дневник Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия 2013

24 септември, 2014

Много интересно! Ако имаш време и желание, напише и за другите места, къдети си бил. Снимките са много красиви - особено ми хареса тази на металното цвете.

Благодаря за вниманието и комплимента, опитвам се да поствам два пъти дневно, а пък докъдето стигна

24 септември, 2014

22 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Остатъка от деня ни мина около Ла Монеда, после се качихме на метрото и се отправихме към апартамента за да можем да напазарим храна за 3-те дни престой.

На една от станциите на метрото имаше огромни портрети:

Като цяло в Чили си личи "здравата ръка" на правоохранителните органи. Около Ла Монеда имаше много силно полицейско присъствие, а в супермаркета до апартамента, който бяхме наели в Провиденсия видяхме двама гардове да влачат едно момче, хванали го под мишниците към една врата, водеща явно към вътрешни помещения, предположихме, че са го хванали да краде.

Апартамента, който бяхме наели:

Изгледи от терасите - Провиденсия и Андите:

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 24 септември, 2014 от FlyTraveler

25 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Втори ден в Сантяго, време беше за обичайният хоп-он, хоп-оф автобус. Мненията, които намерих по Интернет относно тази атракция бяха доста поляризирани, но на мен ми изглеждаше добре и купих билети по Нет-а. Имахме 2 опции - или да вземем автобуса от една спирка, която се намираше много близо до наетия от нас апартамент (като трябваше да слезем 3 спирки по-късно, където фирмата имаше офис и да обменим ваучера си за билети) или да вземем метрото до Plaza de Armas, и от там да вземем автобуса от първата му спирка. Спряхме се на втората опция, исках централният площад да е първото нещо, което ще видим при добра светлина сутринта. Оказа се, че сме наградени за допълнителното разкарване с наблюдението на още едно събитие - сутрешният развод / инструктаж на Carabineros de Chile.

До входа на метрото в Провиденсия видяхме на улицата пиано с надпис "Play me, I'm yours", после видяхме същите на още две места в града:

Plaza de Armas с катедралата и централна поща (влизахме вътре в катедралата 2 пъти, по-късно следобяд и на следващия ден, много по-красива е отколкото може да се предположи като се гледа отвън, интериорни снимки в следващи постове):

Площада е интересен, като освен катедралата има още няколко старинни сгради (пощата, един музей и други) в комбинация с модерна архитектура. Големият брой клошари ми се сториха сериозно респектирани от присъствието на карабинерите и противно на много мнения по Нета, аз изпитвах усещане за сигурност, което не изключваше обичайните мерки срещу крадци (докато единият снима, другият му "пази гърба").

Бонуса за ранното ни идване на площада беше сутрешният инструктаж на карабинерите. Строени на площада с респектиращ вид и немски овчарки (чинно застанали и те в строя) пазителите на реда си изслушаха инструкциите за деня и после се пръснаха да си изпълняват задачите. На Plaza de Armas имаше и конна полиция. Няма тън-мън като в Аржентина или Бразилия.

Намерихме спирката на тур-буса и се качихме на първият за деня. Оказа се, че така или иначе се налага да слезем на пазара (Mercado Central) след 2 спирки за да обменим ваучера с-у билети. Не ми приеха и предложението да направим пълна обиколка без да слизаме и при следващата такава да уредим билетите. Пазара си е сериозен туристически капан, туристите се тълпят предимно да хапнат пресни стриди и друга морска храна при сериозно завишени (даже и за не-ниският стандарт на страната) цени. Хитри викачи "те поемат" още от входа, но при мен просто са сбъркали адреса. Обменяме си ваучера за билети, една тоалетна за сметка на компанията (Turistik, тя е почти монополист в туристическите услуги в Сантяго) и обратно на спирката за следващия автобус.

Чудесно време, чуден чист и подреден град, истинско удоволствие за разглеждане. Няма ги атмосферата, архитектурата, културата и чара на Буенос Айрес. Лекичко стерилно (като в Канада или Германия, например). Ако изключим някои исторически сгради в старият център или Барио Белависта, градът е предимно модерен.

Академията за дипломати:

Hotel Espana:

Подножието и входа към Cerro Santa Lucia, един от двата хълма в града:

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 25 септември, 2014 от FlyTraveler

25 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Продължаваме обиколката с двуетажния туристически автобус, вече из модерната част на Сантяго.

Radisson в Сантяго:

Тази сграда носи звучното име на района, в който се намира (Torre de Vitacura):

Седалището на ЮНЕСКО в Чили:

Офис на LAN Chile (като че ли малко ми се вижда за HQ):

Красив жилищен квартал:

Всички снимки са направени от движещ се автобус.

* All photos (except the ones that are not under my posts) are copyrighted and can not be published without a written permission!

26 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Продължаваме с модерната част на Сантяго, все преди обяд и не сме слизали от автобуса.

Това ще бъде много кратък откъм текст пост, не виждам кой знае какво за обяснение около модерната част на града, а не ми се пишат общи приказки.

Marriott в Сантяго:

Кенеди Авеню (Avenida Kennedy):

Решихме да слезем от автобуса в квартала Белависта (Barrio Bellavista), където е доста артистично, доколкото може да се употреби този термин за Сантяго след пребиваване в Буенос Айрес, както и да се качим на хълма Сан Кристобал (San Cristobal) за гледки към града от високо. Ще разберете за тази част от пътуването в следващия ми пост, don't go away.

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 26 септември, 2014 от FlyTraveler

27 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Както споменах в края на предния пост, решихме да слезем от туристическия автобус в Barrio Bellavista с две цели - да се качим с funicular-a до върха на хълма Сан Кристобал, а по пътя дотам да поразгледаме този артистичен квартал.

Далеч съм от мисълта, че сме разгледали квартала в детайли, от това, което видяхме, като цяло ми хареса, имаше някои яки рисунки по фасади, но лекичко ми биеше на "култивирана" туристическа атракция или поне на мен така ми се стори.

Това например е автосервиз:

И малко детайли:

Други фасади:

Fast food joint:

След кратка разходка из квартала стигнахме до подножието на хълма Сан Кристобал и си купихме билети за funicular-a. Като отидохме до самото влакче обаче се оказа, че снимат филм (20 пъти връщаха двойка актьори, които трябваше да се качат във вагона, да си разменят няколко рекплики и да ги снимат как тръгват нагоре по баира. Отидоха си едно 40 минути в скучното занимание да наблюдаваме как снимат сапунка (то нямаше и какво друго да е, при вида на актьорите).

Разгеле, по едно време свършиха и ни пуснаха да се качим на вагона. По маршрута вървят две влакчета, като някъде по средата релсите се разделят за да може да стане разминаването. Има и една междинна спирка за зоопарка на Сантяго. Откакто започнахме да ходим на сафари, спряхме да посещаваме зоопаркове, освен ако не сме с дъщеря ни, разликата м-у наблюдение на животни на свобода и в клетка е огромна. Докато се изкачвахме щракнах и няколко панорамни снимки на Сантяго. За съжаление имаше силна мараня / мъгла и видимостта не беше добра.

Изгледи и от върха на хълма:

Ако човек се изкачи още малко по стълбите се стига до афмитеатър, малък параклис и 22 метрова статуя на Св. Богородица, гледаща към града:

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 27 септември, 2014 от FlyTraveler

27 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

След слизането ни от хълма Сан Кристобал, отново на хоп-он, хоп-оф автобуса до първата спирка за да "затворим кръга". По пътя видяхме Museo de Bellas Artes (музеят на изящните изкуства), но решихме да се задоволим само със снимка отвън.

Слязохме на Plaza de Armas и се изкушихме да се помотаме из центъра.

Човек няма как да не се чувства сигурен под зоркото около на Carabineros de Chile:

Влязохме в катедралата, където в момента течеше служба с музикален съпровод на хора и органа. Вид към входната порта с органа над нея:

Изглед в обратната посока (към олтара):

Тавана:

Смятам, че за входящо ниво дърт DSLR без триножник (на ръка), последните три снимки са си постижение.

Сградата на централна поща:

Модернистична статуя посветена на индианците в Южна Америка (сложили са там нещо от кумова срама):

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 27 септември, 2014 от FlyTraveler

27 септември, 2014

23 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

Още две красиви сгради в центъра на Сантяго. Първата просто не си спомням каква беше, мяза ми или на театър или на галерия (ако някой знае, да пише):

Клубът на военните пилоти:

На връщане към апартамента като излизахме от метрото чухме, че някой свири на "общественото" пиано и отидохме да послушаме малко. Младо момче свиреше нелошо първа част на соната "Апасионата" на Бетховен, а после изсвири и два етюда на Шопен. Предполагам, че беше студент, не звучеше като про, но не беше никак зле.

Малко нощни снимки от терасата на апартамента:

Последно решихме да не ходим до Валпарайсо на следващият ден, а да го прекараме в Сантяго, където беше много приятно през уикенда (без обичайните тълпи и блъсканицата из метрото).

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

27 септември, 2014

Благодаря много за фоторазказа (имам доста да дочета, но ще продължа на по-голям екран когато мога)

А аз си мислех да се изръся в Буенос Айрес сама ей така, както си знам. Ти сега малко ме плашиш, но сигурно е за добро...

27 септември, 2014

Fly, като пишеш, че си ползвал LAN Чили, нямаше ли различни цени за чилийци и други?

27 септември, 2014

Благодаря много за фоторазказа (имам доста да дочета, но ще продължа на по-голям екран когато мога)

А аз си мислех да се изръся в Буенос Айрес сама ей така, както си знам. Ти сега малко ме плашиш, но сигурно е за добро...

Аз малко съм прекалено мнителен, но не е зле просто да си имаш едно наум.

Fly, като пишеш, че си ползвал LAN Чили, нямаше ли различни цени за чилийци и други?

Нямам идея дали са различни цените, просто си купих билети от сайта им онлайн. Не си спомням дали искаха да се пише номер на някакъв документ или да се посочва националност.

27 септември, 2014

24 Ноември 2013. Сантяго де Чили.

По-голямта част от предиобеда посветихме на Museo de la Memoria y Los Derechos Humanos (музея на възпоменанието и на човешките права). Както бях споменал в началото на разказа за Чили, общественото мнение в страната е силно поляризирано относно новата история на държавата - преврата на Аугусто Пиночет и последвалият го период. Този музей представя тази част от населението, която е на страната на Алиенде и която осъжда Пиночет. Музеят е доста голям, всички изложени документи и изписани разкази ги има и на агнлийски, филмите, които текат имаха английски субтитри. Освен това си взехме и един от тези предварително записани аудио-гидове. По принцип живота ме е научил да не възприемам всичко, което виждам в такъв тип музеи като 100% чиста монета, защото по дифолт е ясно, че не представят фактите безпристрастно. Много от нещата ги знаех от преди, бях чел за тях или гледал документални филми, някои бяха нови за мен. Въпреки, че научих доста неща, това посещение (не само в музея, но и в Сантяго като цяло) не ми реши дилемата за моралната страна и практическия резултат от преврата. Дали Чили щеше да изглежда по-добре или по-зле ако Алиенде си беше останал на власт? Не знам. Това, което мога да кажа със сигурност е, че страната е много добре уредена и с много висок стандарт на живот.

Искаше ми се да видя и сравнително скромната музейна сбирка и от обратната страна на барикадата, но тъй като тя се поддържа от частна фондация, не можах добре да разбера дали е отворена в този ден и в крайна сметка решихме да минем през магазините за обувки из центъра (спешно ми се налагаше да си купя някакви обувки или сандали, че моите започнаха да се закъсват). Влязохме още веднъж в катедралата и се прибрахме в апартамента да изкараме остатъка от деня покрай басейна на покрива на сградата, където бяхме наели апартамент.

На следващият ден имахме трансфер до летището още по тъмно. Прекрасни пътища и никакъв трафик по това време. Имахме полет до Буенос Айрес, където за изключително кратко време трябваше да се предвижим от международното летище Езейза до вътрешното Аеропарк за следващият ни полет до Пуерто Игуазу.

Не можахме да снимаме толкова добре Андите от самолета, както на идване. Имахме по-кофти места над крилото и слънцето през повечето време беше фронтално срещу нас.

Сантяго се оказа изключително красив и приятен град за посещение и въпреки, че му липсва значимостта на Буенос Айрес и Рио де Жанейро, си струва да му се отделят 2-3 пълни дни.

За сега спирам разказа до тук, защото здраве и живот утре заминаваме за Танзания, че отдавна не сме ходили на сафари. Дано да имаме и късмета последните 4 дни в Занзибар да не е постоянно само дъжд, както го дават по прогнозите, че ни отиде та се не видя тропическото море за тази година. Ако не ме изядат лъвовете, като се върна ще продължа разказа за водападите Игуасу (от аржентинска и от бразилска страна), както и за уникалният Рио де Жанейро.

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 27 септември, 2014 от FlyTraveler

27 септември, 2014

Fly, като пишеш, че си ползвал LAN Чили, нямаше ли различни цени за чилийци и други?

Tова важи за вътрешни полети в Чили. А ако имаш комбинация - примерно идваш от друга държава и после вътрешен полет, е ясно, че си чужденец и те одират без колебание.

27 септември, 2014

Fly, като пишеш, че си ползвал LAN Чили, нямаше ли различни цени за чилийци и други?

A ти не си ли в Чили мислех , че си за края на септември ?

28 септември, 2014

Аз малко съм прекалено мнителен, но не е зле просто да си имаш едно наум.

Нямам идея дали са различни цените, просто си купих билети от сайта им онлайн. Не си спомням дали искаха да се пише номер на някакъв документ или да се посочва националност.

Tова важи за вътрешни полети в Чили. А ако имаш комбинация - примерно идваш от друга държава и после вътрешен полет, е ясно, че си чужденец и те одират без колебание.

A ти не си ли в Чили мислех , че си за края на септември ?

Хм,

аз се опитах да си купя билет Сантяго-Калама от lan.cl не нарочно, а просто не ми правеше впечатление, че е на испански. Бях си наресала двупосочен за 130 евро. След като си въведох всичко, вкл. номер на карта и пр., ми даде грешка. На lan.com цената беше над 850лв. Та летях със Sky Airline за 200 евро

Върнах се вече от Чили, нали ми беше кратко пътуването, но ще дам доклад като се прибера вкъщи в другата тема

28 септември, 2014

Хм,

аз се опитах да си купя билет Сантяго-Калама от lan.cl не нарочно, а просто не ми правеше впечатление, че е на испански. Бях си наресала двупосочен за 130 евро. След като си въведох всичко, вкл. номер на карта и пр., ми даде грешка. На lan.com цената беше над 850лв. Та летях със Sky Airline за 200 евро

Е да де, ако имаше чилийска карта щеше да мине. Доколкото знам, проверяват на летищeто и ако нямаш чилийско ID и си успял да вземеш евтината тарифа, доплащаш. Ама това вече го бистрихме някъде.

28 септември, 2014

И аз така проучих в Tripadvisor . Същото е и за полетите в Аржентина.

Дори да успееш да купиш на летището искат да доплатиш разликата ако нямаш чилийски/аржентински паспорт.

Имало разни трикове да излъжеш системата и да те качат , но е много несигурно и не си струва.

15 октомври, 2014

Виждам, че добре сте си поприказвали в моя дневник докато ме е нямало, та викам да продължа разказа, че не обичам недовършени работи Изкарахме невероятно в Танзания и ако ми остане време ще напиша и за това пътешествие. Ако от 16-те парка / резервата с диви животни в Африка, които съм посещавал до момента трябва да избера само един, то това би бил Руаха.

25 Ноември 2013. Ранен полет от Сантяго до летище Ezeiza в Буенос Айрес, трансфер до летище Aeroparque Jorge Newbery и полет до Пуерто Игуазу.

Много ранно ставане и трансфер до летището в Сантяго (трансферите от/до летище взехме от компанията, от която наехме кондото). Хубавото на тези ранни трансфери е, че няма никакъв трафик. Както вече поясних, Чили не прилича много на останалата част от Латинска Америка - пътищата са прекрасни, летището модерно и уредено.

След прекрасните изгледи към Андите по време на полета на идване се бях наточил отново за снимки, но този път късмета не беше с нас. Първо, че седалката ни беше над крилото, второ, слъцнето изгряваше точно от нашата страна и не ставаше за снимки. От тогава започнах да смятам и този фактор като избирам седалки.

По едно време самолета леко обърна посоката и успях да снимам това, но като цяло беше слаба ракия в сравнение с полета на идване:

Малко бяхме на тръни, защото имахме само час и половина м-у пристигането на летище Езеиза и следващият полет, който обаче излиташе от летище Aeroparque. След кацането моментално взех трансфер от едната от двете компании за трансфери, които имат гишета на летището, като предварително ги питах дали имат готова кола. Времето в Буенос Айрес беше дъждовно този път, но нямахме нищо против да видим града отново.

Летище Aeroparque Jorge Newbery е като една голяма автогара. През какви ли не летища съм минавал по света, но толкова ужасно обслужване никъде не съм виждал. От този момент нататък винаги гледам какво пише на тага, който ми слагат на багажа при чек ин. Дават бордова карта на която пише един гейт за отвеждане към самолета, на таблото пише друг гейт (това нормално), но като отидохме на гейта, който пишеше на таблото се оказа, че не е и там, ами на трети гейт, който не беше съвсем близо. Попитах една служителка защо така, тя направо си ме напсува на испански

Качихме се в крайна сметка на самальота (A320 на LAN Argentina, всички билети на континента ги бях взел с LAN, с изключение на отсечката Foz do Iguacu - Rio, която беше с TAM). Шегувах се с жена ми, че всички авиокомпании, които ползвахме за това пътуване без Air France са трибуквени - KLM, LAN, ТИМ.

Летище Aeroparque, града и Рио де ла Плата при излитането от Буенос Айрес:

В самолета имаше момче и момиче стюарди, които бяха много симпатични. Според жена ми бяха гаджета и тя попита дали може да ги снима:

Много красива гледка към река Игуасу и джунглите наоколо при кацането в Пуерто Игуасу:

Самото летище също беше много симпатично, леко в "алпийски стил":

Всичко хубаво, само дето ни го нямаше багажа. Помолиха ни да седнем, докато разберат какво става, та седнахме... за час и половина. След това казаха, че багажа ни бил заминал за някакъв друг град, на който даже не си спомням името и щели до вечерта да ни го донесат в хотела. Явно ни тръгна на зле с багажа още от пристигането в Буенос Айрес и както се оказа не се свърши и с този случай.

Бяхме отседнали в Exe Hotel Cataratas, не мога съвсем точно да си спомня причините, поради които го бях взел, май автобуса за водопада имаше спирка там. Не беше нито скъп, нито евтин (забравих и точната сума, а не ми се рови сега, пардон, сега видях, че е бил 107 долара на вечер, то си е направо скъпо за каквото е), даже може би е бил и луксозен преди време. Огромни стаи, но някак си ми се стори прашно. Вече беше минал обяд и решихме, че няма смисъл да се ходи до водопада.

Вечерта донесоха багажа на рецепцията, излгеждаше ОК отвън, приех го, разписах се и го занесоха в стаята. Гледам, сложени етикети за съвсем друг град (това на чек ин на онова любимото ми летище), после гледам, куфара на жена ми отварян (тя пък точно този път да забрави да го заключи - мек куфар със зип и малко катинарче). Вътре ровено и едни сувенирни тенкиски от Чили, чифт нови обувки и един сешуар липсваха. Веднага по Скайп звъня на LAN да се обяснявам. Мъкааа, говорих с 3-4 различни жени с минимални познания по английски. Докато разберат какъв е случая минаха 45 минути. Накрая една по-светната ми каза, че отваря файл, даде ми и някакъв номер, като сме се върнели да сме дадяли банкова сметка за да преведат обезщетение. Само да спомена, че ми отне около 7-8 разговора със Сантяго и около 30 мейла, докато накрая след 2 месеца все пак изпратиха 100 долара.

Следващият ден почти целият прекарахме на водопада, но това в следващият пост. Don't go away, както казваше Лари Кинг в предаването си по CNN.

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 15 октомври, 2014 от FlyTraveler

15 октомври, 2014

26 Ноември 2013. Водопада Игуасу от аржентинска страна.

Сутринта взехме такси за да сме на портала на парка в момента, в който го отварят. Много приятен и интелигентен шофьор, който предложи да ни вземе и навръщане. Чудех се какъв час да му кажа, накрая казах 16:00 за да имаме много време за разглеждане (за което после съжалих). Даде си и визитка с телефона.

Платихме си таксата и влязохме да разглеждаме. Първо се качваме на едно влакче, което ни оставя близо до водопада. Ако някой си мисли, че това влакче е някакъв тип атракция, ще трябва да го разочаровам. Претъпкано с хора, просто е начин на придвижване. Един път като се стигне до "гарата" за водопада се върви още малко пеша, до разклонението за долният "трейл" и горният "трейл" (пътеки демек). Минахме първо през горният. Гледката наистина е много впечатляваща.

От трите най-големи водопада до момента бяхме виждали само Ниагара и Игуасу ни се видя доста по-красив (впоследствие видяхме и третият - водопада Виктория, който аз намирам за по-красив и от Игуасу, за жена ми са на кантар). Основното, което отличава Игуасу от другите два големи е, че всъщност там са над 360 отделни водопада, докато Виктория е само един, а Ниагара са два. Джунлгата наоколо също придава повече привкус на приключение, това, което донякъде разваля приключението са огромните тълпи хора и известна липса на усещане за локалност до самият водопад. Голямото предимство на Игуасу пред Виктория е, че има много добра фронтална и странична видимост към водопадите, докато при водопада Виктория е само странична, което налага в по-голяма степен разглеждане от въздуха.

Основната разлика м-у разглеждането на водопадите от аржентинска и бразилска страна е, че от първата се виждат по-отблизо, а от втората се открива по-добра панорамна гледка. Като се ходи по трейл-а, от време на време има площадки с добри изгледи.

Спомням си колко бях впечатлен когато видях водопада Игуасу за пръв път в прекрасно заснетият филм на Ролан Жофе "Мисията" с Робърт де Ниро, Джеръми Айрънс и Лиъм Нийсън през 1987 г. на първата кинопанорама в София. От тогава ми е останало желанието да го видя на живо.

След това направихме и долният "трейл":

За накрая оставихме "Дяволското гърло" (Garganta de Diablo), където дебита на вода е най-голям и е под формата на подкова. Точно тази част не може да се види добре от бразилската страна.

Точките, които се виждат пред водопада са птици:

Колкото и да беше красиво, към 14:00 ч. вече бяхме разгледали всичко и противно на усещането ми, че такава красота е по-добре да се гледа възможно най-дълго, предпочитахме да се приберем и да се прехвърлим по-рано от бразилската страна, където бях резервирал хотел за 2 вечери. Кофтито беше, че се бяхме уговорили с шофьора да дойде да ни вземе в 16:00 ч. За да не се набутваме с разговор с БГ карта, му изпратихме един текстово съобщение и се метнахме на автобуса, който имаше спирка точно пред нашия хотел.

Когато по-късно си извикахме такси, момичето на рецепцията каза, че ще дойде същият шофьор, който не бил получил съобщението и ни бил чакал пред входа на парка. По този начин поне можехме да му се реваншираме за неточноста с още един курс + бакшиш.

Човека отново беше много точен, на паспортните проверки, просто ни взе паспортите като ги подаваше на имиграционните офицери, които и от двете страни го познаваха добре. Сигурно отне по около половин минута на проверка. Целият трансфер отне по-малко от половин час.

Хотела, който бяхме резервирали от бразилска страна го препоръчвам горещо на всички - Hotel Canzi - на пешеходно разстояние до входа на парка за водопадите и парка за птици (може би на не повече от 10 минути пеша), много евтин и достатъчно хубав, с басейн в двора. Нещо от рода на 30 долара на вечер ми се върти в главата.

Следващият ден беше планиран за разглеждане на водопадите от бразилска страна плюс парка за птиците. Don't go away!

П. П. Малка поправка, сега погледнах, че в първият си пост, където съм сложил маршрута на пътуването съм маркирал 2 нощувки в Пуетро Игуазу и една във Фоз до Игуасу, а то всъщност е било точно обратното.

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 15 октомври, 2014 от FlyTraveler

15 октомври, 2014

По спомен нашия хостел в Пуерто Игуасу беше 15$ за стая с баня и близо до спирката, та 100$ наистина ми изглежда много.

15 октомври, 2014

По спомен нашия хостел в Пуерто Игуасу беше 15$ за стая с баня и близо до спирката, та 100$ наистина ми изглежда много.

Да, не беше добро решение този хотел.

16 октомври, 2014

27 Ноември 2013. Водопада Игуасу от бразилска страна.

Както вече споменах в предният пост, горещо препоръчвам Hotel Canzi във Foz do Iguacu - много евтин, на 10 минути пеша от входа на парка (водопадите). Храната е последното нещо, което ме интересува (всъщност последното нещо вече са цигарите) по време на пътуване, но закуската в този хотел беше специална т. е. не стандартната, каквато има по повечето хотели, ами домашно приготвени солени и сладки тестени изделия (pastry) от една дебела, пардон, пълна (horizontally challenged) чернокожа (не знам политически коректния термин за това, може би African Brazilian) бразилка с престилка, нещо като тюрбан на главата и боса по чехли, точно както си ги спомням от култовият сериал "Робинята Изаура", който се въртеше по ТВ по времената докато бях в казармата (иначе едва ли бих го гледал).

Басейна в двора също беше много приятен, особено след целодневно тромбоване покрай водопадите и другите забележителности.

Снимка на Hotel Canzi откъм парадният вход, басейна е отзад в двора:

Рано сутринта си направихме десет минутната разходка до входа на парка, като фиксирах птичият парк и хеликоптерната площадка, в случай, че решим да ги ползваме / посетим по-късно.

Ако не смятам самата гледка към водопадите (сравнението там е малко на кантар), всичко останало, включително самият парк и околностите ми харесва много повече от бразилската страна. По-красиво, по-добре уредено, цветовете даже и се струваха по-ярки. В самият парк транспорта е много по-добре уреден - двуетажните автобуси, които постоянно сноват м-у входа и водопадите вместо претъпканото и неудобно влакче. Просто си личи икономиката на коя от двете страни е в подем и коя в депресия.

Разглеждането на водопадите от бразилска страна става всъщност от една единствена алея, на която има различни площадки за наблюдение, като на едно място се слиза за да се видят от близо (поне ние слязохме на едно). Интересното там беше, че освен много пръски водопада създава и силен вятър (горе го нямаше), който ми супи един чадър. Опитвах се да предпазвам с него фотоапарата от пръските, като го държах настрани, вместо нагоре.

Времето и светлината бяха прекрасни за снимане.

Накрая на алеята се стига до една сграда на няколко етажа с външен асансьор, която е в непосредствена близост до единият от водопадите и позволява да се разглеждане от различни нива.

Колкото и да спирахме да снимаме и да съзерцаваме тази прелест на природата, към обяд вече бяхме разгледали подробно водопадите от всички възможни ъгли без лодка под тях и хеликоптер над тях. Отказахме се от последните две атракции по следните причини:

1. Не искахме да се мокрим и най-вече да мокрим фотоапаратите и видеокамерата.

2. Имахме директен изглед към различни части от водопадите и от аржентинска и от бразилска страна, което не налагаше непременно разглеждане от въздуха. Решихме да пренасочим парите към хеликоптерни полети над следващият голям водопад (Виктория на границата м-у Замбия и Зимбабве), където наистина се налага да се гледа от въздуха, поради липсата на директен фронтален изглед, както и над делтата на Окаванго в Ботсуана.

Другото място, където мислех евентуално да се качим на хеликоптер беше Рио де Жанейро, не го направихме и там, ще обясня причините като стигна до тази част на фото-доклада.

То не, че точно спестените пари от тези качвания на хеликоптер са отишли за другите на следващото пътешествие, ами по-скоро фактора е психологически - "позволих си тук, но спестих там".

Така в ранният следобед вече бяхме на изхода на парка, като следващата ни цел беше парка за птици (Parque das Aves).

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 16 октомври, 2014 от FlyTraveler

16 октомври, 2014

27 Ноември 2013. Парка за птици (Parque das Aves) във Фоз до Игуасу.

Входа на парка за птици е точно срещу входа на парка на водопадите. Могат да се изкарат едни приятни час и половина - два там. Особено ми хареса пресъздаването на еко системата на областта Пантанал (не знам област ли се води или парк). Естествено, бих предпочел да я видя "на диво" (вече освен "на живо" с жена ми при разговори помежду ни използваме и термина "на диво" т. е. животни и птици видяни на свобода, а не в клетка или на места, където ги хранят). В този ред на мисли не ми беше особено итнересно да гледам фламинго-та в клетка, при условие, че съм виждал групи от стотици хиляди на езерото Богориа в Кения, например. Или пък папагали, след като съм ходил на турове в джунглите на Коста Рика и съм гледал такива "на диво". На повечето хора мисля, че би било изключително интересно.

Хубавото беше, че посетителите могат да влизат в някои от клетките (предимно с папагали и тукани) и поне м-у нас и птиците нямаше решетка:

Имаше, разбира се и птици, които никога никъде не бях виждал, например Cassowary - астралийска ходеща птица, трета по тегло след щраус и ему, която си напада и хора с огромните си здрави нокти (има и фатални случаи). Не мога да си спомня защо не съм и направил снимка, сигурно е нямало добра ситуация, а и не носих телефото обектив на това пътуване (аз даже не носих и добрият си фотоапарат поради страх от въоражени грабежи).

След птичият парк решихме да се отдадем на мързел (много ми харесва популярният последно време из Фейсбук израз "да бичим айляк", оксиморон, защото биченето според мен е сързано с някакъв вид работа, а айляка го знам като нищоправене / мързел). Супер приятно време в края на Ноември във Фоз до Игуасу, идеално за излежаване покрай и в басейна на хотела.

На другият ден ни чакаше полет на TAM до Рио де Жанейро, където щяхме да прекараме последните 4 вечери от тази южноамериканска екстраваганца, но за това в следващите постове. Don't go away!

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 16 октомври, 2014 от FlyTraveler

17 октомври, 2014

28 Ноември 2013. Полет на ТАМ от Foz do Iguacu Rio de Janeiro.

Полета ни до Рио беше с ТАМ в ранния следобед (12:50). Вече не мога да си спомня по каква причина не съм взел по-ранен полет. Най-вероятно не е имало останали евтини билети. Не мога да си спомня и сумата платена за таксито до летището, но със сигурност беше завишена за изминатото разстояние. Малко, но спретнато летище, никакви проблеми при чек ин.

Прекрасно време за летене и снимки от въздуха. Самолета,с който летяхме (А320 на ТАМ) на летището във Фоз до Игуасу:

Контролната кула на летището:

Много измъчена снимка на водопадите от въздуха, но като от редовен полет - толкова:

Река Игуасу с джунглите от двете и страни вече успях да снимам като хората:

До момента, в който снижихме за кацане в Рио нямаше нищо особено. ТАМ не си спомням да са ми направили лошо впечатление с каквото и да било.

Бях гледал доста кацания в Рио на самолети идващи от Фоз до Игуасу, както и от други дестинации от тази посока и в крайна сметка се бях спрял на седалки от дясната страна на самолета. Последните 2-3 минути ми се стори, че отляво гледките са много по-добри и ако самолета беше празен, щях да притичам и да седна от отсрещната страна.

Ето какво видяхме от дясната страна на самолета.

Най-дългият плаж на Рио, нещо като южно предградие (Barra da Tijuca, на третият ни ден в града го посетихме) с лагуните Marapendi, Jacarepagua и Tijuca:

Самият град - в горната част на снимката вляво се вижда Захарната глава, а вдясно Корковадо със статуята на Христос. Открояват се и два стадиона, тъй като не съм фен на футбола, не съм се интересувал да гледам кой какъв е:

Международното летище Том Жобим, пълно име Антонио Карлос Жобим (едното от двете в света кръстени на композитор, другото е Шопен във Варшава) с моста м-у Рио и Нитерой:

П. П. Поправка на горното изказване благодарение на @Тони и @Мрън. Има още две летища кръстени на композитори - Ференц Лист в Будапеща и Винченцо Белини в Катания. за първото бях забравил, за второто не знаех.

Залива и моста м-у Нитерой (вляво) и Рио (вдясно):

Последен заход:

Града вече го разгледахме добре от самолета, дали да не взема да прескоча описанията на 5 дни прекарани в него? Май все ще излезе нещо, което да съм пропуснал от въздуха, а? Don't go away!

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 17 октомври, 2014 от FlyTraveler

17 октомври, 2014

Летището в Будапеща е кръстено на Ференц Лист, също композитор:

http://en.wikipedia.org/wiki/Budapest_Ferenc_Liszt_International_Airport

Влез

дневник Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия 2013

Препоръчани мнения

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Childish

Връзка към коментар

Childish

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

neuromancer

Връзка към коментар

stanimir

Връзка към коментар

Childish

Връзка към коментар

neuromancer

Връзка към коментар

stanimir

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Tedy

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

FlyTraveler

Връзка към коментар

Мрън

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Важна информация