дневник Мадейра - природа в сън

[master_of_germs]

 

Сводка, само за да се изфукам, че райън ме сложиха на първи ред на полета за Мадейра, без да съм си плащал за допълнително място за краката 😉

 

[randi]

преди 14 часа, Lindt каза:

В каквото и да се преобразявате от няколко капки дъжд

В митични същества и животни, които не познават що е то снимки и фотоапарати/телефони, но пък знаем как да мрънкме. 😄 😄 😄

[master_of_germs]

Сводка. За раздвижване преди преходите си уредих един среднощен спаринг. И понеже съм си дърво, спаринг срещу бронзова статуя си е що-годе равностойно мачле. Липсата на футболна топка е дребна подробност.

А кой измежду двама ни се контузи при съприскосновението, няма да ви споделя в настоящата сводка, нали трябва и съспенс да има в повествованието 😉

 

 

Имахме си и пълни трибуни 😉

 

 

А във ВИП ложата Клъвдий IV Бух  изгледа срещата с бутилка мадейра...

[jul]

Значи, ужасни подстрекатели сте. Купих билети.

Маршутът ни е Пловдив-Дъблин -Фуншал /неделя/ после връщането Фуншал-Станстед-Пловдив /петък/, четирите отсечки с Райън. Полетите се връзват на около 100 евро на калпак, като не се налага междинна нощувка в нито една от двете посоки, нито нощно пребиваване по летища. 

[zvezda9001]

На 13.01.2023 г. в 19:27, ДиянаВ каза:

При мен беше същата работа с прогнозите. Преди да тръгна даже се сдухах. Най-много нерви брах за пико-тата. Добре че те послушах за ранния преход по изгрев. От скромните ми наблюдения и опит сутрин и докъм 14:00 времето беше най-ясно и спокойно. Е в деня на прехода през целия ден беше слънчево, но наистина е късмет.

Не е късмет времето ти, аз ти го пожелавах, а както вече знаем имам пряка връзка с времето 😄

Много готина тема ви се получава, ама много бързо пишете бе аз още на втора страница се мъдря 😄

[master_of_germs]

Намерих си и топка за реванша довечера 😉

 

Pico do areeiro

 

 

 

 

 

 

[zvezda9001]

Само отбелязвам наваксах с четенето! Хайде продължавайте, чета с голям интерес и се чудя кога за бога да я сложа тази Мадейра! Препълнена ми е програмата тази година буквално! 

Хайде да се похваля и тук, че си засях почти всичките мадейренски растителни  красоти подарък от @ДиянаВ Значи ако искате хубаво време на Мадейра, знаете вече как стават нещата 😄

Дияна многооо пропускаш с Мароко да знаеш! Голяма красота е там 😛 Ако и свекърва ти се откаже от Япония - аз съм свободна и като теб заспивам веднага и навсякъде 😄 иии се радвам на всичкооо

[master_of_germs]

Ретроспективна сводка от снощи.

 

Предзалезно на Eira do serrado и залезно на Paredao.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Машико - Pico do Facho - 25 декември

 

 Събуждам се, а навън е тъмно като в нощ. То си е още нощ в 6:00 часа тамошно време, наше 8:00. До изгрева и закуската ни има 2 часа и се натискам още да спя. Храната, на блок маса, отново е много вкусна, кафето - американо от кана не, но като си поръчаш и платиш еспресо за няма и евро, нещата се оправят. Първата работа, като отварям телефона, е да видя какво казват за времето. Днес ще е нестабилно с дъжд още от сутринта и с кодове за вятър от север. Лоша работа, то е ясно, че ще отпадне дългият ни пешеходен маршрут до Порто да Круз - Vereda do Larano, но какво да правим? Може пък да се разходим из градчето и да почиваме, както всичко наоколо по Коледа.

При Раднев в Порто Муниш океанът може да бушува под влиянието на атлантически циклон, но при нас в Машико е спокоен, а времето все още слънчево с ниска разкъсана облачност. Ей, какви термини знам, може да ме вземат в телевизията за късокрака синоптичка, малхо застаряваща 😂

 

 

Като не става за целодневен маршрут, може пък да подхванем пътеката до ей това съседно връхче - Pico do Facho.

 

Ще видим дали прогнозата за сутрешен дъжд, отложен за обяд, ще се сбъдне. Започваме с разходка из Машико, пък докъдето я докараме. Градчето е много приятно, в бъдеще отново бихме го ползвали като база за настаняване. Отделно е по-евтино от Фуншал, но това се отнася и за другите места, извън столицата.

 

 

Пак се озоваваме до океана, но този път на плажа с пясък от Мароко.

Ясно е, че нищо не е ясно с прогнозите, какво да си губим времето с взиране по различните сайтове, ами хайде с бодра крачка

да подхващаме по тези стъпала

маршрута, който има кратък вариант от около 4 км и по-обиколен 8 км или повече /не помня/.

Кой би устоял пред зеленината на тревички

 и погледа на козички

Все още в урбанизираната територия достигаме до едно мирадору, означено в мапс, което не е уау

 

и затова продължаваме към зеленото и козичките

 

 

Дори и да не стигнем до върха, по пътя наблюдаваме интересни зеленчукови градини.

 

 

 

Ама и да завали какво толкова? Както каза Линдт, от няколко капки ли ще се уплашим. Защо ги носим тези дъждобрани, продължаваме напред

и достигаме еко пътеката

Не виждаме пущинаците до кръста и калищата на @Argentique, така че всичко е точно. От стъпала не се плашим.

 

 

Връхчето на Фичо може да ви се вижда малко и близко, обаче доста се лъкатуши, ту си от страната на Машико, ту от тази на Каникал, а по средата те очакват океана и страхотни скални отвеси.

 

Признавам тук ме дострашава да пристъпям по-напред, даже некомфортно ми става да гледам и стоя права,

и затова намирам сигурна опора в задните си части 

 

Следва нова порция стъпала, пак панорамна площадка и колко нива предстоят, още не знаем.

 

Я, стъпалата се сменят с баирче,

но за кратко

След лявото хълмче, хоп, отскачаме на дясното и готово, ей ни там на върха.

Обаче едно виждат очите ми, друго поднася планината. Преди правата до хълмчетата, има още завойчета, хихи.

Няма да стане така, слагам край на зрителната измама и започвам да броя стълбовете. До финала остават още пет.

Странно нещо е човекът. Защо бърза да стигне до крайната цел и в пряк, и в преносен смисъл, няма търпение, недоволства колко още има. А в същото време самият път ти паднася красота и наслада. Паметен миг е, че си на върха, но забравяш ли изживяването на пътя дотам 

 

Ето че четири стълба вече са зад гърба ни, остава един.

През цялото време аз водя напред,

ама някои хора не знаят това ... и в живота, хихи 

Последна панорамна площадка, фронтална на океана.

Горе сме, по близо до облаците.

 

 

Приятно се изненадвам от мястото ни за късен обяд. Вкусните питки от Мадейра с прошуто от Парма и кашкавал от Азорите

споделяме с неочаквани на това място домакини -

Мърльо

и Тузара

😃

Разтоварваме мозъците си, наслаждаваме се на гледката, но след половин час почва да вали и този път пръскането почва да преминава в дъжд, който се усилва.

Ами нищо, не съм прекосила цяла Европа и част от океана, за да не ползвам дъждобрана, който мъкна. Връщаме се наобратно към Машико по асфалтирания път за автомобили. По някои завои доста духа и дъждът неприятно се набива, но поне не е пороен, няма и гръмотевици. След трийсетина минути бърз ход достигаме до главния път и първите къщи.

Тунелът за Каникал и къщата вляво преди него, откъдето започва Vereda do Larano

 

 

Дъждът почва да намалява, но следва един умопомрачителен наклон надолу по улицата към централните части на Машико. Кошмар е за коленете и капачките, които така болят, както никъде другаде по висините на Мадейра

Докато стигнем до първото работещо кафене O Pombo дъждът напълно спира и по пътя отново любопитно се взираме в необичайните стопанства, кацнали къде ли не по склоновете

 

Доста станаха снимките в този пост, ама се получи нещо като филм със субтитри. Специално за @zvezda9001  Докато изгледа и прочете всичко @master_of_germs ще е атакувал темата по левия фланг, а @jul ще е с още пламенни спомени от скорошното си завръщане 

[jul]

Да бе, да аз още не съм тръгнала 😀

[master_of_germs]

Сводка.

По маршрута pico2pico Клъвдий си намери за електорат едни наперени индивиди. Пращат поздрави на @Lindt

 

 

 

[zvezda9001]

преди 2 минути , master_of_germs каза:

Сводка.

По маршрута pico2pico Клъвдий си намери за електорат едни наперени индивиди. Пращат поздрави на @Lindt

/cdn-cgi/mirage/8cd13930af3effdebdd7a54ae01a24a88fd8ac50cead81dc4204d04f6da55384/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230117_115849.jpg.846ca84aa75097efbeb74dda8edd544a.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/8cd13930af3effdebdd7a54ae01a24a88fd8ac50cead81dc4204d04f6da55384/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230117_103047.jpg.a77b82747b27e9deaba7a6d45c4c15aa.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/8cd13930af3effdebdd7a54ae01a24a88fd8ac50cead81dc4204d04f6da55384/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230117_115728.jpg.5b97a519df377ce186617226505c5644.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/8cd13930af3effdebdd7a54ae01a24a88fd8ac50cead81dc4204d04f6da55384/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230117_103039.jpg.a93a63fdc6fedaa915f9ab299f2d477c.jpg

На този бух ще му изям перчема 😄

[Lindt]

преди 4 минути , master_of_germs каза:

Сводка.

По маршрута pico2pico Клъвдий си намери за електорат едни наперени индивиди. Пращат поздрави на @Lindt

 

 

 

Йей! 

Тези кеклици са най-готиното нещо на португалските острови. И ти ги поздрави!

Вие май имате доста разумно време, а? Дано се здържи така докато трае инвазията. Прогнозите същите ли бяха или по-лоши?   

[Дани Магелани]

Лично мнение

Като ви чета колко сте въодушевени от Мадейра, представям си какво би било след Азорите. 

Според мен, там природата е в пъти по-красива от тази на Мадейра.

Може би защото при мен първо беше Сан Мигел, като единият ден имах целодневен тур с професионален гид, а след това Мадейра, природата на Мадейра някак ми бледнееше. И на Мадейра направих 2 тура с гид.

Очаквам нашествие на Азорите!

[ДиянаВ]

Машико - коледна вечер

 

Стига съм умувала за тези пико-та - Ариейро и Руиво, за изгрев или по-късен да е трансферът до тях, какъв ще е вятърът, кога ще вали, а ще има ли мъгли ... безкрай притеснения и въпроси. За само двудневния престой в Мадейра установявам, че първо времето следобед се разваля и второ без аларма мога да се събудя в 6:00 часа, т.е. ранното ставане не е проблем заради часовата разлика, макар и малка. Много добре помня съвета на @master_of_germs да не отхвърлям варианта за изгрев, именно поради тези две причини. Няма време, решено! Забърквам собственоръчна понша за кураж и късмет и правя резервация на трансфера до Пико Ариейро за изгрев.

Както уж имаме много дни в Мадейра, така всъщност възможните ни дати са само две - 29 и 30.12. Буквам за първата, защото уж прогнозата е по-благоприятна. Добре че не отлагах повече резервацията. На следващата сутрин при проверка в сайта на Пико трансферс вече нямаше свободни места.

 

Храната в хотела ни харесва, какво има да търсим други места, които я работят, я не и още от сутринта заръчваме на собственичката да ни включи във вечерята. Групата германски туристи, отседнали в нашето място, не е голяма, към петнайсетина човека са и с нищо не ни дразнят. Вечерята е не само празнична, но и отново вкусна😋

предястие - пъпеш с прошуто. За пръв път на острова опитах и традиционния им хляб bolo do caco - по средата с чесново масълце, ммммммммммммм

основно - ориз с морски дарове

и десерт - коледно пънче

Към края на вечерята настава някакво раздвижване сред германските туристи. Организаторът им наглася във фоайето проектор, а на стената, пригодена за екран, се появява надпис "Quiz Madeira". Аха, ще има викторина, я бързо да се изнасям навън преди да е станало късно преминаването през картинките. Крис решава да се излежава, а аз да усетя коледния дух на Машико през нощта. Имам и важна причина да изляза. Решила съм, че след 3-годишна вярна служба старите ми бързоходки са сдали багажа и ритуално ще ги оставя в някой контейнер в Мадейра. Поличба за това, че ще се върна тук  Не ме оплаквайте, че съм с чифт обувки назад. Във Фуншал наваксах запълняемостта на багажа, хихи 

Не е нужен сняг за коледна атмосфера, нали? Приказно е 

 

 

 

 

Сградата на общината

 

 

 

Детската площадка, в която поисках да съм отново дете

 

 

Лампички за лека нощ от прозореца до леглото ни 

[Radnev]

преди 31 минути , Дани Магелани каза:

Лично мнение

Като ви чета колко сте въодушевени от Мадейра, представям си какво би било след Азорите. 

Според мен, там природата е в пъти по-красива от тази на Мадейра.

Може би защото при мен първо беше Сан Мигел, като единият ден имах целодневен тур с професионален гид, а след това Мадейра, природата на Мадейра някак ми бледнееше. И на Мадейра направих 2 тура с гид.

Очаквам нашествие на Азорите!

Радвам, се че подхвана тази тема, защото не знаех как да я започна. Още от начало изпитвах леки притеснения, за създаване на свръхочаквания към тези, които тепърва ще заминат натам. Нещо като Исландия, за която толкова суперлативи съм чел из форума, че вече си я представям като някаква неземна земя😄. Чакам първият, който ще сподели нещо отрицателно и тогава може и да замина, за да се убедя и аз с очите си.

На мен Мадейра страшно много ми хареса, но най-вече заради самото пътешествие. Стана много спонтанно и авантюристично. Имахме и доста лошо време, но пък май,че най-забавно ни бе именно тогава. 

Целите си впечатления ще ги опиша малко по малко в темата, но нека прескоча малко.

Ако трябва да опиша Мадейра с едно изречение, бих казал: "Мадейра е странен остров - със сигурност не ми влезе под кожата, но със сигурност и никога няма да я забравя!"

Така, че нека всеки да отиде и да види, но без свръхочаквания, защото ако ги има най-вероятно ще се разочарова.

 

[Lindt]

Преди 1 час, Radnev каза:

Радвам, се че подхвана тази тема, защото не знаех как да я започна. Още от начало изпитвах леки притеснения, за създаване на свръхочаквания към тези, които тепърва ще заминат натам. Нещо като Исландия, за която толкова суперлативи съм чел из форума, че вече си я представям като някаква неземна земя😄. Чакам първият, който ще сподели нещо отрицателно и тогава може и да замина, за да се убедя и аз с очите си.

На мен Мадейра страшно много ми хареса, но най-вече заради самото пътешествие. Стана много спонтанно и авантюристично. Имахме и доста лошо време, но пък май,че най-забавно ни бе именно тогава. 

Целите си впечатления ще ги опиша малко по малко в темата, но нека прескоча малко.

Ако трябва да опиша Мадейра с едно изречение, бих казал: "Мадейра е странен остров - със сигурност не ми влезе под кожата, но със сигурност и никога няма да я забравя!"

Така, че нека всеки да отиде и да види, но без свръхочаквания, защото ако ги има най-вероятно ще се разочарова.

 

Ами да кажа, щом така плахо се интересуваш 

Въпрос на вкус, но...  Исландия и Обединеното кралство за мен са около 10 пъти по-впечатляващи от португалските острови. Обаче.. на Азорите Мадейра ми липсваше с драматичните гледки, интересни преходи и прекрасна храна. 

[Фил]

Преди 1 час, Radnev каза:

Чакам първият, който ще сподели нещо отрицателно

скъпичко е 

[luba_rizova]

На вкус и на цвет не може да сме еднакви... Аз съм била 4 пъти на Мадейра, тази година ще ми е 5. Мога да кажа,че от първото ми слизане на острова(от круиз), се влюбих. И все още искам да се пенсионирам там(ако спечеля от тотото). Хората,спокойствието , гледки, върхове, баири, храна, има всичко. Била съм и на Азорите (Сан мигел и Терсейра ), и там много ми харесва. Честно казано, не мога да избера . И там, и на Мадейра, ще продължавам да ходя. А,мисля,че на Мадейра климата е една идея по-добър. 

Исландия ,например, не съм била, но въпреки цялото въодушевление ,не ме влече и не ми харесва и не ми се ходи . Там ми е недостатъчно зелено. Така или иначе, португалските острови са райски и поне за мен една от най-добрите  дестинации в Европа. Но е нормално да има и разочаровани, всеки с интересите си. 

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Radnev каза:

Радвам, се че подхвана тази тема, защото не знаех как да я започна. Още от начало изпитвах леки притеснения, за създаване на свръхочаквания към тези, които тепърва ще заминат натам. Нещо като Исландия, за която толкова суперлативи съм чел из форума, че вече си я представям като някаква неземна земя😄. Чакам първият, който ще сподели нещо отрицателно и тогава може и да замина, за да се убедя и аз с очите си.

На мен Мадейра страшно много ми хареса, но най-вече заради самото пътешествие. Стана много спонтанно и авантюристично. Имахме и доста лошо време, но пък май,че най-забавно ни бе именно тогава. 

Целите си впечатления ще ги опиша малко по малко в темата, но нека прескоча малко.

Ако трябва да опиша Мадейра с едно изречение, бих казал: "Мадейра е странен остров - със сигурност не ми влезе под кожата, но със сигурност и никога няма да я забравя!"

Така, че нека всеки да отиде и да види, но без свръхочаквания, защото ако ги има най-вероятно ще се разочарова.

 

Не исках да предизвиквам дискусия. По-скоро да помислите и за Азорите. Различна е красотата на двата острова. Който обича високопланински вулканични езера, неразрушена природа, богата растителност, плантации за качествен чай, вашият остров е Сан Мигел. Аз бях по времето на най-големия циклон за годината и на двата острова, но това не помрачи удоволствието.

Минерални води в изобилие, басейни на открито. 

Островът не е така урбанизиран.

Относно храната. Качествена храна като от 70-80 те у нас. Страхотни сирена, блюдото "Козидо", приготвено над 6 часа във вулканична почва, подгрявана от горещите гейзери...Спирам. Пак ми се ходи на Азорите!

[Argentique]

Карам си с моето темпо...

Още докато бродя из градините на Монте, се сещам да си запазя трансфер за изгрева за Пико до Ариейро. Два дни по-рано е пълно със свободни дати, но в събота сутрин единствената оставаща такава е чак за четвъртък, а в петък летя към два следобед и няма как да стане. Както после ми пише мацката от Pico transfers, не са им се изчерпали местата, просто не правят трансфери в дните с лоши условия (валеж, вятър) през зимата. Запазвам си трансфер за последния си цял ден в четвъртък и си градя по-нататъшната програма на тази база.

След лежерната събота във Фуншал ме чака описаното от @ДиянаВ и @Radnev Сао Лоуренсо. Прогнозата е перфектна: около 1-2% вероятност за валежи, слънчево време, най-високи температури за престоя ми (+24) и слаб вятър. Заради великолепните условия и неделния ден там ще е манифестация, затова искам-не искам, се целя в автобус 113 в 7:30 сутринта.

В неделя сутрин вървя към спирката по леко влажните улици в пълна тъмница (изгревът е чак в осем) и се радвам на топлото време по къс ръкав. Започва леко да прикапва, но все още вярвам на прогнозата с 1-2% вероятност за валежи, пък и си нося чадър. След минута започва да вали като за чадър и го отварям. Правя няколко крачки и дъждът преминава в порой. Излиза вятър, чадърът се обръща няколко пъти, силни струи ме заливат от всички страни – за кога да вадя яке, пък и няма къде да се облека на сушина по крайбрежната. В океана се влива рекичка, но океанът се е поразбеснял сутрешно и вълните се разбиват в камъните, бучат и добавят драматизъм към водната какофония. В пълен мрак. Хора безуспешно тичат с чадъри – няма никакъв смисъл, всички са мокри до последния конец. Въпреки известния дискомфорт водната лудост някак ми харесва.

Пристигам на спирката и пороят спира след минута. 😆 Единственото сухо по мен са обувките и чорапите (все пак е имало защо да влача високите обувки). На топъл ветрец неусетно изсъхвам за десетина минути.

На спирката дремят снощни тийнки от малките градчета, явно дошли да изкарат незабравима съботна вечер в столицата. Като им гледам състоянието, спомен няма да им остане. Заедно с тях и още двама-трима местни атакуваме първия автобус.

Маршрутът е панорамен и сядам от страната на океана. Небето започва да розовее и наблюдавам втория си изгрев в Мадейра, този път в движение.

До последната спирка Baia Abra стигам само аз. Слизам в рядка кал. На паркинга има пет-шест човека с коли, а един ентусиаст носи статив и видеокамера. Не знам какво смята да прави със статива, защото а́ го е разпънал, а́ е отлетял до някое от Пико-тата. Вятърът е полуураганен, гъне палми и свири оратории. Обличам якето, няма как. Веднага ме обзема дивашка радост от типа „ей ме на накрай света“. Може да не е съвсем така, но днес е неделя и логиката почива. 😃

 

 

 

Към девет се понасям по пътеката. Хора няма. Две френски бегачки ме изпреварват и бързо изчезват от полезрението. Аз съм дошла за кеф и зор не си давам.

 

 

Пък и има пейзажи за гледане.

Извън каменистите участъци ме чакат купища червена кал. Гъстотата ѝ е идеална, за да се залепва на големи буци по грайферите и да не се отлепва никога. Разнасяш си я и по каменистите участъци. Но понеже не съм си донесла джапанки, нито бели плетени маратонки, смело газя като робокоп. Поне има вятър, си казвам, и няма да вали.

 

 

 

Да, бе, да! В този момент от ясно синьо небе започва да ръми. 😂 Добре дееее, как и откъде???

Но логиката почива в неделя. Пък и на кого му пука, когато небето ми подарява първата мадейранска дъга!

Но не само дъга! В точния момент от север пристига самолет и леко се плъзва по нея. 😵

 

 

Пусти кални баири, свири вятър, вали дъжд, дъга се усмихва със самолет, а аз сам-сама си викам от щастие насред цялата картина. Един от незабравимите ми моменти на този остров...

Пътечката се вие, сменят се камъни и кал, а на площадката пред самотната скала срещам две девойки. Гледките са неописуеми, пък и пускат втора и трета дъга.

 

 

 

 

Едната девойка се застоява по-дълго сред обилната, гъста кал в търсене на перфектния кадър. Тръгва по-рязко и шпляяяяк 😂 – едната ѝ маратонка остава в прегръдките на калта, а тя вее крак по бял чорап. Едвам се сдържам да не изцвиля.

Следва смях и дълга борба с калта за маратонка. С хепи енд. 😄

 

 

 

Пейзажите могат да се опишат с една дума – умопомрачителни. Виждаш геоложкия строеж на острова нагледно. Не съм била по вулканични острови и се кефя на всичко.

 

 

 

 

 

 

Стигам най-тясното „мостче“ по пътя. Някой е сложил табелки, че преминаването е забранено. Наоколо се търкалят метални въжета. Преди това ме настигат двойка спортисти в студентска възраст. Аз ги настигам тук. Стоят и се чудят дали да продължат. Отвъд тясното мостче, в далечината, се виждат двете бегачки и още двама-трима души. Значи се минава. Питам спортистите какво има. „Ами, забранено е да се минава.“ 😃 Казвам им, че съм от Източна Европа и при нас, ако нещо е забранено, но пък много ти се иска, значи е разрешено. 😂 Те се смеят и казват, че са от Германия и са свикнали да спазват правилата. Но това тук обаче го нарушават под пагубното източноевропейско влияние. 😂

 

 

 

Към края на маршрута има бар, а табелката за него ми радва окото. Вече съм си изпила половината вода и с радост бих отразила нещо разхлаждащо. Вероятно няма да пия понша в десет заранта, но ще го мисля на място. Понасям се към миража с мечти за заслужен релакс.

 

 

Германчетата бързо се изучват на лошо и напускат маркираната пътека, за да се скрият по ниските заливчета.

 

 

Радвам се на чудесното време – вятърът утихва и съм по къс ръкав, като започвам лееекичко да изгарям. Гледам пистата на летището в далечината.

 

 

Бленуваният оазис наистина се оказва мираж. Барът е затворен, няма вода, няма понша. Дори тоалетните са заключени. Мечтите ми са съкрушени! 😥

По масите няколко човека дъвчат сандвичи, но на мен не ми се яде, пък не си и нося за такива кратки разходки. Даже избягвам да сядам.

 

 

Изпръхтявам от недоволство на ум два-три пъти и тръгвам към върха. Тук е още по-зле.

Забранено е качването на баира! Хм... Аз имам гледка да снимам! 😃

 

 

Търся друг подстъп, от другия край на бара. Тук за неразбиращите чужди езици са сложили само ограда. Не че не може да се заобиколи, обаче лазенето по хлъзгав кален баир хич не ми се струва атрактивно. А и логиката май не почива съвсем в неделя, защото си представям как ще слизам по мазната кал без щеки. Върху петата си опорна точка...

Абе, я си лазете без мен, аз имам програма! 😃

 

 

Махвам на странното дърво за сбогом и хващам пътя обратно.

 

 

Даже ще успея за автобуса малко преди дванайсет. По пътя започвам да срещам повече хора. И повече. И още повече. И се разминавам с организирани групи, едната от които е испанска, чийто гид ги забавлява и разшифрова абревиатурата на прелитащия самолет на TAP като „Take another plane“. Всички се смеят.

 

 

Не сте видели вие wizz и останалите, ми иде да им кажа, но се ограничавам с едно стандартно hóla.

 

Излизам на паркинга с ужасно кални обувки. Мога да участвам в конкурс, но в автобуса ще ме е срам да се кача. Правя неуспешни опити за почистване в рядката кална трева и пия една студена вода от малко камионче с напитки. Водата на по-далечното камионче е по-евтина с 50 цента. Явно първото прилапва всички обезумели жадни пешеходци. И аз падам в капана. 😂

На паркинга е митинг. Няма места за колите. Повечето местни пристигат и искат да походят по пътеката, но после разбират, че нямат желание. 😆 Снимат се за спомен и заминават.

Пристига най-чистият и нов автобус, в който се возя за цяла седмица в Мадейра. 😆 Набързо се шмугвам покрай шофьора да не ми завиди за чистите обувки.

В красив кален вид минавам през все Фуншал и любимата ми улица с вратите и заведенията с обядващите дами с ефирни летни рокли.

 

 

 

 

Аз рокля не съм си донесла, а за този ден си трябва. Градусите се вдигат до 27, а се усещат като жежко лято в България. На слънце не се търпи.

Имам половин ден на разположение, привеждам се в човешки вид и излизам да си припомня лятото. На 11 декември.

На Barreirinha няма празен стол. Всички наблюдават сравнително спокойния океан, който предлага зрелищен филм.

 

 

 

Разхождам се из града и гледам странната коледна украса при летни температури.

 

 

 

 

 

Я да утоля жаждата с една сангрия. 😄 По масите наоколо са накацали британски граждани с чаши в ръка. Как пък един не видях из гората. Но може би друг е видял? 😉

 

 

Вечерта завършва със случайно мое участие като минувач в клип на фадо музикант, маракуя мохито и залез на близкия бар.

 

 

 

 

По плана с възходяща градация утре ме чака левадата PR9 Caldeirão Verde и първият автобус за Сантана в 7:30. Няма да се спи на този остров...

[ДиянаВ]

Искате ли да видите критични снимки и от мен😉

Sâo Martinho - квартал на Фуншал, две сгради, снимани от автобуса навръщане от южния тур.

 

Същата е гледката и при дневното преминаване на изток от Фуншал през хотелската част на Caniço. Не случайно възможностите за настаняване са значително повече в тези райони и на по-ниска цена. 
@luba_rizova и аз искам да съм пенсионер в Мадейра и си избрах безвремието на юга🙂 - къщичка под такова покривче в Понта до Парго😄

Лошото е, че доста западни човеци са се усетили преди нас😉. Това със сигурност не е къща на семейство родом от Мадейра🙂

 

[ДиянаВ]

преди 13 минути , Argentique каза:

Карам си с моето темпо...

Още докато бродя из градините на Монте, се сещам да си запазя трансфер за изгрева за Пико до Ариейро. Два дни по-рано е пълно със свободни дати, но в събота сутрин единствената оставаща такава е чак за четвъртък, а в петък летя към два следобед и няма как да стане. Както после ми пише мацката от Pico transfers, не са им се изчерпали местата, просто не правят трансфери в дните с лоши условия (валеж, вятър) през зимата. Запазвам си трансфер за последния си цял ден в четвъртък и си градя по-нататъшната програма на тази база.

След лежерната събота във Фуншал ме чака описаното от @ДиянаВ и @Radnev Сао Лоуренсо. Прогнозата е перфектна: около 1-2% вероятност за валежи, слънчево време, най-високи температури за престоя ми (+24) и слаб вятър. Заради великолепните условия и неделния ден там ще е манифестация, затова искам-не искам, се целя в автобус 113 в 7:30 сутринта.

В неделя сутрин вървя към спирката по леко влажните улици в пълна тъмница (изгревът е чак в осем) и се радвам на топлото време по къс ръкав. Започва леко да прикапва, но все още вярвам на прогнозата с 1-2% вероятност за валежи, пък и си нося чадър. След минута започва да вали като за чадър и го отварям. Правя няколко крачки и дъждът преминава в порой. Излиза вятър, чадърът се обръща няколко пъти, силни струи ме заливат от всички страни – за кога да вадя яке, пък и няма къде да се облека на сушина по крайбрежната. В океана се влива рекичка, но океанът се е поразбеснял сутрешно и вълните се разбиват в камъните, бучат и добавят драматизъм към водната какофония. В пълен мрак. Хора безуспешно тичат с чадъри – няма никакъв смисъл, всички са мокри до последния конец. Въпреки известния дискомфорт водната лудост някак ми харесва.

Пристигам на спирката и пороят спира след минута. Единственото сухо по мен са обувките и чорапите (все пак е имало защо да влача високите обувки). Заставам на завет и на топъл ветрец неусетно изсъхвам за десетина минути.

На спирката дремят снощни тийнки от малките градчета, явно дошли да изкарат незабравима съботна вечер в столицата. Като им гледам състоянието, спомен няма да им остане. Заедно с тях и още двама-трима местни атакуваме първия автобус.

Маршрутът е панорамен и сядам от страната на океана. Небето започва да розовее и наблюдавам втория си изгрев в Мадейра, този път в движение.

До последната спирка Baia Abra стигам само аз. Слизам в рядка кал. На паркинга има пет-шест човека с коли, а един ентусиаст носи статив и видеокамера. Не знам какво смята да прави със статива, защото а́ го е разпънал, а́ е отлетял до някое от Пико-тата. Вятърът е полуураганен, гъне палми и свири оратории. Обличам якето, няма как. Веднага ме обзема дивашка радост от типа „ей ме на накрай света“. Може да не е съвсем така, но днес е неделя и логиката почива. 😃

 

 

 

Към девет се понасям по пътеката. Хора няма. Две френски бегачки ме изпреварват и бързо изчезват от полезрението. Аз съм дошла за кеф и зор не си давам.

 

 

Пък и има пейзажи за гледане.

Извън каменистите участъци ме чакат купища червена кал. Гъстотата ѝ е идеална, за да се залепва на големи буци по грайферите и да не се отлепва никога. Разнасяш си я и по каменистите участъци. Но понеже не съм си донесла джапанки, нито бели плетени маратонки, смело газя като робокоп. Поне има вятър, си казвам, и няма да вали.

 

 

 

Да, бе, да! В този момент от ясно синьо небе започва да ръми. 😂 Добре дееее, как и откъде???

Но логиката почива в неделя. Пък и на кого му пука, когато небето ми подарява първата мадейранска дъга!

Но не само дъга! В точния момент от север пристига самолет и леко се плъзва по нея. 😵

 

 

Пусти кални баири, свири вятър, вали дъжд, дъга се усмихва със самолет, а аз сам-сама си викам от щастие насред цялата картина. Един от незабравимите ми моменти на този остров...

Пътечката се вие, сменят се камъни и кал, а на площадката пред самотната скала срещам две девойки. Гледките са неописуеми, пък и пускат втора и трета дъга.

 

 

 

 

Едната девойка се застоява по-дълго сред обилната, гъста кал в търсене на перфектния кадър. Тръгва по-рязко и шпляяяяк 😂 – едната ѝ маратонка остава в прегръдките на калта, а тя вее крак по бял чорап. Едвам се сдържам да не изцвиля.

Следва смях и дълга борба с калта за маратонка. С хепи енд. 😄

 

 

 

Пейзажите могат да се опишат с една дума – умопомрачителни. Виждаш геоложкия строеж на острова нагледно. Не съм била по вулканични острови и се кефя на всичко.

 

 

 

 

 

 

Стигам най-тясното „мостче“ по пътя. Някой е сложил табелки, че преминаването е забранено. Наоколо се търкалят метални въжета. Преди това ме настигат двойка спортисти в студентска възраст. Аз ги настигам тук. Стоят и се чудят дали да продължат. Отвъд тясното мостче, в далечината, се виждат двете бегачки и още двама-трима души. Значи се минава. Питам спортистите какво има. „Ами, забранено е да се минава.“ 😃 Казвам им, че съм от Източна Европа и при нас, ако нещо е забранено, но пък много ти се иска, значи е разрешено. 😂 Те се смеят и казват, че са от Германия и са свикнали да спазват правилата. Но това тук обаче го нарушават под пагубното източноевропейско влияние. 😂

 

 

 

Към края на маршрута има бар, а табелката за него ми радва окото. Вече съм си изпила половината вода и с радост бих отразила нещо разхлаждащо. Вероятно няма да пия понша в десет заранта, но ще го мисля на място. Понасям се към миража с мечти за заслужен релакс.

 

 

Германчетата бързо се изучват на лошо и напускат маркираната пътека, за да се скрият по ниските заливчета.

 

 

Радвам се на чудесното време – вятърът утихва и съм по къс ръкав, като започвам лееекичко да изгарям. Гледам пистата на летището в далечината.

 

 

Бленуваният оазис наистина се оказва мираж. Барът е затворен, няма вода, няма понша. Дори тоалетните са заключени. Мечтите ми са съкрушени! 😥

По масите няколко човека дъвчат сандвичи, но на мен не ми се яде, пък не си и нося за такива кратки разходки. Даже избягвам да сядам.

 

 

Изпръхтявам от недоволство на ум два-три пъти и тръгвам към върха. Тук е още по-зле.

Забранено е качването на баира! Хм... Аз имам гледка да снимам! 😃

 

 

Търся друг подстъп, от другия край на бара. Тук за неразбиращите чужди езици са сложили само ограда. Не че не може да се заобиколи, обаче лазенето по хлъзгав кален баир хич не ми се струва атрактивно. А и логиката май не почива съвсем в неделя, защото си представям как ще слизам по мазната кал без щеки. Върху петата си опорна точка...

Абе, я си лазете без мен, аз имам програма! 😃

 

 

Махвам на странното дърво за сбогом и хващам пътя обратно.

 

 

Даже ще успея за автобуса малко преди дванайсет. По пътя започвам да срещам повече хора. И повече. И още повече. И се разминавам с организирани групи, едната от които е испанска, чийто гид ги забавлява и разшифрова абревиатурата на прелитащия самолет на TAP като „Take another plane“. Всички се смеят.

 

 

Не сте видели вие wizz и останалите, ми иде да им кажа, но се ограничавам с едно стандартно hóla.

 

Излизам на паркинга с ужасно кални обувки. Мога да участвам в конкурс, но в автобуса ще ме е срам да се кача. Правя неуспешни опити за почистване в рядката кална трева и пия една студена вода от малко камионче с напитки. Водата на по-далечното камионче е по-евтина с 50 цента. Явно първото прилапва всички обезумели жадни пешеходци. И аз падам в капана. 😂

На паркинга е митинг. Няма места за колите. Повечето местни пристигат и искат да походят по пътеката, но после разбират, че нямат желание. 😆 Снимат се за спомен и заминават.

Пристига най-чистият и нов автобус, в който се возя за цяла седмица в Мадейра. 😆 Набързо се шмугвам покрай шофьора да не ми завиди за чистите обувки.

В красив кален вид минавам през все Фуншал и любимата ми улица с вратите и заведенията с обядващите дами с красиви летни рокли.

 

 

 

 

Аз рокля не съм си донесла, а за този ден си трябва. Градусите се вдигат до 27, а се усещат като жежко лято в България. На слънце не се търпи.

Имам половин ден на разположение, привеждам се в човешки вид и излизам да си припомня лятото. На 11 декември.

На Barreirinha няма празен стол. Всички наблюдават сравнително спокойния океан, който предлага зрелищен филм.

 

 

 

Разхождам се из града и гледам странната коледна украса при летни температури.

 

 

 

 

 

Я да утоля жаждата с една сангрия. 😄 По масите наоколо са накацали британски граждани с чаши в ръка. Как пък един не видях из гората. Но може би друг е видял. 😉

 

 

Вечерта завършва със случайно мое участие като минувач в клип на фадо музикант, маракуя мохито и залез на близкия бар.

 

 

 

 

По плана с възходяща градация утре ме чака левадата PR9 Caldeirão Verde и първият автобус за Сантана в 7:30. Няма да се спи на този остров...

@Argentique реакциите ми бяха като на тенис среща😄, ту в посока смея се, ту евала, бе момиче. Да знаеш, че много се смях 🤣

[Argentique]

преди 12 минути , ДиянаВ каза:

@Argentique реакциите ми бяха като на тенис среща😄, ту в посока смея се, ту евала, бе момиче. Да знаеш, че много се смях 🤣

И аз се смях много. 😃 Всеки ден. Дори при недотам приятни обстоятелства и нереализирани планове някак продължаваше да ме забавлява този остров. Пък и постоянно ми се случваха разни дребни забавни неща, които няма как да опиша – този подметне нещо, там видиш друго.

Иначе за пенсионирането и аз съм навита. Даже може и повече време да прекарвам през зимата там още сега. А единственото място, което не ми допадна от посетените, беше кварталът Сао Мартиньо на запад от Фуншал – много Слънчак и презастроен ми идва, без да е занемарен. Просто не е моето място.

[jungfraujoch]

преди 11 часа, Argentique каза:

Пък и постоянно ми се случваха разни дребни забавни неща, които няма как да опиша

Ето тези готини моменти правят пътешествията ни незабравими!

Продължавай все така ентусиазирано и усмихнато да се наслаждаваш на всичко,до което се докоснеш!