дневник Намибия - рядко населена, но много красива!

[Mary]

На следващата сутрин закусихме - май не писах, че към нощувките имахме включена и закуска - в тези времена няма познатите блок-маси, а ти дават основни неща и можеш да си поръчаш омлет, бекон, наденичка. Не е за вярване, но снимки - нямам. Имаше също кафе, чай, мляко и май сок някакъв.

 

И басейн било имало в кампа, но ние го виждахме само на закуска:

 

 

А на нашият водоизточник тази сутрин имаше поне едно животно:

 

 

Питам се дали ако изкараш целия ден само на един водоизточник ще видиш достатъчно животни?! Защото като обикаляме насам-натам сигурно се разминаваме във времето с разни животинки.

 

Тази сутрин Наско ме беше изпреварил и сам беше сгънал палатката. След закуската натоварихме катуна отново и тръгнахме към следващото място за нощувка - Namutoni Camp. Попътно щяхме да разглеждаме каквото можем.

 

Натам нямаше много движение, а животни си лежаха доволно на пътя и изобщо не се смущаваха от колата.

 

 

Този ден и в тази посока ми се видяха доста по-малко животни, но все пак имахме и хубави моменти на срещи със слонове, зебри и жирафи, а имаше и повече птички или поне ние ги забелязвахме повече.

 

Тръгнахме по един по-дълъг път навътре от главния и срещнахме доста зебри:

 

 

 

Но вече не се радвахме на зебрите като първите дни, когато ги срещахме извън парка - наситили сме се и търсим нещо ново.

Отбихме се и да видим по-отблизо този солен тиган, който се вижда не само от самолета, ами май и от доста по-високо.

 

 

Реално от толкова близо не може да се добие представа за огромните размери.

Наблизо имаше и кът за почивка + тоалетни:

 

 

 

След зебрите срещнахме и жирафи, които винаги са интересни за наблюдение, доста са фотогенични и са кротички - плашат се от шумове и бързо изчезват:

 

 

 

Не само животните бяха по-малко, но и релефът беше по-различен. Някак по-пусто и не толкова интересно ни беше в тази посока. Затова видяхме по път каквото можахме и тръгнахме към кампа.

 

Тук вече цялата ни група искаше да нощува в стая, с легло, баня и удобства. За щастие имаше свободни стаи, че и ни настаниха веднага.

Ето как изглеждат стаите там:

 

 

 

 

Цената, която сме платили е 1015нд на стая, като в тази цена имахме включена и вечеря.

Половината от групата ни вече беше уморена от лашкане по прашните пътища на Национален парк Етоша и решиха да отмарят, а ние двете с Галя се качихме отново в колата и продължихме да обикаляме - днеска има, утре няма, та никакви почивки за лудите ни глави.

Едва ли мога подробно да опиша къде ходихме, но пътувахме доста към отбелязани водоизточници, но не на всички си струваше да отидем. Все пак сме много доволни от видяното.

Ето едно място, което изглеждаше много симпатично и където дойдоха да пият вода много животни. Първоначално се забавлявахме с пиенето на вода от жирафите - заемат странна стойка и са много смешни в позиция водопой:

 

 

 

 

Антилопи има навсякъде и по всяко време - аз не запомних всички видове, но все бяха симпатични:

 

 

 

После дойде голяма стато от Гну - хубави са за наблюдение, защото все са на големи групи и правят еднакви неща:

 

 

 

После тръгнахме по един път покрай соленото езеро, но там освен птички не видяхме друго:

 

 

 

 

 

 

Трудно се снимат птици, а и ми липсват умения, но поне пробвах.

 

Леко обезверени, че изобщо ще видим нещо интересно в тази част на парка се насочихме към следващия водоизточник. Огромно беше удивлението ни, когато там се срещнахме с голямо стадо слонове. Всички знаят, че те не са съвсем безопасни - огромни са и могат да атакуват дори джипа.

 

 

Нямаше никой друг освен нас на това място и първонално малко от далеч ги наблюдавахме, после леко се приближихме, но с едно наум и с възможност за бързо отстъпление, като през цялото време следяхме поведението на слоновете - дали ни забелязват, дали разперват уши недоволно. Хем бяхме възхитени, хем леко поизплашени.

 

 

А слоновете са забавни за гледане.

Ето един, който мялко се е понакалял и сигурно майка му ще му се кара:

 

 

Този, беше единственият, който се поинтересува от нас - следеше ни, приближаваше се и доста време ни изучава:

 

 

Добре, че по някое време се появиха едни жирафи, които отвлякоха вниманието му от нас:

 

 

Хич не са социални животни тези слонове - не пускат никой друг да пие вода, докато те са там. Голямо дебнене пада между останалите животни и слоновете, като повечето се държат на прилично разстояние от слоновете.

А иначе като ги погледнеш са една мила картинка, а единия от тази снимка беше огромен:

 

 

По някое време дойдоха още две коли, та малко си отдъхнахме, че не сме сами сред стадо слонове, а те продължаваха да се забавляват.

 

 

Доста време прекарахме със слоновете, те се ровеха в пясъка, пръскаха се с вода, побутваха се, но вече не ни обръщаха внимание.

Последна за посещение бяхме оставили дупката най-близо до входа на кампа, а там - пълно с жирафи - навсякъде, където погледнеш имаше жирафи и жирафи.

 

 

 

 

Решихме, че ни стигат толкова животни за това пътуване и се отправихме съм стаята, където беше важно да се изкъпем, че това щеше да е екстра, която да ни липсва в следващия ден.

Изкъпали се, отидохме и да видим какво ще ни нахранят. Оказа се доста вкусна яденето на всички ни, а колко било хубаво някой да ти сготви, да ти сервира, че и чиниите да ти измие...

 

 

 

 

Три порции съм снимала, че двама ядоха едно и също. Всички бяха доволни от това, което са избрали.

А след вечерята, ни очакваха отново белите чаршафи на удобните легла.

 

Ако трябва да избирам само единия от двата посетени от нас кампа, бих избрала Okaukuejo Camp.

 

Следва...

[FlyTraveler]

преди 9 минути , Mary каза:

 

 

Антилопи има навсякъде и по всяко време - аз не запомних всички видове, но все бяха симпатични:

 

 

Ако трябва да избирам само единия от двата посетине от нас кампа, бих избрала Okaukuejo Camp.

 

Следва...

В Етоша има един вид импали, каквито не съм виждал никъде другаде - Black-faced impalas (чернолики би трябвало да се преведе на български), имаш в поста си снимка на такива.

Иначе и аз бих избрал лагера Окакуйо пред Намутони, ако трябва да избирам само един от двата, заради много по-хубавия водоем и черните носорози. Иначе районът около Намутони, като, че ли ми харесва малко повече. Има и още един държавен лагер в Етоша - Халали (не си спомням дали беше писала за него назад в пътеписа). Там е интересен водоема - пейките са високо на скала и се гледа надолу, но все пак предпочитам Окакуйо и Намутони.

Много хубави sightings сте видяли и снимките ти на птици са си доста добри, особено за начинаещ в тази област.

[Mary]

Време е да завърша започнатото, че вече забравих къде съм била.

 

В този ден ни очакват повече от 500км. в посока Spitzkoppe.

Това беше маршрутът ни:

 

 

Станахме рано, а изгревът на слънцето посрещнахме по пътя:

 

 

Този ден в голямата му част пътувахме по асфалтирани пътища, които не дават реално да развиваш много по-голяма скорост, но поне е по-комфортно - не друса, няма прахоляк.

Докато пътуваме, се опитваме да наблюдаваме и как живеят хората - като цяло трудно.

 

 

 

И там, както и при нас, можеш да видиш полицейска кола до пътя, която следи за нарушения:

 

 

Видяхме и голяма катастрофа на товарен влак:

 

 

Обстановката не изглеждаше хаотична, а хората знаеха какво правят. Надявам се да е нямало жертви.

 

Пореден пропусквателен пункт - тук май беше единственото място, където ни направиха забележка, че сме без маски в колата - и глоба трябвало да ни напишат, но не го направиха. Маските свалихме още докато се виждаше пункта в огледалото - ние вече десет дни почти живеем в тази кола, те се сетиха маски да искат от нас.

 

 

 

Покрай пътя има изгадени места за почивка - обикновено има сянка, маса, място за сядане и кошове за боклук. Възползвахме се от едно такова място, за да обядваме.

 

 

Спирахме на бензиностанциите за тоалетна, както и да заредим преди да отбием към Шпицкопе, където пътят вече стана отново чакълест и разбира се с ограничение от 100км.

 

 

Шпицкопе е група от гранитни върхове, с най-висок от тях достигащ близо 1800 метра

За това място да кажа, че бях леко неориентирана - виждаше ми се огромно, не знаех каква е точно организацията.

Реално се спира на Рецепцията, където получихме карта и някакви указания.

Баня има до рецепцията - а желаните места за нощувки са поне на 3-4км. Предвид, че ще разгънем и палатките, разбрахме, че душ тази вечер няма да има. Ще го преживеем. Тоалетни има близо до местата за нощувки, но са външни, без вода, без никакви удобства. Ами - вода имаме в туби/шишета, дезинфектат също, та нищо няа да ни спре да изживеем една нощ некъпани, неогледали се, припомнили си какво е да живееш като преди мнооооого години. Впускаме се с нетърпение в тази нощувка - това все пак е последното ни опъване и сгъване на палатки - ох, доживях го най-накрая! Сигурно и Наско си отдъхна, че мъката му свършва.

 

 

 

Като най-търсени места за нощувка ни казаха че са тези до арката долу в средата - 5,6 и тези, от които се наблюдава залеза - 10 А, В.

Голямо чудене настана, но решихме първо да видим арката и тогава да решим, защото времето напредваше и като се стъмни е по-трудно и за ориентация, и за разгъване на палатките.

Ето я и Арката. Всъщност има няколко арки в парка, но ние видяхме само тази. Времено не ни стигна да обикаляме повече.

 

 

 

 

За да стигнеш съвсем до отвора се катериш по скали, които не са толкова стръмни, но е добре да си с подходящи обувки.

 

 

 

После се качихме отново в колата и продължихме към следващото място, подходящо за нощувка - и там започна едно чудене къде да е, доста време избирахме от останалите свободни места, защото най-хубавите вече бяха заети. Натуткахме се с избора, паркирахме колата и разпънахме палатките.

Тук също има арка, но аз не се катерих до нея. Бяхме заети да се снимаме четиримата в палатките, което се оказа трудна работа на самоснимачка за 10 секунди. Търчах като луда, но едва успявах да стигна до останалите - голям смях беше докато докараме прилична снимка.

 

 

Докато Наско стъкмяше огъня се поразходихме наоколо. Красиви са скалите, особено като започне за ги огрява ниското залязващо слънце, когато придобиват един прекрасен червеникавцвят, открояващ се на синьто небе.

 

 

 

 

Снимките озибщо не могат да предадат очарованието, но са някакъв спомен.

Слънцето постепенно се отправи към залеза си, а ние направихме по сто снимки на тези мигове.

 

 

 

 

Винаги ми е харесвало, когато има някакво дърво в посоката на залеза и слънцето си играе в клоните му.

След миг е вече го няма - оставя само червената диря с обещанието за утрешния ден...

 

 

Огънят обаче е на ниво - топли душите и сърцата ни.

 

 

 

И когато стана непрогледен мрак, беше време да вдигнем главите нагоре и да се насладим на най-ярките звазди, които можете да си представите. Опияняващо е, романтично, каращо те да мечтаеш и да благодариш на Бог, че си успял да видиш и тази красота.

Да ви ги покажа звездите освен?!   Това снимах аз:

 

 

А така трябваше да изглежда снимката ми(следващата снимка е от нета на същото място):

 

 

Излишно е да казвам, че не липсата на статив ми беше проблема, а уменията.

 

Мога да кажа, че не обиколихме много места в този парк, вече бяхме преситени от красоти и го карахме лежерно. Ако е бил в плана ни в началоно на пътуването, сигурно сме щели да бъдем по-големи ентусиасти, но аз съм доволна от видяното и усетеното на това магично място.

 

Следва...

[Mary]

Слагам финалната точка на това незабравимо пътуване.

 

Сутринта станахме рано, като дори не подложихме на обсъждане да търсим място за наблюдение на изгрева - дали защото времето ни притискаше, или вече бяхме преситени, но натоварихме катуна и тръгнахме.

Спряхме на входа да се измием, че както казах, при камповете течаща вода няма, взехме си довиждане със сънения служител, който разбудихме да ни отвори и се отправихме към Уиндхук по следния маршрут:

 

 

Защо бързахме ли?! Имахме час, до който трябва да върнем колата, но преди това искахме да минем да си направим необходимите PCR тестове за прибирането ни към България. Бяхме намерили лаборатория, където минаваш на открито с колата и процедурата е доста бърза, но не знаехме колко време ще се наложи да чакаме.

 

Та слънцето ни завари вече по път:

 

 

В районите, през които минавахме, е характерно производството но дървени въглеща, затова е често срещато покрой пътя да се види тази картинка:

 

 

Сравнително бързо се придвижвахме, но все пак си има ограничения на пътя, както и вече познатите ни проверки:

 

 

С приближаването към столицата и къщите покрай пътя станаха по-големи, приветливи и подредени.

 

 

В Уиндхук се озамотахме докато намерим къде точно е входът за мястото на тестване, но успяхме да го открием. 

Лабораторията се намираше някъде тук. Външна, минаваш с колата, попълваш на таблет данните си и накрая минава лаборант да ти бръкне в носа/гърлото.

Резултатът се получава на мейла.

 

 

Да ви опиша ли какъв цирк бяхме там?!

През цялото ни пътуване не сма общували с много хора, но все пак при мисълта, че може някой от нас да даде положителен резултат се напрягхме, затова предприехме народни "методи" за прочистване на носоглътките ни, включващи промиване на носа, гаргарене с уиски и вода за уста. Първо обаче трябваше да изровим уискито от багажника, а там съм показвала какво е положението - та докато сме се подредили с колата и чакам, разхвърляме багажерии. Успешно са нагаргарихме, но не искам да си помисля на кокво е миришело в купето на колата.

Важното е, че резултатът ни беше отрицателен, което донесе спокойствие в редиците ни. Всъщност не беше съвсем спокойно, че резултатите на 3-ма от нас дойдоха, а 4-тия го нямаше. Започнахме да се тюхкаме какво става и да правим планове какво можем да предприемем. В крайна сметка се обадихме в лабоаторията, казахме какъв ни е случая и от там съзействаха за получаването и на последния резултат. Предполагаме, че понеже за два от резултатите беше посочен един и същи мейл, може да е станало объркване.

 

Та взеха ни пробите, заредихме за последен път с гориво и отидохме да връщаме колата. Нямахме никакъв проблем - огледаха всичко, измиха я и ни пожелаха приятно пътуване към Европа. Последна снимка на изминатите километри:

 

 

Настанихме се в същия хотел от първата ни нощувка -  Chameleon Backpackers за две нощувки. Абсолютно излишна беше втората ни нощувка, но нямахме избор, защото ни промениха датата на полета с един ден и нямаше как да преправяме цялата програма, а нямаше и полети всеки ден.

Затова буквално се разложихме след толкова натовареното пътуване - лежане в легло, придружено от наличие на интеренет ... ех, какъв живот!

Отделихме се от леглата, за да отидем да пазаруваме нещо за ядене и нещо за спомен. Има интересни магазини за сувенири, за дрехи и т.н.

Разбира се, докато се мотаехме не спирах да се радвам и на хората. Жените им са красиви, с дълги коси и интересни прически.

 

 

Полетът ни беше много рано сутринта, а от агенцията, от която бяхме наели колата, ни изпратиха превоз до летището.

 

 

Рано-рано, преди още слънцето да надникне на хоризонта, ние вече надничахме към пистата:

 

 

В очакване на нашия самолет:

 

 

Летището е малко, има няколко малки магазинчета, от където купих с последните налични намибийски пари нещо дребно.

 

 

Вече сме в самолета, по някаква случайност бях в по-лачената икономична класа:

 

 

Последни кадри на Намибия от въздуха:

 

 

 

Докато позяпвахме, Луфтханза ни нахраниха:

 

 

И някак бързо ми се стори, че стигнахме в Германия:

 

 

Франкфурт не е любимото ми място за трансфер, но имахме достатъчно време.

 

 

Последен полет за това пътуване и малко европейски облаци:

 

 

Тръгнахме рано, но стигнахме по тъмно. Рядко нямам нито една снимка, която да става за показване, но този случай е от тях. Я една размазана снимка да приложа:

 

 

Живи и здрави се прибрахме от това незабравимо пътуване.

 

От дистанцията на изминалото време мога да кажа, че пътуването в Намибия е едно огромно удоволствие.

Изключително подходящо е за "потапяне" в истинската Африка. Хората са любезни, пътищата не са натоварени.

Единственото, което бих променила е начина ни на спане - много ме натоварваше това непрекъснато разгъване и сгъване на палатките. Вярно е, че е едно различно усещане, но бих го пропуснала.

Навсякъде имаше възможност да се нощува в стая, на легло с чаршафи.

Срещите с дивите животни в естествената им среда са незабравими.

Още като се върнахме започнах да правя планове за ново посещение на Африка, но засега не съм го осъществила. Дано е по-скоро.

 

Благодарностите за това изумително пътуване са за цялата ни компания - най-издръжливата ни шофьорка - Галя, най-силният и търпелив мъж - Наско, а за мен и @slujitel оставаше да се забавляваме.

 

Надявам се, че написаното ще бъде полезно за тръгналите към Намибия.

Всякакви въпроси са добре дошли, защото дестинацията си заслужава напълно!

Край на пътеписанието, но не и край на писането в темата.

[chandni]

На 11.05.2022 г. в 16:02, Mary каза:

 

И когато стана непрогледен мрак, беше време да вдигнем главите нагоре и да се насладим на най-ярките звазди, които можете да си представите

Небето е уникално нощем! Звездите просто те прегръщат. За пръв път го видяхме, замръкнали до едно масайско селище в Серенгети и беше любов от пръв поглед. 

Благодаря, @Mary, за споделеното! Намибия предлага много красота за окото. 

[Sun4o]

Благодарности и от мен за споделеното.

Аз да попитам - доволни ли сте от самоорганизацията си?

В смисъл, ако сега трябва да ходите, пак ли със собствена организация ще идете или ще наемете турове?

Дали щяха да ви заведат на по-така местенца и да видите повече животни да речем?

Щото не обичам в бедни държави да ни цакат, все едно сме в Исландия например, макар че се подготвям за такова.

Нашата програма е 8-дневна и ще включва Etosha и Sossusvlei. 3 дена за едното и 4 за другото. Предполагам за Етоша ще е 4-дневната, но приемам и опровержения🙂

На нас (4 човека) това ни е дилемата към момента. Организирано или самоорганизирано. 
И ако не е тайна - какви пари е един джип, без палатките отгоре. Ще сме на хотелчета, не ми е ок вашето преживяване с вятъра и палатките😀.

Може и други да се включат в разсъжденията и въпросите ми, стига да няма против авторката.

[Mary]

преди 2 часа, Sun4o каза:

Благодарности и от мен за споделеното.

Аз да попитам - доволни ли сте от самоорганизацията си?

В смисъл, ако сега трябва да ходите, пак ли със собствена организация ще идете или ще наемете турове?

Дали щяха да ви заведат на по-така местенца и да видите повече животни да речем?

Щото не обичам в бедни държави да ни цакат, все едно сме в Исландия например, макар че се подготвям за такова.

Нашата програма е 8-дневна и ще включва Etosha и Sossusvlei. 3 дена за едното и 4 за другото. Предполагам за Етоша ще е 4-дневната, но приемам и опровержения🙂

На нас (4 човека) това ни е дилемата към момента. Организирано или самоорганизирано. 
И ако не е тайна - какви пари е един джип, без палатките отгоре. Ще сме на хотелчета, не ми е ок вашето преживяване с вятъра и палатките😀.

Може и други да се включат в разсъжденията и въпросите ми, стига да няма против авторката.

Хиляда процента отново сами щяхме да отидем. Незаменимо е да можеш да правиш това, което искаш, по времето, по което ти искаш.

Ако колебанията ти са дали ще видите достатъчно животни, то мога да кажа, че ще видите. Дали ще видите всички най-най животни никой не може да ти гарантира, дори и най-добрият познавач на парка. В сухия период в Етоша няма как да не видите всякакви животни - просто обикаляте водоизточниците и гледате.

Никъде не се почевствахме цакани, но цените са високи, поради интереса на туристите.

3 за Сосусвлей ми се виждат много, но пък може да обичате пустините и да искате да се изкачите на всички дюни.

Цената на джипа, заедно с оборудването беше около 3х лева за две седмици. Предполагам не е била най-ниската цена, но когато бяхме резервирали - още преди Пандемията, цените и търсенето бяха високи.

За спането в хотелчета - това е по-добрият избор.

[Sun4o]

преди 17 минути , Mary каза:

Хиляда процента отново сами щяхме да отидем. Незаменимо е да можеш да правиш това, което искаш, по времето, по което ти искаш.

Ако колебанията ти са дали ще видите достатъчно животни, то мога да кажа, че ще видите. Дали ще видите всички най-най животни никой не може да ти гарантира, дори и най-добрият познавач на парка. В сухия период в Етоша няма как да не видите всякакви животни - просто обикаляте водоизточниците и гледате.

Никъде не се почевствахме цакани, но цените са високи, поради интереса на туристите.

3 за Сосусвлей ми се виждат много, но пък може да обичате пустините и да искате да се изкачите на всички дюни.

Цената на джипа, заедно с оборудването беше около 3х лева за две седмици. Предполагам не е била най-ниската цена, но когато бяхме резервирали - още преди Пандемията, цените и търсенето бяха високи.

За спането в хотелчета - това е по-добрият избор.

Благодаря.

Аз под 3 дена за Сосусвлей имам предвид от тръгването от Уиндхоук до връщането. Тоест за разглеждане ще имаме 1-1,5 дена максимум.

За Етоша е същото, с пътя. Все пак по един ден в посока кажи-речи се губи.

Доста скъп е джипа…това имах предвид с цакането, ама какво да се прави…

[chandni]

преди 4 часа, Sun4o каза:

Доста скъп е джипа…това имах предвид с цакането, ама какво да се прави…

Цена 150-ина евро на ден за нови truck-ове на до 2 години не мисля, че е висока. Направи си сметка колко струва един такъв трак нов и колко трябва да струва на ден, за да си избият инвестицията и да им остане и печалба. Hilux без някакви глезотии е от порядъка на 50-ина хиляди евро "гол като пушка". От там нататък те правят доработки - допълнителен резервоар за гориво, резервоар за вода, офроуд гуми, пълно къмпинг оборудване и т.н., и т.н. В Исландия плащахме 179€ на ден за миниванче Nissan NV200 на 5 години и 120К км, в Намибия платихме около 1000€ за 10 дни за чисто нов Hilux на 42 км. Поне компанията, от която ние наехме, сменят автомобилите си на всеки 2 години. Не те пускат да обикаляш из пустошта с развалина, която може да те остави някъде, където с дни никой да не мине. А цените на автомобилите в Исландия и в Намибия едва ли се различават, без значение какъв е стандартът на живот. Та не, не мисля, че джиповете са скъпи.

[ivooo]

На 20.05.2022 г. в 7:44, Sun4o каза:

На нас (4 човека) това ни е дилемата към момента. Организирано или самоорганизирано. 
И ако не е тайна - какви пари е един джип, без палатките отгоре. Ще сме на хотелчета, не ми е ок вашето преживяване с вятъра и палатките😀.

Може и други да се включат в разсъжденията и въпросите ми, стига да няма против авторката.

 

 

 

         Здравей ,

 

Върнахме се преди седмица от 20-на дневно обикаляне в Намибия .

 

Преди да отговоря искам  да благодаря на всички дали си труда да напишат по някой ред за Намибия . На @Mary , @FlyTraveler , @chandni , @ruwenzogy , @Tedy @patilana @Stanislav Dimitrov @krasen_denev . Ако забравям някой моля за  прошка.

За втори път след Куба ми се случва поради 3-годишното  отлагане на дестинацията да прочета предварително всички теми , а не след това както обикновено 🙂  .  

 

 Малко уточнение . Намибия  НЕ Е БЕДНА СТРАНА в която ни цакат 🙂  . Не съм правил подробни изследвания , но от разговорите с местните в много сфери на големите градове заплатите са по високи от тези в България 😢 . Цените в магазините са горе долу на нивото на тези в Б-я и Европа . Картовите разплащания са навсякъде .  Цената на горивото е по-ниска . Още преди 15-20  години много западноевропейци започнаха да си купуват имоти в Намибия основно в района на Swakopmund  и Walvis Bay . Понастоящем цените на недвижимите имоти в този район надхвърлят тези в София .

Разбира се има и голяма мизерия ( според европейския мироглед ) и места в които хората си живеят както преди няколко хиляди години .   Както се казва щастливи в ада пък ние нещастни в рая 🙂  . 

 

 

 Джипа го взехме от фирмата на @chandni  не съвсем нов  . Струваше ни около 160-170 Е на ден , но го резервирах последната седмица .Цената е с пълна тяхна застраховка и самоучастие само 100Е , както и с пълно къмпинг оборудване от което ползвахме 2 чаши за бира , 2 чинии , щипката за скара и кибрит. И разбира се хладилника 🙂  . 

 

 

Разликата между джип с оборудване и такъв без е минимална , така че пак бих взел с оборудване дори само заради хладилника . Работи на собствен акумулатор нон стоп , а от 4 степени още на 2-та  степен бирата е на ледена каша .  Колкото по рано се резервира колата , толкова по-евтино излиза . Има фирми които предлагат доста стари и амортизирани макар и поддържани джипове  . Те излизат понякога на половин цена . И такива като тази , които непрекъснато си обновяват парка и след определено време и километри продават колите . Въпрос на личен избор е.

 

 

 

 Sossusvlei е рай за фотографите .  Природата е изключително живописна и предполагам че те могат да откарат и по месец там 🙂  . Ако не си такъв обаче  повече от половин ден  е достатъчен даже заедно с каньона Сесрием . Разбира се ако смяташ по незнайни причини  да изкачваш дюни работата  става съвсем друга 🙂  .   

 

 

 

   С настаняването в момента няма никакъв проблем даже от ден за ден , но все пак ключът към щастието според опита ми са  държавните резорти на NWR .  За тях е хубаво да се плати по рано . Да от държавни служители и държавни хотели не могат да се очакват чудеса , но са чисти , просторни , на половин цена от частните и най вече на ключови понякога уникални места . Настаняването ни ( както в частни така и в държавни хотели ) струваше между 50$ и 200$ на вечер за двойна стая ( в повечето случаи уединено бунгало )  .

 

 

 

 

 Няма да коментирам палатките щото имам приятели , които все още ги предпочитат .

 

 

Но за нас спането на чисти бели чаршафи , без драматични близки срещи с рояци насекоми и тоалетна за която не се налага да слизам всеки път от покрива на колата 🙂 . Това е начина ни на забавление .

 

Всекидневното опъване и прибиране на палатката след/преди изморителен и дълъг ден също не е за коментар . Когато искам романтика не слизам от покрива а просто излизам и сядам пред собственото си бунгало или на собствената си тераса с чаша в ръка гледам звездите слушам звуците на нощта и получавам същата , а може би и по голяма доза от нея . 

 

 

 Намибия е около 8 пъти по голяма от Б-я . За 20-на дни обиколихме повечето топ места за които е писано и тук . Навъртяхме около 6000 км .  Открихме си и няколко наши и много интересни такива . Може би ни трябваха още 10-на дена и вероятно пак ще се върнем .  За да не превръщаме забавлението в изтощителна , досадна работа и денонощно каране на кола отложихме водопада Виктория и Ботствана за едно или няколко отделни пътувания  . За Етоша в началото бях предвидил само 2-3 дена . Останахме 6 🙂 .

 

 

Името парк някак си звучи умалително . Всъщност има 4 гейта за вход в Етоша  . Влизането е сутрин примерно към 7.0 , а времето за излизане 18.3ч .В същото време  разстоянието между 2 та крайни входа е над 400 км колкото от София до Бургас . Много е гадно като се зазяпаш по разни животинки към 17.0ч  да се усетиш че си на 100 км от най близкия вход , а ограничението на скоростта вътре е 60 км/ч .  Нямаше ден в който да не разцепим секундата преди затваряне на портите на  2 🙂  .

За нас всичко беше забавно и интересно  , но ако трябва да ги степенувам . На първо място са парковете с животинки . Бих прекарал възможно най много време в тях . Но това са си нашите предпочитания .

 

 

 Освен Etosha и Sossusvlei не бих пропуснал и Sandvishawe .

 

 

 

 

Може би също  миризливите тюлени на Cape Cross .

 

 

Spitzkoppe , село на химба , платото Waterberg .

 

 

Към тигрите ,делфините , слоновете и т.н с които сме се гушкали , в Намибия  добавихме и гепард !!!! .

 

 

Две местни кифли в Popa Falls 🙂 . 

 

Сафарита и паркове  много , но малко са резерватите , където е разрешено самостоятелно да си правиш такова . Аз поне се сещам само за още 2 .

Когато си сам може спокойно да пиеш гол или хайде по пешкир да е 🙂  , ледена  бира в колата , да ядеш чипс и да си снимаш животинки 🙂 .  

 

 

Безкрайните сменящи се непрекъснато ландшафти без хора или почти без такива .  Чистата природа без каквито и да е замърсители . Няма  даже спътников сигнал на обширни територии  . Дивите животни . Нощното небе обсипано с безброй звезди  и галактики .  Всичко това е вид медитация .  Да се прави организирано Намибия ми звучи като кощунство ! 

 

Също и глупаво . Нещо като някой да ти направи организирано посещение в МОЛ-а 🙂 .

 По скоро се отърви от останалите двама в колата и запуши устата на третия 🙂 

 

 

.  

[Sun4o]

 

 

На 20.05.2022 г. в 15:04, chandni каза:

А цените на автомобилите в Исландия и в Намибия едва ли се различават, без значение какъв е стандартът на живот. Та не, не мисля, че джиповете са скъпи.

Мхм, грешка😉

В Тайланд пикапите, които в България са 50+ евра, са по 30-35 000 долара. В Щатите също са доста по-евтини, поне до преди 5-6 г. Дотук са проверените от мен лично.
Но не искам да създавам полемика или спорове излишни.

За цял свят цените са различни. Стандарт, мита, акцизи, договори, потребление, всичко има значение.

 

[FlyTraveler]

На 21.05.2022 г. в 23:36, ivooo каза:

 

 

 

         Да се прави организирано Намибия ми звучи като кощунство ! 

 

Също и глупаво . Нещо като някой да ти направи организирано посещение в МОЛ-а 🙂 .

 По скоро се отърви от останалите двама в колата и запуши устата на третия 🙂 

 

 

.  

Изключително хубаво пътешествие сте направили за 20 дни, браво! Ти си окумуш момче и винаги изпипваш нещата. Аз винаги деля Намибия на две - или правя на север или на юг от Виндхук, като Сосусвлей и Уолфиш Бей/ Sandwich Harbour са пресечна точка и присъстват и в едните и в другите маршрути. Като основни паркове за животни, ако е на юг от Виндхук, отивам в междуграничен парк Кхалахади в южната част на Калахари (на територията на РЮА и Ботсвана, но има вход и откъм Намибия), а ако е на север - Етоша, като за най-интересен и красив такъв на север от столицата намирам Нкаса Рупара - изключително див и всичко е почти същото, както в частната концесия Линиянти в Ботсвана (пак може да се направи сафари с лодка по река Линиянти), само, че за престой на 1/10 от цената отвъд границата. Искам да подчертая, че за мен лично междуграничния парк Кхалахади е съпоставим напълно с Етоша по красота и по интересни животни (въпреки, че няма слонове и носорози, има много големи котки и хищни птици, като цяло съм виждал повече лъвове и гепарди там). Етоша е супер, леко ми е ширпотребен, но пак много го харесвам и могат да се видят изумителни гледки.

Организирано изобщо не е лошо, особено ако ти (в случая аз) си правиш организацията. Първият път преди 6 години, ходих само с дъщеря ми, но с местен гид, който познаваше много добре местата, имаше сателитен телефон и шофираше, докато аз снимам, зяпам или дремя. Следващите два пъти вземам спътници, за да делим разходите, отново с опитни местни гидове. Снимам на воля, гида готви, докато сме на къмпинги и най-важното за мен - имам много повече пространство и комфорт в специализиран сафари джип, отколкото в Toyota Hilux пикап (първият път бяхме с такъв), даже и да сте само двама в пикапа, пак не е същото, да не говорим, че не се вдига/ отваря покрива на пикапите и даже и на джиповете под наем (и да има люк/ sunroof, пак не можеш да се изправиш удобно като хората). Представи си custom-built сафари джиповете в Кения/ Танзания, сложи им и отделен климатик за пътниците отзад, освен този при гида на таблото. Хладилника е вътре при нас, отваряш докато гида шофира и си вземаш студена бира, няма нужда да спираш и да бъркаш в багажника отзад. Можеш даже и да я изпиеш докато си пътуваш, без да се притесняваш, че ще те провери пътна полиция за алкохол. 🙂🙂  То ако си в парк за диви животни, нямаш и право да слизаш от возилото, освен ако не си на пикник място.

Където аз ходя, има места, които са трудни за шофиране - примерно дълбок пясък, баир нагоре и завой. Опитен гид го взема понякога на 3-ти, 4-ти път със заключен диференциал. Ако не мога да заключвам диференциала (не съм сигурен дали всички пикапи могат) и не съм опитен, става интересно.

Като седна на първи ред зад гида, съм по-високо от него, а пред мен има друго предно стъкло, все едно съм мерач в танк, нещо, което никога не съм виждал в сафари джиповете в Източна Африка. Между предното стъкло и мен има рафт с ограничител откъм моя край, където спокойно си разполагам тежките фотоапарати/ обективи и са ми подръка по всяко време. Има и VHF radio, с което може да се разменя инфо с други джипове в парковете и да се следи по разните честоти радио обмена къде какво животно е видяно и съответно да се сменя посоката.



 

 

Сега на това майското пътешествие, първият ден се прецака електрониката на единият от двата джипа, започна да губи мощност. Веднага след 50 км. си направихме среща със собственика на сафари фирмата, който ни докара един пикап Hilux и взе сафари джипа за 3 дни за ремонт (след това отново ни го докара на майната си). През това време се редувахме кой да е в пикапа на по-неудобно. Освен това, ако беше рент-а-кар, нямаше да ни я заменят след около час. Изобщо не е моя грижа какво се случва с возилото, при проблем, има кой да мисли. 

И един друг момент, Hilux-a е ОК, хубава машина, но не е особено тежък, нито ламарината му е толкова здрава. Миналата година в Етоша ни нападна и удари черен носорг. На най-здравата част на Land Cruiser-a (колоната между двете врати), направи такъв огромен дент, че ако беше пикап, щеше да го пробие и евентуално да го обърне. Реакцията на гида също беше светкавична, не знам дали аз бих реагирал толкова бързо и адекватно. Атака на слон би могла да е доста по-опасна и не е като да не се случват. Особено като не можеш да познаеш ако мъжкар е in a musth. 🙂🙂 
 

Така, че има много неща, които да се вземат под внимание. 🙂 🙂 

П. П. Казвайки всичко това, живот и здраве, на 14-ти август отивам отново в Намибия - дежурните Сосусвлей и Уолфиш Бей/ Sandwich Harbour + Шпицкопе, парка Етоша, 3 парка в ивицата Каприви (двете части на Буабуата и споменатия по-горе Нкаса Рупара) + водопада Виктория в Зимбабве, където си хващам онази работа под мишница и пресичам в Ботсвана, където пък продължавам още две седмици с тамошен сафари оператор по същата схема (повечето от останалите се връщат със самолет от там), а намибийските гидове връщат джиповете във Виндхук. 🙂  Набирам съучастници за това приключение, ако има желаещи, да ми пишат лично съобщение. И за Намибия и за Ботсвана (там маршрута е много-обхватен и къмпингите са ексклузивни само за нас, не просто място в обществен къмпинг). 🙂 🙂 

 

[Sun4o]

От това, което разбирам, е по-добре да се спи в рамките на националния парк Етоша, за да не се плаща всеки ден вход, нали така?

И в тази връзка имам 2 въпроса:

 

1. Къде всъщност е входа, че да се ориентирам за B&B?

2. Колко струва входа на човек/кола?

[Mary]

преди 8 минути , Sun4o каза:

Къде всъщност е входа, че да се ориентирам за B&B?

Входовете за Нац.парк Етоша са няколко - 4 ако не бъркам.

Ние влезнахме през Galton Gate и излезнахме през Namutoni. 

Има още два входа - близо до Okaukuejo(Anderson’s Gate) и King Nehale Lya Mpingana Gate от северната страна, който не знам дали сега е отворен.

 

преди 12 минути , Sun4o каза:

Колко струва входа на човек/кола?

80 нам.д. на човек + 10 за кола с до 10 места.

 

Сигурно ще е по-евтино да нощуваш извън парка, но те съветвам все пак да размислиш и да направиш нощувките вътре в парка - Okaukuejo например.

Освен, че ще шофираш по-малко, ще можеш да се насладиш и на наблюдаването на животни в техния водоизточник до късно вечерта.

Вратите се отварят/затварят в определени часове и шофирането в парка по тъмно не е разрешено.

[Sun4o]

преди 3 минути , Mary каза:

Входовете за Нац.парк Етоша са няколко - 4 ако не бъркам.

Ние влезнахме през Galton Gate и излезнахме през Namutoni. 

Има още два входа - близо до Okaukuejo(Anderson’s Gate) и King Nehale Lya Mpingana Gate от северната страна, който не знам дали сега е отворен.

 

80 нам.д. на човек + 10 за кола с до 10 места.

 

Сигурно ще е по-евтино да нощуваш извън парка, но те съветвам все пак да размислиш и да направиш нощувките вътре в парка - Okaukuejo например.

Освен, че ще шофираш по-малко, ще можеш да се насладиш и на наблюдаването на животни в техния водоизточник до късно вечерта.

Вратите се отварят/затварят в определени часове и шофирането в парка по тъмно не е разрешено.

Благодаря!

Знам за нощувките, ама много хапят…250-400 долара американски, не намибийски…

 

Някакъв съвет за нощувка в стая с тоалетна и баня вътре в парка на човешки цени за октомври?

Сайт или съвет?

[Mary]

преди 2 минути , Sun4o каза:

Знам за нощувките, ама много хапят…250-400 долара американски, не намибийски…

 

Някакъв съвет за нощувка в стая с тоалетна и баня вътре в парка на човешки цени за октомври?

Сайт или съвет?

Ние от официалните сайтове бяхме резервирали, но не за хотелскте части, а за къмпингите.

Понеже пътувахме насред пандемията, на място си взехме стаи на прилична цена в хотелските части, но това е неприложимо в обикновени години.

 

Я да тагнем @FlyTraveler дали той има някакво предложение?

[Oshko]

Цените са солени, още свиквам. Сега организирам 10 дни от 2-ри Юли.

Вие за кога се готвите?

[Sun4o]

Октомври, средата

[Lindt]

Страхотен разказ, Мари, струваше си чакането! 

 

Освен за катерене на дюни, има ли нещо в Намибия, за което да си ползваме краката? 

Че аз се схванах само докато чета 

Животните само през прозореца ли може да ги гледаме? 

[Mary]

преди 4 часа, Lindt каза:

Освен за катерене на дюни, има ли нещо в Намибия, за което да си ползваме краката? 

Че аз се схванах само докато чета 

Без Етоша навсякъде можете да си ползвате краката - някъде повече, някъде по-малко. Но като цяло е доста пътуването с танспорт, защото разстоянията са големи.

 

преди 4 часа, Lindt каза:

Животните само през прозореца ли може да ги гледаме? 

Извън парка сме слизали и гледали животни от някакво разстояние, но не сме се доближавали твърде много. В парка е забранено излизането, даже показването на тялото от колата. Снимаш от отворените прозорци.

Вечерно време на водоизточника в кампа не си в кола, но си зад ограда - тя е ниска и не пречи на гледката.

Това са всякакви диви животни все пак.

[chandni]

преди 23 часа, Sun4o каза:

От това, което разбирам, е по-добре да се спи в рамките на националния парк Етоша, за да не се плаща всеки ден вход, нали така?

И в тази връзка имам 2 въпроса:

 

1. Къде всъщност е входа, че да се ориентирам за B&B?

2. Колко струва входа на човек/кола?

Националният парк е достъпен през 4 врати: 1. Anderson’s Gate в южния край, може да се достигне по C38 през Outjo.  2. Von Lindequist Gate се намира на изток и се свързва с B1. Tsumeb е най-близкия град до този вход. 3. Galton Gate се намира в югозападния край на парка. 4. King Nehale Lya Mpingana Gate се намира в северния край на парка и е на 48 км от главния път за Ondangwa. 

 

преди 6 часа, Lindt каза:

Освен за катерене на дюни, има ли нещо в Намибия, за което да си ползваме краката? 

Животните само през прозореца ли може да ги гледаме? 

Пеша можете:

- да се разходите сред Quiver Trees, заобиколени от ерозирали скални образувания от долeрити;

- да направите тур в призрачния град - Kolmanskop;

- да изкачвате дюни + разходка из Deadvlei и Hiddenvlei;

- освен катерене на дюните може да се направи спускане в каньона Sesriem;

- да се катерите по гранитните скали на Spitzkoppe.

 

Разстоянията в страната са огромни и наистина се прекарва много време в джипа. 

Животните в парковете се наблюдават от джипа, може и да има някакви walking safaris с водач. Аз лично не бих тръгнала на подобен тур пеша. На Trans-Caprivi Highway пред джипа премина стадо от около 20 слона, когато водачът тръгна в наша посока изтръпнахме. 

 

 

Ако се тръгва най-вече с идеята да се наблюдават диви животни, то (поне според онова, което видяхме края на юни, началото на юли) Намибия не е най-доброто място за това. Намибия ни заплени с пейзажите си. Но в Етоша обикаляхме часове наред и погледите ни не улавяха нищо различно от пустош - суша, камънак и сред него някоя антилопа. Повече животни се криеха сред зеленината на ивицата Каприви.

[Sun4o]

Благодаря!

С риск да стана досаден и да изцапам още темата на @Mary, да питам пак 2 въпросчета:

- Ако влезнем през Galton Gate и минем по южната дъга, се влиза през Anderson Gate. Ако е и в един и същи ден, плаща ли се пак входна такса на парка, ако вече си платил на първия?

- Ако не спиш в парка, трябва да си излезнал до 18ч, тоест опцията да гледаш животни зад оградата я няма, нали така?

Тоест, требе да се спи в парка…

[Lindt]

преди 32 минути , Sun4o каза:

Благодаря!

С риск да стана досаден и да изцапам още темата на @Mary, да питам пак 2 въпросчета:

- Ако влезнем през Galton Gate и минем по южната дъга, се влиза през Anderson Gate. Ако е и в един и същи ден, плаща ли се пак входна такса на парка, ако вече си платил на първия?

- Ако не спиш в парка, трябва да си излезнал до 18ч, тоест опцията да гледаш животни зад оградата я няма, нали така?

Тоест, требе да се спи в парка…

Не се излагай, спете в парка, рождени дни имате да празнувате. Животни се гледат около залез и около изгрев. По-добре да жертваш удобство и сън или да намалиш дните, отколкото да бързаш да излезеш и влезеш в най-интересното време. 

 

[chandni]

преди 45 минути , Sun4o каза:

опцията да гледаш животни зад оградата я няма, нали така?

Ето тук се вижда оградата в някоя си част на парка:

 

 

Когато си в къмпинга също нямаш непрестанен достъп до парка и животните. Входната врата на къмпинга сутрин се отваряше след изгрев слънце - около 7:30 ч. и тогава навлизахме в парка. 

 

преди 12 минути , Lindt каза:

Животни се гледат около залез и около изгрев.

Дори в 7:30, когато отваряха гейта през юли, повечето вече се бяха изпокрили из храсталаците. 

[Lindt]

преди 9 минути , chandni каза:

Ето тук се вижда оградата в някоя си част на парка:

Когато си в къмпинга също нямаш непрестанен достъп до парка и животните. Входната врата на къмпинга сутрин се отваряше след изгрев слънце - около 7:30 ч. и тогава навлизахме в парка. 

Дори в 7:30, когато отваряха гейта през юли, повечето вече се бяха изпокрили в сенките на храсталаците. 

Това с гейта малко ме смути наистина, трябва да почета и да помисля. Покрай заседяването и пустинния терен Намибия не е в топ списък на желани дестинации, определено първо ще планирам ЮАР.