дневник Мадейра - природа в сън

[searus]

преди 2 часа, ДиянаВ каза:

Прекрасното морско градче Paul do Mar. Тук автобусът ни оставя от западния му край и ще ни чака от източния.

Караш ме да осъзная, че макар всичките ни нощувки да бяха там, нищо не съм видяла от него 🤣 Само помня вкусната риба в местното ресторантче (на брега на океана) и вървежната петъчна дискотека, когато едва намерихме къде да паркираме колата, защото къщата ни се оказа на стотина метра оттам...

[Argentique]

преди 44 минути , searus каза:

Караш ме да осъзная, че макар всичките ни нощувки да бяха там, нищо не съм видяла от него 🤣 Само помня вкусната риба в местното ресторантче (на брега на океана) и вървежната петъчна дискотека, когато едва намерихме къде да паркираме колата, защото къщата ни се оказа на стотина метра оттам...

Ето една основателна причина за повторение на острова. 

Сега @Radnev като чуе „дискотека“, да не прелети на 10000 метра над Майорка в посока кое беше...  Paul do Mar. 

[searus]

Просто няма по-подходяща дума, изглеждаше ни като абсолютна класика в жанра, както и хората, които се запътваха натам 😁 Може иначе и да е много "топ" клуб, знам ли... Но @Radnev наистина може да провери, ако има желание 😉

 

Да не забравяме, че все пак минаха почти 8 години оттогава...

[master_of_germs]

И аз да покажа нещо от "наше село" Понта до сол 😉

Заслужава ди името, там наистина беше най-хубавото време на острова 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А заведението с фюжън-кухнята не циеше на японско, апо-скоро беше мешавица от бразилско и индийско.

А paroquia. Нещо не можа да ни впечатли. С грамажа пък никак. Ама тиквената супа си беше вкусна 🙂

 

[master_of_germs]

https://blog.madeira.best/best-waterfalls-in-madeira

 

Едно линкче за тия, дето обичат да търчат по водопади (и ние сме от тях). Една малка, но качествена селекция от това, което може да предложи Мадейра 🙂

[Radnev]

Отвесите на Cabo Girao и Achadas da Cruz.

Cabo Girao бе отвесна скала с височина от 580 метра. Близостта и до Фуншал я превръщаше в едно от най-посещаваните места на острова. Не знам какво точно очаквах, но със сигурност не бе това, което заварих. Озовахме се на стъклена площадка, която бе облепена с прозрачно фолио на точки. Може би, за да не се пързаля.

Това разрушаваше целият желан ефект и изобщо не усетихме, че стоим над 580-метрова пропаст. Близостта до Фуншал, обуславяше и наличието на обичайната тълпа от туристи, която не спираше да снима📸, сякаш Cabo Girao бе осмото чудо на света. Стъклото бе мътно, а площадката зацапана. Времето мрачно и тъмно. Снимките бяха под всякаква критика, но фейсбук културата вече бе завладяла, дори и хора, които със сигурност са били свидетели на нямото кино.  

Предполагам, че Cabo Girao би била оценена по достойнство най-вече ако бъде видяна отдолу, което доколкото знам може да стане с лифт Teleferico das fajas do Cabo Girao. Предполагам, че там някъде би следвало да има и пътека, по която да се слезе до скалистия бряг. Ние обаче нямахме необходимото време за подобно разтакаване.

На излизане спряхме, за да разгледаме сувенирите. Имаше богат избор, но наличието на толкова лесни туристи правеше персоналът доста нехаен, а цените двойни, ако не и тройни. След дълго избиране си харесахме едно прашясало моливче с много симпатична мишка, вместо гумичка. Явно никой не ги купуваше и дори си нямаше цена. Продавачката се провикна навътре към магазина, а от там без замисляне и отвърнаха 5 евро. Получих някакво дежа вю от йорданските си приключения, където всичко започваше с 5 JD, пък дори и носни кърпички да съм поискал.

С известно съжаление върнахме малката мишка и продължихме към следващата отвесна скала, която трябваше да се намира някъде до Achadas da Cruz. Придвижвахме се по скоростния път и вече шофираше Ваня. Нямахме застраховка за втори шофьор, но пътят бе като цяло прав и се придвижвахме бързо. 

Със своите 708 метра, отвесът на Achadas da Cruz биеше Cabo Girao по височина, но гледките бяха долу-горе същите. Основната разлика бе, че тук нямаше кой да ти се пречка или дрънка на всякакви езици.

Вече бе започнал да пръска и лек дъжд. Бяхме дошли до тук най-вече заради лифта, който се спускаше надолу при 98% наклон и се водеше като най-стръмният лифт в Европа. За цената си от 5 евро двупосочно, си бе направо без пари, но за съжаление не работеше. Видяхме и пътеката за надолу, която бе страшно стръмна, а при този дъжд със сигурност и много хлъзгава.

На паркинга заварихме изненада. От едната страна имаше отвесна скала, от която се бяха отлепили няколко камъка. За щастие ние бяхме паркирали отсреща. Падащите камъни, изобщо не бяха изключение в Мадейра и на няколко места видяхме разхвърляни по пътищата камъняци. Малко преди да влезем в един от многобройните тунели и върху нашия покрив изчатка камък, но тротинетката ни бе така олюпена, че на фона на всичко останало, щетата изобщо не се забелязваше.

 

 

[Radnev]

Ботаническата градина във Фуншал.

Ботаническата градина се намираше някъде висооко - висоооко из баирите на Фуншал. Не знаехме дали си заслужава да бъде посетена, но пък и нямаше кой да ни каже. След като за целия си престой на острова не бяхме дали и едно евро за входове, решихме че няма да жалим тези шест. 

Не знам дали Ботаническата градина в Балчик е по-хубава, но съм забелязал, че като цяло ботаническите градини доста си приличат.

Най-интересни за мен си остават огромните кактуси. Тук ги имаше в изобилие, така че нямаше как да не ми хареса.

 

 

 

В Монте Палас естествено бе по-хубаво, но ако искате да направите една качествена градация, може би трябва да се замислите и за Ботаническата градина.

За съжаление времето бе много мрачно и постоянно пръскаше дъжд, а моят фотоапарат е много зависим от светлината и при тези условия снимките с него изобщо не се получават, така че не съм го и пробвал.

 

 

 

 

 

 

Към Ботаническата има и малък природонаучен музей, където ще се срещнете долу-горе с подобни екземпляри😅.

Много се чудихме кое, преди кое да се случи🙄, защото в този ден трябваше освен Ботаническата и Монте, да направим и една Левада. С риск да шокирам някой и евентуално да си навлека общественото недоволство, още тук ще заявя, че за нас Левадите бяха най-скучното нещо, което направихме в цяла Мадейра.

Вероятно не сме избрали правилните левади? Може би трябваше да започнем, а не да завършим с тях?? А, може би просто е въпрос на лично възприятие???

 

[Argentique]

Левадите вероятно са хубави (аз само на една от известните бях), но там не може да се очаква така желаният от @Radnev адреналин, освен ако не си дръннеш рогата в тавана на тунела.  

В моята подредба Зеленият котел беше умишлено в началото на престоя ми, но и накрая да беше, щеше да ми хареса, защото ми харесва гора. Но на втора левада от същия тип не бих отишла. Все пак предпочитам по-открити гледки. 

А по баир над море всеки ден мога да се шматкам.

Така че всичко е лично възприятие.

Познавам хора, които за седмица на острова грам не са ходили по пътеки и пак им е харесало. 

[ДиянаВ]

Pico do Arieiro - Pico Ruivo - Achada do Teixeira - 29 декември

 

Този ден ми създава най-много затруднения. И продължава да е така. Дори и сега ми е трудно да го споделя по що-годе "смислен" начин. Ще опитам 😉

Още през лятото, като влезе в главата ми мухата за коледно-новогодишна Мадейра си викам: Ето това ще е задължително - посрещане на изгрева от Пико до Ариейро "над море от облаци" /според рекламите/. Едно е обаче мозъкът ти да си представя разни картини посред лято, друго е посред зима. Тогава не ти е толкова широко около врата, почваш да мислиш по-прагматично. Ето че идва декември и в Русе започва периодът на сутрешните мъгли. Ще кажете, че Дунавската равнина не е като мадейренската планина. Да, но аз гледам прогнозите на норвежците и за върховете в Мадейра ден през ден дават сутрешни мъгли. Това ме разколебава от първоначалния план за изгрев. Да не стане накрая ни изгрев, ни видимост към околната планинска шир заради сутрешна мъгла. При облачност и дъжд е ясно, че могат да се случат през коя да е част на деня. Държа повече на планинския преход, отколкото на изгрева в планината и споделям тревогите си тук. Почти съм наклонила везните към зарязване на варианта с изгрева и получавам окуражително мнение на Линдт за това 🤗. Супер, ето момичето има повече опит от мен, ще се вслушам, край, спирам с умуването и изследването през колко сутрини има мъгли /хаха, все едно могат да се засекат 😃/. След няколко минути обаче се включва Мастъра: "С всеки час след пладне вероятността за дъжд и облачност нараства ... Имай предвид и часовата разлика ... така че вариантът изгрев си е съвсем добър ...". Баам, в изходна позиция съм .

Ясно е, че не мога да моделирам събитията, но те пък, както се оказва впоследствие, сами се нареждат при това пътуване 😎

Без кола сме и за транспорта ще ползваме услугите на Пико Трансферс /32 и 30 евро/ - https://www.picotransfers.com/. Резервацията правя директно от сайта им на 25.12. /4 дни преди това/, като отчитам: ставам рано, още по тъмно; следобед се заоблачава и превалява; прогнозата за 29.12. не предвижда дъжд през целия ден но за сутринта показва 0 км/ч вятър. На следващия ден, 26.12., при вече налична 3-дневна прогноза за времето, нямаше свободни места.

В деня преди прехода получавам WhatsApp съобщение от Пико Трансферс с подробни указания. Ще ни вземат от мястото, където сме между 6:45-6:50 с черно Рено миниван. По българско време това значи да си готов в 8:45, въобще не е страшно рано, а аз и за 9-дневния престой не преодолявам часовата разлика.

Нашият адрес е последна точка за взимане на клиенти, заемаме седалката най-отпред до шофьора в 8-местния миниван и по мрачини подхващаме баирите към Ариейро.

Пристигаме в 7:30 часа. До изгрева има 30+ минути, тъкмо да се ориентираме в обстановката и да си намерим местенце. Започва се ... така🙂

 

На близката позиция има повече хора и се насочваме към Miradouro do Juncal, като и там бързо се запълват местата до парапета.

 

 

Като стоиш на едно място, при това без слънце, става по-студено - трябва шапка, може и ръкавици, ако не те мързи като мен да ги слагаш и махаш постоянно.

Към 8:00 вече всички места по протежение на парапета са заети, нямаш много варианти да смениш кадъра с нещо по-различно. Изгревът е спокоен, така, както се очертава да бъде целия ден. Имам чувството, че очаквате нещо специално, но не е🙂. Изгрев като изгрев, даже много мъничичък 😜 /може би заради отдалечеността/. Морските се получават по-добре, а и от всичкия този народ се губи интимността на момента. Не мога да опиша подобаващо картината. Не че ми е безразличен, но няма "уау" ефект, а в случая не бях пренавита, за да се търси в това причината. Както и да е, няма да му търся кукури на изгрева, даже при следващо ходене в Мадейра пак бих опитала изгрев, но може би на друго място. Зареждащо е 🙂

 

 

 

 

Изгревът идва и отминава, хапваме по един сандвич от любезно приготвената от хазяйката ни торбичка за закуска, знам, че @Argentique е в очакване на репортаж и се отчитам от мястото на събитията, а през това време слънцето бързо се вдига нависоко.

Неудобството на прехода по изгрев е, че в този ранен час кафенето и съответно тоалетните на Пико до Ариейро не работят. Все още тоалетни нужди нямаме, но послеее ... става интересно

Какво толкова се мотаем на Пико до Ариейро и аз не мога да кажа, но подхващаме пътеката в 8:40, с 25-минутно закъснение от дадената ни карта с разписание. В онзи момент кой да ти гледа такива подробности, наоколо е толкова различно и красиво, а усещането, че си в тази картина с поглед напред по пътеката, те окрилява.

 

Не всичкият народ, посрещнал изгрева на Пико до Ариейро, подхваща маршрута. Много се учудих на една жена с бебе в кенгуру как с бърза крачка ме изпреварва. Но като ме отмина достатъчно, просто се обърна с гръб към висините и си направи селфи 😄. Така че по пътеката не става струпване на хора, поне по моите представи. Не се заблуждавайте и че ще сте повече от 2-3 минути сами.

От позицията на вече преживяното, разделям целия маршрут на четири части - около Пико до Ариейро и спускането надолу; тунелите и стъпалата нагоре; към Пико Руиво и накрая към Achada do Teixeira.

В първия участък ми бе най-интересно, а и най-много време му отделяме. Щедра е картината  ...

... мирадори

 

 

 

 

... причудливи скали

 

 

 

... пилета, които като им говориш на български, отговарят с нежно пиукане

Редуват се красоти и стъпала, мнооого стъпала, но в тази посока са все надолу и е лесно.

 

 

 

 

Неусетно минава първият час. Залисани сме и не поглеждаме часовник, докато не стигаме тук.

9:45 е, поглеждам в мапс местоположението си и изпадам в потрес. Изминали сме има-няма 1/3 от маршрута, а не знаем какво предстои и колко време ще отнеме, как ще бъде с изкачването, а и време за Пико Руиво ще ни трябва. Уж на всички коментарите за Пико Трансферс са, че времето стига и за снимки, и за почивка със закуска, ама знам ли - не искам да сме първите несколасали🤔. Изпадам в лека паника. Трябва да усилим крачката и да ограничим снимането.

Следва участъкът с тунелите, който ми е най-безинтересен. Разбираемо е защо снимките ми се броят на пръсти, а и попадаме в дълбоката сянка на планината.

 

Може да съм най-неопитният планинар, но съм най-оборудвания. Друг така не виждам😄, само аматьори с телефони, хаха.

Носете си челник. Може и с фенерчето на телефона да се свети, но с него няма голям обхват светлината. Хубаво е да виждаш едновременно и в краката си, и напред, защото има вода и локви в тунелите, може да е хлъзгаво.

Не е една беля 🙃. От тия мрачни тунели, капчуци и усойни места започва да ми се пи.ае🤭 и нуждата постепенно само нараства😄. Бързам, бързам, накъде и аз не знам, че и храсталакът наоколо е само по урвите 😂. Стигаме метални стъпала, които са почти под прав ъгъл. Голям зор са, но ги преодоляваме. Горе има скалиста площадка с насядали за почивка хора. Кристиян и той посядва, обаче аз не мога. Искам да почина за малко, но спра ли да се движа, малката нужда напомня за себе си, хаха. Представям си какво би станало, ако се бяхме вслушали в инструкциите на Пико Трансферс да носим поне литър и половина вода на човек . Да седна на камък е абсурд и затова 2-3 минути почивка стигат, давам зор да продължаваме.

Преминаваме оттатък планината откъм слънчевия й склон в участъка на мъртвите дървета. 10:40 е и слънцето ярко напича. Със зимно яке не се трае. Имаме инструкция след час да потегляме от Pico Ruivo в посока Achada do Teixeira. Нямам идея къде е този Пико и колко още има до него. Гугъл Мапс тук не важи, въпреки че има обхват. Накъде криволичим не се знае, край няма тази пътека, а наоколо пикота да искаш 

 

Еха, вижда му се края. Ще си позволим малка почивка, пък после пак ще бързаме 2,3 км до паркинга на Achada do Teixeira.

 

Вълнуващите картини отново се завръщат. Забравяме умората от стъпалата, отваряме широко очи и дори оставяме тоалетната за после, като слезем от върха. Хем ще имаме сериозен стимул да не се заплесваме по много 😜. Пълен напред!

 

 

Както се очаква, на върха има доста хора. Запис и от мен  - 29.12.2022, 11:30, Pico Ruivo - първенецът на Мадейра 

 

 

От гледките във всички посоки, най-продължително погледът ми се приковава към това било. В нашата последваща посока е, към Achada do Teixeira.

Под върха има хижа с кафене, тоалетни, препичащи се хора и котки. Правим пауза за кафе и кеф и напускаме района в 12:05 с 20-минутно закъснение от разписанието и инструкциите. Ще наваксаме като самолетите, хаха.

 

Последният участък към Achada do Teixeira ми е любим . Макар че го вземаме на бърз ход и без излишни заплесвания, се запечата в съзнанието ми. Мисля, че това място и донякъде Encumeada са част от зеления ми сън, с който започнах темата. На Achada do Teixeira не успях да отделя нужното внимание, а Encumeada съзерцах само от шосето, което е почти нищо. Сънищата говорят, така че ще се върна там за още 

 

 

 

 

Преходът е към своя край, но повярвайте ми не съм уморена, напротив, искам да продължи ...

Оттук по изгрев тръгнахме, а сега къде сме ... само през два хълма разстояние 

В 12:44, една минута преди крайното време за обратния трансфер, заковаваме до минивана. И не сме последни от групата, ура! 

Връщането е дълго - около час и половина по главните пътища Сантана - Машико - Фуншал. В Сантана Diogo - шофьорът ни показва къщичките, макар и само през колата.

Последни от групата ни вземат сутринта и последни ни оставят в два и нещо следобед.

 

Един вдъхновяващ, незабравим ден , който все още минава през мислите ми като на лента

 

 

[Argentique]

преди 1 час, ДиянаВ каза:

 

Още през лятото, като влезе в главата ми мухата за коледно-новогодишна Мадейра си викам:

Я кажи на обществеността откъде точно долетя твоята мадейранска муха. 
Иначе от всичките ти снимки (безспорно красиви кадри, дано направя аз някой ден такива), фаворит ми е последната – размазаната от кеф @ДиянаВ. 

[ДиянаВ]

Преди 1 час, Argentique каза:

Я кажи на обществеността откъде точно долетя твоята мадейранска муха. /cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/emoticons/wink.png
Иначе от всичките ти снимки (безспорно красиви кадри, дано направя аз някой ден такива), фаворит ми е последната – размазаната от кеф @ДиянаВ. /cdn-cgi/mirage/f1f3f8d82bda90bbb3afeb4c62101d0b88f2ee121eac334c78ef52c10d0ce9dd/1280/https://magelanci.com/uploads/emoticons/girl_in_love.gif

От магеланци разбира се😉

Ти ли пусна миналата пролет анонс тук за полети до Фуншал на Уиз или Райан (оплитат ми се вече двата щата😛)? Аз имах разни комплекти с флекс за смяна и заложих с 10€ билетчета на по-новата линия Гетуик-Фуншал и обратно. То пък взеха, че по-големи размествания станаха със стария маршрут от Лутън🙉. И с Гетуик имаше промени, но само с 2 часа. Уж пробвах ей така да мина по-тънката, ако стане, стане, но после започнах да чета за Мадейра и отиде…. Мухата стана Цеце😄 С промените на Уиз можех да изкарам новогодишна ваканция с 20€ билети и в Андалусия/Испания и в Португалия, ама не - искам Мадейра и това е🙃. Грам не съжалявам. Толкова малко пътувам, че емоционално си струва да се издумтя с билети закъдето искам😂

Между другото от билетите, които местя насам-натам, вече имам един отменен Фуншал-Лутън за 4 декември 2023, хахаха. Пуснала съм въдица и за Тенерифе, че има директни полети от Букурещ. Ако не стане за там, ще има Мадейра-2 🤣

 

@Radnev твоите левади горски ли бяха? И мен гората нещо не ме грабна, макар да не сме навлизали в тилилейски части🙂. Може и да е заради сезона, лятото да е по-притегателна.

[Argentique]

преди 16 минути , ДиянаВ каза:

Ти ли пусна миналата пролет анонс тук за полети до Фуншал на Уиз или Райан (оплитат ми се вече двата щата😛)?

Не съм аз. При мен Мадейра беше на много забутан стендбай в шкафа, даже я бях забравила. 

 

преди 16 минути , ДиянаВ каза:

С промените на Уиз можех да изкарам новогодишна ваканция с 20€ билети и в Андалусия...

Нейде ми се развяват билети за трета Андалусия, ако стане, че и четвърта няма да откажа... 😉 И там не е никак зле. По кулинарната част са много добри също. 😋 И въобще имат с какво да зарадват човек.

[master_of_germs]

По кулинарната тема съм от партията на @Alexander и смятам, че Тенерифе е недостижима класа, като се отчете качество+грамаж/цена.

Като изключа кулинарната част, трудно ми е да кажа, кой от двата острова предпочитам, но на Тенерифе ми останаха маршрути, заради които искам да се върна, а на Мадейра като че ли отметнах всичко, което силно исках, макар и нищо да не ми е било в графата "задължително". 🙂

Ние направихме две (всъщност 2х2) левади с доста различен изглед. Едната основно горска с водопади в дъжд, другата много по-открита и с гледки и към морето, така че ми е трудно да ги сравнявам. Но като цяло ми харесаха и особено 25 fontes остави в мене по-ярки впечатления и от pico2pico, и от Sao Lourenco. Но вероятно и здравословното ми състояние е причина за различното възприемане. 

 

[Radnev]

Монте Палас.

От Ботаническата градина до Монте Палас имаше малък лифт, различен от големия, който тръгваше от центъра на града. Почудихме се дали пък да не го хванем?

Сега не виждам нито един логичен довод за подобна дилема, но тогава явно сме имали някакъв план, който вече съм забравил.

Придвижихме се с тротинетката. Пътят, който избрахме или по-скоро пътят, по който навигацията ни прекара бе много крив и ужасно стръмен. Пътните знаци също бяха много странни, изцяло съобразени не с трафика, а с релефа. Реално всички спускащи се или изкачващи бяха с предимство. И правилно, защото всяко тръгване по наклона бе върховно изпитание за нашия малък тротинет. 

Постоянно очаквахме да видим "ракитените кошници", които в това мокро време буквално щяха да летят по стръмните надолнища, но желаещи за съжаление нямаше. В един момент дори се зачудихме, дали пък тази странна регулация на движението не е направена именно, заради "кошничарите", които се спускаха по най-стръмното, понякога буквално между колите.

Входът за Монте Палас бе 12 евро. Платихме ги без да се замислим и скоро бяхме в дебрите на този прекрасен парк, изпълнил ни с поредица от незабравими впечатления. Тук имаше за всекиго по нещо и ми е трудно да повярвам, че е възможно някой да не харесва това място.

Още с влизането ни, се залепих за поредицата от плочки, разказващи славната история на тази малка нация, неразривно свързана със солената вода на океана. 

Един след друг се нижеха владетели и мореплаватели, променили съдбата на света. От Афонсо I "Завоевателят" и Енрике "Мореплавателят" до Бартулумеу Диаш, Вашку да Гама, Педро Кабрал и Фернандо Магелан. За няколко десетилетия, от регионална морска сила, която се бори за парче земя по крайбрежието на Северна Африка, Португалия се превръща в империя, разпростряла се от бреговете на Южна Америка, та чак до Китай и Япония.

Забележителностите на Монте продължаваха с музей на грубоватото и странно африканско изкуство, който ми припомни една леко прашясала книга на нощното ми шкафче - "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Според този човек най-точният измерител за развитието на една общност е неговата култура.

Та, в тази насока гледах, как срещу мен се блещят безброй малки и големи, издялкани от дърво, странни физиономии. Може би бях единственият, който с жив интерес наблюдаваше, дори бих казал изследваше, традиционната африканска култура и единственото, което съзирах бе издигането в култ на сексуалността, грозното и страшното. Само можех да си представям, какво са видели древните мореплаватели, когато за пръв път са слезнали по бреговете на екваториална Африка. Апотеоз на диващината, на върха, на която се бе настанил канибализмът. Изяждането на врага, като върховен начин да доминираш. Без по никакъв начин да оправдавам робството, връщайки се към онези времена, мога да си представя, защо и как е възникнала търговията с роби. 

За съжаление съвременния свят си налага все по-брутална автоцензура и самобичуване, относно неща, които са станали преди стотици години и за които никой съвременен човек няма вина, но в същото време трябва да се чувства много виновен.

Дори и ние в малката България, която по онова време дори не е съществувала на картата. А тогава, когато е просъществувала е била жертва на същите тези Велики сили, чиято вина сега трябва дружно да изкупуваме, но без право да я коментираме или обсъждаме.

Нещо като съвременна Руанда, където е забранено да се говори за събитията от средата на 90-те. Колективна загуба на памет, с която се опитваш да разрешиш нещо, без да правиш нищо. Каква заблуда ...

От къде тръгнах, та къде стигнах ...... странен остров е Мадейра!!! 

 

[Radnev]

Монте Палас - Музеят на минералите.

Мисля, че след цялата тази тирада от размисли и страсти😅, вече всички знаете, че доста си падам по историята🤓.

Но нека се върна към тропическата градина. Ако вече сте сте се запознали с най-важната част от историята на Португалия и сте видели сбирките свързани с африканската култура, значи пред вас се намира "Музеят на минералите".

Оооо, да!!! В градините на Монте има и такава част😀.

В ранните си младини, веднага след казармата, баща ми е бил подземен миньор в рудниците на Мадан и Рудозем. От тогава на секцията в хола фигурират две големи парчета, като по мои проучвания, едното е страшно тежък галенит или оловен гланц, а другото кристално бял кварц. Преди няколко години майка ми дори бе решила да ги хвърли, като безполезни прахосъбиратели. За щастие успях да предотвратя това кощунство в последния момент.

Винаги съм се радвал на тези минерали, а когато някой ми идваше на гости, това бе първото, което исках да му покажа. За мое изумление, момичетата, на които показвах своите камъни, изобщо не оставаха впечатлени, с изключение на една, която се оказа крайно запалена и дори ми разясни, че камъните носели голяма енергия🤨.

Според нея галенитът бил много рядък и силен камък, носещ хармония, внасящ равновесие на всички нива и хармонизиращ физическото и ефирното. Кристалът насърчавал задълбочаването на изследването и процеса на експериментирането. Отварял разума, разширявал кръгозора и разсейвал самоналаганите ограничаващи убеждения от миналото.

Кварцът бил доста по-тривиален и подобрявал умствената и физическата енергия, издръжливостта и физическата сила. 

Мисля, че на преценката й може да се вярва, защото след години я видях да се изявява като проспериращ млад маг и астронумеролог (каквото и да означава това🙄) по една телевизия.

Така, че без да знам съм бил заобиколен само от добри камъни, благодарение на които съм успял да постигна толкова много в лентяйско - пътешественическия си живот😎.

 

 

 

П.П. Оооо, не! Не мислете, че това е всичко!!

Сагата за градините на Монте Палас не е завършила. Тепърва предстоят "Японските градини", които са най-красивата част от Монте и за които досега съм пуснал само едно кратко клипче някъде из темата.

 

[Argentique]

Поздравче със същия ракурс... 



Освен всички минерали много ми харесаха местните вкаменени дървета – излъскани до максимум. За такива като мен пише да не се пипат.  

 

[Radnev]

На 30.01.2023 г. в 18:14, ДиянаВ каза:

От магеланци разбира се😉

😛🙉😄🙃😂

***

@Radnev твоите левади горски ли бяха? И мен гората нещо не ме грабна, макар да не сме навлизали в тилилейски части🙂. Може и да е заради сезона, лятото да е по-притегателна.

Левадите ги оставихме за последно, което бе грешка, но реално нямахме друг избор, защото времето се влошаваше от ден на ден и трябваше да отметнем високопланинската част много скоростно. 

Направихме PR 9 Caldeirão Verde. Може би най-известната.

И една кратка пътечка (около 2км в посока), която тръгва в другата посока към Pico das Pedras, но без да ходим към върха. 

И двете бяха много равни и горски. Гората не беше нищо особено. Беше валял страшен дъжд. Реално нас ни хвана на Порто Муниз. Народът се връщаше мокър, все едно е излязъл от океана. За нас остана многото кал. Все пак по-добрият вариант😃. 

 

П. П. Очакваме снимка на същия минерал, който сме снимали с  Argentique😃. И от Даниел  mastera също. 😆

[ДиянаВ]

преди 47 минути , Radnev каза:

Очакваме снимка на същия минерал, който сме снимали с  Argentique😃. И от Даниел  mastera също. 

 

 

Аз все едно не съм ходила на вашето Monte Palace😄. И в музея на минералите не съм била, и такава снимка нямам, че и картата си загубих някъде, та и сега не мога да видя къде е бил😂. Май смътно се сещам, но при нас времето беше хубаво и след музея на африканското изкуство нямахме мерак да влизаме в други сгради😛. Африканските фигури ги минах за 5 минути. Имаше освен нас още един посетител, който ми беше интересен на кантар с експонатите😄. Ей така като теб детайлно се взираше във всяка фигура🤣. Та днес като каза:

преди 9 часа, Radnev каза:

Може би бях единственият, който с жив интерес наблюдаваше, дори бих казал изследваше, традиционната африканска култура

ми стана много смешно😂. Даже се питах: Бре, онзи човек да не е бил Раднев, кой ден беше Монте Палас, бяхме ли се срещали преди това? Хаха…Не си единствен, спокойно, има и други любители

преди 9 часа, Radnev каза:

на сексуалността, грозното и страшното.

🤣

Аз се комплексирах, че не разбирам от изкуство, на втората минута почнах да гледам по диагонал и бързо напуснах изложбата😜😄

[ДиянаВ]

Ribeiro Frio - Balcões - 30 декември 

 

Днес е каръшкият ни ден в Мадейра. Сигурно, защото организацията е в наши ръце, хаха. Програмата предвижда Levada dos Balcões до ранния следобед и навръщане Monte Palace.

Преди това, на закуска, благодаря на хазяйката за вчерашните торбички с храна и й споделям, че сме посрещали изгрева на Пико до Ариейро. А тя: Его го изгревът. Къде ходите? Хаха, верно , ама друго си е по сокаците 

 

До Ribeiro Frio хващаме автобус № 56 /отново това показва Мапс/. Трета/четвърта спирка сме от началната и чакаме петнайсетина минути. Този път автобуса го виждаме ясно отдалече и махаме, ама на шофьорът хич не му се спира. Защо ли? Качваме се и ни казва, че няма свободни седалки. Моля го да ни вземе, а ние можем да стоим прави. Съгласява се.

Карък, карък - колко да е карък ? Позиционирам се до италианец, който мирише много приятно и е симпатяга . @Argentique , като е имала място в автобус сред баби, по-голям късмет ли е извадила ? На завоите все пак ми се налага да се държа по-здраво, че да не си помисли нещо италЯнеца, хаха.

В Рибейро Фрио слизаме на спирката след центъра, ресторантите, църквата. Оттук правим физзарядка с малко стъпала и равнинен нищо и никакъв преход от 500 м до панорамната тераса.

 

 

 

 

Има доста хора, отправили се натам, едни идват, други си отиват. Ветровито е, няма и птички, но отново ни посреща поредният гальовен домакин - Галин

Гледката към Фаял и насрещните върхове е хубава, но колко да я съзерцаваш. Не стоим дълго. Може би разковничето против отплесване е вятърът. Неприятно е и добре че вчера по пикотата нямаше. 3-4 часа да те брули - гадно.

 

 

 

Преди отбивката за панорамната тераса има чудесен снек-бар Flor da Selva. Прекрасно място за почивка на сетивата, събиране на слънчева енергия, чай/кафе и любимите ми десерти на сит стомах 😋. Идват почти до теб и птички, но са много бързи 🙂

Другата пътека до панорамната тераса е от центъра на Рибейро Фрио. Ние поемаме по нея навръщане. Тук няма стъпала, следваш горска левада. Малко по-дълга е.

 

 

Автобусът ни обратно към Фуншал е в 13:10. Имаме уж половин час да разгледаме магазините за сувенири, около църквата, рекичката и началото на пътеката към Portela.

 

 

Защо казвам "уж"? Защото автобусът ни закъснява с 50 минути! Да, това е автобусът от Сантана към Фуншал и в онзи момент започвам да си мисля, че щом се е повредил и при пътуването на Линдт през 2019, и при това на Арджентике ей сега наскоро през 2022, това е някаква закономерност. Да вземат да го оправят този автобус . Е, повисяли сме в чакане 50 минути повече, без да можем да мръднем наоколо ... има и по-изнервящи неща, нали  Едно от тях е мудна сервитьорка с празен поглед. Тук също съм съгласна с мнението на @Argentique за лош и бавен сервиз на повечето места. Даже мога да кажа кога е най-зле работата, хаха - прототипът е младо момиче с много широк ханш, гледа и не вижда

Потвърждавам отново и мнението за чистите прозорци в автобусите  - гората в източна посока към Chão das Feiteiras. Всъщност май трябваше да поемем към този район още от началото на деня, но ... другия път🙂

За продължението на деня с гадния обяд в снек-бара до спирката в Монте и сценката с касиерката-скандалджийка в Двореца вече споделих в аванс. Минало-заминало. Въпреки концентрацията в един ден на куп каръщини - препълнен и закъсняващ автобус, стълпотворение от хора и вятър, лоша храна и отнесена сервитьорка, пропускане на почерпка с вино Мадейра за сметка на болки в стомаха, пак ми е сантиментален този 30 декември.

... Карък, карък - колко да е карък? Щом денят ти започва така

и завършва така 

 

 ммммдаааа, утре е Нова година и Фуншал е препълнен с опоншени хора 

 

[master_of_germs]

преди 7 часа, ДиянаВ каза:

 

Ветровито е, няма и птички, но отново ни посреща поредният гальовен домакин - Галин/cdn-cgi/mirage/bbaa1733949422b2211a70b5f90e359e5fd8476488c397c3a24a929968186264/1280/https://magelanci.com/uploads/emoticons/smile3.gif

/cdn-cgi/mirage/bbaa1733949422b2211a70b5f90e359e5fd8476488c397c3a24a929968186264/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/12.jpg.2d3bbaf74d576033cf79d56b70aabe78.jpg

Гледката към Фаял и насрещните върхове е хубава, но колко да я съзерцаваш. Не стоим дълго. Може би разковничето против отплесване е вятърът. Неприятно е и добре че вчера по пикотата нямаше. 3-4 часа да те брули - гадно.

/cdn-cgi/mirage/bbaa1733949422b2211a70b5f90e359e5fd8476488c397c3a24a929968186264/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/8.jpg.6182ebee41effecda9e3e6ab83c77e0d.jpg

 

/cdn-cgi/mirage/bbaa1733949422b2211a70b5f90e359e5fd8476488c397c3a24a929968186264/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/11.jpg.5e3b47767eaece0c0dcc27475c926276.jpg

Преди отбивката за панорамната тераса има чудесен снек-бар Flor da Selva. Прекрасно място за почивка на сетивата, събиране на слънчева енергия, чай/кафе и любимите ми десерти на сит стомах 😋. Идват почти до теб и птички, но са много бързи 🙂

/cdn-cgi/mirage/bbaa1733949422b2211a70b5f90e359e5fd8476488c397c3a24a929968186264/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_02/14.jpg.773515e172e4692e5fb10910edec2e52.jpg

 

Е, аз ако бях птичка, покрай тоя "Галин" не бих се навъртал 😉

Не сте знаели и как да убедите птичките да дойдат още по-близо и да не отлитат 😉

Понеже никой не ми отговори на моето #whereinmadeirachallenge , то отговорът мисля, че е ясен. 😉

Балкоеш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Понеже за последния ни ден не бяхме напълно изсъхнали, трябваше да се откажем от Калдейрао верде. 

След слънчицето в Понта до сол минахме пак през високото плато, където пак беше дъжд и мъгла, и никакви гледки. Малко по-добре, ама не съвсем, беше около Енкумеада, после по северния бряг няколко еднотипни места, дето даже вече не ги и помня. Сантана е най-големият тур-капан на острова, мисля че всички сме единодушни по тоя въпрос. Ама поне не искат пари. 

Обаче чинките горе на Балкоеш ни върнаха усмивките, сигурно цял час прекарахме горе при тях (далеч от "Галин" 😉 ).

 

[Argentique]

преди 6 минути , master_of_germs каза:

 

Понеже за последния ни ден не бяхме напълно изсъхнали, трябваше да се откажем от Калдейрао верде. 

 

 

Е, за там защо да ходите сухи? 😄 Още след пет минутки стигате до първия водопад над пътеката и няма да сте. Пък може да ви издам в кой тунел да побързате малко повечко.  😉

[master_of_germs]

преди 19 минути , Argentique каза:

Е, за там защо да ходите сухи? 😄 Още след пет минутки стигате до първия водопад над пътеката и няма да сте. Пък може да ви издам в кой тунел да побързате малко повечко.  😉

Защото ни предстоеше прибиране на другия ден. А с мокри обувки 6 часа полети плюс 4 часа престой на Бергамо хич не е приятно изживяване. 😉

Пък за последната нощувка в Санта Круш нямахме обединената мощ на вентилатор, духалка и сешоар То нито едно от трите нямахме, добре че нощувахме на само 20 минути пеш от летището, та тоя път екипировката ни се справи, като върнахме вечерта "не-толкоз-малката-бяла-чапла" на летището и се прибрахме в дъжда. 

 

И без това @luba_rizova от вчера ме раздразни, че калдейраото била най-яката левада, тя поне успя да ги сравни сега 🙂

 

[master_of_germs]

преди 5 часа, Argentique каза:

Е, за там защо да ходите сухи? 😄 Още след пет минутки стигате до първия водопад над пътеката и няма да сте. Пък може да ви издам в кой тунел да побързате малко повечко.  😉

Ич не ми трябват тунели на мене за тая цел... 😉

На 25 fontes тунели няма, освен един 800-метров за начало на алтернативния ни достъп без денивелация, но той е много висок тунел и не е опасен.

 

 

За сметка на това има клони над пътеката. Много дебели и мнооого твърди. Пък аз в дъжда с черно яке два номера по-голямо и качулката ми надвисва като на назгулите от "Властелина...", ама поне малко от малко омекотява ударите. Поне 5 пъти бях в нокдаун. Като манастирско клепало все едно ми стана главата 😄

Да перифразирам един стар виц:

- @mary_shery, я преброй колко цицини имам на главата!?

- Пет.

-А, добре, още два клона и сме при следващия водопад 😄

...

Следва селекция от клони, които все пак успях да забележа навреме 😄 

 

 

 

 

Че даже и на мамуни се правехме 🙂

Нямам идея, защо тая снимка се обърна, ама така даже по-добре онагледява ситуацията 😉

 

[Argentique]

25 fontes я загледах и аз, обаче трудна с обществен транспорт, пък и видях, че от там дори и в слънчево време си тръгват мокри и викам – пас.

Не че не съм свикнала да се прибирам вир-вода от моя балканец пролетно вреем, а и обувки имах много, включително робокопските, дето вода не пропускат, но отидох на Калдераото.

Иначе има екскурзии по левади с по един бус хора и даже ги бях записала като краен вариант. Фанал. Но е нещо като веднъж седмично там и хич не ми беше удобно.ю

 

ПП. Мастър, на снимката в тунела лицата ви не се виждат, като извънземни сте. 😀 

[searus]

Ние точно по тази левада ходихме и сега направо ме зачудихте, не помня никакви такива мокротии там?!? Нещо сме пропуснали част от пътеката ли, що ли? Помня, че по едно време стана наистина калничко, обаче чак да се излива на главата ти душ, тц.