Тема за рок/блус музика и производни - класически рок, арт, прог, хард, хеви, метъл, ню-уейв, алтърнатив...

[bad kid]

Със сигурност е един от големите им хитове. През 2005-та концертите започваха и свършваха с нея. Не знам дали има друга песен, която да са изпълнявали два пъти на вечер.

[Branko]

Самата Вертиго има и няколко награди Грами и е доста рок така да го кажа. На мен лично ми харесва. А сингъла  имаше бая успех и много продадени копия

[Duke]

Ужасна е за мен! Нищо общо с Ю2. Също така е началото на края в творчеството на групата. Това беше първият определено слаб техен албум след който така и не успяха да намерят себе си. Новите два макси-сингъла съдържат и добри неща, но като цяло отново не могат да се сравняват с класическите творби на Ю2. В този смисъл нямам особено големи очаквания към новия албум, но естествено вече имам приордър за бокс сета...

[Branko]

Песента е всепризната и харесвана, както и ефективна и енергична концертна песен

Сингъла е достигнал голям успех в продажби

А албума още по голям , включително и незнам колко Грамита имаше

Но всеки има вкус

[bad kid]

Даже и Грами 'албум на годината' взе.

 

За новия (двете песни) не още какво мисля. Подозирам, че тая латино тема ще ги отведе на плажа в Рио да бият рекорди по посещаемост.

 

 

[Duke]

Докато сме на тема U2 и 50-годишнината им, ето и моето предложение за техен албум и съответното му място в един мой музикален проект отпреди десетина години:

 

„Top 100 на албумите, които всеки трябва да чуе поне веднъж в живота си“

11. U2 – The Joshua Tree – 1987

Сухата статистика определя „американския“ The Joshua Tree на ирландците U2 за един от най-значимите и влиятелни албуми в историята на рок музиката. Още при излизането си през 1987 г. албумът оглавява класациите в повече от 20 страни, а към днешна дата е реализирал продажби от над 25 милиона екземпляра в цял свят, The Joshua Tree е наистина много специален албум не само за почитателите на U2. Плочата 
излиза две години и половина след може би най-артистичния албум в кариерата на ирландците The Unforgettable Fire. Честно да си призная именно The Unforgettable Fire е моят най-любим албум на U2 и дълго време се колебаех дали да не включа него в настоящия проект, но все пак в името на обективността трябва да призна, че мястото на The Joshua Tree тук не подлежи на каквато и да е дискусия.

Америка като символ на свободата и сбъднатите мечти има особена притегателна сила за ирландците от векове. Затова не е изненада, че дъблинчаните Bono (вокали), The 
Edge (китари), Adam Clayton (бас) и Larry Mullen Jr. (барабани) още в началото на кариерата си концентрират активно в САЩ и ежегодно прекарват по няколко месеца там. Така по един естествен път се ражда идеята за „американския“ албум на U2. В неговата основа е разочарованието на Bono и Co. от „действителната“ Америка, която 
се оказва твърде далеч от ореола на „мечтаната“ Америка. Албумът отново е продуциран от Daniel Lanois и Bryan Eno, които продуцират и предишния The Unforgettable Fire и продължават да играят основна роля за успеха на групата. Музикално творбата е изградена върху основите на традиционната американска и ирландска музика и неслучайно в нея могат да се усетят влияния, както от творчеството на Bob Dylan, така и от това на Van Morrison. The Joshua Tree стартира с кинематографичната Where the Streets Have No Name. След дълга ембиънт интродукция, специфичният глас на Bono и „раздрънканата“ китара на The Edge започват да изгражда гръбнакът на една от смело мога да кажа най-великите откриващи композиции в историята на рок музиката. The Edge записва демото на Where the Streets Have No Name в опит да създаде ултимативната от гледна точка на всеки един фен на U2 концертна композиция и действително по време на всеки концерт на групата, нейното изпълнение съвпада с един от пиковите моменти по време на шоуто. Следва госпълът I Still Haven’t Found What I’m Looking For, който моментално се превръща в една от най-разпознаваемите и обичани от публиката песни от репертоара 
на U2. Същото може да се каже и за баладата With or Without You достигнала до първо място в американската класация. Ако дотук The Joshua Tree ни предлага лесно смилаеми и бързо запомнящи се хитове е време да се потопим и в сериозната част от музиката на U2 и това се случва в превъзходната Bullet the Blue Sky. Композицията се 
ражда по време на 20 минутен джем сешън, най-вече благодарение на умелия микс създаден от Dave Meegan (години по-късно с основна заслуга за новия звук на marillion), който има желание да придаде Led Zeppelin-ско звучене на барабаните на Larry Mullen Jr. Въздействащата фолк рок акустична балада Running to Stand Hill затваря първата страна на плочата.

 

Протестната Red Hill Mining Town, посветена на решението на правителството на Маргарет Тачър да затвори голяма част от въглищните мини във Великобритания, открива втората страна на The Joshua Tree. Класически рок ориентираната In God’s Country е записана в дъблинското мазе на The Edge, но е инспирирана от Статуята на 
Свободата, а в нейния текст САЩ са сравнени от Bono с „пустинна роза“. Впрочем, пустинята играе важна роля в целия албум и служи за кинематографичен фон на 
повествованието. Блус-кънтри рок импровизацията Trip Through Your Wires е безспорно един от скритите бисери на The Joshua Tree, а изпълнението на хармоника от страна на Bono е забележително. One Tree Hill също остава извън светлината на прожектора, но поне според мен не отстъпва по нищо на големите хитове. Посветена на трагично загиналия новозеландски приятел на Bono и същевременно роуди на групата Greg Carroll, тази уърлд мюзик композиция е кръстена на името на свещения за маорите вулканичен връх край Оукланд, Нова Зеландия. Exit е създадена по време на джем сешън на групата, буквално в последния ден от записите на The Joshua Tree и предлага психиделичен трип от най-висока проба. Текстът разказва историята на сериен убиец, а неподражаемата бас линия на Adam Clayton допринася за допълнителното нагнетяване 
на драматизма в изпълнението. Албумът завършва с протестната Mothers of the Disappeared, насочена към тогавашната политика на администрацията на президента Роналд Рейгън спрямо диктаторските режими в Централна и Южна Америка. 

 

Освен безспорните музикални достойнства, The Joshua Tree съдържа и изключително стилно художествено оформление. Концепцията е дело на известния фотограф Anton Corbijn, който предлага стилна визуализация на онзи момент в който пустинята среща цивилизацията. За целта U2 и Corbijn прекарват няколко дни в калифорнийската пустиня Мохаве, където отсядат в малки градчета и посещават един от изоставените
„призрачни“ градове в района. Именно по време на тези фото сесии групата е изключително впечатлена от растящото в пустинята дърво Joshua и решението албумът да бъде кръстен The Joshua Tree не закъснява. 

 

Независимо дали си или не си фен на U2, някак несериозно е да определяш сам себе си с прозвището „меломан“, а в същото време да не притежаваш в колекцията си The Joshua Tree. През годините групата събра страшно много негативизъм най-вече благодарение на излишното политиканство на Bono. Аз не бих се наел да решавам с лека ръка доколко Bono премина границата на разумното, но със сигурност знам, че тогава, през 80-те музикалният свят беше в краката на U2, а The Joshua Tree е живото доказателство за тези мои думи.
 
Ключови композиции: Where the Streets Have No Name, I Still Haven’t Found What I’m Looking For, With or Without You, Bullet the Blue Sky, In God’s Country, Exit

[Branko]

Тук вече подкрепям с две ръце