Езикова бариера...Как сте с чуждите езици?

[eugene.kn]

преди 3 часа, Pantelej Putnik каза:

П.П. Сега гледах видеото - устройството на китаеца е това от 4та минута нататък. Благодаря! 

Наистина впечатляващо, както и цената около 300 $, което мисля не е случайно!  А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика.    Langogo (made in Taiwan)  $299.00 ebay

[chandni]

 

преди 2 часа, Pantelej Putnik каза:

Да, важно е да е офлайн, щото иначе.....файда йок. 

Google translate си работи и в офлайн режим. Просто предварително трябва да свапиш езиковия пакет за съответния език.

[Zaro]

преди 21 минути , eugene.kn каза:

А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика. 

Е, не е като да няма. Ако беше едно и също, щяха да плеснат с ръце и да се обединят с големия брат. Ама не искат. Умни хора са.

Между другото, официалното име на Тайван е ... Република Китай. А другата държава е КНР.

[Goal & Boss]

Преди 1 час, Zaro каза:

И като настана един истеричен смях в Трънско

В Трънско няма жив човек, който е в състояние да изпадне в истерия 

Между Тайван и Китай разликата е като между Южна и Северна Корея. Един и същ народ, почти изцяло обща история, ама...

[домосед]

преди 12 часа, eugene.kn каза:

А китаеца май всъщност е бил тайванец ,не че има особена  разлика.

При режима на апартейд в Южна Африка (преди 1990) китайците от Тайван са били третирани като бели, а китайците от континента - като черни 

[Zaro]

преди 19 минути , домосед каза:

При режима на апартейд в Южна Африка (преди 1990) китайците от Тайван за били третирани като бели, а китайците от континента - като черни 😏

 Почвам да си мисля, че апартейдът е изобретил черно-белия телевизор.

[Фил]

 

[Иван Попов]

България ще има свой двуезичен онлайн справочник за събитиен туризъм от пролетта

През тази пролет ще заработи Еvents Guide - първият двуезичен онлайн наръчник за събитиен туризъм у нас, съобщи БНР.

Целта на новото издание е България да стане като популярна като дестинация, където се организират и провеждат събития от различен характер, за които с готовност идват и биха идвали специалисти и заинтересовани от чужбина, обясни Ралица Иванова -  създателката на платформата Eventplus.bg.

Платформата ще дава информация за състоянието на събитийния туризъм, за предимствата на различните градове и райони на България, за да може да се прави съпоставка, когато се избира място за дадено събитие. Потребителите ще могат да прочетат за сгради и зали, подходящи за тържества, семинари, конференции, за открити площи, детски кътове, спортни зали, хотели, заведения, конгрес и други.

Към проекта са привлечени преподаватели и студенти от катедра "Туризъм" на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

"С радост мога да твърдя, че към днешна дата в България има условия за доразвиване и дообогатяване на туризма, и то в нишовото конгресно и конферентно направление", допълни д-р Надежда Костадинова, гл. ас. в Стопанския факултет във ВТУ, чиито студенти са изследвали около 500 обекта.

 

[Anna Kalinovska]

 

  Каква симпатична тема, свързана с разходки по света, че и у нас, в която се зачетох не без усмивки.

 

 Провокира ме да кажа нещо относно любимите чужди езици и ситуации около използването им тук и там. 

 

Езика на Гьоте (Нестнер и Макс и Мориц) съм заучила от момента на ограмотяването ми, ще рече от втори клас, в кварталното читалище... "и още го уча" 🙃  Цитатът е на доцент германист, автор на по-дебелите от едни зелени речници с декларирани на кориците им 5000 или/или до 100000 думи. Дамата дойде в издателството на нейния РД да почерпи за юбилея си и точно така каза, докато унищожавахме тортата. Само че нейният вариант беше: "Този немски като съм го заучила от 14-годишна в подготве на НЕГ, и още го уча..."

То и аз минах през подгответо и мелницата на НЕГ, с очароващите даскали от бившата ГДР по всички предмети, без БЕЛ и математика, после през един ВУЗ с държавния му изпит и по НЕ, после през разнообразни практически форми, способстващи за донаучаване и поддържане на познанията - от екскурзоводстване и различни форми на преводачество у нас и в чужбина през ваканциите до трайно ползване в пряката служебна работа. И така до днес, когато в "свободното" си (да кажем, преди всичко от магеланстване) време продължавам да "работя", преподавайки главно този чужд език на хора от различни възрасти, които желаят или им се налага да го усвояват. 

 

Трябва да е било някъде в късния гимназиален или ранния студентски период, когато при една от влаковите ми разходки до Немско, осъществяваните тогава тогава с ТУ-154 алтернативи идеха скъпи на семейството ми, реших да направя спирка в Будапеща. Поканилата ме дама, с която по това време водех конвенционална писмовна кореспонденция на НЕ, ме настани обаче при двойка много възрастни унгарци, които освен че ме закусваха с филийки, щедро намазани само с жълта гъша мас (уффф и гррр!, че и гък не можех да кажа..), не говореха друг език, а съпругът много искаше да разговаря с мен. За помощ рисуваше на листче точки, пишеше по тях и повтаряше София - Будапешт, а аз не можех да вдяна какво точно ме пита - за разстояния ли, часове на пътуване или граници по пътя... Тогава и съобразяването ми бе по-слабо развито, както изключено бе в представите и уменията ми добавянето на ръце и крака в опитите за изразяване и комуникация - бях научена да го правя вербално. Още се чудя какво искаше да знае този човек 🤔

 

При сина ми нещата протекоха (уж) по-лесно, ще рече спестено му беше полагането на съзнателни усилия за изучаване на този минаващ за труден европейски език (поради което по мое и сегашно убеждение е добре да е първи чужд, като база за следващи). Нему почнах да говоря само на НЕ, веднага щом проговори на родния ни; дадох го полудневно на танте Мими между 3- и 7-г. възраст, после в Алианса, където прескочи 3/8 класа итн. Първи клас почна в Руското зад опашката на коня, във втори им добавиха английски. А когато беше на 12 години, през лятото се озовахме за 3 месеца в албанската част на Македония. Там, докато вадих визи за Мексико, с отскачане до обслужващото посолство пак в Будапеща, ни свари и 15 септември. Естествено тръгна на училище в 6 клас на македонската паралелка в Гостивар, докато най-после тръгнахме за Мексико, от Скопие. Дружеше и с албанчета в най-голямото и 100% албанско село Чегране, където живеехме, и с македончета от класа; езиково се справяше по-добре от мен и с двата езика..

През октомври вече бяхме стигнали в Ла Пас, Baja California Sur. Там веднага тръгна в училището на католически монахини и още първия ден научих от него нова дума на испански: пендехо - страхливец означавало.

Цялото това предисловие беше, за да стигна до най-забавната случка на езикова тема за всички времена... Ама има и още малко: Дъщерята на приятелката ми, по чиято покана бяхме в Мексико с идея за оставане, тогава беше на 15 г. А баба й, украинка от белогвардейска фамилия, бивш елитен преподавател по руски език в нашия ВУЗ, междувременно вече се беше установила в Ла Пас при дъщерите си. А тя безмилостно говореше на всичките си деца и внуци единствено и само на руски, откакто я познавам от подготве - за да го научат.

И тогава, в края на първата седмица там, синът ми изведнъж силно помръкна, направо започна да линее.. Питам какво се е случило. А той:

- Ека(терина) ми каза, че съм много малък.

- Как така, какво стана? Ти каза ли й нещо? Все пак е вярно, че си по-малък от нея.

- Казах й: Я хочу тебя.

- Мхм, а тя как реагира?

- Каза: Ты очень маленький.

Сигурно не беше честно да се разсмея с глас, но много бързо ми дойде отвътре и пак така бързо ми дожаля за малкия мъж. Но първо бях директна:

- Ами като не си си доучил руския..

Изяснихме разните му там тематични значения на български, македонски и руски и къде е станало мазалото и успокоихме положението. Ама и двамата помним тази малка мексиканска драма.

 

Неслучайно в края на по-дебелите от онези зелени речници на софийското немско издателство има притурка false friends. Е, тя винаги може да бъде допълвана от неизброими ситуации от наш практически опит. В края на краищата и авторите на речникови и езикови пособия още учат езика 😎