 ч. и решаваме, че няма да излизаме. Прогнозата за следващия ден е обнадеждаваща, а и предстои Вила Карлота. 
Ден пети... Закуска, великолепно кафе и.... слънце. Толкова съм щастлива. Потегляме супер рано и пристигаме във Вила Карлота с първите туристи. Времето е великолепно. Вилата не е нещо особено като интериор – запазени са някои мебели и цялостно обзавеждане на някои от стаите, има и доста картини (великолепни), но като цяло паркът е това което трябва да се види. Затова ви умолявам – отидете там през пролетта докато цъфтят азалиите. Няма повече да ви обяснявам – ще видите снимките. За Карлота ви трябва доста време, парка е голям и ако обичате да не бързате (като нас) си отделете поне половин ден. Ще видите доста снимки с леко белезникаво-блед цвят. Това е отсрещния бряг – Беладжио, сниман от Карлота. Изпробвах 20 степенния оптичен зуум на моята вярна сапунерка. Справи се. 
След Карлота бяхме решили да стигнем нагоре чак до Граведона, но нямахме време и се ограничихме само с Менаджио. Прекрасно малко градче с така характерните калдъръми, тесни улици и крайбрежен площад, на който изпихме по едно бързо кафе. Да отбележа, че около Комо едно от най известните занимания като занаятчийство преди е било производството на коприна и копринени изделия. И до сега това са едни от традиционните местни магазини заедно с кожарството. От Менаджио купих великолепни копринени шалове и вратовръзки. Не бяхме още гладни и продължихме към Тремецо. Тремецо на фона всичко до тук видяно не ме впечатли, но все пак спряхме за обяд. В Лено ми се искаше да видим вила Балбианело(или Балбиано), но ММ каза, че след Карлота не иска да гледа нищо друго. Оставихме я за следващата ни визита на Комо (каквато със сигурност ще има много скоро). И тръгнахме към Чернобио. Както някой каза – действително градчетата са еднотипни и трябва да се употребяват с мярка, защото рискувате да ви писне. Е на ММ точно в този момент му писна, а моите крака пулсираха все по отчетливо. Поразходихме се по крайбрежната алея. Действително е много красиво. До Villa D'Este естествено няма достъп, но пък може да се снима в много добър ракурс от крайбрежието. Решаваме да се приберем за малко в хотела и след това да излезем да поогледаме самия град Комо, от който още нищо не сме видели. 
Някой каза, че Комо не му е харесал. Е на мен ми хареса много. Доста голям град е. Но има ясно обособена стара част, която е невероятна. Прилича ми на Верона. Дуомото е впечатляващо, а пиаца Дуомо е точното място за питие или малко паста. Друг много симпатичен площад е Piazza San Fedele с църквата Basilica of San Fedele. И разбира се брега на езерото – парка с пристана и т.н. 
В ден 6-ти отделяме сутринта на Брунате и Беладжио. Пак вали – пфу. Опитвам се да въздействам и да се качим на фуникуляра, вместо с колата до Брунате, но няма кой да ме чуе... Това беше още по-голям ужас за мен и от пътуването от по-предния ден. Вали, естествено като из ведро (как иначе да вали?), тесен път(този е още по тесен, само за Смарт и половина   ), завои (на 180 градуса с не знам си колко процента денивелация), трафик (нали си е градска част), шофьори – италианци (без коментар). Стигнахме – живи. И си мислех дали да не зарежа мъжа ми и да си сляза надолу с фуникуляра. Е останах солидарна. Гледката обаче беше великолепна – за точно 60-те секунди през които направих снимките към Комо и Чернобио. След това – ниска облачност, буквално на нивото на очите ни. На връщане бях със затворени очи през цялото време. Пътят до Беладжио доста се проточи. Ако имате възможност използвайте корабчетата, а не автомобил. Пътят е завоест, бавен и не много приятен. Но си заслужаваше. 
Пристигаме в Беладжио. Ръми. Въпреки досадата на мъжа ми от предния ден, отбелязва, че това място заедно с Карлота са центърът на програмата на езерото Комо. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че Беладжио е едно от най-романтичните места в които съм била (и въпреки гадното време). Решаваме, че ще пропуснем вила Мелци заради ръмежа и след почти 2 часа моткане по уличките и сокаците сядаме на крайбрежната да хапнем, да се полюбуваме на гледката... От тук също направихме зумнати снимки от отсрещния бряг на Карлота, Тремецо и Менаджио. 
В едно страхотно магазинче за изделия от дърво намирам поредната „прахоуловка”   за ММ, а за мен съкровище. Има ги на снимките – ще ги познаете. А в друго много дълго се колебая дали ще успея да опазя в ръчния багаж най-красивата, стъклена, ръчно изработена, коледна играчка за елха, която съм виждала. Имаме си специално място в нашия дом на което слагаме дребни сувенири, закупени от всичките ни пътувания (бик от Испания, малко копие на водоливник от Сакре Кьор от Париж и т.н.) Така запазваме спомените и прекрасните усещания много, много дълго.
Обещаваме си, че ще се върнем на Комо съвсем скоро за да си довършим екскурзията, която дъждът отчасти ни провали. Действително вече в София си дадохме сметка, че от цялото пътуване най-много неща изпуснахме заради времето на Комо. Затова от сега кроя планове за следващата година - добър повод да заведем дъщеря ни в Гардаленд, а аз отново да видя Гарда и Комо.  
Към 14 ч. тръгваме към Гарда и Peschiera del Garda

[Георги]

Може като приключиш да го прехвърлиш като пътепис, заслужава си

[Bliss]

Мисля с този пост да завърша разказа. Винаги съм насреща да отговоря на въпроси. 

 

Поредната скоба:

Мисля, че правилно бях приела стратегията на всяко езеро да отсядаме само на едно място и от там да обикаляме всеки ден по различни маршрути, а не да се местим всеки ден за по една-две нощувки. Така спестяваме време за ровичкане за хотели (нямам нито времето, нито пък желанието всеки ден да ровя в хиляди сайтове за „прИмоционални” оферти), време за събиране на багажа и освобождаване/настаняване в хотелите и т.н. Мисля, че и на трите езера уцелихме в десетката по този параграф. Стреза на Маджоре (друга удобна алтернативна е Вербания/Паланца), Комо (алтернатива е Леко)  и Peschiera del Garda (алтернатива е Desenzano del Garda)  са по-големи населени места, с повече места за хранене, разходки, забележителности и не на последно място удобни за разглеждане на останалата част от езерата.  Само да отбележа, че на Гарда посечените две градчета ги предпочетохме заради близостта и до Верона. Иначе Рива е страхотно място, което остана в сърцето ми и също е подходящо за отправна точка както около езерото, така и малко по на север.

 

И така: Тръгнахме от Беладжио в 14-15 ч. за Гарда. Пътьом минахме през Комо да си вземем багажа от хотела. Ръмеше. Продължихме по магистралата и започна да вали. Проливно. Наближавайки Милано трафика все повече се усилваше докато накрая не прерасна в задръстване. Повече от час се мотахме в задръстването и в Peschiera стигнахме чак към 19 ч. Шофирането на магистрала в Италия в делничен ден, в дъжд си е цяло предизвикателство. Няма да навлизам в подробности, но мъжа ми, който е много добър шофьор, сериозно се напрегна и измори. 

Пристигнахме тук: http://www.sweet-days.it  Резервирах през Букинг, тайна оферта без да имам големи очаквания, макар рейтинга да му е умопомрачаващ. Имаше защо да е висок. Семейно „хотелче” – апартаменти и стаи с много добра закуска. Стаята ни беше с изглед към езерото и планините. Намира се на 5-6 мин. от централната част (островът на който са струпани  повечето ресторанти, барове и сувенирни магазини) и езерото, но същевременно е в тиха уличка. В двора му има паркинг. Да отбележа, че мястото е уникално удобно за прахосване с децата на 2-3 дни в Гардаленд. 

Настанихме се и излязохме към центъра (островчето). Имайте предвид, че всъщност от Peschiera до Desenzano (вкл. и Сирмионе) на практика няма отделни селища. Всичко е доста гъсто застроено и населено. Но това по никакъв начин не ме издразни както е на нашето крайбрежие. Ниски кокетни къщи и заведения, много зеленина и цветя, чисто въпреки очевидно започналия сезон....

 

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644569916809

 

Peschiera също се е разляло доста, но си има и ясно изразена централна част на острова. Там има старинна част, крепостни стени, парк и т.н. Много приятно място за разходки, хапване и пийване. 

Прогнозите за следващите дни бяха оптимистични и се оказаха верни. 

На следващия ден се отправихме към Сирмионе и времето беше повече от прекрасно. Но беше и 1-май, празник  в Италия. Затова и въпреки че пристигнахме в Сирмионе рано, към 9 ч. навалицата вече се увеличаваше. Уникално много колоездачи с всевъзможни видове колела, безброй мотористи. Нагледахме се на всякакви модели Харлей.... До сега се оплаквах от кръговите... е около Гарда те са най-много заради най-урбанизирания терен. Сирмионе е очарователно градче, тип Несебър (в добрия смисъл). Крепостта на входа придава индивидуалност и незабравимост на градчето. Стари къщи и шарени площади, отново калдъръми и .... много навалица, магазини. Въпреки тълпата ми хареса много. Има дух. Обиколихме целия нос, стигнахме малката църквица (не и запомних името) и до Grotte di Catullo http://www.sirmioneonline.net/grotte-1.htm

На полуостровчето всъщност има доста хотели. Някои ми хванаха окото, други не. Но като цяло тези, които се намират след Термалния център (http://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g187842-d3735729-Reviews-Terme_Virgilio-Sirmione_Province_of_Brescia_Lombardy.html) са на по-широко пространство с хубави градини и повече въздух. Не знам доколко си заслужават цената, но това е тема на друг разговор. С колите (само клиенти на хотелите) е малко тегаво, защото се минава през единствената порта през която минават всички останали пешеходци... Крепостта или Rocca Scaligera http://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g187842-d2218711-Reviews-Rocca_Scaligera-Sirmione_Province_of_Brescia_Lombardy.html ... именно тя придава неповторимост на градчето. Можете да влезете, но не зная каква е цената на входа. Имахме късмет, че е безплатно заради 1 –ви май. Можете да се качите на кулата (аз пропуснах, но мъжа ми ме отсрами). Гледката от горе е забележителна(видях я на камерата). В  канала около крепостта гнездят всякакви птици, а ние имахме късмет да присъстваме на първото (буквално) плаване на малки патета. Много мила картинка на загрижени родители, които обучават мъниците на основите на плуването. А около тях плуват огромни риби. 

Тук се натъкнахме и на така наречения от мен феномен „Трип адвайзър”. На улицата имаше една срещу друга две сладоледаджийници. Едната ужасно пълна с крякащи продавачки, другата празна. Първата естествено беше много препоръчвана по форумите и сайтовете... Пробвахме сладолед и от двете места – без никаква разлика в качеството, но с разлика в цената (макар и дребна). И тук имаше уж уникалния сладолед на Сан Джиминяно с шафран. Не ми хареса. 

Доста пресрочихме времето за Сирмионе и се наложи да поскъсим програмата. В късния следобед се отправихме по крайбрежието към Desenzano. Сигурно банална ставам, но най- запомнящото се не само за това градче, а и за всички до тук са крайбрежните улици с множество заведения с прекрасна гледка към отсрещния бряг и планините, шарените каменни сгради, малки калдъръмени улички. Но се усеща и австрийско-немското влияние. Това сравнено например с Рим и Флоренция. Привечер на смрачаване тръгваме към Толо. Действително потвърждавам, че тази част на езерото има особено излъчване. Някак по романтично. Вечеряме в много добро ресторантче гледайки уникалния залез на слънцето над върховете на отсрещния бряг. 

На следващия ден сме във Верона. 

 

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157645025278463

 

Прогнозата отново е за проливен дъжд. Верона е доста близо до хотелчето ни. Минаваме по малките пътища без да се качваме на магистралата. Пътьом открихме единствения аутлет на Салева (ако някой го интересува адреса- на лични). За паркирането във Верона предварително се бях подготвила от тук:

http://ttp://www.parkopedia.it/parcheggi/verona, паркинга беше уникално удобен на 2 мин. от Арена ди Верона. 

Няма такъв проливен дъжд. През целия ден. И въпреки това имаше уникални тълпи. Нито времето, нито тълпите успяха да помрачат деня. Града много ме впечатли. Според мен е едно от местата “must see”. Смятам да го посетим отново, защото дъжда ни попречи да се разходим отвъд реката и нагоре по хълмовете, както и да видим някои забележителности. „Балкончето” на Жулиета е голяма порнография. В едно малко дворче се натъпкват безброй хора (тяло до тяло) за да видят нещо, което дори не е автентично.  Верона всъщност е град в който трябва да се загубиш из улиците, а не толкова да обръщаш внимание на псевдо забележителностите. Арената е доста добре запазена, но някак не ме грабна. Вероятно защото след Колизеума няма как да се получи. Не успяхме да влезем вътре, макар да пробвахме. Piazza dell Erbe е уникален площад, а атмосферата се допълваше от безброй щандове за разни сувенири (е не липсваха и китайските боклуци, но ...). Изобщо целия квартал около площада заедно с Piazza dei Signori, Torre dei Lamberti, Lodge of Consiglio, гробницата на сем. Скалиери представляват уникален архитектурен ансамбъл. Много обичам да влизам в църквите им... дуомото на Верона S. Maria Assunta напълно заслужава внимание. Има вход от 2 евро (не съм много сигурна дали не бяха 3). Заради приливния дъжд (а и бяхме вир вода) не успяхме да стигнем до Castel San Pietro и Teatro Romano. На връщане в търсене на място за хапване малко се пообъркахме в уличките. Което всъщност ни отведе до невероятна тратория. Направи ни впечатление, че посетителите вътре бяха предимно италианци и веднага решихме. http://www.osteriagiuliettaeromeo.it/osteriagiuliettaeromeo/?lingua=en#!/enpage_Osteria]http://www.osteriagiuliettaeromeo.it/osteriagiuliettaeromeo/?lingua=en#!/enpage_Osteria

Аз хапнах паста с магарешко, а ММ се отдаде на стек от конско. И двете неща бяха уникално вкусни, макар и необичайни и за пръв път в живота ни. Между другото препоръчвам да опитате паста с тиква и пармезан (аз ядох в Пескиера ньоки). Вкуса е леко сладникав, но уникален. Само да отбележа, че това си е типична италианска остерия... кухнята беше открита и дрехите ни после дълго носиха мириса й, но хич не съжалявам. Нали съм си чревоугодник. 

Поразходихме се още из малките улички на града и уморени си тръгнахме към хотела. Вечерта прекарахме разтоварваща за коремите ни вечер в Пескиера, само на салата Капрезе, и после коктейли в един крайбрежен бар с изглед към пристана. 

Следващия ден е отреден за останалата част от Гарда. Тръгнахме отново по левия бряг, като пропускахме вече посетените градчета и се отправихме направо към Лимоне и Рива. 

Лимоне – любов от пръв поглед. Нали знаете, че името му идва от отглежданите лимони по стръмните околни хълмове. Всъщност лимонените градини са много странни – като отцепени от скалата тераси, на които са иззидани високи каменни стълбове и засадени лимонени дръвчета около тях. Така и не разбрах каква роля играят тези стълбове. Не правете грешката да влизате с кола от главния път надолу към крайбрежието. ММ не ме послуша и тръгна, вместо да паркира в огромния паркинг над главния път. Едвам успя да изкара колата без ожулвания. Лимоне е доста популярна туристическа дестинация, има страшно много хотели, но малко са долу до брега (там не слизат коли и багажа на туристите някои хотели превозват с голф колички). Тълпата е сериозна, но не се подавайте на досадата от нея. Градчето е уникално като дух и излъчване и въпреки омразата ми към тълпите ще остане като едно от най впечатлилите ме места през това пътуване. 

Продължаваме към Рива. Тя заслужава специално внимание. В тази част на езерото зъберите са буквално отвесни на градчето и водата. Комбинацията между шарената архитектура, живописния и ветровит залив (пълен със сърфисти) и надвиснали скали е просто ..... една на света. Наистина както и други казаха, Рива е може би най, най на Гарда и заслужава да бъде отправна точка за Тренто, Болзано и т.н. По наше време имаше уникално струпване от велосипедисти (и пистови и маунтинбайк). Явно беше имало някакво международно състезание.

На връщане минахме през Торболе, Малчесине и замъка му, Бардолино (с уникалното му вино), Лазисе. Всяко от тези селища заслужава внимание. В Лазисе сварихме изложение на мести производители – сирена и кашкавали, вина, колбаси, мед... Приключихме деня на крайбрежната алея на Лазисе, любувайки се на кастелото и невероятния залез. 

Следващ ден – Бергамо.

 

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644569583050

 

 Доста се е изписало за Бергамо, затова аз няма какво да допълня. Потвърждавам, че си заслужава да му отделите един ден вместо Милано. Нощувахме тук: http://www.hotelsanmarco.com Локацията е може би най-добрата в града. Хубав хотел с две опции за паркинг. Освен горния град обаче, препоръчвам да се поразходите и по Via XX Settembre (прекрасна пешеходна зона с много магазини). 

Последните ни два дни и половина са за Милано. 

 

https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644929551556

 

Първия ден изминахме разстоянието от Бергамо до Малпенса за да върнем колата. Трябваше да я върнем с пълен резервоар, а по пътя за летището ( в тази посока) няма близка бензиностанция (има в обратната посока). Бях се подготвила за това и се отбихме в близко градче. Мога да дам координати при нужда

 

Скоба: Както знаете бензина в Италия се зарежда по малко по различен начин от при нас. Първо се плаща, след което се отключва автомата и той ти сипва точно толкова за колкото си платил. Чести обаче има случаи автоматите да блокират – взема пари, а не пуска гориво. Освен това ние трябваше да заредим „до горе” и затова търсихме начин да го осъществим. Има как. На някои бензиностанции има оператори(не на всички), които могат да отключат автоматите предварително, да се зареди колкото е нужно и да се плати на каса. Просто питайте.

 

В Милано прекарахме две вечери тук: http://www.hotelberna.com Стана ни любим хотел за отсядане в Милано (нищо, че не сме били в други  ). На друго място не съм получавала такъв сървис. Започвайки от възможността да си избереш температура на стаята при пристигане, вида завивки (одеяло или пухена) и възглавници (три вида), тоалетната хартия (не помня колко вида), безплатен мини бар, минавайки през гуменото пате – подарък ( с послание да намираме всеки ден повод да се усмихваме), 10% отстъпка при следващи посещения и завършвайки до мейла който ми изпратиха за рождения ми ден (след като се бяхме прибрали). Много добра локация с оглед сутрешни полети, перфектна закуска, добре реновирани и много модерно стаи. Единствено квартала около гарата вечер не е много препоръчителен. Надолу по улицата има Била.

За Милано какво да ви кажа. Някак след любовта ми – Рим и всички красоти около езерата не успя да ме привлече с нищо. Действително Дуомото е центъра на този град. Направо смазва. Такова усещане съм имала единствено пред Свети Петър. Но дори само заради „Тайната вечеря” и Брера си заслужава да отделите 2 дни за Милано. Тези 15 мин. пред картината минаха като миг... ще се ходи пак. Разходихме се из квадрата на модата. Много ми хареса и квартала около Брера с многото ресторантчета. Кастелото го огледахме само отвън(заради отзиви, че не заслужава голямо внимание) и не стигнахме до каналите. Но всъщност в Милано ще бъдем още много пъти като междинна точка на следващите ни дестинации и всички тези неща останаха за тогава.

 

Благодаря Ви за търпението. 

Редактирано 6 юни, 2014 от Bliss

[noshtna_ptica]

Завърнахме се от Рая и искам благодаря за информацията, която съм прочела, както и да помогна /ако мога/ на тези, които са се запътили към Милано, Бергамо и езерото Комо.   
От летището отидохме в Бергамо. Инфоцентърът на летището отваря чак в 8, но еднодневни карти от 5 евро могат да се купят и от автомата на стоянката на автобуса за Бергамо и включват превоза до там, целия градски транспорт в Бергамо и двата фуникуляра. Старият град е прекрасен и наистина е грехота човек да е толкова близо, а да не го разгледа, поразходи и дори поизгуби из тесните старинни улички   Качихме се и до замъка - наистина не е кой знае какво, но ние имахме цял ден и си направихме чудесна разходка!
В Милано прекарахме 2 дни. Сфорцеско от 16.30 е безплатен всеки ден и за 1 час могат да се видят основните неща. Аквариумът все още е безплатен, но планетариумът вече е платен. В него много впечатляваща е менделеевата таблица  - всеки от елементите може да се види "на живо". Като изключим Миланската катедрала и Санта Мария деле Грацие, които не се вместват в никакви класации, най ме впечатли "Сан Маурицио". Градът е голям, но въпреки това - очарователен с невероятната си архитектура и изобилието от зеленина...
Три невероятни дни прекарахме по езерото Комо - Варена, Беладжо, Тремецо, Менаджо и Лено!
Еднодневната карта важи и за лодките, и за феритата. Ако сте с багаж - във Вила Монастеро си го оставихме на билетерията, а във Вила Карлота видях, че има платени каси за багаж. Само във Вила Мелци няма къде да се остави, но пък имало опция за багаж на пристанището. Цените на ВИла КАрлота и Вила Монастеро са наполовина за младежи до 25 год, като единствения документ, който искат е л.к. Във Вила Мелци и Вила Балбианело не правят такива отстъпки. 
Пътувахме на отиване от Милано до Варена с влак, а на връщане - от Беладжо до Комо с автобус - 3.45 евро. Пътят е много красив, а автобусът спира на гара Комо - Сан Джовани - точно от там тръгмат и влаковете за Милано. Има влакове и за Милано Порта Гарибалди, и за Милано Чентрале. НИе взехме влак в 16.13 ч до Чентрале - пътува се 37 мин и струваше около 4 евро. 
Билетите в Беладжо се продават на 50м от спирката - в пицария "Сан Ремо". И във Варена, и в Беладжо има инфо-центрове, където може да се поинтересувате за всичко, както и да си вземете всякакви диплянки.
Ако ходите до Лено, не пропускайте сладоледа в "La fabbrika del gelato" - намира се точно до Баптистерия, невероятен е!
Езерото е изумително, някой го беше нарекъл призрачно и наистина е такова! Красотата е неописуема и наистина не мога да определя Варена или Беладжо е по-красиво, Вила КАрлота, Монастеро или Мелци е най-впечатляваща... Видяхме и дъжд, и слънце, и мъгла, и пек... И знам, че пак ще отидем там!!!

[maybe]

Аз също ще пътувам до Милано, но не искам да оставаме там през цялото време, а за 3 от дните да разгледаме и други места, като използваме влак, а не рент-а-кар. Въпросът е, че пътуването е през февруари, затова се чудя коя точка от предългия ми списък с желани дестинации да избера, така че да се насладим на красотите максимално. Колебая се между 3 варианта: езерата, Флоренция и близката Швейцария.  Как изглеждат езерата през този сезон, да ги отписвам ли веднага? А в Швейцария струва ли си да идем в разгара на ски сезона, след като не сме скиори? Във Флоренция ми се вижда плюс това, че е извън сезона и няма да се настъпваме в Уфици с другите туристи (аз съм много запалена и по музеите), но пък ми се струва неефективно да  се минава  това сравнително дълго разстояние в двете посоки. Какво ще ме посъветвате според вашия опит?

[royak]

Една интересна практическа подробност. Можете да си вземете карта за транспорта в цяла Ломбардия /валидна и за градския транспорт в Милано/ - виж цените в сайта. С тази карта можеш да пътуваш от Милано или от Бергамо до лаго Маджоре, лаго Исео, както и до доста други интересни места.

Флоренция ми се вижда далечко от Милано - имам предвид, че в рамките на еднодневна екскурзия ще е доста напрегнато...

 

http://www.trasporti.regione.lombardia.it/cs/Satellite?c=Redazionale_P&childpagename=DG_Infrastrutture%2FDetail&cid=1213409305404&pagename=DG_INFWrapper

[Георги]

Аз също ще пътувам до Милано, но не искам да оставаме там през цялото време, а за 3 от дните да разгледаме и други места, като използваме влак, а не рент-а-кар. Въпросът е, че пътуването е през февруари, затова се чудя коя точка от предългия ми списък с желани дестинации да избера, така че да се насладим на красотите максимално. Колебая се между 3 варианта: езерата, Флоренция и близката Швейцария.  Как изглеждат езерата през този сезон, да ги отписвам ли веднага? А в Швейцария струва ли си да идем в разгара на ски сезона, след като не сме скиори? Във Флоренция ми се вижда плюс това, че е извън сезона и няма да се настъпваме в Уфици с другите туристи (аз съм много запалена и по музеите), но пък ми се струва неефективно да  се минава  това сравнително дълго разстояние в двете посоки. Какво ще ме посъветвате според вашия опит?

 

Да ти кажа, бил съм покрай Комо и в хубаво и в лошо време и разликата е космическа. Просто като се изсипе един такъв непрестанен дъжд и мястото посивява и доста от очарованието изчезва. Да не говорим и, че февруари е рано за зеленина и цветя и сигурно и градините във вилите ще са скучни. При положение, че си фен на музеите си мисля, че Флоренция е доста по-добра идея за допълнителна разходка, може и междинна нощувка да планирате там... Пък то един ден до Комо също не се губи, става лесно с влака в двете посоки. 

[neuromancer]

Февруари е едно такова сиво и унило, сняг няма, често вали. Но ако се ориентирате към музеи и дейности на закрито си е ок.

[maybe]

Благодаря за отговорите. Както си и мислех, езерата отпадат. Нищо, друг път. Но пък за Флоренция ме окуражавате. Ако идем, ще е за 2-3 дни, няма да се връщаме всеки ден, ще си вземем хотел там. А до Швейцария с влака? Там как ще е?

[Фил]

Метеорологичните и сезонни съображения вече бяха споделени, иначе чисто логистично Милано/Бергамо е много добра изходна позиция за езерата, докато за Флоренция много по-удобна е Болоня.

Редактирано 10 август, 2014 от Фичо

[mililia]

Аз също ще пътувам до Милано, но не искам да оставаме там през цялото време, а за 3 от дните да разгледаме и други места, като използваме влак, а не рент-а-кар. Въпросът е, че пътуването е през февруари, затова се чудя коя точка от предългия ми списък с желани дестинации да избера, така че да се насладим на красотите максимално. Колебая се между 3 варианта: езерата, Флоренция и близката Швейцария.  Как изглеждат езерата през този сезон, да ги отписвам ли веднага? А в Швейцария струва ли си да идем в разгара на ски сезона, след като не сме скиори? Във Флоренция ми се вижда плюс това, че е извън сезона и няма да се настъпваме в Уфици с другите туристи (аз съм много запалена и по музеите), но пък ми се струва неефективно да  се минава  това сравнително дълго разстояние в двете посоки. Какво ще ме посъветвате според вашия опит?

Тази година ходих до Флоренция през Милано в края на февруари. С бързите влакове за около 1-1.30 ч. стигате до Флоренция. Времето в Милано беше дъждовно през цялото време, докато във Флоренция имаше и слънчеви дни. Тогава Флоренция е извън сезона и няма много туристи. Все пак обаче си е хладно и когато вали е пороен дъжд. Можете от Флоренция да направите и обиколка на няколко тоскански градчета като Сиена, Пиза и др.

От Милано с влак можете да отидете и до Верона и Венеция. Вижте кога е карнавалът там, за да не попаднете директно в тълпите. Торино също е опция, но вероятно и там ще вали. Може да се замислите и за пътуване до  Асизи, Перуджа и други местенца в Умбрия. 

[Veni]

Здравейте опитни магеланци  . Може ли малко съвети и помощ за организиране на едно пътуване до Северна Италия. 

 

Пристигане на 22.09 на Милано Малпенса с Раян и от там искаме да потеглим за езерата - планираме да разгледаме Лаго Ди Гарда, Комо и Маджоре, може би да отскочим и до Лугано. Преди обратния полет на 27.09 да се отбием до Бергамо и Милано.

 

Ще се предвижваме с обществен транспорт и от там идва затруднението да идентифицираме най-комукативното място от множеството малки градчета, където да търсим хотел или апартамент. Разчитам на Вашите съвети. 

 

Дали бихте препоръчали да започнем с Гарда или Комо? 

 

Всяка информация и препоръки са добре дошли, група сме от 9 човека. 

[krasen_denev]

Всяка информация и препоръки са добре дошли, група сме от 9 човека. 

 

За такава голяма група,по-добре си наемате микробус/ако има човек с нужната професионална квалификация за управлението му/ или два автомобила.Сигурен съм,че ще ви излязат доста по евтино от обществения транспорт/влакове,автобуси и др./ и ще си обикаляте където пожелаете без да се съобразявате с разписания.Така ще си намерете и място за спане,независимо дали до него има или няма обществен транспорт.

[Георги]

За 9 души мисля, че не трябва специална квалификация, може и с нормална книжка. Но по-добре две коли с оглед на мобилност да не са вързани всички заедно. Със сигурност и аз препоръчвам такъв вариант. 

 

Иначе поне за Комо, може да се придвижите с влак до там, да нощувате и да обикаляте градчетата наоколо с корабчета. Постижимо е, но се губи гъвкавост спрямо колата. Не мисля, че има фери, което ходи до Вила Карлота например и пак ще трябва да се дебнат и автобусчета.