Прескочи до съдържание

Сувенири - какво,кога,как!?


Препоръчани мнения

 но вероятността някои хора да забележат липсата на техния магнит (претърпял неприятен инцидент) е прекалено голяма ;)

 

давай смело, аз ще спра да отварям темата

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

....... (претърпял неприятен инцидент......

Аз поради тази причина от няколко години купувам само метални магнитни. Не са толкова автентични като релефните и керамичните, но са здрави.

Връзка към коментар

Аз поради тази причина от няколко години купувам само метални магнитни. Не са толкова автентични като релефните и керамичните, но са здрави.

Жоро, такива да ми носиш вече! :P Холандската пантофка си отиде без време...не знам как, но магнита й успя да се разлепи :( Но понеже съм достатъчно предвидлива и нахална си бях взела още една, така че си имам :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

В интерес на истината реших да вземам метални магнити точно след една счупена вятърна мелница от Амстердам,която беше закрепена на съвсем малко магнитче.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

Като стане въпрос за сувенири - аз съм човекът :).

Започвам от бордните карти, минавам през всички билетчета, карти на градовете, брошури и въобще всичко което ми е попаднало при пътуването. После преминавам на задължителния магнит, чаша и малка чинийка, а да не забравя и задължително монетки /от тези дето се мачкат или целите със забележителностите от автоматите/, задължително и картички /опитвам се в последно време да ги огранича до 2-3 от едно място, но е многооооо трудно/. От доста места имам и фигурки с някоя забележителност, малки шишенца с традиционен алкохол, камъчета от тук и там, тениски, задължително по някоя фигурка с животинче от всяка зоологическа градина в която съм била ... мога да продължа и още но ще стане досадно :rolleyes:. Често с приятели се шегуваме, че съм Голям Плюшкин /относно сувенирите/, но какво да направя всеки сувенир си има скъп спомен свързан с него и не мога да се разделя с нито един от тях. Спасява ме единствено факта, че имам възможност да си позволя да пътувам едва от около 7-8 години и то не повече от 1-2 пъти годишно иначе май апартамента ще трябва да сменям :lol:.

И между другото имам и няколко кибритчета с които мисля че ще успея да се разделя за да отидат в колекцията на Фичо.

 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Без магнитче ако се върнеш отнякъде ... голям грях е.

И по повода да се оплача (малко е дълго, ще прощавате)..

След Нова Година се прибирам от о-в Гваделупа (Френските Антили) след неприятно двуседмично пребиваване и големи кахъри с полетите (друга тема, друго време). Летището им е пълна подигравка. Толкова смотано, че нямаше вода откъде да си купиш. Две вендинг машини, и двете не работят. едно микро-барче - 15 минути опашка чакаш за да чуеш "водата свърши, имаме газирани напитки само." Викам си - преди полет ще пропусна.. Трябваше да лочим като псета в тоалетната от чешмата  хлор, разредена с вода...

Най-фрапиращото беше, че нямаше магнитчета в дюти фрии-то. Въртях се, зяпах, питах, пипах, рових, не. Тоблерони, ромове, парфюми, айфони - бол. Хладилни украшения от тази странна дестинация - йок. Явно малко хора си тръгваха с добри спомени оттам (разбирам ги), че да искат и магнит, но аз бях обещал.

Гейтът отваря, 400 сърдити пътници се натоварват в самолета .. аз седя и чакам да се поуталожи опашката, че хвърчаха искри. Останахме 2-3ма ..подавам бордната карта... и в този момент чувам щракване зад мен. Хвърлих уж последен поглед към магазина - Еврика! В най крайното кьоше имало нещо като микро книжарница с отделен вход. Разбира се, няма кой да се сети да отвори преди да излети самолета..защо трябва да работят като има хора, като могат да почиват цял ден (това е лайф-мотив навсякъде в района).

Изсумтях едно "Атонде юн минют" и дори не дочаках да ми отговори - грабнах си бордната карта и се направих, че не я чувам как ми грачи да се върна. Влетях в магазина и почнах да опипвам с очи.. Сякаш си ги пазиха за поколенията, толкова бяха ги скрили. Грабнах няколко (от най гадните бяха, с размер и дебелина на билет за градския транспорт, и сякаш рисувани от сляпо куче) и тръгвам да ровя за последните евро центове ... тогава виждам цената ... 3 ойро и петдесет. Бройката. Погледнах продавачката в потрес - тренирана усмивка "самолетът чака, купувай, не умувай". Сломен, хвърлих шепа стотинки, взех си пликчето и бележката, да докажа обира, и с подвита опашка ги сложих ги в предня джоб на багажа, окончателно приключвайки с Гваделупа.
Пристигам в Париж.. Сутринта излитам за Варшава, следобеда пристигам в София .. и чакам на карузела да ми дойде куфарчето. Пътувам със стандартен кабинен багаж "Венге" от промоцията ... страшна оферта, че и върши работа. Обаче по нашите географски ширини - като мене много, та си бях сложил едно пластмасово катинарче с код, през ушите на циповете, да си го разпознавам, а и да не е съвсем отворен. От мързел си го бях чекирал в Париж, и във Варшава бях само с чантата за лаптоп (пак от промоцията). Та, идва един куфар ... като моя .. ама няма катинарче. Подминавам го. Идва пак... загледах се.. вадя бележката с името - моят е. Викам си "опааа" ... Влача го към "Рекламация", да се оплача, като гледам да не го пипам с повече от 2 нокътя, че кой знае какво са ми набутали вътре (Гълъбинее, Гълъбинеее), а по стар навик граничарите отдалеч почват да ми махат за вторична проверка..(рус съм, синеок, с тен, добре облечен, ходи им разбери профилирането). На гишето - никой. Чаках 2-3 минути, протегнах врат през вратата - играят карти и пушат цигари. Викам си - абе що не Ви ... Я да става к'вото ще. Грабнах си багажчето, скръцнах с зъби и си тръгнах, за щастие - необезпокояван от митницата.

Прибрах се и със свито сърце почнах да разглеждам за липси.. и изглеждаше да няма. Мръсните ми гащи са били сериозно опипани да не крият и други тайни, но всичко си беше там, включително и пликчето с бележката. Тръгвам да вадя магнита отвътре... и си останах с тръгването. Гадовете, като са ми срязали катинара и са ми ровили в гащите и чорапите, без никакъв материален резултат, за да не са капо - ми отворили предния джоб и ми взели магнитчето, оставяйки пликчето с бележката, да имам и аз нещо за спомен... та затова си нямам магнитче от Гваделупа :) И малко си ме е яд.

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Без магнитче ако се върнеш отнякъде ... голям грях е.

И по повода да се оплача (малко е дълго, ще прощавате)..

След Нова Година се прибирам от о-в Гваделупа (Френските Антили) след неприятно двуседмично пребиваване и големи кахъри с полетите (друга тема, друго време). Летището им е пълна подигравка. Толкова смотано, че нямаше вода откъде да си купиш. Две вендинг машини, и двете не работят. едно микро-барче - 15 минути опашка чакаш за да чуеш "водата свърши, имаме газирани напитки само." Викам си - преди полет ще пропусна.. Трябваше да лочим като псета в тоалетната от чешмата  хлор, разредена с вода...

Най-фрапиращото беше, че нямаше магнитчета в дюти фрии-то. Въртях се, зяпах, питах, пипах, рових, не. Тоблерони, ромове, парфюми, айфони - бол. Хладилни украшения от тази странна дестинация - йок. Явно малко хора си тръгваха с добри спомени оттам (разбирам ги), че да искат и магнит, но аз бях обещал.

Гейтът отваря, 400 сърдити пътници се натоварват в самолета .. аз седя и чакам да се поуталожи опашката, че хвърчаха искри. Останахме 2-3ма ..подавам бордната карта... и в този момент чувам щракване зад мен. Хвърлих уж последен поглед към магазина - Еврика! В най крайното кьоше имало нещо като микро книжарница с отделен вход. Разбира се, няма кой да се сети да отвори преди да излети самолета..защо трябва да работят като има хора, като могат да почиват цял ден (това е лайф-мотив навсякъде в района).

Изсумтях едно "Атонде юн минют" и дори не дочаках да ми отговори - грабнах си бордната карта и се направих, че не я чувам как ми грачи да се върна. Влетях в магазина и почнах да опипвам с очи.. Сякаш си ги пазиха за поколенията, толкова бяха ги скрили. Грабнах няколко (от най гадните бяха, с размер и дебелина на билет за градския транспорт, и сякаш рисувани от сляпо куче) и тръгвам да ровя за последните евро центове ... тогава виждам цената ... 3 ойро и петдесет. Бройката. Погледнах продавачката в потрес - тренирана усмивка "самолетът чака, купувай, не умувай". Сломен, хвърлих шепа стотинки, взех си пликчето и бележката, да докажа обира, и с подвита опашка ги сложих ги в предня джоб на багажа, окончателно приключвайки с Гваделупа.

Пристигам в Париж.. Сутринта излитам за Варшава, следобеда пристигам в София .. и чакам на карузела да ми дойде куфарчето. Пътувам със стандартен кабинен багаж "Венге" от промоцията ... страшна оферта, че и върши работа. Обаче по нашите географски ширини - като мене много, та си бях сложил едно пластмасово катинарче с код, през ушите на циповете, да си го разпознавам, а и да не е съвсем отворен. От мързел си го бях чекирал в Париж, и във Варшава бях само с чантата за лаптоп (пак от промоцията). Та, идва един куфар ... като моя .. ама няма катинарче. Подминавам го. Идва пак... загледах се.. вадя бележката с името - моят е. Викам си "опааа" ... Влача го към "Рекламация", да се оплача, като гледам да не го пипам с повече от 2 нокътя, че кой знае какво са ми набутали вътре (Гълъбинее, Гълъбинеее), а по стар навик граничарите отдалеч почват да ми махат за вторична проверка..(рус съм, синеок, с тен, добре облечен, ходи им разбери профилирането). На гишето - никой. Чаках 2-3 минути, протегнах врат през вратата - играят карти и пушат цигари. Викам си - абе що не Ви ... Я да става к'вото ще. Грабнах си багажчето, скръцнах с зъби и си тръгнах, за щастие - необезпокояван от митницата.

Прибрах се и със свито сърце почнах да разглеждам за липси.. и изглеждаше да няма. Мръсните ми гащи са били сериозно опипани да не крият и други тайни, но всичко си беше там, включително и пликчето с бележката. Тръгвам да вадя магнита отвътре... и си останах с тръгването. Гадовете, като са ми срязали катинара и са ми ровили в гащите и чорапите, без никакъв материален резултат, за да не са капо - ми отворили предния джоб и ми взели магнитчето, оставяйки пликчето с бележката, да имам и аз нещо за спомен... та затова си нямам магнитче от Гваделупа :) И малко си ме е яд.

Ти май си пълен с интересни истории, я вземи разкажи и другата, дето само я споменаваш, ако искаш отвори друга тема, тя е ще от полза за някои. Коя е всъщност тази авиокомпания, кажи да си имаме едно наум.

Връзка към коментар

Може да не съм пътувал много, но пък имам доста запомнящи се моменти от почти всяко кътче .. съдба :)

На първо време ми се иска да допринеса в други насоки (та повече хора да могат да се се сдобият с такива истории). След това ще можем да си разказваме на воля. Компанията, за която споменах, е XL Airways France.

Връзка към коментар

Може да не съм пътувал много, но пък имам доста запомнящи се моменти от почти всяко кътче .. съдба :)

На първо време ми се иска да допринеса в други насоки (та повече хора да могат да се се сдобият с такива истории). След това ще можем да си разказваме на воля. Компанията, за която споменах, е XL Airways France.

Имаме си тема за интересните случки:

http://magelanci.com/topic/322-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Връзка към коментар

При нас стана нещо като традиция да купуваме оригинален екип на футболния отбор на града в който сме. Последно добавихме към колекцията Хелас Верона и естествено Милан. Ще има явно и още едно ходене и за Интер от Милано :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

и ние купуваме магнити, но голяма част от тях дадоха фира покрай децата. нашите са породени и в продължение на 5 години все някое от зверчетата местеше, преподреждаше и трошеше магнити и други неща. сега хладилникът е по-скоро изложбена стена (за детски рисунки и грамоти), отколкото за магнити :)
обаче си имаме стена на пътуванията, което ще рече, че от всяка държава, където ходим, купуваме поне х 1 сувенир, който закачаме на стената. понякога и 2, ако мястото е екзотично. в началото купувахме просто шаренийки, които са ни грабнали окото, но сега гледаме нещото да е автентично - дялкана от индианец глава, чадърче от ръчно правена оризова хартия, изкована стаРа метална лъжичка от магазин за стари вещи и т.н. ето стената до преди година време - снимах я за един пътепис. сега има повече неща :)
https://picasaweb.google.com/lh/photo/Ibs5SZ_-Pd1ptySQ_CYtOB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
https://picasaweb.google.com/lh/photo/q6rOc0OmSc1PWcXr5ODliR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink
освен това колекционирам вина. обаче в последните години започнах да купувам само от най-смахнатите места. все пак няма смисъл да купувам вино от франция или италия, нали? по някое време (около някоя семейна годишнина най-вече) правим винени партита и се опитваме да изпием каквото сме натрупали. на десетата се събрахме бая народ в едно заведение и натрупах вината на плота на бара. обаче повечето гости пиха уиски и виното ми хартиса. изпихме едва 20тина бутилки, като гостите старателно избягваха най-смахнатите вина. перуанското остана например. остана и едно порто на 20тина години. навярно като ги отворим ще са станали на оцет, ама нейсе :)
а, и отвсякъде, където ходим, купуваме кенчета местна бира. това с бирата е традиция от последните 5-7 години някъде. като се върнем, откъдето сме пътували, събираме друзята на прожекция и снимки, отваряме местната бира, която сме донесли, и ядем местната храна, която сме купили. от азия се върнахме с 15тина кенчета, а сега от швеция - с 10тина. това не е много колекциониране, ама си е някаква традиция все пак.   :) 
дълго стана.
аз не пиша, не пиша, ама като се разпиша, и романът става сочен и дълъг :)

Редактирано от maik
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

maik, страхотно настроение създава стената ти. Много ми харесва! И аз обичам да купувам местни занаятчийски работи, камбанки, корабчета, маски и статуетки. Обикновено носим местни лакомства за приятелите.  

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

maik, страхотно настроение създава стената ти...  

да, наистина идеята се оказа чудесна. уви, вече забравяме кое откъде беше - свирките ме объркват например, защото са 3-4 почти еднакви на външен вид, но от различни места. трябва да събера сили и да ги надпиша, докато още има шанс да си спомня детайлите. много е досадно обаче почистването им. и пребоядисването на стената също е нелека работа - едно на ръка, че първо снимаме, за да знаем кое къде да окачим като свършим, и второ, налага се да боядисваме с малка четка, за да заобиколим и оцветим прилежно всяко гвоздейче. не беше лесна работа да сменим цвета от син на зелен с всичките тия гвоздейчета, вярвай ми :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

И аз купувам магнити. За подарък избирам по традиционни модели, но за моя хладилник и за приятели, които са на моя акъл, търся по-необичайни неща - задължително трябва да има автентична история или добър виц в картинката. Видяла съм много сергии с магнити, но рядко откривам каквото търся. Най-добрите ми находки са тези:

 

от Виена - няма кенгурута в Австрия

post-1758-0-26858400-1405523096.jpg

 

от Прага - моята сметка от Прага

 

post-1758-0-37613900-1405523228_thumb.jpg

 

Може би за последното трябват малко обяснения: човечето е Швейк, след първите илюстрации на Йозеф Лада към романа на Хашек сега така рисуват Швейк, сигурно портретът му ви е познат от табелите на туристическите ресторанти "При Швейк", а практиката да се отбелязват поръчаните бири (една чертичка = една бира) е все още жива в по-обикновените кръчми в Чехия.

 

Напоследък започнах да си купувам и картички със стари фотографии - идеално съотношение: ниска цена - висока стойност (за мен, обичам историята) - ниско тегло и малък обем. Заглеждам се и по стари картички отпреди войната, кичът от това време е умилителен. :rolleyes:

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
  • 2 седмици по-късно ...

А , ние имаме няколко правила :) :

Цена - до 30$

Материя - естествен материал - дърво, камък , глина, пера, рога , кожа и т.н.

Естество - задължително да е свързана с нещо уникално от мястото на което сме - например : дървена маска на главите в Ангкорват или индианска каменна томахавка ( репродукция , то се знае :) ) , масайско копие , купено от ръката на местен масай докато си пасе кравите...

И не купуваме нещо от рода на гипсова или пластмасова отливка на нещо....

Редактирано от МАРИН МИТЕВ
Връзка към коментар

обаче си имаме стена на пътуванията, което ще рече, че от всяка държава, където ходим, купуваме поне х 1 сувенир, който закачаме на стената. понякога и 2, ако мястото е екзотично. в началото купувахме просто шаренийки, които са ни грабнали окото, но сега гледаме нещото да е автентично - дялкана от индианец глава, чадърче от ръчно правена оризова хартия, изкована стаРа метална лъжичка от магазин за стари вещи и т.н. ето стената до преди година време - снимах я за един пътепис. сега има повече неща :)

 

Благодарение на пътеписа ти в Перу си купихме много хубава маска от червено дърво от оня пич в Паракас, който дялка до плажа. Беше го похвалила. Та вече си имаме няколно маски в детската стая от различни пътувания.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 5 седмици по-късно ...

Като стане въпрос за сувенири - аз съм човекът :).

Започвам от бордните карти, минавам през всички билетчета, карти на градовете, брошури и въобще всичко което ми е попаднало при пътуването. После преминавам на задължителния магнит, чаша и малка чинийка, а да не забравя и задължително монетки /от тези дето се мачкат или целите със забележителностите от автоматите/, задължително и картички /опитвам се в последно време да ги огранича до 2-3 от едно място, но е многооооо трудно/. От доста места имам и фигурки с някоя забележителност, малки шишенца с традиционен алкохол, камъчета от тук и там, тениски, задължително по някоя фигурка с животинче от всяка зоологическа градина в която съм била ... мога да продължа и още но ще стане досадно :rolleyes:. Често с приятели се шегуваме, че съм Голям Плюшкин /относно сувенирите/, но какво да направя всеки сувенир си има скъп спомен свързан с него и не мога да се разделя с нито един от тях. Спасява ме единствено факта, че имам възможност да си позволя да пътувам едва от около 7-8 години и то не повече от 1-2 пъти годишно иначе май апартамента ще трябва да сменям :lol:.

И между другото имам и няколко кибритчета с които мисля че ще успея да се разделя за да отидат в колекцията на Фичо.

 

Е това ми харесва. Точно като мене. И аз нося почти всичко - магнити, картички, марки, монети, банкноти,чинии, чаши, тениски, картини, дървени фигурки, карти, билети, камъчета, пясък, мидички, дърворезби, различни фигурки, бе каквото може да е сувенир и да е евтино...  Повечето неща ги оформям в една голяма папка за всяко пътуване и така ми стават скъп спомен за поколенията....

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 3 седмици по-късно ...

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.