Хумор

[Фил]

Старата еврейка  на смъртно легло. Седи до нея Моше, а тя му продумва:

- Моше, не мога да си ида от този свят, без да ти призная греха. Детето ни не е от теб!

- Но как така не е от мен? А от кого е?

- От Соломон. Исках детето да е красиво, и отидох при него.

- Но той никога не би бил с теб! Прекалено хубав е!

- Знам... платих му.

- Платила си? А от кого взе парите?

- От теб...

- Е, значи детето си е мое!

[iaia_mama]

[Eva eva]

[stanislavpp]

[master_of_germs]

 

...

 

 

...

 

[stanislavpp]

    “  Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиният.
Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.
Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на "Война и мир", двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:
Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече мен. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише "Изчакайте". Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :" ...Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно....". Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа "Изберете си кафе". Избирам "Много силно. 2 чашки". Отново пише "Изчакайте" и бръмчи с чревцата си.Аз чакам.."..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно". Побръмча и пише "Препоръчвам да намалите количеството кафе!". Вежливо му казвам" Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!". Роботът побръмча още малко и написа" Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!".
Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната "Война и мир" и на 876 страница намирам точката "Регулиране на кафемелачката" . Регулирах я. Натискам бутана, а роботът пише" Долейте вода".
ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва" Изплакнете чашата".
Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: "А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мил съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! "Изплакнете чашата".
Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах целият. Подозирах, че ще ме накара да го направя.
Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих "Война и мир". На 458-а страница намерих функцията "изплакнете чашата". Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа "Изберете си кафе".
Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. "Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе".
Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!
Роботът побръмча и написа "Изплакнете чашата"
Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?
Роботът побръмча малко и написа "Изключено" и спря.
Стоя в средата на кухнята по бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши…”

[oli_mali]

Търся стари македонски монети, буквар на македонски и история на Република Македония.....

[jungfraujoch]

[stanislavpp]

Преди няколко вечери си легнахме с жена ми и се приготвихме за сън. Имах голямо желание да правим с*кс и започнахме да се докосваме под завивките. Искам да отбележа, че любовната игра не беше едностранна, а взаимна. Скоро вече бях много възбуден и тъкмо да пристъпя към действие, жена ми ми каза: „Скъпи, не ми се прави с*кс! Искам просто да ме гушкаш!„ , на което аз успях само да я погледна въпросително в очите с много учудено и неразбиращо изражение на лицето. „Вие, мъжете, не може да разберете с*ксуалните потребности на жените! Имам желание само да се сгуша в теб!„ . Тази нощ не правихме с*кс.
На следващия ден излязохме с жена ми на пазар в един огромен търговски център. В един елегантен и скъп бутик тя премери дузина прекрасни рокли и всички и стояха превъзходно. Милата ми съпруга не можеше да избере измежду три от тях. Тогава неочаквано, дори и за мен, й предложих да вземе и трите. Трябваше да видите погледа й. В него се четеше почуда, щастие и вече се забелязваха малки искрици с*ксуална страст. Радостна тя ми каза, че за новите и рокли трябва да премери и няколко чифта подходящи обувки, които струваха около 500 лева. И тук отговорът, които последва от моя страна беше „Разбира се, скъпа!„ . Настроението и вече беше много добро. Искрите от преди половин час бяха прераснали в пламъци. Почти бях успял да разруша образа на тези безчувствени същества – мъжете! До бутика се намираше и едно бижутерско ателие. Жена ми се втурна в него и след минута излезна с прекрасна гривна с диаманти като от прави страстен поглед към мен и умолително зачака отговорът ми. Чу се още едно „да„!
В очите на съпругата ми се четеше вече животинска страст и образът на мъжете беше тотално променен. С всичките рокли, обувки и бижута тя се отправи към касата.
„Скъпа, знаеш ли, нещо нямам желание да купувам каквото и да е. Не ми се правят покупки. „Жена ми застина на мястото си и ме погледна учудено. Какво ли й минаваше през главата. На лицето и се четеше изненада, объркване и ярост. „Вие, жените, не може да разберете потребностите от покупки на мъжете! Искам просто да ме гушкаш!„

Последваха няколко много тежки дни. Вече отново спим в едно легло, но май няма да правя с*кс дълги години. Но чувството в онзи момент в търговския център е незаменимо...
 

 

[Coo]

[stanislavpp]

Не съм инженер , но….

 

 

[stanislavpp]

[bad kid]

[bay_kolio]

[stanislavpp]

[Polina]

Щирлиц се качва в самолет. Сяда, затяга си колана, поглежда угрижено за последно през прозорчето. Спуска сенника и се обръща към приближилата се стюардеса:
– Един коняк, моля!
– Свърши...
– Едно уиски, моля...
– Свърши...
Ясно, каза си Щирлиц раздразнено на ум, останалите 69 колеги вече са си сипали...

[stanislavpp]

 

 

 

 

[stanislavpp]

[master_of_germs]

 

............ 

 

[stanislavpp]

[bibi]

[Гост]

Когато бях в Япония!

 

[stanislavpp]

[master_of_germs]

 

[stanislavpp]