Япония през май 2026 г.

[Костов]

След като в тази ми тема получих много ценни указания за пътуването ми е Япония, реших именно тук да разкажа как протече то. Каква минимална част от Кансай и Хирошима видях, как усетих Япония. Сеул и Инчон - бонусът към пътуването ми. За хората които срещнах в Инчон, Сеул и Осака. За Хирошима, Нара, Киото и Кобе. Очаквайте разказите ми. За Япония както я почуствах.За Корея. Очаквайте от 04.06. Само в magelanci.com

[Костов]

Ще започна с логистиката

12.05 полет София - Варшава кацам във Варшава в 19:40

Поради това, че имах над 16 часа престой във Варшава, реших, че вместо да видя на летището, по-добрият вариант е да си резервирам нощувка. Отседнах в апартамента на една много приятна млада дама

13.05 Варшава - Сеул 

14.05 - 15.05 нощувка в Инчон

15.05 полет Сеул - Осака

15.05 - 21.05 шест нощувки в Осака като реално имах 5 пълни дни за разглеждане на Осака и околности, включвайки и Хирошима.

21.05 полет Осака - Сеул

21.05 нощувка в капсулен хотел на летище ICN като капсулата се оказа съвсем нормална стая без прозорци и с обща баня и тоалетна.

22.05 полет Сеул - Вроцлав - Варшава - София

23.05 в 1:55 кацане в София

Полетите по отсечката София - Сеул - София бяха с LOT, а Сеул - Осака - Сеул с Busan air.

Общо 9 нощувки и 7  полета

 

Полетът от София до Варшава беше с Embraer 175 полетът мина нормално даже и храна имаше дадоха по една putka

Аз си избрах с домати. Другия вариант беше с червени боровинки. Хапнах, позяпах малко през прозореца и обявиха, че започваме кацане.

Варшава ме посрещна намръщена и  студена с температура около 10 градуса. Предварително бях проучил как да стигна от летището до апартамента на Ребека (варшавската ми хазяйка). Тя пък от своя страна ми беше изпратила подробно упътване как да намеря входа на блока, как да вляза вътре и кой е нейния апартамент. Въпреки настъпилия мрак успях безпроблемно да намеря входа, да вляза вътре, да се кача по стълбите до последният пети етаж и да намеря сейфа за ключовете. И тук дойде проблема. Стълбищното осветление не осветяваше сейфа добре за да видя цифрите и да набера кода, опитах се да светна с фенерчето на телефона, но светлината се отразяваше и цифрите отново не се виждаха добре. След няколко минути пъшкане и псуване най накрая успях да отворя сейфа, да взема ключовете и да вляза в апартамента. Ребека я нямаше. Върна се след около половин час, запознахме се, поговорихме си малко на англо-полско-български. Подарих ѝ малка кукла с българска носия вътре в която имаше шишенце с розов екстракт. Остана много доволна от скромния ми подарък. 

На следващата сутрин станах, закусих, (Ребека излезе преди мен) и се отправих към спирката да чакам автобуса за летището. Времето беше по-студено и от вчера със сигурност температурата беше под 10 градуса защото ми се виждаше дъхът. Без проблеми стигнах до летището там минах секюрити и паспортен контрол и се отправих към гейта за да се кача за пръв път на голям широкофюзелажен самолет  B787-8 Dreamliner. Бордингът дойде влязох в самолета, огледах се - хареса ми. Мястото ми беше 22F среден ред седалки пътека. На 22D се оказа, че е друг българин и за наш късмет средната седалка остана свободна. В самолета влязох по тениска с къс ръкав и много бях учуден като видях доста хора облечени с пуловери. Разбрах когато самолета набра височина, вентилацията заработи на макс и в салона стана доста студено. Веднага и аз си облякох пуловера. Полета мина нормално Даже успях да дремна около два часа. И в 6:10 кацнахме на летище ICN. Още в България си активирах е-сим карта валидна за Корея, Япония и още 6 азиатски държави за 10GB нет на цена около 6€. Които 10GB ми бяха предостатъчни. Също така си бях извадил и e-Arival Card за влизане в Корея. Картата е с валидност три дни от издаването ѝ и е свързана с паспорта ви.

Отправихме се към граничен контрол. На него даваш паспорта си на служител , даваш отпечатъци от двата палеца, правят ти снимка. Лично мен дамата от граничен контрол ме попита имам ли билет за връщане, аз ѝ обясних, че имам билет с който утре ще напусна Корея в посока Япония. Показах резервацията си тя ми върна паспорта, кимна ми, вратата зад нея се отвори и добре дошъл в Република Южна Корея. Направи ми впечатление че абсолютно всички гранични служители бяха сериозни, със строги лица и без никакъв белег на усмивка. След граничния контрол се отправих към лентата за багаж.  Реално билета ми беше само с ръчен багаж - куфар до 8 кг с размери 55-43-20  ѝ малка раница, но няколко дни преди полета получих мейл от LOT, че тъй като първия полет е пълен най любезно ме молят да предам големия си ръчен багаж за чекиране безплатно. Е, щом най любезно ме молят и аз най любезно им го дадох. 

Стигнах до лентата за багаж и гледам - празна. Мамка му! - мисля си аз - Тия са ми засрали някъде куфара!!! В този момент виждам, че куфарите са свалени от лентата и подредени на земята. Взех си куфара, минах през зеления коридор - нищо за деклариране и излязох в зала пристигащи на летище ICN Терминал 1. Цялото нещо от излизането от самолета до излизането ми е зала пристигащи ми отне около час и половина.

Първо се огледах за банкомат да изтегля пари, но тъй като не видях се отправих към първото изправило се пред очите ми чейндж бюро където за 40 евро получих около 70000 KRW. Първото което направих е да си купя вода и T Money card която веднага заредих с 5000 KRW. В Инчон си бях резервирал ето това място

https://bg.airbnb.com/rooms/1341959880952457285?unique_share_id=1d30ab6d-c7bb-49e1-af75-148a7bf672f7&viralityEntryPoint=1&s=76

От летището до там са 16 км. и аз реших, че ще ходя с такси. Излязох на стоянката и веднага пред мен спря такси - черен Хюндай соната. От него излезе достолепен господин с костюм, ръкавици на ръцете и маска на лицето - шофьорът. Показах му адреса на хотела на корейски на телефона. Той кимна, усмихна се зад маската, взе ми куфара, сложи го в багажника, отвори задна дясна врата и с поклон ме покани да седна вътре. Почуствах се като някаква ВИП персона. Шофьорът ме погледна в огледалото и ми направи знак да си сложа колана. Сложих го и добре, че го сложих. Щом излязохме от летището се озовахме на някакъв широколентов път където таксиджията взе да кара със 130-140. Тук вече се почуствах като герой от филма "Такси" само дето не бях в Пежо, а в Хюндай. Шестнадесетте километра от летището до хотела този корейски пилот от Формула 1 ги взе за десетина минути. 

Предварително бях говорил с хоста, че мога да си оставя багажа на рецепцията на хотела тъй като настаняването беше след 16

Дамата на рецепция говореше някакъв английски, та успяхме да се разберем кой съм и за какво се боря, оставих куфара, грабнах раницата и с помощта на Naver - корейско приложение подобно на Google maps  което горещо препоръчвам на всеки който тръгне към Корея и се отправих към Сеул.

Ще продължа или по-късно днес или утре

[Костов]

В Сеул исках да посетя  ... оф, много ми е трудно с тия корейски имена,.. Та, исках да посетя двореца Кьонбоккун и улица Мьонг нещо си там. Мьонг Сонг май?!? Не Мьонг Донг. За да стигна до двореца трябва да стигна с автобус  до гара Йонгджон и от там с метрото до спирка Gongdeok където да се прехвърля на лилавата линия до спирка Gwanghwamun, от където през едноимения площад да стигна до двореца. А как ще стигна до Myeongdong щях да го мисля по-късно. Стигнах до спирката на автобуса като пътьом минах през един магазин G45 които са еквивалент на японските комбини за да си купя вода. Та седя си аз на спирката и си чакам автобуса 205 и към мен се приближава кореец на около 50 години. Посочва ме и с въпросителна интонация казва "Airport?" No - отговарям аз- City. А - каза той - и на развален английски ми обясни това което вече знаех - че трябва да стигна до гара Йонгджон и там да се прехвърля на метрото. Господин Ким, така го нарекох, явно имаше желание да си говорим, но английския му бе по-ужасен дори и от моя беден английски. И след въпроса му - "You come?" Реших да не се измъчваме повече и включих в разговора ни преводача. Като разбра, че  съм от България господин Ким се замисли и попита -  С какво е известна България? Първото което ми мина през главата след този въпрос бе - българската роза. Така и отговорих. На господин Ким му стана интересно и поиска да му покажа. Намерих в you tube клипче от празника на розата в Казанлък и розобер и му го пуснах. В това време дойде автобуса, качихме се и седнахме един до друг. Господин Ким изгледа с интерес клипчето и каза че много е впечатлен и много му е харесало. Разговора ни се водеше по много интересен начин. Когато господин Ким, който бе по активната страна, решеше, че ще пита нещо посочваше телефона и казваше " Спи" Аз включвах микрофона, подавах му телефона и господин Ким си казваше репликата. Като свършеше кимваше и казваше "End" . Аз му отговарях по същия начин. Така разбрах, че той има голямо желание да поддържаме контакт в Telegram. Отговорих му, че нямам Telegram, но имам WhatsApp което приложение господин Ким даже не го беше чувал, камо ли да го има. В крайна сметка стана ясно, че няма да можем да поддържаме контакт с господин Ким И така в разговори стигнахме до гара Йонгджон където се разделихме с корееца. А аз неизвестно защо си купих еднократна карта за метрото, която щеше да ми създаде проблеми в бъдеще за които си нямах и идея. Та маркирах си аз еднократната карта, качих се на метрото и потеглихме. Ето как изглежда сеулското метро отвътре

.

Всичко живо се е вторачило в телефоните си. След 40 минути пристигнахме на спирка Gongdeok на която трябваше да се прехвърля на лилавата линия. Следвам аз указателите за лилавата линия и стигам до турникети. Обаче аз съм спокоен имам T Money card в която съм сложил 5000 KRW. Поставям в. Светва червено. Правя втори опит - същия резултат. Трети - нищо не се променя. Започвам да търся автомат за зареждане на карти. Намирам такъв и установявам, че в картата имам 3800 вона. За всеки случай вкарвам в картата още 2000 вона и се отправям отново към турникетите. Поставям картата и ... червеното си е същото както преди. Оглеждам се, но не виждам и служител когото да  питам "Що така бе"? И в този момент се появи Тя - млада около 20-25 годишна, висока може би 1.60, усмихната красавица. На сравнително добър английски ме попита имам ли нужда от помощ. Обясних ѝ, че да, имам нужда от помощ и, че не мога да продължа към лилавата линия. Тя поиска картата ми и също направи неуспешен опит да влезе. Аз започнах да си мисля, че ако и на изхода има турникети и пак не мога да мина положението нама да е много добре. И се спекох. Тогава тя направи нещо което не очаквах - Застана пред мен, хвана ме за ръцете,  погледна ме в очите, усмихна се и каза - " Спокойно, всичко ще е ОК" И ме поведе на някъде. Стигнахме до нещо като гише. Вътре не се виждаха хора и тя извади телефона си и взе да набира номера който беше залепен на прозореца. Още преди да го набере към нас се приближи дама с униформа явно служител на сеулския Метрополитен. Двете с моята приятелка започнаха да говорят на корейски. Младата дама поиска T Money картата ми даде я на служителката, която я гледа на някаква машина и ми я върна вдигайки рамене. Какво става? попитах аз Моята приятелка ми отговори, че картата си е наред и нямат обяснение защо не минава. Тогава служителката каза нещо и малката корейка ме помоли да разкажа с какво съм пътувал. И аз започнах да разказвам, че съм пътувал първо с автобус и после съм се качил на влака от летището с който съм дошъл до тук. И от гара Йонгджон си купих еднократна карта или билет с който се качих на влака. Тези ми думи имаха чудотворно влияние над двете дами, които взеха оживено да говорят, да кимат с глава и да се усмихват. Да вървим ми каза моята приятелка. Стигнахме до турникетите и тя ми каза не T Money картата, а тази еднократната. Сложих я и ... О, Чудо! Светна зелено и аз минах. Спрях се, обърнах се и направих дълбок поклон. Моята корейска приятелка се засмя, намигна ми закачливо и ми прати въздушна целувка. Отвърнах ѝ със същото. След това си махнахме за сбогом, тя се обърна и изчезна в тълпата. Стоях усмихнат, и си мислех как една нищо и никаква карта за метрото може да ми донесе толкова ядове, но и да ме срещне с един прекрасен човек.

Нямах повече проблеми с карти и метро и благополучно стигнах до площад  Gwanghwamun. Наближаваше обяд и слънцето напичаше доста силно. Минах покрай статуята на крал Седжон сигурно най-великият корейски владетел управлявал от 1418 до 1450 година. Обединил корейската нация и създал корейската писменост Хангъл

Малко след паметника стигнах и до входа на двореца. Имах късмет да видя смяната на дворцовата стража

Дворецът Кьонбоккун е построен през 1395 година и е бил най-големият от 5-те дворци бил е седалище на Кралете от династията Чосон. Разрушен през 1592 година по време на японската инвазия, Кьонбоккун е възстановен през 1867 за да бъде опожарен седем години след завладяването на Корея от Япония - 1917 г. Реставрирано е през 1994. Входът за двореца е 3000 KRW или около 1.6 евро. Ако си облечен с традиционното корейско облекло Ханбок входът е свободен.

Ето малко снимки от двореца

 

 

 

Из двореца беше пълно с хора от всякакви националности облечени в Ханбок

Ето и един от стражите

 

Слънцето продължаваше все по-силно да препича. По препоръка на @jul за която съм и страшно благодарен си носех шапка, която пък заради моята собствена глупост  си стоеше в куфара на хладно на рецепцията на хотела. Освен това си бях изпил и водата и реших, че повече корейски дворци не ми се гледат и в най-скоро време трябва  да намеря вода, сянка и нещо за хапване. Вода си купих от някакво магазинче, завих зад ъгъла и се озовах сред магазини отдаващи под наем, а може би и продаващи Ханбок. Продължих по уличката и го видях - малко ресторантче с табели като една от тях прикова вниманието ми - pork belly. Ама ето това търся аз. Влязох вътре посрещна ме кореец на средна възраст говорещ много добър английски. Настани ме на една маса донесе кана с вода, чаша и меню. В Корея ако си сам задължително трябва да поръчаш храна за двама. Попитах го дали мога да комбинирам бекон с вратна пържола на което собственика ми отвърна с да, може. Поръчката беше направена. Месото щеше да бъде приготвено директно пред мен на масата. Запалиха газова скара и донесоха мръвката 

В пътеписа на @Crazy Horse прочетох, че се оплаква как в Корея ял само  треви и ориз. Червенокожи братко, с лоши другари си се събрал приятелю. Ето това е Корея

Освен мръвката ми донесоха мисля че 7 купички пълни със разни неща една купа с ориз и супа която донесоха вряща.Имаше и листа от маруля Месото го изпекоха по много интересен начин - първо го запекоха от двете страни, после го нарязаха с ножица на малки късчета които изпекоха. Дадоха ми клечки за мръвката, ориза и другите неща и лъжица за супата. Взех клечките и с първия ми опит си взех ориз ухилих се, а сервитьорката кимна с глава, един вид - " Браво бе!". Втори опит - взех си и мръвка, която даже потопих в сос. Сервитьорката тихо изръкопляска. Пък аз си ударих задника в тавана от кеф. И от тоя момент нататък клечките заживяха си собствен живот - разминаваха се постоянно а аз безуспешно се мъчих да си взема поне нещичко. Не и не. Накрая сервитьорката ме съжали и ми донесе вилица. След малко дойде управителя и ми каза, че ще ми покаже как го ядат корейците - Взе листото от маруля сложи вътре мръвка, ориз и от всички чинийки. Загъна го като сърма и ми каза да го лапна на един залък. Попитах дали не е люто, а той каза, че съвсем леко люти, и да му се доверя. Е доверих му се лапнах го и в следващия миг съжалих. Имах чувството, че от ушите ми започна да излиза пара, от ноздрите огън, устните ми се обърнаха обратно, от очите потекоха сълзи. Отворих уста като удавник борещ се за глътка въздух - не стана по добре. Налапах две лъжици ориз и хапнах трите най-мазни мръвки които открих. Положението се пооправи, но все още устните ми горяха. Все пак си изядох мръвките и супата които наистина бяха вкусни. Цялото това удоволствие ми струва около 27 евро. След като похапнах добре реших, че на Мьонгдонг няма да ходя с ще си отивам към хотела. По пътя получих съобщение от хазяина, че стаята е готова и мога да се настанявам. Настаних се, изкъпах се и излязох да се поразходя по брега на Жълто море 

 

 

Тук за пръв път видях отлив

След разходката минах през близкия комбини взех си за вечеря, чух се с домашните в България и си легнах

На следващия ден ме чакаше пътуване до Япония

 

 

[Костов]

Събудих се около 7. Слънцето  светеше в стаята. По някаква причина нямах никакъв джетлаг. А очаквах в 7 корейско време - около 1 българско да ми се спи ужасно много. Но не, освен, че не ми се спеше бях гладен. А бе все едно си се събуждам в 7 в Стара Загора. Значи, гладът е по-силен от тока, да знаете. Така че слязох долу до G45 където се озовах очи в очи с Леголас или поне неговия корейски вариант - младеж с дълга руса коса. Който ме поздрави с ... оф, пак проблем...  а бе, Леоглас ме поздрави с корейския поздрав който на мен ми прозвуча като Мяу мяу. Е, и аз отвърнах с мяу мяу и си взех два сандвича, две води и някакъв сок. А, и самобръсначка. Качих се в стаята излязох на терасата и докато гледам Жълто море хапнах сандвичите със сока. Погледах морето - нали заради това резервирах тази стая. Обичам морето, отпуща ме. Честно да ви кажа не съм вярвал че ще видя Жълто море, но ... неведоми са пътищата Божии. Избръснах се, че знам ли ги корейците и японците, може да кажат - "Този брадясалия въобще не си човека за когото се представяш" Изкъпах се, събрах багажа и тръгнах за летището. Полетът ми бе в три часа, аз бях на летището в 12. Отидох на гишето за чекиране на Air Busan казах кой съм и за какво се боря, показах номер на резервация, дадох паспорт и тук започна Голямото чудене - Защо в паспорта имената ми са три, а на резервацията - две?!? Обяснявам аз, че за резервация ми иска фамилия и собствено име, които аз съм дал, а второто име е бащино което не е нито фамилно, нито лично. Защо тогава в паспорта Ви на Name пише и двете имена? - забива ме с въпрос служителката. Ба ли мааму мисля си аз и в този момент си помислих - "Ами ако бях испанец със седем имена, тогава?" И ме напуши смях, ама не смея да се избила, че знам ли ги тия двете дали няма да се обидят нещо и вместо към Япония да отпътувам към ареста. В крайна сметка след няколко телефонни разговора получих бордна карта и ми бе пожелан приятен полет. 

В безмитната зона на Терминал2 на летище ICN си купих три води от 0.5 л. за 1 (едно) евро! 

Малко инфо за Air Busan Ниско тарифна корейска авиокомпания. Моят билет имаше право на 15кг чекиран багаж с максимален общ размер 203, ръчен багаж - 10 кг с максимален общ размер 115 см. Не се предлага безплатна храна и напитки. Летяхме с А321, като самолета беше пълен на 100% Бледоликите бяхме 5-6 човека. Продължителността на полета Сеул - Осака е 2 часа. Двупосочния билет ми излезе 165 € закупен през Trip. com някъде месец преди датата. Полета мина нормално, без турболенция и даже кацнахме с 30 минути по рано в Осака. 

Ако си мислите, че само пътниците летящи с Wizz и Ryanair Скачат прави в момента в който самолета спре жестоко се лъжете. И пътниците на Air Busan са същите. Ето снимка

Аз като един културен магеланец и европеец изчаках на място да отворят вратата и народа да тръгне. Като тръгна народа и аз след него следейки с очи Бледоликите да вървя сред тях та да не се объркам. Напълно напразни опасения. Навсякъде има надписи и хора които те упътват. Още в България си бях извадил QR код за влизане в Япония минах през машините за вземане на отпечатъци, и снимка и тръгнах към гишетата с гранични служители. Наредих се на една от опашките да си чакам реда. Опашката вървеше сравнително бързо максимум минута - две на човек, докато на гишето не застана бледолико момиче. Служителят в гледа, задава ѝ някакви въпроси, тя отговаря и така поне 5 минути. Накрая явно служителя реши, че всичко е наред и я пусна да влезе в Япония. След нея и пред мен бледолик младеж. С него се повтори същата работа, даже стана по-зле защото му взеха паспорта и го отведоха някъде. И идва моя ред, заставам аз пред гишето, кимам на служителя и подавам паспорта си. Той го поглежда, усмихва се широко и казва А, Буругария! След което ми лепва стикера, поглежда пак паспорта и продължавайки да се усмихва казва "Добре дошли в Япония Костов Сан" на английски естествено. Като Костов звучи нещо като Косутофу. 

Вземам си паспорта и влизам в Япония. Първото нещо което правя е да обменя 50 евро, а второто да си купя I COCA card и да я заредя с 5000 JPY. Резервирал бях малък апартамент в близост до гара Hommachi. Предварително бях разучил как да стигна до там - с Nankai express до гара Namba и от там се прехвърля на синята линия на метрото Yotsubashi line и след две спирки съм на Hommachi оттам до апартамента са 350 м. Всичко изглеждаше много лесно и елементарно, даже клип гледах как се стига до синята линия. Да, бях напълно готов и това с объркващите японски гари е само мит. Разбрах, че не е мит в момента в който се озовах на гара Namba. Влакове, релси и много, ама много хора. Оглеждам се да видя табела насочваща ме към синята линия - няма. Изобщо към никаква цветна линия няма табела. Пущам Google maps той ме повежда на някъде и след няколко завоя ме връща в начална точка. Питам един служител който ми махва в една посока. Тръгвам натам. Отново включвам мапса. И най накрая виждам синята указателна табела. Нататък вече е лесно. Качвам се на метрото и слизам на Hommachi. Излизам през изход 23 и не след дълго съм пред блока. Без проблеми влизам вътре. Намирам мини сейфа с ключовете за апартамента и след минута съм вътре

Ето снимки от апартамента

Спалнята

 

Малка кухничка

 

 

Пералня 

Тоалетна

Поне за мен много идейна е опцията да си миеш ръцете докато казанчето се пълни с вода 

И баня с вана

Въпреки, че съм 190 см. и 120 кг. успях да се нацедя във ваната 😂Щото жена ми твърдеше, че няма да се събера Снимка няма да показвам.

Цялото това нещо ми струва 240 евро за 6 нощувки. 

Апартамента го дават за 4 човека защото има и диван, но за мен е максимум за двама или трима.

След като се настаних отидох в близкия Севън Елевън от където си купих неща за вечеря и за закуска. Чух се с домашните в България и легнах да спя. Часът минаваше 22, а навън някакви девойки продължаваха да се смеят и говорят на висок глас.

На следващия ден ме чакаше Осака

[Костов]

Първия ми ден в Япония реших да посветя на Осака. Да посетя един парк, един храм и естествено задължителните - Замъкът на Осака само отвън. И Дотонбори след залез. Изборът ми за парк беше Tsurumi Ryokuchi Parc. Избрах го след като видях ето тази снимка в нета

След като първата ми дестинация за деня бе избрана закусих, метнах раницата на гърба и потеглих. Нямаше да ползвам станция Hommachi, а щях да взема метро от по-отдалечената Shinsaibashi отдалечена на около 400 м от апартамента и оттам по светлозелената линия да стигна до Yokozutsumi station. От където пеш да стигна до парка. Пътуването мина без проблеми и стигнах до крайната си спирка. Излязох през изхода който ме съветваше чичко Гугъл и се отправих към парка. Пътят ми минаваше през типичен местен квартал. Нямаше туристи. Аз бях единственият бледолик

Ето и една възрастна японка която се грижеше нещо за цветята пред дома си

 

Интересният японски знак "Стоп". Или може би "Пресичане на път с предимство"?

 

По пътя видях и това

Млади хора, момчета и момичета облечени в интересни червени дрехи дърпаха и бутаха една платформа. Вътре в платформата стоеше възрастен мъж, предполагам монах и няколко младежа които със звънчета и нещо като нашите чанове свиреха повтаряща се мелодия. Погледах ги малко и продължих към парка. 

Първото което видях когато стигнах до парка бе това цветно пано

Продължих по една от алеите. Покрай мен минаваха възрастни и млади японци, някои просто се разхождаха, други спортуваха. Имаше и много семейства дошли с децата си на съботен излет. Имаше и ученици,  които имам чувството, че са навсякъде. Разхождайки се стигнах и до това езеро

На брега на което баба и внуче хвърляха храна на рибите в езерото. По точно на десетки тлъсти шарани, които бяха готови и на брега да излязат за да получат порцията си храна

Една малка чапла също бе дошла да участва в угощението. 

Пътя ми продължи покрай малка бамбукова горичка

И видях вятърната мелница от снимката в нета заради която си харесах този парк. Качих се нагоре по пътеката. Да, вятърната мелница беше там, но лалета нямаше. 

 

Лалетата явно бяха прецъфтели. А може би под тия платнища лежаха луковичките на милиони нови лалета?

Ами, не видях лалета. Но в близост до мелницата имаше едни други цветя. Цветя които страшно харесвам. За едно от тях е написана една от най - хубавите български песни.

Имаше рози

 

 

 

 Не се стърпях сложих слушалките и си пуснах "Една Българска роза" Припявайки си тихо обиколих цялата розова градина. Беше ми много хубаво, но и малко тъжно. Изпратих снимка с червени рози и съобщение "Защото те обичам!" на съпругата ми, усмихнах се и продължих разходката. Парка се изпълваше с хора, млади, стари, цели семейства. Децата бягаха и се гонеха. И няма да ви учуди факта, че никъде не видях нито един боклук, нито едно цвете не бе откъснато нито смачкано. Япония!

Останах изключително доволен от това което ми предложи Tsurumi Ryokuchi Parc. От това, че по целия път от станцията на метрото до парка не видях чужденци, а само местни. В самия парк също преобладаваха местните с малки изключения.

След парка се отправих към Замъкът. Слязох на станция Осака бизнес парк и покрай външния ров започнах да се изкачвам към централния вход на замъка. Докато минавах покрай едни дървета чух шум и говор. Обърнах се и в дърветата видях нещо, което ме накара да ахна. Двама японеца пълзейки подрязваха тревата под дърветата с ножици!!! И вършеха това с такава сериозност. Не знам дали някой друг от целия свят дали ще се навие да върши такава работа?!? Едва ли. Замислих се - Тия хора нямат ли косачки, тримери ами трябва да режат тревата с ножици? И тогава си представих следната картина - Двамата грабнали по един тример косят тревата която хвърчи навсякъде, а освен това вдигат и ужасен шум, нарушавайки спокойствието на хората качващи се към замъка. А за един истински японец е недопустимо да наруши нечие спокойствие. Даа, Япония!

А замъкът наистина е красив

И тълпите са големи и разнородни. Направих още няколко снимки на замъка отвън и се отправих към следваща си и последна цел за днешния ден храмът Shitennoji 

Това е един от най-старите будистки храмове в Япония и е първият построен от държавата. Построен е от принц Широки през 593 година. Въпреки, че многократно е унищожаван винаги е възстановяван така както е бил през 6 век

 

 

В една от сградите на храма будистки монах извършваше служба. Стоеше седнал, напяваше някакви мантри и отвреме навреме чукаше с едно дървено чукче по едно дърво. 

Наближаваше вече три часа, а от сутринта не бях хапвал нищо и бях много гладен. Влязох в първото изпречило ми се на пътя ресторантче. Вътре имаше три масички. Японец на около 50 години ме посрещна с поклон, настани ме на една от масите и ми донесе задължителната безплатна вода. Рамен?- попитах аз. Той кимна утвърдително. С помощта на Гугъл преводача попитах с какво е. Днес е с телешки стомах отвърна японеца. Поръчах си. Поисках и вилица. Дадоха ми. Раменът  беше вкусен, леко пикантен и ми приличаше на нашата шкембе чорба. Докато хапвах сърбах шумно и клатих одобрително глава. Като свърших казах че е "ойши (вкусно)" Благодарих с Аригато Гозаймас платих, изчаках за ресто и си тръгнах. Не ме питайте как се казва заведението, не мога да ви кажа. Прибрах се като отново минах през Севън Елевън купих си от станалите ми любими 5 пилешки шишчета със сладко кисел сос. Взех си и малка бутилка джин, сода и реших, че Дотонбори ще го оставя за друга вечер 

По план следващия ден щях да отида в Нара

 

[Костов]

Събудих се около 7. Слънцето отдавна беше изгряло, а мен днес ме очакваха елените в Нара, храмът Тодай Джи със голямата статуя на Буда и Дотонбори. Закусих със станалите ми любими сандвичи с пиле от Севън Елевън 

и студен зелен чай, метнах раницата на гърба и поех към метростанцията. Влязох в метростанцията насочих се към турникетите, поставих картата и ... червено. Втори опит-същия резултат. Отидох при служителя и му подадох картата. Той я взе, погледна я, влезе в стаичката си и ми я върна с думите ' No use" . No use?!?! - попитах учуден аз. No money? - продължих с въпросите аз. Японеца обаче продължаваше да твърди, че закупената ми преди два дни карта I COCA е безполезна. Аз си бях решил, че няма пари. И като я заредя, ще се върна, ще мина  през турникета и после победоносно ще се ухиля на японеца. Ей такива неща си мислех докато вървях към машината за зареждане на карти държейки картата, която според японеца беше " No use"  в ръка. Стигнах до автомата, извадих картата и... мамка му и да се ... у тъпия. В ръцете си държах корейската T Money card!!! По нашия край има един лаф " Тръгна кът Аслан (лъв), върна се - нас...н" Е, и аз така се  чувствах. Стигнах до служителя, поклоних му се и със "Сумимсен"  показах корейската си карта. Служителят, който със сигурност бе видял, че слагам чужда карта, но не ме упрекна, не се развика, а просто ми каза - "No use", сега просто ми се поклони и ми отвърна "Сумимсен". Япония! 

Малко по-късно докато пътувах с влака/метрото от Осака до Нара видях, че в Япония не всичко е перфектно.

Без проблеми (да не повярваш) на гара Намба се качих в влака за Нара. Седнах на една седалка, до мен седнаха две японски тинейджърки. След две спирки в метрото се качи възрастна японска двойка, жената се крепеше на бастун. Погледнах двете тинейджърки до мен - по нищо не видях, че са забелязали възрастната двойка - говориха се, хилиха се. Дори и да ги бяха забелязали не станаха за да могат възрастните хора седнат

 Е, аз станах и предложих мястото си на възрастната жена. Като видяха, че станах двете тинейджърки също скочиха, явно засрамени от това, че белокосия гайджин стана за да отстъпи мястото си и с поклони първо към мен , а после към възрастния японец започнаха да ни канят да заемем местата им. Аз отказах и останах прав. До Нара не се случи нищо интересно. Като слизаха възрастната двойка ми благодариха неколкократно с поклони. Аз също им се поклоних. Тази случка ми показа, че не всичко е Япония е идеално.

Пристигнахме в Нара. Аз като човек обичащ животните с нетърпение чаках срещата с прочутите елени от Нара. И да, това са елени, а не сърни. Елени от вида Елен сила или Японски петнист елен.

Елените не са само в парка, а навсякъде из Нара. 

 

 

Прекрасни, красиви животни, но изключително нахални когато разберат, че имаш храна, тогава започват да те бутат и дори хапят. Видях туристи обградени от елени и кошути които хвърляха храната и се спасяваха с бягство с писъци. Аз бях решил, че няма да ги храня с крекерите, защото си мисля, че животните трябва да се хранят с естествената си храна. 

След парка се отправих към храма Тодай Джи. За да видя най-голямата изцяло дървена постройка в света - Голямата зала на Буда и стоящата вътре в нея 15 метрова и тежаща над половин тон статуя на Буда. Вървях след тълпата и елените. Входът е храма се заплаща. Цената за голямата зала на Буда е 800 JPY ~ 4.3 евро Предлага се и комбиниран билет за голямата зала на Буда и музея на цена 1200 JPY ~ 6.5 евро. Аз предпочетох втория вариант - комбиниран билет като по този начин избегнах опашките пред касите за голямата зала 

Ръцете на Буда пред музея

Вътре снимането е забранено.

След като разгледах музея продължих към голямата зала. Стигнах до портата

Този елен вървеше пред мен и все едно ми казваше "Следвай ме"

Ето я и голямата зала на Буда

Статуята на Буда. Наистина огромна

Северния и заоадния пазител в Будистката религия 

Тамон тен

 

Коумоку тен

Ноздрата на Буда. През която трябва да преминеш за да имаш щастлив следващ живот

Моят следващ живот ще е какъвто се случи. Нямах намерение заради собствената си изгода да се наложи японците да разширяват " Ноздрата на Буда". Пък и знам ли дали Буда няма да се ядоса, че заради мен му човъркат носа. За това даже и не си помислих да се опитам да мина.

Излязох от Голямата зала на Буда, навън слънцето печеше неумолимо. А бе много пече това японско слънце бе! Ако имам второ посещение в Страната на изгряващото слънце задължително ще е октомври, ноември.

Мислех да обикалям още из храма, но жегите ме съсипват. Затова се върнах обратно в парка. Седнах на сянка, постоях известно време, порадвах се на елените и реших да се върна в Осака. Да, в Нара останаха много не посетени места, но видях това което исках.

Прибрах се в Осака, починах си и поех към Дотонбори. Пътьом влязох в един от магазините на Don Quijote. В този магазин, особено на етажа с козметика трябва да има светофари, за да се разминават хората. Мноо народ бе! Ужас!!! 

След това отидох до Дотонбори. Първото което направих е да хапна  Окономияки. Хареса ми . А на Дотонбори - народ, народ, народ. Много народ. Е снимах се пред Glico man

Ето и още няколко снимки 

 

 

На прибиране към апартамента влязох в един Seven eleven  купих си неща на стойност 139 JPY Пуснах 140 в монетника, взех си нещата и с излязох от магазина. Не направил и две крачки чух как някой вика след мен. Обърнах се и видях продавачката. Носеше ми рестото от 1(една) йена!!!

Япония!

 

 

[Костов]

Следващия ден бе посветен на Киото. Идеята бе да хвана ранен влак до Arashyama station и най-късно в 7:30 да съм в бамбуковата гора да я разгледам. Решено! 

Станах в 5:30. Слънцето вече светеше. Качих се на метрото и се отправих към станция Umeda от която  да се кача на влак на Hankyu - Kyoto line и да стигна до Arashyama station. Елементарно, нали? Де да беше.... До станция Nishi Umeda стигнах лесно. Там реших, че няма да ползвам навигация, а ще се ориентирам по табелите. Да ама нещо не можах да се ориентирам и след 15 минути ходене напред назад реших да пусна Google maps. Само че мапса категорично отказваше да работи и ме караше да изляза на повърхността. Така минаха още десетина минути в лутане и търсене на тая Hankyu line. Накрая реших, че достатъчно съм се правил на врял и кипял в Осакските Гарови въпроси и е крайно време да питам някой. Спрях първия изпречил ми се японец, поклоних се и казах - " Сумимсен, Ханкю лайн?" Човечеца разбра какво питам, заведе ме до едни стълби, посочи на долу и каза - Ханкю лайн. Благодарих му и слязох по стълбите. Видях един влак чиято дестинация започваше с "К" и без да чета по нататък се качих, седнах и въздъхнах облекчено. Може би щях да изпреварва тълпите. Влакът си вървеше, минахме първата спирка, аз си седя спокоен. По едно време се загледах в таблото със спирките и ми се при... ходи рязко до тоалетна, по голяма нужда. С ужас установих, че вместо към Киото пътувам към Кобе!!! 

"Не четеш Костов, не четеш! Условието на задачата се чете цялото! Пък ти, прочетеш първите две думи и си мислиш, че си разбрал условието" прозвучаха в ушите ми думите на моята учителка по математика в седми клас. Дааа, видях, че почва с К и айдее качих се на влака.

Слязох на следващата спирка хванах обратния влак и се върнах на изходна позиция на гара Осака Умеда. Там отидох при един гаров служител и го попитах - "Киото?" Без нищо друго.. Човека ми показа на къде да вървя. И най-накрая стигнах до перона на влаковете за Киото. За по-голяма сигурност попитах и гаровия служител на перона дали това е влака за Киото. Той потвърди и аз се качих.  От тук нататък пътуването мина без проблеми. Само че вместо да пристигна на гара Арашияма в 7, аз пристигнах в 9. Пътят от гарата до бамбуковата гора е живописен. Върви покрай река Кацура

 

До моста Тогецу кьо

Построен е преди около 400 години над река Кацура и е една от най-известните забележителности в страната, от която се разкриват невероятни гледки към планините наоколо и черешовите или есенните гори.

Мостът служи като естествен вход към прочутата бамбукова гора Арашияма и храма Тенрю-джи

Стигнах и до бамбуковата гора. Естествено в 9:30 там имаше доста хора. Разходих се, направих няколко снимки

 

 

И се отправих към храма Тенрю Джи. Сърцето на храма е неговата традиционна градина от 14-ти век, проектирана от майстора Сосеки Мусо. 

 

 

В храма въобще не влязох. Даже не съм го и снимал. Наслаждавай се на красотата на Дзен градината. И докато на бамбуковата гора отделих десетина минути, тук стоях може би час. Без да правя нищо, без да мисля за нищо. А бе Дзен

Следващата цел бе храма Рьоан Джи и неговата Каменна градина. За целта трябваше да се кача на автобус 11 до  не помня името на спирката, но е последната на номер 11. От там с номер 59 до Рьоан Джи. Пътуването мина без проблеми и стигнах до Рьоан Джи. Първото което видях бе езеро пълно с водни лилии 

И стигнах до каменната градина 

 

15 камъка, които откъдето и да ги гледаш никога не можеш да ги видиш всички. Никога не можеш да видиш всичко. Това е идеята на каменната градина. Аз бих добавил и - "Никога не можеш да имаш всичко". Честно казано не се и опитах да броя камъните, на мен градината ми приличаше на застинало море с острови вътре в него. И просто гледам Изключил съзнанието си... Вдишвам, издишвам... Спокойствие!...

И тогава дойдоха две испански семейства и огласиха градината. И спокойствието, и Дзенът отидоха по дяволите. Тия хора, испанците, не могат да говорят тихо. Или пък да мълчат. 

Следващата цел беше Кинкаку Джи и златният павилион. До там можеше да стигна или с автобус, или пеш за 19 минути според мапса. Поради жегата която беше (минаваше обяд) ходенето пеш отпадаше и избрах автобуса. Не, че не си отвисях 15 минути на спирката. Изпих поредния литър вода, който изтече от мен във вид на пот. Обаче пък в автобуса беше хладно и малко живнах

Пристигнах в Кинкаку Джи, а там нарооод. Отначало поне сянка имаше. От този лес очаквах да изскочи някой приказен герой - в Червената Шапчица, я Снежанка с джуджетата. 

Приказни герои не видях, но видях павилион в който продаваха сладолед. Веднага си взех един седнах на сянка и си го хапнах с кеф.

Сладолед с мача 

Сладоледа определено ми хареса.

Продължих към Златния павилион.Колкото повече приближавах, толкова повече ставаха хората. Накрая вървяхме като на манифестация. Все пак успях да направя няколко снимки

 

 

На горната снимка пред павилиона бе застанало многолюдно индийско семейство което аз изтрих с функцията "вълшебна гума" на Гугъл снимки. Много ми харесва тази функция!

Продължих разходката си и стигнах до ето това място

Тук и тълпите, и жегата ми дойдоха в повече. И реших да се прибера в Осака. Часът беше 14:30

Определено от Киото очаквах повече. Не че съм разочарован от това което видях, но тълпите и особено жегата и висенето по спирките чакайки поредния автобус ме смазаха. 

Ако някога пак посетя Япония ще е през октомври или ноември.

 

 

 

[Костов]

Първо искам да се извиня, че толкова дълго не съм писал. И да продължа разказа си. Следващия ден бях отделил за посещение на Хирошима и остров Мияджима. До Хирошима щях да стигна с шинкансена за който предварително бях купил пет дневен JR Kansai Hiroshima area pass от Klook на цена 90 евро. Пасът трябва да се активира в някоя от JR гарите. За Осака това са Osaka station и Shin Osaka station. Активирането става на едни машинки. Лесно е, но ако нещо не ви е ясно има персонал винаги готов да помогне. Аз активирах своя пас вечерта преди пътуването. 

Много се притеснявах, че Shin Osaka station ще е лабиринт подобен на Osaka station. Нищо подобно. Успях да си закупя запазено място за влака, да намеря коловоза без проблеми. Щях да пътувам във вагон номер 16 на място 2Е. Ето го и влакът пристигащ на Shin Osaka station 

 

И моя 16-ти вагон спиращ точно там където е отбелязано на перона

Разстоянието от 340 км. между Осака и Хирошима щеше да премине за около час и половина като между двете гари щяхме да спрем в Кобе, Химеджи, Окаяма и Фукуяма. Потеглихме, до мен седна млад японец, който преди да седне ми се поклони с думите Hallo. Чудих се дали и аз трябва да стана да му се поклоня, но реших да мина само с кимване, усмивка и Коничи уа. Японецът се усмихна, седна и заспа. Дето се вика във въздуха заспа. 

За пътуването какво да кажа? Кеф! Седалките удобни, във вагона тихо, хладно. Скоростта почти не се усеща. Е, има си клатене, но не е като в родните влакове.

Ето вагонът отвътре 

Разстоянието между седалките (висок съм 188 см.)

И с каква скорост се движехме

Пътуваме си ние, моят съсед слезе на гара Окаяма. Естествено като стана ми се поклони, каза bye и си тръгна. Стигнахме и до гара Фукуяма. Влакът спря и видях, че на перона има поне четири класа дребни японски дечиня, най-много пети клас. Ха, май до Хирошима ще бъда в компанията на японски ученици - помислих си аз. Влакът спря и учениците започнаха да влизат, всички ме гледаха с интерес, някои се подсмихваха, но никой не казваше нищо. И тогава на вратата се появи Тя - малко японско момиченце, с коса вързана на две опашки. Още с появата си ми помаха, усмихна се, каза Hallo и направи онзи така типичен жест V характерен за азиатците. Аз разбира се отвърнах на поздрава ѝ с широка усмивка и Коничи уа. Това сякаш отпуши нещо у останалите ученици и всички минавайки покрай мен ме поздравяваха, махаха ми. Появи се и учителката им. Поклони ми се и посочи мястото ми. Аз ѝ показах билета си за запазено място на което си пишеше 2Е. Учителката замина някъде и след малко се върна с кондуктор. Който също ми се поклони и на добър английски ми поиска билета. Дадох му го, той го погледна и каза - Извинявам се, но вашето място е до гара Окаяма. Ще трябва да се преместите в 5-ти вагон, който е без запазени места. Извиняваме се, че ви причиняваме неудобство. Погледнах запазеното си място и да, там наистина пишеше Хирошима Окаяма. Тогава си спомних, че всъщност служителя който ми продаде билета спомена Окаяма, но аз реших, че влака е до Окаяма и това Окаяма е някъде след Хирошима. Почуствах се крайно неловко. Станах, поклоних се на учителката и кондуктора, промълвих едно Сумимасен, взех си раницата и тръгнах към пети вагон. По пътя срещнах още един кондуктор или началник влак който също ми се извини, че трябва да се местя. Тия хора ми се извиняваха сякаш те са виновни за това, че аз не гледам какво пише на билета ми за запазено място. Япония.

Останалата част от пътуването мина без проблеми и  пристигнах в Хирошима. От гарата се прехвърлих на San-yo line до Miyajimaguchi station от където щях да хвана ферибот до Мияджима. Цялото пътуване се покрива от JR PASS.  Единствено преди качване на ферибота се плаща екотакса от 100 йени. Фериботите вървят един след друг и почти не се налага да чакате. До острова пътуват около 10 минути

Пристигнахме в Мияджима. Времето топло, хора не липсват

и елени. Ето тук един чака да отвори магазина😄

Елените в Мияджима са от същата порода като тия в Нара. За разлика от роднините им в Нара храненето на елените в Мияджима е забранено. 

За Мияджима и Хирошима си бях решил да го карам по-лежерно, да не се получи ефекта Киото. 

Естествено първото към което се насочих бе портата Отори на Шинтоиското светилище на Ицукушима

Тъй като имаше прилив портата беше във водата

Посетих и светилището 

 

 

След светилището се разходих из острова 

 

Направих още доста снимки на портата Отори от различни места

 

И така стигнах до портата на храма Daisho in

Не продължих нагоре по стълбите към храма, нали щях да го давам лежерно, а се помотах около входа.

Видях няколко статуи Джедзу.

Оставих монета върху червената плетена шапка на едната

И се върнах обратно към , айде така да го нарека, центъра. Влязох в едно магазинче да позяпам и да купя магнит. Започнах да разглеждам и дочух, че продавачката говори английски. Отидох при нея и я попитах дали случайно няма тениски за висок 188 см и тежаща 120 кг гайджин. Тя отговори утвърдително и ме заведе при тениските гигант. Избрах си една и се върнах да я платя. Докато я плащах продавачката не попита от къде съм. Буругария отговорих аз. А, Буругария - отговори продавачката и се замисли. Сигурно не може да се сети къде е това - помислих си аз. И тъкмо да и кажа Европа тя се усмихна, поклони се и каза Брагодаря. Да, точно така го каза бРагодаря. Стана ми толкова хубаво! Усмихнах се широко, поклоних се и ѝ благодарих с Аригато Гозаймас. Иначе тениска пробвах да си купя и в Нара, и в Киото, но никъде нямаше като за мен. След като се снабдих и с японска тениска реших, че е крайно време да хапна нещо. Мияджима е рай за любителите на морски дарове. Това миди, стриди, скариди и други знайни и незнайни се предлагаха навсякъде. Да, ама на мен морските дарове не са ми любимото ястие, даже бих казал, че никак не ми харесват и тръгнах да търся нещо друго, нещо което не бях пробвал до сега. И на едно павилионче гледам продават нещо като картофени кюфтета. С помощта на Гугъл преводача попитах какво е това. Продавачката ми написа, че това е Короке направено е от картофи и телешка кайма и панирано. Ето какво щях да ям. Поръчах си три. Колебах се между две и три, но в крайна сметка реших да са три. Залях ги с някакъв сос който ми бе предложен от продавачката и ги хапнах. Бяха вкусни. 

И така с пълен стомах се отправих към ферибота за да се върна в Хирошима и да разгледам Паркът на мира. 

До там стигнах с нещо като трамвай свързващ фериботното пристанище и Hiroshima station. Първото което видях наближавайки парка бе сградата на Изложбената палата - единствената сграда оцеляла след падането на "малчугана" първата атомна бомба хвърлена над мирен град

Всички знаем какво се е случило преди 81 години в 8:15 сутринта на днешния шести август. 

Няма да говоря.

Само искам да ви кажа, че единствено още едно място извън България ме е стискало така за гърлото и е пълнило очите ми със сълзи - Освиенцим. Две места които са изключително тежки , но задължителни за посещение, поне за мен.

В Хирошима тежко е не толкова в парка на мира, а в музея. В музея в който със снимки и вещи са разказани истинските истории на обикновенните хора. Като може би най-известното е т.нар. "сянка на човека" останала на стълбите на една банка. Не помня коя

А знаете ли как се казва този красив фонтан намиращ се в края на Парка на мира?

Фонтан на молитвата. Построен да успокои душите на хилядите умиращи молещи за вода.

Поклон пред паметта им!