ЮНЕСКО

[домосед]

Преди 1 час, Argentique каза:

подвеждащ жокер

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

[Дани Магелани]

преди 2 минути , домосед каза:

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

Не било компютри, а компоти...

[Argentique]

преди 39 минути , домосед каза:

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

Аха, сработи му интелектът и критичното мислене да не вярва на всичко, което чете. Ще взимам пример. 🙄

Не ти го бъде жокера и това е. Без него на загадката щеше да е отговорено за пет минути. Не е толкова огромна бройката юнескота в Северна Италия. 

Не ми се разправя повече. 

 

 

[домосед]

На 13.06.2025 г. в 18:54, Argentique каза:

юнескота в Северна Италия

Продължаваме по темата.

 

Центъра на Венеция вече го разгледахме подробно в темата за загадките

 

Обаче! 

 

На градски транспорт (автобус 53E) разстояние от площадче Рим, откриваме още едно ЮНЕСКО.

Ренесансовата вила Фоскари (позната и като La Malcontenta) от Андреа Паладио. 

 

 

Вече е ставало дума, че Паладио е човекът, продал на богаташите на века (XVI) идеята да си строят вили, напомнящи на храмове от античността. Но понеже клиентите му били конкретно венециански богаташи, трябвало да се съобразява и с регионални народо-психологически особености. Тоест - хем да възроди римското величие, хем да не натрапва имперския му дух, за да не накърни републиканските им чувства. Решението било да възроди формите, симетрията и силуета, но да остане пестелив на мрамор и щедър на тухла. И да не си помисли някой, че ограничението е било бюджетно.

 

 

 

 

Във вътрешното разпределние на пространството следвал свой собствен принцип - жилищните апартаменти (в случая - два - източен и западен, свързани с вестибюл) да бъдат винаги точно тристайни. Независимо от имотното, семейното или социалното положение на клиента. 

 

 

 

 

 

Изписването на вътрешните стени от цокъла до тавана с фрески по теми от митологията и античния начин на живот, не влизало в оригиналния замисъл (той ги предавал на клиента чисто бели варосани), но се твърди, че давал съгласие.  Любопитен факт е, че във вилите си венецианските благородници имали право (разбирай: нямало кой да следи) да приемат на гости други благородници от своя ранг. Според вековната републиканска традиция в самата Венеция било недопустимо да си гостуват, за да се предотвратят слухове за непрозрачност на управленските решения.

Шушу-Мушу колониална империя разваля (венецианска народна пословица)

 

 

 

 

 

Вила Фоскари е частен имот, отворен за посещения с билетче.

Достъпна е и с лодка по нарочен канал. Което е било и оригиналният замисъл - за постигане на по-силен ефект на ахване.

 

 

 

 

[Argentique]

Ако кацате в Банкок на BKK, а после летите нанякъде от DMK (откъдето летят Air Asia и други нискотарифни) и сте си оставили едни 30 часа между полетите за малко освестване, може да не влизате в Банкок, а от хотела до DMK да отскочите до Аютая с влак. Много е удобно така.

Аютая е някогашната столица на Сиам, срината почти до основи от бирманците. Има стотици разрушени храмове, като се препоръчват към пет за посещение. Ние и толкова не можахме.

Гарата на DMK, оттук може да се хване влакче за центъра на Банкок, както и различни влакове на север, вкл. за Чианг Май (там, плюс едно село в планината съм си запазила за друг път).

Ние хващаме местно влакче за Аютая, билетът за 70 км беше около 60 ст.

 

 

Има само „китайски“ климатик, но е поносимо.

В Аютая първо се минава реката зад гарата с лодка и после вече може пеш или с тук-тук – предлагат се ненатрапчиво на всеки ъгъл. Ние бяхме пеш.

Посетихме два храма Wat Phra Mahathat (с главата на Буда в дървото) и Wat Ratchaburana и бяхме тръгнали за трети, но четирите часа сън последната нощ, нула предишната, липсата на обяд и 35-те градуса някак повлияха на gps-a на телефона и той неусетно ни отведе в най-близката тайска кръчма за продължаващо културно опознаване на потайностите на някогашната столица.



Вероятно денем в Аютая има много хора, но ние не ги срещнахме! А по залез е чудно!





Обратно с влакчето

И останалите нови и повтаряни юнескота за тази година – къде умишлено, къде съвсем неволно. Ще ги познаете и без жокер 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

По римско време Аквилея е била ключово (и богато!) адриатическо пристанище и търговски център от значение, съизмеримо със значението на Венеция по-късно през Средновековието и Ренесанса. Също - и раннохристиянска епископска катедра с голямо регионално влияние, особено след легализирането и официализирането на християнството през IV век. На нейна база през Средновековието се развива Патриархатът на Аквилея - църковен феод, лавирал няколо века политически между Свещената Римска империя и Венцианската република. Някъде по средата по оста на времето се падат Тъмните векове (хуните и ломбардите са основни действащи), което е много отчетливо илюстрирано от наследството, достигнало до наши дни. Базиликата е средновековна. XI век. Бюджетно за италианските земи изпълнение в рамките на романския стил върху пустото поле на мястото на отдавана затрития античен град.

 

 

 

 

 

 

 

Обаче! Две педи под пръстено-теракотения ѝ под са открити мозайките на пода на двойно по-просторната ранно-християнска базилика от IV  век, които нямат равни в Европа!

 

 

 

 

 

 

 

Северното крило на античната базилика се намира приблизително под наоса на църквата, а южното - под пиацата и камбанарията

 

 

 

 

 

В града има още няколко разкопани изложени за посещение археологически обекти и музей с много добре подредена експозиция на събраните в района артефакти

 

 

 

 

 

 

 

 

Да. Пирамидата на последната снимка е от погребални урни-костници.