Air Koryo и Северна Корея

[Polina 19671]

Тони, точно това гледах и аз преди малко, но с добавен превод на бг. Ще ви го споделя и аз, но само при условие, че първо гледате сладкото детско клипче, а после четете превода на текста Задължително в тази последователност..

 

http://nakratko.bg/category/25/24415/

 

[stanimir 35124]

Майко мила , колкото и да не намесваме политиката не мога да не възкликна " Мръсни гадини " за управляващата клика .

 

Изгледах филмчето по Travel Chanel и съвпада напълно с впечатленията на съфорумците посетили "организирано" този концентрационен лагер.

[wilks 16220]

Тони, точно това гледах и аз преди малко, но с добавен превод на бг. Ще ви го споделя и аз, но само при условие, че първо гледате сладкото детско клипче, а после четете превода на текста Задължително в тази последователност..

 

http://nakratko.bg/category/25/24415/

Нали разбрахте, че някой си е направил голяма шега с този превод.   Най-вероятно този някой е руски майтапчия, защото от там тръгна фалшивия превод.

Все пак не е хубаво, че на всичкото отгоре е имало и хора които са повярвали на непроверена информация само защото става въпрос за Северна Корея - значи са способни на чак такава гнусотия. 

 

Изгледах филмчето по Travel Chanel и съвпада напълно с впечатленията на съфорумците посетили "организирано" този концентрационен лагер. 

Доколкото виждам двама съфорумци са посетили СК, или поне толкова са си "признали" този смъртен грях. Не виждам никъде нищо написано като негативни впечатления и от двамата.

 

Ето нещо, което е от очевидец. Не знам дали е достоверно, но поне звучи така.

http://www.vice.com/bg/read/pyrviqt-dj-v-severna-koreq

[stanimir 35124]

Той и филма не е точно негативен . Просто го гледай , често ги повтарят по Travel Chanel. Ще ти стане ясно и за децата .

Поредицата се казва "Departures"

 

P.S. С изненада видях на няколко от филмите по канала , че поне четирима - петима българи са в екипите реализиращи продукциите -

Редактирано 26 септември, 2013 от stenk

[theo 438]

************************

Освен другото тази държава не се нарича Северна Корея,ами : Корейска народно-демократична република. (КНДР)

---

А другарчето на юг :Република Корея. (РК)

 

[Георги 39046]

Доста снимки и няколко пътеписи съм чел от Северна Корея и всичките са малко или много еднакви. Тези снимки и кратък текст към тях имат по-различна гледна точка от стандартното. 

 

http://www.dominik-schwarz.net/reisen/nordkorea2013/

[stanimir 35124]

Къде откри разликите   ?

[Георги 39046]

Ами до сега не бях виждал хотела в пресния му вид

Чел съм много за празните магистрали, за първи път ги виждам от подобна перспектива

Панелните блокове и жилищните помещения съм ги виждал но не толкова отблизос, малкото павилионче в основата

Смога с пушещия комин също

За съществуването на увеселителния парк не бях предполагал

Не бях срещал и модерна стъклена сграда, освен донякъде новия терминал на летището

Пътищата извън Пхенян не си спомням да съм ги виждал

 

може би е поднесено по начин, който ми прави впечатление и същия кадър, който съм го виждал и преди съм го подминал и съм го забравил, едва ли ще тръгна сега да браузвам всички пътеписи и галерии, които съм чел за открийте десетте разлики Просто почуствах погледа като леко по-различен.

[Palio 560]

Преди време бях пуснал тази темичка в друг форум, но за съжаление тя не се разви /никът е друг, ама съм аз/:

 

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=228628

 

При вас има доста повече информация. Понеже ми се ще да се повозя на нещо класическо и руско, се оказа, че другарите от КНДР са последните мохикани, които още подхвръкват на Ту-134 и 154, Ил-18 и 62, Ан-24... Още не ме напускат тия идеи и все напират, още повече, че тия машини няма да летят вечно... А пък и комшиите им от южната страна хич не ме кефят напоследък...

 

http://www.flickr.com/groups/1791246@N24/pool/with/8655589343/#photo_8655589343 - тук има бая снимка на тия хвърчила...

 

И един руски фотопис - като го разглеждах, ми се припи севернокорейско светло офицерско...

 

http://alter-vij.livejournal.com/219527.html

Редактирано 12 декември, 2013 от Palio

[wilks 16220]

Аз съм летял с Т-3, Т-5 и "Анче" (Ан-24) на БГА "Балкан" по вътрешни линии през 80-те, и с чешки Ил-62 през 1988 май беше, но предполагам съвсем друго ще е преживяването на борда на Air Koryo.

 

Както вероятно си видял назад в темата, аз съм единия от ентусиастите да посетя СК. Засега нищо конкретно, само идеята, и четене на информация из нета. И по възможност да съвпадне с масовите игри Arirang, или поне с манифестация с показване на военна техника.

[Георги 39046]

Не съм сигурен дали по-рано в темата го обсъждахме, но си има специфични организирани екскурзии (то там всички екскурзии са организирани де) предимно с цел летене на стари руски машини. И на мен ми е в списъка, ама скъпичко

 

Ето репортаж от такъв тур: 

http://samchuiphotos.com/wp/2012/11/14/dprk1/

 

Sam Chui е от най-известните авиационни фотографи в airliners.net,  а и описанието му е ориентирано към авиофеновете.

 

А ето и цените: http://www.juchetravelservices.com/The%20Tours/_Aviation%20Tours.html

Може в друга агенция да е по-евтино, те като цяло всичките предлагат почти еднакъв продукт, но на различни цени. Но ценовия порядък е подобен, около 2000 евро

[Angelika 1357]

Аз също съм участвал в това посрещане. Бяха изкарали ученици от почти всички централни столични училища. Въоръжиха ни с по един карамфил и ни заръчаха да поздравим др. Ким, който бил голям приятел на българските пионери и комсомолци...

 

Така ви завиждам за Ким Ир Сен - само той ми остана за сгляда като мавзолей.....

[rainbou1 73]

А, и аз съм се наслаждавал на "светата троица", даже мисля, че с Ан-чето ми беше бойното кръщене.

Благодарен съм, че на млади години (дете имам предвид) имах възможността да летя и сега въобще не ме е страх, за разлика от доста хора, за които това се оказва проблем.

А защо мислиш, че съвсем друго ще е изживяването сега на борда на "Air Koryo"?

 

Аз съм летял с Т-3, Т-5 и "Анче" (Ан-24) на БГА "Балкан" по вътрешни линии през 80-те, и с чешки Ил-62 през 1988 май беше, но предполагам съвсем друго ще е преживяването на борда на Air Koryo.

[wilks 16220]

А, и аз съм се наслаждавал на "светата троица", даже мисля, че с Ан-чето ми беше бойното кръщене.

Благодарен съм, че на млади години (дете имам предвид) имах възможността да летя и сега въобще не ме е страх, за разлика от доста хора, за които това се оказва проблем.

А защо мислиш, че съвсем друго ще е изживяването сега на борда на "Air Koryo"?

Елементарния отговор е, защото качването на борда на Air Koryo сега ще е много по-трудно - и финансово, и организационно, отколкото ставаше преди - за 20 лева, и билет купен същия ден - и ако няма места в единия, след 2 часа идва втория самолет (за София - Варна говоря, мисля че по едно време към края на 80-те бяха по 5-6 полета дневно по това направление).

Иначе и аз в невръстна детска възраст, и като ученик успях да летя на руските класики на БГА. Даже помня, че първото ми пътуване с нощен влак ми причини много по-голям стрес, отколкото първото летене със самолет. Но интереса ми и към двата вида транспорт беше огромен тогава. Та и до днес тръпката към самолети и влакове все все ме държи.

 

Никога няма да забравя вкуса на киселите бонбонки, които раздаваха стюардесите, и разтворимото кафе на гранули в пакетчета.

[Тони 25564]

Чичовци, любовници...и още, и още. Да вземем да се организираме да ходим докато още има оцелели.

Агенция “Ройтерс” днес разпространи информация, че в началото на месец ноември са били екзекутирани 80 души за “дребни престъпления”.

Част от убитите са били осъдени на смърт заради това, че са гледали телевизия, а други, че са имали или чели Библията.

[Polina 19671]

А днес вече знаем и че чичо Джан е бил екзекутиран.. 

[Palio 560]

Та така де – отдавна ме човърка тази мисъл да навестя другарите и да се повозя на техните машинки…

 

Защото няма как да ми се изтрият от главата ония четиридесет минути, прекарани в синьо боядисания корем на Ан-24 между Горна Оряховица и София преди около 25 години. Билетите са купени месец преди това, и то от Варна. Като за мен – 6 лв, за майка ми – два пъти повече.

 

Денят дойде! Безсънна нощ, скоростно обличане и бегом с мама към т.нар. “Център за транспортни услуги” в Търново още по тъмно. Лачен “Икарус” 256 набързо и меко взема двадесетте километра до летището. И като се започна чакането – “На какво ли ще да се возим?” – се чудех, докато гледах двата Ан-12 в източния край на летището и нетърпеливо си гледах часовника. А, и се перчех с чисто новата бяла тениска с щампа на “Хонда” ЦБ 750 – още тогава съм си съвместявал крастите /мотори и самолети/.

 

Чува се, май… Това ще да е – наближаващият рев ми подсказа, че скоро ще се лети. Залепих се до прозореца, за да не изпусна от очи LZ-ANE /май той беше/, който изрулира до аерогарата. Пътниците се изнизаха набързо, вече ние сме наред!

 

Забързано напирам към стълбата, а каката стюардеса вежливо ми напомня, че първо трябва да ми скъса бордната карта. Подавам й кафявото картонче и бързам да се пъхна вътре! Уха! Хайде сега да намерим и две места – мда, намерихме. Само дето бяха най-лошите за останалите и най-хубавите за мен – баш до левия двигател! Ако не сте чували как бръмчи Ан-24, да знаете, че няма особена разлика дали човек е вън или вътре – голяма дандания и доста осезаеми вибрации – дето се вика, човек разбира, че се вози, че лети. Абе романтика…

 

Запалихме, сега коланите… Пистата хукна под колелата и изведнъж изчезна някъде. Мястото е отлично – вижда се двигателят, сервизните му надписи, работата на крилната механизация и механиката на основната стойка, и как се прибира в гондолата – точно пред очите ми! И красотата на родните простори под мене – хубаво си е да летиш на горноплан!

 

Е, малко помръзнахме - първи септември, на ранина, в Ан-чето подухва отнейде… Ама кой ти обръща внимание на тия подробности… Че и бонбончето не ми беше интересно даже – я по-добре да препипам врътките над главата ми, та да видя какво ще духне оттам…

 

Бързо мина времето… Плавно снижаване, стойката изскочи и си застана на мястото. Ето го и бетона с хилядите следи от самолетни гуми, ето че и нашите опряха в него – облаче дим изскочи при допира със земята… Тю, свърши май… Ан-чето пробяга още малко, намали, завъртя се нанякъде и се закроти… Жалко, трябваше да си тръгваме… А толкова исках още!

 

Топлият бетон на софийското летище сгрява изстиналите крачета… Майка ми ме пита нещо – все още не чувам – в ушите ми още звучи онова “алегро–виваче де ла Ан-24”!

И нищо не е в състояние да изтрие усмивката от лицето ми, която се разпъва далеч зад ушите…

 

Романтика!

 

Ето затова искам да се повозя пак на тия машини! Не ща ширпотреба – еднакви хвърчила с по два двигателя под крилете, дето даже не ги чуваш, че работят… Искам си романтиката – нищо, че е шумна и не е рентабилна! Душата, душата е важна!

[Георги Матеев 97532]

Както вероятно си видял назад в темата, аз съм единия от ентусиастите да посетя СК. 

 

И аз съм мега фен за ходене до Северна Корея. Давай да се организираме

[stanimir 35124]

Аз пък минах отгоре при ясно време - планини и чукари 

[Zaro 28629]

Аз пък минах отгоре при ясно време - планини и чукари

Ако беше минал през нощта, нямаше да разбереш.

[stanimir 35124]

Беше на разсъмване 

Те всичките световни разузнавания не знаят за какво  точно става дума там , та  аз за няколко минути ли да им вляза в играта...

Редактирано 2 април, 2014 от stenk

[Георги 39046]

 

Много добра разходка из Пхенян с видео камера Go Pro. До колкото разбирам е прецедент да се разреши снимането на нещо подобно. Повечето снимки от там, които сме гледали са от традиционните паметници и често се повтарят. Тук е повече наблегнато на ежедневието в града. 

[Георги 39046]

Направих си труда да разцъкам малко в google maps, според мен обиколката минава през ей тия улици, времетраенето сметнато от google горе-долу съвпада с времетраенето на клипа: https://goo.gl/maps/2TJyq

 

От по-централните забележителности само хотела не се вижда много в обиколката, макар че се мярка вдясно в далечината на 19 минута и 19 секунда

[cck 25271]

Български пътепис на тази тема в Капитал:

http://www.capital.bg/light/mesta/2014/06/06/2315534_igrite_na_glada/

 

и друга гледна точка в DailyMail

http://www.dailymail.co.uk/news/article-2638213/Tourist-took-camera-inside-North-Korea-expected-really-really-sad-people-shocked-seemingly-ordinary-lives-citizens.html

[魏叔叔 82]

Посетих КНДР през изминалия месец. Това беше държавата, която най-много исках да видя и се радвам, че се откри възможност да го сторя. КНДР е много специално място. Не е за всеки. И не е почивка, а екскурзия "от-до", на моменти изморителна и леко стресова. Но си струваше.

 

Каквото и да напиша, определено няма да ми стигне времето и пространството да обхвана всичко възможно, което би било интригуващо за читателя.. Любопитните ситуации изскачат зад всеки ъгъл, особено ако си човек, който не се е запознал предварително с политическата и икономическа обстановка и реалност на КНДР. Но дори да си се подготвил, пак те чакат немалко изненади и факти, които умът на човек, който не е израсъл в тази страна, която не е като никоя друга на света, трудно може да разбере. Най-добрият начин да разтвориш някои страници от загадъчния роман от миналия век, носещ името "КНДР", си остава да видиш и усетиш мястото, въпреки безкрайно многото свидетелства за това, което се случва там. 

 

С организираната група (хора от САЩ, Великобритания, Япония, Германия, Русия и Моя милост) посетихме провинция Северен Хамгьонг и специалната икономическа зона Расон. Тези места са най-отдалечените от Пхенян - корейският Североизток, който като такъв най-много страда от глада през деветдесетте години на миналия век, тъй като съчетанието на по-ранното спиране на доставките на храна и фактът, че релефът е предимно планински и трудно се гледат култури, си казват тежката дума. Между другото, провинция Северен Хамгьонг е мястото, където корейците провеждат ядрените си тестове. Тук е третият по големина град в страната - Чхонгджин, както и третият по височина монумент - Уангджесан. До 2009-а единствено Чхонгджинг е бил разрешен за туристи от всички места, където ходихме - туризмът в онези земи е съвсем пресен и на година се приема съвсем малък брой групи (освен в Чхонгджин, където туристите са повече). Освен това, любопитен факт е, че за да посетиш Северен Хамгьонг и Расон, няма как да направиш това през Пхенян, а трябва да преминеш китайско-корейската граница по суша. Единственото място в корейския Североизток, до което можеш да стигнеш през столицата, е Чхонгджин.

 

Снимането в градовете и извън тях - в пътуващия бус, на практика беше почти изцяло забранено, като се редуцираше до паметници и други забележителности, които влизаха в маршрута ни (училища, детски градини, музеи, фабрики, известни къщи, както и единственото homestay village в страната, където отсядаш в дома на местни, но американци и японци е забранено да нощуват там и ги караха в близкия хотел). Разбира се, можеше да снимаш в хотела, където отсядаш, но не и извън него, както и в ресторантите, където се хранехме. Движението ни бе ограничено и на практика не можехме да се разхождаме сами.

 

Като студент в Пекин не ми бе трудно да се добера с влак (който пътува 26 часа) до граничните райони, откъдето започваше екскурзията. След като пристигнах в Тумън - китайски град, край който тече река Туманганг - гранична за КНР и КНДР, се настаних в хотела, който щях да напусна на следващия ден и веднага отидох до границата. Имаше един хълм, от който много добре се виждаше разположения отсреща корейски град Намянг, където щяхме да пресечем границата два дни по-късно. Камерата на Samsung Galaxy K Zoom (не съм им рекламен агент, но едва ли в момента има телефон с по-добър зуум в света, макар за мен камерите на "Самсунг" да не са нещо особено) улови моменти, които иначе трудно можеш да заснемеш, когато прекосиш въпросната граница. Деца играеха волейбол без мрежа в прахта пред запуснато здание. Един товарен влак упорито креташе и скърцаше в посока на запад. А портретите на другаря Ким Ир Сен и другаря Ким Чен Ир бяха най-добре осветените места в града вечер. Видях и няколко пропагандни афиша, това пък е най-пъстроцветното нещо, което можеш да зърнеш в онази толкова далечна, застинала във времето страна.

 

На следващия ден отидох с влак до Йендзи - административен център на Корейския автономен окръг, който е част от провинция Дзилин. Всички надписи в онзи район на Китай са дублирани на китайски и корейски. Дори във влакове и таксита аудиоуредбите звучат на двата езика. Отседнах в хотел "Рюгьонг" в града. Оттам на следващото утро с бус щяхме да тръгнем към границата и така започваше организираната ни екскурзия. "Рюгьонг" е старо име на Пхенян. Същото название носи и недовършеният гигантски небостъргач в корейската столица. На рецепцията в хотела ме чакаше една чаровница, родом от Пхенян, облечена в традиционната за Корея "чима чогори" (на Юг същата рокля се нарича "ханбок"), за която се надявам случаят да ни срещне някога отново, но едва ли... Оказа се, че тя няма нито мобилен телефон, нито компютър, нито дори ел. поща, което правеше кореспонденцията с нея изключително затруднена, но все пак реших да пробвам някои алтернативни начини. Изобщо целият персонал на хотела се състоеше от севернокорейци, работещи в Китай. Има такива и то немалко. Все още не съм разбрал как точно се сдобиват с това право. (Тук отварям една скоба и вмятам, че през изминалата учебна година моя бивша съученичка от Тайланд се премести да учи в Shanghai Transport University и ми каза, че в класа ѝ има над 20 севернокорейци, като нито един от които няма право на собствен мобилен телефон или компютър, както и на свободно движение в града. Тези севернокорейци имат началник, който им казва какво да правят и който ги води някъде при нужда. Но самият аз седем месеца делях една стая в общежитията на Пекинския езиков университет със севернокореец, за когото нямаше такива рестрикции.)

 

И така, дойде специалното утро. Стигнахме с бус от Йендзи до Тумън. Прекосихме границата по мост над река Туманганг и влязохме в Намянг. Самото преминаване си беше леко приключенско - премериха ми температурата със специален уред, който прави това за секунди, и заедно с руснака от групата ни заявиха, че не можем да влезем в страната, тъй като (не знам, може би от вълнение) имаме температура, видиш ли... Е, след кратко колебание омекнаха и ни пуснаха вътре, където ни чакаше единият гид, говорещ някакъв английски и изключително мил човек, когото условно ще наричам Господин Ри и чиято доброта няма да забравя. Той ни раздаде номерирани черни найлонови пликове и в тях трябваше да поставим всичко, което се изисква да декларираме при внасяне в страната (компютри, мобилни телефони, всякакви видове видеокамери, фотоапарати и аудио рекордери, както и карти с памет (ах, тези SD карти, ах!), както и литература, вкл. списания, дори и карти). Тук попадението ми беше една китайска карта на Корея - разделена на Северна и Южна, която разрешиха да внеса (такова нещо - разделена Корея, е недопустимо да се картографира там. Официалните севернокорейски географски карти са на цяла Корея, без каквато и да било следа от граница и някакво разделение и с цитат на Ким Чен Ир в горния ляв ъгъл на картата...). И така, след като описаха всички тези вещи на цялата ни група (които при излизане от страната трябва да представим отново, инак не можем да я напуснем), най-сетне влязохме в Корейската народнодемократична република. Чакаше ни бус "Тойота" и отпрашихме за обяд към Wangjesan Guest House, където навремето е отсядал другарят Ким Ир Сен (но Господин Ри каза, че е тайна и не може да покаже в коя по-точно стая е пребивавал Вечният президент на КНДР). След обяда видяхме третия по височина паметник в държавата - Големият монумент на Уангджесан, който е недалеч от границата и се вижда чак в Китай, а след него посетихме и близкия революционен музей - не само в него, а и във всеки друг музей, който посещавахме, нямаше осветление и разглеждахме единствено по-осветените от дневната светлина зали. Музеите са интересна гледка - студени, мрачни, с бели стени, без нищо друго освен зали с картини и предмети, които по някакъв начин касаят Семейството, управляващо Корея близо седемдесет години.

Карайки покрай границата и минавайки през градчето Онсонг, любезният Господин Ри ни купи сладолед на клечка (изкривена, но клечка; неособено вкусен, но севернокорейски, и не къде да е, а в Онсонг!). Видяхме малкия и прашен централен площад, украсен с разноцветна пропаганда, както и гарата в града (на абсолютно всяка жп гара в страната са окачени портретите на двамата Велики лидери, правопропорционални на размера на сградата). Това бяха единствените места, в които имаше някакъв цвят - всичко останало бяха бели и сиви квадратни постройки, стари и зле поддържани. Пътищата, разбира се, не бяха асфалтирани. Нашият бус продължи към първата ни основна дестинация - град Хоерьонг, родно място на Корейската Майка - отдавна покойната съпруга на другаря Ким Ир Сен и майка на другаря Ким Чен Ир, другарката Ким Чен Сук. Чак на другия ден осъзнах защо гидът ни повтори многократно, че най-красивите жени на Корея са именно от Хоерьонг...

 

По пътя впечатленията бяха противоречиви. Пътувал съм сравнително малко из България, но съм виждал и Горнотракийската низина, и Дунавската равнина и зная, че полетата ни пустеят и са тъжна гледка. В КНДР това не бе така. Всеки квадратен сантиментър обработваема земя в планинската провинция Северен Хамгьонг беше засят и поддържан - полетата, доколкото ги имаше, определено впечатляваха. Допълнителна стойност на това придава фактът, че на практика всичко се обработва с животинска сила. Защото селскостопанска техника на практика няма. Между другото, електричество и горива също. Питейна вода - също... Но корейците правят всичко по силите си да употребяват съвсем малкото, което притежават, за да подобрят живота си. 

И все пак беше тъжно да виждаш бедността, ширеща се из прашните неасфалтирани пътища на Северен Хамгьонг - хора със стари, прокъсани дрехи, носещи със себе си вехти торби, чието съдържание почти сигурно е единственото им препитание, придвижващи се пеша или върху старите си велосипеди, или пък с каруци, теглени от волове. Изключително рядко можеше да се разминем с автомобил, но не толкова рядко имаше стари руски камиони, а дори и съвременни - вероятно китайски, натоварени с хора - евтин начин за някакъв транспорт между градовете, ако се намери гориво, тъй като влаковете често спират заради прекъсванията на електричеството. 

Видяхме села с ниски къщурки, в едно от тях имаше голям и оживен пазар. Видяхме маршируващи в прахта бъдещи войници - сега ученици, но с военни униформи, които ни приветсваха и много ни се радваха. Видяхме и някой друг влак, тътрещ се бавно по старите железни пътища на Северен Хамгьонг.

 

Стигнахме в Хоерьонг. Градът бе сив, както Онсонг, но значително по-голям от него. Нямахме право да излизаме и снимаме извън хотела. В хотела имаше вода сутрин и вечер в продължение на един час, което в съчетание с наличието на бойлер ни помогна да си вземем душ и след това се отправихме (с нашия бус, разбира се, макар да бе на две минути разстояние и макар да молехме да идем пеша) към новопостроен ресторант, където вечеряхме. Имахме право да снимаме сградата му отвън, но и нищо останало около нея. Хората гледаха през прозорците с интерес (за разлика от преди, когато им е било забранено да говорят с чужденците, сега това за тях бе възможно и ние имахме право да ги заговаряме). Минувачите се спираха и ни гледаха. Нелепа ситуация - стояхме и се гледахме и никой не знаеше какво да направи в продължение на две, три минути. След това сервитьорките от ресторанта поразгониха част от зяпачите. Някои хора от нашата група говореха корейски и заговаряха хората. Някои от тях се усмихваха и ни приветстваха, особено децата, но като цяло повечето възрастни се смущаваха и им беше неудобно. И все пак най-честата гледка там, когато видят, че ги гледаш, е да отклоняват погледа си от теб - дали от страх, дали от срам, или пък заради нещо друго, само те си знаят... 

 

На сутринта имахме екстра - разходка до същото място пеша. Така видяхме част от простичкия живот на корейците отблизо, макар и за кратко. Децата, облечени в бели ризи, с червени вратовръзки и дълги тъмносини поли (момичета) или дълги черни панталони (момчета), отиваха на училище, с китайски ранички на гръб, със съвсем елементарни обувчици и чорапки. Високоговорителите във фабрика за дрехи по пътя излъчваха Корейското централно радио - сходни като мелодия и тематика песни, един и същи патос в гласа на говорителя. Непрестанно и до безкрай... Минахме покрай пункт за снабдяване на населението с храна, чиито врати бяха заключени с тежък катинар, но през прозорчетата надникнах и видях стари плодове - ябълки, накацани от цял рояк мухи, и неособено много пакетирани храни по рафтовете. Като цяло вътре не бе никак, никак чисто. Надничахме и в корейските домове. Видяхме слаби и бедни хора - някои пушеха, други вършеха къщната си работа или си дояждаха ябълката. Портретите бяха във всеки дом. Стори ми се, че мернах някакво DVD, но като цяло всичко бе старо и овехтяло, и все пак много добре поддържано добре - колкото им позволяваха силите, защото те са горд народ и се срамуват от бедността и немотията - една от причините много от тях да отказват да бъдат фотографирани. На почти всеки балкон, освен струпана стара покъщина, имаше и саксии с цветя, а на много от терасите (не само в Хоерьонг) видяхме слънчеви батерии, явно подарък от Китай, без чиято помощ тази Корея няма как да оцелее. 

 

След сутрешната разходка посетихме родната къща на другарката Ким Чен Сук, нейният паметник и революционния музей в града, а след това училище, където наблюдавахме урок по английски език и урок по информационни технологии и имахме възможност да поговорим с децата. Имаше много любопитни погледи, други пък бяха срамежливи, трети - доста напрегнати. Но най-много напрежение имаше у част от учителите. Коридорите на училището бяха изпъстрени с пропаганда - от другаря Ким Ир Сен, представен като най-добър приятел на децата, заобиколен от благоговеещите им погледи, до антиамериканска, антияпонска и антихристиянска пропаганда (с изображения на ученици, облечени с познатите бели ризи и червени вратовръзки, с решителни погледи върху техните лица, пробождащи американски и японски войници с огромен щик, или пък християнски свещеник, измъчващ корейски пленник, завързан за дърво). (Тук е моментът да вметна, че християнството в КНДР се наказва най-сурово и ако искате да носите Библията със себе си, трябва да притежавате единствено копие от нея, което да не е на корейски език, да не го показвате на никого или не дай Боже да го забравите някъде. Същото важи и за други предмети от този сорт, като например кръстове или икони.)

След визитата на класните стаи излязохме на двора и по-смелите от нас се впуснаха във футболен мач срещу местни ученици, а след това поиграхме баскетбол с ученичките. Голяма част от останалите в сградата деца, барабар с учителите, се бяха скупчили по прозорците и зяпаха чудатите чужденци.

 

Обядът в хотела мина и замина и дойде време да се отправяме към Чхонгджин. Неотдавна градът е станал по-цветен, като сградите по и в близост до главната улица на 600-хилядния град са пребоядисани в светли тонове на зелено, синьо, розово или оранжево. Главната улица на града бе добре асфалтирана, имаше и стари тролейбуси, както и известно количество автомобили и камиони. Посетихме фабрика в покрайнините на града, където се произвеждат храни и напитки - успяхме да си закупим от продукцията ѝ и да наблюдаваме част от производствения процес. След това отидохме в центъра на посещение в електронната бибилотека на града, където видяхме компютърни зали и както и в училището в Хоерьонг по-рано през деня, наблюдавахме уменията на корейците да боравят с тази неособено разпространена в страната машина. Вниманието ми падна на едно момиче, което се мъчеше да направи изображение на националния флаг в Paint. Но по-интересно си бе около библиотеката. Всичко навън бе забранено за снимане. Особено нежелателно е да бъдат фотографирани работници и изграждащи се съоръжения. Библиотеката се пада до голям площад и срещу нея видяхме как работници, за които ни се обясни, че работят денонощно, издигат паметници на другаря Ким Ир Сен и и другаря Ким Чен Ир. Множеството на площада бе голямо, имаше и немалко превозни средства. Разбира се, основен метод за придвижване на минаващите покрай нас хора бяха велосипедите. Много хора бяха облечени в разноцветни (вероятно китайски) дрехи. Децата се прибираха у дома, а ние се отправихме към Туристическия хотел на Чхонгджин. 

Там срещнах доста проблеми с бравата на вратата на стаята, която делях с германеца от групата. Единствено японецът бе настанен в стая за един човек и всички останали "двойки" получавахме по един-единствен ключ от вратата, което създаваше някои неудобства. От прозореца се откриваше гледка към доста жилищни сгради и неасфалтирана улица, която някои от нас фотографираха, за което беше докладвано своевременно от (да кажем) случайни минувачи и на вечерта бяхме порицани от британската ръководителка на групата, като тя ни помоли изрично да не снимаме на сутринта. След вечеря се отправихме към Seamen's Club, където срещу заплащане взехме душ (или поне тези, които искаха), тъй като в хотела нямахме никаква топла вода, а само студена за половин час на сутринта. В Seamen's Club имаше бар, караоке, както и магазин, от който можеха да се закупят някои интересни местни стоки като алкохол, цигари, дъвки, бонбони, картички, книги и немалко други, включително местен вариант на лекарство против главоболие.

 

Напускайки Seamen's Club към 11 вечерта, ни чакаше една от най-големите изненади на нашето пътуване...

 

 

 

Следва продължение 

Редактирано 4 септември, 2014 от 魏叔叔