Прескочи до съдържание

До френска полинезия с еднопосочен билет ?


Препоръчани мнения

абе вие ще вземете да ме откажите.     втори вариант.     вануату.  трети вариант кирибити.  какво ще кажете ?

Във Вануату предполагам ще имаш същите пробелми с легална работа, по-добре някое европейско владение все пак.

Иначе във Вануату е леко мизерийка, повече от Френска Полинезия. Много австралийци ходят на почивка и си купуват имоти там, това предполагам е причината и там цените да не са приятни, въпреки че си е по-евтино от Полинезия. Иначе е красиво, спор няма. 

За Кирибати нищо не знам , освен че са най-застрашената държава от потъване, малко по-високи са от Малдивите, но доста по-бедни по принцип.

Връзка към коментар

За Кирибати нищо не знам , освен че са най-застрашената държава от потъване, малко по-високи са от Малдивите, но доста по-бедни по принцип.

Кирибати е яко мизерия също и ако си чужденец, никакъв шанс за работа там. Всъщност, от островите в тая част на света, са едни от най-бедните, защото и туризмът не е особено развит там.

Връзка към коментар

Малко не е точно по темата,но и на мен ми писва този начин на живот.Моята идея е малко по-различна.Нямам толкова заделени пари,за да си позволя да не работя където и да било.Вече съм почти на петдесет и не мога и да работя всичко.Та поради тези причини ми се върти в главата една къща за гости в Тирол.Даже не знам дали не е редно вече да си я купувам и да почна да я изплащам.Не мога да се изнеса веднага натам,но мога да почна няколко години по за няколко месеца живот,ремонти и да поработвам онлайн оттам.Проблем ми е езика,но мисля,че е решим.

Тъжно е,но трябва да започнем да мислим и за старините си :(

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Така. "Може ли да живее един българин като туземец .. " ... Започваш темата с изцяло грешна представа.

 

От всички изброени места, единствено във Вануату има туземци. Можеш ли да живееш като тях ? Не. Нито си способен, нито ще ти позволят.

 

На останалите изброени места има културни общества, къде повече, къде по-малко, които не спят масово във сламени колиби и не берат кокоси за да се нахранят. Има отдалечени острови на които все още риболовът е основен поминък, но са малко, и не, пак не може да отидеш да живееш като тях, освен ако не спасиш живота на внучката на вожда, или не се ожениш за нея. Изключение е Питкерн, където си търсеха хора.. както е написано по-горе.

На островите земята е много кът, а за да живееш мирно - трябва да се сдобиеш с такава. След това трябва да се сдобиеш с подслон, който ако си мислиш, че можеш да сковеш с откраднато мачете и няколко отрязани палми, отново се връщаме към изначало грешната ти представа. Виж какви тайфуни ги бият всяка година и ще разбереш.  На темата за риболова и плодовете, като поминък, няма да се спирам, защото е несериозно.

И в тази логика на мисли, темата е по-скоро за "Лексикон на пътешествениците"..

 

Ако искаш да отидеш и да се "направиш на туземец", за няколко дни/седмици, това вече е друго нещо, и е напълно изпълнимо. Даже ще ти се зарадват местните, и ще ти помогнат, стига да не трябва да те вардят да не се осакатиш/гътнеш :)

Редактирано от macf1an
  • Харесвам 18
Връзка към коментар

Аз те съветвам да опиташ да живееш с много малко, помагайки на местното население. В Африка например търсят доброволци например по различни проекти - от еко проекти, през строене на училища, сиропиталища или треньор по някакъв спорт за уличните деца на някое комюнити в голям град или отдалечено село. Моят единствен опит в такъв живот беше за 24 часа, отидох в един еко камп в Сенегал, срещу 30-ина евро получих сламена колиба (но с матрак, тоалетна и течаща вода), на островче по река Салум, обяд, вечеря и закуска и три екскурзии в мангровата гора. Но след 24 часа ми омръзна да си лягам в 20 ч, да нямам ток, интернет и да няма жив човек около мен, освен пазача... и се върнах в цивилизацията в близкото градче. 

Пробвай да живееш без ток, течаща вода и интернет поне 10 дни и пак ще си говорим. И Мак е прав - няма вече диви острови и туземци. Френска Полинезия е с индекс на развитие и БВП колкото Австралия. Отделно циклони, ветрове, наводнения, болести... ние не сме приспособени да водим такъв живот. Естествено можеш да се опиташ да живееш сред местните във Вануату, Кирибати или Папуа НГ, но никога няма да се впишеш, а и те няма да искат да те приемат. А и само фактът, че ги наричаш туземци и си мислиш, че живеят в сламени колиби и се хранят с кокосови орехи доказва, че дълбоко подценяваш и не познаваш културата, порядките и социалната йерархия на тези общества. 

Цялата тема е пълна с предразсъдъци и етноцентризъм. Митовете за "добрия дивак", който ще ни приеме, и който ще научим на цивилизация и модерност, или за канибалът, който ще ни сготви в казана и изяде. Мислим другите общества за архаични, нецивилизовани, без да се съобрази, с географските, историческите и социалните разлики между "нас" и "тях". 
 

Редактирано от Kaloyan89
  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Някой по горе се чудеше ,де е далаверата с Отвъд морските територии .

Бийш пергела и имаш двеста морски мили изключителна икономическа зона , с всичките ресурси там .

А сега виж обиколката на Френската Полинезия и ще разбереш ,що се  ,,субсидира,, тая работа.

 

---

ся НЕ сериозно ,

нямате ли усещане ,че някой се будалка с вас (за робин-зоновщината де) и някои доста успешно му се връзват (с изобилни знания )

 

:devil:

  • Харесвам 10
Връзка към коментар

... ние не сме приспособени да водим такъв живот.робвай  Естествено можеш да се опиташ да живееш сред местните във Вануату, Кирибати или Папуа НГ, но никога няма да се впишеш, а и те няма да искат да те приемат. А и само фактът, че ги наричаш туземци и си мислиш, че живеят в сламени колиби и се хранят с кокосови орехи доказва, че дълбоко подценяваш и не познаваш културата, порядките и социалната йерархия на тези общества. 

 

 

Mного точно казано. Не случайно по-горе направих препратка към тази книга, където всичко споменато от Калоян е много точно описано, а и самото действие се развива точно на Кирибати ... http://www.amazon.com/The-Sex-Lives-Cannibals-Equatorial/dp/0767915305

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Освен, ако нямаш някакви специфични умения. Веднага се сещам за един българин (мисля, че Асен Цанев се казва), който (по разказ на негов приятел, от който съм го слушал това) заминава за НЗ. Там за да му признаят дипломата на лекар го пращат на стаж на един от островите Кук (политика на НЗ правителството за отдалечените райони под тяхна юрисдикция). Там човекът си печели добро име сред местните и е нещо като полубожество за тях, но само той со знае какво му е струвало целия престой в 'рая' от гледна точка на лишения и липса на цивилизация. Та това е вариант за такива дестинации, всичко друго малко е в сферата на фантазиите и плод на спомени от книжки от детството без да обиждам на никой мечтите и въжделенията му, но трябва и малко реализъм :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

По тази тема за диваците и за туземците се сещам една прекрасна Дисни песничка,,, заслушайте се в текста



You think I'm an ignorant savage
And you've been so many places
I guess it must be so
But still I cannot see
If the savage one is me
How can there be so much that you don't know?
You don't know ...

You think you own whatever land you land on
The Earth is just a dead thing you can claim
But I know every rock and tree and creature
Has a life, has a spirit, has a name

You think the only people who are people
Are the people who look and think like you
But if you walk the footsteps of a stranger
You'll learn things you never knew you never knew

Have you ever heard the wolf cry to the blue corn moon
Or asked the grinning bobcat why he grinned?
Can you sing with all the voices of the mountains?
Can you paint with all the colors of the wind?
Can you paint with all the colors of the wind?

Come run the hidden pine trails of the forest
Come taste the sunsweet berries of the Earth
Come roll in all the riches all around you
And for once, never wonder what they're worth

The rainstorm and the river are my brothers
The heron and the otter are my friends
And we are all connected to each other
In a circle, in a hoop that never ends

How high will the sycamore grow?
If you cut it down, then you'll never know
And you'll never hear the wolf cry to the blue corn moon

For whether we are white or copper skinned
We need to sing with all the voices of the mountains
We need to paint with all the colors of the wind

You can own the Earth and still
All you'll own is Earth until
You can paint with all the colors of the wind Редактирано от Kaloyan89
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

вие сте доста опитни и компетентни.  не искам да ви противореча.   аз познавам хора в България които много нямат общо с цивилизацията.  не са работили никога   и пари не са имали никога.преживяват някак си.има доста руски клипчета за тамошни жители в тяхната пустош.  в техния климат, много не се интересуват от цивилизацията. колкото за законното пребиваване на някой остров,не знам.  България е европейски съюз и има поне 5000 нелегални чужденци.   не съм чул някой да депортират. във Франция цифрата е огромна на нелегалните чужденци.  и  мислите ли че  фр. полинезия ще плати билета ми за връщане?  да не говорим за Вануату.

Връзка към коментар

Георги Матеев ако е прочел - сигурен съм вече крои планове как да стъпи там :biggrin:

(хм, сега погледнах на картата - ама то тоя остров верно се намира в средата на нищото :rolleyes: )

 

Не само, че кроя планове, но и още преди месеци разучих много подробно цялата логистика за стигане до Питкерн. Сложно и скъпо е, но е безкрайно предизвикателно. Писах си доста мейли с някакъв Джон от "туристическото министерство" на острова и ми разясни всичко. Живот и здраве... 2017 или 2018.

 

Иначе по темата. Единственият ми по-туземски опит беше за 3 дни в Папуа Нова Гвинея - сламена колиба само с един нар вътре, без телефон, интернет, ток и течаща вода. Пълно сливане с природата... нощем чувах звуците на десетки насекоми и животинки... Беше много интересно преживяване, но надали щеше да ми хареса, ако беше за повече време.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Освен, ако нямаш някакви специфични умения. Веднага се сещам за един българин (мисля, че Асен Цанев се казва), който (по разказ на негов приятел, от който съм го слушал това) заминава за НЗ. Там за да му признаят дипломата на лекар го пращат на стаж на един от островите Кук (политика на НЗ правителството за отдалечените райони под тяхна юрисдикция). Там човекът си печели добро име сред местните и е нещо като полубожество за тях, но само той со знае какво му е струвало целия престой в 'рая' от гледна точка на лишения и липса на цивилизация. Та това е вариант за такива дестинации, всичко друго малко е в сферата на фантазиите и плод на спомени от книжки от детството без да обиждам на никой мечтите и въжделенията му, но трябва и малко реализъм :)

 

Защо мислиш, че на остров Кук се лишаваш от цивилизация? Имат си летище, интернет, телевизия, банки, банкомати, кръчми, коли, пътища, пазари и т.н. Много хора в провинциална Европа, напълно се задоволяват с подобна или дори по малка цивилизация, за сметка на красивата природа.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Напълно съгласен съм с теб. Но само, ако говорим за главния остров Раротонга, където е съсредоточено 80% от 15,000-ното население на островите Кук. Разликата е, че този пич е бил на остров Мауке, който е дълъг 6 км и широк 3 км и има 300 човека население плюс стотина кокошки и прасета общо. Единственото развлечение е да нахраниш кокошките и прасето всяка сутрин и да отидеш в неделя на църква, а единственият ти шанс за социален живот е да отскочиш до голямото село в Раротонга, който е на час разстояние със самолет, полети има два пъти в седмица, а билетът е скромните 400 евро. Сещай се колко трябва да си як, за да оцелееш психически в такова състояние за дълго време.

Редактирано от Двуцветко
  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Може и да има такъв момент, но темата като цяло е добра и не е за изхвърляне, тъй като вълнува много мозъци на даден етап от живота ни :)

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Напълно съгласен съм с теб. Но само, ако говорим за главния остров Раротонга, където е съсредоточено 80% от 15,000-ното население на островите Кук. Разликата е, че този пич е бил на остров Мауке, който е дълъг 6 км и широк 3 км и има 300 човека население плюс стотина кокошки и прасета общо. Единственото развлечение е да нахраниш кокошките и прасето всяка сутрин и да отидеш в неделя на църква, а единственият ти шанс за социален живот е да отскочиш до голямото село в Раротонга, който е на час разстояние със самолет, полети има два пъти в седмица, а билетът е скромните 400 евро. Сещай се колко трябва да си як, за да оцелееш психически в такова състояние за дълго време.

 

Аз лично познавам доста хора, които без да са на остров, целият им социален живот минава през интернет. В себе си също съм забелязал определена зависимост и затова си имам отделни дни, когато съвсем съзнателно си ограничавам достъпа до интернет и давам приоритет на офлайн контактите. Когато пътувам също съвсем съзнателно не плащам пакет за  интернет роуминг или избирам хотел без wifi и т.н.

 

Ако става дума за силен дух, честото по голяма воля трябва да живееш социалния си живот офлайн от колкото да се пуснеш в дебрите на интернет. Вече не е проблем да гледаш концерт на живо по интернет или да се запишеш в университет, а Фейсбук дава напълно непозната дълбочина на социалните контакти, когато разбираш дори и голямата “новина“, че детето на приятеля ти вече ака в гърне, а някой друг се е напил жестоко в някоя кръчма и се е снимал с непозната мацка :)

 

Много хора вече изживяват пълни връзки само онлайн от запознанството , през флиртуването, скарването и т.н. Да не говорим за сексуалния живот :)

 

Ако разделяме отдалечените места по изолираност, аз бих ги разделил на такива с интернет и без интернет. Ако има интернет за болшинството от хората е напълно достатъчно веднъж годишно да пътуват за някъде, а да не говорим, че много хора просто не обичат да пътуват.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Дали ще е Полинезия,Микронезия,Индонезия....или Чукотка..има достатъчно места по Земята,където да се изолирате от това което сте имали до сега.Въпроса е колко ви стиска и дали сте готови,защото на книга и пред монитора е много лесно ,но в действителност,не е много лесно да се приобщиш,да свикнеш,да приемеш новите "удобства",контакти,навици...Като вица с рая и ада,едното е туризъм,другото емиграция ;).Та в тоя ред на мисли през февруари тази година изкарахме 10 дни с още 2 ма магеланци на палатка,без течаща вода,постоянен ел.ток,някъде и санитарни възли в един немалък,сравнително див и изолиран остров между Африка и Арабския полуостров...та колкото и впечатлително да беше преживяването и усещането да си там..Настройката,че авантюрата си има край е съвсем различна от идеята за живот за дълго време.Може би правилния подход е с тестване,дали си подготвен,дали това ти е нужно..дори с няколко отивания и връщания,отколкото като еднопосочен билет.Ние все пак идваме от някъде за да отидем някъде,корените ни,сантименти и навици не са просто носталгия...колкото по далече и по различно,толкова по трудно.

  • Харесвам 13
Връзка към коментар
Много хора вече изживяват пълни връзки само онлайн от запознанството , през флиртуването, скарването и т.н.

Пълни, пълни, колко па да са пълни? ;)

 

 

 

абе вие ще вземете да ме откажите.     втори вариант.     вануату.  трети вариант кирибити.  какво ще кажете ?

Никакво отказване!

Четвърти вариант - Странджа-Сакар! :rolleyes:

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Дали ще е Полинезия,Микронезия,Индонезия....или Чукотка..има достатъчно места по Земята,където да се изолирате от това което сте имали до сега.Въпроса е колко ви стиска и дали сте готови,защото на книга и пред монитора е много лесно ,но в действителност,не е много лесно да се приобщиш,да свикнеш,да приемеш новите "удобства",контакти,навици...Като вица с рая и ада,едното е туризъм,другото емиграция ;).Та в тоя ред на мисли през февруари тази година изкарахме 10 дни с още 2 ма магеланци на палатка,без течаща вода,постоянен ел.ток,някъде и санитарни възли в един немалък,сравнително див и изолиран остров между Африка и Арабския полуостров...та колкото и впечатлително да беше преживяването и усещането да си там..Настройката,че авантюрата си има край е съвсем различна от идеята за живот за дълго време.Може би правилния подход е с тестване,дали си подготвен,дали това ти е нужно..дори с няколко отивания и връщания,отколкото като еднопосочен билет.Ние все пак идваме от някъде за да отидем някъде,корените ни,сантименти и навици не са просто носталгия...колкото по далече и по различно,толкова по трудно.

 

Няма лошо, но защо обсъждаш само варианта при който не може да си осигуриш цивилизационните придобивки и на най-отдалечено място на света? Какво ти пречи да си осигуриш течаща вода от резервоар и енергия от ВЕИ? Предимството да си за постоянно, а не за 10 дни е, че може да си създадеш най-различна инфраструктура на място.

 

Отдалечените острови обикновенно са лидери по въвеждане на новите технологии и е въпрос основно на желание и малко пари да си осигуриш всякакви цивилизационни придобивки. Като турист е ок да бягаш от цивилизацията, но като постоянен жител защо да го правиш, ако няма нужда и не искаш?

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

съгласен съм с това, въпроса е къде да е това  място да мога да се установя за постоянно. до колкото мога да си създам някакви удобства. до колкото мога да се науча на местния начин на  живот. и до колкото мога да се впиша в мястото. обясниха ми че никога няма да стане в пълна степен. това го знам.

Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.