дневник По следите на Йети и снежните леопарди

[stanimir]

Има няколко популярни трека в региона Кхумбу, както и различни комбинации между тях.Основните три са  :

 

1.Everest Base Camp

2.Gokyo Lakes Trek 

3.Three Passes Trek 

 

Първоначално се бях спрял на съчетание от първите два ,но след известно проучване реших да пробвам третия, който съчетава почти всичко най-интересно в региона достъпно за хора без специални планинарски умения.

 

Този планински преход включва трите основни долини в региона на Еверест с пресичане на три високопланински прохода:

1.Kongma La Pass  5535 m.

2.Cho La Pass         5420 m.

3 Renjo La Pass      5350 m.

 

Има няколко начина да направите тези преходи :

1.Организирано с група

2.Самостоятелно с водач и пoртър (носач)

3.Напълно самостоятелно 

 

След доста разговори и въпроси към дългогодишни трекери в региона, на практика всички бяха единодушни ,че възможно най-лош избор е тежък планински преход с група.

Не може да събереш 10 ,15 или дори 20 човека с различен опит , възможности и нагласи да вървят безпроблемно заедно в продължение на 150-200 км. дори на разходка в парка , а какво остава да ги качиш високо в планината ? 

Статистически около 95% от случаите на спешна евакуация поради височинна болест или тежки наранявания в Хималаите са при груповите пътувания ,което ги прави най-опасния начин за трекинг в Непал.

Винаги има физически по-неподготвени хора и графикът на групата често ги притиска да следват темпото на останалите.Понякога може да стане наистина опасно 

, като в по-добрия вариант тяхното приключение приключва с хеликоптерна евакуация , или там където е възможно с магарешка евакуация ( някой от гидовете , носачите или просто човек от селото да ви свали с магаре до по-ниска надморска височина). 

В случаите на височина болест с лека симптоматика често това е напълно достатъчно.

При по-тежки симптоми единствен и често животоспасяващ вариант е хеликоптер да ви свали до Намче или най-често направо до болница  в Катманду.

 

За съжаление в последните години застрахователните измами са истинска напаст за застрахователните компании.

Намесени са местни агенции , гидове ,хижари ,болници и всеки който може да изкара някой долар ( всъщност доларите са доста) по веригата.

Схемата най-общо е следната. В Непал има около 2500 трекинг агенции , част от които предлагат турове на примамливо нереално ниски цени ( на границата или дори под себестойност).Тяхната програма е доста съкратена и често откровено опасна от гледна точка на правилната аклиматизация , която си има определени основни изисквания.

Тези агенции разчитат основно поне някой от туристите да изпадне в нужда от евакуация и често това наистина се случва.

Крайната сметка обикновено е от порядъка на 10-15000$ за хеликоптер , болнично лечение и т.н.Всички по веригата надписват сериозно за сметка на застрахователя.Дори хижарят, ако е намесен ще си получи щедра комисионна (или поне безплатното карго с няколко кашона бира ,вода , сникърс и всичко което носи сериозна печалба под Еврест).

 

За сравнение нормалните цени за хеликоптер ,лечение и т.н. са минимум 2-3 пъти по-ниски , ако не е намесена застраховка.

Затова и застрахователните премии за Непал при преходи до 6000 метра  в последните години са скочили в пъти. 

 

При втория вариант може да си наемете само водач , като ваша отговорност е да се погрижите и за неговата застраховка. Тя не е повече от 30-40$.

Водач може да тръгне с вас от Катманду ( в този случай заплащат самолетните му билети  до Лукла , цената за непалци е значително по-ниска от тази за чужденци).

Може да наемете такъв направо в Лукла или Намче , като тогава няма нужда от пътни разходи.

При всички положения водачът сам поема храната и нощувките си.

Тарифата на водачите е почти фиксирана на 30$ на ден.

 

Може да си намете само носач ( обикновено няма да говори или ще говори съвсем базов английски) ,който ще носи багажа ви между местата за нощувка. В повечето случаи няма да върви с вас , защото ще е много по-бърз и ще иска да се настани рано в хижата за да си почива , играе карти с другите носачи и т.н.

Ще ви струва 20$ на ден , а лимитът ви за багаж е 15 кг.

 

Може да си наемете и т.н. портър-гид ,който е по същество обикновен носач ,но с някакви познания по английски , ще върви с вас и ще изпълнява ролята и на водач.

Ще ви струва 25$ на ден.

 

И разбира се последния вариант е да намете водач и носач , като в този случай ще плащате 30$ + 20$ дневно. 

 

По пътя ще срещнете всички изброени комбинации и е изцяло въпрос на предпочитания на коя ще се спрете.

 

Повечето от самостоятелните туристи избират вариант с гид или портър-гид , като крайната цена е почти идентична като за пътуване в група.

Най-добрия вариант е да се договорите за заплащане на дневна база, така сами си избирате темпото , хижите , храната и т.н.

Ако някъде ви се иска да останете ден повече за почивка,  или пък леко да ускорите темпото всичко е във ваши ръце. 

Водачът все пак е просто нает персонал и вие сте този който определя правилата.

 

Нивото на водачите варира в много широки граници и е добре да проучите предварително ,ако не сте на групово пътуване. В Непал всеки втори е водач ,че и баба му. Разбира се най-опитни са експедиционните водачи.В сезона ( април-май)  те са на Еверест , а извън сезона обикновено водят експедиции по изкачване на Ама Даблам ( сезонът там е през ноември) или групи в по-отдалечени и трудно достъпни региони. Тяхната тарифа е около 60$ на ден., ако изобщо намерите свободен да ви води.

В масовия случай водачът е просто непалец, който познава пътеката добре и има здрав гръб. Обучението им отнема едва няколко седмици и не може да очаквате чудеса, в случай че нещата вземат сериозен обрат в по-отдалечен район без връзка със спасителен екип. Всяка година има случаи на туристи в сериозна беда поради лоша преценка на способности, внезапно влошаване на времето и т.н.

Буквално преди дни две тайландски туристки загубиха живота си след премръзване до смърт при Анапурна ,поради непрофесионализъм на агенцията организирала трека , недостиг на подходящо оборудване и носачи за съответните условия, и куп други грешки в планирането широко дискутирани сега в групите.Много знаков случай имаше през 2015 г , когато внезапно необичайно влошаване на времето през октомври отне живота на близо 50 туристи при прохода Throng La.Оказа се че водачите са били напълно неподготвени за такива условия , без умения за оцеляване в такава обстановка , без познания откъм изготвяне и убежище в снежни изкопи и т.н.

 

С всичко това само обръщам внимание за сериозно отношение към планирането на подобен преход.

Ако всичко е нормално (особено  Everest Base Camp, относително доста лек трек без сериозни натоварвания като изключим Кала Патар) би трябвало да е напълно по силите на всеки нормално сложен, физически здрав човек ,който поне няколко пъти в месеца се разхожда за няколко часа по-високо от алеите на Южния парк.

Нито един от споменатите трекове не изисква специални умения или техническо оборудване.

Най-важно е сериозното отношение към височинната аклиматизация. Известно е, че при нея няма шаблон. Може да киснете пет пъти седмично във фитнеса и да ви свали , а може да сте офис тюфлек , който слиза от автомобила си само когато влиза в Лидл да си напазарува и да се качите на 4000 метра без проблем.

Правилата са простички и спазването им почти сигурно гарантира успешното ви адаптиране към високата планина :

 

1.Над 3500 метра трябва да спите не по-високо от 300 , максимум 500 метра спрямо предната нощ.През деня може да се качвате, ако искате и 600-700-800 метра по-високо ( дори е наложително да правите подобни аклиматизационни преходи) ,но винаги слизате да спите в ниското ! 

 

2.При набиране на всеки нови около 1000 метра височина взимате почивен ден на съответното място.

 

Например:

Лукла-Намче Базар е съответно 2860 м. / 3440 м. и оставате за още ден в Намче.

Намче - Дингбоче ( или пък ако изберете Фериче) е 3440 метра / 4410 метра и е добре да останете за две нощувки в Дингбоче/Фериче .

Тези дни не са точно "почивни". В тях ще изкачвате околни местности ,но в края на деня слизате обратно.

 

Има доста митове относно поемането на много течности помагащо аклиматизацията , вредата от кофеина и други. 

Отново се доверих на опита дългогодишни планинари и не съм се наливал с безумните 4-5 литра вода дневно. Пиех не повече от 1-1.5 литра , останалите течности се набавят под формата на чай , супи , ако някой желае някоя и друга бира и т.н.

Предполагам съм консумирал поне по литър чай и още толкова супи.

Денят ми обичайно стартира с кафе и редовно си взимах ударната доза кофеин. 

 

Повече по темата тук :

 

http://www.highaltitudedoctor.org/myths-about-altitude

 

Доста подробен научен материал относно всички аспекти на височинната аклиматизация (изисква безплатна регистрация за достъп до статията) :

 

https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMcp1214870

 

Съществуват медикаменти като Diamox, които подпомагат бързата аклиматизация и много хора започват да ги приемат още от Катманду. Приемът трябва да започне профилактично няколко дни по-рано. Ако вече са се развили симптомите на остра височинна болест и тепърва започнете да пиете Diamox няма да ви помогне.

Това лекарство е жълти стотинки в Катманду и за всеки случай си взех опаковка ,но реших да не го пия.

Всъщност всички познати ни медикаменти са почти без пари в Непал и свободно достъпни без рецепта. 

Например Ципрофлоксацин струва около 1 лев и броени стотинки спрямо 5-6 пъти по-висока цена у нас.Цената е щампована на всеки блистер, на всяко лекарство и там няма "всеки сам си преценя".

Индия е световната фабрика за генерици и прекурсори на медикаменти (както Китай за световната електроника) , затова няма нищо странно в символичната цена на тези неща в този регион на света.

 

Остана да спомена начините за достигане на Кхумбу региона.

 

1.Полет със самолет от Катманду до Лукла.

Самолетчетата са 15-20 местни.Полета е около 35 минути.

 

В трекинг сезона през последните две години полетите вече се осъществяват от Ramechhap, градче на около 130 км. от Катманду (около 4 / 4 часа и половина с джип) . Този полет е около 20 минути.

В най-натоварените дни преди ковид дневно са правени 50-60 полета , тази есен вероятно до около 20-25. 

Това сериозно обърква въздушния трафик над столицата и затова сега са преместени към Ramechhap.

Все пак всеки ден има по 1-2 директни полета от Катманду, които са малко апокрифни и ги няма в сайтовете на авиокомпаниите.Това са чартъри наети от местни тур агенции и може да намерите място само след запитване до агенция.Иронията е ,че цената е почти същата. 

 

Най-активния месец е октомври.След първата седмица на ноември туристите рязко започват да намаляват  , но всъщност най-подходящ месец е точно ноември.Тогава времето е най-стабилно , а небето кристално синьо макар и температурите вече значително да спадат.

Има и ентусиасти които предпочитат декември и дори януари. Тогава вече ще сте почти сами на пътеката през повечето време , но след втората седмица на декември е доста вероятно да започнат снеговалежи по високите проходи.Трябва да имате готовност да останете блокирани с дни в някоя хижа и не се препоръчва за хора без сериозен опит в снежната планина. Трябва разбира се да разполагате и с повече време за непредвидимите метеорологични условия.

 

Времето в Лукла поради географското местоположение на градчето е много лабилно ,а това често обърква графика на полетите.

Тази година мусонния сезон продължи необичайно дълго ( почти до средата на октомври) и на два пъти полетите бяха спирани за по 4-5 дни.

Това разбира се водеше до струпване на стотици туристи в Лукла и в Ramechhap. Ако за Лукла не е чак такъв огромен проблем (градчето и селцата наоколо могат да поемат хората) , то Ramechhap приличаше на бежански лагер.

Наоколо има не повече от 50-100 легла , а в един момент се струпаха близо 800 човека чакащи с дни да излетят.

 

2. Полет с хеликоптер до Лукла. Цената  е както се договорите.Ако някоя група си е наела полет и остане свободна седалка може да се спазарите и за 300$ на посока ,но по-скоро очаквайте цена от около 500-550$.

 

Ако ви се струва скъпо , погледнете няколко реда по-горе. Много хора в един момент са готови да дадат мило и драго за да спасят мечтаната си ваканция в Непал пред алтернативата да спят на прашен под ден (или 3-4-5) със стотици други в пълно неведение , кога и дали изобщо ще излетят към Лукла.

 

3.Последен вариант е да започнете трекинг от селищата в ниските хълмовете. Тук възможностите са най-различни.

В най-продължителния класически вариант пътувате с джип от Катманду до Jiri и правите преход за 6-7 дни до Намче Базар.Може да стартирате и от още няколко селища. Общото е,  че са в ниското на височина около или малко над 2000 метра. При този вариант ще разгледате доста от истинския селски живот. На височина над около 4000 метра вече няма реални селища , а около някогашните летни пасища на добитъка днес са изникнали лоджи ( хижи) ,които да поемат туристическия поток.

 

В Непал активно се строят пътища и вече може да стигнете с джип до Bupsa ( Kare La) , селце на около 2 дни пеш от Намче. 

До Bupsa от Катманду се стига след близо 24 часа пътуване с джип по пътища пред които Беклемето е като магистрала "Тракия".

За съжаление,  колкото са полезни за местните ,толкова са във вреда на класическите маршрути. Пътят построен в последните години на практика унищожи половината от класическата обиколка на Анапурна и този тpeк вече не съществува в оригиналния си вариант ( макар и все още да има разни обходни варианти).Това което днес се рекламира като Anapurna Circuit е доста различно от истинския маршрут отпреди десетина години.Кой видял , видял ! 

 

Целият преход до Намче (заедно с нощувки и всичко) обаче ще ви струва около 50$ в посока спрямо 150-180$ за полет със самолет.

Този вариант обаче в посока Катманду е добре да се има предвид, ако полетите от Лукла  са спрени с дни, имате презокеански полет и трябва на всяка цена да се доберете до столицата.

 

Пътищата след всеки мусонен сезон търпят огромни щети и често остават за седмици недостъпни. Тази година сериозно беше блокиран маршрутът около Манаслу ( Манаслу е е контролиран район и там трековете изискват задължително гид ,но може да си наемете фиктивен и да заобиколите ограниченията). 

 

В днешно време трудно издържаме без мобилна връзка ,затова ще кажа няколко думи и по това .

В Непал има два мобилни оператора - NCell и държавния Nepal Telecom.

 

Картите и на двата са на символични цени.

Аз избрах NCell , като за пакет от 56GB мобилни данни валиден 28 дни + безплатни 100 минути разговори платих …16 лева.

Сигналът до около 4000 метра е перфектен ,после напълно липсва до най-високата точка за отсядане - Gorak Shep.Там операторът е инсталирал клетка захранвана от слънчев панел , така че поне денем сигналът е отличен.

 

Everestlink е локален оператор в региона на Еверест , които предлага карти за WiFi достъп на цена около 30 лева за 10GB.На теория би трябвало да работи в повечето от хижите по маршрута ,но на практика през повечето време няма никаква връзка.

Почти всяка хижа продава свой локален пакет за 500 рупии дневно ( около 7.50 лева) и просто нямат изгода да поддържат рутерите на Everestlink от които печелят много по-малко.

 

Та да обобщя , държах връзка с картата на NCell , карта на Everestlink , и на два пъти локални карти от хижите (в случаите когато оставах без никаква комуникация повече от 2-3-4 дни) 

 

Групите по калъп следват в 99%  един и същ маршрут и времеви интервал без грам фантазия , а региона разполага с немалко странични пътеки и опции които ви позволяват в поне две-трети от времето да сте сами. В повечето случаи добавяте 200-300 метра денивилация за деня и понякога 2-3 часа повече ходене ,но избягвате Gore-Tex шумните орди и керваните магарета, както сполучливо се шегуваше един ветеран по тия места. Имах дни в които в продължение на 3-4 часа съм срещал не повече от десетина  човека,  повечето местни хора тръгнали някъде по обичайните си дейности.Същият е разказвал , как в началото на 80-те години изобщо не е имало туристически хижи , пътешествениците са отсядали в къщите на местни хора понякога в едно помещение с яковете на първия етаж и хората по пода на топло на горния етаж. Носиш си палатка , спален чувал , топли дрехи и се радваш когато не се налага да си на открито.

Храната е била единствено местното ястие Dhal Baat - ориз с лещена супа или каша предлагани  два пъти дневно , няма пици ,няма спагети , няма ябълков пай , сникърс и Кока Кола.

И сега има единици екстремни пътешественици, които обикалят много трудно достъпни места до около 6000 метра  и карат по доста сходен начин ,но наистина е по силите на много малко хора. Следях сводки от пътуването на двойка млади французи този сезон.Правеха невероятни неща за които никой не можеше да им даде информация, щото бяха почти първите по тия маршрути,  но в крайна сметка на около 30-я ден злощастно хранително натравяне ги принуди да извикат хеликоптер в Gokyo и да сложат край на амбициозния си план.

Надявам се да ги следя и догодина ,защото съм сигурен че ще се пробват отново.

 

Много хора обичат да са в компания , но за мен планината е място където обичам да съм сам със себе си. Обичам пълната тишина и красота нарушавана само от звуците на местната фауна 🙂

 

Други наблюдения относно групите - неизменно хората са затворени помежду си и изключително рядко общуват извън общността си. В редките случаи когато се разминавахме по пътя често долавях разговори за университета , за децата , за внуците , за работата ала-бала …прекосяваш половината свят за да си пак с хора с които си всеки ден ,  да си говорите същите неща които си говорите всеки ден ?!! НЕ БЛАГОДАРЯ ! 

 

Почти всички хора с които общувах по пътя и вечер в хижите бяха соло пътуващи ( независимо с гид или напълно сами ). Доста интересни разговори имах и с местни гидове и носачи, които в общия случай в края на деня скучаят до печката, видимо  отегчени от подопечените си и сами любопитстват.

 

Накрая ще спомена и шерпите, копирайки нещо което писах във ФБ по време на пътуването си.

Противно на митологията много малко от шерпите вършат тежка работа като носачи.Шерпите са тибетски народ и се заселват в Непал преди около 500 г. Днес минават за едва ли не  аристократична прослойка и имат висок стандарт на живот за Непал. Хамалогията се върши от други народности , а шерпите са основно планински водачи и собственици на почти всички хижи по маршрутите.

Отседнах в тази на Апа Шерпа в Thame съвсем случайно - бивш рекордьор по изкачване на Еверест (21 пъти).Още няколко члена на неговото семейство имат изкачвания като водачи на Еверест. За съжаление точно по това време беше в Катманду (имаше национални избори , а тези хора често са видни общественици с влияние и участват в подобни кампании), но собствениците на две от другите хижи в които отсядах също бяха изкачвали успешно Еверест.

 

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Апа_Шерпа

 

Няма да ви обременявам с имена на десетки върхове, които никой няма да запомни.Нескромно ще споделя ,че в първата седмица ползвах често PeakFinder за идентифициране на по-непознатите върхове ,но след това вече бях в състояние почти безпогрешно да различавам отделните подвърхове на Лотце , Чo Oйо, дори някой от китайските масиви. 

 

По време на този тpeк виждате почти през цялото време Тамсерку 6608 м. , Кангтега 6783 м. ,  Табоче 6495 м. , Конгде малко над 6000 м. , Island Peak , Ама Даблам 6812 м. , Нуптце 7861 м. , Лотце 8516 м. , Еверест 8848 м. , Макалу 8481 м. и Чo Oйо 8188 м.

 

Вероятно най-лесният 6000-ик достъпен за непрофесионалисти е Айлънд пик. Срещу 700$ на практика всеки може да запише изкачване в изходното селище Chukhung.

.Получавате гид  , носач ,  ден в тренировка за работа с екипировката , пълна екипировка за изкачването и палатка в базовия лагер. Тръгва се в 2 през нощта и по изгрев сте на върха , като имате около 300 метра на въже до връх,  който е толкова плосък че е почти невъзможно да паднете.

 

Лично за мен най-красивият връх в Хималаите е Ама Даблам ,който макар да не е особено висок е много техничен. 

От началото на сезона само за три седмици там вече има 3 смъртни случая ( включително на шерпа) и съвсем не е лъжица за всяка уста.

 

В следващите няколко поста следват  снимки с  кратки описания на моите 17 дни в планината.

 

П.П. Снежните леопарди са грациозни потайни създания и малцина имат късмета да ги срещнат.За съжаление и аз не успях ,но това не пречеше да си мечтая за тях  в продължение на няколко дни.Местните хора казват ,че зимата често виждат следи в снега,  а понякога и самите леопарди в района над Pangboche и в близост до Gorak Shep. 

 

Като начало общата рамка на Three Passes Trek : 

 

[Lindt]

Имах малка надежда, че си намерил по-кратък преход от единствения в Непал, който на мен ми се видя интересен. Е, след като явно имаме сходен вкус, ми остава утехата, ще си проучил всичко и ще разкажеш  

 

[Mary]

Благодаря за разказа и чакам снимките с нетърпение!

 

[stanimir]

От доста години не съм писал пътепис , та ще ме изтърпите още малко до интересната част.

Като начало започвам с оборудването.Когато сам си носиш всичко на собствен гръб всеки килограм е от огромно значение. Имам набор от може би стотина неща , на всяко от които знам точното тегло(всъщност си имам таблица с това).Така много бързо мога да правя различни комбинации и съм наясно с крайната тежест,  дори без да минавам през кантар.Обикновено при многодневни преходи гоня базово тегло (без вода и храна)  от максимум 10-11 кг. Хубавото е че в Непал поне няма нужда да си носите палатка (поне за стандартните трекове) и храна , защото най-много на всеки два часа с изключение на проходните дни ще стигате  до хижа. За дните с тежки преходи 2-3 сникърса и литър вода са ми напълно достатъчни. Проблем с тоалетната също не съществува - гарантирано на 4000-5000 метра височина в една от най-бедните държави на света ще имате по-лесен достъп до обществена тоалетна, отколкото в повечето райони на София ! 

През определени интервали са изградени и места за изхвърляне на отпадъци,  дори близо до най-високите места по пътеката.

 

При по-лека (безрамкова) раница и високотехнологични дрехи базовото тегло би могло да падне и на 6-7 кг.. Инвестицията за целта би била около 1000$. 

На практика може да кацнете в Непал по шорти и джапанки и след половин час в някой от стотиците магазини за планинска екипировка да излезете екипиран за зимно изкачване на всеки осемхилядник !

Трудно ще срещнете непалец ,  който да няма по себе си дреха на North Face , Marmot, Mammut , Patagonia или поне Arc'teryx.

Разбира се Непал е царството на ментетата и в 99% от случаите става въпрос за фалшификат.Някой са по-сполучливи , други чист боклук.Всички световни производители имат и оригинална стока в Катманду и Намче ,но цените са дори по-високи от тези на Запад.

 

Има обаче и 3-4 местни оригинални непалски бранда с много качествени продукти,  на цени примерно като в Декатлон или малко по-ниски. Примерно Hi-Himal или Everest Hardware.

 

Основни неща като спален чувал и пухено яке може да вземете и под наем за около 1.5$ на ден. Оставяте депозит в рамките на пълната стойност на продукта. 

Масово се препоръчва четирисезонен спален чувал ( до -15/-20 °С). 

Качествена западна марка струва от 300-400$ нагоре и ако не смятате да правите редовни трекове едва ли си струва инвестицията. Добър непалски аналог струва само 100-130$ ,но ще е с поне 30% по-високо тегло. Тези които ще ви дадат под наем също са качествени ,но една идея още по-тежки и по-обемни. Причината както ми обясниха е ,че при наемане се налага след всяко връщане стоката да минава през почистване,  което много бързо похабява качествения чувал. Когато е за лично ползване много по-рядко ще почиствате оборудването си , а знаем че пухените дрехи са много капризна стока изискваща по-специални грижи.

Само за сравнение , топ качествен четирисезонен спален чувал на примерно Sea To Summit за 500$ ще тежи около 800 грама и ще заема 6-7 литра обем в раницата ви. Качествена непалска марка за 100$ ще тежи близо двойно и ще заема двойно повече място в раницата ви.Качествена непалска марка под наем ще тежи около 2 кг и ще заема поне 16-18 литра от раницата ви.

Допреди 10 години добър спален чувал е бил задължителен атрибут на всеки посещаващ тези места , но постепенно хижите започват да се оборудват със завивки и одеяла за туристите.Днес при известно планиране може да изкарате дори само с тях ,което обаче правят малцина (преди са били в доста мизерно състояние единствено за носачите ,които не могат да носят и свое и на катерачите оборудване). Аз избрах двусезонен чувал (1.4 кг , температура до 5°С) предимно с хигиенна цел  + завивките от хижите и се оказа съвсем ОК.Стаите винаги са с по две легла и когато си сам неизменно си имаш две одеяла 🙂

За температурата. Денем след като слънцето се покаже често дори през ноември градусите са близо 10-на плюс и до 4000 метра спокойно може да ходите по тениска.След като слънцето се скрие започват рязко да падат и през нощта се случва да е -15/-20°C.

Стаите не се отопляват по никакъв начин, печка има само в  столовата.След 20.30 - 21.00 часа всичко угасва и всеки си хваща пътя към стаята.

Хубаво е да си изберете ъглова стая с изложение поне денем огрявано от слънцето за да си гарантирате поне малко повече топлинка 😉 Каменните хижи са за предпочитане пред дървените.Когато избирате погледнете и състоянието на дограмата , защото при минус 20 през нощта процеп от сантиметър в прозореца може истински да ви вгорчи живота ! Стените между стаите са много тънки (най-често само от шперплат ,понякога платната дори не стигат плътно до тавана ),  та е добре да имате и тапи за уши под ръка в случай че съседите ви се разхъркат като дъскорезница. С този пост  наистина приключвам техническата част и ще започна с красивите неща.

 

Всичко започна така : 

 

 

 

[stanimir]

Полет до Лукла и първи километри в планината.3-4 авиокомпании летят до там ,като е абсолютно без значение коя ще изберете. Самолетите , цените , обслужването са 1:1. Ако седнете откъм лявата страна ще имате панорамен поглед към веригата на Хималаите по време на целия полет. Всички групи отсядат в Phakding - селце превърнато в хималайския вариант на Банско с десетки туристически хотели , част от които доста големи. С 2-3 часа ходене  стигате Monjo , с което освен че сълращавате прехода си до Намче Базар на следващия ден получавате и така жадуваното  спокойствие далеч от  шумната тълпа. Може да отседнете и в поне още 2-3 спокойни местенца ,където групи почти не отсядат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Ранно ставане , продължителна обилна закуска и тричасов сравнително скучен преход през гората от Monjo 2840 м. до Намче Базар 3440 м. Следобед качване до Everest View Hotel 3860 м. 

и Khumjung , едно от най-старите селища на шерпите. Хотелът е построен от японски ентусиаст отдал живота си на Непал,  с огромен принос за популяризирани на туризма в Хималаите.

 

 

 

 

 

 

Мостът на Хилъри. По време на трека пресичате около десетина подобни въжени моста ,но този разбира се е най-прочутият : 

 

 

 

 

 

С тази гледка ми се иска да мога да се будя и занапред всеки ден ...

 

 

 

Еверест в този ден остава забулен от облаци ,но пък Ама Даблам се вижда прекрасно.Разстоянието по права линия е около 30 км.

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Аклиматизационен ден в Намче с изкачване до Хилъри вю пойнт ( около 4000 м. ) и отново из Khunde и Khumjung. Животът на Сър Едмънд Хилъри завинаги остава свързан с тези селца.  Построява тук първото училище и първата болница в Кхумбу региона. Собственикът на хижата ми в Намче ( сам покорител на Еверест) разказваше как като дете всеки ден заедно с останалите деца от Намче са изкачвали близо 500 метра до Khumjung и обратно за да посещават училище. Изглеждаше сериозен мъж на който може да се довериш ! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук вече Еверест започва да се разкрива : 

 

 

Чортените на Сър Едмънд Хилъри и семейството му , което загива в самолетна катастрофа в Катманду: 

 

Манастирът в Khumjung е сред най-древните в региона и местните смятат че вътре се съхранява скалп на митичното създание Йети. Със съдействието на Хилъри реликвата е изпратена за изследване в САЩ ,където теорията не може да бъде потвърдена ,но въпреки това вярата на шерпите от векове остава все така непоклатима.

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

6 hours ago, Lindt said:

Имах малка надежда, че си намерил по-кратък преход от единствения в Непал, който на мен ми се видя интересен. Е, след като явно имаме сходен вкус, ми остава утехата, ще си проучил всичко и ще разкажеш  

 

Знам и доста по-кратки в които върли трекери по тези места се кълнат ! Не са в този регион, но пък и Еверест съвсем не е най-красивата планина в Хималаите (нито дори в Непал). Ще поговорим и за тях накрая. В последните дни преди тръгването четях като за изпит по физиология , но извън онлайн източниците Библията на трекинга из региона за всеки който иска да избяга от класическите пътеки е книгата на Jamie McGuinness: 

 

Trekking in the Everest Region: Practical Guide with 27 Detailed Route Maps & 65 Village Plans including Kathmandu City Guide (Trailblazer)

 

Аз нямах достъп до нея , но и пътеводителят на Lonely Planet е доста добър (макар и скоро да не е актуализиран).С малки изключения около проходите и глетчерите пътеките са си почти същите : 

 

https://www.scribd.com/book/292985975/Lonely-Planet-Trekking-in-the-Nepal-Himalaya?utm_medium=cpc&utm_source=google_search&utm_campaign=3Q_Google_DSA_NB_RoW&utm_term=&utm_device=m&gclid=CjwKCAiAyfybBhBKEiwAgtB7fjMec6exd4J4ZrkoRLGAh7d1I8yrJrFlmNbkotZiKWsXdNjUH9BB0RoC9wsQAvD_BwE

[Светославов]

преди 18 часа, stanimir каза:

...след известно проучване реших да пробвам третия...

На хубав и сериозен вариант си се спрял, ако ти е първо ходене в района. 

Ще стискам палци, както се казва!

[stanimir]

Namche - Pangboche

 

Стандартния маршрут по който вървят групите е Namche - Tengboche. В Tengboche се намира най-големият манастир в целия регион и е голяма културна атракции в която се струпват всички. Построен е през 1923 г. 

 

Аз избирам съвсем друга пътека ,която в първите няколко километра следва стандартната , после се отклонява нагоре към прохода Mong La 3970 м . ,минава през селцето Phortse и върви високо по хребета на планината чак до Pangboche 3960 м. . Усилията си струват , гледките са шеметни , а в последните километри единствената жива душа която срещам е местно момче малко преди смрачаване търсещо запилелите се нейде по баирите якове. За щастие бях видял точно къде са добичетата на около час път и успях малко да помогна.

 

 

Стандартната пътека :

 

 

Аз обаче избирам тази : 

 

 

 

 

 

В далечината Phortse 

 

 

 

 

 

В продължение на часове Ама Даблам е пред очите ви 

 

 

 

 

Две са селищата Pangboche, Upper Pangboche 4100 м. и Lower Pangboche 3960 м. Заради сериозната денивелация спрямо Намче слизам да спя в ниското селище. В Upper Pangboche се намира един от трите най-стари манастира в Khumbu (датиращ от 17 век ) и пазещ друга свещена реликва от Йети ( този път заедно с костите на дланта) 

 

 

 

Върхът е точно пред прозореца ми : 

[stanimir]

Ранното ставане вече ще е навик до самия край , следва аклиматизационна разходка до Ama Dablam Base Camp 4600 м. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тимът на Гарет Мадисън 

 

Seven Summits 

 

Nirmal Purja 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съвсем наблизо има две чайни и при добра аклиматизация си струва човек да отседне. Аз обаче още не смея да рискувам и спазвам стриктно правилата за разумно набиране на височина.

 

[stanimir]

На следващия ден вече уверено минавам границата от 4000 м.  достигайки и отсядайки в селцето Dingboche 4410 м. 

Там съм по обяд и решавам да убия следобеда в разходка  до платото над Dughla , където са мемориалните паметници на десетките и стотици загинали под Еверест авантюристи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Брани]

преди 51 минути , stanimir каза:

За щастие бях видял точно къде са добичетата на около час път и успях малко да помогна.

Аз се радвам, че е спазена традицията "абе тези местните нас като ни няма там, как се оправят ... "

 

🙂

[stanimir]

Dingboche 4410 м - Chhukung 4730 м

 

Следобед  аклиматизационно  изкачване на Chukhung Ri 5500 м. ,  като реших да си оставя целия следващ ден за почивка преди тежкия Kongma La Pass. Не че стана точно така де ,оказа се че не мога да седя бездейно цял ден и отново поех нагоре 🙂

Chukhung е селцето от което се тръгва и за изкачване на Island Peak , както писах на място е много лесно всеки желаещ да си уреди разрешение и всичко необходимо срещу 700$ без никакви посредници.

 

 

"Ти не си втори , ти си велик" 

Думите на Рейнхолд Меснер към Йежи Кукучка , втория човек след Меснер изкачил всичките осемхилядници. 11 нови маршрута , 5 първи зимни изкачвания , 13 от 14 върха изкачени без допълнителен кислород са само част от постиженията на полския титан ! Загива при опит за  изкачване на страховитата Южна стена на Лхотце, след като въжето му купено втора употреба от Катманду се къса и той полита в бездната. Тялото му никога не е открито.

 

 

На Chukhung Ri , 5550 м.

 

 

 

В средата се вижда Макалу 

 

Лхотце

 

 

Южната стена на Лхотце - 3200 метра почти отвесна скала, покрита в голямата си част от лед. Един от най-трудните маршрути за изкачване в алпинизма изобщо !!! 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Kongma La Pass 5535 м. Не бих казал ,че е много по-тежък от някой от по-сложните  високи алпийски проходи ,но трудността идва от чувствително по-голямата надморска височина и осезаемо по-малкото кислород.При 7-8 часа ходене си се усеща. При евентуален проблем евакуацията от това място е много сложна , защото е на часове преход от най-близката помощ и трябват минимум двама здрави мъже за да смъкнат контузен.Има случаи на хора замръкнали горе и прекарали нощта на открито при смразяващи температури (някой от тях и с тежки измръзвания).

По-сложно за мен обаче беше прекосяването на Кхумбу ледника , а в следващите дни ме очакваше  и друг по-тежък : 

 

Стъклата на прозореца ...отвътре 

 

 

 

 

Лхотце 

 

 

 

 

 

 

 

Пумори 

 

 

 

[stanimir]

Lobuche 4910 м. - Gorak Shep 5140 м.

Gorak Shep е най-високата нощувка по време на този преход и там вече не може да се скриеш , защото е крайна точка за всички тръгнали към базовия лагер на Еверест. Хижите са почти пълни и взимам първата свободна стая след което се отправям към EBC 5364 м ,  а в следобеда се качвам и до Кала Патар 5545 м : 

 

 

 

 

 

Khumbu Icefall 

 

 

 

 

 

Мястото в момента е пусто , но чрез април тук ще изникне море от палатки в протежение на над  километър 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еверест гледан от Кала Патар 

 

 

[stanimir]

Как се променя съдържанието на кислород във въздуха според височината : 

 

[stanimir]

Обичайно EBC  и Кала Патар се правят в два дни след което повечето хора поемат надолу в зависимост от избрания маршрут. Няма сила която да ме накара да тръгна да изкачвам в 03 или 04 през нощта заради изгрев , а и така  тръгвам да се спускам преди всички срещайки единствено насрещния поток от Лобуче. Малко след Лобуче се отклонявам към Dzongla  4830 м - базовото селце преди пресичане на втория голям проход , Cho La Pass 5420 м. 

Тук е и най-студената нощ , макар  под 5000 м. селцето е на място  ,където си дават среща всички ветрове.

В стаята през нощта водата  в тритановата бутилка

 замръзва.Предвидливо съм опаковал контактните лещи , разтвор и електроника в пухенката ,която пък е плътно до тялото в спалния чувал. Студът бързо изтощава всяка  батерия , а във високите хижи си плащаш 500 рупии за всеки час заряд на телефона ( 1000 рупии , 15 лв.за power bank). На сутринта момче в съседната стая измерва -5° C. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Dzongla

[stanimir]

Dzongla 4830 м - Gokyo 4800 м с прекосяване на Cho La Pass 5420 м 

 

Тук ще вметна още някоя дума за организираните групи. С гидовете предната вечер си говорим за актуалния маршрут ( maps.me показва два ,но всъщност е само един а другият ще ви забие в трета глуха и на практика вече никой не минава от там). Питаме се кой кога тръгва и ми казват ,че с по-бавните от групата ще тръгнат към 04.00 за да пресрещнат основната група при прохода ( тя ще тръгне в 06.30). Застигаме ги малко след 09.00 на близо час преди прохода още преди най-сериозното изкачване.

Какво са правили в тия 5 часа не знам ,но има хора които наистина нямат реална идея къде и за какво са в планината. Има доста случаи при които им отнема 10-12часа , а в късите есенни дни и ранния залез на слънцето последиците може да са много сериозни ( понякога наистина са)

 

Последните 700 метра се изкачвате по лед и твърд сняг , добре е да имате микрошипове за обувките .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нгозумба глетчера , най-големият в Непал. Широк е около 2 км. ,но актуалната пътека върви в продължение на 4 км и отнема около 2 часа. Вниманието трябва да е постоянно на шест , защото на места пътеката е много тясна и едно пропадане може да ви обърка живота.

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Gokyo 4800 м. 

Разходка до езерата ( езерата са 6 ,но стигнах само до 5-тото) , най-високата сладководна езерна система на Земята. 

Следобед  изкачване на Gokyo Ri 5360 м откъдето се открива великолепна панорама към върховете : 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Масивният Ngozymba Glacier 

 

Gokyo Ri 

 

 

 

 

 

 

Чo Oйо , базовият лагер от непалска страна се намира отвъд 6-тото езеро 

 

Селцето Gokyo , разположено на брега на 3-тото езеро 

 

[stanimir]

Последен проход , Renjo la Pass 5360 м.

Свързва долината на Gokyo с тази на Thame ( там на около 6000 м. е прохода Nangpa La , древен търговски път към Тибет.Затворен е от китайците през 50-те които подържат и постоянен граничен пункт.Само за изключително опитни хора , изисква нощ в палатка и оборудване !!!). 

 

 

 

Отново Чo Ойо

 

Вижда се и Еверест 

 

 

[stanimir]

Пътят надолу. Следващите три дни обратно до Лукла през традиционни шерпски селца. Дишането вече е леко , температурите значително по-приятни, лежерна разходка и осмисляне на видяното  🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чайната на Апа Шерпа в Таме

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Лудницата Катманду и моя оазис в последните четири дни : 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Обещаните няколко реда за други трекове в Непал. 

 

Следващия най-популярен район е Анапурна ,като тук вече възможностите са много.

От класическата обиколка на Анапурна , през Светилището на Анапурна , и няколко още по-кратки като Мardi Himal или Khopra Danda (също с впечатляващо красиви гледки, според всичко което съм видял ). Кратките са за по около седмица , сравнително лекички , като са възможни  и различни комбинации между тях.

 

При тези трекове изходния пункт се достига обикновено лесно по земя без нужда от полет (или поне ще е до Покхара) ,което ви прави много по-независими от капризите на времето.

 

Популярни и по-сложни трекове са Манаслу и 

Кангчендзьонга.И двата са в контролирани региони изискващи разрешение и трекинг с водач.Теренът е различен ,та там се налага поне частично да е организирано (може да си наемете всичко индивидуално - гид ,носачи и др.). 

 

По-малко популярни са Dolpo и Langtang.

 

Upper Mustang също изисква организиран преход + 500$ разрешително ( в рамките на 10 дни) за района с ограничен достъп. 

 

Въпрос на пари е, ако искате да отидете дори и до Бутан ...

 

Изобщо опциите  са страшно много ,и за всеки вкус и възможности може да се намери по нещо.

 

Популярните сезони са април/май и октомври/ноември.

 

През пролетта голямо предимство е  чувствително по-топлото време и разбира се цъфтежа на рододендроните.За мен обаче сериозен недостатък е нестабилното време. Може да е дъждовно през голяма част от прехода , следобедите обикновено са мъгливи, по проходите все още може да падне метър сняг и да ги блокира и т.н.

Ако отида ще е отново почти задължително през есента и то след края на октомври.

 

Ето някой от опциите около Анапурна:

 

 

 

 

Статистиката за Кхумбу през тази година при контролния пункт в Monjo.За съжаление все още липсват данните за най-натоварения месец в сезона (октомври). Във втората колона са непалците, това е основно наетия персонал от водачи и портъри : 

[chandni]

Гледките са страхотни! Благодаря, че ги сподели с нас.