Пица в Рим, кафета и сладолед

[Георги]

Абе аз кафе не пия, я разкажи за пицата за такива като мен. Традиции, приготвяне, препоръчани заведения...или за пица трябва да се иде по на юг?

[maialearrosto]

В България ние не ядем пица, ние ядем едно голямо нищо, макар че чат-пат се явяват добри заведения като онова на Витошка 13, собственикът е много приятен човек в зряла възраст от Сицилия и си вкарва брашно, зехтин и проч. Каза ми, че и зехтина си прави.

 

Що се отнася до пицата, има един пицарски Делфт, намира, естествено, в Неапол - най-безумният италиански град.

Франческо Еспозито е най-добрият.

Я бързо една магеланска среща на следния адрес на пицерията под Везувий:

L'Arte Della Pizza Di Esposito Vincenzo

https://plus.google.com/114840224644636977804/about?gl=bg&hl=bg

4,6

5 отзива в Google · Напишете отзив

  Via Santa Maria della Libera, 5  80127 Napoli, Италия
+39 081 241 1907

 

[wilks]

Абе аз кафе не пия, я разкажи за пицата за такива като мен. Традиции, приготвяне, препоръчани заведения...или за пица трябва да се иде по на юг?

И аз съм от НЕпиещите кафе. Но в случая може едно капучино...все пак ми се струва, че е непростимо да си в Италия, и да пропуснеш капучиното.

За пиците, неаполитанските, съм готов да отида по всяко време на годината до там

И сега, както ми се наля устата, което става винаги само при споменаването на pizza napolitana, довечера ще трябва да се задоволя с каквото се предлага в София

[stanimir]

И аз съм се чудил как дори в най-затънтено квартално кафене незименно сервират прекрасно еспресо.

Кафе пия само когато пътувам  аз и сладолед не ям  , но в Италия си хапвам джелато и още как 

[Георги]

Сещам се за един италианец в Санкт Петербург. Като го питаха дали еспресото му да е късо или дълго, горкия такива черни ями му се отвориха в очите, и с гробовен глас каза: супер-супер-късо. После ни разказа малко за кафеджийската култура там, не помня много, но и той сподели че капучино се пие преди 11 и ако седнеш следобяд и си поръчаш капучино някъде ще те гледат като извънземен. 

 

За целта обаче си имат някаква друга напитка, която е много близо до капучиното, но може да се пие и следобяд, забравих и името

[maialearrosto]

Неведнъж съм посрещал жабари в БГ, та като си поръчат кафе у нас, често гримасите са като от "Божествена комедия", понякога търсят къде е и мястото за пудрене на носа.

В Италия кафе-жанровете са толкова много, че всеки луд с номера си. Обикновено пия espresso normale, ristretto, caffe macchiato ("петнисто") и проч.

Туристите са извън закона и спокойно си пият капучиното, когато си щат.

Що ли са нервни и ходят като бурета с барут: Жоре, и ти пий 6 кафета, и на самолета ти свят ще му се завие...

Редактирано 13 септември, 2013 от maialearrosto

[stanimir]

Като сме се отплеснали към кулинарните вълшебства нека споменем аранчините . Е това е нещо което не може да ми омръзне.

Пробвах наскоро едни в Ментон , но готвача макар и италианец беше много далеч от сицилианските майстори -

 

 

 

[maialearrosto]

Като сме се отплеснали към кулинарните вълшебства нека споменем аранчините . Е това е нещо което не може да ми омръзне.

Пробвах наскоро едни в Ментон , но готвача макар и италианец беше много далеч от сицилианските майстори -

 

ImageUploadedByTapatalk1379107730.601228.jpgImageUploadedByTapatalk1379107746.708481.jpg

 

Най-отговорно мога да твърдя, че Сицилия изисква и свободни килограми, в които да инвестираме, защото сицилианската кухня отразява свободния темпераментен дух на сицилианеца, дава препратки и по на юг, към Африка, към арабо-норманското му минало. Посочените "Аранчини", познати и като "аранчине", са едни такива вкусотии от пържен ориз с плънка, че доволно засищат изнурената пътешественическа душа.

Умишлено не преминавам към рибните традиции на този остров, а само споменаването на сицилианската сладкарска традиция кара слюнооделянето ми още отсега да заработи: тортата "Касата", уникалните каноли, долчите с бадеми, о-о-о-о!

Непростим грях за всеки магеланец ще е да "набива" само пици и сандвичи, света Розалия, покровителката на Палермо, от воле ще го тресне с гръм и ще го прати при 8000 мумии в катакомбите на капуцините.

Затова, само сицилианската кухня (впрочем, много достъпна като цени) ни обещава възкресение.

 

Mangiamo! Я пускайте translate.google.com и заредете: http://it.wikipedia.org/wiki/Cucina_siciliana

 

След като хапнем, я нека си пуснем веселяка Салваторе (весел, щото се е развел :)), тая, жена му - а те са удивителни змеици - как не го е охранила, и сицилианското ни вдъхновение и веселба идат, амичи! О, Сичилия...

http://www.youtube.com/watch?v=a9cWYX9WvQY

[stanimir]

Споменавайки арабското кулинарно наследство пред погледа ми изникват пазарите на Палермо 

 

П.С. Ох това италианската телевизия е друга тема за разговор . За щастие и тук може да и се наслаждаваме. Евала на всичките там  апенински кастинг директори ...

Редактирано 14 септември, 2013 от stenk

[stanimir]

Абе аз кафе не пия, я разкажи за пицата за такива като мен. Традиции, приготвяне, препоръчани заведения...или за пица трябва да се иде по на юг?

 

 

To да ядеш пица в Рим е като да гледаш фламенко в Барселона 

[edbloom]

На фламенко в Барселона не съм ходил, но за пицата в Рим човек убивам без да ми мигне окото И за хиляден път уточнявам - не говоря за пицарии,а за тесните улички около Пантеона пълни с пица на парче по на 30-40 различни вида. И като най-накрая дойде твоя ред след 15-20 мин редене на опашка и чуя заветното "Prego,prego" и видя мацката с ножицата вече умирам Винаги й казвам 200 гр като знам,че ще отреже минимум 350. Луда работа, обичам Рим

[maialearrosto]

Туй нещо, амичи, на романски се нарича "Пица ал тальо" - http://en.wikipedia.org/wiki/Pizza_al_taglio

 

Кино по темата:

 

http://www.youtube.com/watch?v=Hav5utCg__k

 

А някой от вас да помни гарнираните пити на "Раковски" и "Гурко"?

 

[edbloom]

А така И винаги прясна туко що извадена и пареща, хапваш парчето и обратно на опашката за друго(грехота е да вземеш няколко накуп и да изстинат)... и така докато издържиш и не преядеш

[Фил]

А някой от вас да помни гарнираните пити на "Раковски" и "Гурко"?

Хммм, май не се сещам

Обаче помня в началото на 80-те на миналия век (малиииииии, как звучи тва ), когато  се появи понятието "пица" в България.  Лятото, когато откарвахме по месец на къмпинг Арапя, се ходеше веднъж седмично до Царево (тогава Мичурин) да се яде пица. Чакаше се (на смени ) дълга опашка , а пиците бяха три вида:

1. "с кренвирши"

2. "с шунка"

3. "асорти" (ще рече с кренвирши и шунка )

Бяха ни много вкусни тия пици и въобще това си беше нещо като гала-вечеря, на фона на традиционното меню в палатката - консерви "Копърка" и "Русенско варено", както и миди, печени върху тенекия на скалите. 

 

Сори за офтопика

 

[maialearrosto]

Ще да е било някъде в осемдесет и началото... кьошето на "Раковски" и "Гурко" имаше ресторант с надпис "Гарнирани пити", винаги опашка за места, въпросните пити - доволно твърди.

 

А сега кеф ни Неапол, кеф ни Рома. Как се прецаках миналата година в Катания: пица с картофи и рукола...

 

Или редовно ми пробутват стара пица в Катания и му викам на малкия лъжлив катанец: "Микеле, абе тая пица мой набор"...

 

В Палермо са по-почтени:

 

 

[Duke]

Ще да е било някъде в осемдесет и началото... кьошето на "Раковски" и "Гурко" имаше ресторант с надпис "Гарнирани пити", винаги опашка за места, въпросните пити - доволно твърди.

 

Помня е, разбира се. Най-добрите пици обаче бяха на "Алабин" срещу сградата на КНСБ. Относително качествени бяха и на "Христо Ботев", малко преди петте кьошета. Така или иначе, качеството беше добро, но технологията изцяло побългарена. Първите що-годе истински пици започнаха да излизат след средата на 80-те, когато заработи пицарията на "Магурата". Освен пици, там за първи път започнаха да правят и различни по вид "италиански" салати. Бяха незабравими времена...

[гост]

Еее, и на Римската стена имаше едно малко заведенийце за пица и пържени картофки с кетчуп и сирене, където се изхранвахме и в голямото междучасие, и веднага след училище!

 

Кой ще ти обядва вкъщи!

[Георги]

Ще поразделя темата, ако искате още да обсъждаме софийските вариации, но все пак тук си говорим за Рим. 

 

Та, с тия пици на парче ми разпалихте апетита определено. И понеже на 07.01 имам 7-8 часа свободни при прекачване в Рим, кажете ми къде да ги търся? Конкретно, в центъра близо до Термини, но ако се налага ще попътувам колкото трябва. Вече съм правил екстремно бърза обиколка из забележителностите, нямам намерение да повтарям, ще си му отделя друг път повечко време на града.

 

Т.е. тия 7-8 часа ги набелязвам за хапване на перфектната римска пица. Слушам ви!

[stanimir]

Със сигурност не около Термини.

До Трастевере едва ли ще стигнеш зa едната пица , та може да идеш с култовия автобус 40 или 64 до Пантеона .

[edbloom]

Да, никакво Термини,а директно на Пантеона - там не можеш да ги пропуснеш

[Spqr]

В района на Пантеона е мястото.

 

На площад Campo dei Fiori - Antico Forno. На 5-10 минути от Пантеона.

 

Понеже няма къде да седнеш, грабваш парчето пица и отиваш на следващия площад Фарнезе и сядаш на пейките пред двореца

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Palais_Farnese.jpg

 

Районът там е пълно с местенца за пици, тъй че може и да импровизираш 

 

Ако ти се яде сладолед в района на Пантеона - Della Palma, как да го кажа ... 120 вида сладолед (лично съм ги броил)

 

Една от многото други опции за сладолед - Giolitti, най-старата джелатерия и може би сред най-известните. Папа Йоан Павел си е поръчвал от там кестеновия сладолед. На една пряка е от Della Palma

 

Кафе - Tazza D'oro. Обръщаш се с гръб към Пантеона и диагонално вдясно е кафето.

http://www.youtube.com/watch?v=4qcZDLgOLzY

[Георги]

Уникално единодушие. Ясно, от летището директно към Пантеона, там хапване, а и района гледам е приятен за разходка, деня ще си мине като нищо.

 

Обещавам да докладвам, с Италия си имаме малко противоречиви отношения, но мисля че и двете страни се стараят да ги изгладят

[Spqr]

Районът е чук. Сърцето на града.

[Ivan Todorov]

До Пантеона сядахме, но на кафенце със кола/както навсякъде в Италия кафето е трепач, ако мога така да се изразя/. А Giolitti го търсихме известно време, дори и с помоща на стоящи наблизо карабиниери, но уви, не го открихме. Следващия път обаче ще го открием.

А това "Della Palma" със 120 вида сладолед направо си заслужава обикалянето за да се открие и опита поне малко от асортимента.

Сладоледа, който сме опитвали в Рим ни подтиква и за следващи дегустации: страхотен е!

[гост]

Уникално единодушие. Ясно, от летището директно към Пантеона, там хапване, а и района гледам е приятен за разходка, деня ще си мине като нищо.

На Пантеона си отвисяхме един полуден - от едната кафетерия на другата и така. На следващия ден се помотахме, изпълнихме тур-програмата и айде пак на Пантеона да си отвисим още половин ден. 

 

Мястото определено предразполага към "висене"!