дневник Аржентина, Уругвай, Чили и Бразилия 2013

[FlyTraveler]

29 Ноември 2013. Рио де Жанейро - изгледи от запустялата къща на оперна дива.

 

 

След кратката ретроспекция заради забравените и "прашасали" снимки се връщаме към тура с Луис и квартала Санта Тереза. Всъщност квартала Санта Тереза вече го бяхме напуснали и Луис ни заведе на едно интересно място с много хубави гледки - запустялата къща на починала оперна дива. За съжаление не и запомних името, а не мога и да открия нещо по Интернет. Ако някой знае името и, бих бил благодарен ако го напише, знам, че сте добри в търсене и ровене из търсачките.

 

Историята нещо също ми се губи, доколкото си спомням мястото е било "свърталище" на артистично бохемските среди в Рио, дивата не е имала наследници и като умира къщата става собственост на общината. После май е имало пожар и в момента постройката е полу-разрушена.

 

 

Снимка на дивата на една от стените:

 

 

 

Гледка към района на Лапа с Catedral Metropolitana и Aqudeuto da Carioca:

 

 

 

 

Мненията относно модерната катедрала са силно поляризирани, на мен лично много ми харесва със стила си, който е бил модерен по времето, когато е била строена (60-те и 70-те години на 20 в.). Прилича ми мало на стила на столицата Бразилия (от това, което съм виждал по снимки). Влязохме вътре през последният ни ден в Рио, като стигна до там ще постна интериорни снимки. По-горе съм сложил линк към статията за катедралата в Уикипедия за да не преразказвам нещата и натоварвам дневника.

 

 

Изглед към Marina da Gloria:

 

 

Изглед към Pao de Acucar, в по-близък план се вижда как една фавела просто се прелива с останалите части на града:

 

 

 

 

 

Следват известните стъпала на Селарон (Escadaria Selaron), don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 24 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Ноември 2013. Рио де Жанейро - стъпалата на Селарон (Escadaria Selaron).

 

 

Човек на когото и да погледне снимки от Рио, вижда стъпалата на Селарон. Това до степен, до която ми бяха омръзнали преди още да отидем там. Като резултат ги бях приел като едно от нещата, през които трябва да минем за да се "отчетем". Трябва обаче да призная, че на живо ми се видяха наистина интересни.

 

Много накратко малко история на мястото - през 1990 г. Jorge Selaron (художник, роден в Чили) решава да обнови стъпалата на стълбата пред къщата си и шокира съседите с ярките цветове на  плочките, които избира - за момента само различни оттенъци синьо жълто и зелено. В началото това е само допълнително занимание към рисуването му, но малко по малко го обсебва и започва да мисли само за това. Постепенно, но с прогресивно нарастване започват да му изпращат плочки от цял свят, които той вгражда в стъпалата.

 

 

 

 

 

 

 

 

Детайл (малко в общ план де):

 

 

Това наистина детайл - the motherfu**er си направил собствения образ на плочка:

 

 

 

 

 

Тук един местен полегнал да си почине (изглежда ми като да е целодневно и всекидневно):

 

 

Не е като да нямаше нещо и за световното през тази година:

 

 

Мястото не е Корковадо или Pao de Acucar, но е забавно да се види, даже ми беше по-забавно от Caminito в квартала La Boca в Буенос Айрес, защото не е туристически капан. Не беше и като да има огромни тълпи, поне ние докато бяхме там.

 

Следва бразилски пазар за местните хора, от тези, които ги местят на различни места през различните седмици. Don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 25 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Ноември 2013. Рио де Жанейро - местен пазар.

 

 

Минахме за малко да видим местен пазар. Има си определени места из града, където пазарите ги въртят, не са перманентно на едно и също място, това май беше за да могат хората от различни райони да си купуват пресни продукти.

 

Преди да стигнем до пазара обаче ми хареса една фасада, зад лилавия балкон няма нищо, само фасадната стена е останала. На съседния балкон обаче една старица излезе да си вчеше косите.

 

 

 

 

 

 

 

 

Долната снимка жена ми я щракна с една сапунерка:

 

 

Самият пазар, почти като всеки пазар по света, малко по-различни плодове и риби, все пак сме в Бразилия. Пихме по един сок от захарна тръстика, правят ги точно както в Куба - прекарват стъблата м-у две метални колела и сока се стича по един улей, преди две седмици видях, че и в Стоун Таун, Занзибар така го правят, там пък не знаех, че отглеждат захарна тръстика.

 

 

 

На сергиите с риба имаше улов чак от Амазонка:

 

 

 

 

 

 

И още една фасада, пак на жена ми снимка със сапунерката:

 

 

В следващия пост - мемориала на жертвите от катастрофата на самолета на Air France и плажа Сао Конрадо, където се приземяват делтапланите и параглайдерите излетели от хълмовете отгоре, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 25 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

29 Ноември 2013. Рио де Жанейро - плажа на Сао Конрадо.

 

 

След местният пазар се отправихме към плажа на Сао Конрадо, разположен м-у два от най-баровските квартали на Рио - Леблон от едната страна и Barra da Tijuca от другата. Самият Сао Конрадо е много престижен район и е мястото откъдето туристи и кариоки се спускат с делтапланери и парапланери.

 

Първото нещо, което видяхме беше мемориала в памет на жертвите на катастрофата на Air France полет 447 на 01 Юни, 2009:

 

 

 

После слязохме на самия плаж. Чудесна гледка към плажовете на Леблон и Ипанема:

 

 

Плажа на Сао Конрадо. Малко уточнение за паветата на тротоара - всеки плаж на Рио си има павета с уникална шарка, характерна само за този плаж. Човек само по шарката на паветата може да разбере дали е в Копакабана, Ипанема, Леблон или Сао Конрадо:

 

 

 

Бяхме извън сезон (студена океанска вода), затова плажовете бяха почти пусти, представям си какво е по време на сезона. За плажната култура на Рио (изключително важен аспект на града, всъщност няма нищо по-важно за кариоката от плажа, даже и футбола отива на заден план), ще пиша в някой по-следващ пост.

 

 

 

 

Хълмовете, откъдето излитат делтапланерите и парапланерите:

 

 

 

 

Тук се вижда един делтаплан:

 

 

А тук кацат на плажа, има и "чорап", който да показва посоката на вятъра. Мъжът, който е застанал с гръб към фотоапарата и говори по телефона е гида ни Луис:

 

 

Местни тинейджъри - едва ли има град, където би било по-голямо удовлоствие да израстнат, аз също съм израстнал на плаж, но "нерде Ямбол, нерде Станбул":

 

 

Не мога съвсем да разбера, защо са тези въжета на скалата в морето, не си спомням и дали гида е казал нещо по въпроса, най-вероятно им е по-лесно да се качват по тях:

 

 

Е, нагледахте ли се на хубави гледки, слънце и синьо небе? Дано, защото това беше за нашия престой в Рио. Следващите 3 дни само облаци и дъжд При всички случаи плана минимум беше изпълнен блестящо - най-убийствените гледки бяха видяни и снимани при идеално време. Не е като да нямаше какво да правим и през следващите дни де (меко казано).

 

Опитвам да не бъда особено "алчен" - като цяло имахме много слънчеви дни на това пътуване. Прекрасно време в Буенос Айрес, Сантяго и на водопадите Игуасу, два прекрасни дни в Рио и 3 облачно-дъждовни в Рио, както и един такъв в Монтевидео, Уругвай.

 

Рекапитулация на тура и гида - "ас" Луис. Човека наистина си разбира от работата, качи ни на Корковадо супер рано, без да чакаме ред докато още нямаше почти никакви хора. Знае за града много, всичко беше точно. Не ми беше особено симпатичен, но това да кажем, че е нещо лично и субективно. Не ми е бил чак и неприятен де. Не е обаче и по-евтини гидове да не могат да свършат подобна работа като него, както например беше Хумберто (Умберто) на следващия ден.

 

Програмата за вечерта беше ясна - разходка из Ипанема и посещение на клуба (наричат го шоу-бар) Винисиус, единственото място в Рио, където се изпълнява Боса Нова музика на живо. Бях попитал Луис защо само там и той ми даде много добър отговор под формата на въпрос - колко хора в САЩ слушат Франк Синатра или Тони Бенет в момента?

 

Клуба беше добър, без да е нещо изключително, предполагам, че сме имали много високи очаквания. Първо един мъж свири на китара (акустична) и пя соло, което беше доста добре. Не можех да разбера само защо клиентелата вместо да слуша внимателно разговаря на висок глас и почти не му обърна внимание. За втората част на вечерта имаше банда с певица - сериозно застаряла дама, възраста за мен не би имала никакво значение ако пееше много добре, а не просто ОК. Бандата - и тя ОК, малко над добро ресторантско ниво. Но хей, бяхме все пак в клуба Винисиус в Ипанема! Доброто беше, че клуба не е точно тип тур-капан, имаше даже повече местни, отколкото туристи (или поне повече португалско говорящи, не съм ги питал откъде са). Правих малко снимки на мястото отвън със сапунерка през пред-последния ни ден в Рио, ще поствам като стигна до там.

В следващия епизод - нов ден, нов гид, парка Тижука, квартала Тижука (Barra da Tijuca), то направо си е предградие, посещение на фавелата Санта Марта, самбадрома и малко от историческия център (не всичко в един пост, разбира се), don't go away!

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 26 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - национален парк Тижука.

 

 

Нов ден, нов късмет. В нашия случай това беше нов гид на име Humberto Campos, португалец, който като съвсем млад е дошъл да види Рио и е забравил да се върне в Португалия. Е, сега се връща от време на време със семейството си, но като турист. Обсъждахме колко били изгодно да се закупи в момента ваканционен апартамент в Алгарве, той мислеше да го прави. Английският на Humberto не беше толкова добър като на предния гид, но достатъчно за да си върши работата, от време на време трябва да го подсеща човек за някоя дума (това май му беше третия език след португалски и френски).

 

Със следващия ни гид, Фабио вече имахме два фиксирани тура за следвашите два дни, един до Нитерой (град от отсрещната на Рио страна на залива) и един из историческия център на Рио, така, че тези места отпадаха от плана за деня. Решихме да се запътим към гората Тижука (национален парк Тижука), който спорно се води най-голямата урбанизирана гора (в рамките на голям град) в света. Написах спорно, защото според някои източници една подобна в Йоханесбург била по-голяма. И двете са изкуствено засадени. Тижука се простира на 32 кв. км и засаждането и започва през втората половина на 19 в. като успешна мярка за запазване на водоснабдяването на града. Преди това мястото е било жестоко изсечено за да се освободи терен за ферми, най-вече такива за кафе. През 1961 г. гората получава статут на национален парк. В нея се намират много забележителности, между които хълма Корковадо и ботаническата градина, както и района Alto da Boa Vista.

 

Поемаме към така наречения "Китайски изглед" (Vista Chinesa), наречен така заради беседката в китайски стил, построена от работниците докарани от Китай в началото на 19 в. от крал Д. Жоао VI за да помагат при култивирането и отглеждането на чай. От мястото има изумителен изглед към Рио и залива, само дето времето беше облачно-дъждовно:

 

 

 

 

 

 

 

 

Друго интересно място в парка е водопада Cascatinha de Taunay, кръстен на името на френския художник Nicolas-Antoine Taunay, който пристига в Рио и през 1816 г. основава Имперската Академия за изобразително изкуство.

 

 

 

 

 

Чешма с карта на парка, направена от типичните за Португалия рисувани фаянсови плочки (1943-1946 г):

 

 

Детайли:

 

 

Къща близо до водопада (не си спомням кой беше живял там, ако някой знае, да пише):

 

 

 

 

Продълажавам с парка Тижука и в следващия пост, don't go away!


* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 27 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - национален парк Тижука.

 

 

Продължавам с гората Тижука. Няколко думи за сигурноста - бях доста изненадан да видя сами жени да карат велосипеди и то много навътре в парка. Гида ни каза, че това би било абсолютно немислимо до преди 5-6 години, добро усещане е когато човек посещава място, което се променя към добро и то много бързо.

 

Следващият обект беше Capela Mayrink (capela = параклис). На мини-камбанарията са изписани две години: 1850 - 1943, очевадно годините на започване и завършване. Вътре имало стенописи от бразилския художник неореалист Кандидо Портинари, но беше затворено и не можахме да ги видим, за което искрено съжалявам. Неореализъм и католически параклис (религия) e много интереснa комбинация, после ги разглеждах по Интернет.

 

За съжаление, само екстериорни снимки:

 

 

 

 

Следва така нареченото езерце на самотата (Açude da Solidão):

 

 

 

 

Тези неща не са чудо невиждано, интересното е просто, че се намират до или по скоро вътре в милионен град, нещо почти като Морската градина във Варна или Борисовата градина в София (е малко по-настрани от центъра, но и мащаба на Рио е друг) или хайде да направя по-близко сравнение със Сентрал Парк в Ню Йорк или Хайд Парк в Лондон. Поради естеството на климата обаче, Тижука е много по-див и си е направо rainforest (на това не му знам превода на български, дъждовна гора някак си не ми звучи).

 

 

От гората Тижука се спуснахме от другата и страна към Barra da Tijuca, най-новият и доста уникален район на Рио.

 

 

Спускане от гората Тужика към Бара:

 

 

Преди там е имало само блата около лагуната и било тотално незаселено. Около 30 години назад започват да разработват района, като построяването на крайбрежната магистрала дава голям тласък на планиране и строителство. Това е концепция на модерен стил на живот - големи кондоминиум сгради с басейни, джимове, много спортни площадки, тенис кортове, молове. Най-дългия плаж в Рио - цели 18 км. Като пристигахме със самолета му направих снимка, отгоре се вижда много ясно мащаба на плажа:

 

 

 

Друга атрактивна особеност на района е отдалеченоста от фавели, което го прави най-сигурното място в Рио. Това, което не пишат, но гида ни го каза е, че в началото е имало огромен наплив към това място, страшно много хора са искали да живеят там. След време обаче се оказва, че логистиката и предвижването към Рио е някакъв кошмар - километрични задръствания и лека-полека остават да живеят заможни, но примерно пенсионирани хора или пък такива, които или работят на място или не им се налага да ходят всеки ден рано сутрин на работа.

Идея за типа сгради в Barra, както накратко се нарича района:

 

 

Плажа на Barra отблизо (не от въздуха):

 

 

 

 

В следващия пост ще се придвижим към Ипанема, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 28 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - от Barra da Tijuca до Ipanema.

 

 

Върнахме се обратно към Ипанема по крайбрежния път. Между Бара и Леблон пътя доста се стеснява и минава през подножието на фавела:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По пътя се минава също и през Sheraton Rio Hotel & Resort, предполагам това е стария Шератон в Рио. В непосредствена близост до хотела се вижда фавела:

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето го и "нашият" квартал - плажа на Ипанема, забележете характерната шарка на тротоарните павета, различна от тази на Сао Конрадо, Копакабана или Бара:

 

 

 

В следващия пост ще коментирам плажната култура на Рио, ще гледаме снимки от Ипанема, а може да стигнем и до Копакабана, don't go away!

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 28 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - Леблон, Ипанема и Копакабана или плажната култура на Рио.

 

Както вече загатнах в предния пост за кариоката няма нищо по-важно от плажа, нито музката, нито даже футбола заемат същноста, битието и мислите на жителите на Рио както негово величество плажа. Хората, които не са израстнали на плаж малко трудно ще разберат това, усещането се добива в ранна детска възраст и после постепенно се култивира.

 

В Рио е по-вероятно да чуете "Приятен плаж" (“Тenha uma boa praia”) вместо "Приятен ден", както също е много вероятно вместо да те питат с какво се занимаваш да те попитат в коя част на кой плаж ходиш. На работа се ходи директно след плаж и на плаж директно след работа, за почивните дни е ясно.

 

Ивицата плажове от Леме до Леблон (дълга около 8.5 километра) е разделена от 12 спасителни поста (ах, тази иконична фигура на плажния спасител ), които разделят и зоните, където се събират различните посетители по материален и обществен статус, даже и по политическа и сексуална ориентация.

 

Казват, че ако около спасителен пост номер 10 в Ипанема се събират милионерите и знаменитостите, то около пост номер 11 в Леблон се събират милиардерите и знаменитостите. През активния плажен сезон, тук могат да се видят футболни звезди или актьори от популярни сапунени сериали, които са дошли от именията си разположени наблизо. В някой от предните постове бях отбелязал, че обратно на всички други градове по света, в Рио бедните живеят по хълмовете, а богатите в ниското. Това е заради близоста на плажа и наличието на въпросната плажна култура (не е като да няма плажове и в други градове).

Пост номер 11 в Леблон, няма хора на плажа заради сезона (снимките не са много шарп, защото съм снимал от движеща се кола и съм забравил да си вдигна скороста на затвора):

 

 

 

Пост номер 10 в Ипанема:

 

 

Плажа между постове 8 и 9 е сборище на по-млада и шумна тълпа. Знамената с цвят на дъгата показват, че мястото е популярно измежду гей общноста. Пост номер 9 е също много близо до известния бар и ресторант "Garota de Ipanema", където Том Жобим седейки с Винисиус де Морайс е събирал вдъхновението за едноименната Боса Нова песен. Не случайно в тази част на плажа се събират “the tall and tan and young and lovely" (без да се имат предвид непременно  гейовете).

 

Около пост номер 9 освен "левите резби" се събират и хора с лява политическа ориентация. Традицията за това започва в началото на 80-те години на 20 в. когато бившият политически терорист и настоящ депутат Фернандо Габейра започва да посещава този район на плажа след като се завръща от политическо изгнание във Франция.

 

Знаме с цвят на дъгата на плажа на Ипанема дава нишан за сексуалната ориентация на плажуващите наоколо:

 

Още малко снимки от плажа на Ипанема:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Голям пясъчен замък на плажа на Ипанема. Снимката е правена от г-жа FlyTraveler със сапунерка от движеща се кола:

 

 

Кола на туристическата полиция паркирана до плажа:

 

 

Плажа около пост номер 7 е ивица около 500 метра, намираща се между Ипанема и Копакабана и популярна измежду сърфисти и семейства. По тази причина мястото е и далеч по-спокойно от другите плажове.

 

Обърната кола след катастрофа между Ипанема и Копакабана. Не знам с каква скорост трябва да е карал(а) по крайбрежната за да се стигне до това. Беше малко след обяд, не вярвам да са я оставили да стои така от вечерта.

 

 

 

Постовете от 2 до 6 са на плажа в Копакабана и се намират до най-бляскавите хотели на крайбрежната улица. Спорта е на почит по тази отсечка от плажа. Играят се предимно волейбол и футбол. Произхода на спорта "Фрескобол" - тип тенис, който се играе с дървени бухалки е около пост номер 5, докато около пост номер 6 са популярни сърфовете с гребла, върху които се стои изправен. Между постове 2 и 6 ще бъдат и официалните срещи по плажен волейбол по време на Олимпийските игри през 2016.

 

Плажoвете между постовете 1 и 6 предлагат и идеални изгледи към Pao de Acucar, казват, че се виждали страхотни изгреви (не успях да ги видя / снимам заради облачното и дъждовно време през последните ни 3 дни в Рио).

 

В следващия пост продължаваме плажната одисея с Копакабана, don't go away.

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 29 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - Копакабана, кратко преминаване през центъра и самбадрома.

 

В Копакабана спряхме много за малко, от колата мернах магазин за тениски и слязохме да вземем за нас и за подаръци. Нямаше смисъл да използваме времето с гида тук, хотела ни беше до съседния плаж (Ипанема) и можехме да си дойдем пеша сами.

 

Малко снимки от колата:

 

 

Забележете как шарката на мозайката на тротоара е различна от Ипанема, Бара или Сао Конрадо:

 

 

 

 

 

 

 

 

На път за самбадрома минахме през центъра на Рио (Centro), квартала разгледахме подробно последния ден от престоя ни с третият ни гид Фабио.
 

 

Пак няколко бързи снимки от колата.

 

Igreja de Nossa Senhora da Candelaria, аз го разбирам Църквата на Богородица от Канделариа (The Church of Our Lady of Candelaria):

 

 

 

 

 

Пантеона на Luís Alves de Lima e Silva, херцога на Caxias (последното не знам как се произнася). който е голям бразилски военначалник. Монумента е отворен през 1953 г. когато са празнували 150 годишнината от рождението на херцога. Сградата отзад се нарича двореца Caxias:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Palácio Guanabara, където е седапището на правителството на провинция Рио де Жанейро, след като провинциите Гуанабара и Рио де Жанейро се сливат административно:

 

 

И накрая, както и на абсолютно последно място в класацията ми на забележителности в Рио е самбадрома. Мимахме от там, колкото да го отметнем като видян. Реалноста не се отличаваше от очакванията ми. Предполагам, че самият карнавал би ми бил доста интересен от фотографска гледна точка, но да се посещава мястото извън времето на карнавала за мен си е чиста загуба на време. Това не пречеше да има доста туристи, които се снимаха с различен реквизит (да се разбира карнавални костюми).

 

 

 

 

Модерната конструкция (ако мога да я нарека пластика) много ми напомня на тази на международното летище в Лос Анжелис, Калифорния (LAX):

 

В следващия пост нещо далеч по-интересно (за мен поне) - посещение на фавелата Санта Марта, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 29 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

30 Ноември 2013. Рио де Жанейро - фавелата Санта Марта.

 

След самбадрома посетихме фавелата Санта Марта, разположена на хълма Дона Марта (Morro Dona Marta). Сами едва ли щяхме да влезем във фавела, била тя и "умиротворена", но с гида се чувствах доста по-сигурно. Няколко думи за фавелите в Рио, тъй като това е изключително важен и уникален аспект на града.

 

Фавелата си е чисто и просто гето (slum на английски). Гета има на много места по света, включително и в България, просто ги наричаме определен тип махали. Уникалното в Рио са две неща:

1. Фавелите и нормалните, та даже и богатите райони са изключително близко, представете си паметника Левски да е гето (примерно) а парка Заимов да е богат район, толкова са наблизо някои фавели. По тази причина се случват и насилствени обири и из нормалните квартали - вземат каквото вземат и изчезнат бързо във фавелата.

 

2. Както вече бях обяснил в по-преден пост, за разлика от всички останали градове, гетата в Рио са по високите места (хълмовете) с прекрасни гледки, за да може баровците да са близо до плажа (плажната култура я обясних в по-предния пост).

 

Ето например гледки към града и залива от хълма Дона Марта, на който се намира фавелата Санта Марта:

 

 

 

Тук в залива се вижда и един кораб на Pullmantur:

 

 

Какво са представлявали всички фавели в Рио до преди 6 - 7 години. Най-добра представа ще придобиете ако гледате великолепния бразилски филм Cidade de Deus (City of God), на български би трябвало да бъде Градът на Бог или нещо подобно. Пълен контрол на нарко дилърите, полицията или влиза рядко или изобщо не влиза. В някои от най-крайните случаи хората от фавелите нямат лични документи, не се води отчет кой се родил, кой умрял.

 

Преди известно време започва така нареченото "умиротворяване" на някои фавели (2008 г. специално за Санта Марта, която е една от първите "умиротворени"). Умиротворяването де факто означава навлизане на тежко въоражени специални части, понякога подкрепени от хеликоптери, изгонване / арестуване / избиване на нарко дилърите, основаване на полицейски участък с постоянно присъствие и от там нататък постепенно оказване на помощ на населението за намиране на заетост, строеж и укрепване на къщи (колиби), здравеопазване, транспорт (специално в Санта Марта има един фуниколар - влакче, което се катери по хълма). Социални работници обикалят къщите, измисля се някакъв бизнес за населението - примерно водене на туристи, които си купуват по нещо от малките магазинчета. Италианците пък наемат къщи във фавелата за новогодишните си партита, които правят по покривите със супер изглед към града, залива и фойверките.

 

Общ изглед към и от фавелата Санта Марта:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изглед от фавелата към града и залива:

 

 

 

Ето и фуникулар-а (влакчето, което катери хълма), който общината им е направила:


 

 

 

Един местен си пие биричка докато го чака:

 

 

Едно от негативните последствия от "умиротворяването" на фавелите обаче е, че хората, които преди са били заети с трафика на наркотици изведнъж загубват "поминъка" си и стават безработни (да разбираме болшинството от трудоспособното население на фавелите) като започват да обират туристи, нещо, с което не са имали нужда да се занимават преди.

 

 

Събитието с което фавелата Санта Марта става световно известна е, заснемането там на клипа "They Don't Care About Us" на Майкъл Джаксън през 1995 г. Тогава, естествено общината не е имала никакъв контрол над фавелата, та се е налагало кмета да се среща с наркобарони за да уговарят условията за заснемане, сигурност, заплащане и пр.

 

На мястото, където е сниман клипа сега има метална статуя на Майкъл Джаксън и мозайка с образа му:

 

 

 

 

 

В следващия пост - посещение на най-голямата Коледна елха в света, плуваща на платформа в лагуната с изключителни нощни снимки, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

Редактирано 30 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Нитерой, Рио де Жанейро - първи ден с Фабио от Rio Cultural Secrets - музеят на модерното изкуство.

 

В края на предния пост излъгах, като погледнах последователноста на снимките си, видях, че всъщност сме ходили да гледаме плаващата Коледна елха в края на деня, който опивам в момента, а не след посещението на фавелата, за което покорно моля да бъда извинен.

 

Така, нов, първи ден на месец  Декември, нов и голям късмет със следващия гид - Фабио от Rio Cultural Secrets. Много умно и лъчезарно младо момче, от трите гида, които бях наел в Рио, най-много бих препоръчал Фабио, бих гласувал за него с две ръце и два крака. Единствения недостатък беше, че туровете му не са гъвкави - купуваш си определен маршрут и това е. За нас това не беше проблем, защото вече имахме 2 пълни дни гъвкави турове + посещение на Pao de Acucar и мотане из Ипанема и Копакабана сами и това, което ни оставаше да видим се предлагаше във фиксираното меню на Фабио. Днес отивахме на полудневен тур до Нитерой, град от отсрещната страна на залива Гуанабара. Изследване, направено през 2011 година изкарва Нитерой като град с най-заможно население в Бразилия (процентно). Няма да преразказвам Уикипедия, може сами да си прочетете статията за града.

 

Първата забележителност е моста над залива, по който се отива от Рио до Нитерой. Още веднъж прилагам една снимка от въздуха, където се вижда този мост:

 

 

 

 

За съжаление времето беше отново облачно-дъждовно и не можехме да се радваме на изключителните гледки през залива от Нитерой към Рио. Част от града:


 

 

 

 

Една от най-големите забележителности в града е Музея на Модерното Изкуство, проектиран от известния бразилзки архитект Оскар Ниемaйер (известен също с проетките си в новата столица Бразилия, както и с левите си политически убеждения) и завършен през 1996 г.  Експозицията вътре не беше безинтересна, без да е от класата на МОМА  в Ню Йорк. На мен ми направи впечатление по-скоро архитектурата на сградата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - една от най-известните крепости от "пръстена около Рио", защитаващ входа към залива Гуанабара, построена през 1612 година, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 31 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Нитерой, Рио де Жанейро - крепоста  Санта Круз да Бара.

 

Съвсем леко утешение за облачното време беше, че можеха да станат леко призрачен тип романтични снимки на рибарски лодки в заливчета около Нитерой:

 

 

 

 

 

 

Следващата ни цел беше крепоста Санта Круз да Бара (Fortaleza de Santa Cruz da Barra), построена през 1612 г. по времето на Фелипе III. Това е една от групата крепости защитавали града и залива Гуанабара през вековете. Друга една крепост от същата група се намира м-у Копакабана и Ипанема и поради близоста си с туристическите райони е посещавана от много повече туристи. Санта Круз да Бара все още е действащо военно поделение и всяко посещение се води от морски пехотинец. Ние трябваше да изчакаме поне още двама туристи за да се заформи група и да ни зачислят въпросния пехотинец. Очакваното попълнение се появи в лицето на двама мексиканци от Пуерто Ваярта, които впоследствие след като се разприказвахме останаха доста учудени, че познавам добре града им.

Бразилски флаг пред входа на крепоста:

 

 

 

Самият портал:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бюста на маршал Емилио Мале (Emilio Mallet), патрона на бразилските артилеристи:
 

 

 

 

 

Оръдие агнлийско производство, насочено към залива:

 

 

 

 

 

 

В следващия пост ще видим още малко снимки от крепоста и от параклиса Санта Барбара, един от най-старите в Рио, don't go away!

 

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 31 октомври, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Нитерой, Рио де Жанейро - крепоста  Санта Круз да Бара.

 

Вътре в крепоста се намира и параклиса посветен на Санта Барбара (Capela de Santa Bárbara), завършен през 1612 г. и реконструиран през 1912 г.

 

 

 

 

 

 

Тук се вижда гида-морски пехотинец в параклиса с двамата туристи мексиканци, с които заформихме минимума бройка хора за да влезем:


 

 

 

 

Статуята на Санта Барбара:


 

 

 

 

Още оръдия, насочени към залива и двамата мексиканци:

 

 

 

 

 

 

По тази снимка се разбира колко стратегически важно е било местоположението на крепоста - точно до тесния вход на залива Гуанабара, няма как да премине кораб, без да е в обхвата на оръдията:


 

 

 

 

Килиите за арестанти (чужди и свои):


 

 

 

 

 

 

Още няколко снимки от крепоста:

 

 

 

 

 

 

 

 

В следвашия пост - обратно в центъра на Рио де Жанейро и историческия бенедиктски манастир Sao Bento, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 1 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Рио де Жанейро - манастира Св. Бенедикт и църквата Богородица от Монсерат (Mosteiro de São Bento do Rio de Janeiro, Igreja de Nossa Senhora do Monserrate).

 

Тъй като времето беше обачно и нямаше много смисъл да ходим по места с хубав изглед от Нитерой към Рио ни остана малко свободно време от тура, което решихме да прекараме в един средновековен бенедиктински (така ли се казва?) манастир - Mosteiro de São Bento do Rio de Janeiro в центъра на Рио, основан през 1590 г. Към манастира през 1858 г. откриват и колежа "Св. Бенедикт", който са завършили много известни бразилци, включително и композитора Вила-Лобос.

Историята е интересна, на Уикипедия я има на португалски, аз си я превеждам с преводача на Гугъл.

 

Виждал съм най-стария манастир на континента, разположен на върха на един хълм в Картахена, Колумбия, но този в Рио беше наистина впечатляващ и напомнящ, че европейската история на "Новия свят", особено на южната му половина не е чак толкова нова.
 

 

 

 

 

 

Интериорни снимки на църквата на манастира. Вътре имаше кръщене на бебе, но поизчакахме да свърши церемонията. Снимките съм ги правил без светкавица, на ръка със стар 6 мегапискелов DSLR (Nikon D50):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане към Ипанема минахме покрай лагуната Rodrigo de Freitas, което ни подсети вечерта да отидем там да гледаме светлините на огромната Коледна елха:

 

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 1 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Рио де Жанейро, най-високата Коледна елха в света, разположена на плаваща платформа в лагуната Rodrigo de Freitas.

 

След като бяхме изтървали официалното откриване на най-високата в света "Коледна елха" (слагам я в кавички, защото е всъщност метална конструкция), плаваща на платформа в лагуната Rodrigo de Freitas, решихме тази вечер да отидем да я видим. Изтървахме е силна дума, защото не обичам огромните тълпи, като отидохме пак имаше много народ, но не чак толкова, колкото при откриването, когато района беше напълно отцепен.

 

За щастие лагуната е само на около 15 минути пеша от хотела ни и не се налагаше да вземаме никакъв транспорт до там. Явно атракцията е голяма и за жителите на Рио, които бяха болшинството от хората наоколо. Елхата или по-скоро конструкцията във форма на Коледна елха е изключително безинтересна през деня, но нощно време блести с най-различни комбинации от цветове и фигури.

 

 

Вдясно от елхата (конструкцията), на върха на Корковадо се вижда статуята на Христос, осветена в червено:


 

 

 

 

 

 

 

Малко снимки с отражения:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - лека ретроспекция към първата половина на деня, когато се разхождахме из Ипанема с чадъри под дъжда, снимки от култовия ресторант Garota de Ipanema (където ужким е написана едноимената песен, а със сигурност Жобим е събирал вдъхновението си там), клуба Винисиус и реален пожар съвсем близо до хотела, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

01 Декември, 2013. Сутрешна разходка под дъжда из Ипанема. Бара Garota de Ipanema, клуба Vinicius и пожар близо до хотела.

 

Връщам се малко назад към началото на този ден. Тура до Нитерой беше следобяд, а сутринта изплозвахме за самостоятелна разходка под дъжда из Ипанема. Първо отидохме до пазара на хипитата, където отметнахме задължителните покупки на сувенири за подаръци. Името идва от факта, че през 60-те мястото е било много популярно измежду хипитата, които се събирали в Рио и преживявали продавайки ръчно изработени бижута, картини и други произведения на така наречените художествени занаяти. В наше време хипита няма, но пазара си е останал с това име.

 

След пазара малко разходка из легендарния плаж, сезона не беше за къпане, но поне погазихме боси из прибоя под дъжда. След това се сетих, че не съм снимал бара Garota de Ipanema, култово за нас място където великия Том Жобим е кесил в компанията на не по-малко великия Винисиус ди Морайс наблюдавайки еждневно красива и стройна девойка докато отива и се връща от плаж и събирайки вдъхновение за едноимената песен. Бара претендира песента да е написана там, дали е вярно не знам, но това няма и голямо значение. Момичето е реална личност и мисля, че се е снимала впоследствие по списания, вече в напреднала възраст.

Всички снимки в този пост са правени със сапунерка Сони. Порталната врата на бара:

 

 

 

Интериор:

 

 

 

 

 

 

Клуба Винисиус - единственото място в Рио, където вечерите може да се слуша Боса Нова на живо, в по-преден пост бях обяснявал за прекарването ни там:
 

 

 

 

 

 

 

На връщане към хотела видяхме суматоха, полицейски коли и пожарни камиони. За пръв път през живота си виждах пожар (да се надявам, че и за последен), така, че имам документиран на снимки и пожар в Ипанема:

 

 

 

 

 

В следващия пост - последен ден в Рио и обиколка на историческия център - модерната катедрала, множество средновековни църкви, старинни сгради и паметници, прекрасните сгради на операта и библиотеката, както и известното Кафе Коломбо. Ще се опитам да опровергая привържениците на тезата, че в Рио няма особено интересни исторически забележителности. Don't go away.

Редактирано 2 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро, модерната катедрала Сан Себастиан.

 

 

Последен ден в Рио, Бразилия и на континента. Вечерта отлитаме с полета на Air France до Париж. Имаме полудневен сутрешен тур с последният ни гид Фабио в централната историческа част на Рио (Centro) и модерната катедрала. Както и писах в края на предния пост, тук ще се опитам да оборя твърдящите, че в историческия център на Рио де Жанейро няма какво толкова интересно да се види.

 

Модерната катедрала на Рио де Жанейро е строена между 1964 и 1979 година и носи името на светеца патрон на града - Сан Себастиан. Полулярна е още с имената Catedral Metropolitana do Rio de Janeiro и Catedral de São Sebastião do Rio de Janeiro. След построяването си заменя като катедрала на града старата такава - Igreja de Nossa Senhora do Monte do Carmo da antiga Sé, която също разгледахме по-късно.

 

Модерната катедрала е проектирана от архитекта Edgar Fonceca и е в стил пирамида на Маите, вътре се събират 20,000 правостоящи поклоници. Много хора не харесват сградата, аз лично я намирам за много интересна, както и намирам за такова самото решение на католическата църква да я приеме в този и вид.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отблизо много трудно може да се хване в кадър, затова повтарям една снимка от вторият ни ден в Рио:
 

 

 

 

 

Интериора също е доста интересен със стъклописите, които преминават в кръста на тавана:

 

 

 

 

 

 

 

 

Различни каменни баралефи представят историята на Рио.

 

 

 

 

 

 

Една снимка със сапунерката - една от портите видяна отвътре навън:

 

 

 

В следващия пост породължаваме с историческия център на Рио, don't go away!


* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 3 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - Centro и Largo da Carioca.

 

 

Largo da Carioca е публично пространство, което се счита за сърцето на центъра на Рио де Жанейро. През работните дни (и през работно време) е пълно с хора, работещи по съседните офиси, улични артисти и търговци от всякакъв вид. Като писах това се сетих за нещо много важно - ако ще посещавате историческия център на Рио, особено пък без гид, направете го непременно в работен ден през работно време (09:30-17:00 ч.) когато наоколо има много хора и е безопасно. След работно време и през укикендите, когато офисите и магазините са затворени и съответно я няма и охраната, положението става малко фънки.

 

 

Центъра на Рио и Ларго да Кариока:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - средновековния францискански манастир Сан Антонио с църквата на Третия Орден на Св. Франциск, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - средновековния францискански манастир Сан Антонио с църквата на Третия Орден на Св. Франциск (Convento de Santo Antônio do Rio de Janeiro and Igreja da Ordem Terceira de São Francisco da Penitência).

 

 

Точно на Ларго да Кариока се намира и манастира Сан Антонио. Историята му започва през 1592 година, когато монасите на францисканския орден пристигат в Рио де Жанейро. През 1607 г. им е даден като собственост хълма Сан Антонио (Morro de Santo Antonio), където впоследствие (през 1608 г.) започват да строят манастира и църквата. Първата служба (меса) вътре е изпълнена през 1615 г. а комплекса е завършен през 1629 г. като постоянно е променян и разширяван през вековете.

 

За съжаление по време на посещението ни течеше реконструкция и част от фасадата беше закрита от скеле.

 

 

 

Някои детайли:

 

 

 

 

 

 

Влязохме в църквата по време на служба:


 

 

 

 

Олтара на Igreja da Ordem Terceira de São Francisco da Penitência:


 

 

 

 

Част от тавана с балкона за църковния хор:


 

 

 

 

В следващия пост - малко от старите улички на Centro и историческото Кафе Коломбо, don't go away!


* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 4 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - историческото кафене Коломбо.

 

 

Кафенето Коломбо е основано през 1894 година от двама португалски емигранти и веднага става популярно измежду местните знаменитости (Вила-Лобос е бил един от редовните клиенти). Човек там може да усети каква е била атмосферата на Belle Époque по време на републиката в началото на 20 век.

 

През 1912-1918 година залите вътре се били реновирани, като на заведението се придава лек привкус на Art Nouveau с огромните кристални огледала, донесени от Антверпен. Дървените мебели и декорации са били изработени по същото време от известния (за мястото и времето си) Антонио Борсой.

 

През 1922 г. заведението се разширява с построяването на втория етаж, където се помещава залата за чай.

 

Кафенето и понастоящем е много популярно, особено с вкусните си десерти и противно на очакванията ми измежду клиентелата имаше много повече кариоки, отколкото туристи. В момента има един франчайз (филиал) - вътре във форта на Копакабана (преди е имало и в Бара, но е затворил през 90-те). Най-известен си остава обаче оригинала в историческия център на Рио.

 

 

Входа на кафене Коломбо:

 

 

 

 

 

 

Малко интериорни снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нашият лъчезарен гид Фабио пред входа на кафенето (момчето с жълтата тениска):


 

 

 

В следващия пост - комплекса от 2 църкви, едната от които старата катедрала на Рио де Жанейро (Igreja de Nossa Senhora do Monte do Carmo da antiga Sé) и манастир на ордена на Кармелитите, don't go away!

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

Редактирано 5 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - старата катедрала на Рио де Жанейро.

 

 

Пълното име на старата катедрала на Рио е Igreja de Nossa Senhora do Monte do Carmo da antiga Sé (Църквата на Богородица от планината Кармел, като последната дума "Sé" показва, че е била катедрала). Църквата е служила като такава между 1808 и 1976 г. Строежа е започнал през 1761, а през 1785 г. известния през 18 век в Рио скулптор Инасио Фереира Пинто изработва вътрешната декорация в стил рококо (късен барок). Негово дело е и централния олтар.

 

Църквата е свързана с манастира на Кармелитите и една друга църква - Църквата на Третия Орден на Кармелитите и трите структури заедно образуват така наречения Комплекс на Кармелитите.

 

 

Някои интериорни снимки на Църквата на Богородица от планината Кармел:


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Входа към един вътрешен параклис:

 

 

 

 

 

 

Самият вътрешен параклис:

 

 

 

 

Поглед към обратната страна на олтара с балкона за църковния хор и органа:


 

 

 

 

 

 

В следващия пост - Църквата на Третия Орден на Кармелитите и модерната експозиция в сградата на Banco do Brasil, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - Banco do Brasil и църквата на Третия Орден на Кармелитите.

 

 

Църквата на Третия Орден на Кармелитите (а дали не беше и на Кармелитките - има си отделна секция за жени в ордена, нещо подобно ми се върти в главата, че каза гида, но нямам време да ровя в Интернет сега) е залепена за манастира и старата катедрала, но за да не стават църква след църква на "фотописа" първо ще надникнем в Банко до Бразил от другата страна на улицата.

 

Два дни по-рано по пътя към самбадрома мернахме сградата на банката от колата и Умберто (нашият втори гид в Рио) спомена, че вътре има изложба на модерно изкуство на някаква японка. Госпожа FlyTraveler е успяла и да щракне един snapshot в движение със сапунерката, на който се вижда и рекламата за експозицията:

 

 

 

 

 

 

Сградата на банката, снимана от отсрещната страна на улицата. Фасадата е добра излъскана, вижда се даже отражението на прозорците от отсрещната сграда:

 

 

 

Ето и експозицията вътре - огромни топки, които изглеждат сякаш висят във въздуха, семпло, но поставени на подходящо място са интересни:


 

 

 

 

Пресичаме обратно улицата и влизаме в Църквата на Третия Орден на Кармелитите. Историята и на трите "обекта" в кармелитския комплекс е интересна, но за да не натоварвам разказа отново ще постна връзка към статията в Уикипедия. Това, което ме впечатли в тази църква е голямото внимание отделено на детайлите, даже на мен лично ми се видя леко претрупано и натруфено:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Олтара на църквата:

 

 

 

 

 

 

И накрая както винаги в католически църкви снимам балкона за хора с органа (ако има такъв, става въпрос за орган) над входа / изхода:

 

 

 

 

 

В следващия пост продължаваме с историческия център на Рио - още църкви, дворци, улици и паметници. Don't go away!

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!
 

Редактирано 6 ноември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - улички и сгради из историческия център.

 

 

Един пост без текст - вземаме малко почивка от църквите и манастирите и се разхождаме из малките улички на историческия център на Рио. На какво ми прилича ли? Ами на какво друго освен на Лисабон, нали там му е корена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост - най-красивата църква в Рио (по мое скромно мнение) - Igreja da Candelária, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Рио де Жанейро - Църквата на Светата Дева от Канделария.

 

 

Църквата на Светата Дева от Канделария (Igreja de Nossa Senhora da Candelária) според мен беше най-красивата такава, поне от тези, които посетихме в Рио (а те не бяха малко). Строежа на настоящата сграда започва през 1775 с камък добит в кариерата на Канделария, хълма на Нова Синтра (Morro da Nova Sintra). На официалното откриване на още не напълно завършената църква през 1811 г. присъства принц-регента и бъдещ крал на Португалия Д. Жоао VI. В началото конструкцията се е състояла от един кораб (впоследствие се дострояват още два) украсени първоначално в стил рококо. Като почти всички колониални църкви на Рио, фасадата гледа в посока на основния за тогава път за влизане в града - залива Гуанабара.

 

През 1856 г. всичко по църквата е завършено, липсвал е само купола, който се е оказал инжинерен проблем. След намесата на няколко архитекта, включително и един германец, купола е окончателно завършен през 1877 г. Материала за построяването му, както и на осемте статуи, красящи храма е португалски варовик, докаран от Лисабон. Купола на църквата става най-високата точка на Рио за времето си.

 

 

 

 

 

 

 

 

От 1878 г. нататък започва подмяната на интериора в италиански нео-ренесансов стил с полихромно покритие на стените и мраморни колони, като по този начин започва отдалечаване от съществуващите колониални модели.

 

Великолепните стенописи са рисувани от известния (за времето и мястото си) бразилски художник Жоао Зеферино да Коста, който е бил и преподавател в имперската академия за изящни изкуства с помощта на екип от други добри художници. Стенописите са рисувани по тавана, коридорите и параклиса на храма м-у 1880 и 1900 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На тавана на храма има шест панела които показват ранната история на църквата Канделария, както и Богородица и фигурите от Стария Завет (Джеси Исая, Давид и Соломон).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост продължаваме разходката из историческия център на Рио, don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!

[FlyTraveler]

02 Декември, 2013. Историческия център на Рио - имперския дворец и сградата на парламента на провинцията Рио де Жанейро.

 

 

За да не ставам прекалено досаден отново вземам малко почивка от църквите (то за разказа остана само една де) и съвсем малко превъртам лентата (едно време филмите бяха на ленти) напред към имперския дворец в Рио (Paço Imperial). Двореца е построен през 18 в. за да служи за резиденция на губернаторите в колониална Бразилия. От 1808 г. е бил използван като резиденция на краля на Португалия (по-късно и крал на Бразилия). Д. Жоао VI. През 1822 г. става дворец на монарсите на Бразилия Педро I и Педро II. Който се интересува от подробности може да ги намери примерно на Уикипедия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вътрешния двор на двореца:

 

 

 

Тази кула пред имперския дворец на времето се е намирала на самия бряг на океана и показва мястото където са пристигали корабите (предимно от Португалия):

 

 

 

 

 

 

Статуята на  Д. Жоао VI, крал на Португалия и Бразилия:

 

 

 

Сградата на парламента на щата Рио де Жанейро (Assembléia Legislativa do Estado do Rio de Janeiro). След като през 1975 година щатите Гуанабара и Рио де Жанейро се обединяват, парламента се мести от Нитерой в сградата на двореца Тирадентес в Рио (града), която се вижда и на снимките:

 

 

 

 

 

 

 

Статуята пред парламента е на националния герой наречен Тирадентес (Joaquim José da Silva Xavier), който е бил лидер на анти-колониалното движение започнало в провинцията Minas Gerais и спомогнало за установяването на републиката по-късно.


 

 

 

 

В следващия пост остават да видим едни от най-интересните сгради в Рио - тези на националната библиотека и на операта (Theatro Municipal), don't go away!

 

 

* All photos are copyrighted and can not be published without a written permission!