Езикова бариера...Как сте с чуждите езици?

[maialearrosto]

На лекция по История на българския книжовен език проф.Венче Попова въздъхна и каза: - Ех, колеги, 50 години преподавам български и още го изучавам.

 

Аросто се изуми и радостно заръкопляска, като шептеше: "Хвала, професоре, златни ти уста..."

 

Братя и сестри, дайте си бележниците, за да ви "отвъртя" по една голЕма форумна шестица за доста добрия ви български в сайта "магеланци.ком". А когато имам повече свободно време, ми се ще да ви запозная с животрептящата стилистика на нашия Основател, която е пълна с прелюбопитни факти за гения Му.

 

То и аз предпочитам за другари инжИнерите, а не клетите и анемични блудстващи буквоЕди. Поне съм се уверил, че инженерите разбират от пиене... А и от други работи...

[Травеолани]

Аз пък не го приемам за обида. Мисля, че е нормално, тъй като българският и руският са близки и заради това. 

 

Обида за мен ще е ако ми кажат, че говоря с индийски или китайски акцент - ето това са двата най-брутални и неразбираеми акценти

 

Леле, това аз бих го приел като ужасна обида! :-O Като зная руснаците с какъв акцент жулят...

[AlexandraKo]

Братя и сестри, дайте си бележниците, за да ви "отвъртя" по една голЕма форумна шестица за доста добрия ви български в сайта "магеланци.ком". А когато имам повече свободно време, ми се ще да ви запозная с животрептящата стилистика на нашия Основател, която е пълна с прелюбопитни факти за гения Му.

 

Абе, Прасчооооооо, много лесно ги раздаваш тия шестици Ти не знаеш ли, че има текстови редактор? От друга страна пък, не е лошо да има по нЕкоя шестичка кат за наши хора! ;) Така че, давааай ;)

Та, за езиците : Руски на много добро ниво, цял живот си го уча и поддържам. Освен това, съм си  намерила  един руски сайт преди години  където има  всякакви филми с руска озвучка, гледам си, често само слушам, като фон. Любим език ми е.

Френски - добро ниво, с много години учене, но като не се ползва, полека избледнява. Но спокойно се оправям, където трябва. Миналата година бях изненадана как в Париж спокойно можеше и с английски да се разбере - преди години не беше така.

Английски - добро ниво, поддържам го непрекъснато. Имам си учителка, по веднъж седмично ме учи.

Не ми пука какъв акцент докарвам, важното е да бъда разбрана. Санким, НИпонците кат никакъв не го докарват, па пак се имат за по-по-най

Освен това, моята учителка винаги казва, че английският е език за комуникация и не трябва човек да се притеснява, че не било граматически правилно. Всъщност това, на което продължавам да се уча е да ми бъде добър английският, не само комуникативен. Иначе  и с 20 и с 20 000 думи, все съм се оправяла прекрасно по света.

Италиански - учих малко самостоятелно, доста думи зная и разбирам какво се говори, не ми е проблем комуникацията.

Редактирано 19 април, 2015 от AlexandraKo

[maialearrosto]

Абе, Прасчооооооо, много лесно ги раздаваш тия шестици Ти не знаеш ли, че има текстови редактор? От друга страна пък, не е лошо да има по нЕкоя шестичка кат за наши хора! ;) Така че, давааай ;)

 

Море-е-е, не ги раздавам лесно шестиците, даже има доста младежи, дето помнят г-н Аросто и двойките му по български, които той им поставяше в 7 клас...

 

Но за забелязване е доброто форумно ниво на българския език в "магеланци.ком". Е, имахме и съфорумци с вопиюща неграмотност, но дори и те подобриха морфологията и синтаксиса си. Което не е малко!

[Asterisk]

captain_oveur

 А нужно ли е? Ето, аз, българинът, да я докарам до native speaker за английския и френския. И какво? Няма да имам конкуренция от милиони истински native speakers на тая двойка езици? Ще съм спокоен, че ще бъда разбран във всяка точка от съответните държави с тия езици? А с C1 няма ли да е същото?

Не че е лошо, де, но езиците искат много време и практика, ако задълбаеш сериозно в два езика, общо взето ще трябва да пренебрегнеш много други области на познанието или, да кажем, да ощетиш професионалния или социалния си живот.

Според мен да. Ползването само на родния ни български е нещо като информационно затъмнение, особено ако човек няма достъп и до Google-преводач. За съжаление  си напълно прав за ощетяването в професионалния или социалния живот. Някой преди време беше споменал за "космически баланс", така че може би разковничето е в космическия баланс между професионален, социален, личен живот, ползването на съответните езици и т.н.  А по-високото ниво на владеене осигурява бързина, освен това че в дадена ситуация може да начешеш егото на някой чужденец , но за мен последното е по-скоро дестимулиращо.

Редактирано 19 април, 2015 от Asterisk

[Sju]

Предвид това, че не съм пътувала много, английският винаги ми е помагал. Наложи ми се веднъж в Италия да се спася от глад припомняйки си руски, който все още безпроблемно разбирам без практика от ученическите години.

Захванах се с шведски, който упорствам да науча. Макар из скандинавието да не съм срещала и капчица затруднение в употребата на английски, се налага да размърдам мозъчни клетки при комуникацията с моите племенници.

Реших и португалски да понауча в основни линии, засега доста несериозно подхождам. За последния ползвам следния безплатен онлайн самоучител, както и за освежаване на руския:

 

lingq.com

Редактирано 19 април, 2015 от Сю_

[Asterisk]

maialearrosto

Публикувано Днес, 8:13

AlexandraKo, на 19 Апр. 2015 - 07:50, написа:

Абе, Прасчооооооо, много лесно ги раздаваш тия шестици Ти не знаеш ли, че има текстови редактор? От друга страна пък, не е лошо да има по нЕкоя шестичка кат за наши хора! ;) Така че, давааай ;)

 

Море-е-е, не ги раздавам лесно шестиците, даже има доста младежи, дето помнят г-н Аросто и двойките му по български, които той им поставяше в 7 клас...

 

Но за забелязване е доброто форумно ниво на българския език в "магеланци.ком". Е, имахме и съфорумци с вопиюща неграмотност, но дори и те подобриха морфологията и синтаксиса си. Което не е малко!

Че на кой му трябват шестици и за какво? А по повод на "за наши хора" вчера имаше една серийка на Brain games, от която ми хрумна идея и отговор - защо толкова много си обичаме "наште хора"  в БГ (всъщност не само тук, но явно при нас е очевидно) Не е по темата, но ми се видя интересно и ще го нашиша.

 

Задача 1 – случайни хора са поставени пред избор дали да спасят 3-4 непознати, като жертват един или обратното. Някои избират да жертват един, но да спасят  останалите. По-късно поставят друг въпрос – дали да жертват 1 роднина, за да спасят по-голям брой хора или да оставят роднината жив, но да загинат останалите. И в двата случая човекът, който трябва да направи изборът се превръща в убиец (според мен, а и според някои от хората). Но хората, когато се осмеляваха да направят избор, избираха да спасят роднината.  В края психоложката обясни, че изборът е еволюционно обоснован – човек бил настроен да осигури предаването на гените в поколенията и това обуславя изборът – да жертват всички, но да спасят роднината. 

Редактирано 19 април, 2015 от Asterisk

[Duke]

Хубава тема, която нагледно показва разликите между поколенията...

 

Английски: Оправям се без особено големи проблеми с този език. Разбирам около 80-90% от казаното. Обратната комуникация е свързана с почти пълна липса на граматическа грамотност от моя страна. Никога не съм изучавал английски език! Всичко, което съм научил, дължа на текстовете на любимата ми музика. Меломанството, Питър Гейбриъл, Фиш и Роджър Уотърс ми дадоха базови познания по езика и огромен арсенал от думи. Това се случи в тинейджърските ми години и на практика символичните текстове на тези хора до голяма степен формираха личните ми възгледи. След "промените" постепенно започнах да комуникирам с чужденци - други меломани, музиканти, случайно срещнати хора при пътувания в чужбина и т.н. Така изградих свой собствен английски, който ползвам без грам притеснение. Не съм изпадал в ситуация да не мога да се разбера с англоговорящ. Въобще не ми пука за произношението и/или липсата на граматическа грамотност, интересува ме комуникацията...

 

Руски: Изучавал съм го дванадесет години в училище. Разбирам почти всичко, но вътрешно отказвам да говоря на руски. Досега не ми се е налагало да се оправям с този език, но ако се наложи със сигурност ще се справя...

 

Френски: Изучавах го в гимназията, частни уроци и на улицата в Алжир. По едно време се справях на задоволително ниво, но след като се върнах от Алжир постепенно забравих всичко...

 

Опитвам се да говоря и пиша на правилен български език (най-вече от самоуважение) и понякога се улавям, че се вглеждам прекалено много върху очевидно ниското граматическо ниво на съвременното поколение, но явно това е орисия...

[Zaro]

Я, почти моя професионална тема.

 

Английският отваря почти всички врати. Минусът е, че понеже отваря почти всички, ние, ползващите го, нямаме кой знае какъв ищах да учим други езици. И нужда нямаме явно. Освен английски, съм учил руски, немски и италиански. И великия латински език, който ми е дал страшно много.

 

Винаги ми е било забавно да прочета във визитката на някой "владее еди-кой си език". Особено когато става дума за депутати. Това следва да се разбира като "учил * език до 11 клас в училище"

 

Един мой преподавател в СУ, корифей в областта на превода в международен мащаб има един любим лаф - "Много станахме преводачите". Става дума за проф. Бистра Алексиева. Който я е чувал, знае за какъв човек става дума. Та баба Биси, международен корифей в областта на преводите, със собствени теории, разпознаваемо име из преводаческите школи и гилдии в цяла Европа и на места отвъд океана, не смееше да каже че "знае" английски. Иначе се говореше, че може да превежда и от унгарски.

 

Английският не ми е отворил вратата само няколко пъти - два пъти из зачукани краища на Гърция, веднъж в Будапеща и веднъж в южна ... Англия. Т.е. той ми отвори вратата, да си задам въпроса, но не и да разбера какво ми отговори еквивалентът на трънската баба, която попитах из кои дебри на Кент сме се запилели.

 

От тогава имам нездрав интерес към английски диалекти. Колкото по-"трънски" звучи, толкова по-добре.

Редактирано 19 април, 2015 от Zaro

[Kaloyan89]

Аз имах супер български в гимназията. И граматически и като дар слово. Такива съчинения и есета пишех... сега след почти 8 години емиграция съм го изгубил. И си признавам, че не съм чел книга на български от 5-6 години (което не значи, че не съм чел книги). Но и в мненията ми тук се усещам, и от пътеписи, че съм изгубил дар слово, че допускам тавтологии, повторения, стилистически грешки. Заменям думи, търся точната дума... Мисля на френски в 3/4 от случаите. Пълното неизползване на български от 2-3 години насам (изключвам разговорите с мама по скайпа 2-3 пъти седмично) си дават влияние. 

[Mary]

Аз имах супер български в гимназията. 

...

Пълното неизползване на български от 2-3 години насам (... ) си дават влияние. 

 

Калояне, писмения изказ на български език и сега ти е супер!

Изразяваш се много добре!

[maialearrosto]

Сега вратите са отворени и всеки може да отиде и да упражнява чуждите си езици където си ще. Това е страхотно. Чужд език се овладява само след години в съответната чуждоезикова среда.

 

Средните училища и университетите у нас (а и не само) създават впечатлението, че младежите говорят чужди езици, но когато те, младежите, отидат в Бароу ин Фърнес, Милано или на майната си, първата билетопродавачка им показва, че нищо не знаят.

 

Аз пък най обичам, когато филологическата колегия бъде подложена на чужд артилерийски огън и почне да се препотява. Безценно...

 

 

[Kaloyan89]

Сега вратите са отворени и всеки може да отиде и да упражнява чуждите си езици където си ще. Това е страхотно. Чужд език се овладява само след години в съответната чуждоезикова среда.

 

Средните училища и университетите у нас (а и не само) създават впечатлението, че младежите говорят чужди езици, но когато те, младежите, отидат в Бароу ин Фърнес, Милано или на майната си, първата билетопродавачка им показва, че нищо не знаят.

 

Аз пък най обичам, когато филологическата колегия бъде подложена на чужд артилерийски огън и почне да се препотява. Безценно...

В началото след 5 години френска гимназия, курсове, уроци, изпити и сертификати, като заминах първи курс бях в шок колко нищо не разбирам и не мога да вържа правилно едно изречение. С времето се свиква, но си е усилие. А и културно има много за наваксване - музика, кино, тв шоута и предавания, история, политика и обществен живот - начинаещият емигрант има много работа, за да се интегрира. Тогава напълно може да каже, че познава дадена страна, обществото и нравите и. Което разбира се за ваканция не е необходимо. 

[Zaro]

Средните училища и университетите у нас (а и не само) създават впечатлението, че младежите говорят чужди езици, но когато те, младежите, отидат в Бароу ин Фърнес, Милано или на майната си, първата билетопродавачка им показва, че нищо не знаят.

 

Аз пък най обичам, когато филологическата колегия бъде подложена на чужд артилерийски огън и почне да се препотява. Безценно...

 

Съдейки по това, кои от моите преподаватели останаха в СУ, и кои се преместиха в Брюксел и Люксембург, май учебните заведения създават впечатления, но не и кадри.

 

Но нека не се заблуждаваме - дипломата не е документ за квалификация, а документ за самоличност, който ви дава възможност законно да проверите дали ставате за професията, която сте избрали 4-5  години по-рано. Ако е така, ученето тепърва започва и продължава следващите 30-40 години, или колкото Господ отреди.

[the7endless]

Английският наистина става все по-задължителен, но случвало ли ви се е някъде по-скоро да ви попречи, отколкото да ви помогне? На мен ми се е случвало да наблюдавам, примерно, как в Тунис при пазарлък за ползващите английски директно се слага по-висока начална цена. Или как нехаресващата Америка младеж да се държи грубо и предизвикателно без повод само като чуе разговор на английски...

 

Иначе аз ползвам доста свободно английски и френски и на още 2-3 езика мога да си изкарам боя Но пък ми действа много демотивиращо, когато се опитвам да сглобя някакво изречение с малкото си познания по някой местен език и отсреща започнат да ми отговарят на английски...

Редактирано 21 април, 2015 от the7endless

[Kyuubi]

Сега вратите са отворени и всеки може да отиде и да упражнява чуждите си езици където си ще. Това е страхотно. Чужд език се овладява само след години в съответната чуждоезикова среда.

 

Средните училища и университетите у нас (а и не само) създават впечатлението, че младежите говорят чужди езици, но когато те, младежите, отидат в Бароу ин Фърнес, Милано или на майната си, първата билетопродавачка им показва, че нищо не знаят.

 

Аз пък най обичам, когато филологическата колегия бъде подложена на чужд артилерийски огън и почне да се препотява. Безценно...

 

Предполагам зависи от училището... Аз най-отговорно след първите две години в Испанската като бях в Испания не съм имал проблеми с испанския. Същото и в Англия с английски от частни уроци и основно училище...

 

Естествено, че има тънкости, има жаргон и т.н., който се учи след живот на дадено място... Но определено не виждам как някой чужденец говори на испански на моите учителки, комисии изпитни и т.н. и те се препотяват... Честно, те повечето бяха живяли години по Куба, Никарагуа и други братски държави. Бе май си зависи от училището

[bat.galin]

...Аз я разбирам чудесно, но... аха да и отговоря и и изстрелям нещо на английски...

Понеже и аз отдавна се улавям, че когато започна да го говоря руски език и всичко ми идва на другия, попитах "що така" . Получих обнадеждаващ отговор :

" когато се озовеш в среда, в която се говори руски, след няколко дни започваш да се справяш на нивото, което си имал".

С една дума - търси се  средата

[Тополска]

Когато съм ядосана, им говоря на български - най-добре ме разбират

[Фил]

The world’s languages, in 7 maps and charts

 

интересно, че:

Note: English is not a de jure official language in the United Kingdom, United States, and Australia.

Редактирано 24 април, 2015 от Фичо

[mililia]

Ами аз в нито един чужд език не съм прфектна. Руски език съм учила в училище 7 години задължително, сега го поразбирам в реч, ама едно изречение смислено не мога да кажа. Италианският език го владеех до ниво италианци да ме питат дали съм завършила италианска филология. После обаче много от приятелите ми италианци проговориха малко български и аз развалих моя италиански, говорейки смесени изречения, а граматиката съвсем я забравих. Въпреки това в Италия съм без проблем с езика. Забравих доста думи, но с ограничения набор от другите думи мога да водя свободен разговор и хората обикновено ме поздравяват за свободата да водя диалог. Когато аз говоря, ако не знам дадена дума винаги знам как да се изразя по описателен начин и така разговорът върви свободно. Не се срамувам да попитам за значението на дума, която не познавам. Мисля на италиански, което по принцип говори за свободно ползване на езика. Много от нещата знам как да ги кажа на италиански език, но не знам как да ги преведа на български. Към днешна дата обаче говоря италиански с калабрийски акцент, което последният ми приятел каза, да не приемам за комплимент.

Английски език съм учила на какви ли не курсове и всекидневно необходимата реч мога да израза с лошо произношение. Писмено чета езика и разбирам смисъла, но когато ми говорят в дълги изречения губя смисъла на казаното някъде по-средата, в следствие на което самоизключвам чуваемостта си и само кимам разбиращо докато си мисля за нещо друго. 

В Испания гору-долу къде с английски, къде с испански или италиански успявам да се оправя. Сега в Аржентина схванах доста от това, което се говореше като на туровете предпочетох испанския език пред английския. С помощта обаче и на двата разбирах, че правилно съм схванала смисъла на казаното. Научих се и да водя елементарен разговор на аржентински испански.

 

Тук в Латинска Америка на портуньол се разбираш навсякъде. Портуньол е като един португалоговорящ си мисли, че говори испански, нещо като "Вьй сефте в Москве?", ама върши работа. Не сме имали никакви проблеми в Перу, Чили и Аржентина

Аржентинците ме открехнаха за този език, но доста се забавляваха с него и с бразилците, опитващи се да говорят испански.

Докато бях на един от туровете се запознах с една двойка - жената бразилка, а мъжът аржентинец, който се занимаваше и с местна политика. Та той като разбра, че съм от България директно ми заговори за Дилма Русеф и че в бразилското правителство са много на почит хората с български език. Препоръча ми да ида в правителството и ми гарантира, че веднага ще си намеря работа. Ти знаеш ли нещо по този въпрос? Не, че съм тръгнала към Бразилия, но пък ми стана интересно.

[neuromancer]

Не знам, малко ми се струва прекалено това твърдение, защото връзките между България и Бразилия са почти никакви, практическа нужда от езика няма. 

А Дилма вече не е много на почит, заради корупция, жалко, че първо я преизбраха...

Може да се пробвам, докато е на власт още 

[Topfly]

[Kaloyan89]

Само 75,9 милиона за френския? Не съм съгласен с тази статистика. Както обикновено, Африка е забравена, а там се намира много голяма част френско говорящо население. 

Според Международната организация на франкофонията, 274 милиона души в света говорят, четат и разбират френски език. 
Ето интерактивна карта по страни - кликнете на държавата, за да видите броят франкофони. 

http://www.francophonie.org/carto.html

[neuromancer]

На мен графиката ми изглежда като да показва роден език, а не официален за страната, втори и т.н. Иначе ще има доста хора с по няколко и ще се припокриват. Напр. вижте колко езици има в Индия.

[Роца]

На мен от графиката ми стана интересно за руския - сложили са и Украина, а ако не ме лъжат спомените от едно време, когато си пишех със съветско другарче от Киев (аз съм от това поколение ), си имаше украински език, който си беше различен от руския...

 

Иначе по зададената тема - говоря свободно френски и английски, като последният ми е и работен език. Засега при пътуванията ползвам основно тях и не съм имала особени проблеми. В Португалия разчитам на жокер в лицето на благовения, а в Германия ходим на гости на приятели, та минаваме лесно .

Навремето съм учила в руско училище, но вече не мога да го говоря, дори и да разбирам телевизионните предавания и да чета безпроблемно.

Стремя се да не забравям и българския , макар че го ползвам основно "пасивно" - четене, форуми, писане и по два часа седмично в разговор по Скайп с нашите. Но се улавям, че допускам стилистични грешки, а и словоредът ми е променен и не винаги на ниво.