Южна Африка - разбъркано дневниче

[Гост]

Не знам добри или лоши (отричам апартейда идеологически, въпреки че не може да му се отрече, че именно той е причината Южна Африка днес да изглежда така), но Домосед, какво се случва в ЮАР в момента? Чета по френски и африкански медии, че зулусите начело с краля им са се разбунтували срещу имигрантите африканци, гонят ги от страната, чупят и мародерстват в магазините им в Дърбан и Джобург. По нашите медии разбира се нищо не намерих. Какво е положението на място? Има ли риск за бели и туристи? 

 

Аз не смея да говоря за нещо, което не разбирам,но бях впечатлена от репликата на един от рейнджърите в Крюгер, младо момче, израснало в Джобърг: Южна Африка е следващата Сирия. И като започна... Явно нещата врят вътрешно...

 

Домоседов, аз веднъж съм ти го казвала лично, ама и публично не вреди: ако можех да имам нечий друг живот, искам твоя беееееееееееее... Не пречи да мрънкам, нали. Много, много, много кефиш - и словесно, и всякак. Пуууууууууу, чак да се възмути човек в червата си  

 

P.S. Дано Южна Африка не стане бунтовно огнище. Жалко ще е. Прекрасна е. 

[Kaloyan89]

Преди години имах шанса да разговарям с един от малкото български дипломати африканисти с дълъг стаж из Африка, включително ЮАР, Замбия и Зимбабве, когато сме имали посолства там. Каза ми, че не изключва разкъсване и разцепване на Южна Африка според икономически и етнически критерии в неопределено бъдеще. Ако не на различни по-малки държави, то поне на много автономни области. Тогава тази прогноза ми се видя много учудваща, аз бях с идеалите за Rainbow nation и reconciliation в главата. Сега не чак толкова.

 

Каза че смъртта на Мандела (който беше още жив тогава) ще е повратна точка за страната, както и смъртта на Мугабе ще бъде за Зимбабве. 

[FlyTraveler]

Домоседов, както винаги прекрасен стил на разказване, подплатен със сериозни познания в различни области със "свързани помежду си точки" (ясни взаимовръзки) + хубави снимки.

Аз пак да питам за краставицата - някъде из форума (може и да е било в тази тема) ти видях връзка към твои авиосводки (доста интересни), където споменаваш, че си ходил в резервата Мадикве. Какво ти е усещането и мнението за този резерват? Ясно е, че животните са докарани от другаде преди време и е ограден, но автентично ли е усещането? Връзват ли се животните с пейзажа или изглежда изкуствено? Примерно сравнение с Крюгер и частните резервати наоколо?

Дават го ужким като най-автентичен от не-маларийните резервати в Ю. Африка (ако не смятаме Калагади), ама се чудя да не е като най-автентичната от безалкохолните бири...

Леко офтопик, ама пак е за твои скитания из РЮА.

Благодаря предварително за мнението ти!

Редактирано 20 април, 2015 от FlyTraveler

[домосед]

Преди години имах шанса да разговарям с един от малкото български дипломати африканисти с дълъг стаж из Африка, включително ЮАР, Замбия и Зимбабве, когато сме имали посолства там. Каза ми, че не изключва разкъсване и разцепване на Южна Африка според икономически и етнически критерии в неопределено бъдеще.  Ако не на различни по-малки държави, то поне на много автономни области. 

 

Типичен пример на дипломатическо изказване без никакво съществено съдържание и обвързване. "Не изключвал"   

Със същия успех може да каже, че не изключва маймуна да напише пиесите на Шекспир, ако седне да трака на пишеща машина. Въпросът е колко лични ресурси (пари, репутация) би заложил на тази прогноза. Навремето старият режим насила не можа да разкъса страната на автономни области по етнически критерии. Няма никаква признаци, че това би станало доброволно. Предвид че етнически чистите области - племенните земи - са възможно най-бедните и нямат никакво желание да се отцепват. Напротив - Лесото от много време си прави устата да се присъедини. Търкания има в градовете и по белите ферми, но те не следват никъв модел на разцепване на териториален признак.

 

Тогава тази прогноза ми се видя много учудваща, аз бях с идеалите за Rainbow nation и reconciliation в главата. Сега не чак толкова.

 

Станал си фен на разделение и конфликт ?

 

 

Каза че смъртта на Мандела (който беше още жив тогава) ще е повратна точка за страната

 

То и краят на календара на маите щеше да е повратна точка. И милениум бъгът преди това. Интересна точка с възможни сътресения би бил моментът, когато АНК загуби избори на национално ниво. Южна Африка е работеща демокрация с независими институции, съдебна власт и свободни медии, но ... смяна на властта вече 21 години не е проигравана. А вече не е изключено. Имат все по-значима опозиция и от ляво, и от дясно. В една провинция вече втори мандат управлява опозиционна на национално ниво партия.

 

 

, както и смъртта на Мугабе ще бъде за Зимбабве. 

 

Защото той малко поврати им устрои още приживе 

[домосед]

На 20.04.2015 г. в 7:53, FlyTraveler каза:

... резервата Мадикве. Какво ти е усещането и мнението за този резерват? Ясно е, че животните са докарани от другаде преди време и е ограден, но автентично ли е усещането? Връзват ли се животните с пейзажа или изглежда изкуствено? Примерно сравнение с Крюгер и частните резервати наоколо?

 

Ти ще кажеш - вързват ли се ?

 

 

Мадикве, май 2003

 

В петък избутах няколко часа задължително работно време и по обед се изсулих с компанията към летище Уондърбум. И тоя път летателният уикенд не мина без разочарования. От авиокомпанията не разрешиха на Матю, въпреки че е печен инстгруктор, да качи трима пътници в чесната. Така един остана на сухо - да пътува с кола. Кери само това и чакаше, а Дирк се нави да и прави компания. И без това с тая счупена ключица не може да кара самолет и да записва часове. В крайна сметка аз и Луиш летяхме със сокатата на Ролф, а Стефани и Матю с чесната на Blue Chip Aviation, пилотирана от Матю (французин, знаещ немски, инструктор и приятел на Дирк). Кацнахме достатъчно рано за една обиколка с джип по "ловните" полета на резервата Мадикве. Край едно от микроязовирчетата се засякохме със сърдит млад слон. Много сърдит, но много малък, за да бъде вземан насериозно. Няколко минути по-късно, както и очаквахме, се появи на сцената и майка му барабар с лелите, стринките и братовчедите му, сред които едно пеленаче. Хубав резерват с много животни, големите пет и отсъствие на малкия шести - маларийния комар. За една година от миналото ни посещение са изникнали като гъби нови лоджове и все повеч ландровери с туристи се засичат около гьоловете и другите сборища на животни. Стълпотворението (на туристи) не е стигнало точката на насищане, но перспективата за още 15 лоджа до края на другата година (2004) е застрашителна. Ние бяхме избрали най-евтиния лагер, замислен предимно за южноафриканци с доходи в инфлационни рандчета. Хем очаквахме да не е кой знае какво, хем нещо ни поразочарова редът и обсатновката - наблъскани едно връз друго тесни бунгала, вечерен час, не рачиха да дадат подслон на Ролф. Лагерът пука по шевовете, ако е пълно с 16 гости, както тоя уикенд. И се чува пукането на шефовете в съседните бунгала. 

 

 

 

 

 

 

В събота - рутинни срещи със слонове, бели носорози, лъвове, диви кучета, диви котки, чакали, кафеви хиени, жирафи, зебри, антилопи гну, импала, хемсбок, хартебийст, дуйкер, уотърбък, стийнбок, клипспрингер, куду и нияла, уортхози, ивичести монгусти, щрауси, жълточовчи рогочовки, люляковогърди червеношийки, орлови бухали и т.н, и т.н. Зърнах за сефте и половин леопард, по-точно задната му половина. Всъщност уловът на изброените надхвърля многократно очакванията за един ден в резерват. Лъвовете насмалко щяхме да ги прегазим. Чак на няколко метра от тях и шофоьорът и пътниците осъзнахме присъствието им. Дивите кучета са истинска находка. Рядко се срещат, а и не през цялото време седят около леговището си - превзета чужда дупка в земята. Били си спечелили лоша слава заради табиета да разкъсват жертвите си на парчета по особено жесток начин. Селяните ги отстрелвали без предупреждение. Както и чакалите, и хиените. Леопардът, хем ползвахме измама, пак ни се изплъзна. Сложили са му нашийник с предавател и някакви зоолози му изучват навиците. Пък рейнджърите подслушват радиото и се натрапват. Ужким с позволение на зоолозите, ама позоволение, гарнирано с досада. Свидетелствах на поредното нощно убийство, но макар че чух ясно предсмъртния вопъл на жертвата куду и хрупкането на костите и, даже видях главата и предната половина от тялото да бъдат изнасяни от местопрестъплението от кафява хиена, нямам сигурни улики кой точно е убиецът. Лъчът от прожектора не успя да проникне в гъстия храсталак. Подозренията падат върху семейство чакали, група петнисти хиени или леопард. Лъвовете са извън подозрение, защото не е очаква от тях да разрешат на хиена да им отнеме топлата плячка.

 

 

А в неделя - гъзария на max: - да летиш от Мадикве към Претория и, aко ти кефне, да кацнеш да обядваш в Сън Сити. 

 

 

 

Снимките са отпреди цифровата ера  

Коментар от 2015: Не знам от първа ръка как се е развил Мадикве след 2003. Но от втора знам. Животни има! Но има и повече лоджове, откокото усещането за дивотия предполага. Бушът не е толкова гъст и се виждат. Лоджовете са по-луксозни, отколкото едно нормално сафари с фокус върху животните изисква, но нямат непременно екзотичен характер.. Ексклузивност, мисля, че не е гарантирана заради многото коли из резервата. Не съм сигурен дали има ограночения за traversing rights. Таргетът са точно тези заможни туристи, които няма да попитат дали има диви кучета, а дали няма комари. Също и заможни йоханесбургчани за през уикенда, включително такива дошли на тиймбийлдинг, а не от специален личен интерес към дивите животни.

[FlyTraveler]

На това се казва подробен отговор на въпрос:

1. Стара сводка.

 

2. Ново допълнение към нея.

 

3. Снимки в поста.

4. Линк към албум със снимки на Google +

Дали се вързват (явно се пише "вързват", а не "връзват") животните и ландшафта според мен - ами не много, поне съпоставено с местата където съм ходил, че и с тези, които съм виждал само на снимки и филми.

Разнообразието на животни видени за един ден наистина е убийствено. Много добре си описал и атмосферата и типа посетители. Благодаря много за отговора на въпроса ми. Единственото, което евентуално  би ме завлякло натам е липсата на маларийния комар (заради дъщеря ми, иначе мен лично това не ме спира).

Редактирано 20 април, 2015 от FlyTraveler

[домосед]

Дали се вързват (явно се пише "вързват", а не "връзват")

 

Виноват!

[Childish]

Още много сводки ли има? Чакам да приключиш, за да си ги подредя в хронологичен ред и тогава да ги чета. Какви са тези разбъркани дневници

[AlexandraKo]

Виноват!

Е, чак пък  виноват ;) Кой? ;)

[stanimir]

Домосед , а това къде е  - предполагам не са бунгалата в парка  ?

 

 

П..П. Аз и на разбъркано им се кефя даже е по-интересно  , как се мяташ във времето и пространството  !

[домосед]

Домосед , а това къде е  - предполагам не са бунгалата в парка  ?

 

Това е, което се вижда от самолета между резерватите Мадикве и Пиланесберг. Но може и да е на много други места. Жилищен квартал извън регулация (informal settlement). Рядкото "застрояване" подсказва, че се намира далеч от голям град.

 

П..П. Аз и на разбъркано им се кефя даже е по-интересно  , как се мяташ във времето и пространството  !

 

Ако ги бях подредил, нищо нямаше да става от темата. А сега тръпнете в неведение и очакване какво следва и дали следва 

[AlexandraKo]

Ако ги бях подредил, нищо нямаше да става от темата. А сега тръпнете в неведение и очакване какво следва и дали следва 

Чудесно е така Както си седи човек и се сеща за различни неща, един спомен вика друг, правят се различни асоциации.

Аз не гледам датите, нито хронологоята. Просто си чета с удоволствие и се пренасям на места, на които не зная дали бих искала да отида. Преди не исках, сега нещо взех да се колебая и да попоглееееждам крадешком в онази посока. Да знаеш Домосед, ако се запътя натам, вината ще е изцяло твоя! ;) А

Редактирано 20 април, 2015 от AlexandraKo

[Kaloyan89]

Станал си фен на разделение и конфликт ?

Не. Пак казвам, че отричам напълно принципите на апартейда. И изобщо не съм партизанин на имплозия на страната.

 

По нашите медии, особено около смъртта на Мандела се изля огромна помия по адрес на черното население в ЮАР и на АНК в коментари под статии, възхваляващо апартейда и как след края му страната затънала. Винаги съм спорил с хора на тази тема - как искате от население, държано десетилетия в бантустани, без достъп до имоти, земя, образование, квалифицирана работа, да стане за 20 години толкова продуктивно като останалите. Няма как и трябва време. И днес огромната част от капитала, парите, земите и имотите в ЮАР се държат от белите. Което обяснява насилието и търканията в едно от икономически най-неравните (според коефициента на Джини) общества в света. Естествено, че страната е просперирала, когато всички блага са били разпределяни между бялото малцинство - и естествено, че когато същия брой блага трябва да се разпределят не между 4 500 000 бели, а между 52 000 000 души страната "обеднява".

 

Не ме разбирай погрешно, аз идвах от Реюнион, където робстото е аболирано преди 165 години, хората живеят помежду си в мир, хармония и разбирателство, смесват се и се женят помежду си. Утопията е реалност, а расовата принадлежност не е икономически фактор. В същото време в ЮАР имаше полемика около младежкия лидер на АНК Джулиус Малема, който пееше песен kill the boers на някакъв конгрес. Разликата е фрапираща.

 

Обичам тази държава и ако утре имам възможност, няма да се поколебая за секунда да заживея там. Просто разбрах на място, че Рейнбоу нейшън е по-скоро идеал, отколкото реалност (прекрасно е, че се стремят към него), а ЮАР е все още доста далеч от melting pot или дори salad bowl.

 

Съжалявам за политическите отклонения в туристически форум, но според мен, за да се разбере напълно контекста на една държава, трябва да се познава поне малко политически-социалния контекст. А Южна Африка е толкова fascinating в това отношение. Надявам се, че не ми се сърдиш , че разводнявам темата ти. Има страшно много какво да научи човек от теб, не само за Южна Африка.

Редактирано 20 април, 2015 от Kaloyan89

[домосед]

По нашите медии, особено около смъртта на Мандела се изля огромна помия по адрес на черното население в ЮАР

 

Помня   Още по-лошо беше, че тия коментари излизаха с презумцията, че и бялото население в ЮАР мисли така. Което е абсолютно невярно.

 

и на АНК в коментари под статии, възхваляващо апартейда и как след края му страната затънала.

 

Аргументите на носталгията по апартейда са горе-долу същите като на носталгията по комунизма - той не бил изгнил в собствената си неефктивност, ами свободният пазар и демокрацията го развалили. Само дето след стаганция при апартейда, първите 15 години на демокрацията ръстът стигаше до 6% годишно, а след кризата от 2008-ма намаля, но не толкова драстично като при някои страни в Европа. Отделно, че по-абсурдно нечовешки режим като апартейда трудно би могъл да се измисли. 

 

И днес огромната част от капитала, парите, земите и имотите в ЮАР се държат от белите.

 

Това не е точно така. Държат се от "новия елит", който е многорасов.

Проблемът е, че огромната част от черните нямат никакъв шанс да се класират в тоя елит. 

Но - да - средностатистическият бял и сега е много по-добре и от средностатистическия бял през 80-те, и от средностатистическия черен и тогава и сега. А средностатистическият индиец е дръпнал още повече.

 

В същото време в ЮАР имаше полемика около младежкия лидер на АНК Джулиус Малема, който пееше песен kill the boers на някакъв конгрес.

 

Сега е опозиция и дразни управляващите като идва в червен "работническо-революционен" гащиризон с барета в парламента.

С BMW 7-ица и часовник Breitling

 

а ЮАР е все още доста далеч от melting pot или дори salad bowl.

 

Да, Rainbow nation е частично постигнат идеал в затруднение.

Melting pot е съвсем различно и не бих казал, че е нечий идеал изобщо. Даже напротив. Това е една от темите, по които моето мнение се разминава с Мандела.

Идеалът им е расите и етносите да живеят и работят заедно, но запазвайки идентичностите си.

На смесени двойки, например, се мръщят единодушно всички раси, включително и ... калърите.

Обикновено в смесена двойка поне единият е чужденец. Или, много рядко, местни бял и индиец.

А сред моите приятели има доста такива и не виждам нищо нередно.

Другото, с което не съм съгласен с Мандела е щуротията с 11-те официални езика. Това е компромис от 90-те, да не се понижава статута на африканерския език, но на практика е голяма глупост. Де факто има един универсален език и множество племенни, които се говорят само в племето си, включително африканерското.

[Kaloyan89]

Помня новините по SABC, които се изреждат на всички официални езици в страната. Гледах ги, опитвайки се да ги различа. Е различих само бафана бафана от цялото нещо. Спирам да разводнявам и чета с интерес. Нямам търпение да се върна там. 

Редактирано 20 април, 2015 от Kaloyan89

[домосед]

Планински зебри, февруари 2006

 

 

Олимпиадата в Торино почна. Откриването успях да го гледам. То, друго, трудно се очертава предвид незаинтересоваността на южноафриканските ефирни ТВ канали. Евентуално - ако някой настрои телевизора на правилната програма в гимнастическия салон пред машините за въртене на педали. Хем не е да нямат участници. Ама нямат черни. Имат трима бели скиори. От Кения май има един черен. А от Етиопия - един кафеникав. Откриването го гледах на 6-ти спортен сателитен канал у Пол Ме. Това е този от четиримата Полове (другите са Пол А, Пол Фра и Пол Ма), който е известен с хобито си да гледа телевизия по всяко време, когато си е вкъщи, което почти съвпада с допълнението към работното време в темпоралния универсум на поверения му отрязък активен професионален живот. Натрапих му се в петък вечер, като предложих да покани и други, но се оказа, че аз съм единственият заинтересован. Отплатих се с бутилка пинотаж от винарна Môreson, реколта 2003. Проблемът беше, че напук на доброто желание 6-ти спортен канал не си беше осигурил надеждна техническа инфраструктура за качествено директно предаване. Разбирай - абонирали са се за евтиния спътник. Прекъсвеше през няколко минути за по няколко минути. Все пак основните моменти - българи, южноафриканци, италианци, шведи, американци - ги хванахме да дефилират. Изпуснахме британците, немците и канадците, например. Протоколните моменти - знамена, химни, речи, огън ги хванахме. С огъня нещо послъгаха, защото не успяха да ни убедят, че заплаването на големия факел стана точно от малкия. Отделно, че и Клишето тържествуваше. Тъкмо коментирах на шега, че току виж изкарали едно ферари с цвят червен, и те ... изкараха едно ферари с цвят червен да просвисти с гумите по снега. Torino Drift! 

 

 

Зарязах олимпиадата и хукнах да търся планински зебри (Bergkwagga, афр.; Equus zebra zebra, лат.) в националния парк Маунтин Зибра край градчето Крадок в сърцето на Великото Кару. Понеже е далече, се лети до Порт Елизабет и оттам се бият още около 300 км с наето опелче. Разликата от по-разпространения подвид Бърчелова зебра (Bontkwagga, афр.; Equus quagga burchellii, лат.), е че черните ивици са плътни и няма кафеникави ивици посред бялото. Освен зебрата паркът вреше от спрингбок, куду и червен хартебийст.

 

 

 

 

На връщане зорлем спуках гума, защото се опитах да прекарам опелчето през един изоставен планински проход по път с груба настилна от остри камъни. Кофти място се случи в дивотията на север от Зуубергския дял на националния парк Адо. Най-близките живи души бяха черни работници от някаква бедняшка секаческа ферма. Точно зад завоя ги бях забелязал да се мотаят безцелно с брадви в ръце край бараките си. Докато въртях крика си припомнях един есемес от Хри Сто (стар приятел, герой на неюжноафрикански сводки, бел. 2015😞 "Na pat, spukah guma, vartia krika, dano da se zadavish, dano”. Беше ми го пратил в отговор на поредната бирена есемес-сводка с мирис на кокосови палми от мозамбишките плажове.

 

 

 

 

А Крадок е удивително загубено, прашясало, изпечено от слънцето и забравено и от бог, и от цар място даже по южноафриканските стандарти. То навремето е било "фронтови пост" на фронтовата линия между бели и черни. Белите ужким са го удържали през XIX век и някак си през XX, но днес надмощието на черните е стопроцентово. Местната забележителност е ширината на главната улица. Проектирана така, че волска кола с четири чифта волове да може да направи обратен завой с мръсна газ (Karoo Drift)

 

 

Докато си търсех подслон, попаднах на една бяла жена, която се зарадва, че мога да произнеса името и Ксения. Заподозря ме в руски произход като майка ѝ. Местните не можели да го кажат и затова им се представяла за Пади. Горката, имаше толкова потъмняло изсъхнал вид от живота на слънце и сух вятър в Каруто. А може пък и на баща ѝ да не му е била съвсем чиста работата, пардон расата.

- А има ли тук къде да хапне човек?

- А, да има ресторант - много е добър!

Оказа се, че има предвид задното помещение на бензостанцията. Добре, че при планинските зебри си имаше и хубави бунгала, и прилично ресторантче, че и плувен басейн, в който рано сутрин преди да дойдат туристите си мият очите павианите.

 

 

А в самолета на отиване попаднах на още един човек, взел ме за руснак, поради това, че четях книга на кирилица. Оказа се предприемач, който изненадващо ми се похвали, че познава България много добре, защото имал бизнес с имоти във Варна, Бургас и Казанлък, а сега настъпвал към Пловдив. И към Сейнт Франсис бей, за където летял. Спускайки се за кацане към Порт Елизабет, самолетът прелетя над дивия залив и човекът възкликна развълнувано 

 

- Виж каква красота! Каква непокътната природа! - с очевидното намерение да я покътне.

 

P.S. (Off Topic) Олимпиадата не ми избяга. Десетина дни по-късно гледах преследването в биатлона на живо. На трибуната до мене седяха трима високомерни словенци, които отказаха да си общуваме сърдечно със широките славянски души на родните езици, а отговориха на поздрава ми сухо на английски. Възмездието ги достигна половин час по-късно. Нашата завърши 8-ма, а тяхната 28-ма (или нещо подобно). 

 

 

А долу в града разрешаваха да паркират само червени ферарита 

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/yuNjDpiBdjLPTKy46

 

[AlexandraKo]

Иде ми да навиря копита от смях, опитвайки се да си представя: "мръсната газ, с която ще направи обратен завой волската кола с 4 чифта волове..." :tease:

Редактирано 21 април, 2015 от AlexandraKo

[домосед]

Фейнбос, шираз и липсващи матрьошки, Септември 2009

 

По липса на собствено лозе наобиколих няколко чужди в района на Стеленбош и Дърбанвил. Започнах от много хубаво място! Mooiplaas (хубав чифлик, афр.).

 

 

Подпийващ от сутринта с посетителите (аз, самичък) собственик ми разказа как имали навик да канят гости на разпивка на Дълга Маси в кейпдъчовския конак, как оттам идвал брандът Langtaffel на вината им за маса; какви витикултурни експерименти обичал да прави и каква му е теорията за ползата от фейнбоса в лозето. Че не случайно капският тероар бил какъвто бил, след като хилядолетия е поддържал фейнбос. И че сега, колкото фейнбос е оцелял (3%), е добре да се консервира и да се изтъква като маркетингово предимство на капските вина.

 

 

Та в неговото лозе единият склон е резерват. С пътека за разходки, по която бях оставен да се шляя сам и да се любувам и на фейнбоса и на раззеленяващите се лозници и на панорамни гледки към Симонсберх и Тафелберх. Изненадващо добро въведение към уикенда!

 

 

Следващото лозе също се представи добре. Hartenberg. И тук тихо откъм посетители. Леличката-винарка се похвали, че обичала да ходи на туризъм по планините.

 

 

Освен че ме гостиха с домашно боботи, отвориха за дегустация и от най-скъпото си вино, MacKenzie 2005 (R375 бутилката), от което изкарвали 6 бъчви годишно. Или 6 литра от хектар при норма за нормално вино 40. Едно от тези. Имат добър бизнес със South African Airways, но ти трябва билет за бизнес класа, за да се възползваш. Емблематичният им продукт е ширазът. Не устоях да се запася с една бутилка. Shiraz rulz!

 

 

Следвашото лозе Hazendal, прехвалено от книжката ми за за избрани лозя, беше разочарование, предвид че се готвеха за сватба и не ми обърнаха внимание, а и така и не разбрах къде са скрили музея си за матрьошки и прочие артефакти от Великата Рус.

 

 

Louisenhof го обърках с Louisendal и попитах за шардоне, пък те специализирали в червени блендове. В крайна сметка си взех бутилка порто. Приключвайки дегустациите набързо, че винарката въртеше чеверме в градината за вече събрала се гладна компания. Наближаваше ракиено време, което в моя случай се изрази във ямайско (разбирай - с ром) кафенце с книжка на центъра на Стеленбош. А вечерях със спингбокско бутче При Чирака. Плюс пълнени със салса октоподчеда с босилеково песто. Оказах се настанен в много уютна стаичка на втория етаж на симпатична викторианска

къщичка за гости. В която те гощават с още по-симпатичн омлетец за закуска.

 

 

В неделя продължих по лозята в района на Дърбанвил. Nitida с напълно незаинтересован от присъствието ми момък на тезгяха, компенсирано от много любезни в пълното с дребни дечица кафене моми и Hillcrest, мъничко лозе с каменнна кариерка, язовирче и пукащ по шевовете в неделя на обед "тоскански" ресторант. Попълних си колекцията с бленда им каберне+мерло'06.

 

 

Следобеда и надвечер прекарах на спокойствие под сянката на сгъстилите се точно наврме облаци над пристанището в Кейптаун. И хапнах кингклип по капскомалайски. Дъждът изчака да се прибера на летището, за да се излее с пълна сила. Синоптиците направо си ме излъгаха, обещавайки го от сутринта. Мъкнах дебелия поларен пуловер. Вместо да си оставя място за още вино в раницата!

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/T49jCHABPjohJmpb9

[домосед]

Акули и кванджули, февруари 2008

 

 

Кое от следните преживях през първата седмица на февруари 2008:

a/ близка среща ( < 1 метър) с тигрова акула, 3 броя,  на +/- 8 м дълбочина;

b/ близка среша ( < 1 метър) с черноперчеста акула, N броя, на +/- 8 м дълбочина;

c/ близка среща с водовъртеж при речен бързей от 3+ клас, на +/- 2 м дълбочина;

d/ близка среща ( < Епсилон) с лекар с нож, 1 брой, +/- 1 см дълбочина?

 

Отговор: всички изброени.

 

 

Гмуркането с акули се оказа много интересно преживяване. Чак после разбрах, че тигровите акули статистически били вторите по опасност за човека, като големите бели ... били третите и вдигането на адреналина (прелял чашата у една от спътничките ми) е съвсем оправдано. Гмуркаш се по особен начин. През цялото време се стремиш да седиш отвесно като пирон и да не се отделяш от групичката от още няколко пирона. Лошото е, че е на сравнително плитко и болят глава и уши при малки промени на денивелацията, ако се залисаш и не си изравниш налягането овреме. Дотолкова, че второто гмуркане в по-мирни води около рифа Аливал при остроперчести акулки и костенурки ме поизмъчи. Ако си си обул ярък цвят плавници (като един Марк от лодката), се примиряваш с по-изострено любопитство от акулова страна към долните ти крайници.

 

 

Видимостта беше около 8 метра, малко над допустимия минимум. Станаха снимки, но с качество колкото за протокол, а не за конкурс. 

 

 

От водовъртежа и болницата нямам снимки. Лекарят с нож беше планирано и независимо от акулите явление, напук на веднага постъпилите в жълтата преса инсинуации, че някоя ме е "ухапала по дупето". Сред страничните ефекти се наблюдаваха методичност в поемането на обезболяващи ("пенкилер" = мн.ч. от Пенка, тур.). С водовъртежа се справихме без последствия, ако не броим заминалите черни очила (2004-ти набор) , макар и някои от спътниците и водачите да се бяха попритеснили от задръжането ми в него (45 сек.). При акулите и на рафтинга трябваше да водя Пепе Еквадорски, но май си имаше и добри страни, че американските имигрантски не го пуснаха да мине транзит през Флорида и не се яви. Защото така за моя 2-местен рафт се намери един опитен холандец-кануист да го управлява отзад, та минахме почти без произшествия всички останали водовъртежи.  Оцелял по всички точки от a/ до d/ и мога спокойно да приема поканата от Дирк за буломболомбото** по повод кванджулата*** на Фиона. 

 

 

(*) Имигранстският чиновник в Маями го качил на обратния полет за Кито, защото не можал да възприеме, че е съвсем нормално фамилията му да не е една и съща в бразилския и еквадорския му паспорт. Майка му е бразилка, баща му еквадорец, а именните системи в двете страни били строги и безкомпромисни - едната ползва формат [първо майчино]-[фамилно бащино], а другата [фамилно бащино]-[фамилно майчино]. Защо му се е наложило да си показва и двата паспорта не е съвсем ясно, но на него изобщо не му е за първи път да пътува по света, като почти без изключение е летял точно през Маями с American Airlines, които са му спонсор на предизвикателствата. Отделно, че и жена му, и децата му имат и еквадорски, и американски паспорти. Но пък нямат бразилски.

 

(**) купон

 

(***) сватовски ритуал за спазаряване на булка от племето буганда. Домакините поискаха неочаквано ниска първоначална цена - една коза с един рог и дарение от 15000 угандийски шилинга ( < $10) в полза на царя на племето. Обаче поради дребна недипломатичност от страна на преговарящия от страна на жениха Даниел цената вместо да падне, се вдигна до 5 кози с по 2 рога. За дарението бяха представени нарочни удостоверения, а за козите беше прието оправданието, че въпреки добрите намерения самолетът с тях се е разбил край Ентебе. В крайна сметка се наложи да се задоволят с торбичка мъниста, много бутилки с най-различни напитки и цял куп подаръци, предимно консумативи за употреба в домакинството  - например имаше над 100 рула тоалетна хартия. Интересен е моментът на фиг.18, когато семейството му предлага да си избере мома, но вече харесаната я няма в редичката.

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/Ukt8AbNNgW3rEm2i8

 

[FlyTraveler]

Ехее, то всички постове са ти много добри, но преживяванията, описанията и снимките от този последния са просто изключителни!

 

Това за "буломболомбото" и "кванджулата" също много ми хареса.

[AlexandraKo]

Домосед, тоз младеж верно ли го оженихте за девойката в бялата роклА на сините китки? :blink: Моля, разкажи по- подробно как се случи всичко? Отива там и си избира на място, нещо кат любоФФ от пръв поглед или вече я беше виждал Фиона?

[Childish]

Ехее, то всички постове са ти много добри, но преживяванията, описанията и снимките от този последния са просто изключителни!

 

Това за "буломболомбото" и "кванджулата" също много ми хареса.

Заради такива коментари изневерих на систематизирания подход.

 

[домосед]

Домосед, тоз младеж верно ли го оженихте за девойката в бялата роклА на сините китки? :blink: Моля, разкажи по- подробно как се случи всичко?

 

С това бих излязъл от рамките на пътеписно-познавателния профил на форума.

Бих уточнил само, че на сватбата се е явиха, той - в черен костюм, а тя - в бяла булчинска роля.

[AlexandraKo]

С това бих излязъл от рамките на пътеписно-познавателния профил на форума.

Бих уточнил само, че на сватбата се е явиха, той - в черен костюм, а тя - в бяла булчинска роля.

Ох, надявах се на мъничко отклонение, сега ще ме оглозга любопитството

[FlyTraveler]

 

Коментар от 2015: Не знам от първа ръка как се е развил Мадикве след 2003. Но от втора знам. Животни има! Но има и повече лоджове, откокото усещането за дивотия предполага. Бушът не е толкова гъст и се виждат. Лоджовете са по-луксозни, отколкото едно нормално сафари с фокус върху животните изисква, но нямат непременно екзотичен характер.. Ексклузивност, мисля, че не е гарантирана заради многото коли из резервата. Не съм сигурен дали има ограночения за traversing rights. Таргетът са точно тези заможни туристи, които няма да попитат дали има диви кучета, а дали няма комари. Също и заможни йоханесбургчани за през уикенда, включително такива дошли на тиймбийлдинг, а не от специален личен интерес към дивите животни.

 

Домоседов, извинявай, че пак ти досаждам с не толкова интересни въпроси - видях на снимките ти, че си бил и във Welgevonden (Waterberg Biosphere). Ако го сравниш с Мадикве, кой би предпочел от двата? Изглежда, че Мадикве е с доста повече животни и като брой и като видове, но пък поне на снимки района на Waterberg е по-живописен. А случайно да си ходил в Entabeni (един от другите резервати във Waterberg) и да можеш да напишеш две думи и за него?

 

Мерси предварително!