Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[liliya 11923]

преди 11 часа, Двуцветко каза:

Това ми напомня за подобно кошмарно преживяване в Лондонското метро. Един от тези безумни дейтрипове до Лондон с цел ходене на мач - полет сутрин, няколко (и повече бири), мач и обратно с късен полет. Хващам ранния Лутънски полет, което означава, че нощта преди полета се спи само час/два. А недоспал ли съм, действам на забавен каданс ( кой ли пък действа на бърз в такъв случай).  Рано сутрин пристигане в Лондон и влак от летище до Ст. Панкрас и от там метро към центъра. За беля с раничка на гърба колкото да си сложа нещата, които да не издуват джобовете ми. Бягам да хвана поредното влакче в метрото ( за къде бързах и аз не знам) и скачам  последен във вагона и БАМ вратата зад мен се затваря! Нищо ненормално само нещо май много бързо се затвори пустата врата (или аз просто още спях)!! Аз вътре във влака, а раницата остава на гърба ми, но от външната страна на вагона при вече затворени врати... Шок! Бързо се събуждам и се събирам, защото пустото лондонско метро не чака и тръгва, а аз трябва да имам план. Свалям раницата от гърба и държейки я за презрамките си мисля, че няма проблем - тунелът, по който върви влака ще има отстояние поне 1 метър като в софийското метро и придържайки я след 2 минути вратата ще отвори на следващата станция и ще си я прибера. Да, ама не! Стената на шибания тунел буквално на 5 санти от влака. И като се замята тази раница от вън, аз дърпам от вътре, а тя иска да си ходи. Взех да се припотявам стабилно. Мисля си ще я пускам да си пада вън в тунела, иначе ще ми откъсне ръката, ако запецне. А тя запецва по завоите стабилно, но аз не се предавам и държа здраво  Бързо мисля какво ценно има вътре и мога ли да я пускам да заминава в преизподнята на лондоското метро. Ключове за кола (сутринта я оставих на летището) - майната им, имам резервни някъде. До тук Ок - ще я пускам пустата раница. А, паспорта ми е вътре - тъпо! Как ще се прибирам. За късмет портфейла е в мен и там ми е личната карта. Викам си няма да се налага да спя под някой мост на Темза докато чакам в английско за нов паспорт или пасаван , ще се прибера с лична карта. Пускам я тази раница и въобще не ме интересува - едвам е удържам, този щур влак върви с 100 и нагоре км, а раницата се лашка извън врата и ще изкърти хоросана по тунела.. Хората почват да ме гледат и да се стресират заради мен, а аз още повече почвам да се стресирам, защото те се стресират заради мен  Вече пот се лее на струи от мен от стрес и усилия. Край, пускам я, не ме интересува! Стоп, не!! Вътре в нея ми е билета за мача! Никакво пускане, все пак това е билет за мач на Уембли!!! Няма да разправям как съм се добрал до този безценен билет. Цялото действие вече се развива в рамките на 2-3 минути. Влакът намалява, раницата разпердушинена все още оцелява, влакът спира на станцията и с облекчение чакам да отвори врати и съм спасен. Тръцки! Нанайци!! Перонът на станцията е от другата страна и вратите се отварят от другата страна и раницата продължава да бъде заклещена от външната страна на вратата, а аз продължавам съм вътре. Идва ми да се разрева ама стабилно и на глас.  Вече плувам целия в пот и усещам как бакенбардите ми побеляват. Един пич се хвърля на бутона с аварийната връзка с машиниста, но в пустото лондонско метро никой никого не чака и не се занимава с теб, гони се график. Стигам до втора поредна станция, вратите пак за зла беда се отварят от другата страна и запецнатата ситуация не се отпецва  Един служител метрото на перона вижда цялата картинка, но само вдига рамене и влакът заминава. Раницата се вее разпарчеталосана лашкана от скоростта и ударите по стените на тунела, но гледам предния джоб, където е билета за мача стои цял. Представям си как двата ми ръчно направени с любов сандвичи се разхвърчат и парченца мазна карловска лунка се лепи по външната страна на прозорците на влака за потрес на всички английски джентълмени и юпита тръгнали рано сутрин за офисите с колосани якички. В цялото си безсилие се заинатявам (закитанчвам), проклинам целия подземен транспорт и най-вече себе си и си казвам, че ще я държа тази раница докато метрото ми е отнеме. Или аз или метрото - неравна ърбън битка в сърцето на Ситито! Идва 3-та станция, влакът спира и О, Чудо! Вратите се отварят от моята страна и аз заедно с полуоцелялата раница бивам изплют на перона. Отнема ми доста време да се съвзема и да овладея треморите, сърцетупа и усърдната работа на потните жлези. Чувствам се смазан и яко глупаво. Едвам събирам психически сили да се кача на следващ влак - очаквам да ми направи пак нещо лошо. Проклинам големия град. А той ми смее в лицето.

После я осмислих цялата ситуация и си мислих, че сигурно съм постъпил яко тъпо като не съм я пуснал пустата раница и че спокойно можех да пострадам при тази скорост и моите глупави действия. Но всичко се разви за 7-8 минути и човек няма много време да вземе рационално решение... Всеки път се препотявам като се сетя за тази случка. Важното е, че спасихме билета и мача  , всичко друго тогава нямаше значение.  Прибирам се късно вечер/рано сутрин с късния лутънски полет. Жена ми ме гледа с раница, която е без една презрамка, с дупка по средата и все едно е преживяла бомбен атентат. "Кво става бе, човек?", пита гледайки раницата. "Ми кво да става, тези англичанчетата знаеш по мачовете големи хулигани, пострадах в едно меле и такива ми ти работи", отговарям. Тя ме гледа умно и добре, че беше късно та продължи да спи без повече въпроси.

 

Та от тогава, винаги когато влизам с раница в превозно средство раницата е пред мен в ръка и никога на гърба, това съвет от мен, без майтап 

 

Уфф, малко ми олекна като споделих кошмара си с широката публика

 

Много се смях. Съжалявам за това което си преживял , но така както  си разказал случката, не може да не се превиваш от смях. Напомни ми и за един друг случай , разказан преди време от Раднев за едни веещи се гащи и скъсан куфар на китаец . Добре е, че си се разминал само със скъсан джоб и без липси.

[Двуцветко 11483]

Радвам се, че виждате само смешното в ситуацията, а не цялата древноелинска драма в разгърнат вид. Това отнема стреса от мен, защото кошмарът от случката още ме преследва от време на време, въпреки че събитието е от пред няколко години  

А от тогава в Лондонското метро се качвам с усещането като в качване на влакче на ужасите

 

 

[Duke 16834]

преди 13 минути , Двуцветко каза:

Радвам се, че виждате само смешното в ситуацията, а не цялата древноелинска драма в разгърнат вид. Това отнема стреса от мен, защото кошмарът от случката още ме преследва от време на време, въпреки че събитието е от пред няколко години  

А от тогава в Лондонското метро се качвам с усещането като в качване на влакче на ужасите

 

 

Щях да ти предложа лекарство за стреса, а именно употребата на лондонските дабълдекери вместо тясното, ниско и душно метро, но за миг си представих как слизаш по стълбата от втория етаж с раницата на гърба и някъде по средата раницата се заклещва, а ти безпомощно вееш крака пред изумените, строги и пренебрежителни погледи на възрастни лейдита, наблюдаващи безизразно случващото се от седалките на първия етаж...

[Георги 39034]

А снимка на бойния трофей може ли? Сигурен съм, че на всички фантазията ни бушува как точно изглежда раница влачена през 3-4 метро спирки. 

[Двуцветко 11483]

Обещавам, че ще е изкопая от гаража, някъде където я захвърлих с облекчение, сякаш престъпник се отървава от улика на углавно престъпление.

Редактирано 5 август, 2017 от Двуцветко

[домосед 41191]

Историята на @Двуцветко ми напомни за една моя, с която единственото общо е Лондон.

1998. Септеврийска неделя в началото на дълга командировка в Лондон. Една от непосредствените ми задачи за следващия ден, понеделник, беше да си купя съвременен SLR фотоапарат. Но тоя ден действах с антикварния на баща ми Werra IV на Карл Цайс Йена, модел 1957. Апаратът не е скъп, но имаше някаква сантиментална стойност, затова предпочитах да го върна в състоянието, в което съм го взел. Обаче ... залисан по мащабите на новото строителство в района на Докландс изтървах капачката в мътните води на Royal Victoria Dock.  Капачката е една фуния, която при нужда поема ролята и на сенник. Без нея апаратът губи половината си естетическа стойност. А резервни части няма. То цялата държава, в която е произведен (ГДР), я нямаше вече. Та стоя си аз тъжен на брега на дока, преживявайки току що инкасираната невъзстановима загуба и се отнасям в мечти да мине някой водолаз да го помоля да потръси капачката на дъното. И се подсмихвам колко невероятни неща ми минават през главата. Няма и три минути и ... минава един водолаз, екипиран в пълно водолазно снаряжение. И ме пита дали имам някакъв проблем и дали не може да ми помогне. На другия ден апратът излезе в заслужена пенсия в комплект с капачката си. А като се замисля - видимостта във водата в дока беше под нормата и за най-печени профескионални подводни нещотърсачи! Отне му доста време, но нали беше обещал.

 

 

[vickito 73]

Здравейте и от мен!

Страхотна тема - посмях се малко, а и ме върна към няколко (тогава плачевни, сега по-скоро забавни) истории от мои пътувания. Една от тях е свързана с моя първи опит като пътник на Wizz Air.

Преди няколко години или по точно за майските празници около 24-ти (2013 г.) решихме да погостуваме в Амстердам при едни приятели. Програмата бе да вземем ранен полет и да изкараме три хубави дни шляейки се из улиците на Амстердам. Пристигнахме на време на летището, купихме си кафе, минахме през проверки и скенери и заредени с ентусиазъм се отправихме към гейтове, гъмжащи от хора. Е, все съм виждала хора на нашето летище, все е било, но такова стълкновение не ми се беше случвало. Помислих си: „Сигурно е заради нискотарифните компании и евтините полети.“ Уви, заради компаниите беше, но не заради цените на полетите, а заради закъснението на същите. Полетът за Болоня беше отложен за някакъв по-късен час и хората седяха и чакаха. Щастливи от съдбата си, че не сме решили да пътуваме за Болоня този ден, разговаряхме оживено за предстоящото посещение на града на каналите, на червените фенери, на Рембранд и на Ван Гог... И точно десет минути преди бординга... бам – часът на излитането се отлага с два часа... След първоначалното смущение, решихме, че два часа не са болка за умиране – можеше и да е по-зле. Но не бяха два... промяната на часа беше неколкократна докато на екрана не се изписа, че самолета за Айнховен ще излети в седем часа вечерта – седем часа вечерта – това е цял загубен ден от всичко три... И в хаоса на всичко това, никой от персонала на летището не знаеше какво се случва и на какво се дължи това отлагане... Още през при първото закъснение вратите се отвориха с възможност човек да излезе на въздух или да се откаже от полета... както и доста хора направиха, но ние здраво стиснали своите билети не искахме да се откажем от това пътуване – излизахме, влизахме, но не изпускахме екраните от поглед. В ранния следобед обаче ранното ставане и оскъдната храна, която бяхме поели ни принуди да напуснем пределите на летището и след кратка консултация с представителка на Wizz Air, която ни увери, че самолетът може да закъснее повече, но няма да излети преди 19 ч., с пристъгващи от глад стомаси се насочихме към едно кръчме в жк. Дружба. Хапнахме пийнахме и се отправихме към спирката на автобус 84 – имаше време – защо да висим на летището. Настанихме се в автобуса, който на светофара се насочи към терминал 2, преди да премине през терминал 1, но и това нямаше значение – имахме още час и половина до седем. Минахме през терминал 2 и след терминала автобусът спря – ей така в нищото без причина и обяснение и шофьорът изчезна някъде, оставяйки затворени всички врати с изключение на една половинка, през която беше излязъл навън. В този момент бърникайки из телефоните и разговаряйки лежерно, рефрешваме страницата на летището и упс... бординг... Очите ни излизат от орбитите си, оглеждаме се на всички страни в опит да съзрем шофьора на автобуса, но уви той никъде не се вижда. През прозореца се жълтеят няколко таксита не далеч от нас и решаваме да пробваме с някое от тях. Но затворените врати на автобуса се изправят пред нас – оглеждаме се за бутон, който да спомогне за отварянето им - не откриваме такъв (или не гледаме където трябва). Насочвам се към първата врата, която е отворена наполовина и леко натискам затвореното крило (тъй като отвореното, през което е излязъл шофьора е с преграда към пътниците) за щастие то поддава и вече сме навън. Насочваме се към първото такси, което естествено отказва да ни превози на такова разстояние – 10 лева правят таксиджията по-благосклонен и ние се мятаме в колата. Пристигаме на летището, на скенерите не ни карат да се събуваме, да вадим телефони или да махаме коланите – вече сме им познати – толкова пъти преминахме през тях този ден. Останали без дъх с изплезени до земята езици се натоварваме на летищния автобус. Успокоили вече туптящи сърца се усмихваме на приветстващите стюардеси, настаняваме се на местата си и се отпускаме блажено ма седалките си. Самолета започва да маневрира и се включва капитана с извинение за забавата и приветствие към пътниците на полета за ... Болония... Очите отново изкачат от орбити, пулсът се ускорява... Добре, че бързо коригира грешката си... Бяхме на правилния самолет...

 

[Desinka 388]

vickito, Тази история ми показва, че нещата не са се променили особено много от 2013 г.

[Фил 68736]

На 5.08.2017 г. в 13:29, Ивка каза:

@Двуцветко смях се със сълзи, сори ама е много весело отстрани 

Нали, на чужд гръб и сто раници са малко 

[Фил 68736]

На 10.08.2017 г. в 0:06, домосед каза:

Та стоя си аз тъжен на брега на дока, преживявайки току що инкасираната невъзстановима загуба и се отнасям в мечти да мине някой водолаз да го помоля да потръси капачката на дъното. И се подсмихвам колко невероятни неща ми минават през главата. Няма и три минути и ... минава един водолаз, екипиран в пълно водолазно снаряжение. И ме пита дали имам някакъв проблем и дали не може да ми помогне. 

Тц, тц, тц  . а след това не се ли унесе в мисли как минава Моника Белучи и те пита дали не може да помогне с нещо? 

Редактирано 21 септември, 2017 от Фичо

[T.E.Lawrence 21678]

Букнали сме си с @Георги Матеев няколкодневна екскурзия из дивия северен Виетнам. Една сутрин отиваме да закусим в град "Животът е твърде кратък, за да запомниш как се казва". Аз обяснявам на екскурзоводката, че по принцип не закусвам и ще пия едно кафе. Тя ме погледна, извади си портмонето и ми подаде някакви пари. Аз учуден я попитах:

- Но защо?!?

- В пакетната цена има включена закуска, която Вие не желаете, връщам Ви парите за закуската.

 

Кога ще ги стигнем виетнамците?

[Дани Магелани 20787]

Кога ще ги стигнем италианците:

С Евгения сме ресторант в Пулия. Аз искам да опитам сирене "Бурата".  Няма го в менюто, но ни го осигуряват, за да го опитаме, и то добре аранжирано. Не ни го включват в сметката, защото го няма в менюто, а в магазин същото количество е 4 евро. Оставяме бакшиш към 5 евро. Връщат ни 5 евро специална отстъпка, защото сме им симпатични.

[christuff 6266]

Английския ми е зле-сам съм го учил, а и по принцип нямам слух за чужди езици.Това ме вкарва от време на време в забавни ситуации.

Последната такава беше преди близо 2 месеца в Дубай.След като изхабихме безплатния код от букинг за друго, решихме да си букнем сафари и круиз по Марината от агенцията в хотела.Слизам аз да правя уговорка, но момичето го няма.Пиколото казва, че ще ми я прати като се върне и аз се качвам в стаята ни.Минаха 10 минути и аз все нямам търпение и не ме свърта на едно място и слизам пак да я търся.Девойката все още я нямаше и аз седнах да я чакам във фоаето.След малко тя слиза от асансьора и се лепва точно при мен, за да ми предлага турове.Помислих си,че пиколото й е казал вече и е ходила да ме търси в стаята след като слиза от асансьора.Стана ми интересно и я питах дали идва от стаята.И тук лошия ми английски явно се прояви с пълна сила.Така съм й го извъртял,че момичето рязко стана нервна, изцъкли едни очи и притеснено взе да се оглежда.Опитен в такива ситуации разбрах какво я притеснява и я успокойх, че не искам да ходим в стаята. 

 

Редактирано 22 септември, 2017 от christuff

[zon 24075]

Чудех се в коя тема да разкажа, мислех първо в "Искам да се оплача", после че си е за отделна тема "Да са ви конфискували сиренето и сушеницата на някое ЕС летище след директен полет от София?" Защото на мен ми се случи, по точно на баща ми и майка ми, вчера вечерта на Международното летище в Брюксел.

В Брюксел, не в Сидни.

 

Но сиренето и сушеницата си бяха за нас, въпреки че баща ми е заявил, че са за собствена консумация. Майка ми е казала на два пъти за сушеницата "ноу, ноу дис ис фор май гранддотър", но митничарят е бил непреклонен и предложил "конфискация". Преди това им казал, че може да се налагат и глоби. Баща ми му е казал, че пристигат от София, България, но не. При това положение, баща ми се е съгласил да им предаде продуктите.

 

Но пък киселото зеле е минало без проблеми.

 

За протокола в издаденият документ за конфискация е записано 3кг млечни продукти и 3,5кг месни продукти. Сега тук може да се поспори с митничаря, за двете ролета със шунка и кашкавал, защо са записани към месните продукти, защото са си 50:50 млечни/месни, но да не издребнявам, явно е трудно да изчисли и разпредели грамажа.

 

Стоим и чакаме ние с мъжа ми в залата за пристигащи, и се чудим защо не излизат толкова време. Даже звъним по едно време на мобилният, но изключен.

Появяват се в един момент и казват "взеха ни сирената, ролетата, луканката, сушеницата, филето и сланината" и ни дават документ на нидерландски език. Документа е за конфискация и унищожаване на продукти от животински произход "внос", полет номер, от София, имената на баща ми, килограмите млечни и месни продукти.

 

Чета и подскачам, какъв е този внос, нали пристигат от страна членка на ЕС. Мъжът ми казва, че и той така го разбира вноса. Проверяваме посочените в документа Регламент на ЕС и член, за конфискация и унищожаване на нерегламентирано внесени стоки в ЕС от трети страни.

Започваме да се чудим защо, от Франция, Нидерландия си носим сирене без проблем. Мъжът ми казва, че защото е може би със самолет, но аз му отговарям, че и със самолет сме носили, без проблеми. Вече почвам да си мисля, че вече години, цялата фамилия извършваме незаконен внос на забранени продукти. Мъжът ми казва, че е сигурно нещо ново за самолетите и чекирания багаж и да се прибираме, че стана късно.

 

В колата успокоявам близките, че имам в хладилника един пакет останал 'незаконен внос' сирене и новогодишната баница и подсигурена. Нашите ни/се (само)успокояват, че в Лидъл не може да няма някоя българска сушеница и в Турските магазини в Гент българско сирене, вярно не от тази марка, но все пак нещо, само сланината е проблем.

 

Прибираме се и казвам на дъщеря ми че са ни, свили сиренето и сушениците, и луканките, а тя пита за сланината, можете ли да си представите, и за нея най се беше затъжила.

 

Сядаме да проверим в интернет. На страницата на Митницата летището на Брюксел има само информация за количества на алкохол, тютюн, цигари, чай, кафе и парфюми. За подробности връзка със сайта на Федералното Правителство и за въпроси телефона за връзка с митницата на летището.

Митничарят и за алкохол е питал баща ми, но не е носил и грам. Щях да го заподозря ако беше питал направо за ракия.

 

Почвам да ровя по Регламенти и откривам n°206/2009 относно движението на продукти от животински произход за собствена консумация и за трети лица, но не за търговски цели и не в големи количества. Та накратко, движението между страните членки е свободно и по принцип без ограничения, освен при извънредни и специални случаи. Викам си, да като например наскоро с яйцата в Белгия, нали лежали върху някакви опасни вещества. Търсих после за нещо опасно от България да е временно забранено, но не няма.

 

Продължавам да чета Регламент 206/2009, и освен страните членки 27 към 2009г. Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Исландия, Норвегия, Хърватия и Фарьорски острови също могат да внасят в ЕС в не много големи количества. При това Фарьорските острови моля ви се могат до 10 килограма на човек сирене да внасят. Това сигурно заради специалното им географско наименование, а те без овче сирене на път не тръгват. Направо побеснях, едни по десет кила ще ми внасят без проблем, а на нас ще ни конфискуват българското сирене и луканки и то само по скромните 3кг и 250гр на човек.

 

Сън не ме хвана. И изрових сайтовете на летище Врана, БългерияЕър, Комисията и там същата пише за 206 Регламент.

 

Стигнах до извода, че митничарят си е решил, че България не е в ЕС и затова е приложил съответното законодателство за незаконен внос от страна извън ЕС.

 

Сутринта в 7:00, мъжът ми се обади и говори с началника на (смяна) митницата на летището в Брюксел: кратко излагане на фактите и въпрос продуктите от животински произход и за собствена консумация, свободно ли се движат между страните членки или не, при положителен отговор, защо на тъста му е наложена конфискация на тези продукти. Началникът провери кодовете в документа за конфискация и каза, че не знае защо наложена конфискация. След консултация с колега, чийто разговор мъжът ми чуваше, му отговори защото България е в преходен период на присъединяване и не се прилагали всички правила.

Мъжът ми отговаря, че вече 11 години стават откакто България е страна членка и какви преходни периоди.

 

На мен хем ми е смешно, хем ме яд за сиренето и най вече, че в центъра на центровете са убедени, че България не е страна членка на ЕС, може би не и в Европа, че и конфискации ми правят. Това Шенген, еврозоната, ЕС и Европейска икономическа зона са им все едно.

 

Мъжът ми настоява да му посочи точно законовата база. Началникът накрая си призна, че не знае каква е причината за конфискацията, но ни даде телефон на Главната дирекция на митниците към Федералното правителство, там със сигурност я знаели и да питаме, в 8:00 започвали работа. Мъжът ми тръгна по работа и ми каза, че ще гледа до към 10 да им се обади.

 

Малко след 8 ми се обадиха от митницата на летището в Брюксел, жена, внимателно обяснява и се извинява, че е станала малка грешка и пазят плика (техният си плик) с нашите продукти при пазачът в залата пристигащи и веднага можем да дойдем да си го вземем. О, чудо!

 

Отговарям ѝ, че това не е малка грешка и ситуацията е неприятна и за двете страни, че грешката не е нейна и ѝ благодаря са помощта. Казвам, че мъжът ми утре има работа в Брюксел и тогава, чак може да мине да вземе продуктите и да не ги държи в залата на пристигащи, а някъде на по хладно. Тя ми казва, че месото ще се развали, но обяснявам, че е сухо и сиренето е пакетирано. Каза ми, че ще направи всичко възможно да ги държи на студено място. Може пък да ги сложи в служебния хладилник, надежди.

 

Писах на мъжа ми за станалото чудо. Зарадвах дъщеря ми и нашите с добрата новина. Дъщеря ми пита дали са си казали каква е грешката. Ами не, не дадоха някакво обяснение, не съм и питала, нали ще върнат сиренето и луканките. Майка ми беше заподозряла вчера вечерта, митничаря, че иска да им свие храната, а мъжът ми (фламандец) го заподозря на сутринта в същото. Дъщеря ми и аз го подозирахме в незнание на страните членки.

Дъщеря ми казва, че много не знаят къде се намира България. Лошото е че явно някои не знаят, че е страна членка и не могат да си изпълняват служебните задължения. При това етикетът с кодовете на куфарите беше със съответните зелени ленти, когато полетът е директен или трансфер само между страни членки на ЕС. Това е голямо улеснение, но кой да гледа и мисли.

 

Подозирам, че днес началникът препитва служителите, кои страни са членки на ЕС и кои не.

 

 

[П.Кръстев 9015]

Разбирам, че не всеки може да знае страните членки на ЕС (колкото и смешно да звучи), но да си митничар и да имаш такива сериозни пропуски в знанията е недопустимо. Чул, недочул, че някаква си България е в преходен период за приемане в Шенген и си е помислил, че става въпрос за членство в ЕС.

 

Не мисля, че би искал да ви открадне храната. Ако искаше да си я прибере за него нямаше да ви издаде официален документ за конфискацията.

[Гост]

@zon, браво! Само така - никакво оставяне на магарето в калта... Обаче и аз съм впечатлена от чудото - с митниците нещата са много епек  

 

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

[tch 6271]

преди 1 минута , Гост каза:

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

Тия нямат ли интернет

[Гост]

преди 11 минути , tch каза:

Тия нямат ли интернет

Тук всичко се оправя по телефона  Просто пред мен набраха някого в централата да питат, като оглеждаха подозрително личната ми карта... ххахахахаха

[iaia_mama 14631]

преди 28 минути , zon каза:

Чудех се в коя тема да разкажа, мислех първо в "Искам да се оплача", после че си е за отделна тема "Да са ви конфискували сиренето и сушеницата на някое ЕС летище след директен полет от София?" Защото на мен ми се случи, по точно на баща ми и майка ми, вчера вечерта на Международното летище в Брюксел.

В Брюксел, не в Сидни.

 

Но сиренето и сушеницата си бяха за нас, въпреки че баща ми е заявил, че са за собствена консумация. Майка ми е казала на два пъти за сушеницата "ноу, ноу дис ис фор май гранддотър", но митничарят е бил непреклонен и предложил "конфискация". Преди това им казал, че може да се налагат и глоби. Баща ми му е казал, че пристигат от София, България, но не. При това положение, баща ми се е съгласил да им предаде продуктите.

 

Но пък киселото зеле е минало без проблеми.

 

За протокола в издаденият документ за конфискация е записано 3кг млечни продукти и 3,5кг месни продукти. Сега тук може да се поспори с митничаря, за двете ролета със шунка и кашкавал, защо са записани към месните продукти, защото са си 50:50 млечни/месни, но да не издребнявам, явно е трудно да изчисли и разпредели грамажа.

 

Стоим и чакаме ние с мъжа ми в залата за пристигащи, и се чудим защо не излизат толкова време. Даже звъним по едно време на мобилният, но изключен.

Появяват се в един момент и казват "взеха ни сирената, ролетата, луканката, сушеницата, филето и сланината" и ни дават документ на нидерландски език. Документа е за конфискация и унищожаване на продукти от животински произход "внос", полет номер, от София, имената на баща ми, килограмите млечни и месни продукти.

 

Чета и подскачам, какъв е този внос, нали пристигат от страна членка на ЕС. Мъжът ми казва, че и той така го разбира вноса. Проверяваме посочените в документа Регламент на ЕС и член, за конфискация и унищожаване на нерегламентирано внесени стоки в ЕС от трети страни.

Започваме да се чудим защо, от Франция, Нидерландия си носим сирене без проблем. Мъжът ми казва, че защото е може би със самолет, но аз му отговарям, че и със самолет сме носили, без проблеми. Вече почвам да си мисля, че вече години, цялата фамилия извършваме незаконен внос на забранени продукти. Мъжът ми казва, че е сигурно нещо ново за самолетите и чекирания багаж и да се прибираме, че стана късно.

 

В колата успокоявам близките, че имам в хладилника един пакет останал 'незаконен внос' сирене и новогодишната баница и подсигурена. Нашите ни/се (само)успокояват, че в Лидъл не може да няма някоя българска сушеница и в Турските магазини в Гент българско сирене, вярно не от тази марка, но все пак нещо, само сланината е проблем.

 

Прибираме се и казвам на дъщеря ми че са ни, свили сиренето и сушениците, и луканките, а тя пита за сланината, можете ли да си представите, и за нея най се беше затъжила.

 

Сядаме да проверим в интернет. На страницата на Митницата летището на Брюксел има само информация за количества на алкохол, тютюн, цигари, чай, кафе и парфюми. За подробности връзка със сайта на Федералното Правителство и за въпроси телефона за връзка с митницата на летището.

Митничарят и за алкохол е питал баща ми, но не е носил и грам. Щях да го заподозря ако беше питал направо за ракия.

 

Почвам да ровя по Регламенти и откривам n°206/2009 относно движението на продукти от животински произход за собствена консумация и за трети лица, но не за търговски цели и не в големи количества. Та накратко, движението между страните членки е свободно и по принцип без ограничения, освен при извънредни и специални случаи. Викам си, да като например наскоро с яйцата в Белгия, нали лежали върху някакви опасни вещества. Търсих после за нещо опасно от България да е временно забранено, но не няма.

 

Продължавам да чета Регламент 206/2009, и освен страните членки 27 към 2009г. Швейцария, Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Исландия, Норвегия, Хърватия и Фарьорски острови също могат да внасят в ЕС в не много големи количества. При това Фарьорските острови моля ви се могат до 10 килограма на човек сирене да внасят. Това сигурно заради специалното им географско наименование, а те без овче сирене на път не тръгват. Направо побеснях, едни по десет кила ще ми внасят без проблем, а на нас ще ни конфискуват българското сирене и луканки и то само по скромните 3кг и 250гр на човек.

 

Сън не ме хвана. И изрових сайтовете на летище Врана, БългерияЕър, Комисията и там същата пише за 206 Регламент.

 

Стигнах до извода, че митничарят си е решил, че България не е в ЕС и затова е приложил съответното законодателство за незаконен внос от страна извън ЕС.

 

Сутринта в 7:00, мъжът ми се обади и говори с началника на (смяна) митницата на летището в Брюксел: кратко излагане на фактите и въпрос продуктите от животински произход и за собствена консумация, свободно ли се движат между страните членки или не, при положителен отговор, защо на тъста му е наложена конфискация на тези продукти. Началникът провери кодовете в документа за конфискация и каза, че не знае защо наложена конфискация. След консултация с колега, чийто разговор мъжът ми чуваше, му отговори защото България е в преходен период на присъединяване и не се прилагали всички правила.

Мъжът ми отговаря, че вече 11 години стават откакто България е страна членка и какви преходни периоди.

 

На мен хем ми е смешно, хем ме яд за сиренето и най вече, че в центъра на центровете са убедени, че България не е страна членка на ЕС, може би не и в Европа, че и конфискации ми правят. Това Шенген, еврозоната, ЕС и Европейска икономическа зона са им все едно.

 

Мъжът ми настоява да му посочи точно законовата база. Началникът накрая си призна, че не знае каква е причината за конфискацията, но ни даде телефон на Главната дирекция на митниците към Федералното правителство, там със сигурност я знаели и да питаме, в 8:00 започвали работа. Мъжът ми тръгна по работа и ми каза, че ще гледа до към 10 да им се обади.

 

Малко след 8 ми се обадиха от митницата на летището в Брюксел, жена, внимателно обяснява и се извинява, че е станала малка грешка и пазят плика (техният си плик) с нашите продукти при пазачът в залата пристигащи и веднага можем да дойдем да си го вземем. О, чудо!

 

Отговарям ѝ, че това не е малка грешка и ситуацията е неприятна и за двете страни, че грешката не е нейна и ѝ благодаря са помощта. Казвам, че мъжът ми утре има работа в Брюксел и тогава, чак може да мине да вземе продуктите и да не ги държи в залата на пристигащи, а някъде на по хладно. Тя ми казва, че месото ще се развали, но обяснявам, че е сухо и сиренето е пакетирано. Каза ми, че ще направи всичко възможно да ги държи на студено място. Може пък да ги сложи в служебния хладилник, надежди.

 

Писах на мъжа ми за станалото чудо. Зарадвах дъщеря ми и нашите с добрата новина. Дъщеря ми пита дали са си казали каква е грешката. Ами не, не дадоха някакво обяснение, не съм и питала, нали ще върнат сиренето и луканките. Майка ми беше заподозряла вчера вечерта, митничаря, че иска да им свие храната, а мъжът ми (фламандец) го заподозря на сутринта в същото. Дъщеря ми и аз го подозирахме в незнание на страните членки.

Дъщеря ми казва, че много не знаят къде се намира България. Лошото е че явно някои не знаят, че е страна членка и не могат да си изпълняват служебните задължения. При това етикетът с кодовете на куфарите беше със съответните зелени ленти, когато полетът е директен или трансфер само между страни членки на ЕС. Това е голямо улеснение, но кой да гледа и мисли.

 

Подозирам, че днес началникът препитва служителите, кои страни са членки на ЕС и кои не.

 

 

Е, както е казал чичко Шекспир "Всичко е добро, когато свършва добре." 

[tch 6271]

преди 2 минути , Гост каза:

Тук всичко се оправя по телефона  Просто пред мен набраха някого в централата да питат, като оглеждаха подозрително личната ми карта... ххахахахаха

С дясната ръка трябва да са държали слушалката, а с лявата белезниците, защото поне на новите лични карти най-отгоре пише Европейски Съюз, демек ако България не е в ЕУ, значи правиш и фалшиви документи 
Да не говорим, че ако плъзнат картата през четеца трябва да им излязат нужните данни, съмнявам се същото да се получава с една албанска ЛК.

[zon 24075]

преди 2 минути , Гост каза:

@zon, браво! Само така - никакво оставяне на магарето в калта... Обаче и аз съм впечатлена от чудото - с митниците нещата са много епек  

 

П.П. Аз отдавна претръпнах - на летище Gatwick се изреди половината персонал на авиокомания Monarch да ми гледа личната карта и да звъни до началството някъде в Лондон дали България е член на ЕС... 

Те са любезни винаги. Сега остава и на Шарлероа да ни проверят  но те там са по натренирани май с луканки. Скоро ни проверяваха след полет от Мароко и питаха за продукти от животински произход, но не носехме. Само Марокански сладки и вино, купени от летището.

 

***

 

Преди години (2004) на Гетуик  и аз имах приключения с група колеги, пътувахме служебно по покана на тяхното Министерство, пардон Агенция по безопасност на храните, околната среда и развитие на селските райони. Със служебни визи, издадени със съдействието на Аташето по земеделие към Британското Посолство. Преди това срещи с него и негови колеги в ресторант в София, имахме общи проекти.

 

Та пристигаме на летището и какво от това, че имаме визи, питат всеки един по един какъв го търси в ОК. Аз тичам от гише на гише да освобождавам колеги, и да показвам поканата от тяхната Агенция. При това директорката преди това ми каза, че съм се престаравала да им искам официална покана, не било необходимо.

И нея я освободих, хич не ѝ вярваха без покана черно на бяло, подпис и печат, заверен от Посолството на ОК.

 

Един от колегите след въпрос кой го е поканил и дал отговор Министерството на земеделието на ОК, служителката на граничен контрол му е отговорила уверено: "че те са го закриха това Министерство"  

След епидемията от луда крава,  му бяха сменили името, че хората имали много лоши спомени и да започнат на чисто и да възвърнат доверието.

 

Та ни пуснаха всичките де.

 

 

[Гост]

преди 6 минути , tch каза:

С дясната ръка трябва да са държали слушалката, а с лявата белезниците, защото поне на новите лични карти най-отгоре пише Европейски Съюз, демек ако България не е в ЕУ, значи правиш и фалшиви документи 
Да не говорим, че ако плъзнат картата през четеца трябва да им излязат нужните данни, съмнявам се същото да се получава с една албанска ЛК.

Ми те като престъпник ме гледаха  Просто хората НЕ ЧЕТАТ бе, @tch... 

 

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 

Като каза онази ми ти снажна норвежка - НЕ, и туй то - връщайте се обратно, и направо викна полицаите 

[tch 6271]

преди 2 минути , Гост каза:

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 

Като каза онази ми ти снажна норвежка - НЕ, и туй то - връщайте се обратно, и направо викна полицаите 

На мен миналата година в Германия ми искаха паспорта, но беше късно вечерта и имах да гоня и влак и се сдържах да не кажа: "той не ми е нужен", да видим какво щеше да стане.

[zon 24075]

преди 31 минути , П.Кръстев каза:

Разбирам, че не всеки може да знае страните членки на ЕС (колкото и смешно да звучи), но да си митничар и да имаш такива сериозни пропуски в знанията е недопустимо. Чул, недочул, че някаква си България е в преходен период за приемане в Шенген и си е помислил, че става въпрос за членство в ЕС.

 

Не мисля, че би искал да ви открадне храната. Ако искаше да си я прибере за него нямаше да ви издаде официален документ за конфискацията.

А, за храната съм сигурна, че не си е и помислял. Друга им е нагласата тук, а и имат вътрешен контрол, всичко се записва и има и външни проверки.

 

Освен това и разговорите се записват. Обадиха ми се без мъжът ми да им е давал номерът на домашния ни телефон, от който им се обади преди това. Даже са се разровили и обадили в Главната дирекция преди нас за да разберат каква е грешката. Началникът знаеше, че сме страна членка и се чудеше каква тази работа, и се консултира с колега от там присъединяване и преходен период, явно си беше оправдание. Мъжът ми настоя да му посочи законово основание, длъжни са и от там му даде телефон на Главната дирекция.

 

Митничарят, който е правил проверката е третирал продуктите като внос от страна извън ЕС, това е сигурно.

 

[Фил 68736]

Преди 1 час, Гост каза:

Да не говорим, че през 2012 не искаха да ме пуснат в Норвегия с лична карта, добре че си носех паспорта. 

Не съм посещавал Норвегия, но изглежда, че си искат паспорт - цък

Редактирано 18 декември, 2017 от Фичо