дневник Северна Корея / Китай - 03 Септември, 2014

[Iceman]

много съм навит на Северна Кореа , жалко,че късно открих форума,със сигурност щях и аз да съм там ,така искам и аз да усетя каква е атмосферата на изолацията .За мен е голям интерес живота там .Ако някой ще прави нови планове за Северна Кореа и  Китай  пишете ме и мен :) ама ще е добре да хванем и някой интересно събитие на площада ,някой помпозна манифестация , да ги видим от близо как се подреждат като по конец ,и как жените им маршируват с пълно бойно снаражение,многооооо ма кефят  

[Георги Матеев]

Преди малко изпитах неочаквана муза и продължих пътеписа за Северна Корея. Който е пропуснал първата част може да я прочете на предната страница.

 

 

05 СЕПТЕМВРИ 2014, ДОХА-ПЕКИН

 

След 7-часов нощен полет на претъпкан до козирката Боинг 777-300 най-сетне се добрахме до Пекин. От въздуха се разкриваха интересни гледки.

 

 

Кацнахме на терминал 3, който изглеждаше меко казано космически, летището наистина има невероятно красив дизайн. Това обаче не попречи да си чакаме багажа цели 80 минути. Шатълът от хотела пък се забави с още 'само' 90 минути и повисяхме стабилно, мърморейки под носа си. Явно никой не си даваше зор за нищо, но решихме да свикваме и да приемаме нещата с усмивка.

 

 

В късния следобед пристигнахме в Super 8 hotel, който изглеждаше напълно прилично като за цена от $18.

 

 

ИМАШЕ ИНТЕРНЕТ (ура!), макар и доста поорязан, но беше по-добре от нищо. Никъде нямаше и буквичка на английски, но за сметка на това рецепционистката знаеше цели 7 думи. Доста мучахме и ръкомахахме докато се разберем, а Ники беше отегчен до безкрай

 

 

След настаняването излезнахме из квартала, който странно много приличаше на Люлин. Бяхме буквално единствените не-азиатци в района и всички ни гледаха изключително учудено. След кратката разходка, при която констатирахме, че няма нищо интересно за разглеждане, потърсихме нещо за хапване. Нямахме огромен избор и се хвърлихме в някакъв произволен ресторант до хотела.

 

 

Oпитът ни за вечеря обаче претърпя пълно фиаско и на моменти беше откровено забавен. Съвсем очаквано менюто имаше само китайска версия, а знанията по английски на иначе симпатичната собственичка-сервитьорка се изчерпваха с точно една дума: "бийф". Интересното е, че не беше чувала за "чикън" и не ме разбра дори когато изкудкудяках и размахах "крила". Здраве да е, ние и без това бяхме в експериментално настроение и решихме да поръчаме ориентирайки се по нелошо изглеждащите картинки. Грешка!

 

Резултатът:

 

"Свинското на парченца" се оказа нещо неопределимо между патладжан и тиквички. Въобще не ставаше.

 

"Пилешките хапки" май бяха пържена тиква на лентички. Или морков. Или пъпеш. Така и не разбрахме.

 

 

Супата... ах тази телешка супа... Представете си изненадата, когато вместо очакваната порция за един човек ни донесоха огромна 2-литрова купа. Без да преувеличавам 4-членно семейство спокойно можеше да се нахрани с тази супа. 2 пъти. Дотук добре и аха-аха да се зарадваме, но уви - някаква неизвестна силно смърдяща подправка правеше супата абсолютно неядлива и с погнуса я бутнахме встрани.

 

 

Оризът обаче беше... просто ориз! За наше огромно щастие

 

А да... според Ники и бирата беше нормална.

 

 

Останахме кажи-речи гладни и направихме важен извод: повече на картинки в Китай няма да вярваме.

 

След вечеря нямаше какво повече да правим и се прибрахме в стаята за да поцъкаме малко в интернет. Трябваше да отпочинем хубаво, тъй като на следващия ден предстоеше голямата тръпка - полет от Пекин до Пхенян и влизането ни в Забранената земя.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

[Георги Матеев]

Ето бонус едно кратко видео от приземяването ни в Пекин.

 

[Евгени Димитров]

Някои дребни неща не бяха включени в цената на екскурзията - като например букетите, билетите за цирка, DVD-то с филма дето ни правиха и тн.

 

Имаше немци, швейцарец, шотландци, канадци, американци и австралийци. Обичайните заподозряни

Уау, и американци! Много интересно. Тях пък как са ги пуснали там? Като знам какви са отношенията между Сащ и Северна Коря. Аз, миналата година като влизах в Сащ през Шарлът, оная като ми видя печатите от Куба и направо пощръкля. Направи така, че а си изпусна следващия полет. 

Към Георги Матеев, препоръчвам Ви една книга за Северна Корея на американската писателка Барбара Демик "Химн на смъртта"

Редактирано 3 януари, 2016 от Evgenikd