Дани Магелани Публикувано: 5 юни, 2018 Публикувано: 5 юни, 2018 преди 52 минути , Мари Николова каза: Точно така.Родителите са от Литва,но емигрират в Латвия,където е роден.Може би е по-правилно да се каже литовец. Щом е роден в Латвия от родители литовци, ще да е по произход литовец, но с латвийски паспорт. Но все пак е въпрос на самоопрееделение, а не толкова на гени. Колко деца от бългрски семейства се самоопределят като американци, а са със 100% българска кръв. Обезкръви се нацията ни и в това е проблема, а не кой кого как ще назове! 1
Емика Публикувано: 5 юни, 2018 Публикувано: 5 юни, 2018 Хората от Литва са литовци, 3 год. работих с тях в БГ, още са тук с дейност хранителни магазини. Не са руснаци, това е дълга тема, но всяка трета тяхна дума в изречение е бляд😀 1
zon Публикувано: 9 юни Публикувано: 9 юни Porto - Parque e Jardim da Fundação Serralves Вървя си из парка с бодра крачка по една алея, покрита с перголи. Зад мен мъжът ми изостава някъде да снима цветя. Наоколо градини, дървета, няма хора. Насреща ми се появява добре изглеждащ мъж на 45+. Отдалеч ме фиксира с поглед и се подсмихва. Не си премества погледа. Започвам да си мисля, сега тениската ли съм си облякла наопъки или пък ме сваля. Продължава да ме гледа и да се подсмихва и сякащ иска да ми каже нещо. Разминаваме се и нищо не ми казва. Припомням си, че всички мъже са луди и този е още един, и продължавам напред. След няколко метра се натъквам на това... 13
Lyubina Публикувано: 9 юни Публикувано: 9 юни Поредната история от Амстердам, месец май. Както стана вече обичайно, половината им влакове от летището не се движат. В случая Sprinter посока Утрехт и подобни са канселирани заради ремонт. Сътоветно, за да стигна до крайната си дестинация вътре в града трябва да направя лека обиколка с влак и после метро. Слизам на съответната спирка и се оглеждам накъде да хвана за метрото. В този момент пред мен цъфват двама с някакви значки на реверите, вадят служебни карти (които без очила изобщо не мога да разчета) и започват да ми обясняват че са служба за контрол на наркотрафика. Проверка. Ок, няма проблем. От къде съм, за къде съм, дай лична карта, колко пари носиш.... броят ми нещастните евро-банкноти в портмонето (имах има-няма 50-60 евро кеш) и казват "Ти сигурна ли си, че в раницата нямаш други пари?" Нямам бе хора, сигурна съм. Но те за всеки случай решиха да я поразровят. Не знам, аз ли изглеждам толкова подозрително (все се намира за какво да ме проверяват по Европата), или просто бях най-бялата и руса на съответната гара/спирка, та решиха че е странно присъствието ми в този район. 4
traveler Публикувано: 9 юни Публикувано: 9 юни преди 23 минути , Lyubina каза: Поредната история от Амстердам, месец май. Както стана вече обичайно, половината им влакове от летището не се движат. В случая Sprinter посока Утрехт и подобни са канселирани заради ремонт. Сътоветно, за да стигна до крайната си дестинация вътре в града трябва да направя лека обиколка с влак и после метро. Слизам на съответната спирка и се оглеждам накъде да хвана за метрото. В този момент пред мен цъфват двама с някакви значки на реверите, вадят служебни карти (които без очила изобщо не мога да разчета) и започват да ми обясняват че са служба за контрол на наркотрафика. Проверка. Ок, няма проблем. От къде съм, за къде съм, дай лична карта, колко пари носиш.... броят ми нещастните евро-банкноти в портмонето (имах има-няма 50-60 евро кеш) и казват "Ти сигурна ли си, че в раницата нямаш други пари?" Нямам бе хора, сигурна съм. Но те за всеки случай решиха да я поразровят. Не знам, аз ли изглеждам толкова подозрително (все се намира за какво да ме проверяват по Европата), или просто бях най-бялата и руса на съответната гара/спирка, та решиха че е странно присъствието ми в този район. Съмнявам се дали са от служба за контрол на наркотрафика. Мен веднъж в Париж ме проверяваха някакви такива, след като ми провериха личната карта си тръгнаха разочаровани, явно от това, че съм българин. 2
Lyubina Публикувано: 9 юни Публикувано: 9 юни Никаква идея. Важното е, че всичко е ок. Но не за първи път ми се случва да ме проверяват за какво ли не. 2
9791dvl Публикувано: 9 юни Публикувано: 9 юни 1 hour ago, Lyubina said: просто бях най-бялата и руса на съответната гара/спирка, та решиха че е странно присъствието ми в този район. Това. 3
zon Публикувано: преди 1 час Публикувано: преди 1 час Миналата неделя бях в SMAK, Гент, музей за модерно изкуство. Там редовно има нови временни изложби, четири по едно и също време. Имам годишен музеен пас за белгийските музеи и често го посещавам. Имаше временна изложба на двама румънски артисти Ana Lupas и Mircea Spataru ,двойка и в живота. и двамата са родени в Cluj-Napoca. На мен ми предстоеше пътуване след пет дни до Cluj-Napoca. :)) съвпадение Вчера вечерта в събота за добър вечер и точно преди вечеря синдикатът на белгийските авиодиспечъри реши да ме изненада и обявиха национална стачка за утре, понеделник. Летищата в Белгия ще са затворени и всички полети са отменени. Трябваше да се върна с Райънеър в понеделник... следващият полет на Райънеър за Белгия е в петък 🙃 Сега се връщам с Луфтханза през Мюнхен . Тъкмо наскоро си мислех, че тази година не ми са се случвали въздушни стачки и ето , че ме 'изненадаха, както се казва от днес за утре. 1
muchachote Публикувано: преди 12 минути Публикувано: преди 12 минути Това е една от най- запомнящите се случки в досегашната ми автобиография на пътешественик. И преди съм я разказвал, но не в този раздел. Случи се така, че попаднах в Тунис по време на техния Рамадан. Магазини, сергии, институции, пощи, обществени сгради затварят по- рано вечер. Последния ден бях в южния град Сус. По план, и с предварително купен билет за връщане в столицата Тунис, трябваше да хвана последния влак натам в късния следобед. Този влак, идващ от още по-южния град Gabès, обаче закъсня с 3 часа.😱 Нямах избор, трябваше да го изчакам. По принцип, не ме бъркаше, защото полетът Тунис- Солун (Aegean airlines) беше в малките часове на нощта. Дойде, качих се и, тъгъдък тъгъдък, пристигнах в столицата. Вече беше здрач. От влака изхвърчах и по указанията на maps.me с бързи стъпки и подтичвайки директно се изстрелях към автогарата. Направи ми впечатление, че по улиците нямаше жива душа. Рамадан! За нула време се озовах на автогарата. Обаче що да видя! Греда! Бариерата на паркинга пусната, вътре тъмно, будките за продажба на билети затворени, няма и кого да питаш. Ужасих се😱, явно бях изпуснал последния автобус за летището. Ами сега? Ясно е, единственият вариант е такси. То че е ясно, ясно, ама аз последния ден изхарчих почти всички тунизийски динари, останаха ми по щастлива случайност някакви нищожни и то в монети, може би 3, 4 или 5 динара. И тръгнах ....пеша към летището. А времето летеше. Почти изпаднах в паника. Вървейки натам премислих и взех такова решение. Ще спра все пак такси, ще му кажа как стоят нещата и ако ме вземе, вземе. И така, повървях доста, видях в далечината едно такси, светеше зелено, мина покрай мен, не спря, о, ужас. Оставаха два часа до полета. Пот! Обърнах се пак, идваше друго такси, този път светеше червено, но аз от безнадеждност му махнах и той взе че спря. Вътре имаше май семейство. А аз, с треперещ глас, на объркан френски, аха да се разплача: Мосю, имам само 5 динара а трябва да отида на летището, нямам други пари😭 , и с треперене ръка му ги подавам. Ще ме вземете ли? И мосю-то, няма да забравя тая негова мека усмивка: качвай се! Камък ми падна от сърцето! Първо закара до адрес семейството, после и мен. Че даже и време имах до полета.
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега