Как финансирате пътуванията си?

[Дани Магелани]

преди 16 часа, Брани каза:

И да се оженя не мога да си позволя!

На къде отива тоя свят? И в частност властта в сянка.

Я пак си помисли! Трябва да се раждат магеланчета! В магеланската общност не може да допуснем депопулация!

 

А относно темата - откакто съм в Магеланци все съм без пари, с поизточени карти.

И преди пътувах, но някак успявах да финансирам и ежедневието и пътуванията, без затруднения. Сега, благодарение на форума, изкушенията много нарастнаха, а заплатата ми не мърда.

Трябва май да отворим тема за финансовата самодисциплина и зависимостите от изкушаващи оферти за пътуване. 

Но поне съм осъзнала проблема, а това е първата стъпка за решаването му. 

Редактирано 24 юни, 2017 от Dani Magelan

[Дани Магелани]

На 20.06.2014 г. в 19:38, stanimir каза:

 

 

Aбе моите са по-млади , но какво мрънкане падаше в началото ...

 

"Къде , Лондон ли  ? Е нали беше там не ти ли омръзна ? Яд ме е , че само си профукваш парите"

 

 

Чак като се прибрах им казах , че съм ходил дотам 

И моята майка, също. Да ми е жива и здрава! 

Вече само казвам, че заминавам и не обяснявам къде. Или не казвам, ако е за по-кратко. 

След време разбира, но подавам информацията на порции, за да не се стресира.

За нея, и на 50, аз си оставам дете. 

Добре, че синът ми не ме контролира. 

[Crazy Horse]

Когато бях студент работих едно лято в една туристическа фирма в Отава и един колега със супер чувство за хумор ми каза, че при него дошли семейство с 2 деца на по 10-12 години и башата казал - ами, чудя се много дали да идем цялото семейство до Дисниленд или да използвам тези пари за да построя втора баня на лятната ни къща. И колегата му казал - Ако заведеш децата си до Дисниленд, те вероятно ще си спомнят това пътуване цял живот. А, от друга страна, помисли, след 10-20 години нима очакваш децата ти да казват - още помня, когато тате построи втора баня на вилата, уаааау, беше супер.

Но, всичко е въпрос на приоритети. Дъщеря ми е на 2 годинки и половина и вече навъртя 10 полета. 
Аз имам допълнителна работа като екскурзовод лятото и каквото изкарам от нея, отива във фонд пътешествия. Но, за Европа няма какво толкова да се пести, просто следя промоциите на нискотарифните компаниии. За по-далечните дестинации следя също промоции, error fares като за Намибия или разчитам на академични конференции, които напълно или частично се финансират от университета. Още като студент се възползвах от тези схеми. Като си харесам някое място и активно търся конференция там. И така уж само с академична цел стигнах до Хонолулу, Пиза, Голуей, а това лято и до Австралия  ще стигна, надявам се. Това, което помага също финансово е, че жена ми иска само да пътува из Европа, а на академични конференции ходя сам. Но, общо взето, ако човек има желание, намира начин. 

[Zaro]

Преди 1 час, Crazy Horse каза:

 а на академични конференции ходя сам

И като настанаха едни академични времена... 

[MARTiNSHO]

Брех, каква тема сме имали... Пътуванията винаги са ми били страст, от много малък започнах да ходя в Гърция първоначално с нашите, а след като станах на 16 и сам (с приятел, който е пълнолетен). От тогава не съм спирал да ходя колкото е възможно повече навсякъде. Никога не съм разчитал на друг, освен на мен. От малък работя и си изкарвам парите сам. Дори след като станах на 18 и подписах първия ми договор съм работил и частно и по този начин с добър money management успявам да пътувам бая. Като цяло доходите ми са от заплата + частна работа, някоя друга далаверка. За съжаление, нямам апартаменти, които да давам под наем, собственият ми бизнес е прекалено малък (все още) и така... с много плануване, много проверяваме, учене на далавери за евтино пътуване и т.н. нещата се случват.

[baiKolio]

Радвам се, че намерих темата. Успокоява ме, че не сме само ние с подобни терзания... тотален ремонт на банята ( с която понаводнихме съседите вече веднъж ) или поксипол на ваната и Италия, няколко пъти .  Дограма на терасата, събаряне на стени и дувари, местене на кухня и всекидневна срещу Тайланд и Камбоджа. Странно, но изборът всъщност се оказа ... лесен

 

Иначе, на въпроса - от собствения си джоб с работа.

 

... викат ми "майсторе", сигурно щото не ми знаят името ама като ми гледат майсторлъка ... парите си ги изкарвам с ръцете си, с мерак и акъл... И за двайсетте години през които се занимавам с това разбрах, че с майсторлък богат не се става. И още нещо разбрах - съдбата няма да ми поднесе имане наготово, няколко пъти се опитва ама не и се вързах ...И аз както повечето братя по съдба и диагноза тук съм пренаредил приоритетите си, оставяйки материалните придобивки на заден план. Преди сменях колата средно на 3 години, мебели, картини, плазми, телефони, лаптопи, таблети... скрап. Хлапетата поотраснаха, вече знаят че счупят ли някоя електронна джунджурия остават без нея или си я купуват сами със собствени пари покрай празниците. Че даже отвреме на време се включват към нас и с финанси, колкото им се откъснат може и да е малко, но пък от сърце

По кръчми/ресторанти ходим много рядко, абе почти не ходим. Сега като се замисля ходим по-често на кръчма по чужбинско отколкото у нас Напоследък заплатата на половинката се добавя към лептата за попълване в гратисния период на липсите в КК след поредното забягване на някъде. Открихме топлата вода! Можело и да я спестяваме, значи Ама първо трябва да спрем да я влагаме по предназначение

И на мен, като на Станимир, като ми звънят познати първо ме питат дали мога да говоря и в България ли съм

 Като видни прахосници родата на жената ни е изключила от завещанието си. А тези, които не ни бяха изключили от моя страна? ...от тях наследих дългове към федералния бюджет на Германия, да му и късмета... Бабите са приготвили едни пари и ги стискат за хлапетата Не смеят да ни ги поверят, то и ние не се натискаме де. Ама се пробвах, поразходих бабите по света, белким поомекнат малко, тц! Добре, че поне свикнаха и не мрънкат вече. Само питат къде и за колко време като им завръчваме децата и кучо

 Вече дори не обръщаме внимание на коментари на хора, които доскоро смятахме за близки приятели, от сорта - "не се спряхте, бе! От 'де толкоз пари?!? ... то ти е лесно - удряш катинара и тръгваш" , обаче напоследък се усеща и завист, неприязън ...

Как да му обясниш на такъв, че ценностната ни система се е оказала тотално различна и затова сме се отдалечили, а не сме станали голямата работа и виж ни къде и колко обикаляме и харчим, и вече няма да трошим пари заедно по пицарии през вечер, и не им се връзваме на акъла за обувките и чантите от Н-стотин кинта, нито пък за новата кола.

Но пък покрай пътуванията освен света открихме и с колко негативен баласт сме се натоварили в ежедневието и в обкръжението си... Та лека полека поразчистваме по малко .  Опитваме да започнем наново, изграждаме приятелства с хора които ни разбират и са на нашия хал и акъл...

 

И уж краставите магарета се надушвали през девет дерета... или деретата у наше село са голеееми, или магаретата кът... шИ взема да свикам една локална сБирка на Бирка веКе !

Редактирано 24 юни, 2017 от baiKolio

[Asya Assenova]

От заплата, бонуси и извънреден труд. Нямам нищо против да работя на националните празници, както и правя,  защото тогава възнаграждението е доста по-добре и после тези пари  отиват за пътувания. Понеже у дома предпочитаме да пътуваме през пролетта и лятото и по тази причина пътуванията ни са предимно едно след друго с много малък интервал между тях, обикновено ме питат дали продължавам да работя. Същото е и с дъщеря ми:) За съжаление спонсори няма и ако искаме да пътуваме, трябва да се работи здраво За нас всеки ден отпуска, който не е прекаран в пътуване, е  загубен. Не си падам по вещите, стават ми дрехите отпреди 20 години и в този ред на мисли харчовете ми са малки. Нямам кола и никога не съм имала, ходя и се връщам пеша  от  работа /около 30 мин./ и не съм чревоугодник. Обичам простичките неща за ядене - препечени филии, сирене, домати, но от бира не се лишавам:)  Като гледам колегите, имат доста разходи за коли, застраховки, бензин,  тежки обеди по време на работа и т.н. Аз всичко инвестирам в пътувания.

[Topfly]

преди 17 часа, Radnev каза:

Въпросът, който е задала авторката на темата и мене ме е мъчил!

Излиза, че всички от заплатки пестят, пък като гледам някои хора къде ходят и колко държави са обиколили, тез заплатки са си живи заплатища!!!

Всичко е въпрос на приоритети! Това че изкарваш много не е гаранция, че ще може да си вържеш финансите. Някои не успяват да се справят финансово дори с десетки и стотици милиони долари приходи! Най-пресният пример е фалиралият тенисист Борис Бекер цък

 

Други успяват обаче да обиколят света с минимален бюджет. Унгарците Арпад и Зита направиха 4 годишна обиколка на света с велосипед с бюджет по 5 евро на човек на ден. цък Това са 7300 евро за 4 години на човек!!!  По време на пътуването са имали доходи единствено от 3 месеца работа в Нова Зеландия и минимални рекламни приходи от писане на блог. Други хора с толкова пари си купуват една таратайка и постоянно се оплакват колко е скъп бензина сервиза и т.н.

 

Като студент аз лично обиколих цяла Европа с влаков билет Inter Rail. За няколко стотин евро стигнах чак до Мароко, като спах във влак, на палатка и в евтини хостели и т.н.

 

Когато почнах да имам по високи приходи обаче си запазих навика и в ежедневието да съм пестелив. Кола си купих чак когато ми се родиха децата, но и до днес се двуумя за ползите и недостатъците на покупката. Със сигурност напълнях с 10-15 килограма и станах по мързелив. В същото време виждам, че много по богати нации, като норвежци, датчани, холандци и т.н. карат децата си с велосипед и при много по неблагоприятни атмосферни условия:

 

 

 

Майки и бащи каращи децата си с велосипед могат да се видят масово в Норвегия дори и над полярния кръг...

 

Ако се откажат от цигарите и колата много българи биха могли да си позволят доста сериозни пътешествия, но явно не това им е приоритета в живота... Замяната на ходене по заведения с домашни купони и готвене вкъщи също могат да доведят до сериозни съкращения на месечния бюджет и освобождаване на пари за спестяване, пътувания и т.н. Имам доста познати, които са сами и въпреки това харчат доста повече за храна от нашето четири членно семейство, защото ежедневно се хранят само по заведения.

 

Много е важно човек добре да си нареди приоритетите в живота и да не робува на на различни предразсъдъци, че нещо му се полагало и не можел без кола, цигари, таксита, собствено жилище, петзвезден хотел и т.н. Ако можеш да изкараш достатъчно пари за да може да си позволиш всичко, няма проблем, но ако не може трябва да си да се приоритизира. В повечето случаи масовата публика си слага лоши приоритети и съответно остава недоволна от живота който живее.

 

 

 

 

[tch]

Абсолютно съм съгласен с това, че всичко е въпрос на приоритети, но залитането в двете крайности- всичко да се дава само за материални "блага" или само за пътуване също не е особено оправдана. Вземането на кредит за покупка на плазма или за отиване на почивка са еднакво безотговорни за мен, но кой ли съм аз да съдя хората

А за това за колите може да се приложи само ако живееш в някоя държава с добър градски транспорт или ако си в България и нямаш деца. И противно на мнението в Западна Европа хората притежават повече коли от колкото в България цък

Пожелавам на всички приказни пътувания!

[Topfly]

преди 8 часа, tch каза:

Абсолютно съм съгласен с това, че всичко е въпрос на приоритети, но залитането в двете крайности- всичко да се дава само за материални "блага" или само за пътуване също не е особено оправдана. Вземането на кредит за покупка на плазма или за отиване на почивка са еднакво безотговорни за мен, но кой ли съм аз да съдя хората

А за това за колите може да се приложи само ако живееш в някоя държава с добър градски транспорт или ако си в България и нямаш деца. И противно на мнението в Западна Европа хората притежават повече коли от колкото в България цък

Пожелавам на всички приказни пътувания!

Взимането на кредит за потребление не е правилно приоритизиране на харченето, а харчене на пари които ги нямаш. Взимането на кредит може да се оправдае единствено за купуване на имот, почване на бизнес или за животоспасяващи процедури. Всякакви други кредити доказано намаляват парите с които раполагаме, защото освен кредита трява да връщаме и лихви. Това няма нищо общо със залитането в крайности към купуване само на материални блага или само пътуване. Докато не взима кредит, всеки човек за мен е най-правилно да харчи парите си според собствените си приоритети. Познавам хора, които нямат телевизор, кола, таблети и т.н. и въпреки това живеят много щастливо. Има монаси, които се лишават от всички материални блага, освен яденето и това пак не ги прави нещастни, а напротив.

 

Що се отнася до колите, не съм съгласен, че само наличието на добър градски транспорт може да е алтернатива за ползването на кола. Жителите на много западни градове показват, че основната алтернатива е придвижването с велосипед! 52% от жителите на Копенхаген, които живеят и работят или учат в рамките на града се придвижват с велосипед!

 

Коли на запад имат и ползват основно живеещите в провинцията, докато в България е точно обратното. Застаряващото население по селата нямат собствена кола, докато градското население се придвижва основно с коли.

 

Ако 52% от богатите жители на Копенхаген могат да си позволят в дъжд, сняг и вятър да ползват велосипед, защо значително по бедните жители на българските градове трябва да избират много по скъпия и неекологичен начин на придвижване? Проблемът е основно в “чипа на българите“. Веднъж лично бях свидел как една 20 годишна девойка си говореше с приятелката в един чисто нов и много модерен тролей в София: - Ех, веднъж да взема книжка, никога няма да ползвам градски транспорт. Ще си пусна музиката в колата и само ще им махам с ръка на лузърите в тролея!

Вместо да си мечтае за пътуване до Нова Зеландия или Перу,  тази млада девойка си мечтае да има кола с която в задръстването да може да се придвижва на разстояния от 5-10 километра... Кой и е виновен за изкривените приоритети?

[bad kid]

Въпросът е и да има вело алеи обаче, в нашия квартал има тротоари 1-1,5 метра

които половината са вело алея, не се ползват много, но ако непрекъснато минават велосипеди, пешеходците, трябва да слезнат от тротоара...

[Topfly]

Ето няколко снимки как се придвижват богатите жители на Копенхаген през зимата:

 

 

С велосипед зимата с придвижват не само обикновенните хора, а дори и датската принцеса Мари, която редовно кара с велосипед близнаците си в училище:

 

http://www.dailymail.co.uk/femail/article-3427493/Crown-Princess-Mary-braves-snow-cycle-children-school-bitterly-cold-Copenhagen.html

 

 

[bad kid]

В Копенхаген не съм ходил, но в Амстердам си спомням, че велоалеите бяха широки 2-3 метра. В София няма отделни ленти за автобуси и трамваи, а за велосипедите....

 

Как по тая алейка ще отиват сутрин няколко стотин души на работа?

 

 

[Topfly]

преди 6 минути , bad kid каза:

Въпросът е и да има вело алеи обаче, в нашия квартал има тротоари 1-1,5 метра

които половината са вело алея, не се ползват много, но ако непрекъснато минават велосипеди, пешеходците, трябва да слезнат от тротоара...

Велоалеята по тротоарите е възможно най-опасният начин за каране на велосипед в града. Автомобилистите не очакват от тротоара да изкочи бърз велосипедист и съответно често стават катастрофи. Много по безопасно е велосипедистът да се движи до колите на пътя, където автомобилистите го виждат. Новите велоалеи в цял свят в централните части на градовете се правят на уличното платно до автомобилостите. Само извън градовете, където автомобилите се движат по бързо е по безопасно да ползваш отделена от пътя велоалея.

[bad kid]

Ама то е безумно, но както казах в София дори няма отделни ленти за градския транспорт, не виждам реално как някога ще се стигне до изграждане на нормални велоалеи...

Да не говорим, че тия тротоарните зимата са чисти единствено когато се стопи снегът.. Ако са до платното чистенето ще е лесно...

[Topfly]

В момента, bad kid каза:

Ама то е безумно, но както казах в София дори няма отделни ленти за градския транспорт, не виждам реално как някога ще се стигне до изграждане на нормални велоалеи...

Това е абсолютно измислен аргумент! Без абсолютно никакви велоалеи велосипедистите могат да си се движат заедно с колите, като в града това е най-безопасният начин за придвижване. При по голям велосипеден трафик за сметка на едното платно, тротоара или мястото за паркиране на коли може да се изгради и отделно платно за велосипедисти, но това абсолютно не е задължително.

 

 

[МАРИН МИТЕВ]

За финансирането - може би ще е полезно да споделя, че нашия семеен бюджет е много строго разпределен! Имам си една екселска таблица, с отделни графи - приходи ( заплати, бонуси и прочее) и втора - разходи ( наем, седмични, режийни, транспорт, децата и т.н.). Перото " разходи " е доста подробно - което помага да не се лишаваш от почти нищо.Всичко, което остане като разлика, се калкулира като "спестени" и те се разходват,  съобразно желанието и нуждите. Които включват и пътуванията. Предимството е, че така човек може да види приблизително,  колко ще спести за година/и напред и да си планира внимателно нещата. Но има и една особеност - планът се спазва желязно! Т.е. ако имаш планирани, примерно 100 лв за храна на седмица, се включваш в тях - готвиш, месиш и т.н. Не, до крайност разбира се, но по възможност максимално точно. Знам че изглежда страшно, но не е чак толкова  ! И ако от някъде дойдат, неочаквано, повече пари, то те се прибират направо във фонда! Това е нашият "ключ" към палатката. И както вече казах преди, в къщи, пари за цигари, маркови дрехи и вещи не даваме, а ресторантите са сведени до "по повод". Живи и здрави на всички!

[jungfraujoch]

Много интересна и полезна тема!След като прочетох всички мнения,споделям и моето.

Пътешествията са ми приоритет,но не единствен.

Обичам чисто женските удоволствия-маникюр,педикюр,масаж.Ходя всеки месец и смятам,че това не е глезотия,а потребност.Защото когато съм здрава,поддържана физически и психически,съм пълноценна!За себе си и съответно за хората,на които съм необходима.

За да се чувствам добре имам нужда от духовна храна-театър,кино(по-рядко),концерт.Обичам да си купувам книги,които разменяме с приятели и познати.Удоволствие за мен са срещите с приятели-било то в парка,пицария или хубава сладкарница.Важното е да сме заедно.Зареждам се позитивно с хората,които ме обичат и уважават.Никога не отказвам подобни срещи.Дрехи не купувам,имам достатъчно.Обичам да правя подаръци.С повод и без да има такъв.Това ме радва много.На семейството и на най-близките,на колегите.Обикновено пари,с които подпомагаме фонд Пътешествия.Около мен всички пътуват,кой повече,кой по-малко.

Всичко това е разход,който си позволявам.

Домът е най-важното място за мен.И се старая да го поддържам и ремонтирам от време на време.Разбира се с помощта на семейството ми.Прибирайки се у дома, имам уюта и спокойствието и заделям средства за подмяна на стари мебели(много рядко) и освежителен ремонт.

Не купувам ненужни и излишни вещи.Но и не мога да си представя,че ще лиша душата си от важни за мен неща.Горепосочените.

Точно като @Childish кредите са непонятна тема за мен.Разпростирам се според чергата си.

Пътувам 2-3 пъти годишно.Изключително качествено,без лишения от рода на това там го имаше за 2 евро,пък аз го взех за 3.

Посещавам всичко,което съм си набелязала и се съобразявам само с времето-да ми стигне за повече неща.

Уважавам всяко едно мнение,относно финансирането на пътешествията.

@desislavna много хубаво го е написала.Цитирам- Човек все прави някакви компромиси, за да е щастлив.

А щастието,независимо кой как го разбира, както и здравето, са най-важни за всеки човек на тази планета.

Редактирано 30 октомври, 2018 от jungfraujoch