ЮНЕСКО

[домосед]

Преди 1 час, Argentique каза:

подвеждащ жокер

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

[Дани Магелани]

преди 2 минути , домосед каза:

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

Не било компютри, а компоти...

[Argentique]

преди 39 минути , домосед каза:

Всъщност жокерът си сработи много добре. Виж отговора на @neuromancer. 

Аха, сработи му интелектът и критичното мислене да не вярва на всичко, което чете. Ще взимам пример. 🙄

Не ти го бъде жокера и това е. Без него на загадката щеше да е отговорено за пет минути. Не е толкова огромна бройката юнескота в Северна Италия. 

Не ми се разправя повече. 

 

 

[домосед]

На 13.06.2025 г. в 18:54, Argentique каза:

юнескота в Северна Италия

Продължаваме по темата.

 

Центъра на Венеция вече го разгледахме подробно в темата за загадките

 

Обаче! 

 

На градски транспорт (автобус 53E) разстояние от площадче Рим, откриваме още едно ЮНЕСКО.

Ренесансовата вила Фоскари (позната и като La Malcontenta) от Андреа Паладио. 

 

 

Вече е ставало дума, че Паладио е човекът, продал на богаташите на века (XVI) идеята да си строят вили, напомнящи на храмове от античността. Но понеже клиентите му били конкретно венециански богаташи, трябвало да се съобразява и с регионални народо-психологически особености. Тоест - хем да възроди римското величие, хем да не натрапва имперския му дух, за да не накърни републиканските им чувства. Решението било да възроди формите, симетрията и силуета, но да остане пестелив на мрамор и щедър на тухла. И да не си помисли някой, че ограничението е било бюджетно.

 

 

 

 

Във вътрешното разпределние на пространството следвал свой собствен принцип - жилищните апартаменти (в случая - два - източен и западен, свързани с вестибюл) да бъдат винаги точно тристайни. Независимо от имотното, семейното или социалното положение на клиента. 

 

 

 

 

 

Изписването на вътрешните стени от цокъла до тавана с фрески по теми от митологията и античния начин на живот, не влизало в оригиналния замисъл (той ги предавал на клиента чисто бели варосани), но се твърди, че давал съгласие.  Любопитен факт е, че във вилите си венецианските благородници имали право (разбирай: нямало кой да следи) да приемат на гости други благородници от своя ранг. Според вековната републиканска традиция в самата Венеция било недопустимо да си гостуват, за да се предотвратят слухове за непрозрачност на управленските решения.

Шушу-Мушу колониална империя разваля (венецианска народна пословица)

 

 

 

 

 

Вила Фоскари е частен имот, отворен за посещения с билетче.

Достъпна е и с лодка по нарочен канал. Което е било и оригиналният замисъл - за постигане на по-силен ефект на ахване.

 

 

 

 

[Argentique]

Ако кацате в Банкок на BKK, а после летите нанякъде от DMK (откъдето летят Air Asia и други нискотарифни) и сте си оставили едни 30 часа между полетите за малко освестване, може да не влизате в Банкок, а от хотела до DMK да отскочите до Аютая с влак. Много е удобно така.

Аютая е някогашната столица на Сиам, срината почти до основи от бирманците. Има стотици разрушени храмове, като се препоръчват към пет за посещение. Ние и толкова не можахме.

Гарата на DMK, оттук може да се хване влакче за центъра на Банкок, както и различни влакове на север, вкл. за Чианг Май (там, плюс едно село в планината съм си запазила за друг път).

Ние хващаме местно влакче за Аютая, билетът за 70 км беше около 60 ст.

 

 

Има само „китайски“ климатик, но е поносимо.

В Аютая първо се минава реката зад гарата с лодка и после вече може пеш или с тук-тук – предлагат се ненатрапчиво на всеки ъгъл. Ние бяхме пеш.

Посетихме два храма Wat Phra Mahathat (с главата на Буда в дървото) и Wat Ratchaburana и бяхме тръгнали за трети, но четирите часа сън последната нощ, нула предишната, липсата на обяд и 35-те градуса някак повлияха на gps-a на телефона и той неусетно ни отведе в най-близката тайска кръчма за продължаващо културно опознаване на потайностите на някогашната столица.



Вероятно денем в Аютая има много хора, но ние не ги срещнахме! А по залез е чудно!





Обратно с влакчето

И останалите нови и повтаряни юнескота за тази година – къде умишлено, къде съвсем неволно. Ще ги познаете и без жокер 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

По римско време Аквилея е била ключово (и богато!) адриатическо пристанище и търговски център от значение, съизмеримо със значението на Венеция по-късно през Средновековието и Ренесанса. Също - и раннохристиянска епископска катедра с голямо регионално влияние, особено след легализирането и официализирането на християнството през IV век. На нейна база през Средновековието се развива Патриархатът на Аквилея - църковен феод, лавирал няколо века политически между Свещената Римска империя и Венцианската република. Някъде по средата по оста на времето се падат Тъмните векове (хуните и ломбардите са основни действащи), което е много отчетливо илюстрирано от наследството, достигнало до наши дни. Базиликата е средновековна. XI век. Бюджетно за италианските земи изпълнение в рамките на романския стил върху пустото поле на мястото на отдавана затрития античен град.

 

 

 

 

 

 

 

Обаче! Две педи под пръстено-теракотения ѝ под са открити мозайките на пода на двойно по-просторната ранно-християнска базилика от IV  век, които нямат равни в Европа!

 

 

 

 

 

 

 

Северното крило на античната базилика се намира приблизително под наоса на църквата, а южното - под пиацата и камбанарията

 

 

 

 

 

В града има още няколко разкопани изложени за посещение археологически обекти и музей с много добре подредена експозиция на събраните в района артефакти

 

 

 

 

 

 

 

 

Да. Пирамидата на последната снимка е от погребални урни-костници.

 

[домосед]

На 23.08.2017 г. в 23:09, master_of_germs каза:

Миналата година се прибираме от Тасос и аз почнах отдалеко да спомърморвам за отбивка до Филипи. Беше жега и останалите в колата се бяха много разплули. "Е, толкоз ли много държиш да гледаш каменяци" ми се отговаряше с досадно-изнервен тон...

 

На 24.08.2017 г. в 9:08, jungfraujoch каза:

@master_of_germs,друг път дръж изкъсо спътниците си в колата

 

Именно! Не си подбира внимателно спътниците 😏

 

Кръщелникът ми, даже и да кара своята кола по свой маршрут към морето и планината, знае много добре кога е абсолютно немислимо да не се съобрази със спомърморване от кръстника си за отбивка към антични ЮНЕСКО-каменяци (Разбира се и кръстникът знае кога е немислимо да спомърворва срещу неговите приоритети).  

 

Във Филипи ЮНЕСКО-то си е точно това - каменяци. Тук-там - някой вторично изправен. Забавното е, че напук на подвеждащото към македонската история име на мястото, наследството е римско. И то - толкова римско, че даже и гърците, които не са известни като най-големите толерасти по антична история, си го описват с латинските думи. Примерно - форумът е описан като форум, а не като агора.

 

 

 

 

 

 

 

Добре, все пак, че се различават пауни по скромните (в сравнение с предишния пост) римски мозайки, че иначе щях да си искам парите обратно 😏

 

 

 

Истинското македонско наследство, свързано с цар Филип II, откриваме на следващия етап от пътуването в другото каменяци-ЮНЕСКО в Северна Гърция край село Вергина. 

 

  

На 25.04.2016 г. в 13:24, krasen_denev каза:

ВЕРГИНА-първата столица на Древна Македония/преди преместването и в Пела/.Там се намира гробницата на Филип Македонски.Мястото отвън не е нищо особенно,но влезете ли в гробищният комплекс ще ахнете.Съкровището открито в гробниците е умопомрачаващо и ви пленява от пръв поглед.Обърнете внимание на венеца с жълъди и на щитът/част от доспехите на Филип Македонски/.Гробниците са включени в „Списък на ЮНЕСКО за световно-културно наследство”

Ахване - потвърдено!

 

 

 

 

 

 

 

Но ахването се отнася не само до могилата с гробниците, а и до Полицентричния (каквото и да значи това) музей, който изглежда не е съществувал, когато @krasen_denev  е ахвал. Обичам красиво аранжирани съвременни музеи. Как ще изложиш една купчина (буквално), събирани от древните гробници артефакти и още много повече артефактчета, си е изкуство само по себе си. И гърците са водещата сила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

преди 21 часа, домосед каза:

Ахване - потвърдено!

 

 

Лион е в списъка на ЮНЕСКО, защото там през последните 2000 години се е съхранило от  в сичко по малко що се отнася до архитектурни моди и стилове. Едно от историческите обяснения е, че центърът на града се е отмествал през епохите, вместо всяка следваща да преустройва вече съществуващия.

Според мене ключовата дума не е всичко, а е малко    , п редв ид че малко от образците са чак на ниво ахване в своя конкретен стил.

 

Римското, например, не е нищо особено. Пловдив води с поне една обиколка.

 

 

Романското и готическото са симпатични, но не са някакви велики шедьоври сами по себе си.

 

 

 

На ренесансовото особеното му е, че е ... ренесансово, ще рече - от XVI век. Сградите по тесните улици на Стария град изглеждат като най-обикновени многоетажни жилищни кооперации, само дето са със стотина години по-стари от най-старите такива, които сме виждали на други места. Примерно - в Италия. Не е ясно на кой зевзек първи му е хрумнало да подведе туристите, че най-интересното тук са комшулуците, та тълпите се ръгат по входовете на хората, провиртайки се между пощенските кутии, кладенците и водопроводните щрангове, за да излязат на отвъдната улица.

 

 

 

 

 

Внимание! Възможни са изненадващи срещи

 

 

 

Кметството се появава през XVII век, там където градът е тръгнал да се разраства - на полуострова между Рона и Саона. Бароково е, но обърнато с почит към предишното столетие на Ренесанса. И към някои тенденции от XXI век.

 

 

Значително по-интересно на архитектурното поле става чак към края на XIX век. 

В базиликата на хълма Фурвиер ахването е безусловен рефлекс!

 

 

 

Доколокто разбирам, ЮНЕСКО-то покрива и индустриалната архитектура от началото на XX век като кланицата, обърната на концертна зала от арх. Тони Гарние.

 

 

Но не стига до междувоенния (streamline) модернизъм, 

 

 

А според мене най-интересното започва още поне половин век по-късно.

Преминали сме през период на брутализъм 

 

 

и на злощастни урбанизационни експерименти от 1970-те и 1980-те, когато сградите са правоъгълни, уличното ниво е предоставено ексклузивно на автомобилите, а за пешеходците е направен видимо неуспешен опит да бъдат качени върху мрежа от надлези и тераси (където плочките се клатят и пръскат кал повече от по софийски квартаклни улици)

 

 

 

и сме стигнали до любимата ми с голяма преднина сграда в Лион - Националната опера по проект на арх. Жан Нувел от 1993.

Харесвам идеята да се изкоруби съществуваща сграда и да се вкара в освободеното пространство нещо ултрасъвременно като функция, визия и материали.

 

 

 

 

(Моята вечер играха операта Питър Граймз от Бенджамин Бритън, диригент Уейн Маршал. Ако имахме тема за опера, току виж съм ви разказал за оригиналните интерепретации на сексуалните привличания сред действащите лица на режисьора Кристоф Лой. Ама май нямаме 😏)

 

А в Лион продължават да изникват още нови и по-нови неша, някои с качества да останат емблематични и влязат в ЮНЕСКО, други ... времето ще покаже!

 

 

 

 

 

 

В допълнение: благодарност към @Kristiyan Desev за подсказката да пробвам метро C - ендемичен хибрид на метро и фуникулер 😎

 

 

[master_of_germs]

Археологическият обект Кернаве, Литва.

Намира се на около 35 км от столицата Вилнюс и представя над десет хиляди години от историята на региона, който периодично е бил населяван. Има праисторически погребения, средновековни отбранителни могили (изкуствено насипвани) с укрепления. Кернаве е била за няколко години и първата столица на Литовското княжество, преди рицарите от Тевтонския орден да го завладеят и опожарят. Тъй като посетихме обекта в понеделник, когато музеят беше затворен, просто се разходихме за около час из околността. Разписанията на автобусите от Вилнюс са едни никакви, дори и в работни дни, а пък в неделя почти никакви ги няма. Това беше едната причина да дойдем в понеделник. Другата беше. че уцелихме безплатна последна неделя от месеца, когато всички музеи в Литва са със свободен вход и тогава приоритет беше да посетим колкото може повече в самия вилнюс и в Тракай.

При всички положения не съжаляваме, че дойдохме, защото беше много добра смяна на обстановката спрямо приятната, но все пак градска среда на Вилнюс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разписанието от Вилнюс. Пътуват до Кернаве около час време. Тъй като автобусите продължават до град Ширвинтос и почти веднага тръгват в обратна посока, остава прозорец от един час за разглеждане. Иначе се чака твърде много за следващ рейс.

 

 

[master_of_germs]

Ами, да сложа малко снимки и от Вилнюс, чийто исторически център е обект на ЮНЕСКО и от средновековието насам в последните 500 тодини се е получил вкусен архитектурен фестивал от всякакви стилове...

Мишмаш не, ами направо крем-супа... РозАва! 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Двата обекта в Литва посетих през удължения уикинд покрай 24-ти май. В добавка към още шест, посетени в Германия по-рано, то месец май 2025 г. ми се явява рекорд с осем нови обекта в ромките на месец.

Но и през юни не останах капо. 😉

От трите дни в Хърватия два прекарахме по водопади и каньони, а третият беше ударен ЮНЕСКО ден, в който записах 3 2/6 новопесетени обекта. Двете шестинки са добавки към вече отбелязан обект с 6 подобекта. А именно: Венецианските отбранителни съоръжения

Вече съм посетил 5/6 от този жбект, като ми остава само Палманова...

 

Крепостта Св. Никола, пазеща входа на канала св. Антон, свързващ адриатическо море със залива на Шибеник. Намира се на малко островче, свързано с изкуствен земен насип с друго островче, което пък е свързано с брега посредством дървен пешеходен кей.. цалата разходка от мястото, където се паркират колите, е под един километър в посока.

Ако дойдеш пеш обаче не може да влезеш ъв форта. С цел опазването му, стои заключен. За да го разгледаш отвътре, трябва да си с организиран тур с корабче от Шибеник, в летния сезон са три пъти дневно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Откъм брега Шибеник е пазен от още три крепости, които могат да бъдат посетени с един общ билет от 13 евро. Иначе всяка поотдилно ефскъпа, примерно св. Михаил (Миховил на хърватски) отделно беше 11 евро, затова я гледахме само отвън.

 

 

 

 

 

Втората "шестшнка" от венецианските отбранителни съоръжения е целият стар град на Задар, където само нощувахме, но все пак нещичко видяхме.

 

 

 

 

 

 

 

...

[master_of_germs]

Шибеник си има и още един, самостоятелен обект на ЮНЕСКО: катедралата св. Яков.

 

Уникална смесица между готически и ренесансов стил, силно повлиян от Венеция и Флоренция. 

Не можахме да й се насладим цялостно, понеже хърватите имат уникален талант да скриват своите забележителности със скелета, в случая на площадчето до катедралата имаше построена трибуна заради турнир по стрийт-баскет. Така че почти нищо от тази стена не се виждаше. 

Вътре в катедралата е забранено да се снима, а входът за туристи е 7 евро (тука е редно @Argentique да се намеси, че преди година е било 5 евро). Аз съм изключително остър в отношението си спрямо всеки платен достъп до действащи християнски (и не сомо) храмове и никога не съм го крил. В случая ние оптимизирахме разходите, като влазохме да слушаме неделната служба, макар така да видяхме вътрешността на църквата доста половинчато.

 

 

 

 

 

 

 

Самият град Шибеник по-скоро е приятин, отколкото красив. Стръмни и тесни улички с много стърби, каменни къщи и зелени капоци на прозорците. Доста прилича а Котор в Черна гора, но силно влошена версия на Котор. Свежото в града беше, че над улициге вместо прани гащи се развяваха хиляди детски рисунки, останали така още от Деня на детето 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Argentique]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

хиляди детски рисунки, останали така още от Деня на детето 🙂

През юни в Шибеник има голям двуседмичен детски фестивал и рисунките са от него. Трибуните също и вечер затваряха площада за разни изяви. Бях миналата година почти по същото време. 

Няма само ти да си даскал, та 😜

[master_of_germs]

преди 39 минути , Argentique каза:

През юни в Шибеник има голям двуседмичен детски фестивал и рисунките са от него. Трибуните също и вечер затваряха площада за разни изяви. Бях миналата година почти по същото време. 

Няма само ти да си даскал, та 😜

Аз бих го направил поне двумесечен тоя фестивал 🙂

Ама другото си е така. Царе са да направят така, че да си скрият забележителностите, я със скелета, я с трибуни, я с чадъри от заведенията 😄

Това с чадърите с особена сила важи за следващия обект на ЮНЕСКО,  а именно - Трогир 😄

Ама то там в неделя рано следобед заведенията вече бяха пълни. Което значи, че по уличките пък беше достатъчно празно. Народът иска да яде на обяд. Ние - не! В последния ден на второто ми ходене в Хърватия най-накрая попаднах на свястна баничарница и сетринта си се бяхме ояли с баници до насита. Пекарна Елита в Бродарица, ама това не е за юнесковската тема 😄

 

Та на Трогир хубавото му е и че е на малко островче с широка крайбрежна и все има откъде да се снима по-мащабно. Иначе островчето е малко и един час стига да се обходи всичко, ако не се влиза по обекти и не засяда по заведения. А и цените по заведенията и в магазините за сувенири хич не са като за Оптимизатори на разходи... За разлика от Шибеник баири няма и капаците на прозорците не са зелени, а бели.