Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[Тони]

Стига де...българите сме си такива, обичаме да генерализираме. Но пък Чудомир си има хубаво произведение по темата. :P

[goldeneyeful]

И аз не мисля, че твоята случка е толкова важна, но намирам за некоректно да се правят генерални обощения на база на спорадични лични наблюдения.  Освен ако не приемем, че същите отговарят на критериите за представителна извадка.

Ми не смятам да се впускам в подробности. Мнението е твое - уважавам, но не споделям. Никъде не съм казала, че е представителна извадка. Затова пише - лично аз.

Редактирано 21 май, 2013 от goldeneyeful

[goldeneyeful]

Това звучи леко съмнително.

Няма да питам дали само си гледала....да не излезе, че задълбаваме

То, това не изключва да са ми пратили снимки. :D

[wilks]

То, това не изключва да са ми пратили снимки. :D

При теб май винаги от някъде изскачат снимки. 

После твърдиш, че не било фетиш... 

[rainbou1]

През 2003 бях в Гърция и на връщане минахме през Солун за разходка. По едно време така ми се приходи до тоалетна, че влязох в първия срещнат ресторант, където имаше ... сватба. Та след облекчението следваше и поздравление на младоженците

[ilkosem]

То, това не изключва да са ми пратили снимки. :D

Тук става все по-интересно! На езика ми е да питам : какви снимки?  :D

[Elena]

Иначе случки бол, ама трябва да ми дойде музата. От почти арест на летище до какво ли още не....

Ние с теб нали имаме някаква бъдеща уговорка за евентуално пътуване, така че разказвай подробно! да съм подготвена :D

[goldeneyeful]

Тук става все по-интересно! На езика ми е да питам : какви снимки?  :D

Ами ужасно пикантни, да ти призная. :D

[goldeneyeful]

Стига де...българите сме си такива, обичаме да генерализираме. Но пък Чудомир си има хубаво произведение по темата. :P

Хайде де, нали за това е темата, да се забавляваме.

[Duke]

1993 г., водя българска група в Швейцария. Отсядаме в Женева, но им предлагам да отскочим и до Лозана с влак. Разхождаме се в Лозана и в един момент влизаме в някакъв градски парк. Да напомня, годината е 1993 г., това обяснява (или поне ми се иска да обясни) последвалите събития. На входа на парка има механични автомати за найлонови торбички. Знаете, от онези за кучешки екскременти, с нарисувано кучешко а*о на тях. Българската група спира като под команда пред автомата и започва бясно "източване" на наличностите. За какво им бяха тези пликчета с кучешко а*о, предполагам мнозина от вас се чудят? Голяма част от групата пъхна в тези пликчета останалите наличности от български сандвичи, правени преди повече от седмица...

 

Знам, знам, втори пример с българи в чужбина, ама за жалост доста такива спомени през годините съм натрупал...

[goldeneyeful]

Преди много готини, едно пътуване до морето с АН 24.  :D Времето беше доста променливо, попаднахме на силна турболенция и след силен трясък, незнайно как, стюардесата се заключи в пилотската кабина. :D  Идея нямам какво са правили отвътре, но почти половин самолет стана да помага от салона. В крайна сметка се пребориха, но стюардесата изглеждаше бая изстрадала. :D  

[Тони]

Еми при тая си бях сама и ме изпращаха приятели на летището в Мелбърн. Преди тръгване вечерта обаче една приятелка там решила да ми купи подарък и ми носи една раница. За да я зарадвам реших да си сложа ръчния в нея, но тъй като беше последна вечер и имаше много приказки, пък и леко тъжно, че се разделяме метнах вътре един кат дрехи за из път, че предстояха доста часове летене.

Та на входа си предадох чинно телефона с Ау номер, и набързо си влязох, че ужасно мразя сбогуванията.

Мотам се аз по лентата, хвърлям раницата и си чакам да излезе, но нещо се бави. Пристига при мен една жена от тия по сигурността и ми пита- г-жо, тази раница ваша ли е и ми я сочи. Аз казвам да. Ами вътре има 6 ножа. -Каквоооо? Какви ножове бе, нищо нямам? -Тогава ще се наложи да я пуснем пак.- Ами добре, няма проблем.

След минута пристига пак.- Има 6 ножа и един тирбушон!-Ама как бе, нищо нямам. -Ще се наложи да я отворим. -Ми ок.

Отварям аз при дрехите, нищо. Обаче отпред един малък джоб. Отварям него- шок и ужас!-6вилици,6 ножа и тирбушон! При което почвам да се хиля налудничаво. Оная ме гледа странно. -Вие за къде пътуватЕ?- За Катар /още по-странен поглед/...

Ами ще трябва сега да дойдете с мен и да минете през детектор за взривни материали, а тези неща ще трябва да ги изхвърлим.

Проблема при мен е, че в такива ситуации много ми е смешно и хората малко се ошашкват явно, тъй като не е много нормално  поведение. Както и да е, поразпитаха ме малко, обясних им, че наистина не съм знаела за тези неща, как се е случило, минах там някакви допълнителни проверки с едни детектори като пръчки по тялото и си ме качиха на самолета. :D

[goldeneyeful]

Пак на летището  :D. Минавам скенера, преди това чинно съм се събула, тъй като обувките ми бяха на платформа, което наложи последното действие. :D  Пред мен хора, някои от тях също събути. Всичко точно, чакам си чантата да излезе, да ама ми няма обувките. :D Потресаваща гледка - аз, един митнически служител и една дама (не разбрах от кое звено беше) като отвръзани тичаме в салона (всичко е за секунди), за да си намеря обувките. Намерих ги, в ръцете на възрастна жена. :D  :D  :D

[Zaro]

Преди много готини, едно пътуване до морето с АН 24.  :D Времето беше доста променливо, попаднахме на силна турболенция и след силен трясък, незнайно как, стюардесата се заключи в пилотската кабина. :D  Идея нямам какво са правили отвътре, но почти половин самолет стана да помага от салона. В крайна сметка се пребориха, но стюардесата изглеждаше бая изстрадала. :D  

 

Сигурно е получила бележка от пилота 

[Тони]

2. Полет, Италия. По време на полета, получавам бележка със следното съдържание: "Еди кой си, телефонен номер еди кой си, пилот, обади ми се, ще те чакам".

 

 

 

Бележка не, но по време на полет съм получавала изпратена по стюардесата визитка с надпис отзад- ..........., пази се в Ау. Още си я пазя хихи.

[Фил]

Eййййййй, тия пилоти големи свалячи :D

 

Използвам повода, че искам да попитам от няколко дни:

 

Дали има пилот(и), ама не в самолета, а във форума?

Респективно стюардеси дали има?

[goldeneyeful]

Сигурно е получила бележка от пилота 

Ти се майтапиш, но да ти кажа честно, никак не беше смешно. Ситуацията си беше сериозна. Масичките почнаха да се отварят на седалките, така тресеше. Зловещо!

[goldeneyeful]

Бележка не, но по време на полет съм получавала изпратена по стюардесата визитка с надпис отзад- ..........., пази се в Ау. Още си я пазя хихи.

Не пазя, смотах я набързо.  :D Бях тогава в компанията на мъжа ми, на когото не убегна втренчения поглед на пилота. :D Екипажът беше съставен от българи. Бегло си спомням, че беше някакво парче от пощенски плик.

Редактирано 22 май, 2013 от goldeneyeful

[goldeneyeful]

Сватба, Сиена площада. Антична, скъпа кола - кабрио. Булката - стилна, издържана. Малдоженецът - във фрак. Запътват се към двуместното возило. Той й отваря вратата, застанал зад нея. Звук, като на разпран парцал - роклята на младоженката виси от д-то надолу, голям процеп. :D В този момент, ям най-вкусния сладолед на света, при което от устата ми изригва вулкан от сладкото удоволствие. Всички около мен са окъпани. Пред мен всичко става в бял цвят, лепнещо и приятно ухаещо на ванилия. Мъжът ми е спек и гледа сурово. :D Аз съм припаднала вече, смехът ми се чува доста далеч. Вече всички се смеем, аз порядъчно омазана по лицето и дрехите, другите от компанията -  и те, благодарение на мен. Карикатура! :D

Редактирано 22 май, 2013 от goldeneyeful

[Zaro]

Сещам се за една друга случка, която не е смешна, ами е показателна. Това беше по времето, когато нашата преса за пореден път гърмеше колко били гадни византийските полицаи и незаслужено глобявали съвестните български шофьори. 

Връщаме се от Лефкада (който не го знае - остров в Йонийско море), и решавам да хвана някакъв по-пряк път, но не съм съвсем сигурен. 

 

Гледам пред мен един полицай на мотор спрял някаква кола и пише ли пише усърдно нещо на един лист. Спирам, пускам аварийните, тръгвам с пътната карта към него. В момента, в който той ме видя, заряза глобения, насочи се към мен и на много добър английски каза: "Добър ден, господине, с какво мога да ви помогна". 

Моя милост, успя да превъзмогне изненадата, и да обясни накъде съм тръгнал. Човекът ми обясни, след ми даде знак да се кача в колата, застана по средата на пътя, спря движението и ми даде знак да направя най-забранения обратен завой и ми пожела приятен път. 

 

Аз пък се замислих, кога ли на чужденец ще му се случи това в България. 

[goldeneyeful]

Супермаркет, Германия. Наредени огромни купчини от плодове. Търся вода да си купя и зяпам дали един фреш да не удря. Периферното ми зрение улява бързо приближващ се обект към мен. Инстинктивно се отдръпвам  :D , да му направя път  :D , а той неволно се забива в купчината и тя рухва. Въобще не подозирах, че този човек се е спънал в нещо и е полетял.  Какво ли щеше да стане, ако не бях реагирала овреме да се мръдна от траекторията му.

Редактирано 22 май, 2013 от goldeneyeful

[wilks]

За какво им бяха тези пликчета с кучешко а*о, предполагам мнозина от вас се чудят

Сори човек, ама така както си го написал, излиза че тези пликчета са били направо готови и вече пълни с ако като са ги прибирали

Предполагам, че сигурно неволно си объркал съюза при писане, но като си представя картинката на пълни пликчета, е доста забавно

 

 

 за да си намеря обувките. Намерих ги, в ръцете на възрастна жена.  :D   :D   :D

 

За свита чанта с продукти, оставена на входа на магазин, съм чувал. Ама колко зле трябва да си, че да вземеш обувките на човек от скенера на летище.    И как се предполага, че този човек след това ще довърши пътуването си ...по чорапки  :D

[Duke]

Абе, надявам се, стана ясно в крайна сметка за какво става дума...

[tonik]

Тази случка може да бъде потвърдена от stenk, който също беше на въпросното събитие и може би е осъзнал какво стана.

 

Та отиваме на мач в Албания. Влизаме на стадиона и зачакваме мача. И изведнъж от уредбата на стадиона почват да говорят нещо... Следва кратка пауза и после.... после тонколоните почват да гърмят.. а от тях... наш КОНДЬО!

В този момент погледът ми се устремява към официалната ложа, където няколко човека стават и почват да мятат бесни кючеци, с чупките в кръста и всичко както си трябва, за радост на околните...

Тези от нашата група, които всъщност разбрахме какво се случва, направо онемяхме...

 

Едва по-късно научих, че всъщност фолк-певецът Кондьо е нещо като мегазвезда в Албания...   Нещо като Джъстин Бийбър (да кажем)... :D

 

Да се чуди човек каква култура развихме в България, че и даже я изнасяме в чужбина...

[гост]

 

 

Едва по-късно научих, че всъщност фолк-певецът Кондьо е нещо като мегазвезда в Албания...   Нещо като Джъстин Бийбър (да кажем)... :D

 

Да се чуди човек каква култура развихме в България, че и даже я изнасяме в чужбина...

Да ти кажа честно, предпочитам Кондьо пред Джъстийн Бийбър!  А и американците са заляли света с продукция "а ла Кондьо", що пък ние да не се пробваме?!

Нали за това е борбътъ: да настигаме американците!