дневник Мадейра - природа в сън

[ДиянаВ]

преди 40 минути , Radnev каза:

Всички се радваме, че Мадейра все повече започва да ти влиза под кожата🤘 ... но тия панорами дето ни ги пускаш през ден .... ами, те като Калиакра бе!!! Малко по-големичко и малко по-стръмничко, ама да биеш път чак до Мадейра затова ...... (той си знае😉😉😉).

***

Порто Муниш - Не знам за кой път го повтарям вече, но Мадейра е особен остров. На дадено място може да хванеш такива климатични условия или гледки, които другите да не могат. Ето, примерно снимките на Дияна са с прекрасно време и страхотен пейзаж. Нас пък там ни удари циклона и видяхме вълни, които заляха наблюдателната тераса на 10 метра височина. И всичко това се разрази за минута до две. После всичко утихна. И това ще бъде може би най-запомнящият се спомен от острова.

Това е Мадейра - в две минути може се крие разликата между това да ти хареса, да не ти хареса или направо да ти влезе под кожата.

И аз ще кажа нещо отново🙂

Гледката на мига, който не може да се повтори… 

Моят беше на изток - Сао Лоуренсо, твоят на север/запад - Порто Муниш,  на Мастъра - на юг/запад Понта до Парго. На @Argentique, ако мигът не е в пещерата по Зеления котел, значи е зодия близнак и неповторимите случки са всеки ден😄🤗

[Argentique]

😂😂😂

Никакъв близнак не съм, не гледате ли, че все яденета и пиенета качвам. 😂 Аз съм майски телец – родена за дегустатор, принудена да се занимавам с глупости... 😂

То и Мастърът е телец, обаче нещо не се фокусира по манджите, но той е в предния месец и още не се е опекъл достатъчно. 😆 Бе ще го видим след две седмици, когато е планирана първата среща с него и компания, иншалла. 😉

 

Ако ще избирам един определен момент, ето го:

 

 

Обаче за неповторимите случки си права, @ДиянаВ. Всеки ден имах (пък и тук си имам) много такива моменти – някой може би не би им обърнал внимание, но на мен ми палят джапанките, вълнуват ме, разревават ме от кеф и ми носят енергия. Отделно, че постоянно щракам кадри в главата, даже не толкова с телефон/апарат, защото отдавна разбрах, че няма как да заснема всичко красиво и интересно, пък и не е нужно. Това обаче не ми пречи да ви заливам със снимки тук. 😜 😂

[master_of_germs]

Баща ми,лека му пръст, си имаше едно любимо лафче: "Дъжд и сняг да вали, само лошо време да не фаща!"

Лошото време дотук не ни ловеше, щото сме гърмяни зайци и знаем, къде да се озъртаме. Например, на Пико де ареейро във всеки от дните след нашето ходене уеб-камерата дава постоянно нулева видимост.

Но пък имаше един друг филм: "Няма нищо по-хубаво от лошото време".

Когото го е страх от енти, да не ходи в гората... още по-малко в мъглата. И съвсем пък да не ходи, когато ентите са сърдити, размахват клоните си и с това докарват вихрен вятър и хоризонтален дъжд. Няма водоустойчива материя, която да те запази сух. И ругахме, и се губихме, и се намирахме в мъглата, че даже и колата си ("не толко малката бяла чапла") успяхме да открием. 😉

 

И ако @Lindt смята, че кеклиците са най-хубаввото нещо на Мадейра, то аз все по-често се улавям как се ровя за интересни дървета... А тези в Мадейра от години са ми на челно място в списъка...

 

Да подгизнем до кокалите е бял кахър в сравнение с усещането да попаднем в Средната земя 🙂

 

Опитите да се изсушим в колата не се увенчаха дори и с половинчат успех, но пък татко ми си имаше и друг любим лаф: "Мокър от дъжд не се бои"... 

Затова газ към левадата "25 фонтеш" (PR1),гарнирана с алтернативно начало и край през 800-метров тунел и с отклонение към 100-метровия водопад Риско (PR6.1).

Има си причина "25-те извора" да е най-популярният маршрут на Мадейра. Но да се отиде в ден с неспирен дъжд е двоен удар. Особено следобед вече няма толкова хора. А вода се лее отвсякъде. От небето, от скалите, от дърветата, по левадите... 

Изберете си най-дъждовния ден от престоя си в Мадейра за това място и няма да съжалявате 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За залез, непланирано се случихме баш при "най-прочутата автомивка на Мадейра"...

 

 

А това вече е с по чаша мадейра в ръка от наше село Понта до сол 🙂

 

[master_of_germs]

В резултат на вчерашните потапяния в мокрото, калното и приказното на Мадейра цяла нощ се провеждаше е те тая процедура 😉

[Radnev]

преди 5 минути , master_of_germs каза:

В резултат на вчерашните потапяния в мокрото, калното и приказното на Мадейра.... 😉

/cdn-cgi/mirage/347d1311e05c11e3b5f7267e77b8dd279ff0d86367142af8b0e78baa59c25269/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230122_073607.jpg.a0bcc68bb9df722c749b50bbde4b888f.jpg

Браво, браво👏👏. Най-после. 👍👍

Ти си тактичен, но аз не толкова😉, та нека изкажа едно предположение. Все пак съм бил 15 дни с вас планинско.😃

Мисля, че след като си износихте очите от следене на сайтовете за прогнози (особено Мариелка😉) , най-после хванахте точната прогноза - приключенската - и започнахте да  виждате острова. 

Та това е по-скоро разликата. 

При нас се получи долу-горе същото. Каквито и гледки да има Мадейра, вече сме виждали доста и за да зяпнем от изумление трябва да е нещо или наистина феноменално или да те хване в точния момент.

Когато обаче направиш нещата малко по-различно, по-авантюристично и те поудари адреналина, изведнъж всичко се променя. 👍

Ние хванахме доста лошо време☔🥶, но тогава ни бе най-забавно - Порто Муниш, Пикотата, Фанал Понд, Монте Палас. 

[master_of_germs]

Ето и едни птичета, за една Шоколадка ги пускам тука 🙂

 

преди 2 минути , Radnev каза:

Браво, браво👏👏. Най-после. 👍👍

Ти си тактичен, но аз не толкова😉, та нека изкажа едно предположение. Все пак съм бил 15 дни с вас планинско.😃

Мисля, че след като си износихте очите от следене на сайтовете за прогнози (особено Мариелка😉) , най-после хванахте точната прогноза - приключенската - и започнахте да  виждате острова. 

Та това е по-скоро разликата. 

При нас се получи долу-горе същото. Каквито и гледки да има Мадейра, вече сме виждали доста и за да зяпнем от изумление трябва да е нещо или наистина феноменално или да те хване в точния момент.

Когато обаче направиш нещата малко по-различно, по-авантюристично и те поудари адреналина, изведнъж всичко се променя. 👍

Ние хванахме доста лошо време☔🥶, но тогава ни бе най-забавно - Порто Муниш, Пикотата, Фанал Понд, Монте Палас. 

От тактичност не публикувам снимки на консистенцията и цвета на храчките ни, особено моите.  😄

Нито такива, на които да си личи зверската мускулна треска на зВерчето след пикотата. Това ни нареди програмата повече от всичко останало.  Едва вчера бяхме в достатъчно добра кондиция да се нагьолим здраво 😉

Колкото до Порто Мониш, ние такива големи вълни гледахме в няколко градчета по северния бряг, а в Порто да круш Мариела си записа една непредвидена безплатна океанска баня 😉

 

[Argentique]

В последния ми цял ден на острова вече духа и във Фуншал. Тракат капаци на прозорци, а през нощта вълните надхвърлят децибелите за приятен бял шум. Това е единственият ден, в който ходя изцяло със закопчано яке-мембрана.
Май вече ми идва в повече да карам в полупочивно-полуработен режим (мейли през деня, работа всяка вечер по три-четири часа плюс мислене на схеми с разписания на автобуси), затова е крайно време да си почина. Най-вече от към главата. Просто да отида някъде, да не мисля какво кога ще хвана и да не гледам часовник. Може да походя по някой баир с красива гледка. Даже е задължително.
Така че без грам мислене преписвам Pico do Facho-то на @ДиянаВ плюс Машико. Тя ДиянаВ още Мадейра не беше видяла тогава, пък вече преписват от нея. 😂
По трасето Фуншал-Машико има много автобуси, важното е да се ориентираш на спирката на коя точно фирма да отидеш във Фуншал. За връщане хич не гледам разписание – когато дойде. Не чакам дълго.
Въпреки вятъра във Фуншал не е хладно. Животът на улицата тук е идея по-лек от други места. Има доста бездомни животни (котки, кучета, махаленският плъх) и бездомни хора. Хората си имат достатъчно бира, малко движимо имущество и не изглеждат нещастни. Виждам няколко от тях да си общуват с полицаи – съвсем позитивни разговори с шеги и закачки от двете страни.

 

 

Пристигам в Машико, отварям maps.me колкото да видя посоката на пътеката за върха. Върхът е нищо и половина (300 метра), но днес съм в почивка. Даже си изключвам мобилни данни и локация.

 

Вероятно за качване има по-читава пътека, но на мен картите ми препоръчват ляв заход от автогарата. Разстоянието е малко, а наклонът – голям. Има старичка табела в началото на маршрута.

 

Не знам кой ги пише тези табели, обаче изровеният баир пред мен не прилича на пътека. Тоест става за вървене, но на пет метра вляво и вдясно от „пътеката“ си изглежда по същия начин и даже е малко по-сух.

 

След малко разбирам по какво се познава локацията на пътеката. На поне три точки са сложени отметки във вид на кози. Козите са вързани и седят точно на „пътеката“. Възпитани и умни кози, които разбират български. При срещата се получава следният монолог: 
– Козааа, здравееей!!!
(тишина)
– Това ли е пътеката, козaаа?
(козата става от пътеката и се премества на три метра встрани, за да ми направи път).

 

Следващите кози правят път, още преди да ги поздравя даже. Интелигентна работа... 😎

 

 

По-нагоре, където козите нямат оторизиран достъп, все още има буйна декемврийска тревица до коляно.

 

Излиза се на асфалтов път и след стотина метра е върхът с фар, антени, камионче за напитки и малък паркинг за моторизираните.

 

 

От мирадора с масичките има гледка към пистата на летището. Мястото става за пикник – разни хора (и @ДиянаВ след време) ядат сандвичи, но при мен е последен ден за дневен кулинарен туризъм и се пазя. Вечер работя и ям произведенията на шеф Котоима у дома. 😉

 

 

Нямам желание да слизам по същия път, по който съм се качила – много е стръмно, пък и съм с градски дрехи. Тук забелязвам по-официалната пътека от върха за Машико – обозначена и описана. Защо обаче мапсът ме прекарва по тревисто-калния баир с козите, си остава загадка...
Тръгвам по стълбите надолу и след малко си харесвам странична скала-наблюдателница. На върха си духа доволно, макар да може да се ходи, а тук е завет, слънце и става за следобедна почивка далеч от цивилизацията. За цялото ми пребиваване на пътеката не минава ни един човек.

 

От мирадора на върха се виждат кацащите самолети, които днес пристигат от североизток и кацат директно, без да правят вираж от посока Фуншал. Светлината не я бъде там, но на моята скала е чудесна. Остава само да дойде самолет. Все пак пускам нет, за да видя сайта на летището – има четири кацания за кратко време, но чак след 40 минути.
Че аз днес съм в почивка, за къде да бързам? Опънали сме се с колегите-гущери по вулканичните камъни, греем се на декемврийското слънце, над вентилаторите до Сао Лоуренсо пускат поредната дъга, а океанът се шири пред нас и хич не се напъва да безчинства. Дори допуска безнаказано няколко бели платноходки край познатия на всички ветровит кален баир.

 

 

Един от безбройните варианти за идеално изкаран следобед...

Самолетите си кацат по разписание. Като идват, вече не ми е до тях, така съм се сляла с пейзажа, но от мен да мине...

 

 

 

Хич не ми се тръгва, но трябва, пък и пускат малко вятър. Пътеката е вече с добре оформени стъпала от пръст, обаче не виждам отклонението вдясно, каквото би трябвало да има за Машико. Къде ли ще ида направо?

 

 

Слизам по наклона вляво поне на три пръта и виждам табела за Caniçal, а там не ми се ходи заради по-нередовните автобуси. Връщам се обратно нагоре и след безуспешно търсене на разклон за Машико, минавам през трънките. Накрая все пак се показва официалната екопътека, представена от ДиянаВ на по-предни страници.

 

 

 

Слизам до плажа и свивам към първия ресторант с парченце гледка към океана. Не му гледам оценките, днес съм с минимален нет. Най-накрая съм с що-годе прилични градски дрехи и дори се позиционирам на маса с бяла покривка. 
Кулинарният туризъм се оказва успешен, а първите в живота ми миди lapas са божествени.

 

Понеже вече няма да се катеря никъде, му удрям едно бренди CRF с еспресо и животът става съвсем прекрасен.  😉

 

 

След кулинарния туризъм е време за плажен такъв. Доста хора не се интересуват от плажове през зимата, но аз точно тогава най ги харесвам. Не че лятото не ходя, но е друго.
Пред плажа лежи жален октопод от боклук от океана. 

 

 

Самият плаж е много по-весел. Изкуствено създадена ивица с пясък от Мароко в тихо заливче. Хора се къпят. Нося си бански за Мадейра и при добри обстоятелства не бих пропуснала да се топна на близкия „плаж“ в Barreirinha, но там цяла седмица блъскат вълни. Тук е идеално. Банският е във Фуншал, затова криво-ляво навивам крачоли и влизам до коляно. Водата е топла, поне 20 градуса, което за еднократно къпане е чудесна температура. Къпах се цяла седмица в същата хладка вода през юли на Самос, та съм свикнала.
Мокря се доволно и суша крачоли на близката скала. 

 

 

 

 

Разхождам се из коледното градче в Машико. Шумят високи чинари, вятърът носи жълти листа из празните улици, звучи Auld Lang Syne и някакво необяснимо nostalgie по далечна пролет ме хваща за гърлото.

 

Но за кратко. До автогарата най-сетне попадам на ниско лале-дърво. Въобще не знам как се казва – обикновено е високо и покрито с „лалета“.

 

Във Фуншал всичко е постарому. Трафик и хора. Странни фигури, дето се чудиш какво е искал да каже авторът. 😂

 

Поредният круизен кораб. Поредният залез.

 

Поредното прибиране към дома по весела уличка.

 

И поредната вечер в близкия бар. 
Този път питам сервитьорката за по-интересен несладък коктейл и тя предлага тяхната версия на Madeira Livre – отлежал ром с джинджър ейл и лайм. Идеален за последния ми залез тук.

 

[ДиянаВ]

Фуншал - Eira do Serrado / Curral das Freiras - 27 декември

 

За обществения транспорт около Фуншал се оправям чрез Гугъл мапс в онлайн режим /с мапс.ме не съм свикнала, но ще трябва да потренирам, заради пътуванията извън ЕС/. Гугъл мапс напълно точно показва номерата на съответните автобуси, спирките и часовете. След закуска, в 10:00 часа ще хващаме автобус № 81 за Curral das Freiras, който минава през Eira do Serrado. Има спирка близо до нас, втора или трета се пада след началната, до парка Санта Катарина. Запомнила съм от @Argentique, че за да спре автобус, трябва да се маха, обаче този въобще и не го виждаме. Да кажеш, че сме големи заплеси, не. Междувременно минават доста автобуси и на всичките виждаме номерата. След половин час се усещаме, че нашият автобус няма да дойде, ами да видим как ще е със следващия в 11:00. И него без малко да изтървем, просто номерът му на светлинното табло е много слаб, почти невидим и явно това е отличителен белег на линия № 81🙃. Съпругът го вижда в последния момент и маха. Така че взирайте се повече, ако ползвате автобуси и махайте, за да спрат, а за слизане, натискайте бутон.

Е, нищо, че сме почакали и загубили един час от деня за сметка на предвидения музей Роналдо, голяма работа😉

Пътят до Eira do Serrado е около 40 мин., изпълнен с гледки и високи, наистина високи впечатления. Потвърждавам мнението на @Argentique, че прозорците на автобусите са чисти и стават читави снимки дори и в движение, като тези 2 например:

 

 

За мирадора Eira do Serrado и селото Curral das Freiras при планирането на Мадейра имах резерви. Смятах, че като лесно достъпни от Фуншал и обект на множество дневни екскурзии с малки и големи групи, ще са пренаселени, но останах приятно заблудена. Не мога да кажа, че няма хора, напротив, на паркинга непрекъснато се засичат големи автобуси, но остава загадка къде отиват слезлите туристите. Сигурно при сувенирите и тоалетните, стопанисвани от китайци😃. Съвсем сериозно, по пътеката към мирадорото, а и на самата панорамна тераса не е като на Уестминстърския мост в Лондон. Вървиш си нормално, гледаш и снимаш където и колкото искаш. За пътеката към селото да не говорим - да сме се разминали с не повече от 20 човека.

 

От терасата надолу, къщите и криволичещите пътища ми изглеждат като пъзел, детски конструктор.

 

Естествено най-хубавата част от идването по тези висини не е нито шоколадовият кейк в кафенето, нито панорамната тераса, а пътеката на монахините Nuns path. Предимството на фуншалския автобус пред автомобила е, че те оставя горе, а после те взема отдолу. Оттук започва горния край на пътеката.

Наклонът на места е сериозен и щем - не щем подтичваме надолу, но капачките този път не болят.

 

 

 

 

 

С наближаване на селото се радваме на евкалиптови дървета, които ме заинтригуваха още по пътя в автобуса

 

Красиво е не само по висините. В ниското също откривам интересни части от пъзела😍.

 

Curral das Freiras не ме питайте как се произнася, но не е Курал дас Фрейас. Как звучи, чух едва в края на престоя ни от западния гид, но не мога да го възпроизведа, много "ш" се събират. А че става дума за въпросното село, разгадах само заради споменаването на кестени и монахини в контекста.

В селото, като едни турист-будали, сядаме на първото срещнато заведение Restaurante Sabores do Curral. Какво пък, ако е много скъпо, ще пием по една вода и ще ползваме тоалетна🙂. Обаче вадим късмет и то голям. Храната не мога да кажа, че е много евтина /4евро супа, 9 евро салата, традиционния хляб 3,50 евро, другият е по-евтин, който се интересува, има скорошни снимки с менюто в мапс/, но е страшно вкусна. Всъщност тук най ни се услади от целия престой в Мадейра, може и заради въздуха да е било😋. Обслужването също е бързо, професионално, няколко нива нагоре от другаде. Така че и за едното хапване си струва да се посети Curral das Freiras.

@Argentique да не гледа това болу до каку

За пръв път опитвам супа с кестени и свинско. За последното сервитьорът ме предупреждава и пита дали е добре за мен. Охо, стой, та гледай, добре ли е

Салатата е количество, с което можеш да се наядеш.

Попадение си бе това заведение. Кеф ти екстериор,

кеф ти интериор 🙃

 

Наобратно с автобуса още интересни впечатления.

Някакви махали вдън планините

Завоите към Eira do Serrado

 

 

Обратно във Фуншал може да сме окъснели за Роналдо, но имаме време за 

разходка по крайбрежната,

черен сладолед - италЯнска работа,

коледни светлинки, накъдето и да се обърнеш /чудно ми е колко ли са на брой всички лампички накуп/

 

 

 

 

 

 

 

 

и разбира се понша-настроение

Ако мислите, че има много хора, чакайте да видите какво ще стане след 29 декември

[Argentique]

преди 7 часа, ДиянаВ каза:

Curral das Freiras не ме питайте как се произнася, но не е Курал дас Фрейас. Как звучи, чух едва в края на престоя ни от западния гид, но не мога да го възпроизведа, много "ш" се събират.

В този Curral, пък и другаде, двойните rr-та се произнасяли като нещо средно между Р и Х. Поне така ми обясни сервитьорката от Barreirinha още първия ден там. 

 

 

преди 7 часа, ДиянаВ каза:

 

@Argentique да не гледа това болу до каку

 

😂😂😂

Оперирана е Argentique от въздействието на снимки на bolo do caco. 😂 Поне ако не миришат на чесън. Вероятно вече и на живо няма да придирям толкова, а пък докато стигна до Мадейра пак, гаранция ще ми е минало и само на боло ще карам. 😎

 

=================================================================

Да не помислите, че след последния залез сте се отървали от мен? Мечтайте си. 😉

 

Имам изгрев да посрещам. Така започвам Мадейра, така и ще я завърша. Какво се получи и какво не – не е толкова важно. Важното е, че още преди да се появя тук, знам, че пак ще се пробвам да дойда. Много хора не повтарят дестинации, че животът бил кратък, но аз не съм от тях. Ако мястото ме „зове“, ще повторя и ще потретя. И без това нито аз ще съм същата, нито мястото. А ако не ме „зове“ и пръста няма да си мръдна, пък ако ще да е рекламирано от хора, на чиито преценки мога да се доверя.

 

Последният ден, разбира се, е идеален. 😁 Изгревът се получава, вятърът утихва, вълните изчезват и малко преди обяд за първи път виждам камъните на дъното на океана пред Barreirinha. Водата е прозрачна, но сутрин не става да се изкъпеш рано там, защото ако барът не работи, са затворени и стълбите към „плажа“. Нищо, другия път.

 

 

 

 

Времето отново е за къс ръкав, за да може още повече да не ми се тръгва. 😄

 

 

Автобусът за летището уж е в 12, но идва половин час по-късно. Може би в 12 тръгва от някоя друга далечна спирка, кой знае. Доста други автобуси минават през летището, обаче отказват да качват пътници за там, вероятно за да купуваме билети по 5€ за аероекспреса. Но от самото летище качват хора и на други линии в посока Фуншал. Ако обаче сте истински последовател на принципа на ОР (оптимизация на разходите), можете да хванете друг автобус от Фуншал, примерно за Santa Cruz, и да се доберете пеша до летището.

 

 

Изобщо не ми се тръгва. Това вече го казвам няколко пъти.

Обаче раздялата е някак по-лека, като знаеш, че винаги ще те чакат...

 

 

Изкарвам към час на терасата за пушачи, наблюдавайки излитащите самолети.

 

 

 

Към час по-късно от планираното виждам Мадейра за последно от високо.

 

 

Полетът ми идва дълъг – обикновено ме хваща съклетът да стоя толкова време на едно място в метална тръба. Даже фактът, че съм сама на три седалки, не помага особено.

Изписвам си една доза лекарство, а стюардът ме гледа полуучудено – ами мезе? 😂 Изобщо не ми е вкусно да ям в самолет. След вчерашния кулинарен туризъм този ден минава изцяло на сухари.

 

 

Посрещам слънцето на брега на океана, а го изпращам нейде над континентална Португалия. Късметлийка съм си. ☺️

 

 

След време, пътешествието ми приключва разтърсващо в София. Буквално – с най-силната десетминутна турбуленция в живота ми досега. Капитанът с най-медения си гласец призовава екипажа да седнат, пропадаме в ями, някои хора се сещат, че са религиозни, а други – че са с по-слаб стомах.
Аз обаче съм леко увредена – ако има някой да се страхува повече от мен, ми става интересно, излизам от кадъра и ставам страничен наблюдател. И друг път ми се е случвало.

Турбуленцията не е случайна. Времето е лудо – духат ветрове, вали пролетен дъжд, грее слънце, а близо до дома, над „Тракия“, ме чака поредната дъга...

 

 

[master_of_germs]

Двойното -rr- се произнася с хъркащ звук, българските Х и Р трябва да се  смесят и да се изхъркат заедно. Но определено за нас най-близкото звучене е -хр-... По същият начин се произнася и единичното R, когато е в началото на думата. 

Така че на БГ правилно е да го четем и пишем Крищиано ХРоналдо. 😉

П.П. Още не съм си отворил вратата вкъщи и вече почнах с даскалското спамене...  😄

 

[Argentique]

преди 15 минути , master_of_germs каза:

 

П.П. Още не съм си отворил вратата вкъщи и вече почнах с даскалското спамене...  😄

 

Ама „понЧите“ не ги оспами. 😂

 

Моята шеметна даскалска кариера приключи през далечната 2007 г. и пу-пу, дано завинаги остане в миналото. 😂 Безброй приятели и бивши колеги със същия опит споделят моето мнение, всеки за себе си.

 

И за да е съвсем спам, като качвах снимки в горния пост, нещо се бъгна и ми се показаха чужди прикачени снимки сред моите. Мисля, че приличаха на Cabo Girao в по-сивкава гама. Обаче ги изтрих... 😶

 

[ДиянаВ]

Като се отвори дума за повтаряне, потретване и т.н. на Мадейра, ми хрумна нещо, което, ако направим, можем да си отидем спокойни от този свят😄. Магеланско мероприятие😉. След някоя друга десетилетка, като се пенсионираме, @Radnev да ни води на луд купон в Майорка с дандания до зори и пяна до шията🙃. Ще му подскажа къде е веселата уличка, ако не знае😉. Тъкмо, докато стигнем до летището за сутрешния полет към Мадейра, дрехите ни ще са изсъхнали с неповторима миризма, запечатана в мозъка завинаги😛. В ранния следобед пристигаме в Понта до Парго или наоколо и там в къщата на @luba_rizova или на @Argentique ще почиваме заслужено поне седмица😄 без нищо да правим, след това може някое преходче като за пенсионери, предвождано от Мастъра🤭. Ако двете дами още не са се сдобили с къща, аз ще наема една с кредит от ДСК срещу удръжка от пенсията ми😂. 
@Radnev, да знаеш, че се записвам за пенсионерската Майорка🤣

[master_of_germs]

От мене днешният изгрев над океана...

 

И една слнчева пътека, срязана от кьошето полуостровната (континентална) Португалия.

 

@ДиянаВ, към настоящия момент поне две магеланки поведоха купона с плажове и преходи в Ибиса... Като ще е гарга, да е рошава, какви са тия Майорки 😉

 

[Argentique]

преди 23 минути , ДиянаВ каза:

В ранния следобед пристигаме в Понта до Парго или наоколо и там в къщата на @luba_rizova или на @Argentique ще почиваме заслужено поне седмица😄 без нищо да правим, след това може някое преходче като за пенсионери, предвождано от Мастъра🤭. Ако двете дами още не са се сдобили с къща, аз ще наема една с кредит от ДСК срещу удръжка от пенсията ми😂. 

Кой знае какво крие бъдещето...? Може Argentique тогава да е полудяла достатъчно и да е станала шофьор на мадейрански автобус, ако не барман-дегустатор на Айбицъ... 

[muchachote]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Така че на БГ правилно е да го четем и пишем Крищиано ХРоналдо

Да те поправя ли? Правилно е да го четем и пишем Крищиану Рруналду, така както и Порту, Пику ду Руйву, Сау Паулу, Риу джи Жънейру, Сау Висенчи, и т.н. Пък и  аз, където ми изпадне случай, гледам да ги пиша така както е правилно.😜

[master_of_germs]

преди 3 минути , muchachote каза:

Да те поправя ли? Правилно е да го четем и пишем Крищиану Рруналду, така както и Порту, Пику ду Руйву, Сау Паулу, Сау Висенчи, и т.н. Пък и  аз, където ми изпадне случай, гледам да ги пиша така както е правилно.😜

Не приемам напълно поправката. В българския език няма разлика в произношението на "у" и неударено "о". Следователно е все едно, как бихме го изписали, това не влияе на четенето. По възможност, обаче, е добре да запазим графемата и да си остане "о". Вече за случаите, когато ударено "о" (като в определителния член) се произнася "у", тогава е ясно.

 

Понеже финалното "е" винаги е с редуцирано произношение, то аз бих изписал Сао Висент, произношение с "ч" не е ли бразилско?

[master_of_germs]

#whereinmadeirachallenge 😉

 

(Credits: @зВерчето)

[master_of_germs]

Едно miradouro do Massapez, което посетихме в часа след залеза на Понта до парго.

 

 

 

 

 

Някъде над погледното място намерихме крайпътно заведение за вечеря. O precipicio.

Гледката беше подобна, но от по-високо. Или би била, ако вече не беше дюс тъмно.

Нямаше никого, освен нас; английски не говореха и думичка, но се разбрахме. За разлика от оная фюжън-кухня в наше село (за нея след малко), тук порциите бяха възголемички и засищащи, а ешпадата с банан си беше вкусна. Аз си поръчах пържолка medium, по-скоро беше well done, че и отвъд, ама аз и така си ги ям. Както и на други места, върху цените бяха лепнати нови етикетчета, с по 3 евро отгоре на това, което е било преди.

А за финал ни донесоха (не за ядене, а да си изпросят бакшишче 😉 ) едно новородено козле от яслата. 🙂

 

[Argentique]

преди 9 минути , master_of_germs каза:

английски не говореха и думичка, но се разбрахме.

Бих се учудила, ако не се. 😁
Хазайката ми в Бергамо (италианка, преводач, английска филология в Оксфорд) ми разказа как говорела с глухоняма унгарка цял час, без да владее езика на глухонемите... 

Само 7% от информацията, която получаваме, идва от думите. Смятаййй... за какво ги учим тези езици цял живот... Това като експерт по турски език ти го казвам. 

 

[ДиянаВ]

преди 32 минути , master_of_germs каза:

Едно miradouro do Massapez, което посетихме в часа след залеза на Понта до парго.

/cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230120_185955.jpg.dda23ec7d8826a4526765c9c347cacab.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230120_185922.jpg.e37c6221d6d1895a652656160ae573c0.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230120_185854.jpg.268d305ac61fc440514af2c771db0332.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230120_185843.jpg.e05fc0bebeec22c767f000df04366a71.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/20230120_185904.jpg.59a81e8c525c1b0509f3c4897f3b926b.jpg

 

Някъде над погледното място намерихме крайпътно заведение за вечеря. O precipicio.

Гледката беше подобна, но от по-високо. Или би била, ако вече не беше дюс тъмно.

Нямаше никого, освен нас; английски не говореха и думичка, но се разбрахме. За разлика от оная фюжън-кухня в наше село (за нея след малко), тук порциите бяха възголемички и засищащи, а ешпадата с банан си беше вкусна. Аз си поръчах пържолка medium, по-скоро беше well done, че и отвъд, ама аз и така си ги ям. Както и на други места, върху цените бяха лепнати нови етикетчета, с по 3 евро отгоре на това, което е било преди.

А за финал ни донесоха (не за ядене, а да си изпросят бакшишче 😉 ) едно новородено козле от яслата. 🙂

 

😄Не сме сядали.

Тъкмо се чудех как от толкова много стръмни места, на снимка нито едно не ми изглежда много отвесно😃 и се сетих за това. Най-отвесно съм го докарала, нищо че хоризонта е крив. В Мадейра повечето са ми такива😂

[Ivko]

Какво ще е времето началото на ноември на острова от към градуси и вода? Сега бях края на октомври на Тенерифе и времето беше топло/горещо даже и водата топ, както @Alexander няколко пъти е казвал за този период от годината. Но Мадейра е по на север. Излезна ми пътуване до Лисабон и мисля да го съчетая направо с една почивка.

[ДиянаВ]

Южен тур - до Понта до Парго и обратно - 28 декември

 

Организатор на нашия южен, по-точно югозападен тур, е Madeira Happy Tours - https://www.madeirahappytours.com/ . Докато за западния тур предлагането е доста по-голямо, то за южния открих само тази фирма. Другите бяха частни транфери на значително по-висока цена, която в случая е 29 евро. В тази посока турът се провежда само в дните сряда и неделя, така че за нас възможният избор е сряда 28 декември. Веднага след резервацията получавам потвърждение с указание къде ще е мястото на вземане /съобразено с това на настаняването/. Пишат ми в 8:30 часа да чакаме пред входа на магазин HM до Rotunda do Infante, като им дадем 15 минути толеранс. Скъсваме се да бързаме със закуската, за да сме точни, а в 8:40 ми звъни португалски номер. - Извиняваме се, но почакайте още 10 минути. Десетте минути стават двайсет и в 9:00 часа се появява нашия минибус. След вземане на хора от още две места, групата от 15 човека се събира и най-накрая излизаме от Фуншал в посока банановите плантации.

 

 

Някои ще кажат защо тур, наемете кола. Ще отговоря: Добре е да се познаваш и да знаеш какво предпочиташ. Въпреки някои неудобства на организирания тур, пак бих избрала този вариант. Просто знам до какво ще доведе алтернативата – напрежение, нерви, скарване след първия час. А ако нищо от трите не се случи, тогава ще се замотаме я с тръгването, я на някоя попътна спирка. Да, има места, на които искаш да стоиш повече, отколкото организираният тур ти позволява, но в същото време, не може без програма, за да видиш набелязаното. В Мадейра няма градче, селце, място, на което да не съм искала да бъда за сметка на по-дълъг престой на друго. Смятам за себе си, че туровете са идеален начин за първоначално опознаване на острова по повърхността му така да се каже, а ако един ден тръгнем към дълбочините му, ще мислим за кола. Освен това при подобни целодневни обиколки шофьорът е много прецакан. Завършвам експозицията за или против туровете пред наемането на кола с един жив пример. Още в началото на южния ни тур, някъде преди Понта до Сол, главният път беше затворен поради паднали камъни, та заобикаляхме по старите обходни маршрути. Шофьорът-гид каза, че това често се случва и именно поради тази причина правят толкова много тунели – от една страна съкращават пътя, а от друга укрепват свлачищата. Представям си тази ситуация със затворения път на наш гръб. Благодаря, но предпочитам спомени как 15-20-30 минути на еди кое си място не стигат.

 

Обобщено казано при южния тур по мирадорите имаме 15-минутни паузи, в градчетата 30/40 минути, а за обяд час и половина.

Първа спирка е Ponta do Sol – място за слънчева среща с океана 😎

 

Вълнуваща е близостта с водната шир – на зяпачите носи наслада от гледки 😍,

а на разбирачите вкусен улов 😉

 

 

Потегляме от океана към висините и поредното мирадоро с гледка към Мадалена до Мар - Miradouro Trigo de Negreiros ou Moledos

 

Слънцето вече заслепително напича.

 

Следваща спирка е плажът на Калийета

 

Тук, както и в Машико, пясъкът е донесен от Мароко. От гидът научаваме смешна подробност. След първоначалното опесъчаване се развъдили скорпиони, та се отворила работа за много китайци. Дали наистина е така и доколко случката е шега, не мога да кажа. Китайци – персонал само веднъж видях на острова в магазина за сувенири на Ейра до Серадо.

 

Откъсваме се от крайбрежието и се озоваваме в Prazeres, по-конкретно в една опитна ферма, стопанисвана от местния свещеник - Quinta Pedagógica dos Prazeres.

Отглеждат се билки и животни, които могат да се разгледат срещу платен вход, но ние решаваме да се насладим на домашен изключително ароматен чай😋

Приятна е разходката около църковния двор,

Намират се и другарчета за плашене на гаргите

 

 

Дългият ни престой за обяд е в Ponta do Pargo, но преди това се отбиваме до местния символ фара - Farol da Ponta do Pargo.

Тук гледките са умопомрачителни на всички посоки – на запад безкрайни зелени хълмове,

 

на юг свят да ти се завие

Просто накъдето и да гледаш, все си със затворени очи 

 

 

 

В Понта до Парго времето е спряло.

Има 2-3 заведения за хапване и се отбиваме в едното - Restaurante Dominó. Поръчваме си традиционна супа и аз хем подозирам, че е тази с яйце и дробени, но Кристиян - не, сакън да не останем гладни, дай да вземем и боло до каку, та доста захлебихме. Но с чаша винце успяваме да претикаме всичкия хляб.

В селото естествено има църква и интересен амфитеатрален площад, и разбира се гледки.

 

 

Някои къщи са изоставени. Тази например може да се направи на хобитски дом.

Красиво е селото, много ме привлече. Бих подхванала мотиката и козите там😃.

 

 

За съжаление ще се връщаме наобратно, но има още няколко спирки.

Мирадорото, показано вчера от @master_of_germs – Miradouro do Precipício, ето го през деня

 

 

 

Прекрасното морско градче Paul do Mar. Тук автобусът ни оставя от западния му край и ще ни чака от източния.

Тръгваме по чаровните тесни улички с шарени къщи, а на мен ми мирише не на океан, а на пране😃.

 

 

 

 

 

Харесваме си ето тази романтична къща

... @Argentique, как е, одобряваш ли я?😉😄

 

Пресичайки надлъж градчето излизаме на източния му край.

Тук не разбрах историята на гида за скулптурата на голия мъж, както и шегичката му какво трябва да правят жените, когато я видят. За всеки случай снимах този Аполон, задните му части по-добре изглеждат от тези на Роналдо.

 

С Поул до Мар южният ни тур свършва. Там, из него край, шофьорът ни сподели, че за пръв път ще мине по ето това ново пътно съоръжение – полуоткрит тунел, който предпазва от свлачища.

Остана доволен от видяното и похвали работата на архитекти, инженери, строители – целият екип. Искам и при нас един ден това да се случи. Въобще от начина, по който местните говорят и хвалят острова си, ти става много приятно.

 

Обратно във Фуншал ни очаква обичайното вечерно занимание – пиене на понша. С бодра крачка се отправяме към коледния базар и ха, изненада...

В първия момент се радваме, че нещо ново се случва в наше село и ние сме очевидци, но миг след това осъзнаваме, че тия бягащите са ни препречили пътя до поншата😂, хаха. Какво да правим? Освен да се включим в бягането и като завъртим маршрута откъм отсрещния тротоар да се чупим към поншата😄.

В крайна сметка доста заобикаляме, но се добираме и до коледния базар,

и до коледното селце,

и до НАШАТА ПОНША – най-хубавата, с най-много пиячи 

[Argentique]

преди 19 минути , ДиянаВ каза:

 

... @Argentique, как е, одобряваш ли я?😉😄

 

Цъ! 
На този зелен остров да се забия в ограден двор без ни една тревица, сиреч поне бананова плантация – няма да я бъде!

Плантацията освен за радост за окото ще ми трябва за частично изхранване на налазили гладни пенсионери, пристигнали от Майорка. 
И голяма тревна площ искам. И гледка. Ограда може в краен случай - жив нисък плет. Няма от кой да се крием в дивотията. 

 

 

@Ivko, не знам какво разбираш под почивка, но ми се струва, че редовно пишещите тук не държим на плажна такава на Мадейра. Там има един-два пясъчни плажа и то изкуствено създадени, всичко е камънак или басейни. Дано ти отговори някой, бил в по-топъл сезон.
Но на близкия остров Porto Santo има пясъчен плаж. До там се стига със самолет или корабче от Фуншал или със самолет от Португалия.

 

[ДиянаВ]

преди 15 минути , Argentique каза:

Цъ! /cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/emoticons/no2.gif
На този зелен остров да се забия в ограден двор без ни една тревица, сиреч поне бананова плантация – няма да я бъде!

Плантацията освен за радост за окото ще ми трябва за частично изхранване на налазили гладни пенсионери, пристигнали от Майорка. /cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/emoticons/sarcastic_hand.gif
И голяма тревна площ искам. И гледка. Ограда може в краен случай - жив нисък плет. Няма от кой да се крием в дивотията. 

Добре, аз ще взема къщата тогава. Ще я направя на pensao, а от теб ще изкупувам банани😄

[Argentique]

преди 22 минути , ДиянаВ каза:

Добре, аз ще взема къщата тогава. Ще я направя на pensao, а от теб ще изкупувам банани😄

Ако се прави pensao, е хубаво да имаш гоооляма бананова плантация към него и да предлагаш на гостите атракция – безплатно участие в бананобера. Малко реклама, викаш местен оркестър и събираш будали-туристи от близки и далечни пансиони на бананобер. Може и турагенция да включиш. Организираш състезание за голямата награда кой ще събере най-много банани.  Плюс няколко поощрителни. Ясно, че ще ядат банани, но колко ще изядат?  
Пък ти после купувай банани от мен...