Езикова бариера...Как сте с чуждите езици?

[Kaloyan89]

Пътуването неизменно се свързва с общуване, разговори с местни хора, питане за посоки, разправяне с местни туристически агенции, гидове, други туристи. Езиците са несравнимо богатство и шанс за намиране на работа, но извън прагматизма са невероятен мост между културите и народите. 

И докато английският все повече изглежда "задължителен" за всеки пътуващ по света, има места, където е не само недостатъчен, но чисто и просто ненужен. 

Какви езици говорите? Как се подготвяте за пътуване на места, където се говори на неразбираем за вас език? Кои езици бихте научили? Имате ли интересни случки с недоразумения или неразбиране за пътуване? 

Аз говоря свободно френски, английския ми е "доста добър", въпреки че граматически е... не много правилен. Е, не съм като Бареков или Стоичков де   Мога свободно да разговарям на този език, да разбирам и да бъда разбран. Но британския и индийския акценти са ми трудни.

Учил съм руски от 3 до 7 клас, но нямам самочувствието да го говоря, въпреки, че гордо стои на СВ-то ми с ниво "intermediate". В работата ми, когато съм имал рускоговорящи клиенти съм се оправял с полу-български, полу-руски, полу-език на глухонемите (разбирай крака и ръце). 

Разбирам и говоря малко креолски френски, но той е различен за всеки остров, и не е кой знае колко полезен извън него. 

Мечтая да науча испански. И отлагам от години. И все сядам, имам купен самоучител с диск и тетрадка с упражнения... от миналата година. Мързел+липса на мотивация+все нещо по-спешно са причината да не са пипнати, откакто са купени. Надеждата умира последна. 

На кратко - как сте с езиците? 

 

[Asterisk]

На мен  форумът ми действа много стимулиращо, все изниква нещо на английски, руски, което ме кара да проверя някоя и друга дума и да се занимавам повече. Та сега уча английски с много нерви, защото не сме имали тази възможност преди. То и сега е цяло чудо, но...да не се впускам в подробности. Желанието винаги го е имало. И аз съм учила руски в началното, после малко и в средното (пиша си ниво - basic ). От руска реч поразбирам мъничко, но доста съм го забравила. Ако имам време и възможност бих ги усъвършенствала. Испански и особено френски, последният някогашна мечта, остават задача с много повишена трудност, а и не знам има ли смисъл от толкова. А за местата, където нищо не върши работа - не знам, все има някакъв начин. Като деца се е случвало да общувам с  чужденци - те малко руски, ние малко и все се разбирахме някак си, а и понаучихме думи от родните езици. И се сещам за Робинзон Крузо, наскоро я четох, та той научил дивакът Петкан да го разбира и да комуникират, така че явно има начин

 

За мотивацията (това е от моя опит) ако си представиш, че е забранено, забранен език  например или липса на време, тогава забраненото става  желано (особено след като имаш вече желание).  Друго щеше да е да забранят диктаторите или мъчителите,  тях едва ли някой би ги пожелал

[lyusi]

В различни периоди от живота си съм учила и говорила различни езици. В училище- руски и немски. По това време говорех прилично и двата, което се дължеше най-вече на неформалните контакти с хора от двете нации. В момента, в който прекъснаха, немският ми е тотално загубен /вече нито разбирам, нито говоря /.За руския бях страшно изненадана, когато установих, че вече трудно се изразявам . Пасивният ми руски обаче още е ОК - разбирам дори специализирани текстове на закони и договори, а и съм запазила страшно произношение-може да слагам руско окончание на българска дума, ама с такова яко произношение, че си звучи на руски. Английски започнах да уча към края на университета и като осъзнах, че няма да мина без него го докарах до ниво на основен чужд език /и работен, ако се наложи/. Почувствах се спокойна с него след като се наложи да изнеса презентация на английски пред над 100 човека и да отговарям на въпросите им /не че това ми помага особено да разбера какво ми говорят на улицата в Лондон, ама това си е друга тема/. За испански се канех отдавна- мотивацията дойде заради последното ми пътуване в Доминикана /а и по принцип Латинска Америка ми е в шорт листата на мечтаните дестинации/. Времето беше малко и успях да го докарам само до елементарно ниво - А2, но въпреки всичко свърши чудесна работа за пътуването, особено първите три дни, когато въпреки англиския /мой и на дъщеря ми/, добрият й френски и т.н., основно работа ни свърши елементарният ми испански. 

Обаче най-готиният ефект, който забелязах от представата за различните езици, е че вече много по-лесно схващам логиката на новия език и разпознавам по аналогия сходни граматични конструкции и думи /е, винаги има риска значението да е различно, но в повечето случаи помага да се ориентирам в контекста, особено що се отнася до славянските езици. В испанския също намирам много прилики с английския - като употреба на времената и звучене на думите, както и с българския - като конструкция на изречението/. Въобще всеки нов език, независимо от нивото на владеене е само плюс.

PS.Мразя да пиша от скапания телефон - налага цензура и после - необходимост да се саморедактирам.

Редактирано 18 април, 2015 от lyusi

[Asterisk]

Това с окончанието си е класика, особено след 2-3 ракии/водки. За съжаление  върви и с други езици. Пр. (нищо не знам на немски): Цвайн гугуткин ходким по керемидкем цузамен

Редактирано 18 април, 2015 от Asterisk

[Цвете]

Това с руския май е повсеместно. Като завършвах гимназия преди зората на демокрацията, говорех повече от добре. Нищо, че основния език беше английски.Него не го научих много добре Но то винаги зависи от учителя...

Та преди две години с хостесата ни в Барселона се видях в чудо. Рускиня. Общителна. Като разбра, че сме българи и се почна 30 думи в секунда! Аз я разбирам чудесно, но... аха да и отговоря и и изстрелям нещо на английски плюс отенък на руски. Срамммм, мани! Мъжът ми се смя два дни на опитите ми ала Слави Трифонов. И аз се смях, де. Това е положението! Език не се ли практикува се забравя. Аанглийския ми е, както казвам туристически. Оправям се.

От миналата година една приятелка ме светна как да понауча италиански - имам дискове с уроци - разговори. Слушам ги в колата. Така и така всяка година ходя, барем проговаря. Отбелязвам, че имам вапредък. Е, много са учудeни италианците, че след като съм ги поздравила, попитала коме стай и т.н. им казвам: но капито, като ми заобясняват колко са им густи саламите и всичките мои любими сирена и...м, отплеснах се кулинарно, извинете

Редактирано 18 април, 2015 от clete

[Яничка]

Доста години си изкарвах прехраната като преводач с английски. Обичам този език, прекрасен е. Разбира се, за някои дестинации е абсолютно ненужен. А след последното ми пътуване до Азия чак взех да се ядосвам, че съм учила толкова много, като с мен имаше хора, които ги разбираха повече от мен, а нещата, които излизаха от устата им бяха някаква невероятна смесица между български, руски, английски и горни и долни крайници...

[Asterisk]

Може ли тогава да се достигне до ниво native speaker  за няколко езика (поне 2) без да е човек роден полиглот?

[lyusi]

Може ли тогава да се достигне до ниво native speaker  за няколко езика (поне 2) без да е човек роден полиглот?

Според мен не е невъзможно, стига да живееш в съответната езикова среда. Типичен пример са бебетата, родени в двуезичен брак и живеещи в трета държава /или в държава с два официални езика/. Първите няколко години са тотален шаш, после говорят и двата /или трите езика/. С възрастните е по-сложно, но не е невъзможно. Да не забравяме, че езиковата компетентност и на майчиния език не е една и съща за всички хора и зависи и от факторите на окръжаваща среда.

Редактирано 18 април, 2015 от lyusi

[Травеолани]

Аз съм учила в училище и в университета руски, английски, немски и испански. За съжаление само английският ми е на добро ниво. Като не се използват езиците се забравят. Когато траеше процедурата ни за емиграция в Канада почнах да уча и френски и ми беше изключително лесно, тъй като за мен френският е смесица от английски и испански. Сега обаче от френския нищо не помня вече, беше отдавна.

 

Английски уча от 7 годишна, завършила съм и езикова гимназия, после работата ми в България включваше преводи от и на английски. Като отидох за първи път в САЩ нищо не можех да им разбера заради произношението и заради това, че нас са ни учили British English, но свикнах. От както сме в Канада английският ми се подобри много, на моменти дори мисля на английски. Когато говоря обаче говоря или само на български или само на английски, не обичам да смесват езиците. Така се старая да уча и дъщеря ми. Засега говори прекрасни и на двата езика, надявам се да успеем да запазим езика.

Няколо пъти ми се е случвало да съм в държава, където не се говори английски - ами трудно си е, особено като другите ми езици бе са на ниво. Но аз винаги си настоявам за английски и се оправям по някакъв начин. Тук канадците са ми казвали че имам руски акцент, а един възрастен човек ми каза веднъж, че съм имала американско произношение, което много ме изненада, тъй като за мен канадците и американците имат един акцент (като изключим южняшкия акцент).

Редактирано 18 април, 2015 от Травеолани

[lyusi]

Това с акцентите винаги ми е било много забавно, особено като си дам сметка, че не само аз, ами и т.нар. native speakers имат същия проблем.

[Костов]

По мое скромно мнение руския го говоря бих казал повече от добре, все пак съм израснал във времето когато беше задължителен, а и съм живял в бившия СССР. Говоря чист, уличен руски, не ме питайте за падежи и окончания защото един не знам. Учил съм френски и немски като ученик. Френски на частни уроци, немски в училище. Интересното е че френски не съм учил от 40 години и го знам по добре от немския който учих преди 30 години. Последно учих английски, ами справям се, долу горе. Работя в една от големите търговски вериги и като дойде англо говорящ или особено руско говорящ клиент викат мен. Въпреки че има хора които поне английски говорят много по-добре от мен, но ги е страх, да не се изложат. Е мен не ме е страх. Досега не съм имал случай чужденец да ми се смее на езика. Да, поправяли са ме, самия аз съм искал да ме поправят. Но да ми се подиграват? Не.

Така че за мен основното за един език е да се говори.

[neuromancer]

"Цвай гугуткен шпацирен по керемидкен и гукен" 

Три езика му стигат на човек - английски, испански и китайски - и ще се разбереш с 90% от населението на земята сигурно 

 

Иначе аз знаех английски на топ ниво, сертификатите на Кеймбридж ги взех, ама оттогава ми е деградирал, поради предимно писмена употреба или разговор с неангличани. Португалски знам горе-долу средно, оправям се, но си личи, че не съм бразилец. Руски от училище, чета и разбирам, ама отдавна не съм говорил, сигурно е трагедия. Италиански не съм учил, ама живях една година там и го бях докарал почти колкото ми е сега португалския, но го забравих. Иначе мисля, че на всякакъв европейски език от трите големи групи ще разбера в общи линии писмен текст... 

Тук в Латинска Америка на портуньол се разбираш навсякъде. Портуньол е като един португалоговорящ си мисли, че говори испански, нещо като "Вьй сефте в Москве?", ама върши работа. Не сме имали никакви проблеми в Перу, Чили и Аржентина

[lyusi]

"Вьй сефте в Москве" me gusta mucho! Надявам се по същия начин да се оправям с елементарния си испански като дойда в Бразилия /нищо, че говорят португалски/ 

[Цвете]

по мое мнение всеки език е богатство.уви,не всички мислят така. Пример:руснак и българка, живеят в англоговоряща страна. Говорят на английски на детето си. Защо, бе хора?! Според мен от простотия.

[stanimir]

Английски колкото да се оправям , мога да разбера по 50-100 думи на френски , немски , италиански и испански.

 

С руския ми е трудно и разбирам почти всичко , но отговарям на английски.

Един руснак наскоро похвали английският ми ...завалията

[Гост]

Като стане реч за езици, все са това се сещам:

 

Един катаджии си стояли на пътя и си гледали в пространството. Спира пред тях лъскава кола, слиза издокаран госродин и ги заговорва:

 - Excuse me... do you speek english?

Катаджиите го погледнали и вдигнали рамене.Човекът продължил:

 - Parlez-vous francais?

Униформените продължили да го гледат тъпо.

 - Sprechen sie deutch?

Същата реакция.

 - Habla Usted español?

Все така се пулели катаджиите и нищо не отговаряли.

Човекът махнал с ръка, качил се в колата си и отпрашил.

Тогава единият катаджия сбутал другия и му казал:

 - Видя ли, бе, трябва да знаем чужди езици, за да се оправяме!

А другият му отговорил:

 - Как не, тоз като знаеше, да не би да се оправи?

 

На въпроса: един стандартен английски и толкова. Руският не го броя. Знам го, но къде да го упоребя... Иначе мераци за езици бол, реализация, нулева. Следва "ей ръчички, ей ги две, те ме слушат най-добре..." 

[achieva]

Обичам езиците. Обожавам италианския. Преди две години се записах на двумесечен експресен курс и на последното пътуване нямаше италианец, който да попитам нещо и да не ме похвали колко добре говоря.

 

На английски мисля и работя, но за сметка на това нямам никакви сертификати, дипломи и неща от този род. Немски учих години наред и немската гимназия завърших, но почти не съм го използвала, освен да разменя някое и друго изречение с непознат немско-говорящ.

 

Руски владеех отлично, но поради липса на практика съм на ниво всичко да разбирам, но не се и притеснявам да говоря, въпреки, че доста неща съм забравила.

 

Например знам само три думи на унгарски, но това не ми пречи да ги използвам на място при нужда. Това важи и за други езици. Обичам да общувам с хората и изучаването на езиците винаги е било удоволствие за мен.

[angelmechtatel]

Английския ми не е добър, но се оправям. С руския се научих да се оправям много бързо преди 3 години когато работих за първи път като спасител на плажа от зор да задявам мацките, сега след 3 години стаж по плажовете бих казал че вече говоря и разбирам всички на 90%. Поназнаивам и малко чешки и словашки поради същата причина. Много искам да науча арабски и испански.

Редактирано 18 април, 2015 от angelmechtatel

[captain_oveur]

Български , английски на сравнително добро ниво, руски разбирам добре (напоследък и чета повечко на тоя език), но не съм сигурен как ще го говоря Случвало се е по света да се налага да го ползвам, руснаците обикновено изразяват искрена изненада, когато заприказвам - казват, че ми се получавало добре. Питали са ме къде съм го учил... Ами в училище, къде И английския там

Напоследък не особено сериозно уча индонезийски, но съм до подкрушието Вече разбирам по малко, като се говори, де

На италиански зная va fanculo, ciao bambini, ciao ragazzi, saluti e bacci :D :D :D - колкото да си намеря белята някъде

 

Принципно и древноегипетски разбирам малко:

 

 

 

 

 

Може ли тогава да се достигне до ниво native speaker  за няколко езика (поне 2) без да е човек роден полиглот?

 

А нужно ли е? Ето, аз, българинът, да я докарам до native speaker за английския и френския. И какво? Няма да имам конкуренция от милиони истински native speakers на тая двойка езици? Ще съм спокоен, че ще бъда разбран във всяка точка от съответните държави с тия езици? А с C1 няма ли да е същото?

Не че е лошо, де, но езиците искат много време и практика, ако задълбаеш сериозно в два езика, общо взето ще трябва да пренебрегнеш много други области на познанието или, да кажем, да ощетиш професионалния или социалния си живот.

 

Типичен пример са бебетата, родени в двуезичен брак и живеещи в трета държава /или в държава с два официални езика/. Първите няколко години са тотален шаш, после говорят и двата /или трите езика/.

 

И не само това, а и превключват от единия на другия по средата на изречението понякога Или се забавляват с думи и изрази, които звучат еднакво на двата езика, но означават коренно различни неща. Например на индонезийски ke desa (чете се къ'деса) означава... на (към) село Или река Марица, която е много популярна у нас като Мър'ича (Merica), което е вид пипер

 

Тук канадците са ми казвали че имам руски акцент

 

Леле, това аз бих го приел като ужасна обида! :-O Като зная руснаците с какъв акцент жулят...

 

Това с акцентите винаги ми е било много забавно, особено като си дам сметка, че не само аз, ами и т.нар. native speakers имат същия проблем.

 

М, да. Бризбейнски акцент примерно

 

по мое мнение всеки език е богатство.уви,не всички мислят така. Пример:руснак и българка, живеят в англоговоряща страна. Говорят на английски на детето си. Защо, бе хора?! Според мен от простотия.

 

Аз също съм свидетел на подобна проява на късогледство от страна на родителите и при първите няколко подобни случая бях доста шокиран...

 

Като стане реч за езици, все са това се сещам:

 

Един катаджии си стояли на пътя и си гледали в пространството. Спира пред тях лъскава кола, слиза издокаран госродин и ги заговорва:

 - Excuse me... do you speek english?

Катаджиите го погледнали и вдигнали рамене.Човекът продължил:

 - Parlez-vous francais?

Униформените продължили да го гледат тъпо.

 - Sprechen sie deutch?

Същата реакция.

 - Habla Usted español?

Все така се пулели катаджиите и нищо не отговаряли.

Човекът махнал с ръка, качил се в колата си и отпрашил.

Тогава единият катаджия сбутал другия и му казал:

 - Видя ли, бе, трябва да знаем чужди езици, за да се оправяме!

А другият му отговорил:

 - Как не, тоз като знаеше, да не би да се оправи?

 

Абе, има ги всякакви полицаи, да ти кажа.

Застанал един регулировчик насред кръстовището, вдигнал ръце, крака, размахва, регулира... По едно време едно дребно китайче прецапва през улицата, отива до униформения, дърпа го за ръкава и му вика: 如＜老子＞版本 Coca Cola?

А полицаят: - Ъъъъъ... откъде да си купиш една бутилка какво???

 

 

Преди време отпочнахме разговор, който в контекста на тази тема може да се стори интересен на някого: http://magelanci.com/topic/2089-за-пътешественици-онлайн-обучение-по-всякакви/?p=37355

 

 

И накрая - един поздрав! Ама какъв поздрав! :)

 

[lyusi]

И накрая - един поздрав! Ама какъв поздрав! :)

 

 

По повод на твоя поздрав се сетих за едно стихче, посветено на езиците, което съм запомнила от мой колега. Звучи така:

 

"Обича езиците нашата Блага

и просто е с дух повишен,

когато на масата майка й слага

език задушен ...." 

 

Чувствайте се поздравени

 

А, и още една простотия се сетих по повод познатият ти италиански израз "saluti e bachi". Разказвали са ми един виц, според който, когато когато Фердинанд довел съпругата си Мария Луиза и акостирали на пристанището в Бургас или Варна /не помня/, тя поздравила народа със "Saluti e bachi", а местните гларуси се впечатлили и си казали "Ех, как веднага ни позна"

Редактирано 18 април, 2015 от lyusi

[Adinko]

Аз досега само из Европа съм пътувала и не е имало кой знае какъв проблем, тъй като съм си екстра с английския. Както го почнах от детската градина, та до сега в университета. :D Единствено преди 10ина години в Испания исках да ми прехвърлят снимки на диск, а те упорито ме гледаха неразбиращо, а аз упорито си мисля, че беше нарочно....е накрая с ръкомахане се разбрахме, де.

Доста разбирам немски, с говоренето, обаче, не съм много добре...Затова като съм в Германия, освен ако не е нещо елементарно като да си купя бретцел или билет, или да кажа мерси, обикновено си ползвам английския.

Учила съм и малко френски, ама нищо не помня вече май..., а за руския много хора ми се чудят, че не го разбирам, близо бил до българския ала-бала, еми аз пък не разбирам изобщооо!

Мерак ми е да науча италиански, испански, чешки и полски да видим дали и кога... Арабски също ми се струва интересно.

[lyusi]

Това с руския май е типично за по-младото поколение. Аз също бях учудена от това, че дъщеря ми грам не вдява от руски, който за мен звучи толкова близо до нашия език. Но си го обяснявам с различната културна и езикова среда - в днешно време английският е много по-достъпен и рутинен в пространството на електронните медии, а и вероятно заради амбицията си като родители, също правим възможното децата ни да знаят английски като минимум. В нашия случай дъщеря ми учи английски от детската градина и въпреки, че в момента завършва френска гимназия с втори език немски и трети /по нейно желание извън училище - корейски/, английският винаги ще й е най- силният език. Обаче, доколкото изучаваните от нея езици са в съвсем различни езикови групи от руския и останалите славянски езици, тях изобщо не ги разбира и не намира каквато и да е връзка между тях и българския.

[Yavor]

Език мой, враг мой ! Иначе, понастоящем, редовно ползвам английски, френски и португалски, така че се справям с най-различните им разновидности (пояснение за португалския - един вид се говори в Португалия, друг е в Бразилия, трети в Ангола, четвърти в Мозамбик и пети в Кабу Верде, за Макау и Източен Тимор нямам наблюдения ).

 

А, иначе в архива на сивото ми вещество  стоят познания и умения по руски, немски, гръцки, турски, италиански и латински .

[captain_oveur]

Абе тая близост между българския и руския понякога е доста, хм... Руснаците например страшно се забавляват с тази табелка:

 

 

 

И да питам - македонски, някой? 

[Yavor]

 

И да питам - македонски, някой? 

 

Мисля, че Божидар Димитров се справя най-добре с македонския           .