Пътуване по Коледа

[iaia_mama 14633]

преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

Интересно ми е какво би казал @Kristian Desev за това пътуване и особено за Загреб, защото знам, че го харесва много. 😉

Той не знам какво ще ти каже, но аз ти казвам, че Любляна е по-хубава от Загреб  🙂 Загреб не е лош, но Любляна е малък, но по- хмм... елегантен бих казала, изискан, с доста добре съхранен средновековен стар град. Абе по-хубава е, с атмосфера и чар. А хърватите са много готини, много "френдли", въпреки че на границите им почти винаги има някакво чакане - все гледат, разпитват. Или поне моят опит с тях е такъв  🙂

А от перлите на Истрия, Копер и Изола можеш да ги отсвириш, но не и Пиран - Пиран има всичко, което го има в Копер и Изолза, плюс своите си прелести. Иначе, Изола е много привлекателна, гледана откъм морето. И Ровини задължително е за разходка, за другите - ако ти остане време. Мъничетата Мотовун и Грозняк са сладурски през лятото, сега не знам как ще са без китки... А пък в Блед непременно се отбийте в някоя "сластичарница", т.е. сладкарница да опитате специалитета им "Кремна резина" - на мен много ми хареса. Даже мога да те насоча към една, където намясто си я правят - казва се "Zıma" и се намира на сто метра от автогарата, надясно по улицата, която води към пътя към замъка. На пръв поглед е нищо особено, като частен дом. На долния етаж няколко стаи са превърнати в салони за уютно пиене на чай и каВа, хапване на торти, сладки и т.н.
Хубаво да си изкарате празниците,  пък докъдето стигнете!

[Pantelej Putnik 16963]

преди 5 часа, Моника каза:

Коледните базари ще работят 😁, проверила съм. Забележителностите в и около Любляна ги разгледахме на пролет, но все си мисля, че в дните след 25.12 всичко ще си работи.

А имаш ли инфо дали на самата Коледа - 24.12. и 25.12. коледните пазари ще работят в Любляна? Доколкото знам, коледните пазари в Германия утре им е последният ден. Как ли ще е в Любляна?

[iaia_mama 14633]

преди 27 минути , Pantelej Putnik каза:

инфо дали на самата Коледа - 24.12. и 25.12. коледните пазари ще работят в Любляна?

Ljubljana Christmas Market dates: 25th November 2022 to 2nd January 2023.

Location: Prešeren Square, along the Ljubljanica River embankment and four other locations.

Reason to visit: One of the prettiest capitals in Europe.

Но на 24 декември е много вероятно около 18ч да приключат, защото всички се прибират по домовете си за Бъдни вечер.

[jungfraujoch 16096]

@Pantelej Putnik,програмата,коато си направил е чудесна! 

Аз съм ходила през лятото и в Хърватска и в Словенска Истрия и съм очарована от симпатичните градчета и уютната  им атмосфера.

Загреб е красив,а Любляна е направо прекрасна.

Препоръчвам и конеферма Липица. 

Там ще ви хареса. Има кончета и програма.Но провери в сайта им как ще работи по празниците. 

Пожелавам незабравимо преживяване и после да споделиш с нас пътуването!Така,както го правиш-цветно и красиво!

[jungfraujoch 16096]

Пускам линк за Словения

https://www.slovenia.info/en

Съгласна съм с @Duke,че зимно време атмосферата в китните и подредени градчета в Хърватия и Словения ще е различна.

Подкрепям @Argentique за Италия.Тя трябва да се разглежда бавно и с наслада.Особено,когато е за първи път.

Аз лично винаги пътувам само в една държава и предпочитам да я обикалям спокойно,да видя максимално повече неща.Точно по маршрута,който си избрал съм била с кола.Красиво е.Ние бяхме за по един ден във всяко градче.Абсолютно достатъчно е според мен.

Замъкът Предяма и пещерата Постойна определено ще се харесат на детенцето.

Лек път и нека Коледата бъде вълшебна!

 

[Pantelej Putnik 16963]

@iaia_mama, сега видях, че си допълнила текста по-горе. Със сигурност ще закусваме кремна резина (предполагам, че това са розинен шнекетата от Германия) и кава. 🙂

@jungfraujoch, много благодаря за пожеланията! Както винаги си много мила 🙂 Стискай палци да е хубаво времето, че иначе ще трябва да пращам снимки от сауната 🤣

Иначе за Италия и аз съм съгласен, че си иска време за лежерно разглеждане. В случая обаче не съм съгласен с примера на @Argentique за поканата на коледно парти, на което обаче те минават само с една ракийка. Още по-малко съм съгласен пък, че градчетата по брега на Истрия са недобра версия ("пластмасови") на италианските градове. Ако вземем образността/ примера на Argentique, то нещата могат да изглеждат и по следния начин - поканили са те на коледно парти, не очакваш нищо особено, а ти сервират 5-степенно меню и Ерос Рамацоти ти поднася еспресо, докато ти пее "Музика е". Дали ще си разочарован/а, че не си успял/а на следващия ден да пиеш грапа с Емпорио Армани?! Тоест - кое е по-добре: един ден във Венеция или съвсем без Венеция. Тук за мен няма съмнение. И така може да се гледа на нещата, нали? 🙂

[Pantelej Putnik 16963]

Въпросът за нощувки на 30.12 - 01.01. в Загреб все още е без решение. Изумен съм от цифрите в Букинг. Някой може ли да помогне?

[Argentique 20119]

преди 33 минути , Pantelej Putnik каза:

Тоест - кое е по-добре: един ден във Венеция или съвсем без Венеция. Тук за мен няма съмнение. И така може да се гледа на нещата, нали? 🙂

Може, разбира се.🙂
И аз съм ходила за ден. Просто не ми беше първо ходене. Видях снимка на Остуни (Пулия) във фейса, вдъхнових се и взех билети за след седмица събота вечер-понеделник ранна сутрин. Целта на пътуването беше неделният обяд в Остуни, който се получи перфектен заедно с екстрите. 🙂
По същата схема ходих в Соренто за ден. Пак късметлийски се подредиха нещата. Обичам красивите неща и да ям, а там ги има в изобилие. 😆
А това че не е разумно да отделиш толкова време и усилия за път, при положение че летището ти е на 150 км, още не го приемам. 🙂
Хубаво и вдъхновяващо пътешествие ви желая и пускай снимки да плакнем очи. 🙂

[iaia_mama 14633]

преди 46 минути , Pantelej Putnik каза:

Въпросът за нощувки на 30.12 - 01.01. в Загреб все още е без решение. Изумен съм от цифрите в Букинг. Някой може ли да помогне?

Ама ти какво очакваш - в  последния момент и то баш на Нова година?  🙂  Но има решение - не нощувай в Загреб. Ето от мен предложение - малко старинно градче на 30-40 минути шофиране от Загреб, даже според мен ще имаш 3 в 1 - тихо, спокойно място, a aпартаментчето е току до стария град, ще идете до Загреб да го видите, ако искате даже срещнете Новата година в Загреб и после за половин час сте си "вкъщи".
Според мен това би трябвало да те устройва, но ти ще си решиш, имаш още време да търсиш. Ако нещо не ти се отваря линка, понеже е през моя акаунт, потърси в Booking Vila Regina apartment в Karlovac. В момента на мен ми дава за двама възрастни + дете на 7г. нощувки на 30 и 31 декември = 115€

[Pantelej Putnik 16963]

преди 24 минути , Argentique каза:

А това че не е разумно да отделиш толкова време и усилия за път, при положение че летището ти е на 150 км, още не го приемам. 🙂

Ако четеш внимателно, по-горе съм посочил защо с кола, а не със самолет. Обожавам да се кача в колата и да ме чака дълъг път. За някои хора не целта - крайната дестинация, а самото пътуване е важното. За пътуването, което скицирах по-горе, нямам представа как си го представяш да се осъществи без кола. Никак не си се представям да мъкна по Коледа всички куфари по обществения транспорт от градче до селце. А и не искам да си го представям. Автомобилът дава свобода, а аз обичам тази свобода.

П.П. Argentique усещам, че ти си сякаш на периоди в пътуването - докато не "овърша" из основи Турция, не я остави. 😆 Сега си се вкопчила в Италия. Всеки пътува различно, а и с времето нещата се променят при хората. Вече предпочитам лежерното шматкане пред чекването на забележителности и музеи. На музеите (с малки изключения) никога всъщност не съм бил особен фен. 

[Nayden Bondzhev 914]

преди 5 минути , Pantelej Putnik каза:

Ако четеш внимателно, по-горе съм посочил защо с кола, а не със самолет. Обожавам да се кача в колата и да ме чака дълъг път. За някои хора не целта - крайната дестинация, а самото пътуване е важното. За пътуването, което скицирах по-горе, нямам представа как си го представяш да се осъществи без кола. Никак не си се представям да мъкна по Коледа всички куфари по обществения транспорт от градче до селце. А и не искам да си го представям. Автомобилът дава свобода, а аз обичам тази свобода.

Е те това е!👏 Единствено като минавам през Сърбия ми е тегаво. Оттам нататък кеф, тук спреш там. А и традиционно минаваме през аутлети, бакалии и всякакви магазини, докато започна да затварям багажника с шутове. 🤣

[Pantelej Putnik 16963]

преди 11 минути , iaia_mama каза:

Ама ти какво очакваш - в  последния момент и то баш на Нова година?  🙂  Но има решение - не нощувай в Загреб. Ето от мен предложение - малко старинно градче на 30-40 минути шофиране от Загреб, даже според мен ще имаш 3 в 1 - тихо, спокойно място, a aпартаментчето е току до стария град, ще идете до Загреб да го видите, ако искате даже срещнете Новата година в Загреб и после за половин час сте си "вкъщи".
Според мен това би трябвало да те устойва, но ти ще си решиш, имаш още време да търсиш.Ако нещо не ти се отваря линка, понеже е през моя акаунт, потърси в Booking Vila Regina apartment в Karlovac:

Ами всъщност Загреб ми е все по пътя назад, а и голям град - столица, та затова натам се насочих за Нова година. Иначе при тези цени виждам как може да се премести локацията, напр. Белград. Ако ли пък не открием нещо свястно, то пътят към дома е ясен.

[Argentique 20119]

преди 32 минути , Pantelej Putnik каза:

Ако четеш внимателно, по-горе съм посочил защо с кола, а не със самолет. Обожавам да се кача в колата и да ме чака дълъг път. За някои хора не целта - крайната дестинация, а самото пътуване е важното. За пътуването, което скицирах по-горе, нямам представа как си го представяш да се осъществи без кола. Никак не си се представям да мъкна по Коледа всички куфари по обществения транспорт от градче до селце. А и не искам да си го представям. Автомобилът дава свобода, а аз обичам тази свобода.

П.П. Argentique усещам, че ти си сякаш на периоди в пътуването - докато не "овърша" из основи Турция, не я остави. 😆 Сега си се вкопчила в Италия. Всеки пътува различно, а и с времето нещата се променят при хората. Вече предпочитам лежерното шматкане пред чекването на забележителности и музеи. На музеите (с малки изключения) никога всъщност не съм бил особен фен. 

На мен ми е ясно защо с кола и ако самата аз карах, щях да си правя далечни пътувания накъдето ми видят очите. Понякога обаче се намират добри хора, които ми го причиняват. Обичам да се возя в самолет, влак, автобус, кораб – абе, важното е да има движение. Така са ме захранили от малка, пък и си го нося явно.
За усещанията си не си прав. В Италия тази година бях малко или пътьом, а за идните три месеца нямам никакви планове за там. За после не знам. Забележителност мога да видя както в музей с картини, така и в дърво насред поле със зелки – и мога да се възхитя и на двете, без да класирам на кое повече. 🙂 Винаги гледам да си балансирам програмата и да има от всичко – и град, и природа, и движение, само шопингът ме ужасява. 🙂 Но има достатъчно хора, които ще ме заместят на това нелеко поприще.

P.S. В Турция винаги ми се ходи, макар засега да нямам сигурен план. Но на море там няма да ида скоро (шок и ужас! 😂). Ще пиша догодина в бурканената тема защо. 🙂
На останалите четящи – съжалявам за спама, но знам, че @Pantelej Putnik няма нищо против да си поприказваме на всякакви теми, независимо от основната. 🙂

[Nayden Bondzhev 914]

@Argentique И на мен постоянно ми се ходеше до Турция допреди да ми се опушат веждите на Истиклял. Така съм им се набрал, че идеята да обиколя с кола от Айвалък до Фетие май се оттече в канала.

[Pantelej Putnik 16963]

преди 2 часа, Argentique каза:

На останалите четящи – съжалявам за спама, но знам, че @Pantelej Putnik няма нищо против да си поприказваме на всякакви теми, независимо от основната. 🙂

Винаги съм готов за разговори. Обожавам да говоря и по-малко да слушам 🤣

[Nayden Bondzhev 914]

Весела Коледа! Как е тия дни в Солун, че нещо ме засърбяха пръстите, гледам Хаят 26 - 28.12, а и узо ми се припи.

[Lyubina 10596]

@Pantelei Patnik,в момента не мога да ти изпратя линк за къщата за гости, в която отсядаме когато сме на път. Намира се в едно кокетно предградие на Загреб, Сесвете. Има удобен транспорт до централен Загреб и домакините са страхотни хора. Казва се Vila Aria. Опитай при тях, дано имат места. 

 

https://www.aria-rooms.com/

 

И ми се струва, че цените им са ок в Букинг. 

 

Наслаждавайте се на пътуването и Честита Коледа!

[Pantelej Putnik 16963]

На 30.12. се завърнахме от Коледното пътуване. Как беше? Ами нека да го опиша по два начина – оптимистично и песимистично. От гледната точка на мрънкащ чичко и поглед през розовите очила. Двете версии ще отделя в два различни поста, за да може всеки да си избере коя версия да чете, без да се налага да чете другата. Снимките пък ще пусна отделно, за да е удобно за гледане, без да се търсят из текста. 

[Pantelej Putnik 16963]

Гледната точка на мрънкащия чичко

Бяха обещали да пуснат уж новия път от София до Калотина! Е, пуснаха го! На места обаче нямаше път, а отъпкан чакъл. Отсечката не е много, а толкова години вече не са я направили.

На границата не чакаме дълго. Още с поемането в Сърбия нещата започват зле. Тъмно е, а има и мъгла. Спираме за малко преди Ниш, а малкият, опиянен от свежия въздух навън, блъска силно вратата на колата, може би за да покаже колко е силен вече, и прозорец на вратата пада с 2-3 пръста надолу, като не може да се вдигне повече. Нито надолу, нито нагоре! След малко пада изцяло и не може да се вдигне повече. Така не може да продължим нататък и трябва да се върнем в началната ни точка. Сещам се веднага, че съм си обещал вече никога да не разказвам предварително, че ще пътувам, защото винаги се случва нещо кофти. Е, решавам да го давам по-положително, но отново се случва нещо кофти. Не вярвам във фатални конспиративни теории, но защо всеки път се случва нещо неприятно, когато кажа, че ще пътувам? Защо?! И защо, когато не разказвам, всичко после преминава по мед и масло?! Вероятно всичко това е чиста случайност, но тези случайности много ме дразнят.

Почти съм излязъл от кожата си от яд, заради прозореца, и виждам вече как се връщаме безславно, когато се сещам, че имам едни клещи, които използвам в риболова. Вземам клещите и се опитвам да издърпам прозорецът, но не се получава. След около 30 минути в опити и налягащо ме отчаяние успявам да издърпам стъклото нагоре. Тръгваме напред, но при всяка неравност стъклото се свлича по малко и навлиза студен въздух, като наред с това е твърде шумно. Отново спираме. Решавам да поставя нещо като клин, което да запъне прозореца към гуменото уплътнение на вратата. Отчупих парче от едно дърво и го издялках от двете страни. Затъкнах стъклото и то спря да мърда. Стъклото е горе, но пък, ако отвън го натиснеш надолу и си пада въпреки клина. Това означаваше, че няма да можем да оставяме колата навсякъде по улиците, защото беше вероятно някой да я отвори и така нататък. Поне продължихме напред.

Тъкмо се поуспокоихме и „чат“ – камъче удари предното ми стъкло и направи малка пукнатина. Уф! Вероятно пукнатината ще се увеличи и ще трябва да карам със спукано стъкло, а едва сега тръгваме. „Какво още ще ни сервира това пътуване?! Бесен съм! Сега остава и небето да падне, та да няма какво повече да ни се случи! Е, не падна небето, но започва да вали. И то не точно да вали, а онова росене, което не е дъжд, а е като някакво „полуплюене“. Плюх си на късмета, но поне продължихме напред. Преминахме границата между Сърбия и Хърватска за около 15-20 минути. От другата страна опашката нямаше край. Може би около 10-тина километра! Сетих се, че тук някой ме беше предупредил, че е много вероятно да е дълга опашката на тази граница, но все си мислех, че логиката е следната: ако някой ще се връща вкъщи за Коледа, то посоката ще е от Запад на Изток, защото почти никой не работи в Изтока, а да се връща на Запад, че да направи задръстване. Десетки хиляди работещи на Запад балканци се връщаха да празнуват вкъщи. Когато минути наред карах по магистралата покрай опашката от другата страна, се загрижих за хората дали ще стигнат навреме за празничната вечеря в същата тази Бъдни вечер. „Дано успеят, но сериозно се съмнявам при тази километрична опашка, която почти не се движи.“

Валя до границата със Словения. Още като задминахме Загреб и небето започна да се развиделява, облаците да се разсейват, росенето спря. Очарован от красивите селца след влизането ни в Словения, забравих да купя винетка на първата бензиностанция. За винетката ме подсетиха камерите, които засичат номерата на колите и отчитат кой е „с“ и кой „без“ винетка. Това беше още една издънка, за която вероятно ще получа Коледна честитка от Словения след няколко месеца. Спрях на следващата бензиностанция и купих седмична винетка за 15 евро. Дано няма последствия за забавеното й купуване!

След като влязохме в Словения ми направи впечатление, че тази страна няма нищо общо с Балканите, а по-скоро изглежда нещо като Швейцария или Австрия. На влизане в Любляна след 12 часа пътуване навигацията ми започна странно да се върти и да губи сякаш GPS-връзка, защото пропуска участъци по 100-200 метра, което пък води до това, че изпускам посоката. Върхът на сладоледа е когато започва да ме кара да завивам в улици, където е поставен знак „Забранено е влизането на пътни превозни средства“. След поредното „Завийте на дясно“, където отново е забранено, вече ми се иска да я напсувам бясно (заради римата с „дясно“), но само детето в колата ме възпрепятства. Мисля си: „Защо ли слушам една жена за посоките изобщо! Защо всъщност все жени ти казват посоката на навигационните? Та те винаги объркват посоките!“. 😜

Пристигаме в хотела и се настаняваме. Хубав хотел, хубава стая, но е в центъра и няма къде да се паркира. Паркингът на хотела бил зает изцяло, а на мен не ми се ще да я паркирам на улицата, защото нали се сещате за прозореца… Все пак паркирам колата на едно от местата, предвидени за зареждане на електромобили, като си мисля, че едва ли на Бъдни вечер ще дойде някой да зарежда колата си. „Вече е късно. Мястото е на хотела, полицията не им пука, а от хотела едва ли ще се оплачат от техен клиент. Нахално е от моя страна, но свърши работа за през вечерта. На другия ден след закуска вкарвам колата в хотелския паркинг и плащам 18 евро за това удоволствие.

Тръгваме на разходка из Любляна и едва сега забелязвам, че съм забравил фотоапарата. Важното е обаче, че съм му взел зарядното. Поне ще го разходя из Европа. Е, ще снимам с телефон, какво от това. Снимките ми от пътуванията са само за спомен, а не за National Geographic. Все пак обаче ме е яд.

Предупреден съм от Магеланци, че тук по Коледа всичко е затворено и всеки си е вкъщи. Нищо подобно – Любляна е пълна с хора, уличките в центъра и около реката са оживени, всички заведения работят. Коледно веселие. Харесваме ресторантче, което се оказва с мексиканска храна. Всички маси са заети, но все пак успяваме да се доберем до маса. Мексиканска храна на Коледа! Странно е, но трябва да ядем нещо след 12-часовото пътуване. Храната е добра, а и е на разумна цена.

На следващия ден не съм предвидил някаква програма, а по-скоро лежерна разходка из Любляна, която се оказва не много голям град с компактно центърче, ориентирано около завоя на реката, която сякаш прегръща замъка на височината. Стигаме до замъка по пътечката, като виждаме фуникуляра, който качва по-мързеливите до горе. От стените на замъка се разкрива хубава гледка.

Следобедът, та чак до вечерта преминава в лежерна разходка по Коледния базар и околните улички, като подгряваме телата с греяно вино. Тук има коледен дух, не може да се спори. От обяд обаче роси дъждец и не смята сякаш да спира. Едно такова – никакво! Дъждецът - този убиец на туриста!

Направи ми впечатление, че в Словения бензинът на магистралата е по-скъп от този на бензиностанциите в градовете и по обикновените пътища. В края на декември 2022 г. литър бензин беше 1,24 евро, което е по-евтино от България. За сравнение цената на бензина в Хърватска беше малко по-скъп, а за мое учудване в Сърбия беше най-скъп – около 1,45 – 1,50 евро. Чак се зачудих какъв им е килипира да са другари с Русия, като плащат вероятно най-скъпия бензин в региона. Не ги разбирам, но те си знаят. Италия беше друга бира – там бензинът е около 1,62 евро.   

На 26.12. след закуска в хотела се отправяме към езерото Блед. По пътя натам се виждат съвсем австрийско-немско-швейцарски селца. „Не, тези хора са от друга мая. Не са балканци“ – вече твърдо съм убеден. До пристигането ни роси, но след като паркираме сякаш поспира, небето леко просветва, а слънцето търси пролука. „Не мога да повярвам! И слънце ли имало на тази планета!?“

Обиколихме около езерцето и се качихме на замъка. Входният билет е скъп, а музеят в замъка е по-скоро смехотворен. Плащат се 15 евро на възрастен за гледките от високо над езерото. Аз обичам гледки, та преглътнах парите.

Същия ден продължаваме към пещерата Постойна. Цял живот чувам едно и също от баща ми: „Отиди да видиш тази пещера!“ Запланувал съм да влезем от 15 часа за „специалните“ Коледни представления в пещерата, пресъздаващи библейски сцени, наред с музика и светлини. Пристигаме няколко часа преди това при пещерата, като едва се уреждаме с билети. Плащаме около 60-70 евро за тази дупка и чакаме няколко часа. Времето е все така кофти. Много ясно! Нали точно това не исках! Молех се да няма вятър или дъжд. Другия път ще кажа, че отивам в Джибути, та облаците на целия свят да се съберат там и да ги разсипят от дъжд поне 5 дни. Е да, но сега не съм казал, че отивам в Джибути и всички облаци са тук. Не мога да се затворя в колата и да чакам, а тръгваме на разходка с малкия. Понамокря ни дъждецът след което в комбинация със студения въздух от влакчето в пещерата ни докарва една хрема, от която още не можем да се издухаме, ъъъъъъъ…..не може да се отървем.

Пещерата е интересна, специалната Коледна програма не е толкова „специална“, колкото очаквах, но все пак е интересна. След дългия ден, дългото чакане в мъгливото, влажно и дъждовно време, мръзненето в пещерата, сме смачкани от умора. Имаме резервация в Триест. По целия път вали, супер гъста мъгла, тъмно е. Е, нали питах дали и небето няма да падне. Ето – небето падна. Нищо се не види. На всичко отгоре момичето от навигационната си прави майтап с морната ми душа, като ме прекарва през някакви криви села точно преди Триест, а не по „човешкия“ път. Започвам сериозно да си говоря с нея: „Ти сериозно ли ме извади от основния път, за да ме забиеш по тези тесни селски пътища?! Оставаха уж 12 километра, а ти ме отдели по този тъп път, а сега ме утешаваш, че има само 18 километра, но пък мъглата тук е съвсем непрогледна." Достигаме до резервирания апартамент в центъра на Триест. Готов съм да се просна в леглото и да забравя за една пещера от същия ден, но трябва да паркирам някъде, защото Стефано (собственикът на апартамента) ме предупреждава, че не мога да паркирам на улицата, забранено е, а глобата е 80 евро. Не ми се ще да плащам глоба по-висока от цената на нощувката и отивам да търся паркинг. Отново разчитам на момичето от maps.me и тя отново ме върти за отсечка от 850 метра около 25 минути. Накрая паркирам. На връщане купувам пица, от пицария, където много местни също купуват, вземам по инерция и две бири Морети. Прибирам се, премръзнал съм и бирите се оказва, че не са подходящи за случая. От Любляна съм взел червено вино от Истрия, което свършва добра работа. Самото вино обаче не си струва парите, а не е евтино. Пицата е добра, но пък гъбите от консерва не са добра идея. Жена ми не е очарована от „италианската“ пица. Вече ми е все едно. Лягам си утрепан.

Събуждам се с хрема. Още една „екстра“ към това пътуване. Хората от Магеланци ми казаха, че вероятно няма да е подходящо сега за пътуване, което и аз самият знам, но аз нали съм „Г.з път да види“.

На сутринта тръгваме за Венеция. Това е бонусът на нашето пътуване. Всички сме превъзбудени. Тази „мила жена“ от навигацията ме изкарва по крайбрежния първокласен път, вероятно за да ми спести пари и да ми даде възможност да се насладя на морските гледки по пътя. Наслаждавам се на мъглата по пътя и не виждам дори и за миг морето. Напускам пътя в посока към магистралата, а тя настоява да остана на този път, но аз й тегля майната и започвам даже да й се ядосвам на глас,  когато ме кара след 500 метра да направя обратен завой и да се върна на този път. „Не, няма да се върна на този път, не виждаш ли колко е мъгливо. Ще се кача на магистралата, колкото по-бързо пристигнем във Венеция, толкова повече време за разглеждане.“ Малко преди Местре небето просветва и се показва слънцето. Алелуя! „Това е в твоя чест“ – казвам на жена ми.

Преминаваме през Местре, после по протока към Венеция. На първия паркинг искат по 35 евро за 24 часа. Възмутен съм. Слизам и питам дали има друг паркинг, който да отчита на час. „Ние сме за няколко часа, как да платя 35 евро за паркинг?! Вие луди ли сте?! (Последното изречение само го помислих, не съм го казал). Човекът ми обяснява, че ако завия вдясно и после пак вдясно, на паркинг „Сан Незнамсикой“ се плащало по 7 евро за всеки започнати 2 часа. Т.к. до края на светлата част на деня оставаха около 6-7 часа, това означаваше, че тези условия бяха по-благоприятни за нашия случай. В крайна сметка платих 21 евро, като по този начин спестих 14 евро. Информацията е важна. Тя ни предпазва от безсмислени харчове.

Оставихме колата и тръгнахме из Венеция. За Венеция не ти трябва карта. Хубаво е просто да се изгубиш. Да вървиш, където интуицията те води. Навсякъде е хубаво. При това ми трето посещение подхванахме южната част на града. На всички много ни хареса. Освен това слънцето се усмихваше все по-уверено иззад облаците. След няколко часа се върнахме по северната основна улица на Венеция покрай Централната им гара, та до паркинга.

Тръгнахме да се връщаме, като имах идеята да останем за няколко часа в аутлета при Новента ди Пиаве. Хубав аутлет, кофти цени. Преди няколко месеца бях на аутлета в Рурмонд, Нидерландия, та сравнението не беше в полза на италианците. Въпреки това си купихме по нещо и хайде към Пиран в Словения, където имахме нощувка.

Пристигнахме късно в Пиран, оставихме колата на паркинга преди града и с безплатния автобус се придвижихме до центъра на стария град. Отседнахме в един гестхаус Pacha Mama, който ме спечели с изключително чистите хубави стаи и удобната близост до центъра (50 метра от площада и 100 метра от мястото, където спира безплатният автобус от паркинга). Платеният паркинг в началото на града вероятно е около 15-18 евро за 24 часа, но аз не разбрах колко струва всъщност, т.к. от мястото за настаняване поемаха тази такса, което беше още едно основание да го избера.

След като се настанихме установихме, че всички ресторанти в градчето са затворени. Защо ще работят, като сега не е сезон?! Несебър през зимата! Защо да работят! Добре, че имахме разни закуски, та не умряхме от глад.

На сутринта тръгвам да търся закуски. Знам, че ще намеря пекарна. Свивам зад ъгъла и я откривам. „Добър дан!“ – поздравявам и си вземам закуска и кафе. Продължавам с разходката и стигам до морето. Студено и неприветливо. А какво съм очаквал от това море в края на декември. Опитвам се да се изгубя по уличките на стария град, но не е възможно, т.к. градчето е малко. Качвам се до църквата с квадратната Венецианска камбанария. Без съмнение всичко тук е строено от венецианци – навсякъде виждам крилатия лъв – символът на Венеция. Така е в другите градчета по западния бряг на Истрия.

Продължаваме към вътрешността на Истрия, към селцата Буйе, Грознян и Мотовун. Намираме ги обхванати от мъгла и все така проклетото росене. Нали не исках да вали! Ами то не вали! Това дъжд ли е?! Селцата са красиви и автентични, но всичко е затворено. Едва в Мотовун намираме отворено ресторантче, което съм забелязал още при проучването на региона. Оказва се, че тук е идвал и симпатягата Антъни Бурдейн, като виждаме негови снимки на стената. Регионът е известен с трюфелите си и аз съм решен да ги опитам. Цените в менюто за такива, че вкусът на ястията ми идват някак солено. Основните ястия са в порядъка на 22-36-48 евро, а ми е трудно да избера какво да поръчам на малкия от това гурме меню. Все пак похапваме скромно по една паста за общо 70 евро и си тръгваме гладни. Моята паста е с черен трюфел, а аз съм с хрема. „Какъв е вкусът на трюфела?“ Ами, един такъв хремав. 😆

Много ми се искаше да спим в някое от тези малки селца, но умишлено не бях резервирал, защото имах някакво усещане. Усещането ми се потвърди и впоследствие съм доволен, че не съм обрекъл семейството си на отшелничество е тези пусти села, където нищо не работи. В последния момент резервирам апартаментче в Пореч, Хърватия. Вече е тъмно, когато се настаняваме. Вечеряме в ресторант на нормални цени със далеч по-засищаща храна и си лягаме.

Ставаме и отново ръми. Небето е все така сиво. Писва ми и решавам да сложа край на ежедневната ми надежда прогнозата за слънце да се сбъдне и да имаме поне един добър ден в това пътуване. Не всички мечти се сбъдват и аз решавам да разгледаме Пореч след което да разгледаме Ровини, а след това да се запътим към Загреб.

Пореч е хубаво градче, все така повлияно от архитектурата на Венеция. Ровини обаче по мое мнение е най-красивото от всички по крайбрежието. Определено си заслужава да се разгледа, та дори и да се остане няколко дни тук. Хубаво е обаче през тези дни да не вали!

По пътя към Загреб се сменят мъгла, дъжд, сиво небе. Още при пристигането в Загреб бях нагласил навигацията да ме заведе до един магазин. Ще си помислите, че съм луд. Няма да отричам – луд съм. Тук в Загреб има единствен по рода си на Балканите магазин за рибарски такъми за т.н. Big game fishing. Няколко пъти вече поръчах от този магазин онлайн, а сега имах възможността да съм тук лично. Жена ми ме разбра правилно и изтърпя няколко часа (всъщност около 3 часа), докато аз „начесвах крастата си“. Къде я намерих тази жена?!?  

После включих навигацията (този път google.maps), която без колебания ни закара до резервираното апартаментче в Загреб.

На сутринта на 30.12. се разходихме из центъра на Загреб, като паркирахме безплатно на една виеща уличка към Медицинския фактултет, който се намира вдясно от Park Ribnjak на картата на града. Градът не е нещо особено по мое мнение, но да речем, че си заслужава да се види за няколко часа, ако преминаваш наблизо. От около 12:00 часа тръгнахме от Загреб и към 23:30 часа пристигнахме вкъщи. През цялото време след тръгването от Загреб следях на навигацията дали има задръстване на хърватско-сръбската граница. Показваше ми, че има някакво задръстване, но не много голямо. В крайна сметка се оказа, че на границата пред нас имаше 5-6 коли, но пък сръбските митничари не си даваха зор и всяка кола минаваше за минимум 5-10 минути. „Сякаш преписват на ръка личните данни на пътуващите!“ – се ядосвах, но поне опашката не беше като тази, която видяхме на отиване.

В кратко заключение – хубави места, кофти време. Като знам, че не бива да дърпам дявола за опашката, защо все така продължавам да казвам къде ще ходя! Ако не искам да вали, когато всички прогнози предвещават слънце, то със сигурност при следващо пътуване ще пътувам към Джибути.

[Pantelej Putnik 16963]

Любляна 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мексиканска храна за Бъдни вечер

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik 16963]

Езеро Блед и пещера Постойна

 

 

 

 

 

 

 

В сивото време е нужно нещо, което да те накара да се усмихнеш. Второто е Кремна резина, за която ме посъветва @iaia_mama. Ядох и мислено й изпращах поздрави 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik 16963]

Bella Venezia

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако поне за малко не се изгубиш във Венеция, не си бил там. 

[Pantelej Putnik 16963]

Пиран, Словения

 

 

 

 

 

 

Buje, Хърватска 

 

 

 

 

Grožnjan, Хърватска - Красив е този Грознян

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотовун, Хърватска

 

 

 

 

 

 

[Pantelej Putnik 16963]

Пореч, Хърватска

 

 

 

Ровини, Хърватска 😍

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Загреб

 

[Argentique 20119]

Сигурно ще прозвучи извратено, но някъде към средата на „Гледната точка на мрънкащия чичко“ толкова много ми идват недоволствата, че ме избива на смях. 🙂 Няма емотикон, който да ми отрази реакцията, затова не реагирах. 🙂

Хубави са ти снимките, какво недоволстваш? 🙂 Венеция е прекрасна и се радвам, че сте хванали хубаво за сезона време. Всяка жена си заслужава Италията, ето че и твоята си получи заслужен подарък. 👏 Ще взема някой ден да обиколя из хърватските градчета и аз, извън сезон ми се ще, но не чак посред зима.

P. S. Забелязала съм отдавна, че когато някой се ядосва юнашки за какво ли не, поводите за неговото ядосване стават все по-чести, направо се изсипва рогът на изобилието. 🙂 А дали това е заради енергийния баланс във Вселената или с цел ядосващият се да получи n-ти урок по смирение, кой знае? 🙂 Случвало ми се е ядосващ се да се ядосва на мен защо не се ядосвам аз за същите „негативни“ неща, от което ме избива на смях (вж. първо изречение по-горе). 🙂
Чакам розовите очила. 🙂