Разкажете интересна случка по време на пътешествие

[stanimir 34931]

Не сме единствените черни овце. Виждал съм подобно поведение и от чужденци особено южняци , но при нас е по-масово.

Англичаните пък честичко се опитват да минат с огромен ръчен багаж и следват скандали на бординг

На този полет върнаха българин който се беше понесъл с наистина огромен сак който нямаше да мине и за голям ръчен. Нямаше как да го пререди и не ми е ясно точно накъде тръгна буквално пет минути преди да приключи бординга. Аз бях сред десетината последни и не го видях да се качва в салона ???

[Alexander 30867]

Наблюдавала съм с интерес други западни нации,наи-често испанци.Минути преди отваряне на гейта са в стройна редица.Често служител минава по-продължение на опашката,да провери личните документи,което спестява време.Всеки сяда на първото свободно място,без да се суети и без да избира,като прилежно си прибира багажа.Излизането от самолета, обикновенно през предния изход,също става бързо,без бутане,нервничене.Предлагат помощ, да ти свалят багажа.

 

Всичко това е плод на добро възпитание и най-вече  развита култура на пътуване.Осъзнали са, че спазването на простички правила и съобразяването с другия, улеснява целия процес.Аз съм оптимист и вярвам,че с времето и ние ще развием такава.Все пак,да не забравяме ,че пътуваме свободно едва от 2007.

Да не забравяме, че точно испанците се редят в стройна редичка на влизане в градският автобус през предната врата.

[iMari 24408]

Да не забравяме, че точно испанците се редят в стройна редичка на влизане в градският автобус през предната врата.

А най ме умилява,че шофьора поздравявя всеки Толкова много хора,всеки ден.

А в Англия шофьорът казва и довиждане.Да,за такива културни различия си говорим

Май,съвсем се отклонихме от темата.

 

Не сме единствените черни овце. Виждал съм подобно поведение и от чужденци особено южняци , но при нас е по-масово.

Англичаните пък честичко се опитват да минат с огромен ръчен багаж и следват скандали на бординг

На този полет върнаха българин който се беше понесъл с наистина огромен сак който нямаше да мине и за голям ръчен. Нямаше как да го пререди и не ми е ясно точно накъде тръгна буквално пет минути преди да приключи бординга. Аз бях сред десетината последни и не го видях да се качва в салона ???

Да,така е,не всички са за пример.Но на нас ни пречи,най-вече това чуство-"да не се минем"

[П.Кръстев 9000]

И аз да се включа с две истории:

 

USA, 2013 година, по път от Niagara Falls за Boston. Аз и един приятел пътуваме с колата, която сме наели. Естествено по американските магистрали е малко досадно да се кара с 65 мили, затова аз карах с 80-90. Както се движехме, в далечината мернах една патрулка, спряла в нещо като горичка. Веднага намалих и се прибрах зад една цистерна. Преминахме покрай патрулката, при което тя тръгна след нас, но без да пуска бурканите. Така се движехме може би около 1-2 минути, след това включи бурканите и ние отбихме в страни. От филмите и от това, което съм чел в интернет, знам че трябва да си държа ръцете на видимо място и т.н. Приближава се полицая (типичен американски шериф :D с идеално кръглата шапка и очила). Каза ни че ни е видял с превишена скорост и като сме го видяли сме се прибрали зад цистерната. Поиска ми паспорт и книжка и се върна в колата си. След около 5 минути се върна при нас, върна ми документите и каза, че този път ни пуска без глоба, но сме вкарани в системата и ако ни спрат отново ще има последствия :D     Определено сега това си го спомням като едно интересно изживяване, даже успяхме да направим и снимка на патрулакта зад нас, за спомен :D

 

Будапеща, 2008 година.  Една от първите екскурзии с приятелката ми, бяхме 10-11 клас с автобустна екскурзия Виена-Будапеща-Братислава по Коледа. Тъкмо тръгвахме за България и спряхме на една бензиностанция на околовърстното на Будапеща. Беше страх да си оставяме раницата в автобуса, т.к. в нея имаше камера, фотоапарат, 2 телефона, 200 евро и личните ни карти, та затова я свалихме с нас на бензиностанцията. (Тук е важно да спомена, че преди да тръгнем се чудехме дали да сложим и паспортите в раницата, но реших да си ги оставя в якето).
Хапнахме, почивахме, качваме се ние в автобуса и продължаваме. След около 40-50 км приятелакта ми казва: "Подай ми носните кърпички от раницата". Опааа - раницата я няма. Изпадаме в паника и почваме да търсим навсякъде в автобуса,  но я няма - забравили сме я на бензиностанцията 40-50 км назад. Казваме на шофьорите и спираме на едно ОМВ. 

Започваме да разпитваме дали някой говори английски, евентуално да ни помогне по някакъв начин. Единствения англоговорящ (силно казано) беше  чистача, Петер. След много разговори, разбиране с жестове и т.н. се разбираме той да ни закара с колата му до въпросната бензиностанция. Водача на екскурзията се съгласява да дойде с нас. Тръгваме през един сняг (около 30-40 см), през едни села, които са извън магистралата. По време на пътя на този колата му гаснеше, почти не се разбирахме защото английският му беше уникален, абе направо ужас. След около час и половина влязохме в Будапеща и попаднахме в някакво зверско задръстване, в което стояхме над 1 час. През цялото това време целия автобус от екскурзията ни чака на ОМВ-то. Толкова гадно се чувствахме и беше такова мазало, че накрая му казах "карай ни към ОМВ-то, няма да го бъде".  Закара ни той отново на ОМВ, всички ни бяха чакали около 4-5 часа вече.  Тъкмо стигнахме и изведнъж Петер се сети, че може би има някаква позната от бензиностанцията. Свърза се по някакъв начин с нея, установи се, че раницата ни е там. Каза ни, оставете си адреса и ще ви я изпратя с express mail. Нямахме избор, оставихме му адрес, разменихме си телефоните и си тръгнахме. Няма да споменавам тези от автобуса как ни гледаха като се върнахме и как преминаха 750-те оставащи километра до София.

След 3-4 дни се чух с Петер, каза че раницата е при него и ще я изпрати - така и стана. Човека ни изпрати раницата и пристигна с абсолютно всичко в нея, телефони, камери, фотоапарат,  фактура с това колко пари е струвало изпращането (90 евро с някаква бърза поща - изобщо не ме интересуваше) и останалите 110 евро, от които е бил взел за да плати.

ЕВАЛА ! - faith in humanity restored ! Изобщо не очаквах, че един чистач в Унгария ще ни върне раницата с толкова много ценни неща вътре, от тогава съм с много добро впечатление за унгарците като тяло. Ходихме още няколко пъти и винаги ми идват едни интересни спомени от тази случка. Сега се смеем, но тогава просто ни се плачеше. :D

Редактирано 22 март, 2015 от П.Кръстев

[Alexander 30867]

През далечната 2002 година пътувах с автобус от Мадрид към Барселона, това ми беше и първо посещение на Барселона а целта беше да гледам и Формула 1. Бяхме аз и две момичета, едното след това ми стана жена, но това е друга тема.

Пътуването беше през нощта, навлязохме сутринта в Барселона.

Спира автобуса на някаква автогара в града и гледам хората започват да слизат. Не помня защо и как решихме, но слязохме и ние, а багажа остана в автобуса. Завъртяхме се за няколко минути наоколо, май ходихме до тоалетна и какво да видим, автобуса си замина..Брех, ами сега, нямаме нищо, паспорти, билети, бажаг, само портмонето моето в мен, аз все още почти не знаех нищо от  испанския.

Веднага хващаме едно такси и някак си му казахме да кара към другата автогара. Стигаме някаква друга автогара и гледам много автобуси подобни на нашия..Повечето бяха с отворени врати, сетих се, че някакво дете изсипа голямо количество пуканки на пътеката в нашия автобус. Та започвам да бягам и да се качвам във всеки един и да гледам дали има пуканки на пътеката между седалките. След 4-5 опита  се качвам на поредния и чудо, гледам пуканките, отивам до седлаките където бяхме ние и гледам как  багажа ни чака! Голям зор видях, но всичко имаше щастлив край.

 

Втори случай, преди 5-6 години. Ходихме до Тенерифе и дойде ред да се прибираме към Мадрид.

Понеже аз обичам автомобили, картинг и други подобни, винаги където ходя и видя картинг, карам. В Тенерифе бяхме слязли в южната част и щяхме да се качваме нагоре, към северното летище, за да хващаме самолета. Тъкмо тръгваме и гледам табели за картинг, оо ще карам, правя сметка, че има време. Загубих 10-15 мин да търсим пистата, след това още 10-15 да карам и накрая с доста страх, че може да изтървем самолета тръгваме да караме към летището. За нещастие хващаме лекоз адръстване преди столицата и нервите са покачват допълнително. Най-накрая стигаме до летището оставаха 40мин мисля, а ние имахме два големи куфара. Хвърлям колата и бягаме към гишетата. Гледам на кореспондиращото ни гише, само персонал, стигаме даваме билетите, но жената ни казва, че сме закъсняли. Ако сме искали имало време да хванем полета без големия багаж.

Аз в паниката си, решавам, че ще хвърлим по-маловажните неща и ще се качваме. Докато се бутаме и се чудим, минаха още 5 минути. През това време тя ни обяви, че вече и без багаж не може да се качим. Направо ми призля, бяхме общо 5 човека, които заради мен изтърват самолета. Като върна лентата назад, ме е яд, как не останах аз с двата големи куфара и да влзязат другите, а аз след това щях да си взема нов билет. По това време нямаше много евтини билети, а като обиколих всикчи фирми след като изртървах полета, платих 750евро за 5 билета с 2 куфара и това беше най-евтиното. Полета беше след 1-2 часа, вариант за оставане за следващ ден нямаше, та това каране на картинг ми излезе златно.

[Фил 68659]

ЕВАЛА ! - faith in humanity restored ! Изобщо не очаквах, че един чистач в Унгария ще ни върне раницата с толкова много ценни неща вътре, от тогава съм с много добро впечатление за унгарците като тяло.

Все пак, повечето хора на тоя свят са си нормални, свестни хора. А лошите са изключение, Така си мисля...

Разбира се, с всички нюанси на сивото (повече от 50 ) между двете крайни категории.

И впрочем - това, че някой е чистач, въобще не значи, че трябва да е кофти човек.

[AlexandraKo 116622]

Аз си живея с мисълта, че хората са добри. Опитвам се и аз да съм такава. Защото в живота си съм имала много тежки моменти, когато съм получавала огромна помощ от напълно непознати хора. Даже, когато срещна някой кисел или нафукан екземпляр, кротичко и с усмивка го обезоръжавам ;)

Сегих се и за друга интересна случка:

Ще летим Сеул-Токио. Останала ни е една бутилка Макколи / корейското оризово вино, дето много ни хареса/. Полетът ни е обеден и решаваме, че ще си я вземем с нас, на летището ще хапнем и ще си я изпием. Да, ама като я отварям, подобно на шампанско, понеже виното е малко газирано, оливам всичко около мен. Сраааам, всичко блести от чистота и изведнъж - локва. :lol: Не мога да демонстрирам изненадата на чистачката, като я помолих за мопа/ тя опули очи, нищо не разбра/ и го взех от ръцете и. Ама си умих и очистих всичко. Имам доказателство:

 

 

 

 

Редактирано 23 март, 2015 от AlexandraKo

[Sju 3415]

Разказът на П.Кръстев ме подсети за един приятел, който от дете живее в Щатите, но българското в него често се пробужда Кара си той по пътя и вижда някаква патрулка на отсрещната страна и решава, че ще премигне с фаровете на следващия, който срещне, за да го предупреди. Тъмно е, вижда прииждащата кола и мигва с фаровете, при което онзи отреща се оказва друга патрулка, която моментално включва бурканите и го кара да отбие. Явно не си е показал ръцете, защото случката претърпява развитие, в което той е проснат на предния капак и на косъм от арест.

[П.Кръстев 9000]

Все пак, повечето хора на тоя свят са си нормални, свестни хора. А лошите са изключение, Така си мисля...

Разбира се, с всички нюанси на сивото (повече от 50 ) между двете крайни категории.

И впрочем - това, че някой е чистач, въобще не значи, че трябва да е кофти човек.

 

Изобщо не съм казал, че ще е кофти човек, защото е чистач. Изненадващото в случая беше, че човекът на възможно най-ниската позиция беше единствения, който знаеше чужд език. Викахме включително и "началник смяната" или "мениджър" или не знам как точно се води и тя също не знаеше английски. Не съм казал, че ще е кофти човек, защото е работи като чистач. 

Освен това, човекът като чистач, вероятно е взимал малка заплата, но въпреки това реши да ни върне всичко. Със сигурност 200 евро + стойността на останлите неща би му били от полза. 

 

П.С. Забравих да спомена, след като си получихме нещата му купихме някакви подаръчета от България и му ги изпратихме на адреса, който беше посочил като негов в разписката. От тогава не съм имал контакт с него, надявам се да ги е получил. Няколко пъти съм минавал през Будапеща с кола от тогава и съм спирал на въпросното ОМВ и съм питал за него, но персонала не се сещаше за кой питам, явно е напуснал.

Редактирано 23 март, 2015 от П.Кръстев

[Яничка 22694]

Като стана дума за автобуси, подсетихте ме как преди години на път за карнавала във Венеция, на една от пиш паузите, около автобуса се завъртява улично куче, но хъски. Личеше си, че някога е било домашно, ако не беше толкова мръсно, милото, би било много красиво. Някой от групата взе да му се радва, ние също и по едно време, милото животинче взе, че се качи в автобуса и седна на нашите места. А то си беше доста мръсничко, а и не искаше да си ходи. Накрая го излъгахме и освободихме седалките, но се оказа, че яко са се вмирисали. После всички ни гледаха на кръв, защото до следващата спирка автобусът вонеше и после едвам се изчистиха седалките...

[Яничка 22694]

Като ходя на масаж, където и да е, не само по света, не обичам да говоря с масажистката, защото съм отишла да релаксирам. Наскоро обаче, когато ходихме на тайландски масаж в Банкок с една позната, нямаше как да не чуя разговора между нея и масажистката. Онази я пита откъде сме, а тя казва, че сме от България. Онази мълчи, мълчи и след малко казва: "А колко време се пътува със самолет от Колумбия за Тайланд?" После трябваше да и разясняваме, че Колумбия и България нямат нищо общо и кое къде се намира на картата...

[Topfly 26994]

След като прочетох темата си помислих следното:

 

[Десислава 41]

Веднага се включвам с 2 истории

Октомври 2012, Текирова Турция, почивка тип ол инклузив (първата и последната). Сутринта ставаме и отиваме на закуска. Мъжа ми решава че иска да хапне сварени яйца и грабва първите които вижда. Готвачът малко странно го изгледал, ама нищо не му казал. Сяда на масата и следва коронния номер с чупенето на яйцето в челото... и то се размазва по цялото му лице защото е сурово    Много се смях. За малко да падна от стола. А то реално имало сварени яйца, само че на друго място, но моя човек взел от тези на готвачите, с които приготвят омлети и т.н.

Септември 2013, запътили сме се към Будва (Черна гора) и пътя ни минава през Сърбия. Рано сутринта, към 6 часа, аз съм зад волана и след много стискане решавам че спирам на следващата отбивка да се освежа. Излизаме с мъжа ми, аз като жена си харесах едни храсталаци в нещо като дол. Връщам се след малко и го гледам държи един модерен кантар и го слага на земята!?!

Аз: Данчо, какво е това?

Той: Кантар, не виждаш ли?

Аз: Виждам! От къде се взе?

Той: Ами беше на онзи камък там. (Качва се на кантара) Ха, дори и работи! Искаш ли да се претеглиш?

Аз: Не мерси!

Огледахме се, нямаше никой наоколо, прибрахме кантара в багажника и сега служи на родителите ми 

[Duke 16829]

Твоите "2 истории" са по-подходящи за една друга тема, която разисквахме наскоро...

[captain_oveur 10470]

Твоите "2 истории" са по-подходящи за една друга тема, която разисквахме наскоро...

 

Сега пък аз едва не паднах от стола от смях :D :D :D

[мая 749]

Една доста скорошна случка от мен - тази зима в Исландия. Прекарали сме вечерта на бунгала до които се стига по едно стръмно пътче - не повече от 50 метра дължина. На сутринта е заледено и не можем да излезем. Помолихме собственичката да дойде и да хвърли малко сол/ пясък но тя реши че проблема е в шофьора, а не в пътя и се качи за да 'изкара колата защото е свикнала'. Като за начало се опита да тръгне няколко пъти на ръчна... както и да е накрая успя. Еми както се очакваше колата стигна пак до никъде. Женицата обърна и подкара нанякъде като ни остави да чакаме. След няколко минути се връща ...ПЕШ.. Направо ни прескочи сърцето - На въпроса - а къде е колата? тя спокойно каза - Ей там я паркирах.

-А защо не я върна? - Ами сега ще се обадя да ви издърпат....

Колата ни беше 'паркирана' в една пряспа Последва физ зарядка 1 час - копаене на сняг с гребло и търмък поради липса на лопата след което ни издърпаха слава богу без да си оставим броните в снега.

[Десислава 41]

Твоите "2 истории" са по-подходящи за една друга тема, която разисквахме наскоро...

Коя е темата?

Ако смятате че написаното от мен е по-удачно да е там, го преместете 

[Menada 38]

Преди няколко години тогавашното гадже ме заведе в Париж за рождения ден. Качваме се ние на Монмартър - красота. Сядаме на пейчица сред зеленина и с изглед. А ние сме подготвени. Взели сме си от супермаркета вино, сиренца, месца и, по френски предвидливо, пластмасови чаши за шампанско, пак от магазина. Абе, студентска му работа, ама романтична . На съседната пейка сядат едни такива същите като нас - с найлоновата торбичка, с мезенца и вино. Да, ама нашето вино с капачка, тяхното с тапа. А сега де! Въртяха се, кумиха се, страшно разочаровани. Стана ми мило, викам им, ето от нашето. Грейнаха, благодариха ни и си сипаха в абсолютно същите пластмасови чашки. И всеки от където е.  

[macf1an 12073]

Въртяха се, кумиха се, страшно разочаровани.

Аматьори

[Menada 38]

Аматьори

 

Къде съм била досега?! :D

[Mary 58390]

Аматьори

Якооо, веднага го показвам на мъж ми, че веднъж имаше страхотно затруднение с отварянето на една бутилка в Рим.

[Фил 68659]

Преди няколко години тогавашното гадже ме заведе в Париж за рождения ден. Качваме се ние на Монмартър - красота. Сядаме на пейчица сред зеленина и с изглед. А ние сме подготвени. Взели сме си от супермаркета вино, сиренца, месца и, по френски предвидливо, пластмасови чаши за шампанско, пак от магазина. Абе, студентска му работа, ама романтична . На съседната пейка сядат едни такива същите като нас - с найлоновата торбичка, с мезенца и вино. Да, ама нашето вино с капачка, тяхното с тапа. А сега де! Въртяха се, кумиха се, страшно разочаровани. Стана ми мило, викам им, ето от нашето. Грейнаха, благодариха ни и си сипаха в абсолютно същите пластмасови чашки. И всеки от където е.

Ти ме върна в моите студентски години

На един стаж във Франция и с колегата-състудент отнякъде бяхме докопали една пачка с талони за пица "купаваш една - получаваш две" и ритуала беше - минава се през супера за бутилка вино, пластмасови чашки, после през пицарията да си вземем двете пици на цената на една и после на полянките в кампуса - кеф.

По-едно време тия от пицарията взеха да ни гледат малко кисело с тия талони почти всеки ден - абе нещо като в "Черния обелиск" купоните, ако се сещате.

Та  много готина беше тая схема

(е, не и чак романтична де, щото с колегата все пак не бяхме гаджета )

Редактирано 14 май, 2015 от Фичо

[Topfly 26994]

Аматьори

 

Страхотно! Сега ако ми намериш и видео как се отваря консерва Русенско варено без отварачка ще те призная за велик

[macf1an 12073]

Страхотно! Сега ако ми намериш и видео как се отваря консерва Русенско варено без отварачка ще те призная за велик

[Гост]

Аматьори

 

Пак изкърти мивките! :D Благодаряяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя