3/4 дни в Cinque Terre през Април/Май

[Lindt]

На Monday, March 13, 2017 в 14:58, abirulzz каза:

Здравейте планирам ходене по Чинкуе Терре в края на май 2017.Споделям си плана и търпя на критики и градивни съвети  , колкото повече толкова по-добре. Колата мисля да оставя в Специя на гарата, от където да закупя фамилна карта/2възрастни+2 деца 17г и 10 г/   за трена и пешеходното обхождане на маршрута. Това всичко се случва рано сутринта и с първия влак да слезем на Монтероссо от където за един ден да обходим 5-тте пеша. Предполагам ще успеем, единствено ако има затворен участък между селцата би следвало да вземаме влак? Дневната ми карта би трябвало да включва неограничено ползване на трена? Идеята като цяло е да се понатоварим по баирите. Очаквам помощ и съвети от всякъде, връщам ресто под формата на инфо и снимки

Ние когато ходихме, бяха затворени две отсечки. Минахме пеша между последните 3 и преходът ми хареса повече, отколкото самите селца. Сега около Амалфи ще направим същото.

Не виждам какво ще се пропусне при пешеходно придвижване, денят е дълъг, има спирки за кафе и храна на равни интервали и много, много гледки. 

Освен това силно завиждах на хората, накацали на лежерен пикник с вино и сирена по скаличките, защото в самите селца беше много напрегнато от хора, заведенията пълни, улиците мънички... 

Така де, а влакът е неограничен. Даже ние отидохме сутринта, направихме пътеките, разгледахме 4 и като не си намерихме празно заведение в първото село, се върнахме до Ла Специя. Обядвахме към 3, починахме си и се върнахме за залеза да си доразгледаме.

Лошото е, че пиша докато пътувам и ме мързи да им проверявам имената и да гледам картата.

П.П. браво на мен, отговарям с година по-късно

Редактирано 24 април, 2018 от Lindt

[Тони]

Има.

Но съветът ми е да спрете някъде около гарата. После пак ако искате може да се разходите в града, то не е особено голямо.

https://www.google.bg/search?q=ztl+la+spezia+mappa&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwi-jv3Il9LaAhULmrQKHefMDmoQ_AUICigB&biw=1280&bih=673#imgrc=GTBBipCfVi6fCM:

[abirulzz]

преди 3 часа, gery_2431 каза:

Здравейте, остана съвсем малко до нашето пътуване и вече си избистрям последните детайли. В тази връзка имам няколко въпроса.

1. В Ла Специя имали ZTL зона?

2. Портовенере ще разгледаме в отделен ден от 5те селца. С какво е подходящо да го съчетаем. Мислех за Пиза, но приемам предложения. Базата ни е в Лука.

2.Портофино,Генуа.......макар,че ние направихме в един ден само Портофино и Генуа без Портовенере.

[gery_2431]

Здравейте, до Дева Марина стига ли се с кола ? Отмениха нощувката ни за утре вечер в района на Ла Специя и сега търся вариант.

[gery_2431]

Пак съм аз  . Намираме се в това градче Дейва Марина и сме решили да тръгнем в посока Сестри Левснте и Санта Маргарита Лигирия. Google map ни дава маршрут с кола по край морето. Добра идея ли е или по магистралата да си караме?

[neuromancer]

предполагам, че покрай морето е по-бавно, красиво и завойчесто, а по магистралата е по-бързо и скучно...

иначе си е въпрос на личен избор

освен ако гугъл не показва и някакво задръстване на магистралата например...

[gery_2431]

Направихме го маршрута. Уникално е! От селото до сестри Леванте се пътува доста интересно. Пътят е изграден на основата на няколко стари миньорски тунела, които са еднопосочни, но са и за двете посоки. Има сфетофар, който пропуска само в едната посока през 20 минути, като светва зелено точно за 1 минута, колкото коли влезнат в тунела, толкова. Общо са два светофарите по маршрута. Доста интересно приживяване е. Останалата част от маршрута ни бе наистина много живописна и красива! Много красота в тази Лигурия!

Редактирано 6 май, 2018 от gery_2431

[cumalissa]

Здравейте, за екскурзия от 3-4 дни с кое е удобно да се съчетаят 5-те селца: Сиена или Лука? Подходящ ли е април ?

[bad kid]

Лука със сигурност, защото е много по-близо, но при добро желание и ако са пълни 4 дни, може и до Сиена да отидете.

Времето може да е доста лабилно през април, аз бих избрал май или юни

[cumalissa]

На 31.10.2018 г. в 14:01, bad kid каза:

Лука със сигурност, защото е много по-близо, но при добро желание и ако са пълни 4 дни, може и до Сиена да отидете.

Времето може да е доста лабилно през април, аз бих избрал май или юни

благодаря, съобразяваме с ваканции на ученици иначе и аз бх избрала по-лятно време

[Argentique]

На 24.04.2018 г. в 7:45, Lindt каза:

Ние когато ходихме, бяха затворени две отсечки. Минахме пеша между последните 3 и преходът ми хареса повече, отколкото самите селца. Сега около Амалфи ще направим същото.

Не виждам какво ще се пропусне при пешеходно придвижване, денят е дълъг, има спирки за кафе и храна на равни интервали и много, много гледки. 

Освен това силно завиждах на хората, накацали на лежерен пикник с вино и сирена по скаличките, защото в самите селца беше много напрегнато от хора, заведенията пълни, улиците мънички... 

Така де, а влакът е неограничен. Даже ние отидохме сутринта, направихме пътеките, разгледахме 4 и като не си намерихме празно заведение в първото село, се върнахме до Ла Специя. Обядвахме към 3, починахме си и се върнахме за залеза да си доразгледаме.

Лошото е, че пиша докато пътувам и ме мързи да им проверявам имената и да гледам картата.

П.П. браво на мен, отговарям с година по-късно

Привет! Гледам, че обичате да ходите по пътеките, да попитам само за ден ли сте били в района? Ако не – да препиша някоя идея за маршрут. 🙂
Смятам между двата Великдена три нощувки в Ла Специя, което прави два цели дни и още една част от ден след 10 сутринта. Един ден селата задължително с ходене през повечето време, един ден може би пътеката Риомаджоре-Портовенере, която дават пет часа и висока трудност. И трети ден – още не знам. Ида от Рим, заминавам за Генуа, там имам друга нощувка. 

 

[Lindt]

Преди 1 час, Argentique каза:

Привет! Гледам, че обичате да ходите по пътеките, да попитам само за ден ли сте били в района? Ако не – да препиша някоя идея за маршрут. 🙂
Смятам между двата Великдена три нощувки в Ла Специя, което прави два цели дни и още една част от ден след 10 сутринта. Един ден селата задължително с ходене през повечето време, един ден може би пътеката Риомаджоре-Портовенере, която дават пет часа и висока трудност. И трети ден – още не знам. Ида от Рим, заминавам за Генуа, там имам друга нощувка. 

 

Ние не нощувахме из селцата, а в Ла Специя. Тогава през 2016 още не знаехме, че сме толкова пък чак обичащи по пътеките, та ползвахме влаковете 🙃  

Кацнахме в Пиза вечерта, на следващия ден се разходихме из градчето и се придвижихме до Ла Специя с приятна следобедна спирка в Лука.

Следващия ден посветихме на Чинкуе Тере.

За ден 3 си избрахме Сестри Леванте и Портофино. Някаква част сме направили пеша, май слязохме в Санта Маргерита Лигуре и ходихме до Портофино - покрай пътя, великолепните вили и плажовете. Видяхме даже залегнал в храстите папарак с камуфлажни дрехи и обектив, дебнещ почиващите на една яхта. После друга яхта ни развали гледката в Портофино, защото беше по-грамадна от цялото кокетно и цветно заливче. Сигурно така изглежда когато си на плаж и спре круизен кораб.

 

 

Накрая може да си продължиш към Генуа. 

 

Това ми е от най-любимите италиански пътувания и ако разкажеш после и сложиш малко снимки, може да се метнем пак натам.  Имам спомен, че @mililia е писала и са разглеждали по-подробно района, но може и да греша.

 

 

[mililia]

преди 40 минути , Lindt каза:

  

@mililia е писала и са разглеждали по-подробно района, но може и да греша.

 

 

Вече не помня, дали и ако съм - къде съм писала подробно нещо. 

Бяхме 2 пълни дни и половина в района. Отседнахме в Рапалло и се придвижвахме с корабчето, влакове и автобуси. Разпределихме времето така:

- ден за Чинкуе тере, като видяхме и петте градчета. Придвижвахме се с влакове от второто до петото градче, със спирки в тях и после с лодка се върнахме до първото градче за да го разгледаме. 

- ден за Ла Специя и Портовенере. Ходихме с влак и автобус до там но при добро време имаше възможност да се ходи и с корабчета. При нас морето беше бурно и корабчетата не се движеха. 

-половин ден за Портофино и района. 

Но беше и преди доста време, така че трябва се проверят разписанията. По наше време пътеките между селцата бяха затворени, доколкото помня бяха повредени от бури и свлачища. Ходихме май месец. 

[Lindt]

преди 8 минути , mililia каза:

Вече не помня, дали и ако съм - къде съм писала подробно нещо. 

....

Е, в такъв случай за ориентир ще е предостатъчно да се ползва и само темата на Боян: 

 

[Argentique]

преди 4 минути , Lindt каза:

Е, в такъв случай за ориентир ще е предостатъчно да се ползва и само темата на Боян: 

 

Много благодаря, момичета! Видях снимките и се вдъхнових още повече. 🙂 Само две от пътеките са затворени засега, но нещата се променят в движение. Да се надявам на сухо време и да ме намери моят Път. 🙂 То че ще има план примерен, ще има, но интересното е в неочакваните случки и срещи. Ако и когато всичко мине, ще драсна ред тук. Grazie mille! 🙂

[Lindt]

преди 1 минута , Argentique каза:

Много благодаря, момичета! Видях снимките и се вдъхнових още повече. 🙂 Само две от пътеките са затворени засега, но нещата се променят в движение. Да се надявам на сухо време и да ме намери моят Път. 🙂 То че ще има план примерен, ще има, но интересното е в неочакваните случки и срещи. Ако и когато всичко мине, ще драсна ред тук. Grazie mille! 🙂

Приятно изкарване! Благодаря, че ми припомни, че и морето е било разкошно 

[DGTG]

Здравейте!

Планирам пътуване до Болоня през м. май за 5 дни , като идеята ми е да вземем кола от летището и да отидем до Чинкуе Тере.

Първите  2 нощувки да са в района на Чинкуе Тере, като първия ден пристигаме вечерта и реално за разходки из селцата ни остава следващия цял ден. 

Моля за препоръки къде бихме могли да отседнем, с възможност за паркиране на колата, като за придвижване из селцата предвиждам да ползваме влака.

На третия ден се връщаме в Болоня  за още 2 нощувки. За разглеждане на Болоня предвиждам един следобед.

За четвъртия ден къде бихте препоръчали разходка ?

Моля за препоръки за нощувки в Болоня с паркинг за колата.

Някой дали е наемал кола от Gold car, на летището в Болоня -  KEY'N GO PACK.       Как точно се процедира. Разбрах, че при направата на резервация ще получа QR-код с който ще получа ключовете на колата от автомат, но как стои въпроса с връщането  - тъй като ще бъде в 5.00 ч. сутринта на 5-тия ден. Ако някой може да сподели опит как се случват нещата....

 

 

[DGTG]

@Spqr, Би ли препоръчал място за нощувка в Порто Венере?

[Argentique]

За @Lindt, както и за други, които ги влече към Петте земи. 🙂
 

Както знаете, директни полети до Пиза, Генуа и наблизо няма, за нужните дати не намерих нищо приемливо с прекачване и въпреки че най-близкото летище с полет от София до района в момента е Болоня, от там до Специя с влак има две-три прекачвания и над три часа път. Като видях цените на нощувките, Специя грабна първо място в класацията (три нощувки). Изпаднаха билети до Рим (15€) и в комбинация с директния високоскоростен влак Фреча (16€ при ранна покупка) се оказа, че доста по-голямото разстояние Рим – Ла Специя се взима по-бързо и евтино в сравнение с Болоня, пък и нощувката в Рим беше на приемлива цена.
Пари за пътни обикновено предпочитам да харча минимално за сметка на други неща... 🙂

Полетът уж трябваше да е вечерен, но уиз решиха друго и го прехвърлиха в ранния следобед. В София беше +2 градуса, а на магистралата край Вакарел валя сняг, което за 20 април ми дойде в повече.

Прогнозата за Лигурия звучеше минорно – валеж всеки ден, като понякога за разнообразие и с гръмотевици. Единствено в последния ден вече в Генуа трябваше да е слънчево. Това според пет сайта.

В реалност се оказа точно обратното. 🙂

В Специя имаше почти три пълни дни (два цели и първият след десет сутринта нататък). Исках Петте земи да не са през уикенда, а в петък, но точно тогава Трениталия и кой ли още не в транспорта решили да стачкуват цял ден национално...

Малко се пооряза програмата и първия ден от Специя (преди настаняване в апартамента, че е рано) – влак до Санта Маргарита Лигуре и веднага автобус до Портофино.

Доколкото успявам да се разбера с шофьора на развален испански (половин първо ниво от моя страна), билет се купувал в барчето или директно с банкова карта се плаща на устройство в автобуса. Билети не получаваме, но шофьорът ни успокоява, че щом сме платили, всичко е наред.

В Портофино е симпатично, магазините по пристанището са Луи В. и нагоре, половината хора из улиците са редовни техни клиенти, но пък ухае на море и има много яхти, защото точно в този период има пролетна регата и в целия залив постоянно се носят разни екземпляри с черни и алени платна. Повечето от сервитьорите по близките заведения скучаят и това е разбираемо с оглед цените в менютата, които на пръв поглед надминават тези в Капри.

 

 

Искам гледка и си я намирам горе от замъка Браун с вход 5€.

 

 

 

 

 

Самият замък не е нищо особено, но е пролет, а навсякъде в района бурно цъфти жасмин, птички, пчелички, идилия.

 

 

Първата среща с лигурийската фокача на крак минава много добре.

 

 

Още в автобуса забелязвам красотата на крайбрежния път, до Санта Маргарита са 6 км и автобус няма кой да чака. Пътят е от типа на амалфийския – тесен, с много завои с огледала, автобусът влиза в завой на клаксон, но не е толкова високо и няма много трафик. В началото няма тротоар, но и други ентусиасти вървят.

 

 

Гледките са фантастични с добавка ухание на жасмин и море.

 

 

 

И понеже все още сме в Портофино, освен редовните моторетки и коли, отнейде се появяват няколко червени ферарита, които вдигат невъобразим шум, че скорост няма къде да вдигнат. Щраквам им един рекламен кадър до табелата на града.

 

 

Явно проявата е организирана и масова. Колите са поне тридесет.

 

 

 

Накрая заради насрещен автобус става задръстване от ферарита и някое-друго ламборгини. Но ниската скорост позволява участниците да бъдат добре видени от зрителите, които хич не са малко.

 

 

Почти веднага след табелата за Портофино започва Санта Маргарита и се появява тротоар с повече пешеходци.

 

 

 

След дългия път всеки има нужда да се почувства като човек и да седне на следобедно аперитиво на яхтеното пристанище. 🙂 Цените не са много ниски, но кефът е безценен.

 

За съжаление слънцето се скрива.

 

 

 

Къщата в Специя виждам чак към седем вечерта и цял ден от шест сутринта в Рим си нося раницата (само с нея съм и всичко е изчислено до грам, в апартамента има пералня).

 

Идва петък – денят на стачката с гарантирана дъждовна прогноза. Центърът на Специя е на километър и нещо от апартамента и поради липса на възможност за напускане на града, може да му се отдели час или два. Ако няма време, разглеждането на града спокойно може да се пропусне.

 

 

В центъра има пазар с плодове, цветя, наденици, сирена и фокача, който обаче затваря в ранния следобед. Сега към крайбрежната има и някакъв панаир вероятно за Великден с безброй сергии с китайски неща на съвсем некитайски цени и местни специалитети. Всичко това привлича тълпите край пристанището. Неусетно в навалицата се губят два часа и става почти обяд – време е за автобуса за Леричи.
За там се хваща някакъв полуизвънградски автобус, който за по-лесно е с номер L.

В Леричи има малко туристи в сравнение с тълпите по Петте земи, за които се носят легенди. В тази част на Залива на поетите (Леричи, Сан Теренцо, Теларо...) е сравнително спокойно, повечето туристи са французи, а в облачния петък дори и такива няма.

 

 

 

 

 

След разходка по кея и из всички възможни улици идва време за обяд, а метлата пред т.нар. „заведение“ някак силно влече натам... 🙂 На първа маса седят две лели и си бърборят на висок глас. Според мен са пушачки от поне трийсет години. Питам ги на някаква смесица от англо-испано-италиански дали работят и има ли нещо за обяд. Странно, но ме разбират, въвеждат вътре и започва дълъг разговор на тема какво ще се яде. Готвачката с гердана ми прилича на циганка (може и да не е), говори само на италиански. Другата (явно собственичка и сервитьорка) има познания по английски и обяснява какво има днес за обяд. Защото меню на стената може и да има, ама реално ще ядете каквото са сготвили.

 

 

Спагетите със сепия някак ги разбирам, но другото не и понеже няма ни един клиент, веднага ме завличат в кухнята да покажат всички съдинки с готвено. Има някакво месо (не ям никакво и фразата „non mangio carne“ я знам наизуст, та ме разбират) и риба меч плюс карфиол за спагети, та в крайна сметка остава сепията.

 

 

Седиш в пещерата на Баба Яга, пиеш си студено верментино, а наоколо щъкат двете яги, които постоянно задават въпроси и те поздравяват с „брава“, че отказваш вода за сметка на вино. Питат колко точно спагети да сварят и дали са достатъчно, а по едно време готвачката излиза от кухнята с леген прясна риба и го показва явно с идеята да купя за вкъщи. С двете яги определено се харесваме. „Заведението“ е тип силно махаленска кръчма за съседите и не е излъскано, вадят маси на някакво площадче към морето, но точно в този ден ги мързи, защото уж ще вали, пък е и петък, но спагетите със сепия са великолепни и последствия от тях няма. Верментиното също е чудно.
По едно време наминава двойка французи може би към петдесетте. Поглеждат през прага, но не събират смелост за пещерата на ягите. След пет минути се връщат, поставят си маските както трябва и започват да задават въпроси. Ягите се изпъват, но си личи, че всичко това им е леееко смешно, те за маски не са чували, телефонът за проверка на зелени сертификати не им работел... , обаче за мое учудване ягата-собственичка вади идеално френско носово произношение и започва да им обяснява менюто надълго и широко. Сметката накрая я казва с думи, няма ни лист, ни касова бележка. Разделяме се с най-добри чувства.
Отзивите в нета са противоречиви и основно са или една, или пет звезди. Та явно е на късмет.
Osteria Del Vicolo. 

 

 

До спирката на автобуса за Специя в съседното градче Сан Теренцо са само два километра и след обяда е идеална разходка по крайбрежната. Вече има шезлонги за новия сезон. Плащат се.

 

 

 

Чадър, два входа и два шезлонга – 38 € в почивен ден.
Има и варианти за наем за сезона за 2,5-3 хиляди €. Българските концесионери реват от завист...

 

 

(Сан Теренцо)

След разходка из центъра в Специя и квартала идва време за автобуса за Портовенере, който също за по-лесно е с номер „P“.

 

(Градският плаж Spiaggia Libera delle Terrazze, заснет от пристанището.)

 

 

Църквата „Свети Георги“. Подозирам, че при хубаво време някой зимен ден залезите тук ще са драматични.

 

 

 

 

„Мама Натура“ се нарича тази скулптура.

 

 

 

Въпреки наличието на хора, контактът с градчето ми се получава. Ама какви хора, още нищо не съм видяла...

 

(Голям багаж – големи проблеми. 🙂 )

 

Идва денят на десерта на цялото пътуване – Петте земи.
Градчетата са свързани с жп линия и чудесни пътеки, а при липса на вълни – и с туристическо корабче. За кола забравете.
Влаковете са през минути и при желание селцата могат да се обиколят за няколко часа. Хубаво е да се видят и от вода, а природата извън тях е великолепна и предлага така любимия ми коктейл от море, баир и зелени поля в едно.
Единствен минус – мястото е известно и изключително посещавано, а аз тълпи не обичам, особено на малка територия. Затова планът е да се ходи извън уикенд, но...
Пътеките бях огледала предварително, няколко са затворени заради срутвания и избирам една или две. Планът: пристигане с влак от Специя и придвижване между селцата къде пеш, къде с влак, къде с кораб. В момента билетът за достъп до пътеките струва 7.50€ на ден, като има дневна карта за влак плюс пътеки за 18,20€, която се продава на всички гари между Специя и Леванте. Има опашки, затова въпросът с картите е решен още първия ден веднага след пристигането от Рим.
Мненията за това кое от петте селца (Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо) е по-красиво се разминават. Според мен ще харесате най-много онова селце, което успеете да видите без хора. Тоест първото и при късмет, последното. :)

 

 

Корнилия не е от по-популярните селца и само то няма излаз на море ( на баир е), но първата избрана пътека беше Корнилия-Вернаца, затова първо селце – Корнилия.

На гарата има избор – или пеш към километър по приличен баир или с автобусче, което влиза в цената на дневната карта. Явно все пак някакъв акъл ми е дошъл, защото (каква изненада) решавам да ползвам автобуса и да си пазя силичките за по-натам. Автобусът снове от това място до гарата постоянно.

 

 

Понеже е събота и скоро целият свят ще е тук, най-добре е да се почнат селцата по-рано (снимката е от осем заранта).

 

 

Градчето тъкмо се разбужда, а баровете се пълнят за закуска.

Не съм голям фен на италианската такава, но кроасан със серт еспресо дават енергия за бъдещи подвизи. А аз се възхищавам на оформлението на местния бар...

 

 

Селцето е на високо и има гледка към море и Манарола. 

 

 

 

След обиколка на трите улици на Корнилия е време за търсене на пътеката за Вернаца.

Всички тези стъпаловидни ниви си имат някакво специално название, което забравих, но се крепят с подпорни стени от камък с обща дължина 1930 км (!) на малката територия на Петте земи.

 

 

В началото пътеката е с изцяло каменна настилка с малко кал между камъните. Околните ниви са прелестни.

 

 

 

В нашата посока сме съвсем малко хора – две германчета и още две-три малки групи за цялата отсечка, която е уж четири и малко километра, като я дават къде час, къде и половина, но има доста гледки, а и никой не бърза.

 

 

Входът за парка се плаща не само за спонсориране на някой чичо в канцелария, а и за поддръжка на пътеките. Има безброй табели, неколцина мобилни служители по пътеките и сравнително добре поддържани парапети и стъпала.

 

 

 

Ако не е валяло предните дни, вероятно ще е по-леко, но беше доста хлъзгаво и кално. Грайфер му е майката.

 

 

Профилът и на двете изминати пътеки е еднакъв. Първо се качваш, а после слизаш по хлъзгави стълби.

След час и нещо се показва Вернаца.

 

 

В този край на Вернаца има площадка с гледка и още тук се показват първите тълпи. Десет сутринта е...

 

 

Този чичо има супер идейна количка-мини тракторче за качване на тежки неща нагоре по стълбите. 🙂

 

 

Все още има достатъчно място да седнеш на кея и да се насладиш на Вернаца от друга гледна точка. Още е рано за Монтеросо с влак, а трите улички във Вернаца бързо се обикалят. Диалогът ми със селцето заради тълпата наоколо не се получава.

 

 

Рано, не рано, някои ранни пилета още преди единайсет пеят. :).

 

 

След минаването на поредния влак се изсипва юнашка тълпа и решението е беж, краченца, пеш, през баир към Монтеросо. Човешкият мързел ще отсее повечето по това трасе и ще ги запокити към кафенета и ресторанти.

 

 

Сметката, че по пътеките ще е празно, се оказва без кръчмар. Пълно е със семейства с по три-четири невръстни деца с по година разлика (всички вървят и не мрънкат), големи групи от по двайсетина пенсионерки към осемдесетте и случайни уикенд туристи (фаворит ми е мацката с бяло палто до коляното). За жалост, трафикът е насрещен, а в нашата посока се изпреварваме само пет-шест човека. Пътеката е тясна колкото за един човек и изчакваме постоянно редици от по трийсетина души. Хората са мили и учтиви, а единствените, които минават транзит без опит за комуникация, са граждани с американско произношение. Може и да е случайно.

 

 

Панорамите тук са по-малко в сравнение с предишната отсечка. Младежът на кабинката казва, че пътеката се минава за два часа, но без зяпане по завои и въпреки безбройните спирки за разминаване, става доста по-бързо. В книжката на парка ги водят тези две отсечки за експертни туристи (EE), но според мен са се презастраховали.

 

 

 

И тази пътека е с профил качване до средата и после слизане. Качването си е добре, но при слизане има сигурно 500 стъпала.

 

 

Терасовидните ниви с малките каменни стени и лозя. Пасторал!

 

 

Монтеросо е най-дългото от селцата с голям плаж. Имах идеи за връщане в първите две селца с кораб, но морето решава друго. На места има табелки да не се доближават оградите на плажа при силно вълнение. Тези как се шегуват, си мисля.

 

 

 

На следващия ден морето съвсем се разбеснява и от влака забелязвам, че по целия път за Генуа не се вижда ни един плаж – вълните са по пет метра и заливат улиците...
Изведнъж на крайбрежната се появява тълпа като след футболно дерби. А, той влакът дошъл...
Най-лошото е да имаш желание да седнеш нейде с чаша вино в ръка, а да е малко след един и тълпата да е преляла заведенията...

Но късметът се усмихва и след 16-те километра досега (според часовника) се случва първата среща с trofie al pesto. Трофи е типичната за Лигурия паста с вретеновидна форма, а пестото тук е божествено!

 

 

Малко по-късно към един милион души слизаме на гарата в Риомаджоре. Заради тълпите или се купува билет за влака за цял ден, или онлайн, или се возиш гратис, ако ти стиска, че до каси и автомат за билети няма припарване.

Времето съвсем се вкиселява, но тук има чудесни ниши с рибарски мрежи за следобедно аперитиво.

 

 

 

На тръгване от Риомаджоре тълпите са гигантски, влаковете са безкрайно дълги, а закъсненията им надминават дори тези на БДЖ. Заради неразборията половината тълпа се качваме във влак, който набързо подминава Манарола и пак ни кара в Монтеросо. Слизаме с бурен смях и тичаме за отсрещния коловоз. Последното селце за днес.

В Манарола тълпите са непоносими за мен, а освен чуждите туристи обикалят и големи италиански групи с гидове с червени знаменца. Те са единствените организирани групи. Не искам да си представям какво е било, когато е имало японци и китайци. Ако в някой Истанбул или Рим ги понасям тези неща, тук, на тази малка площ, просто няма място и всичко се превръща в ходене от гарата до белведерето за някой кадър.

Половината влак остава да слуша гидовете, а останалите отиваме към картичковата гледка. Оставям Манарола за десерт с надеждата за залез, но такъв в този ден няма.

 

 

Започва полека да ръми, в средата на гледката съзирам тенти на бар и стигам до гениалния извод, че препускането дотук е предостатъчно и е време за равносметка.

Равносметката се оказва чудесна, а заради лекия дъждец събираме масите в средата под тентата – шумните германци, пиещи ледено бяло вино, нетрадиционно ориентираните девойки от Милано, французите, пушещи „Житан“, лелите от някое италианско селце – седим на това малко сухо островче, вдигаме си наздравици всеки на неговия си език и се радваме на мига.

 

 

А мигът е толкова великолепен, че след първия Кампари шприц минавам на по-горно ниво с Негрони. Контактът с Манарола не ми се получава на баира с гледките, а точно в този случаен интернационален бар под шумящия по тентата дъжд. За по-подходящ финал на Петте земи не се и сещам. 🙂

После има Генуа и Бергамо, но те са в съвсем друга тоналност и не се вписват в този отчет. 🙂

 

 

[Дънди]

На 11.05.2022 г. в 23:24, Argentique каза:

Планът: пристигане с влак от Специя и придвижване между селцата къде пеш, къде с влак, къде с кораб. В момента билетът за достъп до пътеките струва 7.50€ на ден, като има дневна карта за влак плюс пътеки за 18,20€, която се продава на всички гари между Специя и Леванте. Има опашки, затова въпросът с картите е решен още първия ден веднага след пристигането от Рим.

 

 

 

 

 

 

 

 

При купуване на дневна карта онлайн , трябва ли да е разпечатана, или ползвахте мобилно приложение? Как е организирано валидирането в този случай?

[Argentique]

преди 15 часа, Дънди каза:

При купуване на дневна карта онлайн , трябва ли да е разпечатана, или ползвахте мобилно приложение? Как е организирано валидирането в този случай?

Не сме купували онлайн. Купихме хартиена на гарата. Но на нея пише дата, че и имената даже, така че е ясно, че е валидна за определен ден. При обикновени жп билети, закупени онлайн, също няма нужда от валидиране.