Прескочи до съдържание

Езикова бариера...Как сте с чуждите езици?


Препоръчани мнения

преди 54 минути , Goal & Boss каза:

Само дишаме праха на сърбите и унгарците 🙂

Не е сигурно. Има един форум, www.rakiayata.com. Имаше преди години тема за клетви към конкурентни ракиджии. Не съм подозирал какво неща може да сътвори човешкият мозък.

 

  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Никога не е късно!Аз в момента уча английски,който съм изучавала само в 7 и 8 клас.На 51 години съм.Трудничко ми е,но се справям.Мога да чета добре.И досега навсякъде са ме разбрали,когато говоря 😀

@Lorette има ли желание,има и начин.Записвай се на курсове и ще успееш!

Абсолютно си права. Аз реших да се уча в среда - взех си съквартирантка англичанка, която почти не знае български. 🙂

  • Харесвам 3
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 52 минути , Lorette каза:

Абсолютно си права. Аз реших да се уча в среда - взех си съквартирантка англичанка, която почти не знае български. 🙂

Най-доброто решение!И ти ще научиш английски и тя ще проговори български 😀

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 19 часа, Светославов каза:

Да поизтърся праха от темата. 

Напролет, ако е рекъл Господ, ще прескочим за седмица до Кападокия. В съседката не сме ходили на гости от около 20г(толкова:(((!) . Транзитните полети през Истанбул не се броят. Та се захванах с онлайн курс по турски. Прехласнах се, вокална хармония, закони за голямата и малката хармония  на гласните при словообразуването, на съгласните. Пък и колко заемки от тях, освен общоизвестните...

Но и на времето при всяка ваканция при дядо и баба препрочитах "Записките" на З. Стоянов и някои думички изскачат и от тази трънка.

Преди три месеца бях в "онази" част на Турция - от Кайсери та до границата с Иран. Знам малко турски думи, естествено от "Под игото" и някои други класически български книги, но най-вече от турските филми, които понякога гледам и то нарочно със субтитри, а не дублирани. И така, мога да "вържа" някое кратко изречение, ама което никога не съм сигурна, че е правилно. Факт е обаче, че нямах никакъв проблем с езика, а най-вече и за това, че те масово използват гугъл-преводача. Едва ли не всички, които работят в хотел, имат тази опция на телефоните си и много се кефят - говорят или пишат на телефона си, той изписва на английски това, което ми казват. Аз пък казвам каквото искам на моя телефон или го пиша, той го превежда на турски, показвам го и така. Т.е. разбирахме се идеално. Но и с хора, които нямаха преводач на телефона, дори и телефон може би нямаха, също успявахме да се разберем - при подобни случаи (и в други страни също) вадя един тефтер и химикалка, пиша и рисувам това, което искам да кажа. Удивително е колко лесно могат да се разбират хората по този начин!
И да приключа с турците - много се радват и те гледат още по-уважително, ако ги поздравиш на техния език, благодариш с "тeшeкюр едерим" или "саол". А, и ако сложиш и едно "тамам, тамам" накрая, след като сте се разбрали, гарантирано ще те изпратят с усмивка.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Историята, която ще ви разкажа се е случила  в Бесарабия.  В мразовита  януарска вечер  в бесарабска кръчма се черпят българи,  дошли  от България  с  лек дизелов автомобил  и  местни  бесарабски българи.   Някъде  след полунощ  шофьорът от България Стамен става от стола и  казва: "Ще   изляза да запаля  колата".  (Презумпцията  му  е била, че  студът  е враг на  дизеловите  двигатели и затова е добре да се припалва).  Местните обаче скочили от местата си изумени,  шашардисани и извикали: "Стамене,  какво ти става? Изпи само две чаши вино!" . За тях  "паля"  и "запалвам"  означава  паля  огън, а  "кола"  за тях  е   каруца с кон/бивол. 

  • Харесвам 2
  • Смея се 8
Връзка към коментар
  • 3 месеца по-късно ...
преди 55 минути , Фичо каза:

Типичен френски израз 
Свободен превод на български -  "К'во е т'ва? 

:biggrin:

 

image.png.865f430da8b9cc73ee9679503f770411.png

 

Мисля че четвъртата дума отзад напред е излишна, иначе принципно преводът е верен. С тази дума,и без нея,все тая. Може би е така на остарелия литератерен език от 17-18 век, сега и самите французи гледат да пропускат ненужните думи. За съжаление френският не ми върши особено добра работа в пътуванията по света с изключение  може би на една трета от Африка и някои острови (бивши френски колонии)! Испанският е доста по-полезен,понякога дори руски.     P.S. Ако четеш тинейджърските чатове на френски по интернет,трудно ще разбереш нещо,гаранция!

Връзка към коментар
преди 10 минути , eugene.kn каза:

Мисля че четвъртата дума отзад напред е излишна

В този израз си е съвсем на мястото, точно така го казват. :yes:

преди 16 минути , eugene.kn каза:

 Испанският е доста по-полезен 

E, все пак испанският май е вторият най-разпространен матерен език в света след китайския (мандарин)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар
преди 46 минути , Фичо каза:

Типичен френски израз 
Свободен превод на български -  "К'во е т'ва? 

Кратко и ясно! 🤣

 

Апропо... толкова много да искам да науча испански... и толкова много да ме мързи :grin:

  • Смея се 6
Връзка към коментар
преди 49 минути , Георги Матеев каза:

Кратко и ясно! 🤣

 

Апропо... толкова много да искам да науча испански... и толкова много да ме мързи :grin:

Аз се запалих пак след la casa de papel. Научих още някои думи с него и ми помогна да избутам няколко дни от карантината. 😄

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Миналата година - юли месец - с един приятел сме в Лондон на гости на друг наш приятел. Бяхме отишли в Кеймбридж и влязохме в някакъв мол. Другарчето искаше да си вземе някаква шапка и тениска, а аз и "лондонски" българин обикаляме в магазина като мухи без глави. Та, нашият купувач говори с момчето на касата и изпада в ужас, защото примерно му казва 30 паунда. А той не, не, шапката беше 20 паунда. Но аз не съм видял цената на шапката и не мога да съм сигурен дали бърка. Решава, че тоз' иска да го изменти. И взима само тениската и оставя шапката. Тръгваме си от мола изцяло като разискваме ситуацията. Стигаме до извода, че нашият купувач грешно го е разбрал (той знае анлийски и все казваше, че нищо не им схваща) . Момчето на касата е казал 30 паунда общо за двета продукта. А, не само за шапката.
И сме точно на входа/изхода, и "лондонският" българин съобщава, че е започнало да вали. Моят другар казва "Ееееееееее" - толкова тъжно, жално. Аз идеално му разбирам за какво "ееееее"-ка. А, общият ни приятел такъв притеснен започва да го успокоява : "Е, нищо, де. Нормално е това. Доста често вали в Англия и няма как да го избегнем." 🤣 "Абе, аз не за времето се ядосвам, а за шапката". Умрях от смях. 🤣🤣

  • Харесвам 2
  • Смея се 2
Връзка към коментар
преди 2 часа, Граф Вронски каза:

Стигаме до извода, че нашият купувач грешно го е разбрал (той знае анлийски и все казваше, че нищо не им схваща) . М

Както казваше добрият войник Швейк - аналагичен случай при нас, в Ческе Будейовице. :grin: 
В далечната 198  и някоя година  нашия клас от гимназията бяхме на  автобусна екскурзия до Будапеща.  Впрочем - първото ми пътуване на запад от Калотина и беше голямо преживяване, но това е друга тема.  Последния ден тръгването от Будапеща беше следобед и по програма имахме преспиване в Сегед.

Та  потегляме към България, пристигаме в Сегед, настаняваме се привечер в хотела и понеже в този град в общи линии няма(ше) нищо интересно за гледане или правене, се мотаме по стаите и се чудим как да си уплътним времето ... По едно време някой се сеща, че май в хотела има нещо като бар/дискотека и понеже са ни останали някакви непохарчени форинти, може евентуално да се пробваме да влезем в дискотеката и хем да изчистим и остатъка от валутата. Взе се решение аз да отида да попитам колко струва входът в дискотеката. Слизам аз (то беше някъде в сутерена), пред бара стоят двама пазачи и аз ги питам колко е входът, а те ми отговарят "one hundred forints".  Незнайно защо, аз решавам, че ... това е 1000 форинта :dash1::ohmy:  и като се качвам горе съобщавам на съучениците : "Пичове и пичеси, не става, много е скъпо, 1000 форинта! " :grin: 
 (Сега погледнах, че по тогавашния курс 100 форинта са били около $2  и респективно 1000 форинта - $20 :grin: ) 
И така си отвисяхме цяла вечер по стаите да цакаме карти и да тъпеем. 
Чак на другата сутрин като се качихме в автобуса да се прибираме към София, аз се замислих: "А бе чакай, бе, тия снощи всъщност не ми казаха "thousand", а "hundred" , демек сто!":unsure:    Леле , умрях от срам :blush:, обаче не посмях да си призная, че да не ме подиграват после чак до завършването на училище! :grin:

P.S. Дано някой от съучениците ми не прочете случайно това! :biggrin:

 

  • Харесвам 1
  • Смея се 10
Връзка към коментар

Много често бъркам думите 30 и 40 в английския. Просто звучат ми сходно и ги бъркам - нямам друго обяснение 🙂 Та един път на Корфу в Гърция се пазаря за един хотел и се получава следното: Колко е двойната стая за вечер? Thirty euro. ОК, но ако вземем за 2 вечери, даваш ли я за seventy? Гъркинята се изуми, а аз бързо се усетих и засрамен уточних, че всъщност имам предвид 2 вечери за 50 евро. ОК - вика гъркинята. 🙂 И на 70 щеше да е ОК, сигурен съм. 😄

  • Харесвам 2
  • Смея се 8
Връзка към коментар

На остров Лефкада в столицата им, пак Лефкада или Лефкос, както им казват гърците, веднъж преди време, си се шматкам без път и посока под палещото слънце, и в един момент виждам през една врата на улицата нещо като магазинче ли, нещо като ателие ли... Лееко надниквам в сумрака под сините кепенци и изотвътре се чува едно радостно "Яла, яла!". С гръцкия съм пълен трап, знам само "калимера" и "охи", но това "яла, яла" ми прозвуча като "Ела, ела!". И се умъквам. Зяпвам от изненада - вътре всякакви джунджурии, бръмбъзлъци. Ама всевъзможни, ви казвам - потъмнели или избелели картини, ковьорчета, дантелени покривчета, ухилени порцеланови амурчета, старовремски порцеланови чаши за кафе и чай, като ония дето съм виждала в музейните колекции на разни Величества, стари шарени картички, стари пожълтели вестници, разни хайдушки пищови, шпаги нек'ви, криви едни такива със седефени дръжки, потъмнели бижута, парченца от бижута, монети, лампи, статуетки, няколко допотопни дрехи провиснали на телени закачалки, вази от цветно стъкло, шарени стомни... И една страхотна колекция от старовремски грамофони се кипри, от ония с фуниите, няколко допотопни радиоапарата и тем подобни... Викам си, това ще да е антикварен магазин и тъкмо да се врътна кръгом, една леля в шарена рокля на цветя идва при мен и със светнали очи, съзаклятнически клати глава "Музеум! Музеум!".

Ахаа! А може ли да разгледам? Клати глава, че може. Билет? Ticket? Прави ми знак "После, после, разглеждай сега." Разбираме се само с жестове. Добрее... И трябва да призная, че ме заинтригува и позяпах по-дълго, отколкото очаквах. Госпожата се опита да ми разказва нещо, но аз бъкел не разбирах и тя леко разочаровано се отказа. Но разбрах, че е "приват музеум".

Когато най-накрая си тръгвам, пак питам + с жест "Ticket? Money?" И лелята ми изстрелва "Фромйорхарц"... Моля? К'во, к'во каза? Тя се усмихва широко "Фромйорхарц!" Гръцкият акцент покрива всичко и пак не схващам. Да не би пък "Free?" Тя "Охи, охи! Фромйорхарц!" и ми показва с жест туптящо сърце. Aaaa! - загрявам - You mean "from my heart"?  - Тя се смее "Yes! Yes!"
Еееми, пуснах две евро в една порцеланова касичка. Струваше си  🙂          
 

  • Харесвам 12
  • Браво 1
Връзка към коментар

Днес на един ъгъл видях една баба да продава някакви китки. Дожаля ми, реших да и дам някой лев. Това колко е, онова колко е, давам и три лева, а тя ми връща някакви цветя и треви ... около пластмасово шишенце от половин литър. И казва ... малко ракийка? Докато се усетя и шишето ми е в ръката. А тя добавя "ракийката е 5 лева". Разбрахме се, че не я искам, имам си хубава, а и това в шишето приличаше на гранясало олио. От него се ослепява сигурно. 

  • Харесвам 1
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Андалусия през септември. Около 2-3 часа по обяд. Температура - малко преди камъните да преминат в течно състояние. Аз излизам от основния път, за да снимам едни красиви маслинови хълмчета. Е, да ама не мога да се върна в основния път. Кратка кавга с жената на съседната седалка, че като съм такъв чишит, та да снимам "няк'ви си маслини в тая жега", сега да се оправям и да си намирам сам как да се върна в пътя. Тя говори испански. Аз съм го учил 3-4 месеца като ученик, но да говоря - къде ти. Знам много думи, т.к. съм учил и френски, та от там и малко италиански..... Та - "Оправяй се сам!". Как няма да проявя мъжката си гордост и да докажа, че ако се налага и фризери на ескимосите ще продавам, но ще изляза от ситуацията с успех. Тръгнах към едни къщи на около 200 - 300 метра. Жега! Обръщам се, а тя седи на хладно в колата на климатик и очаква да се издъня и моля другарче за помощ. Няма начин! Дрехите изгарят на кожата ми, подметките ми омекват от топлината. Аз обаче вървя напред. Наближавам, а все повече се чува лай на кучета около мен, но кучета не виждам. Сред лая все повече се откроява детски плач. "Аааааа" - викам си, "щом има бебе, ще има и мама". Плача се доближаваше. Вратата се отвори и едра мама и малко детенце се появиха пред мен. Без дори да се замисля изстрелях: "Буенос диас, сеньора! Донде еста ел камино пер Севия?, а тя, дори без да обръща внимание на вероятно смешния ми език отвръща: "Бале, тарататрара уна ротонда бла-бла дос сантос метрос, ел камино бла бла а ла диреча" - "Мучас грасиас" - казах, вече уверен, че "перфектно" сме се разбрали. 🙂 Връщам се в колата. "Е, разбра ли къде е пътят?", а аз: "Разбира се! Караме направо, след около 200 метра има кръгово и там сме надясно и излизаме на пътя". "Хахахахахах" и как го проведе целия този разговор, та разбра това!?" - "сЕди и гледай сега". Караме по път и се задава кръгово, хващам надясно и след малко табела за Севиля. Тя: "Брех!".  А аз: "Сеньора, сой ун омбре муй онрадо, ке ме густа ломехор пор мухерес но ме фалта ни динерос ни амор……." и така нататък от песента на мариачито Бандерас. 🤣 

  • Харесвам 4
  • Смея се 7
Връзка към коментар
На 21.07.2016 г. в 15:02, Фичо каза:

Навремето  руски език се изучаваше задължително в училище много години, почти през цялото време на основното и средното образование. И съответно се предполагаше, че всички знаят руски. Да, обаче който не  внимаваше в часовете или го  мързеше да чете по принцип, пак не го научаваше както трябва и така имаше много хора, които си мислеха че като сложат "руски окончания" на някои български думи и вече говорят руски.  :biggrin:

В резултат се получаваха някакви смешки от сорта: "У нас живот* хороший"  и се случваше руснаци да кажат: "О, българският език наистина е много близък до руския" след разговор с някой българин, който си мисли, че им говори на руски. :biggrin:

--------

*живот - корем

жизнь - живот

Малко старичък коментар цитирам,но точно това "знаене" на руски ме подсети за една случка от "комунистическо" време!

Идва съветска делегация е в Пиринска Македония,развеждат ги насам-натам и отиват да им покажат новооткрити рибарници около Петрич!

Виден местен партиен функционер,за да се покаже,че знае руски,започва да обяснява:

"Дорогие друзя,в етом язавире мъй апустили сорок тъйсяч ръйбйонак!"

Делегатите се опулили:"Въй?"

Партиеца(доволно):"Мъй,мъй,с етами руками"!

  • Харесвам 1
  • Смея се 9
Връзка към коментар

Преди 100 години аз съм студент. В Берлин. И понеже трябва да се издържам, защото тате на мен не ми праща пари, като на някои други другарчета, аз работя. Работя като келнер чат и понякога - пат. Обожавам италианците, защото никога не дават бакшиш, но пък ще ме върнат 1000 пъти за еспресо, което никога няма да е както в Рим на Вия Незнамкояси, където вероятно те си пият кафето. Но поне са весели. Затова и ги обичам. Може и да дигат врява, че съм се забавил с донасянето на 100 чаши еспресо, но пък кажа ли 1-2 думи на италиански и всичко вече става весело и се приема на майтап. И след поредното: "Еспресо, сеньоре!" сеньорът ме дръпна до него и отвори карта: "Ту парло италиано. Ди ми дове сеи ди сайтсиинг ин Берлино?" ОК, всичко му разбрах, но...… "Скуза сеньоре, ма ио нон парло италиано. Ио каписко ун поко, ма нон парло", а той отваря една голяма усмивка и продължава на италиански, подканяйки ме: "Ди ми дъ сайтсийнг ин Берлино" и сочи картата. Виждам го, че няма да се откаже и ще приеме каквото и да кажа на какъвто и език да е, само и само да си говорим нещо. "Гуарда", му викам, "Вия Унтер ден Линден е уна виа тропо импортанта, танти беле кази, музеи, беле донне….." 🙂 А той рязко се обръща към мен, поглежда ме в очите, избухва във непристорен възторг и с бурна радост заявява, ръкомахайки енергично и с двете ръце: "Е ту парло, ту парло, амиго мио….." 🤣 

  • Харесвам 4
  • Браво 4
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 10 часа, Георги Матеев каза:

Апропо... толкова много да искам да науча испански... и толкова много да ме мързи :grin:

Какъв ти е проблемът с испанския?!? Толкова е лесно! Трябва да научиш най-важното: първо: Бале! второ: грасиас, трето: маняна. 🤣

  • Харесвам 2
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 11 минути , Pantelej Putnik каза:

Какъв ти е проблемът с испанския?!? Толкова е лесно! Трябва да научиш най-важното: първо: Бале! второ: грасиас, трето: маняна. 🤣

Така е, потвърждавам! И също, трябва да знаеш и как да кажеш ходер, с много емоция!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 5 часа, Crazy Horse каза:

Така е, потвърждавам! И също, трябва да знаеш и как да кажеш ходер, с много емоция!

Ааа не, има по-важна дума с 100-на значения и тя е COJONES, гледайте видеото и учете. Всичко което се казва във видеото  е истина на 100%.

А ходер извън Мадрид не се използва много, а на места изобщо, докато другата е навсякъде.

🤪

 

 

Иначе по темата аз не съм добре с езиците.

Руски съм учил много години, по едно време знаех горе-долу. Сега ми е почти невъзможно да кажа нещо, но пък като бяхме в Грузия миналата година разбирах всичко или почти всичко като слушах хората, чак не ми се вярваше.

 

Английският ми е слаб-счупен, но се мъча.

Най-добре съм с испанския и в интерес на истината почти винаги ме е спасявал в най-различни страни, като Германия, Швейцария, Англия, за Италия, Португалия няма да казвам, че там е като български и сръбски.

 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

По темата. За Сърбия, Македония, Черна Гора и Хърватска чужд език не ти трябва. Където и да съм бил, питам "Може ли по бугарски?" - Може! Странно ми стана, че в Унгария, която се води /уж/ за една от страните с подчертани анти- руски настроения,  всички на средна възраст знаеха руски, и то доста добре. А още по- странно беше, че в Лондон навсякъде където попадах всички знаеха испански!

Връзка към коментар
преди 47 минути , muchachote каза:

Странно ми стана, че в Унгария, която се води /уж/ за една от страните с подчертани анти- руски настроения,  всички на средна възраст знаеха руски, и то доста добре. 

Е, щото са го учили "доброволно"както и тук. Кое му е странното?

Но с руснак никога не биха говорили на руски.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

2016 г. на плаж в Гърция, Геракини някъде в основата на Ситония, за да ползвам чадър и шезлонг си бях поръчал кафе и нещо безалкохолно. Като стана време да си тръгваме естествено поисках сметката от келнерчето. Той явно бъкел не разбираше английски, защото на моето "The bill please" ме гледаше като теле. Съответно аз пак помолих "Can I pay you?" и посочих масичката с напитките. Явно нещо му щукна и тръгна към бара, но вместо касова бележка ми донесе една сламка 🙂 . Трябваше да извадя протмонето, та да ме разбере

  • Смея се 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.