Кой е първият ми полет - дестинация, авиокомпания, самолет, цени и... незабравимо преживяване?

[Кретенясало чудовище]

Моят първи полет бе от София(SOF) до Рим Фиумичино(FCO) на Алиталия-полет AZ521, на 28.08.2016 г., в 19:15, място 21А. На крилете на 17 годишен(тогава) Еърбъс А320-214, с регистрация I-BIKA. 

Но Рим не бе последна спирка, а само прекачване. Крайната цел на пътуването ми бе Рио де Жанейро(GIG), с полет на Алиталия AZ672, на 28.08.2016 в 21:50, място 39А, самолет Боинг 777-243(ER) на 13 години и 8 месеца(тогава) с регистрация I-DISU. 

Обща цена в двете посоки — €1289,97.

Поводът. Ами, бях доброволец на летните параолимпийски игри Рио 2016.

[Kosta Grudov]

Първият ми полет беше с националния превозвач - Bulgaria Air - 2013-та година септември, София - Берлин и обратно. Придружавах братовчедка ми, която се пренасяше там за първата ѝ година като студентка. Бях впечатлен от безплатната бира на борда 😄 Като цена не помня, но може би около 3-400 лева беше двупосочният. Като за първи полет и за двамата мина без обърквания или перипетии по летищата, но после достигането до хотела в града беше мъка 😄 Накрая след като се озовахме на някаква гара по средата на нищото, вече по тъмно, се наложи две стари германки да ни викнат такси, за да стигнем до хотела, цената беше прилична, около 17-18евро, оказа се, че сме близо от гарата. 😄 

 

[jorocontrola]

Каква интересна тема 🙂

Трябва да е било лятото господне на 1989г. След като бях с гипс месец и половина се оказа, че имаме проблем. Ръката ми изглеждаше видимо крива. Докторите в Шумен казаха: "Тя ще се изправи с времето...". С оглед на резултата от първоначалната им намеса, майка ми не им се довери. Полетът беше Търговище - София, като си имаше и автобус, който да закара пътниците до летището. След посещение в Пирогов имах на ново счупена ръка и нов гипс за още месец и половина и така ваканцията след първи клас изцяло изкарах гипсиран през цялото време...

[Lyubina]

Като говорите за деца по самолетите си спомням как се наложи дъщеря ми да лети сама от Гатуик до София. 

Трябваше да съм в Лондон по работа и тъй като има(х)ме приятел, който живееше и работеше в Оксфорд решихме, че може и девойката да дойде с мен. Съответно, приятелят ни изпрати покана (това е преди ЕС), съответно визи, разправии и накрая купуваме билет. 

Да обаче, не помня защо, моят полет е някаква странна комбинация на България Ер с Бритиш на връщане. А на детето: двупосочен с България Ер. По него време, те още летяха до Гатуик. 

Всичко прекрасно на отиване. На връщане обаче, разликата в полетите е един час, (и не знам колко мили разстояние), като моят полет е един час преди нейния. 

Дала строги указания да не я пускат сама (както вероятно повечето от вас знаят, полетите от лондонските летища се обявяват доста късно, на табло и никога не знаеш от кой гейт ще излетиш), защото няма никакъв опит. А и е малолетна. Детето още няма мобилен телефон (изобщо не говоря за роуминг). 

Пристигам в София, звъня в Лондон и питам "как е ситуацията". Отговор: "А, няма проблем, пуснах я на секюрити, тя ще се оправи"

Не помня как съм дочакала да кацне нейния полет и да я видя да излиза. А нашата щастлива, ама щастлива.... 

(един от плюсовете от малки да учат езици)

От тогава не мога да я спра. 

[MayaS]

Първият ми полет е преди много много лета. Аз тийнейджърка ще ходя на гости на дядо си в Разград. Полета е до Търговище като най-близко летище и от там автобус до Разград. Спомням си цена от 12лв. обаче никакъв спомен от самолета, какъв е бил, а само че си подрусваше доста. Може би затова и досега от турбуленция не се шашкам изобщо а гледам да си крепя питието да не се разлее 🙂.  А за децата - на 17г. пратих сам синът ми до САЩ и обратно, при това без асистент. Все пак знае английски добре и с моите обяснения се беше справил прекрасно.

[logist13]

Интересна тема. Нямам спомени като дете, първия ми съзнателен полет беше с БГ Еър до Будапеща през 2002 с B737-300. И след това само короната успя да ме поспре за малко 🙂

[feel_the_rush]

Първите ми полети не ги помня, но са били София-Бургас или Варна. Също съм се возила на кометата Несебър-Варна (предполагам), но и това не помня. Имам само снимки. 

 

А вече първият ми запомнен полет беше София-Атина-Ларната с Olympic, 1998г. За първи път видях палми на пистата в Атина, а в duty free-то намерих една игра, която си мечтаех много години да имам - Twister. Играеха я Тони Бракстън и Мики Пфайфър в клипа на "Unbreak my heart" и всички деца в квартала много искахме да я имаме, но не се продаваше никъде в България по това време. Излишно е да казвам, че я скъсахме от игра след това и още доста години минаха, преди да излезе на пазара в страната. На връщане, обаче, се оказа, че нямаме полет, защото гърците стачкуваха (явно това го приемат като един вид национален спорт). Така ни се наложи да останем още една нощувка в Ларната на сметката на Olympic, в един продънен хотел. Имаше мач Левски-ЦСКА (или обратното), който баща ми изпусна, но често се осведомяваше за резултата, като звънеше от един уличен телефон на приятели. На връщане летяхме директно до София с Балкан, като предполагам това са били последните му години вече, защото в момента, в който кацна, един от панелите за багажиге се откачи и провисна над главите ни. Една по-мощна стюардеса се изправи, удари му едно рамо и той си застана на място. С перфектното движение, което го направи, предположих, че това едва ли и е за първи път. 

[ivailo_radev]

Първият ми полет е бил 1983-та, на около 5-6 месеца, Варна-София, понеже майка ми е била студентка и е трябвало да отиде от Добрич до София. И същата тази жена сега мрънкаше, че качихме на 6 месеца малкият на самолет 🙂

Иначе после мина доста време и първия ми съзнателен полет беше 2003 или 2004 от Германия за България. И си спомням единствено, че се чувствах като арабски шейх, понеже преди това няколко пъти бях ходил до Германия с автобус, за по 38-40 часа в едната посока.

[Shlosera]

За първи път се качих на самолет, мисля че беше на Ан-24, през далечната 96-та, като още бях ученик. Участвах в школа за парашутисти и това трябваше да ми бъде първия скок с парашут. Обаче няколко дни преди това беше станал инцидент с парашут и повишиха възрастта за скокове с една година. Тъй като аз и един съученик бяхме от 6 годишните, което ни правеше с една година по малки от другите в същия клас, не се класирахме. Така, за да не сме съвсем капо, нас двамата ни качваха в самолета, докато другите скачаха, всички до един с побелели от страх лица. Въпреки това, нямаше нито един, който да се откаже, защото ако го беше направил, това означаваше сигурна социална смърт. 

[Роми]

Със сигурност първия ми полет беше до морето ни - Варна и след това връщане от Търговище, където често ходех да видя баба ми.Изобщо като дете тези 2 маршрута поне по веднъж годишно си ги пропътувах.

Първи международен полет - Рим, а първи самостоятелен международен полет - Виена. Но най-интересния ми ранен полет е първия ми трансконтинентален полет - до Улан Батор. Бях още ученичка и честно казано никак не оцених тогава монголската кухня, но ме поразиха празните пространства в степите. Много искам отново да отида в тази страна, защото това посещение си е направо в един друг живот:-)

[домосед]

преди 20 часа, Кретенясало чудовище каза:

с регистрация I-DISU

И име Madonna Di Campiglio 

Летял съм с него 😎

В Мадона ди Кампильо не съм карал ски 😕

[Венелин]

Първият ми полет беше през 1989, с култовия Видин-София с Ан-24 вероятно. Бил съм на почти 3 години и имам няколко ярки картини пред очите си - как баба и дядо ни махат от пистата, как баща ми ми подава раиран плик за повръщане и как малкото ми братче на 1,5 крещи на бебешки, че иска да слиза. Няколко години нямахме кола и явно родителите ми са решили да спестят разправии с влака за 11 лева на посока (цената се споменава от всички соц-носталгици). Връщането обаче си беше с влак, явно на никого не е харесал първият опит. 

Първият ми съзнателен полет - на 19 Франкфурт Хан - Будапеща към България. И се почна - сега са 606, сред които хидроплани, хеликоптери, двуместен самолет... Обожавам да летя