Панама, Коста Рика, Никарагуа - обща тема за планиране

[r_nikolov1]

преди 36 минути , Роми каза:

Явно и ние сме видели вашия. То тура е почти идентичен, само сменят твоя остров със съседен ;))) Е, поне за тези, които имат нощувки. Защото за 1 ден сигурно си има непроменен се маршрут. Но само предполагам...

Ние бяхме с нощувка и първият ден, понеже беше много бурно морето, се настанахме, обядвахме и следобед ни закараха до вашия остров. А на другия ден тръгнахме с лодката като направихме три спирки в морето (не сме слизали на друг подобен остров като Niadup и Isla Perro) като на последната бяхме при морските звезди. След това ни върнаха за обяд, малко релакс на Niadup, взехме багажа и Виктор ни закара да видим как живее семейството му и цялата общност Куна.

[ivan69]

Да дам и моите 5 стотинки за туровете до Сан Блас. Букнах еднодневен тур от sanblasfrontera.com. Цената беше най-евтината 110$ на ден +22$ такси за влизане в Guna Yala. Тура букнах на 28.10.2023 за 22,02,2024. Не съм плащал нищо предварително, потвърдиха ми по whats up, оставих си данните от паспорта и зачаках. Тъй като в Панама нямах нет, а и бях само 60 часа първият път, деня преди тура питах по whats up и ми потвърдиха, че ще ме вземат между 5 и 5.30. В Панама се будех доста рано заради часовата разлика и към 4.30 чаках пред хотела с кафе и цигара. Пред хотела се беше паркирал този хубавец. 

 

Някъде към 5.20 леко почнах да се изнервям, писах на whats up, никой не отговори естествено, тъкмо почнах да си правя планове за Taboga Island и точно в 5,30 се появи джип. Аз бях последният 6 клиент качих се и тръгнахме. Някъде след Токумен спряхме на една бензиностанция за кафе и тоалетна

 

 

 

Продължихме със живописни гледки. 

 

Около 8 стигнахме КПП-то на Guna Yala, взеха ни паспортите и по 20$ и влязохме. 

 

 

Към 8 и нещо бяхме на пристанището. Тук се случи нещо странно. Останалите 5 човека ги свалиха, а мен ме закараха на съседният мостик и ми казаха да чакам. Посочиха ми един човек( не го запомних, всички ми изглеждаха еднакво) и ми казаха да чакам. Постоянно идваха нови хора, едни се качваха в лодките други оставаха да чакат. Мина сигурно над половин час и леко почна да ми писва, та се присламчих към една група и седнах в една лодка. Тук обаче не успях да мина чек-ин. Минаваха и искаха резервацията на всеки пътник, свалиха ме и зачаках отново. Най накрая дойде и моя ред и се качих на правилната лодка. 

 

Малко преди 10 пристигнахме на Cagandup- ползвах Organic Map, не мога да го намеря в Гугъл мапс. Съвсем малко островче където ни казаха, че ще обядваме и към 13.00 ще ни вземат. 

Питаха кой какво иска за обяд , поръчах си Риба и тръгнах да обиколя островчето. След малко се приближи местен и ми каза да не ходя под палмите, че падали Кокосови орехи. Към 13 дойде лодката и ни закара в една лагуна която беше насред морето , но беше под 1 метър дълбоко. 

 

La Piscina е на organic map. Към 14 бяхме на Dog Island, близо до Niadup. Към 15 трябваше да ни вземе лодка наобратно към пристанището, но дойде чак след 16,30. На пристанището, където пристигнахме след 17 ме чакаше шофьорът на джипа и ми каза да побързам, че границата затваряла към 17.30.

 

Минахме границата преди 18 спряхме на един хълм за последна снимка и потеглихме към Панама. В колата бяхме една местна дама отпред и 2 еквадорски двойки, мъжете с мен отзад, а жените на 3 ред седалки още по-назад. Още на отиване на едното момче му ставаше лошо по завоите и карахме на отворени прозорци при зверско течение. На връщане и повърна през прозореца в движение. Като минахме планината се оправи пуснаха силна латино музика и си стана дискотека. Първо оставихме дамата в богат квартал до Токумен , после 2-те двойки в съседен на моя хотел и преди 20 оставиха и мен. Не разбрах как ме взеха последен и оставиха последен, но нямаше и значение. Тура и цената ми харесаха и бих повторил отново. Единствено водача обясняваше доста неща на Испански и нищо не разбрах, но вероятно може да се поръча и тур на Английски на различна цена разбира се. Сан Блас определено трябва да се види, за тези които са в Панама.

[ivan69]

Само да добавя какво ви трябва и какво не за тур до острови.

Трябва ви

1.Плажна шапка,забравих си я и се наложи след 2 часа да си сложа фланелка на главата изгоря ми темето.

2.Слънцезащитен крем, не съм ползвал тъй като имах 15 плажни дни за 2024,но ми изгоря темето,тъкмо се бях подстригал в Панама.

3.Джапанки,ходех само с тях по туровете.

4.Бански,облечете си ги преди да се качите в лодката и си свалете тениската,пръска от лодката като пороен дъжд.

5.Протектор за телефон и паспорт,не носех, но е опасно да не се намерят.

 

Какво не ви трябва

1.Обувки,напълно излишни,аз цялото пътуване бях само с джапанки и сандали,за туровете джапанки са достатъчни.

2.Дълги панталони,не носех за цялото пътуване,не са ми трябвали.

3.Жилетка,яке и т.н. Тръгнах с една жилетка,която забравих в Сан Андрес, не ми е трябвала.

[master_of_germs]

Ако има още хора от инвазията, март и април де водят най-доброто време за наблюдение на кетцали. Размножителният им период е от средата на февруари до юни, но март и април е с най-голям шанс. Но ние, навръх св. Трифон/Валентин не видяхме ни един, а им посветихме няколко часа. Според повечето хора, най-доброто място е националният парк Los Quetzales. Няколко блога, които четох, обаче преливаха от разочарование. Кетцалите все пак са доста редки птици, но разочарованието беше и от това, че Паркът е твърде пълен и водачите не показват кой знае какво. По спомен от нета входът там е около 12 долара.

По съвет от блогове се насочихме към селото Сан Херардо де дота. 

Всъщност, лошият късмет, свързан с кетцалите, почна още при планирането. Предния ден, на 13.02 следобед, @MayaS, Иво и Краси трябваше да кацнат на летище Сан Хосе (което всъщност не е в Сан Хосе, а в Алахуела) и да вземат джипката под наем. Да се видим вечерта, да спим в Сан Хосе и сутринта да поемем към района на кетцалите.  И все пак, нещо ме глождеше. Все четях, колко бавно се пътува в Коста Рика. И то си е така. Повече от 40 км/ч е трудно да се поддържа, а и на място видяхме, че около столицата е много по-зле. Десетина дни преди пътуването предложих да сменим тая нощувка да не е в столицата, а нейде в планините, по-близо. В идеалния случай - в самото Сан Херардо. За да може да сме на линия още рано по изгрев, когато е най-вероятно да се видял кетцали. Но нямаше подходящо място, което да поеме петима души и да не са някакви свръхспартански условия. 

Накрая @mary_shery намери едно в airbnb в село на 40 минути оттам,с което всички бяхме съгласни. Писа на домакина, но не получи отговор. Всъщност, получи - чак когато вече всички бяхме в Сан Хосе и нямаше как да си отменим нощувките там.

Тръгнахме от Сан Хосе уж рано, още преди 6 ч сутринта. Оказа се късно. Пак имаше задръствания. Та после зареждане в бензиностанции, кафета, и то си стана вече много късно преди обяд, докато стигнем. Дота е жестока котловина. Изключително дълбока. Пътят, като се отдели от интерамериканското шосе, става лош и адски стръмен надолу. Наклон като на Мадейра и Тенерифе, амо с него дупки, когато изобщо има някакъв асфалт. Целта ни беше Хотел Савегре и частните му пътеки. Но първо спряхме при кафето Miriam's quetzals, което горещо препоръчваме. То е примерно на 4 км от отбивката от главния път.

https://maps.app.goo.gl/wMtsT6t81dYRuGsz9

 

Плодовите фрешове бяха много вкусни и на нормални цени, примерно 3,50$. Кафе и чай също. Можеш да си вземеш, тоест, едно сокче и да стоиш колкото ти душа иска на панорамната тераса над дирето. Макар че на терасата се събират не повече от десетина души. На самата тераса има хранилки за колибрита, а на две високи дървета на десетина метра има хранилки за по-едри птици. Още с излизането на терасата ми се стори, че в далечината видях три птици с типични жълто-зелени гребени и се въодушевих, че са кетцали. После, осъзнах, че нито имат червено по тях, нито дълги опашки. А иначе снимахме поне 5 вида колибрита, няколко вида кълвачи (там кълвачите не са като нашите, не чукат с клюнове по дърветата.. явно си намират достатъчно храна и без да търсят под кората на дърветат)... някакви стойки, справки, и поне два вида по-дребни трогони. Надявам се фотографите ни да качат снимки скоро. А те снимаха като невидими, всъщност точно това им беше първият досег с природата на Централна Америка.

 

 

 

 

 

След известно време все пак се метнахме в колата и слязохме до дъното на котловината. Мисля си, че ако се види кетцал, то ще е край пътя, защото е най-открито. Засякохмме няколко души с фотоапарати, които се оглежда ха, както и поне една групичка с водач.

За хотел Савегре трябва да се пресече едноименната рекичка по мост. 

За да се разхождам по пътеките им, без да си гост на хотела, се плаща по 10$ на човек. Има няколко кръгови пътеки.

Та и тук си е добре да му се отдели цял ден. За най-дългата нямаше да имаме време и сили, а решихме да направим оспорва от две кратки пътеки. Los pioneros  и La Quebrada. Нулевото е, че може с кола да се качите до началото им и после са със сравнително плавни спускания надолу. Накрая само шофьорът трябва да се качи по черния път до колата, примерно около 800 м. Та, докато Иво го направи това и се върна с колата да прибере останалите, ние с @mary_shery успяхме да изходите и още една от кратките пътеки: El Canto de las aves (т.е. "Песента на птиците").

Като се върнахме долу при хотела, се поразходихме и в градините му. Птици, обаче, почти не видяхме. Имаше доста лешояди, но далече. А само двамата с @mary_shery видяхме една зелено-червена птица в джунглата. Много ни заприлича на женски кетцал, но при проверката после в кафето при Мириам за обяд се оказа, че всъщност е мъжки "elegant trogon". 🙂

кетцалите са горе в средата, а елегантните трогони са точно под тях...

 

Та, като почти нямаше птици, защото вече беше станало много късно и се бяха изпокрили, основно снимахме бромелии. 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И, да, леко поразочаронани се върнахме в miriam's quetzals за обяд (аз го пропуснах, носех си за обяд банани). И последва още яко снимане на птичките при хранилките.

 И още нещо. Пътеките, по които ходихме, бяха на височина 2200-2400 м н.в. да, хотелът е по-ниско, но той е съвсем в дъното на долината. В тоя момент осъзнах, че главният път е на над 3000 метра!

Долината ми хареса много. Идеална е за две нощувки с пълен ден между тях за релакс сред природата. Пък че няма да се видят кетцали за мене не е драма. А пък може и да се нидях, кой знае. Един холандец с гигантски обектив трети ден ги дебнеше 😉

 

@mary_shery, ако вече си се наспала след дългото премаршрутиране с авианка и БГ еър снощи заради стачките на луфтханза, ще качиш ли снимка на трогона?

[Lirea]

Да дам и аз малко разхвърляни впечатления, а мисля скоро и един пътепис да напиша.

 

Бокас дел торо, Панама

 

Плаж Бокас дел драго, остров Колон

 

 

 

Плаж Бокас дел драго, остров Колон - чуден плаж за плажни социопати като нас, които искат тишина, спокойствие и уединение по време на почивка. Освен нас имаше още 3-4 човека на целия плаж, който е много дълъг и съвсем тесен. Има много сенки под палмите, бели пилета по пясъка, пеперуди в горичката. По пътеката покрай този плаж се стига до по-популярния плаж - Playa Estrella.

 

 

Playa Estrella (Starfish beach)

 

 

 

 

 

Playa Estrella (Starfish beach) - казва се така заради морските звезди, които са навсякъде и то съвсем на плитко. Има много табели да не се пипат и местят и, за моя приятна изненада, не видях нито един човек да ги пипа. По целия плаж е пълно със заведения, където може да пийнете и да хапнете. Цените не се различават от тези в Бокас таун. За там четох, че плажът е претъпкан, но или ние изкарахме голям късмет и беше доста спокойно, или тия, които са писали това, не са виждали плаж по нашето Южно Черноморие през юли или август.

 

 

Вулкан Поас, Коста Рика

 

Силно препоръчват да се отиде рано сутрин, защото към обяд започвало да се заоблачава. Ние обаче имахме поредните транспортни драми (ще разкажа в пътеписа за тях), та отидохме по обяд. Времето се оказа супер и имаше съвсем малко хора, така че горе на площадката спокойно става да се кефите на гледките към вулкана. Наоколо всичко беше скрито от облаци, които бяха на по-ниско.

Пускат на групи, като всяка група си има определен цвят каски. Първо гледате кратко филмче за вулкана, след което имате 10-ина минути по лека пътека до наблюдателната площадка. На площадката имате 20 минути, след което започват да ви гонят според цвета на каската, за да направите място за следващата група. Всички други пътеки в района, които обикалят кратери и езера, бяха затворени заради мерки за безопасност.
Може да хвърлите едно око на уебкамерата, преди да отидете, за да прецените дали си заслужава да биете път. Билети трябва да си вземете предварително онлайн, като искат имена, номера на паспорти, националност и сума ти още глупости, за да си купите билет. Около 3 км преди входа на парка мобилният интернет изчезва, така че ако сте оставили купуването за билет за последния момент, спрете на отбелязаната по картите площадка с гледки и там ги напазарувайте.

 

 

Mistico Hanging Bridges, Коста Рика

 

Мостовете са много яки! Първият е един от най-високите и с най-добра гледка. Висят на 20-30-50 метра над земята. Стават задръствания и в общи линии винаги някой те подпира отзад, та не можеш да се задържиш да погледаш. Билети се купуват предварително и, както се оказа, може да свършат. Не знам дали може на място да си вземеш. Иначе успяхме мравояд, червени жабчета, два вида змии, един голям и квадратен гущер да видим. Разходката в парка е лека и лежерна.

 

Коати експириънс

 

Това го няма в наръчниците. Отбивката за Mistico Hanging Bridges е точно в края на една язовирна стена. В другия край на язовирната стена има паркинг, където щъкат тези сладури и поради това много коли и бусове спират там. Пише да не се хранят, но като гледам, като чуят да шумолите нещо в джоб или чанта, пристигат веднага накуп, явно им дават. Ние не сме им давали, но пробвахме шумоленето, за да ги привлечем по-наблизо.

 

 

Вулкан Масая, Никарагуа

 

Организацията за посещението му е безумна. Иначе си заслужава да се види и именно заради него се навих да включва сума ти път, за да отидем и в Никарагуа.

Моите впечатления са за вечерно посещение, когато всъщност може да се види лавата. През деня не се виждала.
Вечерният слот за посещения е от 17 ч., като крайният час варира между 19 и 20 и не знам колко е точно. Заформя се голяма опашка от коли, която се точи на входа на парка и по магистралата. Входът е на 5-6 км от самия вулкан. Пускането става много бавно и, дори да има 15-20 коли преди вас, пак ще чакате час. Ако се наредите на опашката след 17-17.15 ч. сигурно ще отнесете и 2 часа, докато стигнете до кратера. След първото чакане на входа, където ви вземат по 10 долара за вход, ви пускат навътре с колите, където пак чакате до музея, който е на 2-3 км от вулкана. Оттам пускат на групички до кратера, до който се стига пак с колите. Имате 5 минути (правилно прочетохте - пет минути!!!) да гледате, след което ви изриват да си ходите.

Ние имахме един неуспешен опит да влезем, защото след час чакане, момичето на входа ни предупреди, че има много пушек и вероятността да видим лава е 20%.  Затова се отказахме и се върнахме на следващия ден, като тогава вече се виждаше съвсем спокойно. Така че, ако не ви кажат на входа, питайте, преди да платите. За Масая също може да хвърляте и по едно око на уебкамерата, която не точно показва на живо, а показва през определен интервал за последните 24 часа каква е ситуацията, но най-пресните кадри също са добър ориентир.

[Lindt]

Bogarin trail, La Fortuna

 

Благодарение на предишни посетители от инвазията знаехме, че тази пътека и по-скоро хранилките й, си заслужават посещението. 

https://bogarintrail.com/

Възрастен мъж ни попита какъв език говорим и доволно каза, че звучи почти като името му: Bulgarian = Bogarin. После имитира забавно звуците на мотмот, каза къде да го търсим и си тръгна по своите задачи.

 

Входната такса важи за целия ден, че даже и следващия, ако скучаете. Пътеката е лека и не бих казала, че и ще видите нещо невероятно в сухо време. Мернахме ленивец, снимахме агути, няколко нови дребни птички, гигантски пеперуди, mot mot и множество гущери и игуани, че при нас си е суха жега и няма и помен от жаби. 

Ценното обаче е хранилката точно до входа. През целия ден малки и големи птички кацат на 1 ръка разстояние от вас и можете спокойно да ги разгледате. За разлика от останалите птици, туканите и аракаритата идват за малко, хапват и отлитат.  Ако имате късмет, ще сте там тогава. 

 

 

 

 

 

 

 

Ние днес трябваше да сменяме хотел, така че влязохме в 7, излязохме към 10 за закуска, пренасяне, настаняване и почивка и се върнахме чак към 2 пак на хранилките. Не за друго, ами защото в новия хотел ни чакаше тукан, гигантска игуана до басейна и много освежаваща вода. 

Хотелчето е Xilopalo и макар да не е нищо особено, цената, туканите, гущерите и басейна а супер и отлично допълниха  Богарин.

 

 

 

Накрая вечеряхме в познатото на хората Soda Viquez, където рибата беше замразена, панирана и полята със сос, но някои от гарнитурите напълно непознати за нас, особено туршията с кетчуп 🙂

Одобрихме сокчетата, салатите и сервитьорката. 

 

 

[Deja Vu]

Ей, страхотно! Ще сме там другата седмица, и благодарение на теб научавам за Богарин - записвам си! Виж, Soda Viquez  вече си го бях записала и сега го задрасквам 😜 Страхотен изглед към вулкана, нашето бунгало също би трябвало да е с гледка към него - дано и за нас времето да е така благосклонно. 

[Lindt]

преди 4 минути , Deja Vu каза:

Ей, страхотно! Ще сме там другата седмица, и благодарение на теб научавам за Богарин - записвам си! Виж, Soda Viquez  вече си го бях записала и сега го задрасквам 😜 Страхотен изглед към вулкана, нашето бунгало също би трябвало да е с гледка към него - дано и за нас времето да е така благосклонно. 

А, пилето и телешкото може да са хубави, не го драскай мястото. Просто ние като видим риба, я поръчваме и на това пътуване много се изненадваме какво имаме в чинията 😄 

Силно препоръчвам да си вземете много репелент, a също и фенистил, защото едва ли ще помогне репелентът 😄

[Deja Vu]

Аз също съм с настройката да ям риба навсякъде. 

 

Комари или нещо друго? Взела съм репелент пръскала за насекоми, фенистил не знам какво е и май няма при нас такова(САЩ). Взех алергозани таблетки и мазила, както и пеперминт пръскало за стаята ни (срещу паяци) и мрежа за легло. Фобията ми към тях удря тавана още от сега.  
 

Около самата Ла Фортуна как са пътищата? Може ли да се кара след залез? Вероятно ще пристигнем по тъмно и не знам какво да очаквам. Бунгалата ни са на около 1-2 километра от селото. 
 

[master_of_germs]

В предният пост автокоректорът направо ми е разказал играта...

Няма да пиша повече дълги постове от телефон.

"Стойки и справки" да се чете "сойки и свраки" 😄

 

Ако някога се върна в Коста Рика, няма да е заради кетцалите, нито заради вулканите, които не успяхме да видим. 

А заради Планините!...

"Планините, Гандалф, планините!"

 

В приповдигнато настроение приключихме със снимките при Мириам и скоро бяхме отново горе на интерамериканското шосе.

Май това, че осъзнахме, колко е високо, накара някои от нас да се задъхват. Всъщност и два дни по-рано си усетих, че лекото и кратко качване до Ирасу ме задъха. 

А сега пътят минаваше почти по билото на Cerro de la muerte.
Серо де ла муерте (Планината на смъртта). Наречена така заради многото хора, загинали от изтощение, премръзване, свлачища и височинна болест, докато са се опитвали да я прекосят с 4-дневен преход навремето на път към или от централното плато с четирите столици на Коста Рика. 
Това е втората по височина планина в Коста Рика с най-висок връх Серо де Буенависта, 3491 м н.в. Не се предвиждаше да правим преходи тук, но поради зверския трафик закъсняхме с програмата и нямаше как да се придвижим до водопадите Науяка в работното им време, така че импровизирахме. Отначало само викаме, "Уауууу!" и ""БУХ ма'а му" при всяка поредна панорама, каято подминавахме в движение. И в един момент, понеже вече бяхме подминали най-високите части на пътя, решихме да спрем, да обърнем и да снимаме от всяко място, където имаше възможност. Върнахме се така няколко километра до място, където има голямо уширение за паркиране. Има и поставена табела, означаваща най-високата точка на интерамериканското шосе. Оттам по пътека с кратичко стръмно 15-минутно изкачване стигнахме до върха Серо Асунсион, 3396 м н.в. всъщност, това е най-високото място, до което сме се изкачва ли без лифт, ама то е срамота да си пишем такъв трихилядник в колекцията.

😉

Повечето от гледките са към масива на Серо Чирипо, 3820 м н.в., във веригата Таламанка, планинския първенец на Коста Рика. 

Ето там искам да отида, ако някога отново се озова в Коста Рика! 🙂

 

В другата посока има и пътека към Серо де ла Буенависта, но е доста повече време, с което не разполагахме. А има и чакълест път за кола до върха, той е целият в антени, прилича на военен обект и не знам дали може да се стигне свободно до най-високата му точка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Серо де ла Буенависта

 

[Lindt]

преди 8 часа, Deja Vu каза:

Аз също съм с настройката да ям риба навсякъде. 

 

Комари или нещо друго? Взела съм репелент пръскала за насекоми, фенистил не знам какво е и май няма при нас такова(САЩ). Взех алергозани таблетки и мазила, както и пеперминт пръскало за стаята ни (срещу паяци) и мрежа за легло. Фобията ми към тях удря тавана още от сега.  
 

Около самата Ла Фортуна как са пътищата? Може ли да се кара след залез? Вероятно ще пристигнем по тъмно и не знам какво да очаквам. Бунгалата ни са на около 1-2 километра от селото. 
 

 

В Коста Рика ни хапят само комари, май са около 100 пъпки на човек. Имаме и друг вид ухапвания от мушички, но съм почти сигурна, че те са от Панама. 

 

"Фенистил Гел при сърбеж, обриви, слънчеви изгаряния, ухапвания от насекоми "

 

Нямам представа какви настанявания си подбрала. В по-бюджетните със сигурност ще се срещаш с насекоми. Ако ти е първото тропическо място, имаш право да се шашкаш.

За по-скъпите лоджи съм оптимист, че са погрижили за всичко. Тук на мен ми се струва, че са помислили за всичко, от което туристът може да се нуждае. 

 

Ла Фортуна е безопасна. Не шофираме и не обикаляме много, та не мога да ти кажа какви са пътищата, но за 2 км и по дупки ще сте си добре. Ние пътувахме с шатъл от Гуапилес до тук и беше основно магистрала или хубав път. Проблемът е, че на много места в Коста Рика пътищата се разширяват и ремонтите бавят до лудост.

[Lirea]

преди 8 часа, Deja Vu каза:

Около самата Ла Фортуна как са пътищата?

 

Пътищата около Ла Фортуна са хубави, но доста тесни. Последното важи за цяла Коста Рика. Няма много движение и е спокойно. Даже май имаше и маркировка на асфалта, защото не помня да ми е било некомфортно нощното каране, както беше в планините на север от Ла Фортуна. Там няма грам маркировка, грам светлина и асфалта по завоите изобщо не го виждаш къде започва и къде свършва. Но около Ла Фортуна е добре. 

[Lirea]

Давам и една идея за бюджетно посещение на комплекс с горещи извори край Аренал. Наехме една симпатична къща Green Leaf House (100 долара на вечер за 4 човека), като в цената има включени пасове за Termales del Arenal. Собственикът е готин и много отзивчив. Ето снимки от комплекса:

 

 

 

 

 

Има и гледка към самия Аренал

 

 

 

Има един студен басейн - 22 градуса, един горещ - 40 градуса, и още 3-4, които са с температура 35-36 градуса. Много е зелено, има шарени пилета, шезлонги, хамаци. Когато отидохме в ранния следобед, бяхме само ние. Пълен релакс.

В нета бях намерила препоръки за San Bosco Inn, в който също може да отседнете бюджетно и да ползвате топлите извори на друг побратимен хотел безплатно.

[ivailo_radev]

преди 16 часа, Deja Vu каза:

Аз също съм с настройката да ям риба навсякъде. 

 

Комари или нещо друго? Взела съм репелент пръскала за насекоми, фенистил не знам какво е и май няма при нас такова(САЩ). Взех алергозани таблетки и мазила, както и пеперминт пръскало за стаята ни (срещу паяци) и мрежа за легло. Фобията ми към тях удря тавана още от сега.  
 

Около самата Ла Фортуна как са пътищата? Може ли да се кара след залез? Вероятно ще пристигнем по тъмно и не знам какво да очаквам. Бунгалата ни са на около 1-2 километра от селото. 
 

Мрежата за легло е много полезна. Ние в Ла Фортуна имахме, т.е  имаше как да я закачим, ама в Мануел Антонио таваните бяха много високи и не ставаше. Та жена ми се оплакваше, че цяла вечер я лазили мравки и два пъти паяци. Синът ми нищо не каза, ама той първо още не може да обясни добре (нямаше 2 години там), второ спи непробудно като мен. 

[master_of_germs]

Аз бих казал, че няма кой знае какво значение цената на нощувките, що се отнася до комари и други гадинки. 

Нашите настанявания си бяха всичките бюджетни. По високите места като Монтеверде, Сан Хосе и Фрайханес (по склоновете на вулкана Поас) комари нямаше, ама то и духаше, и валеше, та просто нямаше откъде да дойдат да ни смучат кръвта.

Ние си взехме много як спрей с 25% DEET от автогарата Албрук в Панама. У нас не съм виждал с чак такава концентрация на активната съставка.

Поне в първата половина на пътуването ни изобщо не са ни хапали комари. После -по един-два на нощ. Най-много бяха комарите в хостела в Либерия, а и там вече флаконът с репелент ни беше почти празен. Оставихме го там, че имат нужда. На другия ден летяхме за Панама и нямаше как да мине в ръчния багаж. Та последните дни в Панама карахме без репелент, не мисля, че много са ни хапали комари.

Най-зле обаче ни накараха по ръцете някакви мушици в Ринкон де ла виеха. Имам 4 ухапвания, които още не са минали напълно, вече трета седмица.

 

Абе, по-добре комари и мушици да ни хапят, отколкото крокодили 😉

 

 

 

 

 

 

Снимките са от моста над Рио Тарколес, там шансът да видите крокодили е почти 100%.

https://maps.app.goo.gl/GT1smoKQmFZovTcJ8

Има няколко заведения и сергии за сувенири, паркира се безплатно. Изобщо, една от малкото напълно безплатни забележителности в Коста Рика.

Има и сладоледаджийница на веригата POPS, и хич не са лоши.Пробвахме ги и в Сан Хосе, и в Ла Фортуна. Особено с вкус на морковена торта, той най-много им се харчи. Queue zanahoria.

[Deja Vu]

Нашите нощувки са в Airbnb за около $70-80 на ден, не знам дали се водят бюджетни, най-вероятно, защото видях разни резорти за по $300-400 на вечер. Нямаме екстри като басейни и включени закуски, но нашите пътувания на такива места са винаги максимално обикаляне, така че и да имаше басейн, едва ли щеше да влезе в употреба. В Ла Фортуна ще сме в бунгало с изглед към вулкана (ако богът на вулканите ни даде хубаво време за гледка). В Мануел Антонио е апартамент в джунглата, където очакванията са (според коментарите) животните да посещават терасата ни (макар, че вероятно и насекомите ще идват с тях). Нашите изисквания са мястото да е чисто и да има задължително климатик. Надявам се като бонус климатикът да не е много предразполагащ за насекомите. Аз съм намерила репеленти и с 40% DEET, но доколко има смисъл предстои да разберем. По плажовете явно има и малки невидими мушици, които хапят като динозаври и оставят големи обриви. Както ви стана вече ясно, за мен предимно мор може да са ми паяците, а ако таваните на спалните са високи - мъжът ми да го мисли. Ще стои прав и ще държи мрежата за легло. 😬

Записвам и River Tarcoles, ще ни е по път към Мануел Антонио! Благодаря за полезните съвети!
 

[Lindt]

преди 5 минути , Deja Vu каза:

Нашите нощувки са в Airbnb за около $70-80 на ден, не знам дали се водят бюджетни, най-вероятно, защото видях разни резорти за по $300-400 на вечер. Нямаме екстри като басейни и включени закуски, но нашите пътувания на такива места са винаги максимално обикаляне, така че и да имаше басейн, едва ли щеше да влезе в употреба. В Ла Фортуна ще сме в бунгало с изглед към вулкана (ако богът на вулканите ни даде хубаво време за гледка). В Мануел Антонио е апартамент в джунглата, където очакванията са (според коментарите) животните да посещават терасата ни (макар, че вероятно и насекомите ще идват с тях). Нашите изисквания са мястото да е чисто и да има задължително климатик. Надявам се като бонус климатикът да не е много предразполагащ за насекомите. Аз съм намерила репеленти и с 40% DEET, но доколко има смисъл предстои да разберем. По плажовете явно има и малки невидими мушици, които хапят като динозаври и оставят големи обриви. Както ви стана вече ясно, за мен предимно мор може да са ми паяците, а ако таваните на спалните са високи - мъжът ми да го мисли. Ще стои прав и ще държи мрежата за легло. 😬

Записвам и River Tarcoles, ще ни е по път към Мануел Антонио! Благодаря за полезните съвети!
 

Ние вчера от басейна гледахме 4 вида гущери. Днес на друг басейн нямаше животни, но пък беше топъл, с джакузи и седемгодишният ром чудесно му подхождаше. Въобще в Коста Рика ми се струва, че няма закъде да бързаш и какво толкова да обикаляш. Животните се гледат с търпение и седене на едно място, не с обикаляне на много локации.

[Lirea]

Чета и се чудя ние в каква паралелна вселена сме обикаляли, защото при нас за цялото пътуване имаше един-единствен комар и той дори не си направи труда да ни яде. И други летящи и пълзящи гадове нямаше да ни тероризират с изключение на една мравка, която сръфа майка ми и ухапаното място се поду за час-два. 

 

Репелент и половина ги върнах така, както ги занесох.  Също така единият беше флакон под налягане, който незнайно как мина на всички полети. За сметка на това един метален ключодържател с форма на бутилка с функция на отварачка привличаше внимание на всички проверки. 🤷

 

 

[ivailo_radev]

преди 26 минути , Lirea каза:

Чета и се чудя ние в каква паралелна вселена сме обикаляли, защото при нас за цялото пътуване имаше един-единствен комар и той дори не си направи труда да ни яде. И други летящи и пълзящи гадове нямаше да ни тероризират с изключение на една мравка, която сръфа майка ми и ухапаното място се поду за час-два. 

 

Репелент и половина ги върнах така, както ги занесох.  Също така единият беше флакон под налягане, който незнайно как мина на всички полети. За сметка на това един метален ключодържател с форма на бутилка с функция на отварачка привличаше внимание на всички проверки. 🤷

 

 

Зависи и къде си бута човек носа. Като направиш нощен тур около разни гьолове, няма как да не видиш повечко буболечки. Или ако нощувките са ти в бунгало в джунглата.

[Lirea]

преди 35 минути , ivailo_radev каза:

Зависи и къде си бута човек носа. Като направиш нощен тур около разни гьолове, няма как да не видиш повечко буболечки. Или ако нощувките са ти в бунгало в джунглата.

Добре, че извън джунглата няма буболечки 😉

[neuromancer]

преди 8 часа, Deja Vu каза:

Аз съм намерила репеленти и с 40% DEET, но доколко има смисъл предстои да разберем.

DEET разтваря някои пластмаси, та внимавайте като се мажете и после пипате телефони, фотоапарати...

[ivan69]

Мен кьорав комар не ме ухапа нито в Панама,Сан Блас,Табога,нито в Картахена,Сан Андрес,Баранкиля,Тайрона. Добре, че не се боцнах за жълта треска.

[neuromancer]

преди 2 часа, Lirea каза:

Добре, че извън джунглата няма буболечки 😉

има навсякъде

единствения начин да избягаш е да намериш хотел от големите офис сгради с прозорци, които не се отварят 😀

иначе и да не са комари, паяци и скорпиони, то цикади, богомолки, термити летят навсякъде.

 

в тази връзка все се каня да сменям две врати в нас, че са населени и ги ядат термитите, ама кога ще се наканя...

[Lindt]

преди 4 часа, Lirea каза:

Чета и се чудя ние в каква паралелна вселена сме обикаляли, защото при нас за цялото пътуване имаше един-единствен комар и той дори не си направи труда да ни яде. И други летящи и пълзящи гадове нямаше да ни тероризират с изключение на една мравка, която сръфа майка ми и ухапаното място се поду за час-два. 

 

.....

 

Въпрос на вкус 🤭 Аз, както любезно е изброил фауната @neuromancer, намерих дори скорпион в банския ми, но може и да е опит за убийство от страна на Жижо.

 

 

Нас в стаите не ни хапят животни. Така и не сме включвали този вид репеленти. Но разни по-смотани настанявания нямат мрежи и тогава всичко може да си допълзи вътре. 

Но както вече си говорихме с @ivan69, мен комарите ме намират и в София през февруари, така че съм отдавна примирена. 

 

 

 

[Боян Димитров]

преди 25 минути , Lindt каза:

Въпрос на вкус 🤭 Аз, както любезно е изброил фауната @neuromancer, намерих дори скорпион в банския ми, но може и да е опит за убийство от страна на Жижо.

 

 

Нас в стаите не ни хапят животни. Така и не сме включвали този вид репеленти. Но разни по-смотани настанявания нямат мрежи и тогава всичко може да си допълзи вътре. 

Но както вече си говорихме с @ivan69, мен комарите ме намират и в София през февруари, така че съм отдавна примирена. 

 

 

 

За убийство , скорпионът му изглежда много малък , вероятно е искал да те пази от комарите с това бебе