Пътуване по Коледа

[Pantelej Putnik 16963]

Версията с розовите очила

Въпреки някой трудности по пътя, след 12 часа път пристигнахме в Любляна. Още преди да влезем в Словения облаците, които ни следваха през целия път, започнаха да се разсейват и да се вижда слънчице. Лъчите му заличават всички тревоги, които ни споходиха по пътя. Всяко изпитание обаче ни прави по-силни и ни учи на нещо. На влизане в Любляна навигацията започва да „прескача“ и да се държи странно. Вероятно се измори от 12-часовия преход. Все пак се добираме до хотела и се настаняваме. Хубав хотел, хубава стая. Веднага излизаме да се разходим и да намерим магазин, от който да си купим нещо за ядене, защото съм предупреден, че нищо не работи на Бъдни вечер. Това ми е потвърдено и от момичето на рецепцията. Тъй като хотелът е съвсем в центъра, веднага разбираме, че всъщност не е вярно, че нищо не работи. Всичко работи, а хората са по улиците. Въпреки това и за да обезопася ситуацията, веднага купувам разни неща за хапване. Имам семейство, не мога да ги оставя гладни, все пак аз съм мъжът. Не след дълго харесваме ресторант и питам дали работи цяла вечер. Работи до късно. Екстра, значи ще има и къде да ядем. В ресторанта отиваме по-късно. Продължаваме с лежерна разходка около реката и старата част на града около реката. Навсякъде е украсено празнично. Коледния дух е навсякъде. Толкова е красиво! Изпиваме по 1-2 греяни вина и става дори приказно.

По-късно отиваме в харесаното по-рано ресторантче, а то се оказва пълно. Кой да предположи, че толкова ще се напълни, та да направи резервация. Все пак изхождам, че всеки ще си е вкъщи на Бъдни вечер, както бях инструктиран тук във форума. Е да, ама не. Хората са все така по улиците и по заведенията. Все пак ни намират една маса, защото винаги просто имаме късмет. Ресторантът предлага мексиканска храна. Странно ми е да ям мексиканска храна на Бъдни вечер, а не постно, както е по традиция, но пък толкова години съм спазвал традицията, пада му се да я наруша тази година. Храната е много вкусна. Виното е локално. 

По някое време установяваме, че келнерът е сърбин. Говорим си вече на българо-сръбски, а той ни се радва много. По някое време ми носи телефона си и ми пуска някаква песен. Веднага познавам, че се касае за „Луда по тебе“ на Камелия. Смятам чалгата за социален и културен недъг, но живея в България и няма как да не познавам такава "класика". Смеем се дълго, а от съседната маса словенци подхвърлят, че само балканците могат да разберат тази музика. Отново се смеем, а на мен не ми се спори, а напротив – след изпитата бутилка вино вече ми се ще да си говори с хората от масите покрай нас. Явно обаче, че и на хората им се говори. Салваторе и жена му са италианци, но живеят във Виена. Той е от Матера и се матира като му казах, че съм бил там и в потвърждение му споменавам за прочутия им лук, който продават навсякъде в градчето. Идва и сяда на нашата маса, а аз вкарвам в разговора всички италиански думи, които знам. Радва се много и отбелязва, че знам доста думи. Явно е зажаднял за „южна“ душевна топлина във възпитаната Виена и му е хубаво да сме заедно. И на нас ни е хубаво. На тръгване окончателно затвърждавам впечатлението с италианските ми знания като им пожелавам „In bocca al lupo” (буквално – „в устата на вълка“, което е типичен италиански израз, който означава „На добър час!“ или „Успех!“). Оставям бакшиш на келнера-сърбин и тръгваме. Толкова различна и хубава Бъдни вечер. 🙂 

На връщане към хотела водя монолог за светлите християнски празници Коледа и Великден. Защитавам тезата, че Великден би следвало от религиозна гледна точка да е по-големия празник, защото, ако на Коледа е рождението, то всеки може да се роди, но колко са възкръснали. Зачеването и раждането само по себе си е чудо на природата, но пък възкресението е ехааааа. Какво?! Богохулствам ли!? Дървенофилософствам си само. Ей така - без лоши чувства. 🙂    

На сутринта на Коледа закусваме бавно и обилно в хотела. Ресторантът е пълен с гости на хотела. Вероятно 95% от всички гости на хотела и туристи в града са италианци. Следва лежерна разходка из Любляна – пресичаме реката, качваме се нагоре към замъка на върха, който е защитавал хората наоколо през вековете. Качваме се по виещата пътечка нагоре, а свежият чист въздух изпълва гърдите ни. Приятно се опияняваме от това. Минава ми мисъл, че може би е добре да започна да спортувам, но досега в живота ми никак не ми се е получавало.

От замъка се вижда почти целия град. Старата част на града не е голяма, но пък Любляна има чара на шоколадов бонбон увит в лъскаво фолио. Кокетно компактно градче е Любляна. Хареса ми. Още повече пък ми хареса цялата тази украса, коледен дух и настроение. По уличките в центъра от всяко заведение бяха изкарали отоплителни колони и хората седяха навън, говореха си, усмихваха се.

На 26.12. след закуска тръгнахме за езерото Блед. Пътят натам е по магистрала. Веднага ни направиха впечатление малките алпийски селца покрай пътя с типичните църкви. Всичко тук е сякаш чисто, а шофьорите спазват ограниченията, толерантни са и някак всичко на пътя е спокойно. Толкова е приятно да шофираш при възпитани шофьори.

Направи ми впечатление, че бензинът на магистралата е по-скъп от този на бензиностанциите в градовете и по обикновените пътища. В края на декември 2022 г. литър бензин в Словения беше 1,24 евро, което е по-евтино от България. За сравнение цената на бензина в Хърватска беше малко по-скъп, а за мое учудване в Сърбия беше най-скъп от трите държави – около 1,45 – 1,50 евро. В Италия пък беше около 1,62.

Когато пристигнахме на езерото Блед сякаш облаците в небето се поразпръснаха и просветна. С основание езерото е една от забележителностите на Словения. Още докато гледах снимките в интернет и се чудех дали Алпите ще са така близо и дали ще са заснежени. Приятно изненадан съм от близостта им, а острите им върхове са заснежени. Толкова е красиво! Даже ми се струва, че някои от зъберите тук ми напомнят на Доломитите в съседна Италия. „Виж, моето момче, това са Алпите. Ние нямаме толкова високи планини. Късметлия си, че ги виждаш още на 7. Аз трябваше да чакам до моите 16.“

Изкачването до Замъка над езерото си иска усилия, но пък гледките отгоре си заслужават всяка измината крачка. Защо гледките от високо си заслужават? Защото сякаш душата полита и се извисява над местността. И в този полет се чувстваш някак свободен.

Продължаваме към пещерата Постойна. Предварително съм проучил, че същия ден от 15 часа ще има специални Коледни представления в пещерата, пресъздаващи библейски сцени, наред с музика и светлини. Пристигаме няколко часа преди това при пещерата, като едва се уреждаме с билети. Трябва обаче да почакаме. Докато чакаме успявам да намеря „Кремна резина", която ми е препоръчана от @iaia_mama. Още когато ми я препоръча се зарекох, че ще я опитам. 🙂 

После се качихме на влакчето и хайде навътре към чудесата на пещерата. Вагоните са открити и ми позамръзнаха колената, но за сметка на това пък после бях възнаграден с хрема и всичко си беше наред. Хремата никога не ми пречи, единствено само не мога да дишам и ми тече носа, но пък какво от това. 😆 

Още когато бях в пещерата си мислех: „Не съм фен на пещерите, защото обичам слънцето, но пък я виж тази пещера! След нея няма смисъл да гледам друга. Това тук е просто УАУ и сякаш по-голям УАУ от това не ми е нужен. Хубаво беше!

Вечерта преспахме в приятно апартаментче в Триест, като на сутринта тръгнахме за Венеция. Колкото по-бързо пристигнехме там, толкова повече щяхме да разглеждаме града. Италианските магистрали се заплащат също както в Сърбия и Хърватска (в Словения има седмична винетка за 15 евро и не се заплащат такси за магистрали), като от Триест до Венеция беше около найсет евро.

Според времето ви за престой в града може да изберете и най-подходящия паркинг, освен ако не желаете да паркирате в Местре и да дойдете с обществения транспорт до Венеция. В първия паркинг на влизане във Венеция цената (към 27.12.2022) беше 35 евро за 24 часа. Намерих обаче паркинг за по 7 евро на 2 часа и така платих 21 евро вместо 35. Та 14 евро си е билет до Лондон, нали?!

За Венеция не бива да говоря много. Мислех си, че ако трябва да я опиша с една дума, то думата би била „уникална“, което идва от unico – единствено и неповторимо. Точно такава е Венеция. Застанете на което и да е място. Завъртете се на 360 градуса. Всяка една гледка е унико, всяко едно ъгълче, къща, мостче, канал е унико. При едно от предишните ми посещения тук видях немец (носеше хавлиени чорапи със сандали, какъв да е?!?), който вървеше из града и гледаше пътя в картата, без почти да вдига глава. Замислих се. Та какво прави той?! Поканил си красавица на кафе, а изобщо не я поглеждаш. Това е място, където трябва да се изгубиш. Да, това е може би най-хубавото място, където да се изгубиш. Ако не се изгубиш тук, все едно не си идвал.

След като светлата част на деня започна да приближава своя край, отправихме се към мястото на резервираната по-рано същия ден нощувка в Пиран, Словения. По пътя направихме 2-3 часов шопинг в аутлета на Новента ди Пиаве, за който спомена и @Nayden Bondzhev. Е, цените не са толкова добри както в посетения от мен през септември аутлет в Рурмонд, Нидерландия, но пък и от тук успяхме да си открием по нещо.

Поглеждайки прогнозата за времето все така обещават слънцето да пробие облаците и да огрее тази мъглива земя. Това не се случва на следващия ден и на по-следващия. Градчетата обаче по брега на Истрия от словенска и хърватска страна са все така красиви, въпреки сивата пелена над тях. Почти непрестанното росене приех като сълзите на Истрия, че съм такова магаре и съм избрал вероятно най-неподходящия сезон за такова място. А Истрия ми напомня толкова на красивата Тоскана. Хълмове, та чак до планини, малки селца, кацнали на върховете на хълмовете. Калдъръмените улички се вият помежду каменните къщи, като на много места се вижда символът на Венеция – крилатият лъв. Толкова е хубаво тук! Още по-хубаво ще е, ако бях дошъл през май-юни или пък септември-октомври. И сега обаче е красиво. Сега няма тълпи туристи, а само някои италианци, дошли за уикенда, или пък едни българи, били път дотук, защото просто обичат „г.з път да види“ и търсещи една по-различна Коледа.

От кулинарна гледна точка тук трябва да се посочи, че са известни с трюфелите си. Истрия е известна и с вината си и по-специално с Малвазия (бяло) и Теран (червено). Разбира се тук има и други вина, но тези два сорта са типичните за региона. Взех си по едно кашонче от двата сорта, за научни опити вкъщи 😉 

След като стана ясно, че надеждите ни за сбъднати прогнози за времето няма да бъдат увенчани с успех, реших да насоча нашето пътуване към Загреб и оттам към БГ. Пула може да я видим друг път или да не я видим изобщо. Исках да отидем там, заради колизеума. След като съм видял обаче този в Рим едва ли е голям пропуск, че не съм видял подобния в Пула. За успокоение се замислям, че съм запланувал някой ден да отида в Арл, Франция, където има отново подобно съоръжение.

Тъй като това трябваше да е версията с розовите очила, не знам какво да напиша в нея за Загреб. За да е положително, мога да кажа, че в Загреб има страхотен магазин за рибарски такъми, а освен това и страхотни дамски ботуши. 🤣 Ами толкова за Загреб. Толкова и за самото пътуване.

 

В кратко заключение – Някой би помислил, че пътуването е било „г.з път да види“. Не съм съгласен! Няма лошо пътуване! Всяко пътуване е един страхотен миг от нашия живот, защото сме някъде, където е различно, ново е, увлекателно е. А след като е различно, ново и увлекателно, то значи, че ни има, открили сме още нещо от света, забавляваме се. С това пътуване напълнихме душите си с гледки, въпреки преобладаващо мрачното време. Мъглата пък сякаш беше обстоятелството, което придаде леко загадъчно-приказен ефект на посетените места. Да, Истрия е една друга Тоскана. И отново посещение на Венеция! На Венеция не мога да й се наситя. Вървях по уличките, по мостовете, покрай каналите, а вътрешният ми глас повтаряше: „Душата ми е оркестър, усмивките са музикалните инструменти, музиката е животът!“.     

[jungfraujoch 16096]

@Pantelej Putnik,благодаря за споделената част от пътуването по Коледа от гледната точка на чичак 😀 и тази с розовите очила.Наистина е неприятно,че времето е било лошо,по-скоро нормално за края на декември.Но в крайна сметка сам си избрал точно тогава да отидеш.Разказваш много увлекателно и с чувство за хумор,дори и когато си ядосан.Но все пак е била една различна Коледа!Няма как да се предвидят атмосферните условия и всякакви допълнителни ситуации.Снимките са ти чудесни!Не зная дали си правиш списък на багажа.Аз правя и на първо място слагам паспорт,лична карта,пари и фотоапарат със зарядно.Почти винаги забравям някоя дреболия,но тези неща-не.

Както споделих,била съм на всички тези места посред лято и наистина атмосферата е различна.

Пък щом си решил,че когато кажеш,че ще пътуваш,винаги нещо кофти се случва,по-добре не споделяй.

Аз винаги се радвам на снимките и пътеписите ти,така че ще ги следя с интерес и след като си се завърнал.Между другото и аз отдавна пазя в тайна следващия си ход 🙂.

Още веднъж благодаря за споделените емоции,без значение дали са положителни или не толкова.Важното е,че сте се завърнали живи и здрави и с научен урок за пътуване по Коледа.

П.П.Останах очарована от снимките и изживяването на @Моника в Загреб и Любляна по същото време.

За словенците  и аз мисля,че много отдавна са модерни европейци.

 

[Duke 16862]

Радвам се, че все пак пътуването по-скоро е оставило положителни емоции въпреки неприятната случка със задното стъкло (случвало ми се е същото преди години и знам колко е неприятно) и неподходящото време (за вятър не споменаваш, което е добре предвид сезона особено по адриатическото крайбрежие). Единствено бих препоръчал ново посещение на Загреб - един от най-любимите ми градове на Балканите, защото той е у-ни-ка-лен във всяко едно отношение и изисква малко повече отделено време и предварителна подготовка. А това за цената на горивото е неписано правило - колкото повече се отдалечаваш на запад от Калотина, толкова по-евтино е горивото ако слезеш от магистралата и заредиш в бензиностанция в първото населено място...

 

И накрая, всичко е до предварителната нагласа. За втора поредна година изкарваме празниците при сина ни в Нидерландия. И за втора поредна година имаме супер късмет с времето, въпреки предварителната нагласа за дъждове и ветрове...

[jul 8773]

@Pantelej Putnik, благодаря за споделеното 😊 Чудесна идея за двете гледни точки 😀

Да си призная, повече ми хареса чичовската, смях се с глас /може би поради сходни приключения с автоджам/😁

А снимките са чудесни! И повече подкрепят розовата версия 😜

Чакаме сега от името на детето 😎

И я кажи за лука от Матера, какво съм изпуснала 🤔

 

[Lyubina 10596]

Очевидно, на нас близнаците ни върви "по вода" в тези краища на Европа/в частност Балканите. Никога няма да го забравя това мое пътуване из Словения и Хърватска през май 2017. Толкова вода май за целия си живот не съм виждала 😀

Добре че покрай Блед спря за кратко, та имахме възможност да се поразходим. А от Хърватска си спомням само светещи надписи по магистралите (добре че светеха,  че сигурно нищо друго не виждахме): "Клисаво е" или нещо подобно. И сняг на места. Но пък това беше добра причина да повторим. 

 

Всяко пътуване има своето очарование, независимо от първоначалната емоция и твоите разкази са потвърждение за това.

[jungfraujoch 16096]

преди 5 минути , Lyubina каза:

Всяко пътуване има своето очарование, независимо от първоначалната емоция и твоите разкази са потвърждение за това.

Подкрепям!

 

[Моника 5398]

Вдъхновена от @Pantelej Putnik и аз ще разкажа за нашето пътуване по същото време 😃 и на някои от същите места (и ние имахме неприятен момент, даже доста неприятен, но с усмивки на уста успяхме да го преодолеем, ще разкажа и за това) . Е, няма да е толкова увлекателно като неговия разказ, но ще опитам да вмъкна някоя полезна информация и хубава снимка за компенсация. 

 

Нашето пътуване започна на 24-ти декември и първата спирка беше Нови Сад. Пътувахме безпроблемно, пристигнахме по обяд.

 

Нови Сад

Апартаментът, който бях резервирала си имаше вътрешен паркинг и не сме мислили колата. Времето беше малко дъждовно и затова решихме да излезем да обядваме. Намерихме наблизо едно заведение - Žar Mance - Kisačka, беше доста вкусно. След като добре хапнахме тръгнахме на разходка. Отдалеч чухме доста силна музика и когато приближихме Епископския дворец ни посрещна голям оркестър, който свиреше за радост на хората. Истинско посрещане по сръбски 😁.

От там цялата пешеходна към Катедралата е украсена с множество лампички, а по дърветата има десетки големи крушки пълни с малки светлинки като светулки. Много е красиво! Основният коледен базар - Зимзоленд е на площад "Свобода" между катедралата и кметството. Беше между 16-17 ч., когато бяхме там и нямаше много хора, все още и малко препръскваше. Все пак пообиколихме, хапнахме по едно козуначено коминче и се прибрахме да посрещнем Бъдни вечер. Носехме си питка и някои традиционни за Бъдни вечер гозбички. След вечерята пак излязохме като вече времето беше направо пролетно, много приятно. На площада беше започнала програма, свиреше някаква банда, беше пълно с хора. Разходихме се и до Дунавския парк, където украсата също беше приказна. Нови Сад ме изненада много приятно, винаги съм искала да го посетим, но все оставаше настрани за сметка на Белград. А сега знам, че определено ще се върна втори път.

 

Загреб

И тук апартаментът се оказа много сполучлив, перфектно местоположение и паркинг. Има няколко коледни базара, най-популярни са тези в park Zrinjevac, park Josipa Jurja Stossmayera и на trg Kralja Tomislava, където е и ледената пързалка. Ресторантите и магазините на Коледа не работят или поне не по обяд. Базарите, които бяха разположени в двата парка отваряха след 17 ч., а тъй като беше по-рано се отправихме директно към площада. И там голяма красота, висящи лампички навсякъде, мека светлина, музикално оформление, приказка. Взехме си хапване и след това решихме да караме кънки на лед. И тук започна нашето приключение.

Цялото семейство карахме кънки и пет минути преди да ни свърши времето мама падна. Първоначално решихме, че си е изкълчила крака и я изкарахме малко отвън, а ние врътнахме по още едно последно кръгче..., просто наистина мислехме, че падането не е сериозно и ей сега ще ѝ мине. Но когато излязохме при нея тя каза, че я боли много и не може да стъпва, кракът се беше надул. Повиках лекарката, която е на пързалката, за да я погледне и тя каза, че трябва да отидем в отделението по травматология. 20 минути не можах да намеря такси, трябваше да помоля един полицай за съдействие, той ме светна, че мога да ползвам Uber иии така най-накрая се озовахме в болницата. Слава Богу въпреки болката мама беше в много добро настроение. Изчакахме търпеливо лекаря да се върне от операция, пратиха ни на снимка през това време. Оказа се, че глезенът е много лошо счупен - или операция или гипс. Мама избра гипсът с условието щом се върнем в България да минем веднага през болницата. Гипсираха я, а мен малко ме обзе паниката, че няма да ѝ е хич удобно, боли я, ще ѝ е по-спокойно ако се приберем и предложих да тръгваме към България. Тя категорично отказа, каза, че ще си почива в стаята, ще я разхождаме с колата и т.н. щяло да ѝ е разнообразие плюс, че ни предстоеше Любляна, а там вече сме били. След дълги разговори решихме да продължим екскурзията, а тя геройски издържа всичките останали дни ❤️. 

И така, елхата на Загреб успях да видя докато търсех аптека, от където да купя болкоуспокояващи. И все пак Загреб много ми хареса, по това време на годината е приказно. 

Още нещо полезно - винаги си носете Европейската здравна карта, спестява много.

 

Езерото Блед

На другия ден поехме към езерото Блед. Пролетта, когато бяхме отново там времето беше дъждовно, облачно, не ставаше изобщо за разходка. Сега хванахме много фотогенично време така да се каже - облачета, отражения, светлина, малко от снежните планини. Очите ми останаха на това място, толкова красиво! Не се задържахме много и не сме се разхождали кой знае колко. Обядвахме в Starkl,  избрахме го защото има паркинг и можеше да спрем съвсем близо до входа му, тъй като мама не трябваше да стъпва на крака беше важно за нас да е удобно. Храната беше много добра, пробвахме пъстърва, шницел, крем пита и разни други неща, всичко много ни хареса. Препоръчвам мястото.

 

Любляна

Апартаментът тук за щастие беше на първия етаж и нямаше стъпала. Коледните базари са покрай реката и на площадите. Украсата в Любляна е много абстрактна, не е като на другите места, имаше различни теми - ДНК, плетки, Космос и т.н. Всяка вечер имаше концерти и гостуваха различни изпълнители, имаше и сцена със забавления за най-малките. Отделно всеки ден тържествено с оркестър и жонгльори пристигаше Grandpa Frost (подобен на Дядо Мраз), който обикаляше с файтон и пожелаваше весела Коледа. Усетих истинско коледно настроение, толкова много неща направени за жителите и гостите на града, такава разнообразна програма, чудесно място да изкараш празниците. Тъй като пролетта бяхме пообиколили повечко из града, сега се бяхме отдали на по-лежерни разходки.

Искам и да споделя нещо и за хората в Любляна. И предния път ми беше направило впечатление колко са мили и отзивчиви. Пролетта мама си забрави една шапка на една сергия докато си купувала нещо. На другия ден жената от сергията не я носеше в нея шапката, но обеща, че ще я запази и ако се върнем ще ни я даде. Ще си кажете "Е сега за една шапка ли сте", ами шапката е с много голяма сантиментална стойност 😀. Сега пазарът пак работеше, както всяка сутрин и все пак решихме защо пък да не видим дали жената я пази все още и тя наистина я пазеше, беше я прибрала и ни посрещна с "Аз нали ви обещах" 🙂. Да, шапка е, но жестът, честността, са много повече от просто шапка. 

 

Триест

Единия ден се разходихме и до Триест, но градът ни посрещна с ужасно гъста мъгла, неработещи заведения, празен площад там където очаквах коледен базар 😀. Повъртяхме се малко покрай морето, щракнахме и някоя друга снимка и се върнахме в Любляна.

 

Споделям апартаментите, в които нощувахме ако на някой са му полезни и трите бяха със собствен паркинг:

- Нови Сад - апартамент Apolon (реално жената отдава 5 апартамента и снимките в букинг не знам за кой точно от петте са, този, в който ние бяхме беше доста хубав и светъл),

- Загреб - Zagreb Sleep & Eat apartment,

- Любляна - SIPPO Apartments (огромен апартамент, идеален за две семейства, перфектно местоположение в идеалния център). 

 

 

Като заключение искам да кажа, че въпреки препятствията/бедите/несполуките, които имаме понякога, е важно да запазим усмивките си, защото в много случаи не е важно само това, което ни се случва, а гледната точка, която имаме. Защото например в нашия случай ако мама не беше подходила с усмивка и ние щяхме да сме още по-притеснени и цялото пътуване щеше да пропадне, а така съумяхме, макар и по-сложно, да създадем заедно хубави спомени от тези места и истории, на които ще се смеем. 

 

Ето и малко снимки:

 

 

Нови Сад

 

 

 

 

 

 

На повечето витрини в града имаше такъв тип рисунки - украса, както и на много входни врати и прозорци. Явно е нещо популярно в града, защото не съм виждала такива и в такова изобилие на други места. Много ми харесаха, имаше най-различни.

 

 

Загреб

 

 

 

 

 

Езерото Блед

 

 

 

 

 

Любляна

 

 

 

 

 

Триест

 

 

 

 

[Radnev 15279]

@Pantelej Putnikпродължавай да описваш пътешествията си. Ти просто го можеш👍. 

Аз бих нарекъл двете ти гледни точки като: "Пътешественикът отново на път!" и "Една различна Коледа, през очите на любопитния турист." 😉 

[Pantelej Putnik 16963]

преди 18 часа, jungfraujoch каза:

Разказваш много увлекателно и с чувство за хумор,дори и когато си ядосан.

 

преди 13 часа, Lyubina каза:

Всяко пътуване има своето очарование, независимо от първоначалната емоция и твоите разкази са потвърждение за това.

Прегръщам ви! Много благодаря за милите думи! 🙂

 

преди 13 часа, Duke каза:

Единствено бих препоръчал ново посещение на Загреб - един от най-любимите ми градове на Балканите, защото той е у-ни-ка-лен във всяко едно отношение и изисква малко повече отделено време и предварителна подготовка.

Със сигурност си отбелязвам това и ще се опитам да го направя, т.к. очевидно аз не открих това, което много хора във форума са намерили в Загреб. 🙂 

преди 13 часа, jul каза:

И я кажи за лука от Матера, какво съм изпуснала 🤔

В Матера навсякъде продават лук. Бил някакъв специален и изобщо е навсякъде из градчето. Разбира се, градчето е толкова кокетно и лежерно, че не се нуждае от известността на лука. 🙂 Благодаря за коментара ти! 🙂 

преди 11 часа, Моника каза:

Вдъхновена от @Pantelej Putnik и аз ще разкажа за нашето пътуване по същото време

@Моника, благодаря за разказа и за снимките! Явно сме кръстосвали пътищата тези дни. Радвам се, че въпреки неприятната случка сте имали едно хубаво пътуване по Коледа. Пожелавам на майка ти бързо възстановяване! 🙂 

[Pantelej Putnik 16963]

преди 8 часа, Radnev каза:

@Pantelej Putnikпродължавай да описваш пътешествията си. Ти просто го можеш👍. 

Аз бих нарекъл двете ти гледни точки като: "Пътешественикът отново на път!" и "Една различна Коледа, през очите на любопитния турист." 😉 

Когато един безспорно надарен и любим на всички ни тук разказвач харесва написаното от мен, това е нещо, което много ме развълнува. Благодаря за милите думи, @Radnev! 

[Дани Магелани 20846]

преди 12 часа, Моника каза:

Вдъхновена от @Pantelej Putnik и аз ще разкажа за нашето пътуване по същото време 😃 и на някои от същите места (и ние имахме неприятен момент, даже доста неприятен, но с усмивки на уста успяхме да го преодолеем, ще разкажа и за това) . Е, няма да е толкова увлекателно като неговия разказ, но ще опитам да вмъкна някоя полезна информация и хубава снимка за компенсация. 

 

Нашето пътуване започна на 24-ти декември и първата спирка беше Нови Сад. Пътувахме безпроблемно, пристигнахме по обяд.

 

Чудесно пътуване! Прекрасни снимки!

 

преди 18 часа, Pantelej Putnik каза:

Версията с розовите очила

Въпреки някой трудности по пътя, след 12 часа път пристигнахме в Любляна. Още преди да влезем в Словения облаците, които ни следваха през целия път, започнаха да се разсейват и да се вижда слънчице. Лъчите му заличават всички тревоги, които ни споходиха по пътя. Всяко изпитание обаче ни прави по-силни и ни учи на нещо. На влизане в Любляна навигацията започва да „прескача“ и да се държи странно. Вероятно се измори от 12-часовия преход. Все пак се добираме до хотела и се настаняваме. Хубав хотел, хубава стая. Веднага излизаме да се разходим и да намерим магазин, от който да си купим нещо за ядене, защото съм предупреден, че нищо не работи на Бъдни вечер. Това ми е потвърдено и от момичето на рецепцията. Тъй като хотелът е съвсем в центъра, веднага разбираме, че всъщност не е вярно, че нищо не работи. Всичко работи, а хората са по улиците. Въпреки това и за да обезопася ситуацията, веднага купувам разни неща за хапване. Имам семейство, не мога да ги оставя гладни, все пак аз съм мъжът. Не след дълго харесваме ресторант и питам дали работи цяла вечер. Работи до късно. Екстра, значи ще има и къде да ядем. В ресторанта отиваме по-късно. Продължаваме с лежерна разходка около реката и старата част на града около реката. Навсякъде е украсено празнично. Коледния дух е навсякъде. Толкова е красиво! Изпиваме по 1-2 греяни вина и става дори приказно.

 

Прекрасно пътешествие! Негативното не е било със сериозни последствия, което намалява вероятността да го помните дълго.

А хубавите спомени остават завинаги! Пишеш прекрасно, увлекателно! Да имаш често поводи за отразяване от това перо!

[Pantelej Putnik 16963]

преди 11 минути , Дани Магелани каза:

Прекрасно пътешествие! Негативното не е било със сериозни последствия, което намалява вероятността да го помните дълго.

А хубавите спомени остават завинаги! Пишеш прекрасно, увлекателно! Да имаш често поводи за отразяване от това перо!

Много бладодаря за мините думи, Дани! 🙂 

Днес се замислих за отминалото ни пътуване, а сега четох и написаното от @Lindt за Египет. Неприятните моменти в едно пътуване са като прах върху златни накити - издухваш го и накитите са все така красиви. Някои обстоятелства в дадени моменти ни "сръгват в ребрата", разбиват очакванията ни, развалят комфорта ни, но пък именно те правят пътуването (а и живота ни) интересно. Ако се случват само очакваните от нас събития и покрият изцяло очакванията ни, ние бихме живяли един крайно скучен живот, а самото пътуване няма да ни научи на нищо ново. На живота и на пътуването това им е хубавото - не можеш да предвидиш следващия ден и го очакваш с интерес и отворени очи. 🙂 

[Дани Магелани 20846]

преди 4 минути , Pantelej Putnik каза:

Много бладодаря за мините думи, Дани! 🙂 

Днес се замислих за отминалото ни пътуване, а сега четох и написаното от @Lindt за Египет. Неприятните моменти в едно пътуване са като прах върху златни накити - издухваш го и накитите са все така красиви. Някои обстоятелства в дадени моменти ни "сръгват в ребрата", разбиват очакванията ни, развалят комфорта ни, но пък именно те правят пътуването (а и живота ни) интересно. Ако се случват само очакваните от нас събития и покрият изцяло очакванията ни, ние бихме живяли един крайно скучен живот, а самото пътуване няма да ни научи на нищо ново. На живота и на пътуването това им е хубавото - не можеш да предвидиш следващия ден и го очакваш с интерес и отворени очи. 🙂 

Приятелю, ти си поет!

[Pantelej Putnik 16963]

преди 28 минути , Дани Магелани каза:

Приятелю, ти си поет!

Повече ме радва, че съм ти приятел! 🙂

И ето нещо накратко, за това, което писах преди малко:

 

Какъв би бил животът без вълнение,

Когато знаем всеки следващ ход.

Да има във деня ми приключение,

Това е мечтаният от мен живот! 🙂