Тайланд

[Sve Sun]

Благодаря!

Сега остана да питам    за предложения за хотел в Банкок .

Предполагам,че трябва да се насоча към Патая след това,за да мога да си закупя екскурзия за Камбоджа, приятелката ми ходи там и каза,че руски агенции ги продавали на всеки ъгъл

[stanimir]

Ами със сигурност може да купиш екскурзията и от Банкок щом толкова държиш на агенция и ако не държиш да видиш Патая разбира се 

 

Всеки ще препоръча неговия си хотел. Аз съм много доволен от този :

 

Намира се буквално пред спирката на градското влакче което е най-евтиното и комфортно средство за придвижване в града. Оттам имаш и много удобна връзкка от летището което елиминира напълно нуждата от такси. Това е в сърцето на новия град където са концентрирани огромните молове и богатите райони на града.

 

http://www.ibis.com/gb/hotel-8016-ibis-bangkok-siam/index.shtml

 

В същата сграда е и по-високо категорийният Mercure Hotel , който е част от същата верига.

 

Другото популярно място е около Khao San Road - това е в стария град  с много хостели и бюджетни хотели , заведения , но гъмжи от чужденци.

Редактирано 21 септември, 2014 от stenk

[Sve Sun]

Отворих линка, ама не мога да видя цената за нощувка. Мисля да бъдем там средата на наември. Ти каква цена плати?

Ще пътуваме двете с дъщеря ми, която е на 21 и ми се струва малко страшничко и до Камбоджа да го организирам сама.

За Банкок изчетох доста, явно,че с таксита и местен транспорт може да се справиш и сам до забележителностите

[stanimir]

При мен излиза цената .Като избера ноември ми дава 65 долара на вечер за двойна стая.

Ако ползваш някой от многото промоции на големите онлайн сайтове ще може да смъкнеш до 15-20%.

Погледни например Orbitz.com

Аз бях там зимата на 2013 и тогава цената беше 35 евро.Току що го бяха отворили и всичко миришеше на ново. Много светло и чисто място.

[Sve Sun]

Благодаря! Скоро ще пусна тема за помощ и препоръки как  и къде да отидем))) За сега ми е мъгла. Винаги съм ходила организирано по екскурзии. Само до Дубай се грабнахме три приятелки сами и се справихме добре))

[stanimir]

Ами то като проучиш няколко основни неща - транспорт , трансфери , хотели , забележителности които държиш да видиш ...след това само допълваш детайлите.

Това е гръбнака на всяко самостоятелно пътуване и като го направиш няколко пъти после караш смело към все по-сложни дестинации

[Sve Sun]

Като каза за трансвер, има ли транспорт от летището до центъра? Всъщност центъра ли е най добре да се резервира като място удобно след това да разгледаш забележителностите?

[stanimir]

Ами този хотел който препоръчах е точно в центъра на града , на пеш разстояние до повечето неща или на 5-10 мин.с градския транспорт. До двореца и стария град се стига с MTR - надземното метро и лодка по реката ...около 40-50 мин. общо.

Площад Сиам е сърцето на модерен Банкок. Нещо като Пикадили за Лондон или Тайм Скуеър за Ню Йорк.

До центъра има влак от летището и е трансфера е съвсем елементарен като цената мисля е около 2-3 евро.

Спирката е буквално пред хотела и аз тогавс затова го избрах.Целият район е много добър.

[Sve Sun]

Добре,имам време да го мисля. Иска ми се май да мина по-евтино. Не държа хотела да е луксозен,достатъчно е да е чист.Ще го ползваме само за спане,останалото време държа да прекарам из улиците,да попия максимално атмосферата ))

[stanimir]

То Ibis e много далеч от луксозен. Отговаря само за критерия чист 

Може да избереш района около Као Сан  , където живота кипи с пълна сила и ще попиваш атмосферата на стария Банкок.

[Sve Sun]

точно сега преглеждам в букинг.Твоят хотел там се предлага за 100 лв нощувката. Като чукна център ми излизат хотели точно в този квартал Као сан и пише,че са на пешеходно разстояние от храмовете

[stanimir]

Да , Као Сан е на 15-20 мин. пеш от храмовете , но това съвсем не е центъра на Банкок.

Площад Siam е центъра на съвременния град.

[Sve Sun]

ами то и до него я пеша я с транспорт ще се отиде))) В Букинг за сити център ми излизат хотели близо до Каосан.

Да те питам още докато не ти е писнало да ми отговаряш)))) Каква е разликата между Пукет и Патая? Чувам,че по топ е Пукет, но ако искам да скоча до кКмбоджа може би трябва да избера Патая. 

[stanimir]

Eто карта :

Siam , Sukhumvit и Silom са най-модерната част на Банкок с търговските центрове ,  посолства , скъпи квартали , паркове и Red Light местата.

 

Yaowarat и Khao San са в стария град.

Rattanakosin е мястото с Кралския дворец и повечето храмове.

 

http://przewodnik-azja.pl/wp-content/uploads/Bangkok-mapa-centrum.png

[stanimir]

Патая по всички мнения е възможно най-пренаселеният курорт в Тайланд. Нещо като родния Слънчев бряг.

Може да си хванеш транспорт за Камбоджа от Банкок и не виждам защо трябва да ходиш до Патая за целта ???

 

Пукет е остров около 650км. южно от Банкок и наоколо са гледките от лъскавите картички :

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Toва е Siam :

 

 

 

Toва е Kao San Road ;

 

 

 

 

 

 

 

[Sve Sun]

ах,вече си ми отговорил извинявам се)) 

Хм да,трябва да помисля как да го направя. А ти ходил ли си до Камбоджа и ако да как го направи?

[stanimir]

Не съм , но прегледай темите в раздела "Азия" . Има страшно много информация за Камбоджа и всичко в региона.

http://magelanci.com/forum/34-%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/

[neuromancer]

темата доста се отклони от визите, затова ще я преместя в "Азия". Освен това отделих частта за визите на старото място

[Георги]

Понеже сте нови и неопитни, съветвам да не се мятате в първата срещната агенция за пътуването до Камбоджа. Там и хардкор пътешественици с доста опит, биват изръсвани с излишни $20-30, да не говорим и за потенциалните загуби време. 

 

Ще хвана да разпиша подробна тема на процеса на пресичане на границата Тайланд/Камбоджа по земя, но за да ти спестя ровене, ето начина, по който трябва да отидеш. Има един автобус на държавната транспортна компания, който тръгва сутрин от Банкок и пристига в Сием Реп. Билети може да се закупят от тук: http://www.thaiticketmajor.com/

 

Ето и подробно описано пътуването с този автобус: http://artydubs.com/2013/04/18/direct-bus-from-bangkok-thailand-to-siem-reap-cambodia/

 

Ако си с други фирми, ще трябва да прехвърляш през границата, да комбинираш с тук-туци и други подобни. Често ще гледат да те вкарат в някакви техни хотели, ще симулират проблеми с автобуса и ще искат още пари и т.н. Измамите по границата са разписани са доста добре тук, тази информация е добре да бъде преведена за хората в този форум, дано някой ден стигна до там: http://en.wikivoyage.org/wiki/Poipet

 

Виза за Камбоджа си изкарайте онлайн, $25 спрямо $20 на място, но ще си спестите много, много главоболия: https://www.evisa.gov.kh/

 

Вземи си автобуса на държавната фирма и си спести грижите и парите. 

[maik]

копирам описанието ми за преминаването на границата с Камбоджа от мой файл. дано помогне:
 

"Ден 12,
в който преседяхме повече от 3 часа в ничията земя, за ей-толкова не се научих да играя покер и почти целия ден с настроението си можех да вкисна която и да е марка прясно мляко и да го преобразувам в кисело;

Автобусът за Араня Пратет – последния град в Тайланд преди границата с Камбоджа, тръгваше в 9.30 сутринта, а билетът за там беше 234 бата. Бяхме на автогарата около час време по-рано (цена на такси = 72 бата), така че имах време за последно да огледам цените на различните стоки из будките на автогарата. Самсунг Галакси тогава струваше 3600 бата (120 долара), карта-памет 8гб беше 22 лева, храната все така беше евтина, като изключим вносните кашкавалчета тип слайсове, които аз ядях.

Пътуването премина по план. 
Съвсем по график стигнахме на автогарата в Араня Пратет малко преди 2, където се оказа, че има общо 2-3 тук-тука за придвижване на пълния автобус чужденци, борещи се за същата дестинация като нас. Докато другите се маеха какво да правят, ние 4мата се метнахме на първото по-големичко тук-туче, способно да ни побере, и отпрашихме към границата. Не че тя е далече – и пеша може да се стигне, но имахме само 3 часа време, докато я затворят.

Между другото, не си мислете, че ‘тук-тукче, способно да ни побере’, е нещо голямо. Въпреки цялото бързане, имам щракната една безобразна снимка, на която аз изглеждам още по-безобразно, но за целите на разказа и за онагледяване, ще се прежаля и ще я покажа: https://picasaweb.google.com/lh/photo/LNOb2O5hb6nqcljbi7jfhR2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink 
В тоя тук-тук сме ние 4мата + всичките ни чанти, но ако си мислите, че това положение е натъпкано положение, то сте в грешка. В Ден 15 или 16 – не мога от сега да се сетя точно, ще видите що е то това нещо с натъпкването, ама свързано със сардините и морето, и гарбирано с малко религия и монахини.

В моя гид пишеше, че границата с Камбоджа затваря в 5 и който остане отвъд чертата, си остава там до другата сутрин в 7, когато границата пак отваряла порти. Точно това беше причината да се тъпчем из тук-туци и да бързаме – часът беше почти 2, което означаваше, че имахме още само 3 часа време, за да илезем от Тайланд и да влезем в Камбоджа! Тогава още се хилих на ситуацията с тук-тука и багажите, но малко след това настроението ми започна да се вкисва и остроумитео ми 'зе да става хапливо. Честно бях загубила битката с Мацка 1 и Мацка 2 (оная за купуването на по-ранни билети), но не се бях примирила със загубата, а и видяното малко по-после наистина ме довърши. Основното мрънкане, насочено незнайно към кого, започна, когато видях това: https://picasaweb.google.com/lh/photo/NrRsCgWFqD6hibZ7DeRzdxLxeFLP3rh_BIiJqcp9gRY?feat=directlink 
Това, драги ми хора, е опашката с навалицата, чакаща да напусне Тайланд. Това обаче не е цялата опашка. Ние сме мнооого-много назад – там, където свършва навесът (не се вижда на снимката – не го търсете), дръпнете още около 50 метра – ето там бяхме! Навесът, апропо, не върши голяма полза – както се вижда, а и както знаете, всички ние, човеците, седим под едно и също слънце независимо в коя точка на света се намираме и дали има или няма навес над нас - това буквално и преносно казано. За местните обаче слънцето е по-друго - демек, местните не чакат на тази опашка. Ясно ви става, че местните имат повече права от нас под това точно слънце и затова и затова ни подминаваха директно натам към сградата. Опашката обаче не приключва до сградата с червеното покривче – тя си продължава и вътре в самата сграда, само че е по-разклонена. Там, в тази сграда, слагат изходните печати;

След тази опашка има малък преход (ок. 200 метра) до достигане (почти) на земята на Камбоджа: https://picasaweb.google.com/lh/photo/ZqppTA4sP4SEGGkxEGxOUBLxeFLP3rh_BIiJqcp9gRY?feat=directlink 
, където се намира гишето за полагане на входната виза за Камбоджа. Виза се получава след плащане на 20 долара официална такса и подаване на паспорт, в който има поставени 1 попълнена на място бланка, 1 снимка и 100 бата (не)официална такса. Стоте бата са извън държавната такса, но са задължителни. Моля, имайте това предвид, за да не се окаже, че на границата с Камбоджа сте го закъсали финансово, защото сте думнали всичките си батове, и няма как да ощастливите граничарите с батове. Идея нямам дали приемат друга валута, но допускам, че приемат.  Процедурата по поставяне на виза отнема около 15тина минути – попълване на бланката, подаване на паспорта (с реквизита вътре) и после се чака 10тина минути. След това вече имате визата. Можете да използвате момента на чакането да идете то WC – такова има в самата сграда зад гишетата – след това време няма да ви остане от вайкане и тюхкане. 
Виза моля: https://picasaweb.google.com/lh/photo/uyxBBqI2ixHrAasj5JG_DB2DUOxZRPEvGbIUI1p9174?feat=directlink

След получаване на паспорт с визи има още около някакви метри шляпане из ничията земя с все куфари и раници и хартойки, и декорацийки, и шапки, дето сте ги закупили от по-рано, за да се стигне до самата граница на Камбоджа. И ето там вече се оказа Истината За Опашките и Чакането!

Ето това е част от опашката, която всеки трябва да изчака, за да бъде пуднат да влезе в Камбоджа: 
https://picasaweb.google.com/lh/photo/HGsJLGT13co110ORMrt-rRLxeFLP3rh_BIiJqcp9gRY?feat=directlink

Когато се подредихме на тая опашка бяхме на около 5-10 метра след зелените мрежи, които виждате на заден план на снимката. Снимката е хваната след около 90-100 минути чакане. 3-4 човека преди момъка с жълтите гащи опашката завива и продължава още около 20тина метра напред със същия дебит до самите гишета. На няколко пъти виждахме групички чужденци, придружавани от местен мургавелко, суетящ се около тях – тия явно бяха лицата с подкупите. Няколко туфи минаха пред нас директно, но със сигурност на една не й се получи номерът, защото въпреки цялото суетене около нас, по някое време всичките те застанаха най-отзад на опашката и се снижиха до нашето положение на обикновени чакащи. 
Тия 3 часа време бяха достатъчни, за да мина през всички фази на настроението си – от хилеще се, до мрънкаща, ядосана, кисела, пак хилеща се, хладна, отчаяна и пак повторение. Отчаянието се добави, когато открих (не беше трудно впрочем, но аз загрявам бавно по принцип) няколкото големи лъскави хотела-казина в ничията земя. В началото на Голямото Чакане се хилих на безумието някой да построи хотел насред нищото, но колкото повече чакахме, толкова повече си давах сметка, че е много възможно престоят в хотел-казино да сполети и нас, защото пак напомням – границата с Камбоджа ЗАТВАРЯ В 5 и ако ТИ НЕ СИ ОТВЪД ЧЕРТАТА, то оставаш в зоната с хотелите, казината и покера. 

Съвсем инфарктно на гише стигнахме в 16.57, където се оказа, че трябва да попълним нова някаква декларация, чиято наличност беше свършила. Някои от чакащите около нас си имаха вече попълнени, но ние не бяхме подготвени. Отнякъде някой подхвърли листчета, ние 4мата разграбихме на бърза ръка, попълнихме на крак  там нещо (нали не сте си помислили, че сме отстъпили ред на следващите на опашката, за да попълним прилежно на близкото бюро?) и в 16.59 всички някак на магия и 4мата излязохме с подпечатани паспорти. Не знам точно какво се случи след нас, но имам грозни, грозни подозрения...

Камбоджа ни посрещна с безплатен шатъл до автогарата на градчето - просто трябва да почакаш на стоянката (им си един момък в униформа, който те информира, че шатълът е безплатен и тръгва от еди-къде-си). Шатълът циркулира от гарата до границата и обратно, така че трябваше да го изчакаме 10тина минути. Тогава и установих какво се е случило с хората на опашката (оная гигантската на границата) след нас – появиха се още 10тина лица и след това движението умря. Чакащите за шатъла бяхме точно толкова, колкото да го запълним. Други не дойдоха. Ние, 30тината чужденци от туфата, чакащи за шатъл, бяхме последните мохикани за деня. Останалите 5-6-тотин човека от опашката хартисаха в ничията земя, но пък сигурно са се научили да играят покер – нещо, което аз още не мога да правя...

На автогарата се сблъскахме с още една причина за недоволството ми – планът беше да наемем такси от градчето до Сием Рим, а не да пътуваме  с автобус (цената на таксито е фиксирана и е 48 долара; купува се от гише все едно е автобусен билет), но се оказа, че такситата са налични до по-ранен час (дали не беше до обед?) и тази опция отпадна. Пътуването с такси щеше да ни спести много време, да ни струва съвсем малко по-скъпо, да ни бъде по-удобно и да ни даде няколко часа за разглеждане на Сием Рип в същия ден. Уви, тази опция отпадна. Купихме си билет за последния автобус до Сием Рип, който ни струваше 9 долара на човек. На автогарата в Сием Рип пристигнахме почти в 9. Натоварихме се на поредния тук-тук, който ни струваше 5 долара (и това, да знаете, е ужасно много, но просто никой от нас вече не искаше да се пазари за нищо и просто искахме да стигнем закъдето бяхме тръгнали в рамките на същия ден) и след 10тина минути бяхме в хотела си.

Хотелът ни беше Тропикал Брийз: 
http://www.booking.com/hotel/kh/tropical-breeze-garden.html?aid=368032
и цената на стаята беше 13 долара. Ния бяхме платили 4 нощувки, но планът ни включваше опция да тръгнем по-рано, за да минем и през Пном Пен, така че за нашата част от компанията не беше съвсем ясно колко точно ще останем в СР. В хотела се настанихме чак след 9.30 вечерта, с което се оказва, че направихме 13-часов цикъл на пътуване, считано от излизането ни от едната стая в хотела в Тайланд до влизането ни в другата стая в хотела в Камбоджа. Не е зле като за пенсии, ааа? Същата вечер спазарихме триповете си в Ангкор от собственика на хотела. Така направихме нещата, че в следващия ден да отметнем ужасно много точки от плана, за да можем в по-следващия да почиваме, а в по-по-следващия да натикаме и Пном Пен в плана си - нещо, което беше под въпрос до тогава.

Идва ред на традиционния раздел с инфо от нета, който ще ви разясни какво се случва във вековете в Камбоджа, който з изтривам сега, защото всеки може да си го изрови и само здръства пространството;

...

Много ми беше интересно да чета за Камбоджа. Ужасна история имат тия хора. Ужасна не, ами направо ужасяваща! Обаче са оцелели. И са френдли към чужденците. И са усмихнати, и позитивни и ненатрапчиви. Много ми/ни харесаха! За Ангкор ще туря инфо в другата глава - в следващата, и тя ще бъде мнооого дълга. 
За да се върна към основния разказ, стигнал до туровете, които сме предплатили за следващия ден, сега само накратко ще кажа, че Ангкор е един от най-известните в света храмови комплекси. Полският лингвист, който срещнахме в Тайланд на 2 пъти - оня професора, с който си поговорихме за малко, каза, че Ангкор може да се сравнява само с Мачу Пикчу и храмовете на Петра, и звучеше като да може да му се вярва. Ангкор наистина е впечатляващо място! Наистина е поне толкова впечатляващо колкото е Мачу Пикчу. До Петра още не сме стигнали, но и там ще идем, когато Петра (нашата Петра) порасне и успее да смели информацията качествено;

За самия комплекс е добре да се знае, че това е най-силно концентрираният храмов комлекс  в целия свят! Храмовете са буквално десетки, въпреки че трите най-известни са Ангкор ват, Байон и Та Пром. Точно заради огромното количество храмове, а и заради специфичното търсене на всеки посетител (някои искат да нащракат, други искат да щракат, обядват и пазаруват, трети искат да се щракат, да се мотаят, да обядват и да пазаруват, четвърти искат да щракат + всичко останало + изучават и т.н. ) е установено нещо като практика за разглеждане на Ангкор. Посещението на храмовете на Ангкор може да се случи по 2 начина: 1. Единият е като се следва планът в моя гид, който даваше възможност за организиране на трип из Ангкор според това дали имате 1 ден за обиколка, 3 дни за обиколка или сте отделили една седмица за разглеждане. Тъй като знаех колко стегнат екип сме с моя мъж, решихме да следваме плана за 3-дневна, но да я съкратим във времето; 2 . Вторият начин за разглеждане на храмовете е като се следва изградената практика в самия Сием Рип – местните предлагат 2 кръга на обиколка на храмовете – ако имаш 1 ден време, правиш Малкия кръг, ако имаш 2 дни време – гледаш храмовете, следвайки Големия кръг; ако имаш повече време - правиш каквото си искаш;
И понеже аз съм голяма бяла птица с много енергия, то ние решихме да направим тридневната обиколка (описана в гида на LP) и Големия кръг (на местните), ама не за 3, не за 2, а за 1 ден . Освен това, в същия тоя ден с трипа навряхме и една пеперудена ферма, храмът Kbai Spean, до който се стига след 2 километра преход в джунглата, и на финала дори летяхме с балон. Със сигурност подобно препускане из храмовете не е здравословно и със сигурност, тичайки по тоя начин, изтървахме много неща, но пък така само щяхме да имаме време за ден почивка и после цял ден за Пном Пен. Ужасно уверено твърдя, че не съм имала по-разбиващ ден в целия си живот от този ден. Беше разбиващо, но фантастично! Дай боже всекиму поне един такъв ден в живота!

Да поговоря сега в цифри и с данни – за да се случи тоя план от по-горе, чрез собственика на нашия хотел наехме тук-тук и драйвер. Цената за цялото джасане нагоре-надолу беше 35 долара и на пръв поглед изглежда скъпо, но не е. Цената на moto с драйвер по принцип е ок. 10 долара на ден, а на remorque с драйвер (нашето) е ок. 15 долара на ден.  Ние направихме двудневното разглеждане на Ангкор (от Големия кръг) за 1 ден (т.е. до тук е 2 дни х 15 долара), но и в допълнение включихме  и пеперудена ферма и балон в 1 ден, така че цената от 35 долара не беше лоша. Навярно можеше да се поспазарим с 5 кинта надолу, но не видях смисъл. А и човек се измаря след 13 часа пътуване и няма сили да воюва за редукция от 7 и 50 в лева.

Много късно вечерта (значи след 10 и четвърт поне се пада) пазарувахме от местния магазин храна за следващия ден  (плодово мляко – 60 цента, бира Ангкор – 60 цента, вода – 50 цента). Предстоеше ни мнооого дълъг утрешен ден, започващ със ставане преди изгрева, така че настървено се подготвяхме да оцелеем все едно ще влизаме в битка. 
Уведомявам, че в камбоджанските магазини може да се пазарува със смесена валута – долари и камбоджански пари. Камбоджанските пари се казват реал и $1 = 4.000 реала. Няма да ви се наложи да обръщате пари, обаче, защото може да си купите бира с 1 долар, срещу което ще получите бирата си + ресто от 2 хиляди реала например. Или пък може да си купите плодово мляко като платите хиляда реала  и 40 цента. Всичко в магазините е с двойни цени – в долари и реали, и касиерките много удачно превръщат сметките ви в каквато искате валута.

Още по-късно - значи къде 11, вечеряхме. В тефтера съм писала, че 3 порции храна (, но не съм писала каква храна - навярно едната е била чист ориз, за да опитам и аз да ям нещо местно, а и да разнообразя менюто от плодови млека, кашкавалени слайсове и плодове) + бира + кола са ни стрували 10 долара.

Прибрахме се в стаята след полунощ, початихме набързо с България и децата, и припаднахме в леглото. Предстоеше ни ставане след 3-4 часа, защото планът беше Ден 14 да започне с изгрева над Ангкор ват

За тези, които планират преминаване на границата Тайланд-Камбоджа, напомням да не забравяте да си оставите тайлански батчета, за да стимулирате граничната корупция, както и да си вземете поне 2 литра вода, а също и да се подсигурите от по-рано с храна, която ви понася, защото чакането е дълго."

толкоз. дано инфото помогне;

[Георги]

maik, теб са те хванали с "официалната" автогара с безплатните шътъли до там Вероятно и за това не сте намерили такси, описано е подробно в линка от wikivoyage по-горе.

 

 

The Official Transport Monopoly Scam[edit]

One's first steps after the arrivals office lead to the Transport Monopoly Tout Zone (see map). The scam here is the dressing of overpriced transport as official policy.

Free, so-called government buses or minibuses await tourists emerging from immigration. They go to an inconveniently out-of-town transportation depot: the Poipet Tourist Passenger International Terminal. They cease running at about 18:00. Overpriced food is available while one waits for an overpriced bus or shared taxi.

Only the diligent will avoid this one (see below) because police are beastly to and extort drivers that pick up tourists near the border. The police and "helpful" others pester tourists emerging from arrivals and basically cajole them onto the buses. Most tourists succumb, either unaware of the scam or unwilling to go against a uniform. If such a set up irks you, remember that despite how it initially feels you have every right to do as you please in Poipet and you cansmilingly, tactfully and respectfully decline to follow their instructions.

Some tourists have reported being taken to a private travel agency instead of the proper depot, under the pretense that the station "is under construction". You don't have to deal with them but the private company may be cheaper than the "officials".

 

 

Outside the Transport Monopoly[edit]

Avoid this scam by saying you want to have lunch/find a guesthouse/see Poipet/to the post office/casino/karaoke, basically anything that isn't finding a bus. Then walk down the street, the pressure eases off away from the roundabout and you should be able to pick up a ride without being bothered.

Just don't start negotiating with a driver if a policeman is standing right next to you. It's unfortunately their job (i.e., orders from bent bosses, rather than legal duty) to intervene if a tourist tries to deal with a driver outside the monopoly. Don't be worried, the intervention will be nothing more than creaming a cut from the fare (you're not actually doing anything wrong remember). There are many taxi drivers in town. A taxi to Siem Reap normally costs up to USD30, but negotiate as prices may start at USD50-60. If you want to do it Khmer-style, a seat in a shared taxi will be about USD8.

Not-tourist buses depart from the bus company offices scattered along the main street a little way from immigration (see map). Their fares are outside the official monopoly so a bus to Siem Reap costs only USD5. Departures are in the morning and can generally only be made after staying overnight in Poipet. However, the taste of victory over Cambodia's institutional corruption can be sweet.

Pickup trucks can be found near the border and in the town, they run to Siem Reap and Battambang, although changing in Sisophon is likely. Seats inside/outside the truck cost 10,000/5,000 riel to Sisophon, plus approximately double that for an onward journey to either Siem Reap or Battambang.

The monopoly only affects transport from Poipet. Buses from Siem Reap to Poipet are about half the price of those from the Tourist Passenger International Terminal to Siem Reap.

 

Точно за това се препоръчва директния автобус, че ги няма такива разправии. Абе голяма забава е тази граница, няма спор. 

[Sun4o]

Пиша от летището в Ларнака накратко, по-нататък ще дам повечв подробности.

Подкрепям Стенк за хотела, спал съм там, в Ибис, на супер място е. За тази НГ съм резервирал Меркурия. Точно до хотела е най-готиния търговски център - MBK.

За Патая трябва да знаеш, че морето и плажната ивица са кофти, не са Тай-плажовете. Иначе живот -яко!

А Камбоджанската граница си е яко приключение, но това не бива да ви отказва, Ангкор е забележителен!

[FlyTraveler]

Моите 2 цента по въпроса:

В Бангкок съм отсядал в Sаwasdee Khaosan Inn, който по подразбиране се намира близо до Као Сан роуд. Старият град и кралският дворец са много близо, на около 2 км (15 минути пеша). Сега погеднах на booking.com, за Ноемри най-евтината стая е 32 лева, "луксозна" - 40 лв (за стая, не за човек). Хотела е чист и имаше всичко необходимо, което на мен ми беше нужно. Една важна подробност обаче - аз като ходих през 2006 г, автобуса от тогавашното единствено летище спираше пред входа на хотела, сега с новото летище не знам как е. Това трябва да си го проучите.

 

От моя гледна точка за плаж в Тайланд не си струва да се ходи в Патая - пренаселено и водата не е бистра. Пукет е много по-добре, а островите Пи Пи (Phi Phi) е много по-добре от Пукет и са на около час-два път от Пукет с ферибот или моторна лодка. Много хора отсядат в Пукет и ходят до Phi Phi на еднодневна екскурзия, но просто не е същото. Ако стигнете до решение за Пи Пи, ще продължа с районите там.

 

За Сием Рийп, Камбоджа - нямам представа колко струват самолетните билети сега, аз ходих през 2006 г. и тогава Bangkok Airways имаха някакъв монопол над дестинацията и беше скъпо спрямо разстоянието, което се прелита. Сега предполагам, че Air Asia може би лети от Бангкок до Сием Рийп и сигурно са много по-евтини. Със самолет пестите страшно много време и си спестявате разни неприятности.

 

Последно, но може би най-важно - останах с впечатление, че отивате през Ноември. Това не е много добър сезон за плаж в Тайланд. Добрият сезон (слънчевият и спокойното море) започва от Коледа нататък и свършва края на Февруари някъде.

Редактирано 23 септември, 2014 от FlyTraveler

[Георги]

Моя избор за хотел беше ей това, в ревюто съм отбелязал плюсове и минуси. Най-големия плюс беше безплатния летищен трансфер, това беше което наклони везните в тяхна полза, не знам дали все още го предлагат: http://magelanci.com/topic/1221-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BA-%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB-bangkok-loft-inn/