Венецуела

[wilks 16257]

Така, промоцията на Търкиш вече е факт, цените са намалени. Не са по 400€ като миналата година, но и малко под 500€ (от сайта на THY), е добре.
Датите са 17.01 - 02.02.2024 г.

Вариантите, които съм намерил за намаляване през сайтове, може да видите в темата на Търкиш.

  

На 6.05.2023 г. в 20:05, ruwenzogy каза:

И за последно само да  кажа, че не аз, а Уилки огранизира приключението ВЕНЕЦУЕЛА,  аз само разлайвам кучетата..

 

Я, как ме назначи набързо за 'организатор'   Сега узнах и аз. Не ми идва на ум по какви причини, освен фактът че знам за Рорайма и Кукенан още от 2006 г. покрай един трак с това заглавие, от определен вид музикален жанр, на който съм почитател  
 

За датите/периода, отново ще се самоцитирам, където съм посочил съображенията си. В допълнение - за ноември няма как, защото вече някои от нас имаме други билети и планове. За тези дати около 17.01 - 02.02 вече сме се разбрали с @Tedy @Stanislav Dimitrov и @Branko , за които + теб знаех, че ще ходим. Разбира се, както си писал, който желае може да се присъедини, но аз не съм наясно, и не съм разговарял с други за това пътуване, освен нас 5-мата. Евентуално може да се присъедини и @Capitan Morgan за част от трипа, ако реши.

 

На 24.04.2023 г. в 12:26, wilks каза:

Тук е моментът да дам леко разяснение защо ще гледаме за дати през януари, а не ноември или декември.
Ноември е в края, но все още дъждовен период (май-ноември). За основната част от плана на нашето пътуване - Рорайма, е добре да е в сухия период (декември-април), защото в района на платото и без това си вали всеки ден във всички сезони. Но в дъждовния много повече. А има пресичане на две реки и множество потоци, които в дъждовния период ще бъдат много по-трудно преодолими. Що се отнася до водопада Анхел - в дъждовния период често е закрит от облаци, и ще е неприятно да отидем до там и да не можем да го видим в целия му блясък до върха. За Ориноко не съм гледал кои са подходящите периоди, но там винаги има какво да се види, защото флората и фауната са в изобилие.
Декември и до средата на януари част от хората, които са заявили твърдо желание за пътуването, нямат възможност поради лични ангажименти.
Затова периодът, за който ще гледаме за билети, ще е след 15 януари 2024 г. И вече в зависимост колко, и кои места иска да посети, всеки сам ще си избере и продължителността на пътуването. За нея ще обясня и дам подробности като излязат билетите. Най-общо е между 8 и 15-20 чисти дена без полетите.

Относно ситуацията във Венецуела - не случайно пуснах линк към видеото с разговора с Весо Овчаров, където се споменава и това - че в момента нещата са се нормализирали (доколкото е възможно въобще в тази държава). Единственото условие е, че задължително се ползват услугите на водачи от местните племена. Няма вариант да се обикаля без поне един такъв. 
Ето го отново видеото, който го е пропуснал 
https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/47657/predi-obed/predi-obed-24-04-2023-g
(започва след '50 минута)
 

За смата организация, първо мислех да взимаме отделни пакети за отделните паркове и активности, които са:

1. Orinoco Delta & Eco Camp
2. Angel Fall + Canaima & Lagoon
3. Roraima Trek

Общата сума за тези места по отделно, е около $800 US, обаче без превоза между тях. Но предвид разстоянията между тези точки, неяснотата с транспорта като цяло - разписания и цени, и съображенията за сигурност, стигнахме до заключението, че ще е много по практично, а и рентабилно да се спрем на общия пакет, който включва всичките изброени пунктове + транспорт и логистика между тях + взимане от местен още от летището след кацане до последния ден + нощувки, храна  и освежителни напитки както в изходните точки, така и по време на всички преходи за сумата от $995 US

Тук е дадена разбивка по дни, какво е включено и какво не

http://www.hike-venezuela.com/en/tour-highlights-venezuela-15d.html
Като ще пробваме да обърнем последователността да започнем с Рорайма и да завършим с Ориноко поради няколко съображения:
Който не може да отдели 20 дена за цялото пътуване, но иска да направи прехода Рорайма. И Станислав (Малкия) да може да остане накрая из делтата на Ориноко още 5, 10 или колкото иска дни за 'лов' на птици и животни. И накрая това - в началото още докато сме заредени със сили и енергия, и неизядени от комарите - да минем трудния преход Рорайма, след него да останат другите, които ще са по-леки чисто физически, и психологически. И евентуално да имаме един ден резерва.
Ако някой има друг вариант или предложения, също може да го пусне.

Междувременно аз, и още двама-трима вече сме с билети за горните дати!
Vamos a Venezuela 

[stefanrusev 3578]

преди 10 часа, wilks каза:

За тези дати около 17.01 - 02.02 вече сме се разбрали с @Tedy @Stanislav Dimitrov и @Branko , за които + теб знаех, че ще ходим.

2 свободни места ?  и кога е полета от Истанбул за Венецуела  -   02:00 Thursday, January 18 ? 
Общия пакет е интересен и на много разумна цена ...

 

[patilana 10317]

Леле, мале , Анхел ! Ще ме вземете ли и мен , моля ? 

[stefanrusev 3578]

преди 11 часа, wilks каза:

Я, как ме назначи набързо за 'организатор' 

Ами... бройте още двама 🙂.. 

[stanislavpp 66632]

преди 14 часа, wilks каза:

Който не може да отдели 20 дена за цялото пътуване, но иска да направи прехода Рорайма. И Станислав (Малкия) да може да остане накрая из делтата на Ориноко още 5, 10 или колкото иска дни за 'лов' на птици и животни. И накрая това - в началото още докато сме заредени със сили и енергия, и неизядени от комарите - да минем трудния преход Рорайма, след него да останат другите, които ще са по-леки чисто физически, и психологически. И евентуално да имаме един ден резерва.
Ако някой има друг вариант или предложения, също може да го пусне.

Наистина би било идеално , ако е възможно да се завърти програмата : Рорайма трек (6дни) > водопадите Анхел + лагуна Конайма (3дни) > делтата на Ориноко ( предполагам ще има желаещи да я пропуснат )

[eloena 3150]

А нещо по-за кашкавал туристи не сте ли срещали? Цял ден съм в терзания дали да се подложа на целогодишно издевателство над плътта, но май не си вярвам много. Та ровейки, ако сте видели по-лежерен тур, бих била благодарна ако споделите!

[Роми 15692]

Много бюджетно ми се вижда този пакет за около 900 USD. Отдавна не съм била във Венецуела,  но си имаше едни малки самолетчета с невероятни пилоти, които летяха между Ориноко, Канайма, Рорайма. Правеха страхотни спускания до Анхел и изобщо не бяха скъпи, но не е било толкова евтино. Проверете да не се окажете в много базови условия, абе направо убийствено лоши. В Рорайма се налагаше нощувка на палатка, но все пак аз съм била там със съвсем малък преход + кацане на 2 места с хеликоптер. Последната екстра вече я няма. Това е информация от преди 3 години, но не вярвам пак да са пуснали хеликоптерните услуги.  Хайде за трекинг - там да е на палатки, но в Канайма си имаше доста добри хотелчета, а и за Ориноко имам добри спомени от приятен лодж, подобен на тези край Манаус. Не сте сложили Лос Рокес в програмата - това ще понамали малко цената, защото там не е евтино, но с какво смятате да замените самолетчетата? Имайте впредвид, че ще се изтормозите с малко по-евтин сухоземен транспорт, но вместо панорамен фотографски полет 2 часа ще имате претрепване 2 дни. Но това е само разбира се, ако полетите са включени в тази цена. Ако е се плащат отделно така - тогава цената сигурно е реалната, но тогава си сложете още едно 500-600 долари за полетите. 

Извинете, че пиша тези предупреждения, но в последно време забелязвам доста местни агенции да пренебрегват необходимостта да предупредят туриста за трудностите при сухоземните преходи и да не си правят труда да му предлагат по-удобни варианти. 

[lil_dim 133]

преди 14 часа, eloena каза:

А нещо по-за кашкавал туристи не сте ли срещали? Цял ден съм в терзания дали да се подложа на целогодишно издевателство над плътта, но май не си вярвам много. Та ровейки, ако сте видели по-лежерен тур, бих била благодарна ако споделите!

!Без трек до Роройма,

с няколко вътрешни полети, Канайма парк, водопада Анхел, Ориноко и остров Маргарита, организатор и 

цена на 5 българи от миналата година ( различна, за до 8 човека):

 

[ruwenzogy 20146]

На 24.04.2023 г. в 12:44, infectedmushroom каза:

Колега от офиса ни в Осло е ходил точно Ноември месец 2022, доста ми разказва и показва снимки, тъй като и аз искам да отида натам . Извън дъждовния сезон водопада не е така внушителен , не знам за облаци , на неговите снимки нямаше и всичко си се вижда, може би е до късмет. Аз искам да отида Октомври или Ноември, защото искам да видя светкавиците над Маракайбо. Ако има други за този период - супер, ако не - и сам мога. Иначе моя план за там е Маракайбо, Анхел и Ориноко , Рорайма не ми e в плановете на мен. 

А как мислиш да посетиш Маракайбо ?

[infectedmushroom 585]

Преди 1 час, ruwenzogy каза:

А как мислиш да посетиш Маракайбо ?

Аз ще ползвам тази агенция https://ospreyexpeditions.com/catatumbo-venezuela-tours/ тъй като познавам човек бил с тях и останал доволен , те имат и самостоятелен тур до там,  а могат и да ми комбинират с други турове, вече говорих с тях 

[Тополска 1087]

Още двама венецуелци с дати 30.03 - 9.04.2024. Планираме 8-дневен тур до делтата на Ориноко и Анхел. Турът си избрахме от линка на @wilks и е за мин 4 души, така че ще се радваме някой да се присъедини. 

[wilks 16257]

преди 52 минути , Тополска каза:

Още двама венецуелци с дати 30.03 - 9.04.2024. 

В края на март и началото на април реката на места може да е доста плитка за лодката. Изгледа ли видеото с разговора с Весо Овчаров (дал съм линк назад в мненията ми)? Те са били горе долу в този период, и казва, че на места са имали проблеми с дълбочината.
За Анхел е въпрос на късмет. И да не го видите пълноводен, самото усещане като си долу в подножието му, е по-ценното според мен.

[patilana 10317]

@Тополска искате ли ме за компания ? Вашите дати са перфектни за мен , а турът и аз харесвам .

[Тополска 1087]

преди 12 часа, patilana каза:

@Тополска искате ли ме за компания ? Вашите дати са перфектни за мен , а турът и аз харесвам .

@patilana С удоволствие. Хайде.

[patilana 10317]

@Тополска Много благодаря за топлотата ! Билетът е купен ! 

[Тополска 1087]

Речено - сторено! Много се радвам @patilana

[patilana 10317]

Мии, научена съм , че сериозния пътуващ е купилият билет и аз така .

Какъв е следващия ход ?

[Тополска 1087]

Следващият ход е да чакаме с нетърпение догодина и после ще го мислим. Надявам се, първата група да споделя информация и ние да преписваме.

[Anna Kalinovska 7898]

Близка приятелка, журналистът, писател и пътешественик Марион Колева https://bg.wikipedia.org/wiki/Марион_Колева, живя до 2004 г. в Каракас в продължение на 13 години, първоначално като съпруга на посланика ни там, а след изтичане на дипломатическия мандат семейството се установи там на собствена нога. В последните 5 години Марион работи в World Tel-Fax Electronics като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността". Предприема многобройни пътешествия надлъж и нашир из страната, вкл. до Анхел, по Ориноко, Рорайма итн. Още през 1994г. написва пътеписната книжка "Венесуела - четиво за любознателни и кандидатемигранти", която нарича "първа част от репортерската трилогия за Латинска Америка". За книжката й е присъдена наградата "Андрес Бейо". 

 

Много е възможно четивото да представлява помощ в планирането и подготовката на пътешествието ви. Въпреки че и аз като Марион предпочитам първо непредубедена да почувствам мястото и обикновено чета литература следварително 🙂 

 

Избрах малко снимки от ФБ-албума й "Венесуела. Ретро. 1991-1998", който е публикувала за ФБ приятели през 2018 г. При това не знам защо ги сложих в обратен ред..., и прибавих нейните текстове към всяка.

Увлякла съм се, на сутринта виждам, че не са чак толкова малко 🤓, но харесвам всички и ги намирам информативни за бродения там. Сигурна съм, че и Марион би харесала получилия се фотопътепис, от по-добрия свят.

 

Бях й казала за Магеланци, но последните й години бяха изключително интензивни и белязани от творческа работа, публикации в куп издания, както и награди, вкл. специалното отличие "Обединител на култури", 2020 г., което се присъжда от СИЖБ на творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването на културите на България и испаноезичния свят. А пък краткият видеофилм, заснет по нейно стихотворение "Сезонът на печалните кентаври", печели първо място на фестивала Bologna in Lettere 2022 в раздела "Видеопоезия".

 

 

 

А тук сме на 100 метра под връх Боливар, най-високият във Венесуела - 4978 m по по-нови измервания. Малко му е оскъден "вечният сняг". Тъкмо сме слезли от най-високия лифт в света. И не ни се иска да си тръгваме оттук никога...  

 

 

 

 

Мангрови дървета и храсти с проходи като от приказките. Така се отива до повечето от кайосите край Чичиривиче. За мен Кайо дел Сомбреро си остава най-красив, макар че близките петролни рафинерии са на път да съсипят подводния свят и биоразнообразието в района.

 

.

 

 

Тук летим към архипелага Лос Рокес - място, останало все още далеч от масовите туристически дестинации и слава Богу. Долу се виждат парчетата суша, а странната гледна точка е възможна не защото вися от самолета - прекалено съм бъзлива за това, а защото самолетчето ни е снабдено със специален люк за снимки в долната част.

 

 

 

Едно от най-дивите и недостъпни за туристи места. Остров Орчила.

 

 

 

А ето ги и прочутите карибски плажове.

 

 

 

Малка оригинална къщичка, станала емблематична за Пуерто Аякучо, последното голямо речно пристанище по Ориноко, от което потеглихме нагоре по реката.

 

 

 

Шаман от племето пемони по време на церемония. 

Тъкмо беше изгоряла чороатата му и племенникът му го беше приютил. Има един запис на радио Видин, където разказвам повече за тази история - как попаднахме там, какво и защо прави шаманът и т.н. Откъс от "Разказвачът" на Льоса, който добре описва подобна ситуация в перуанската джунгла. Само че тук замайването не ставаше с аяуаска, а със стрито на прах местно растение с халюциногенни качества, което пемоните наричаха йопо. Беше смесено и с прах на мъртъвци ?!?, за да се постигне по-лесно връзката с отвъдното. Превод Емилия Юлзари:
"Рисунките по сечивата и туниките кушма, татуировките по лицата и телата им не са случайни хрумвания или обикновена украса, братче. Те са шифрована писменост, в която е заложено тайното име на човека, както и свещени формули за предпазване на вещите от увреждане или от зловредна магия, която през тях може да засегне притежателите.

 

 

 

А тук сме на колумбийско-венесуелската граница, на горно Ориноко, в областта Амазония, но внимание - венесуелска Амазония. Бразилската е тази, която събира басейна на Амазонка. Частта от Амазония, където текат Ориноко и нейните притоци, принадлежи на Венесуела. Пътуваме с лодката по места, където няма друг път, освен по реката или със самолет/вертолет.

 

 

 

На венесуелско-бразилската граница при Санта Елена де Уайрен. Не е нещо особено. Но докато стигнем там, имахме много забавно преживяване. Спряха ни предгранични постове и като разбраха, че сме от България, поискаха да слезем. Малко се стегнахме, но се оказа, че искат да си говорим за Стоичков (тъкмо беще минало световното по футбол в САЩ). 

 

 

 

По пътя към Рорайма. Сякаш сме в друг свят. Не случайно Конан Дойл е ситуирал своя изгубен свят край Рорайма и в областта на Гран Савана - една от най-старите суши на планетата.

 

 

 

В "подножието" на Канайма, в очакване на приключенията изкачване, летене и потапяне в златната, сребърната и т.н. води на местните вирове и водопади.

 

 

 

Има един водопад, до който се стига през тесен проход. Мястото е много красиво, казва се Кавак. На места трябва да се плува във вода и има въжета за онези ,които не могат да плуват. Когато отивате там, трябва да хвърлите всичко от себе си. Оставате по бански, а водачът се грижи да пренесе сухи само паспортите и фотоапаратите ви в едни пластмасови контейнери. :))) Това е туристът - без дрехи може, но без фотоапарат - не. Самият Кавак е като купел, в който върху главата ви се излива вода от всички страни, от много високи скали. А те са ви заградили на 360 градуса. Не е за клаустрофоби. Но пък цветовете на камъните, десетките дъги из въздуха, шумовете, светлината и свежестта си заслужават усилието.

 

 

 

Това е огледалната гледна точка, с тепуи-то в дъното и един от водопадите на Канайма за фон. 

 

 

 

В лагуната на Канайма, откъдето се тръгва с лодка или се излита със самолетче за Салто Анхел. 

 

 

 

Мястото е пълно с митове и легенди, природни богатства и уникална - ама наистина уникална природна красота. 

 

 

 

И ето че стигнахме до Гран Савана. (Или сабана). Необятна област, с многовековни тепуита, водопади, необятни планини и равнини. Това е главното шосе, от което непрекъснато има отклонения. Те водят от изумителните скални образувания на Рорайма през множество водопади и индиански селища до границата с Бразилия и Салто Анхел, най-високият водопад в света. 

 

 

 

А това е друг божи храм - на Богородица от Коромото. Това е Мадоната-закрилница на Венесуела, явила се, както обикновено, на беден индианец в Коромото и затова тук е издигната модерната църква. Тя е във формата на гълъб, според архитектите. За откриването й папа Йоан Павел Втори посети Венесуела. 

 

 

 

За откриването й папа Йоан Павел Втори посети Венесуела. 

 

 

 

Паметният комплекс на мястото, където се е провела прочутата и важна за историята на цяла Латинска Америка битка при Карабобо. 

 

 

 

Във Венесуела е пълно с пристанища и това е едно от тях, известно около пиратите. Пуерто ла Крус. Има много градове с подобни наименования из цяла Латинска Америка. Пристанището на кръста. Но по-особеното в този град са каналите, където заможни хора са си направили къщи с пристани за лодки, вместо гаражи. Е, имат и гаражи, но оттук тръгват по близките островчета и плажове, без да се бавят в задръстванията. 

 

 

 

Близо до делтата на Ориноко, където може да спите на палатка или в хамак сред дивата природа. Има един германец, който организираше екскурзии преди години. Влюбен в района, заселил се там много отдавна. Не знам дали още действа. 

 

 

 

Паркът Йовизна край град Боливар, където се събират реките Карони и Ориноко. Двете реки са с различен цвят и много ясно се различават отделните потоци вода. 

 

 

 

На път към задпалото Чорони. Тук още пресичаме планината на парка Хенри Питер, през която минава единственият път за селцето и безумно красивия му плаж. Понякога мястото доста подивява, реки пресичат шосето и дори на няколко пъти са ставали големи наводнения и са се случвали нещастия по време на дъждовния период. 

 

 

 

На около 70 км от Каракас се намира градчето Сан Франсиско де Паула де Яре, известно повече като Сан Франсиско де Яре. Там всяка година се организират тържества на дяволите от Яре. Когато попитали Пикасо какво да му изпратят от Венесуела, той пожелал само една маска на дявол от Яре. Ходихме и в работилницата, където ги изработват в продължение на цяла година. 

 

 

 

Общ план на града от мирадора на квартала Лас Мерседес. Каракас е построен в дълга и тънка долина и достигането до всеки квартал е свързано с изкачване и криволичене. Тук къщите нямат имена, а номера, еднопосочните улици не са коректно обозначени и въобще викак не е трудно да се изгубите из множеството задънени улици. 

 

 

 

Общ план на града от мирадора на квартала Лас Мерседес. Каракас е построен в дълга и тънка долина и достигането до всеки квартал е свързано с изкачване и криволичене. Тук къщите нямат имена, а номера, еднопосочните улици не са коректно обозначени и въобще викак не е трудно да се изгубите из множеството задънени улици. 

 

Къщата, в която живее в Каракас, семейството на Марион нарича "Мартеница" ❤️🤍 Това е и най-често използваният й литературен псевдоним.

 

 

 

Не четох прекалено подробно информациите относно подготовката на далечното ви пътешествие и не знам как ще се придвижвате из Каракас. Във всеки случай още в онези години бях в ежедневна връзка с Марион по мейла и знам, че там задръстванията са 5-6 часови... За да стигне за началото на работния си ден, тя тръгваше почти по тъмно и използваше времето, за да пише на спокойствие и общува с приятели. Пак там, в задръстването на столицата, тя загуби съпруга си. Получил е инфаркт на волана, когато водел тогава 12-годишната им дъщеря на училище - без шанс да получи помощ... Праха му пръснали над любимите им Кариби.

 

Към една от дигитализираните стари снимки от нейната Венесуела е написала: Ето още един линк към мой текст, за който не го мързи и има по-голям интерес към страната:

https://marteniza.blog.bg/history/2010/12/23/bavno-vremeto-izticha-prez-nebesni-vodopadi.655825?reply=2457533&fbclid=IwAR0OmJ7k0MsG1wP9jLS7g_4LXLPKdAECYxwPKYFq6c7-nhe6IGqgjzyQASc

 

 

 

 

[Anna Kalinovska 7898]

На 20.05.2023 г. в 11:35, Тополска каза:

Следващият ход е да чакаме с нетърпение догодина и после ще го мислим. Надявам се, първата група да споделя информация и ние да преписваме.

 

Миналата година Пламен Узунов посети проучвателно Венесуела, сам или с приятелка, заедно с местен водач. През октомври ще води първа група там. Може неговата логистика да ви е полезна 🙂 За мен интересна би била инфо/анализ/съпоставка на финансовата страна 🤓

 

 

Редактирано 23 юни, 2023 от Mary
Премахната агенция

[Anna Kalinovska 7898]

На 20.12.2018 г. в 21:45, Stanislav Dimitrov каза:

На мен това ми се е случвало в София преди 20-тина години и то редовно.Заради дългата коса и метълските дрехи предполагам.Колко пъти са ми обръщали и мешката незнам.

Иначе в чижбина и KFOR ми го направиха този номер в Косово(щот сме снимали военно поделение),а пък в Сирия се събудих направо с дуло опряно в главата(от армията ,не полицията)Там пък сме били влезли във военно поделение.А да не забравя нощното минаване на границата Хондурас-Никарагуа,където пак имах проблеми с полицията и добре,че се разминах,щото с испанският хич ме няма,а тях повече от мен ги нямаше в английският (и тука нищо не бях направил ама...)

Та да видим какво ще предложи Венецуела?

На мен се случи веднъж от стотици трансгранични разходки през сухоземни, летищни и морски пунктове - от братята сърби.., заради печатите в паспорта, че съм влизала в Косово.. 

Пътувах с международен автобус от Скопие за Будапеща, само с лаптоп в чанта, за да получа мексикански визи за мен и сина ми. Целият бус ме чакаше, не ме зарязаха хората, докато женска полицайка искаше да знае какво точно съм правила в Косово някоя и друга седмица по-рано.. И трябваше да извадя всичко от багажа си и да събличам всичко. Накрая попитах Още ли? 🙃  Навръщане ми/си спестиха шоуто.

[Anna Kalinovska 7898]

На 16.12.2018 г. в 18:53, Роми каза:

Аз съм от хората, които са били във Венецуела и то 4 пъти за по 2 седмици и 5, ако броим стоп с круиз. Последния път обаче беше през 2013 година. Сега сигурно е кошмар с такъв управник начело, но и преди това се говореше колко е опасно... Е, нито веднъж нямаше проблеми, а съм летяла с малки самолети и до Ориноко, Канайма,Рорайма, островите Рохас и т.н. В Куба много от вас са били и не вярвам много да се чувствали застрашени, а тук прочетох някои странни аналогии между двете страни. Така че не приемайте всичко за 100% откровение. Особено журналистите доста преувеличават. А и блогърите дори по-често.

За посещението на всяко място важи къде и с кого си намясто  😊  Не мисля, че може дасе обобщава.

[Anna Kalinovska 7898]

преди 11 часа, Anna Kalinovska каза:

Близка приятелка, журналистът, писател и пътешественик Марион Колева https://bg.wikipedia.org/wiki/Марион_Колева, живя до 2004 г. в Каракас в продължение на 13 години, първоначално като съпруга на посланика ни там, а след изтичане на дипломатическия мандат семейството се установи там на собствена нога. В последните 5 години Марион работи в World Tel-Fax Electronics като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността". Предприема многобройни пътешествия надлъж и нашир из страната, вкл. до Анхел, по Ориноко, Рорайма итн. Още през 1994г. написва пътеписната книжка "Венесуела - четиво за любознателни и кандидатемигранти", която нарича "първа част от репортерската трилогия за Латинска Америка". За книжката й е присъдена наградата "Андрес Бейо". 

 

Много е възможно четивото да представлява помощ в планирането и подготовката на пътешествието ви. Въпреки че и аз като Марион предпочитам първо непредубедена да почувствам мястото и обикновено чета литература следварително 🙂 

 

Избрах малко снимки от ФБ-албума й "Венесуела. Ретро. 1991-1998", който е публикувала за ФБ приятели през 2018 г. При това не знам защо ги сложих в обратен ред..., и прибавих нейните текстове към всяка.

Увлякла съм се, на сутринта виждам, че не са чак толкова малко 🤓, но харесвам всички и ги намирам информативни за бродения там. Сигурна съм, че и Марион би харесала получилия се фотопътепис, от по-добрия свят.

 

Бях й казала за Магеланци, но последните й години бяха изключително интензивни и белязани от творческа работа, публикации в куп издания, както и награди, вкл. специалното отличие "Обединител на култури", 2020 г., което се присъжда от СИЖБ на творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването на културите на България и испаноезичния свят. А пък краткият видеофилм, заснет по нейно стихотворение "Сезонът на печалните кентаври", печели първо място на фестивала Bologna in Lettere 2022 в раздела "Видеопоезия".

 

 

 

А тук сме на 100 метра под връх Боливар, най-високият във Венесуела - 4978 m по по-нови измервания. Малко му е оскъден "вечният сняг". Тъкмо сме слезли от най-високия лифт в света. И не ни се иска да си тръгваме оттук никога...  

 

 

 

 

Мангрови дървета и храсти с проходи като от приказките. Така се отива до повечето от кайосите край Чичиривиче. За мен Кайо дел Сомбреро си остава най-красив, макар че близките петролни рафинерии са на път да съсипят подводния свят и биоразнообразието в района.

 

.

 

 

Тук летим към архипелага Лос Рокес - място, останало все още далеч от масовите туристически дестинации и слава Богу. Долу се виждат парчетата суша, а странната гледна точка е възможна не защото вися от самолета - прекалено съм бъзлива за това, а защото самолетчето ни е снабдено със специален люк за снимки в долната част.

 

 

 

Едно от най-дивите и недостъпни за туристи места. Остров Орчила.

 

 

 

А ето ги и прочутите карибски плажове.

 

 

 

Малка оригинална къщичка, станала емблематична за Пуерто Аякучо, последното голямо речно пристанище по Ориноко, от което потеглихме нагоре по реката.

 

 

 

Шаман от племето пемони по време на церемония. 

Тъкмо беше изгоряла чороатата му и племенникът му го беше приютил. Има един запис на радио Видин, където разказвам повече за тази история - как попаднахме там, какво и защо прави шаманът и т.н. Откъс от "Разказвачът" на Льоса, който добре описва подобна ситуация в перуанската джунгла. Само че тук замайването не ставаше с аяуаска, а със стрито на прах местно растение с халюциногенни качества, което пемоните наричаха йопо. Беше смесено и с прах на мъртъвци ?!?, за да се постигне по-лесно връзката с отвъдното. Превод Емилия Юлзари:
"Рисунките по сечивата и туниките кушма, татуировките по лицата и телата им не са случайни хрумвания или обикновена украса, братче. Те са шифрована писменост, в която е заложено тайното име на човека, както и свещени формули за предпазване на вещите от увреждане или от зловредна магия, която през тях може да засегне притежателите.

 

 

 

А тук сме на колумбийско-венесуелската граница, на горно Ориноко, в областта Амазония, но внимание - венесуелска Амазония. Бразилската е тази, която събира басейна на Амазонка. Частта от Амазония, където текат Ориноко и нейните притоци, принадлежи на Венесуела. Пътуваме с лодката по места, където няма друг път, освен по реката или със самолет/вертолет.

 

 

 

На венесуелско-бразилската граница при Санта Елена де Уайрен. Не е нещо особено. Но докато стигнем там, имахме много забавно преживяване. Спряха ни предгранични постове и като разбраха, че сме от България, поискаха да слезем. Малко се стегнахме, но се оказа, че искат да си говорим за Стоичков (тъкмо беще минало световното по футбол в САЩ). 

 

 

 

По пътя към Рорайма. Сякаш сме в друг свят. Не случайно Конан Дойл е ситуирал своя изгубен свят край Рорайма и в областта на Гран Савана - една от най-старите суши на планетата.

 

 

 

В "подножието" на Канайма, в очакване на приключенията изкачване, летене и потапяне в златната, сребърната и т.н. води на местните вирове и водопади.

 

 

 

Има един водопад, до който се стига през тесен проход. Мястото е много красиво, казва се Кавак. На места трябва да се плува във вода и има въжета за онези ,които не могат да плуват. Когато отивате там, трябва да хвърлите всичко от себе си. Оставате по бански, а водачът се грижи да пренесе сухи само паспортите и фотоапаратите ви в едни пластмасови контейнери. :))) Това е туристът - без дрехи може, но без фотоапарат - не. Самият Кавак е като купел, в който върху главата ви се излива вода от всички страни, от много високи скали. А те са ви заградили на 360 градуса. Не е за клаустрофоби. Но пък цветовете на камъните, десетките дъги из въздуха, шумовете, светлината и свежестта си заслужават усилието.

 

 

 

Това е огледалната гледна точка, с тепуи-то в дъното и един от водопадите на Канайма за фон. 

 

 

 

В лагуната на Канайма, откъдето се тръгва с лодка или се излита със самолетче за Салто Анхел. 

 

 

 

Мястото е пълно с митове и легенди, природни богатства и уникална - ама наистина уникална природна красота. 

 

 

 

И ето че стигнахме до Гран Савана. (Или сабана). Необятна област, с многовековни тепуита, водопади, необятни планини и равнини. Това е главното шосе, от което непрекъснато има отклонения. Те водят от изумителните скални образувания на Рорайма през множество водопади и индиански селища до границата с Бразилия и Салто Анхел, най-високият водопад в света. 

 

 

 

А това е друг божи храм - на Богородица от Коромото. Това е Мадоната-закрилница на Венесуела, явила се, както обикновено, на беден индианец в Коромото и затова тук е издигната модерната църква. Тя е във формата на гълъб, според архитектите. За откриването й папа Йоан Павел Втори посети Венесуела. 

 

 

 

За откриването й папа Йоан Павел Втори посети Венесуела. 

 

 

 

Паметният комплекс на мястото, където се е провела прочутата и важна за историята на цяла Латинска Америка битка при Карабобо. 

 

 

 

Във Венесуела е пълно с пристанища и това е едно от тях, известно около пиратите. Пуерто ла Крус. Има много градове с подобни наименования из цяла Латинска Америка. Пристанището на кръста. Но по-особеното в този град са каналите, където заможни хора са си направили къщи с пристани за лодки, вместо гаражи. Е, имат и гаражи, но оттук тръгват по близките островчета и плажове, без да се бавят в задръстванията. 

 

 

 

Близо до делтата на Ориноко, където може да спите на палатка или в хамак сред дивата природа. Има един германец, който организираше екскурзии преди години. Влюбен в района, заселил се там много отдавна. Не знам дали още действа. 

 

 

 

Паркът Йовизна край град Боливар, където се събират реките Карони и Ориноко. Двете реки са с различен цвят и много ясно се различават отделните потоци вода. 

 

 

 

На път към задпалото Чорони. Тук още пресичаме планината на парка Хенри Питер, през която минава единственият път за селцето и безумно красивия му плаж. Понякога мястото доста подивява, реки пресичат шосето и дори на няколко пъти са ставали големи наводнения и са се случвали нещастия по време на дъждовния период. 

 

 

 

На около 70 км от Каракас се намира градчето Сан Франсиско де Паула де Яре, известно повече като Сан Франсиско де Яре. Там всяка година се организират тържества на дяволите от Яре. Когато попитали Пикасо какво да му изпратят от Венесуела, той пожелал само една маска на дявол от Яре. Ходихме и в работилницата, където ги изработват в продължение на цяла година. 

 

 

 

Общ план на града от мирадора на квартала Лас Мерседес. Каракас е построен в дълга и тънка долина и достигането до всеки квартал е свързано с изкачване и криволичене. Тук къщите нямат имена, а номера, еднопосочните улици не са коректно обозначени и въобще викак не е трудно да се изгубите из множеството задънени улици. 

 

 

 

Общ план на града от мирадора на квартала Лас Мерседес. Каракас е построен в дълга и тънка долина и достигането до всеки квартал е свързано с изкачване и криволичене. Тук къщите нямат имена, а номера, еднопосочните улици не са коректно обозначени и въобще викак не е трудно да се изгубите из множеството задънени улици. 

 

Къщата, в която живее в Каракас, семейството на Марион нарича "Мартеница" ❤️🤍 Това е и най-често използваният й литературен псевдоним.

 

 

 

Не четох прекалено подробно информациите относно подготовката на далечното ви пътешествие и не знам как ще се придвижвате из Каракас. Във всеки случай още в онези години бях в ежедневна връзка с Марион по мейла и знам, че там задръстванията са 5-6 часови... За да стигне за началото на работния си ден, тя тръгваше почти по тъмно и използваше времето, за да пише на спокойствие и общува с приятели. Пак там, в задръстването на столицата, тя загуби съпруга си. Получил е инфаркт на волана, когато водел тогава 12-годишната им дъщеря на училище - без шанс да получи помощ... Праха му пръснали над любимите им Кариби.

 

Към една от дигитализираните стари снимки от нейната Венесуела е написала: Ето още един линк към мой текст, за който не го мързи и има по-голям интерес към страната:

https://marteniza.blog.bg/history/2010/12/23/bavno-vremeto-izticha-prez-nebesni-vodopadi.655825?reply=2457533&fbclid=IwAR0OmJ7k0MsG1wP9jLS7g_4LXLPKdAECYxwPKYFq6c7-nhe6IGqgjzyQASc

 

 

 

 

Тази програма срещнах някъде във фотопътеписа "Венесуела. Ретро.1991-1998" на Марион - може би също дава идеи за бъдещо пътешествие там: http://www.hike-venezuela.com/en/tour-highlights-venezuela-15d.html

[infectedmushroom 585]

@wilks Пътуването си ви остава нали, не се е променило нещо ? Другия месец ? Че чакам с нетърпение да споделяте после 

[ruwenzogy 20146]

На 20.05.2023 г. в 1:03, patilana каза:

Мии, научена съм , че сериозния пътуващ е купилият билет и аз така .

Какъв е следващия ход ?

Организирайте се навреме. че ние сме пред тотален провал...