Прескочи до съдържание

Пътешествия по света и отношението ви към България


Препоръчани мнения

Публикувано:

Здравейте, магелански съмишленици!

 

Първо, честита Нова година и да ви пожелая една невероятна година пълна с много пътешествия и много нови впечатления и емоции по света и у нас!

 

Забелязвам, особено сред българите, които не пътуват, че много хора мрънкат като постоянно критикуват българите и всичко в България с коментари от сорта: "няма такава държава" и такива "ганьовци", защото на запад от Калотина всичко било цивилизация, красота, чистота, а хората са направо ангели, всички мили, любезни, добри и спазващи всички закони. Даже и в този виртуален магелански остров, пълен с хора с широки хоризонти и впечатления от различни държави, когато споделих, че смятаме да се връщаме в България това лято, имаше опити да ме убеждават, че това било грешка. 🙂 Аз също мислех така, когато бях млад и зелен, между 12 и 22 години, че всичко в България е трагично, а раят започва от Виена на запад. Тогава впечатленията ми бяха основно от Варна, Варненска област и кратки посещения на СССР, Румъния и тогавашната БЮРМ и въпреки това бях убеден, че живея много на изток от рая. Но, като тръгнах по света да уча, пътувам и живея, видях, че нещата не са черно-бели в стил България срещу "цивилизацията". Затова мога да заявя, че макар и бавно, след цели 23 години живот и пътешествия извън България, стигнах до извода, че и България има своя чар и положителни страни. 100-те национални туристически обекти е страхотна инициатива, между другото и смятаме да се включим семейно в посещението на тези обекти.

Не че не ме дразнят в България неща като разбити тротоари, пътища и инфраструктурата като цяло, грубото отношение на ежедневно ниво, защото много хора не знаят, че има думи като моля, благодаря и заповядайте или пък агресията по пътищата, но искам да кажа, че след 23 години учене, живеене и пътуване по света, макар и бавно и постепенно, се убедих, че не само в България има подобни проблеми и не позлвам вече изрази като "няма такава държава" или "само в България това може да стане." Да не говорим, че на прима виста се сещам поне за простаците от 10 националности, които просто отвяват по изцепки и Алековия герой и съвременните български късоподстригани "интелектуалци" в анцузи.

Разбира се, гледам да не изпадам и в другата крайност - да вея байряци и да нося тениски "България на три морета", но определено отношението ми към България стана доста по-реалистично и балансирано ми се струва. Любопитен съм, при вас как е? Пътешествията по света карат ли ви съзнателно или не да сравнявате видяното и приживяното сред различни култури, хора, страни с живота ви в България и мислите ли, че пътешествията ви по света ви карат да оценявате повече България или пък обратното, да критикувате и да се разочаровате повече от България? С уговорката, разбира се, че не трябва да се бърка туризма с имиграцията. Все пак, обаче, ако ви трябват месеци или години живот някъде за да имате банкова сметка за да установите, че българските банки не са най-зле, то и 1 ден туризъм стига да се види грубо отношение, нечестни сервитьори, мръсни улици, вандализирани паметници или закъсняващи влакове, примерно.

 

  • Харесвам 19
  • Браво 15
  • Замислям се 2
Публикувано:
2 hours ago, Crazy Horse said:

На запад от Калотина всичко било цивилизация, красота, чистота, а хората са направо ангели, всички мили, любезни, добри и спазващи всички закони.

Всъщност не е ли точно обратното? Аз приказките за гнилия запад съм ги чувала предимно от хора, които никога не са напускали дори града си. 

  • Харесвам 2
Публикувано:

Въпреки че с мъжа ми сме били в не малко държави, от вътре му идва в него само като минем границата дали с кола или самолет и веднага се почва: “Тук това виж как е по-по-най отколкото в България” , а в същото време аз разлика в повечето случаи просто не виждам… 

 

Моментът, в който бях сърдечно благодарна, че живея в България, бе когато се върнахме от Непал. Който е бил, знае - там пътища НЯМА освен т.н. “магистрала” както я наричат местните между двата най-големи града Катманду и Покхара, която е с дължина 200 км и се минава за скромното време от поне 7 часа.

  • Харесвам 8
Публикувано:

Аз си обичам родината и цялата анти бг кампания последните 35 години ме вбесява. И аз бях така до преди 15 години, честно казано. И не го намирам само в манталитета на хората, които не пътуват, постоянно го виждам и от пътуващи, включително в този форум. Просто хората са различни. Търпимостта ми,обаче, към повсеместно плюене се изчерпа и вече влизам в (излишни) спорове. За много неща сме много зле, наистина, но това не означава, че трябва мачкането на националното достойнство да е национален спорт. Не е случайно, нарочно патриот се превърна от медиите и определени групи от обществото в мръсна дума. Така се обезличава и изтласква всякакво национална идентичност, народа ни се размива и ще изчезне. Освен  ако няма национална политика в обратна посока, но съпротивата срещу това е силна. Та, опитвам се да възпитавам децата си в някакви национални чувства. С голямото ми се получи. С малките никак . Абе, да сме живи и здрави, мрънкането няма да спре. Но да си патриот не означава да не поставяш изисквания към политиците за проблемите в обществото, там хич ни няма, за това и си имаме някои нередности. Търпим.

  • Харесвам 12
  • Браво 1
Публикувано:

С годините и ние, и България, и Западна Европа/света, се променихме чувствително. Да, има неща, които ме дразнят, те даже някои са изброени по-горе - грубост и агресия, липса на естетика на всевъзможни нива, неглижиране на физическата активност, мръсотия, трудности в поставянето на изисквания пред политическите ни представители. Обаче по-малко комплекси, че сме бедни, глупави, мързеливи, недъгави много биха помогнали да забележим, че живеем по-добре и да продължим в правилна посока. От супер малко места си тръгваме с убеждението, че е по-добре от вкъщи, май само от Швейцария, Словения и Франция. Всяко място си има предимства и недостатъци, а с пътуването се отърсваме от натрупване на раздразнение от тукашните ограничения. 

Ти ( и жена ти) , разбира се, сте доста различни от нас, но ще си намерите баланса баланс тук, аз имам такова усещане и много ще се изненадам, ако не се получи.

  • Харесвам 18
  • Благодаря 1
  • Замислям се 1
Публикувано:

Аз с годините загубих любовта си към България и смятам, че всичко е фукция на народа. Започнах да се изолирам от новини, защото усетих как започвам да се чувствам напрегнат и неудовлетворен от това че годините си минават, а тук продължават да не се спазват базови правила. Не съм се преместил, защото все още има хора, които ме държат тук, но държавата не ме държи никак. Всеки народ носи отговорност за действията си или липсата на такива, историята е показала, че не в света празно място не остава. След всяко пътуване осъзнавам какви дадености имаме тук и как масовият българин ги пропилява и не ги цени. Докато не се научи, че той има отговорност за случващото се и не спре да чака държавата да му реши проблемите, няма да се оправи. А иначе смятам, че не сме глупави, ама никак, щом успяваме винаги да намерим вратичка за всичко и да използваме нещата в наша полза. Просто този ум не се използва правилно. Като цяло тук сме свикнали на огромна свобода, граничеща със свободия, затова смятам, че на много хора не им харесва, когато отидат в друга държава и наистина се следи за спазването на базови правила: как си изхвърляш боклука, вдигаш ли шум и т.н. Но за да просъществува едно общество, трябва да има правила за ползване на общия ресурс. За национализма, в последно време наистина смятам, че такъв не се възпитава, ама истински, не говоря за тия, които виждаме, облечени в черно и само вдигащи шум. Ако Левски види националистите в националистическите ни партии, ще се обърне в гроба. За мен е по националистическо да си плащаш съвестно данъците и да работиш за общото благо, отколкото да ходиш и да търсиш външен враг, за всичко което не си направил ти.

Природата на България няма да я коментирам, защото е безкрайно красива и всеки път, когато отида в някое малко село и видя опаковки от кроасани, кенчета и подобни боклуци из пътеките, ми се къса сърцето. Там обикновено няма организирано чистене и това остава с години. Какво би ти струвало да си занесеш боклука до вкъщи?

Надявам се повече хора да пътуват и да взимат добрия пример от местата, които виждат, но не и да намират оправдания за постъпките си, защото другаде било същото.

  • Харесвам 26
  • Браво 2
Публикувано:

Точно , нито България е тази от 90-те , нито Запада. Нещата до голяма степен се поразмиха. Ампутиран съм от първичен патриотизъм , опитвам да гледам реално на нещата.

За да съм по-конкретен - да , точно пътуванията ми помогнаха да оценя истински мястото където живея.Доста илюзии и стреотипи бяха разбити , но често виждам и недоверие сред  познати които не пътуват и живеят с някакви клишета отпреди десетилетия.  И нека не забравяме  :

 

FB_IMG_1735943790435.jpg

  • Харесвам 19
Публикувано:
8 hours ago, Crazy Horse said:

Даже и в този виртуален магелански остров, пълен с хора с широки хоризонти и впечатления от различни държави, когато споделих, че смятаме да се връщаме в България това лято, имаше опити да ме убеждават, че това било грешка. 🙂

Се моа. Ама не, че е грешка. А да направиш тест драйв сам първо. 

 

Иначе темата е много рошава. Мога да напиша роман. Ама няма смисъл. Всичко казано по-горе е верно. 

 

Само едно ще кажа: няма да живея 1000г за да дочакам да се чувствам спокоен в бг. Сигурен съм, че ще се случи някога, просто нямам време да изчам. 

  • Харесвам 6
  • Браво 1
Публикувано:

Ти май много лично го прие, че те караха да носиш маска 🙂 

 

Шегата настрана, аз приветствам хората, които са решили да се върнат.

За тези, които си живеем тук, нещата се променят към добро може би прекалено бавно, но ако ментално се поставим на мястото си преди 5 или 10 години, ще видим, че доста сме дръпнали напред. Да, столичният град на места прилича на някоя арабска държава (Германия, Франция, UK ...), но напоследък забелязвам как "дипломатическият корпус" започна да стига и до кварталите - правят се тротоари, детски площадки, санират се сгради. Дори пословичното "грубо отношение" не е това което беше - "сблъсквал" съм се с много учтивост из институциите. Не е на нивото, на което ни се иска, ама чашата е наполовина пълна ...

 

Вчера беше рождения ден на Толкин, чиято известна мисъл няма да цитирам, ама ще перефразирам, че от всички нас зависи в каква реалност ще живеем. Със сигурност ще имаме и по-добър резултат, ако по-често (не само по национални празници) се замисляме с какво можем да допринесем и какво ново и хубаво да създадем, вместо само да изобретяваме само тарикатлъци и схеми или да се чудим още от сряда колко почивни дни да съберем покрай уикенда и къде да избягаме 🙂

 

Всички хубави места в България няма нужда да поставям като довод, а леко дръпнатият балкански "манталитет" и съмнителност ще се окажат в плюс в едно бъдеще, където да имаш мнение може би ще е предимство.

 

  • Харесвам 18
Публикувано:

Тази тема сме я дъвкали и друг път. Както е модерно да се казва, всеки сам си преценя и няма общовалидно правило. Аз пътувам откакто се помня, а през последното десетилетие всяка година съм сумарно извън страната около два месеца. Тоест, чисто математически, имам достатъчно натрупвания за коректен сравнителен анализ по темата. Разбира се, доколкото субективното ми мнение може да бъде коректно. Отдавна съм загубил тръпката от усещането "в чужбина съм" и гледам съвсем прагматично на нещата. В България се живее прекрасно от една възраст и материално състояние нагоре. Веднага искам да уточня, че разглеждам двете условия в пълна корелация. Надявам се няма нужда да обяснявам защо, макар, че наскоро ми се беше наложило. Единственото нещо с което пребиваването в България все още може да бъде разглеждано като по-неблагоприятно от пребиваването в чужбина (като под "чужбина" имам предвид "белите страни") е манталитета. През години наблюдавам как у нас всичко се променя в положителна посока и постепенно се загубва разликата между "потребителската кошница" в България и останалия свят (макар, че продължавам да недоумявам за някои странни аномалии и утре пак ще пренасяме в багажа паста за зъби към родината, но това е друга тема), но пусти манталитет остава и пречи за пълното ни приемане в Шенген. Дали бих живял за постоянно в чужбина? Да, ако работата ми не изискваше физически срещи, със сигурност отдавна щяхме да сме се пренесли за постоянно във "втория ни дом", но не защото нещо ми пречи в България, а защото от много години за мен понятието "чужбина" не съществува и се чувствам еднакво добре (и зле) навсякъде (или почти навсякъде) по света...

  • Харесвам 10
Публикувано:

ние в общи линии пътуваме винаги за кратко и то към места, които като цяло имат по-висок общ стандарт (за индивидуалния е субективно), така че не остава много време да сравняваме и вадим категорични изводи, отделно ми е пределно ясно, че гледната точка на кратковременен турист е доста по-различна от тази на установен жител, който си знае най-добре недостатъците на родното място

 

все пак, неизбежно е да се натрупват ефекти от по-разширения хоризонт, и според мен подсъзнателно хората виждат отблясъци на това, което най-много им липсва в родината и съответно да се впечатлят, а ако пък някакси успеят да пренесат някои положителни неща, ей така като мравчици - един по един, общата полза за всички би била огромна, макар и в по-далечно бъдеще

 

при мен има два основни тригера, които взривяват дзена - първият е всеобграждащата минорност, сивота и неугледност на малките населени места в България, до степен, когато минаваме през някое село, да ми се доиска да си тегля ножа от депресията, която вероятно изпитват хората, установени да живеят постоянно в такава среда и именно това ме смайва като минем по- на запад, или по- на юг - в повечето случаи се изисква да похарчиш няколко дни и кофи с боя, за да може къщата ти с иначе унила архитектура просто да светне в приятен нежен тон, десет такива къщи и дори в най-мрачното време на улицата ще има светлина, така ще повлекат останалите.... това го отдавам не само на мързел и демотивираност, а също и на липса на вродено за нацията ни чувство за естетика и дизайн, което е присъщо на по-ренесансовите народи, които са имали векове на Възраждане, вместо малки десетилетия, но може да бъде възпитано и се надявам младите поколения лека-полека да го постигнат, защото няма да търпят да живеят в подобна тъга :smile:

 

другото, което ме смачква често е как, поне част от моето поколение, сме приучени, че длъжностните лица се намират някъде с главната цел да ни се карат, мъмрят и да воюват с нас, сякаш сме главният враг - съответно навсякъде по света, където срещам обратното отношение, се впечатлявам и умислям дълбоко - ерго, правя сравнения :yes: последния такъв случай, в който си дадох сметка, че поправянето на разни незначителни неща в поведението, които не са от критична важност, но все пак са част от общия манталитет, беше в Палма, когато вечерта към 8 след няколко часа трамбоване и спиране за кафета, бири, сокове, възникна необходимост и от тоалетна, вечерята я планирахме за към 9, така че се насочихме към най-близката обществена такава според google maps, която се оказа в някакъв парк-градина; стигнахме до заветната врата, колкото да установим, че е заключена, но пък имаше надпис на испански и картинка на лице с фуражка и ключ, от която и на най-големия неграмотник, който не чете езика, да му стане ясно, че няма смисъл да напъва бравата, защото за нея отговоря длъжностно лице! опаааа, увехнахме, къде ти вечерта по тъмно ще има полицай, охрана или каквото там :no2: тамън вече обмисляхме дали да не "постъпим" в ресторанта преждевременно заради пустата тоалетна, и хоп пред вратата цъфна мацка с фуражка и връзка ключове, запътена устремно сякаш е по служебна лична нужда, изведнъж леко се обнадеждихме, че има блед шанс да се прошмулим и ние, но все пак се приготвихме психически за мъмрене и че не може! само че мацката отключи вратата и с благ жест ни покани навътре, изчаквайки отвън, след което заключи и отново изчезна, и така загряхме, че всъщност е дошла заради нас - нас, някакви залухави туристи, и тя - тя, която просто си е свършила обичайната работа, дребни неща, страшно елементарни, но с натрупване в ежедневието, те карат да се чувстваш по-нормален и по-щастлив (и по-облекчен де) и по-мечтател, че някога това ще бъде и родната действителност

 

  • Харесвам 19
  • Браво 1
  • Замислям се 1
Публикувано:

аз лично много си обичам България и винаги с удоволствие се връщам и обикалям, че и я рекламирам пред роднини...

от друга страна го има и момента, че "за България или добро или нищо" и някои неща избягвам да коментирам, за да не си разваляме отношенията със събеседника 🙂

  • Харесвам 8
Публикувано:
9 hours ago, Deja Vu said:

Всъщност не е ли точно обратното? Аз приказките за гнилия запад съм ги чувала предимно от хора, които никога не са напускали дори града си. 

Имало е много пропаганда и от двете страни , имало е и верни неща - като например че хора спят под мостовете. 

От другата страна Изтока се представяше като кръвожадни комунисти,  живеещи едва ли не в пещери и пасящи трева.Хора идваха в България и се изненадваха че ползваме вилици и лъжици.Някой не смееха да пътуват до Източна Европа до началото на века, наплашени от всичко четено през годините.

Най-голямото постижение е че сега всички могат свободно да пътуват , живеят , работят  и всеки да намери своето място.

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Публикувано:

Осъзнах, че в семейството ми сме така устроени, че да пътуваме и преживяваме нови места и хора, но винаги се завръщаме тук у дома. Роднините ни в Западна Германия бяха предложили осиновяване на някого от нас с идея а по-добра среда и бъдеще, но родителите ни са пуснали предложението покрай ушите си. 

 

В Немско пътувах от 14-годишна по най-различни поводи. Неведнъж "органите" са ме предупреждавали да внимавам да не ме провокират "невъзвращенци", особено в Мюнхен, където била бърлогата на нелегални емигранти, които търсели контакт с пътуващи от България. В по-младите години неизбежно правех сравнения, но си давах сметка, че това, което виждам там, е само на повърхността. И когато след промените много нашенци се втурнаха към чужбините, ми беше ясно, че само мен чакат там и нямам работа извън България.

 

През 1999 г. все пак заминах с 12-годишно дете за Ла Пас, Мексико, с намерение да останем, не виждайки перспектива тук. Синът ми веднага тръгна на училище там, а аз сложих обява за уроци по немски, за да дочакам края на коледната ваканция, когато щях да започна работа като преподавател в тамошния свободен унирверситет. Бях по покана на приятелка и всъчко с миграционните власти, здравни грижи и работа беше уредено. Но не ми хареса, видя ми се "трети свят" със старите американски автомобили. Отделно беше зимен период с температури 30+ през деня и 14 градуса нощни. Нямаше какво повече да събличам, а мъжете задължително бяха с дълги панталони, понеже беше зима... Не можех да си представя какво щях да правя при 45 градуса през лятото и с една въртяща се перка на тавана на кондоминиото, в което се бяхме наели. Та за 4 седмици взех завоя и се прибрахме за Коледа, та синът ми да вземе първия срок и не губи година в училище.

 

На 16-годишна възраст синът ми прекара месец в немско семейство в района на Хамбург. Когато се върна, каза, че тук миришело лошо и непременно ще отиде да седва там след време. Оттогава ме укорява всеки път, когато тръгвам да пресичам улица по диагонала вместо на неотдалечен светофар или пешеходна пътека..

В 10 клас издържа тест DAF със 100 процента, но отказа следване в Германия. Сега, в зрялата си възраст убедено казва, че не е създаден да живее далече от родина и семейство.

 

Друго е да пътешествш и се завръщаш. 

 

 

  • Харесвам 19
  • Браво 2
Дани Магелани
Публикувано:

Колкото повече пътувам, толкова повече харесвам и обичам България! С хубавото и лошото в нея!

И то точно тази България от 21 век, не от 20 век, макар че тогава бях млада. 

 

  • Харесвам 5
Публикувано:
преди 6 часа, stanimir каза:

Имало е много пропаганда и от двете страни , имало е и верни неща - като например че хора спят под мостовете. 

От другата страна Изтока се представяше като кръвожадни комунисти,  живеещи едва ли не в пещери и пасящи трева.Хора идваха в България и се изненадваха че ползваме вилици и лъжици.Някой не смееха да пътуват до Източна Европа до началото на века, наплашени от всичко четено през годините.

Най-голямото постижение е че сега всички могат свободно да пътуват , живеят , работят  и всеки да намери своето място.

С уточнението, че те можеха, но не искаха, а ние искахме, но не можехме. И по границите се стреляше. Почти незабележима разлика.

  • Харесвам 8
Публикувано:

Аз го казах в днешно време. Пропагандата и сега я има, но изразена в по-агресивен вид. Не съм чувала толкова лоши неща за Запада от хора, които пътуват и обичат света, колкото от такива, които не са отишли абсолютно никъде, и за които всичко се свежда до трите морета.

При комунизма хората имаха някаква наложена представа за Запада благодарение на пропагандата, но рядко беше повод за враждебни и свирепи речи из масата. Сега е направо страшно, особено последните години. И според мен причината е, както по-горе някой написа, че не се оглеждаме в себе си, а търсим вина в някой друг.

  • Харесвам 8
Публикувано:
преди 7 минути , Deja Vu каза:

И според мен причината е, както по-горе някой написа, че не се оглеждаме в себе си, а търсим вина в някой друг.

Далеч по-тривиална е.

  • Харесвам 2
Публикувано:
8 minutes ago, Deja Vu said:

Не съм чувала толкова лоши неща за Запада от хора, които пътуват и обичат света, колкото от такива, които не са отишли абсолютно никъде,

Абсолютно същото е и с Изтока.

  • Харесвам 1
Публикувано:

Аз го разбирам като кисело е гроздето. Толкова време като се стремиш към нещо и не го достигнеш, много по лесно е да започнеш да го представяш за лошо, отколкото да видиш защо не си стигнал до там.

Публикувано:
преди 11 часа, horus92 каза:

Аз с годините загубих любовта си към България и смятам, че всичко е фукция на народа. Започнах да се изолирам от новини, защото усетих как започвам да се чувствам напрегнат и неудовлетворен от това че годините си минават, а тук продължават да не се спазват базови правила. Не съм се преместил, защото все още има хора, които ме държат тук, но държавата не ме държи никак. Всеки народ носи отговорност за действията си или липсата на такива, историята е показала, че не в света празно място не остава. След всяко пътуване осъзнавам какви дадености имаме тук и как масовият българин ги пропилява и не ги цени. Докато не се научи, че той има отговорност за случващото се и не спре да чака държавата да му реши проблемите, няма да се оправи. А иначе смятам, че не сме глупави, ама никак, щом успяваме винаги да намерим вратичка за всичко и да използваме нещата в наша полза. Просто този ум не се използва правилно. Като цяло тук сме свикнали на огромна свобода, граничеща със свободия, затова смятам, че на много хора не им харесва, когато отидат в друга държава и наистина се следи за спазването на базови правила: как си изхвърляш боклука, вдигаш ли шум и т.н. Но за да просъществува едно общество, трябва да има правила за ползване на общия ресурс. За национализма, в последно време наистина смятам, че такъв не се възпитава, ама истински, не говоря за тия, които виждаме, облечени в черно и само вдигащи шум. Ако Левски види националистите в националистическите ни партии, ще се обърне в гроба. За мен е по националистическо да си плащаш съвестно данъците и да работиш за общото благо, отколкото да ходиш и да търсиш външен враг, за всичко което не си направил ти.

Природата на България няма да я коментирам, защото е безкрайно красива и всеки път, когато отида в някое малко село и видя опаковки от кроасани, кенчета и подобни боклуци из пътеките, ми се къса сърцето. Там обикновено няма организирано чистене и това остава с години. Какво би ти струвало да си занесеш боклука до вкъщи?

Надявам се повече хора да пътуват и да взимат добрия пример от местата, които виждат, но не и да намират оправдания за постъпките си, защото другаде било същото.

Това все едно аз съм го писала ...

Публикувано:

С почти всяко пътуване се убеждавам, че България изобщо не е лошо място за живеене. Въпреки всичките й  кусури, изброени много добре в по-горните мнения. България, според мен, дръпна много в последните години и, пак според мен, една от големите причини за това е, че хората започнаха масово да пътуват, да виждат, че може да е по-хубаво, по-чисто, по-подредено, по-учтиво. И да искат и у нас да стане така и привнасят по нещо, за да бъде такова. Да, има още много какво да се желае, но вървим в правилната посока.
В България има условия да се развивате, да печелите добре и да живеете добре, стига да не чакате държавата да ви дундурка, а да вземете нещата в свои ръце. На някои от местата по света, където съм била, няма дори базови неща, които ние тук имаме за даденост, като вода, храна, ток, лекарства.  Там просто няма почти никаква възможност за излизане от мизерията - дали заради тотална липса на финанси, на инфраструктура, заради скапана политика, конфликти и какво ли още не. 

  • Харесвам 8
Публикувано:
преди 2 часа, Deja Vu каза:

чувала толкова лоши неща за Запада от хора, които пътуват и обичат света, колкото от такива, които не са отишли абсолютно никъде, и за които всичко се свежда до трите морета.

Хората, който псуват запада най-много са точно българите, живеещи там от ХХг. На които сии запад им е дал всичко + им е изучил и осигурил децата.

Вече на 50+г нямате на идея за кво иде реч - "тия тъпаци ..... (попълни uk, de, nl, gr, esp, nor, por, fr по избор) майка им да ева, аз от тук ще се махна за бг." 

 

На въпроса що още не си събрал багажа отговора е:

Щото там работа няма.

Много малко плащат. 

Щото имам още х г ипотека.

Оставят ми х г до пенсия да хвана. 

 

И всякакви комбинации на горните. 

 

Та така. 

 

преди 36 минути , Lirea каза:

България, според мен, дръпна много в последните години

Дръпна основно в заплащането на труда и то в последните 2-2.5 г. И дръпна доста повече от юк например едно близо 60-70%.

Хората определено се видяха в пари особено в София. 

Вие виждате ли 70% подобрение на средата?

Всичко ще става мнооооого бавно (ако изобщо) ама той живота си върви. 

 

  • Харесвам 5
Публикувано:

Никой нищо не е дал даром някому ( е , освен една категория дошли от едни далечни земи).

Много българи , включително магеланци изучиха децата си в чужбина , което вече е съвсем достъпно за средната класа в България. Да , такава вече съществува , тя пътува и може да избира къде да живее. Най-надъхани са точно тези напуснали преди 20-30 години много от които не смеят да се завърнат само от страх да не бъдат обявени за неудачници. Само че и тези времена отминаха и вече почти никой не смята завърналите се за неудачници.Учителите отдавна вече не карат нощна смяна такси  ...

Не мога и да си представя днес човек с образование да отиде хамалин на О'Хеър, да чисти нощем метрото , или да кара камион,  каквото препитание намириха мнозина (някой дори и нелегални)

  • Харесвам 4
Гост
Тази тема е заключена за нови мнения.
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.