Влезна ми Гана в главата

[stanimir]

Хмм май за Акра и ден е много ама   там надали се ходи заради нея .  Качи снимките и от парковете де , то не отнема кой знае колко време. 

[Meidj]

(... ) ама Гана е единствената страна, където повече не желая да се върна.

 

(... )

 

P.S.

1) В Акра, ако ходите да гледате президентския дворец, по-скоро го пропуснете - щяха да ме водят до полицейския участък, защото съм имал наглостта (!) да погледна отвън тенекиените огради на президентския дворец.

2) За снимки пред Парламента в Акра се иска разрешително, така че внимавайте, за да не осъмнете в полицейския участък  .

3) Има два вида такси: "private", което си е само за вас и е по-скъпичко, и "shared", където наред с вас в таксито може да се качи всеки един местен   и се качват толкова хора, колкото таксито може да побере - било вътре, по вратите, по тавана, в багажника и т.н. Градски транспорт и нещо като маршрутки има, ама не съм ги ползвал  .

4) Също така, на международното летището в Акра "gate" също е "shared", така че да не се качите на някой друг полет      . На shared gate няма светлинни табла за полета ти, та трябва да се услушваш и да чуеш кога ще викат (ама викат, да знаете, че няма високоговорители) за твоя полет          .

5) Няма значение каква карта имате в Гана - кредитна, дебитна и тям подобна - просто си подгответе кешовица      .

Ползвал съм картите  само за плащане на хотела и рента кара, но всичко друго се плащаше в кешовица  . Дори не можах да ползвам картите за теглене на пари от банкомат или в банка, та се наложи да ми пращат кешовица по Western Union      .

 

А за лошите неща не искаш ли да разкажеш? 

[maialearrosto]

Моля за извинение на спама, но не мога да се сдържа да се хиля, възхитен от поетическия гений на Жоро Пенин, който вече започва да пише в тристъпен дактил: "Влезна ми Гана в главата". И тъй като дактилът е стихотворната стъпка на Омировия епос, колко хубаво би било, Жорко, и вие, възлюбени братя и сестри, да си пишете отчетите в тоз размер, подобно колегата-пътешественик Омир, цитирам отчета му "Одисея":

 

"Него единствен, бленуващ за роден край и за съпруга,

светлата нимфа Калипсо напразно задържаше силом

там в пещерата дълбока с надежда съпруг да й стане."

 

Специален поздрав с песента "Изкарай, Гано, говедата"

 

[Yavor]

А за лошите неща не искаш ли да разкажеш? 

Ами за лошите неща днес си спомням с добри чувства   . Ето някои от тях:

1. Храната       - не съм фен на junk food и уважавам предпочитанията на всекиго за всякакъв вид храна. Когато пътувам някъде първото нещо да пробвам е местната храна, но, за да оцелея там, ми се наложи да ползвам редовно KFC   - пробвах местната храна, ама не ми понесе поради качеството й и начина на съхранението й  (просто пазят храната в нещо като баки, които стоят под жаркото слънце и високата влага, покрити с някакъв найлон, за да я пазят от мухите; когато споделих с местните, че нещо не ми се нрави храната от баките, те ми казаха и посочиха, че може да си взема храна от "ей там"      , а това "ей там" беше една раздрънкана кола с отворен багажник, в който пак имаше баки с храна       ). Междудругото, храната в Гана е изключително скъпа (ако в България пиле от солариум, демек пиле на грил  , беше 8 лв, там беше 20 лв и то купено от улицата, а не в ресторант; една нищо и никаква маргарита, която тук в България е 5-6 лв, там беше 15 лв; за един сандвич, картофки и количка от KFC плащах по 15 лв). Още нещо      : може да си поръчаш храна по телефона, ама се изправяш пред две неща i) поръчваш по телефона, ако успееш да се свържеш, ама няма доставка, трябва да идеш на място да си вземеш храната и ii) за доставка плащаш почти толкоз, колкото плащаш и за храната (а, обикновено, докато ти доставят храната, тя вече не става за нищо  ).

2. Стана ми много неприятно в един магазин в техния мол, когато не приеха нито дебитната, нито кредитната ми карта за плащане, само защото съм "бял" - мдааа, това им беше отговорът, иначе пос терминалът приемаше Visa (поне така пишеше)! За момент мислех да си търся правата, ама реших, че нямам нужда от излишни приключения . Затова казвам, че е хубаво също да си имам и кешовица  . Междудругото и на други места (Сао Пауло, САЩ и т.н.) не са ми приемали картите, ама винаги е било заради вида карта или проблем с картата, но никога, че съм "бял" . 

3.  Много обичам вечерните разходки, ама там бях изрично предупреден да не излизам вечерно време, макар и придружен от местни (просто на някои места е толкоз тъмно, че само ти се забелязваш  ) и може да влезнеш в ненужни приключения   било с други местни, било с различни видове насекоми   или движещи се твари  . Също така се създава и ненужна маларийна паника и психоза: когато някой от местните не се чувстваше добре, веднага си поставяше диагноза "малария", а аз в началото много се впрягах на това, ама после им свикнах - те просто не се чувстваха добре от яката жега, високата влага и храната...

4. Обикновено не се поддавам да ме заговорят случайни местни хора на улицата в чужбина, ама не знам какво стана в онзи ден, когато един местен ме заговори и ми предложи да ме води на шопинг    за занаятчийски неща. А пък аз бях излязъл с нагласата за шопниг на местни занаятчийски неща, та си бях подготвил и предварително към стотина и петдесет лева в местна валута (ганайски седи) - само тези пари имах в мен, така че и ако стане нещо, просто ще загубя 150 лв. Последвах местния към т.нар. занаятчийски център, и изведнъж се появиха от някъде още двама местни. Усетих, че нещо не е наред, ама продължих. Тези тримата ме прекараха през някакви кални сокаци, даже малка река прескачахме - а в главата ми нещо бошува, нещо, което казваше "внимавай, дръж се, нещо не е наред!". Тогава дръпнах настрани първия местен, който ме беше заговорил, и му дадох 20 лв в местна валута, като му казах, че това е за него, за да ми покаже неговите места за шопинг, и ще му дам още 20 лв, ако след това ме закара и до хотела .  Та така за 40 лв си купих бодигард  , който си свърши отлично работата - пазеше ме от другите местни, позволяваше ми да снимам каквото си поискам (той се караше с местните, когато аз снимах, а на мен ми казваше "давай, снимай си "), казваше на местните, че съм "негов човек"   , опази ме от един местен, който искаше да ми вземе обувките , защото му харесали , и в крайна сметка всичко мина благополучно - аз похарчих 110 лв за най-различни неща и си се прибрах успешно в хотела. Сега, като върна лентата назад, и като си дам сметка  какво е било, просто съм си играл на руска рулетка      .

5. Снимките изглеждат чудесно, ама все още няма технология, която да включва и аромата    на околната среда, където е направена снимката. Колкото и плажове да посетих, всички просто си вуняха - за местните си беше ок, но не и за мен, та затова и не се цопнах  в Гвинейския залив (Южния Атлантик). И въпреки това, един ден реших да се цопна в басейна на хотела, ама докато се "гриловах" на шезлонга и наблюдавах усърдната работа на спасителя в почистването на пространството около басейна, видях как накрая той просто си изплакна в басейна     парцала, с който почистваше прахта около басейна, та си рекох, че ще пропусна басейнче или плажче   в Гана.

[Botko]

След подробното и цветно споделяне за Гана на Djarosk...предлагам темата да се промени на "Излезна ми Гана от главата"

[AlexandraKo]

След подробното и цветно споделяне за Гана на Djarosk...предлагам темата да се промени на "Излезна ми Гана от главата"

Боткоооо, ще ме умориш от смях, а имам толкова работа днес С ;) едя, седя и се кискам, колчем се сетя.

[Tedy]

Е, то тръгва ли се с непознат в подобна държава. Според мен колегата магеланец не е бил на подходящата вълна посещавайки Африка. Има и доста други държави, където може да се случат подобни приключения.

[Kaloyan89]

Точно това щях да кажа Теди. Типични скам-схеми за Западна Африка, ела да видиш моя магазин, айде да те заведа на пазар за сувенири... малко  common sense и човек има едно наум да не се поддава на такива "покани". В много държави човек не може да се разхожда сам вечерно време, дори в Южна Африка, където полиция ме спря в Мак Доналдс и  ми каза в 19,30ч. да не обикалям пеш сам по това време и да си хвана такси. Като казах, че живея на близо, бяха така мили да ме закарат до нас с полицейската кола, хем бях в хубав квартал в Претория (Хатфилд)

За храната не мога да коментирам, но ме съмнява като във всяка друга африканска държава да няма ресторанти за бели с международна кухня (аз също много много не харесвам "африканските ресторанти"  с мамите и общата тенджера. 

Човек, който за първи път е в Африка може би биха го уплашили подобни неща, мен не ме плашат, защото имам опит малко или много. И не отписвам Гана за сега. Нито shared taxis, нито скамовете, нито храната. Въпрос на нагласа е. 

[stefanrusev]

Типични скам-схеми за Западна Африка, ела да видиш моя магазин, айде да те заведа на пазар за сувенири... малко  common sense и човек има едно наум да не се поддава на такива "покани". 

 

Ще си позволя да цитирам един познат на мнозина наш пътешественик:

"Има хора, които прекаляват с гостоприемството си… То често започва с чашка чай и завършва с неподходящи за всеки кадри по Ал-Джазира. А домакините в страни като Колумбия, Пакистан, Ирак или Мексико разяряват местните барети до там, че акциите им освобождават заложниците и от всичко земно, което си е радикално. Това е лошата новина, но има и добра – парите са способни на чудеса; много от хората, работещи в така наречените рискови райони имат застраховки против отвличане точно по тази причина. Обаче парите играят само второстепенна роля, ако станеш заложник на природата. Tя е способна на много повече “злини” от обикновения ефрейтор, зачислен към Ал Каида. Единственото, което може да те откупи от нейната прегръдка е опита – или твоя, или на хората, тръгнали да те спасяват, ако изобщо успееш да ги уведомиш. Не съм запознат със статистиките, но смятам, че природата затрива много повече заложници от всички уважаващи себе си терористични организации. Всъщност най-тежката форма на отвличане е трета и за да видиш виновника за нея е достатъчно… да погледнеш в огледалото. “Смяташ ли, че животът ти е в опасност?” – би попитал Ози Озбърн, защото сякаш сме доживотно отвлечени от грешните си представи, от незнанието си, от страховете и от омразите или навиците си. Но с всичко това сме свикнали и само в редки случаи го възприемаме болезнено, въпреки трагичните ежедневни последствия. Може би затова казват, че човек бил способен да покори единствено себе си..." 

 

Ние също не сме се отказали. Но връзките до БарЦелона се оказаха твърд сложни и/или скъпи. Бюджета е висок за едноседмично пътешествие и логиката е Гана да се съчетае с някои от околните държави. За което липсва най-вече време. Проектът  " Влезна ми Гана в главата"  НЕ Е зачеркнат, а временно е отделен в  " нещата които непременно трябва да видя". А след този пътепис няма как да не се осъществи!!

 

Благодарности на Djarosk  за разказа и предупрежденията! Един ден пак ще прибегнем до неговите съвети!

Редактирано 15 април, 2015 от stefanrusev

[Yavor]

Като пътувам, винаги гледам да се омешам с местните   и да пробвам местната храна, за да разбера и усетя местния живот, та затова и попадам в най-различни приключения . Досега съм оставал жив  и здрав   (е,  понякога отнема малко време да се възстановя здравословно  , ама в крайна сметка всичко си минава екстра) само дето, като се върнах от Гана, ми остана едно такова странно чувство на нежелание да я посетя пак...

[Kaloyan89]

Ами и аз засега се отказвам, но не окончателно. Понеже вторият човек се отказа, не ми се пътува сам и имам други финансови приоритети за момента. Но ако задържат Iberia или Vueling тези цени още месец-два, може и да си променя мнението и да направя някое спонтанно решение. 

[LaBarba]

Да разкажа за визите Гана има почетен консул в България - Господин Господинов. Той издава визите за Гана. Аз днес получих виза, интересното е, че си беше на вилата в едно село в Самоковския край, и ме извика да отида до там, за да я получа, за което се извини. Става веднага, ако носите всички документи. Страхотно интересен човек, бивш военен пилот на свръхзвуков самолет, скулптор, художник, пътешественик. Покани ни в двора и си говорихме към един час, супер гостоприемен човек. Живял е в Гана 10 години и разказа интересни неща, той е основател на офис на БГА Балкан в Акра. Разговорихме се, и се оказа че през 80те са били заедно с дядо ми в селскостопанската авиация в Судан. Който е тръгнал към Гана - очаква го среща със страхотен човек, отделете време да поговорите!

[LaBarba]

Измежду работата в офис, дойде време за една неделя на свобода в Акрá. Нямах време за специална програма, но огледах TripAdvisor (който позволява сваляне на цели градове, включително детайлни офлайн карти, забележителности и тн) и се оказа, че доста неща са около хотела ми. Направих една разходка от хотела през Kwame Nkrumah Memorial Center, Holy Trinity Church, James Town lighthouse, и James Town fishing village. Последното беше най-интересно. Предлагат се организирани турове от по 100-на долара, които включват този маршрут + посещения на пазари, уроци по готвене, и разни шотчета алкохол за добре дошли. Аз реших да тръгна сам по пътя без да давам пари, и без това бяха ясни местата. Все пак срещнах един гид който ми показа рибарското селище Следобед ходих до Bojo Beach с такси за 60 долара. На 22км е, и за тази цена човекът ме изчака да се належа 3 часа и ме върна в хотела. Наистина хубав плаж, за разлика от този в града и от прехваления Labadi beach. За един ден това успях (освен урока по тенис сутринта). Отваряйте снимките в голям размер!

 

Kwame Nkrumah Memorial Center

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnrTw

 

Holy Trinity Church. Ганайците са много набожни, в неделя всичко живо е на църква.

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnyP9

 

Помещение обърнато на футболно игрище. Всички са луди по футбол, гледат и играят постоянно, и масово са с разни тениски и раници на Man United, Liverpool, Chelsea и тн.

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnHSF

 

Гледка от фара към рибарското селище. Малко преди това на пътя една раздрънкана маршрутка спука гума, спряха и изскочи един тип отвътре, който ми се залепи, и се оказа, че е учител в училището в селото и тръгна с мен като гид. Отначало не знаех дали да му имам доверие, но не съжалих, че тръгна с мене. За рибарското селище е по-добре да си с гид, защото разказа много неща за мястото, и ми показа разни скрити неща, които сам нямаше да видя. Например тунела, през който са извеждали робите към корабите, или ръждясалите ЖП релси, които англичаните са ползвали за транспорт.  Освен това имаше няколко рибари, които бяха много против снимките, и един за малко не ми изби телефона от ръцете. Без гид сигурно щеше да е по-зле.

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnLSe

 

 

Къщи, където са дръжали роби преди да заминат за Америките. Point of no return.

Голям размер:http://1drv.ms/1EwnOO4

 

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnPS8

 

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnTkQ

 

 

Сушат сардини на цимента (казаха, че е храна за животни):

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnTRP

 

Юли и Август е риболовният сезон и всеки един е зает с нещо, с тая панорама май улових лудницата (вижте голям размер)

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnSNO

 

Друг изглед близо до James Fort. James Fort е английския форт откъдето са тръгвали робите, малко по-нататък е холандската сграда, след това датската. Просто да се чуди човек как това е било истина, натоварват едни хора на едни кораби, еднопосочен билет, никога да не видят семействата си, и да работят доживот на нечовешки условия...

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnWwX

 

И пак футбол:

Голям размер: http://1drv.ms/1EwnX4a

 

[Kaloyan89]

Евала!! Как се чувстваш със сигурността? Можеш ли спокойно да си ходиш по улиците без да се притесняваш или си постоянно нащрек? 

 

 

Друг изглед близо до James Fort. James Fort е английския форт откъдето са тръгвали робите, малко по-нататък е холандската сграда, след това датската. Просто да се чуди човек как това е било истина, натоварват едни хора на едни кораби, еднопосочен билет, никога да не видят семействата си, и да работят доживот на нечовешки условия...

 

 

Много от тях изобщо не са достигали живи до Новия свят, а са измирали по пътя в корабите, натъпкани като сардини с дни... ужасна история.  Ще ходиш ли в Кейп Кост?

Редактирано 16 август, 2015 от Kaloyan89

[Yavor]

еххххх Акра спомени-спомени    - жалко, че снимките все още не могат да ти дадат представа за "ароматите", които се реят из пространството...

[LaBarba]

 

Евала!! Как се чувстваш със сигурността? Можеш ли спокойно да си ходиш по улиците без да се притесняваш или си постоянно нащрек? 

 

 

Много от тях изобщо не са достигали живи до Новия свят, а са измирали по пътя в корабите, натъпкани като сардини с дни... ужасна история.  Ще ходиш ли в Кейп Кост?

 

 

За сигурността - не съм имал никакви проблеми, но според всички разходките трябва да са дневно време. Все пак ако си сам, без група и без водач, трябва да си свикнал да привличаш внимание и да те гледат. И все пак да познаваш границите, къде да ходиш, къде да вадиш апарат, за да нямаш проблеми с местните или властите. Все пак само погледни какво белите са причинили на тоя континент, освен робите, сме били и ужасни колонизатори (не ние де, но Белгия, Франция и тн). Ако не си свикнал с тези неща е по-добре наистина с водач, няма никакъв проблем, щом и разни скандинавски баби и дядовци се мотаят  Cape Coast мислех да го съчетая с Kakum National Park, но имах само един ден и се отказах.  Прикачам програмата, която ми предложиха за там, и за Акра, private tour. Имам и друга оферта от друга агенция с двойно по-ниски цени, защото беше вече със оформена група.

 

Dimitar Dimitrov_16thAug_Day Trips.pdf

Редактирано 17 август, 2015 от DimitarD

[Yavor]

Аз направих Kakum National Park и Cape Coast в един ден, ама тръгнахме с шофьора много рано (мисля беше към 7.30) и се прибрахме доста късно (някъде към 22.00) - общо взето Акра беше в разкопки тогава и ни отне около час и половина да излзезем от Акра. След това имаше и опашка на входа на "магистралата", където се плаща пътна такса (toll tax), та и там изгубихме малко време  . Но пък посещението на Kakum National Park много ми хареса  .

[chandni]

Мненията от питането на @Sju са преместени в отделна тема:

 

 

Визите за Гана тук:  

Визите за Сенгал, Кот д'ивоар и останалите обсъждани държави тук: