дневник Куба през март 2016

[Childish]

Cuba´2016: 0. Köln -> Varadero -> La Habana

 

4.3.2016

 

Да се събудиш в Centro Habana!!! Красота и разруха съжителстват в хармония. Рикша, такси - кога за последно съм се возила в Лада?

След сутрешния стрес с липсващата кубинска виза, липса, установена на гишето за check in - сме приятно изненадани от Air Europa - авиокомпанията, изпълняваща полета на Eurowings Кьолн - Варадеро. Широки седалки, пространство за краката, дори храна и напитки. Спътниците ни са преобладаващо германци, отиващи на пакетна почивка. Но има и такива, които пътуват с пътеводители, отбелязани с разноцветни разделители и проучващи задълбочено картата на Куба.

Излитаме с час закъснение, наваксваме половината. Но един час няма кой да сложи рампата, за да напуснем самолета. Добре дошли в Куба! Наперената кубинка до нас видимо посърва.

Опашка за граничен контрол, друга за CUC. Чейнджията си удържа 20 CUC лична комисионна. Тези златни ланци по врата не се купуват с народна пара. Друг спомен от родината - ранните 90 години на миналия вече век. Каки с мрежести чорапогащи. Явно са хитът на сезона.

Автобус на Viazul за Хавана. На него има и местни. Унесла съм се. За да се събудя в Centro Habana...

Редактирано 1 април, 2016 от Childish

[Childish]

Cuba´2016: 1. La Habana (1)

 

5.3.2016

 

Закуска. Запознаваме се сьс сьпругата на Франк - Анабел - и домашната помощница(?) Роса. Силно кафе. Закуската е покрита с кърпи - плодове, хляб, масло, кашкавал, шунка, яйца. Шунката е отвита с любов. Може би е деликатес за Роса, не знам. Закуската е включена в цената от 25 CUC за стаята. Избрала съм Франк от homestay.com. Лекар е, кардиолог, работи на 12 часови смени и за труда си получава възнаграждение от 40 CUC/месец.

Осведовяваме се къде да свършим това-онова - купуване на CUP, интернет карти, постригване, офис на Виасул. За всичко се чака на опашка. Опашката има разпоредител, явно с авторитет. За карти за интернет чакаме 20 минути. Полагат се 3 на човек. Срещу паспорт. 1 час "свободен" достъп до информация. Заради ограничения интернет родителите прекарват повече време с децата си. Те пък спокойно играят на улицата. Това е може би което различава Куба от другите страни.

Използваме интернета на 23та улица. Да. На улицата. Можеш да стоиш прав, да клечиш или да поседнеш, ако има на какво. Срещу 5 CUC се сдобивам с нова прическа. А ла Дилма Русев. Постригването във всяка страна мисля да го напавя традиция.

Тръгваме пеша към автогарата на Виасул. Идеята е по този начин да разгледаме Vedado. Кьщи, автомонтьори, надвесени над автомобили - трябва да са най-добрите в света след като поддържат толкова архаичен автопарк, соц. блокове.

Пица в CUP. 10 за пица в амбалажна хартия. Салфетките са непостижим лукс.

Viazul. Всички билети са продадени и се налага да останем една нощувка повече от предвиденото в Хавана. Не протестираме. Всичко на автогарата се продава в CUC - дори таксата за тоалетната се плаща с пазарната валута.

Връщаме се с такси - ретро-кола. Според шофьора, ако я продаде, с парите би си купил 2 нови.

Пеша по Neptuno - улицата, на която се намира нашата casa particular - до централния площад и El Capitolio - копието на Капитолия във Вашингтон, по-високо от оригинала с няколко метра. Реконструират го, сигурно за посещението на Обама (По-късно научваваме, че е построен за 3 години, а от 7 е в ремонт и не е ясно кога ще е готово.)

Към Malecón, за да изпълним поне една точка от програмата на nomad. До Habana Libre за интернет и вечеря - хот-дог и бира за мен. Хлябът жълтее - има примеси на царевица, пшеницата не достига. Вие се огромна опашка за .. сладолед Coppelia. Ако плащаш в CUC не чакаш. Двоен стандарт. Магазините в CUC са като нашите corecom-и. Пред тях обикновено има местни, които се опитват да измолят да им купиш нещо. Най-често са майки с деца и желаната стока е мляко на прах. По улицата често те спират, за да ти предложат нещо - ресторант, тур...  No. Gracias, amigo. Казано от nomad, предизвиква смях. Взели са местен за турист....

 

Гледката от касата:

 

 

 

 

 

Из Ведадо:

 

 

 

 

 

 

 

Таксито:

 

 

Нептуно:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Childish]

Cuba´2016: 1. La Habana (1)

 

5.3.2016

 

No. Gracias, amigo. ...

Да се чете - No. Gracias, hermano.

 

 

Cuba´2016: 1. La Habana (1)

 

Лекар е, кардиолог, работи на 12 часови смени и ...

 

Да се чете - 

Лекар е, кардиолог, работи на 24 часови смени и ...

Редактирано 1 април, 2016 от Childish

[Childish]

Cuba´2016: 1. La Habana (2)

6.03.2016

 

Закуска - ананас, банан, папая, гуаяба, яйце на очи, питка, кашкавал, шунка.

Hop-on, hop-off bus (10 CUC от 1.1.2016). Правим една пълна обиколка, за да си набележим места за разглеждане. Аз си харесвам Habana Vieja, а nomad - Miramar - кварталът на богатите.

Опашка за пица.

Простори и олющени фасади срещу Ел Капитолио.

Улица Brasil / Tto Rey (има две имена) за коктейл - в Bigote Gato. Коктейл за 1.95 CUC. Разбрах защо преди не ми е харесвало мохитото - нямало е достатъчно мента.

Варена царевица на клечка и куклен театър на площада.

Музей.

Соц. паста, закупена с конвертируема валута.

Любимата улица Нептуно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

водопой:

 

Лолитка:

 

 

На лов за интернет:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 9 април, 2016 от Childish

[FlyTraveler]

Чудесни снимки, Лили. Много любов и вторачване в телефони масово по улиците на Хавана (второто го нямаше преди 6 години). Каката, дето е седнала на ръба на Малекон как само е засмукала цигарата

[Tedy]

Да, хубави снимки. Мохитото в България освен мента няма и достатъчно ром.

[Childish]

 вторачване в телефони масово по улиците на Хавана (второто го нямаше преди 6 години). 

Това е за интернет. Няма свободно. Само някои партийни членове имат вкъщи. Интернет има в няколко парка и улици, за което си плащаш. А тези съм ги снимала главно около хотели, където сигурно някой познат им е казал паролата и те ползват безплатно. Ние като сме свикнали да имаме интернет, не можем да го разберем докато не ни поставят в пособна ситуация... 

"Свобода на словото" - един вестник и 3 програми на телевизията. По новините казваха какво пише във вестника... Според "Гранма"... за посещението на Обама напр. .... Това последното отдавна сме го забравили (надявам се)

Редактирано 9 април, 2016 от Childish

[Childish]

Cuba´2016: 1. La Habana (2)

6.03.2016

 

Улица Brasil / Tto Rey 

Да се чете "Tte Rey "

[Rumiana]

Много хубави снимки!   ...Ех, че ми се ходи в Кубааааа!

[Isa]

"Свобода на словото" - един вестник и 3 програми на телевизията. По новините казваха какво пише във вестника... Според "Гранма"... за посещението на Обама напр. .... Това последното отдавна сме го забравили (надявам се)

 

Много кубинци имат сателитни чинии. Скрити във фалшиви водни резервоари, найлонови торби и прочие. Във високите блокове комунистически "бизнесмени" предлагат "кабелна телевизия". Власите дебнат и хващат само последните. 

От Маями се излъчват няколко програми специално за Куба на испански. 

[Childish]

Cuba´2016: 1. La Habana (2)

7.03.2016г

 

По първоначален план трябваше да пътуваме за Плая Ларга, но както вече споменах нямаше билети за автобуса на Виасул и оставаме в Хавана за още един ден. Не се противим - харесва ни градът и аз нямам нищо против да остана и месец.

Започваме със затвърждаване на материала - Centro Habana и Habana Vieja, но с нови елементи - спускане по San Miguel и San Rafael, подрепяне с кафе (1 CUP) и сок (2 CUP), сладолед срещу El Capitolio (1 CUP) и нетърпеливи сме на улица Brasil за коктейл, този път в бар Hanoi, другия още не са го отворили. Nomad е оптимист, че може да бие рекорда на Хемингуей от изпити дайкирита, но още с първото се убеждава, че това е непосилна задача.

Дебна за снимки из пазари, магазини в CUP, чавдарски и пионерски връзки - развратявам чавдарче, плащайки му 1 CUC за снимка, полички на ученички - които според nomad се носят на голо както шотландските, същият по пътя не пропуска да се социализира с местните - макар говорейки с карибски акцент се оказва, че все пак произнася много повече съгласни отколкото е прието в Куба... Вземаме ферибота Casablanca (2 CUC за чужденци, багажът се проверява), за да минем от другата страна на залива. Целите са две - гледка към Хавана и посещение на форта Fortaleza la San Carlos de la Cabaña. Сок от ананас ни спасява от топлинна смърт. Nomad ме оставя сама да посетя форта. За него не мога да преценя - бил едно от най-големите колониални укрепления в Америките, но гледките към Хавана със сигурност си заслужават. Леличката в тоалетната не е доволна да получи само 1 CUC като такса (убедена съм, че тоалетната е безплатна след като си платил вход от 6 CUC), не съм ли носила подарък, например сапун. Моля??? Но тя е по-скоро изключение, другите служители са любезни. До фара и до Castillo de los Tres Santos Reyes Magnos del Morro не отивам - прекалено дълго съм оставила nomad да ме чака.

Поливаме благополучното завръшане в Хавана Виеха с бира. Не вярвам отново да бъде похитен, но т. нар. ферибот няма вид на стабилно корито.

Въпреки или заради олющените си фасади, Хавана ни е влязла под кожата, но сме любопитни да видим и останалата част от Куба, макар и само по т. нар. Gringo Trail.

 

Сантерия:

 

 

Магазин в CUP. Не снимам празните рафтове, а само пропагандата, но пак ми правят забелжка и ме изгонват:

 

Сладолед във фунийка на цена от 1 CUP срещу El Capitolio:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  в час:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

поздравче:

 

Редактирано 14 април, 2016 от Childish

[Childish]

Cuba´2016: 3. Cienfuegos (1) 

9.03.2016: Playa Larga -> Cienfuegos

 

Чакаме близо час на пътя да дойде автобусът. Само ние сме с предварително закупени билети. Двойка възрастни французи веднага си вземат такси. Бих направила същото, но билетите са поименни и не можем да ги продадем. Разпоредителят се опитва да предложи такси на групата испанки, но те очакват да им се направи голямо намаление и така таксито да им излезе по-евтино от автобуса. Разпоредилят им обяснява, че има само един автобус от Плая Ларга, че вероятно ще дойде пълен и че след това цената на таксито ще е друга, но без резултат. Не успяваме да видим края на сагата - пристига автобусът, ние се качваме, но за испанките няма места. После защо в Латинска Америка не обичат испанците. Последните се държат нагло и надменно, все едно бившите колонии са им длъжни с нещо.

Макар само 30км, разстоянието до Сиефуегос го вземаме за близо 2ч. Има само една междинна спирка - Плая Хирон.

В Сиенфуегос ни чака човек с табела с имената ни. Първо минаваме през офиса на Виасул.За Тринидад има 4 автобуса дневно, няма места за следващия ден и това решава дилемата за колко нощувки да останем в Сиенфуегос. Закарват ни в друга квартира, а не в уж резервираната и потвърдена по телефона предната вечер и това разарява nomad - "Той ще ме цака с топла бира!" - и разправията трае 45 минути. Yhanes е извикан да се обяснява с nomad. Уж предишният наемател е получил хранително натравяне и не е успял да освободи стаята.

30 CUC е първоначалната цена, домакинята Тересита я сваля на 25 и предупреждава, че това е окончателната и че за следващия ден има резервация и ние трябва да си търсим друга квартира.

Излизаме на разходка.

Близо сме до Prado и централната търговска улица. На централния площад Jose Martí можеш да се качиш на кулата на Casa de la Cultura Benjamin Duarte - красива изоставена до пълна разруха къща - за панорамни снимки. Хубави сгради, хубава жега. Пристанището не е много натоварено. Сладолед в Coppelia - 3 топки за 3 CUP, т.е. около 30 стотинки. Не трябва да чакаме на опашка, както в Хавана, не се налага да плащаме и с конвертируемо песо. Изяждаме по два. В сладоледа слагат и парченца плодове, вкусно е. Хигиената няма да коментирам.

Тукашния Малекон е с доста по-скромни размери. По него има места за бързо хранене. Има и интернет. След откъсването ни от света в Плая Ларга, сега прекарваме онлайн много повече време от предвиденото. Хубав залез от Malecón и Punta Gorda.

 

Сладолед в Coppelia:

 

 

Улични телефони:

 

 

Casa de la Cultura Benjamin Duarte, интериор:

 

 

гледка към централния площад:

 

 

 

 

 

 

 

пристанището

 

 

 

 

 progreso cubano:

 

 

Прадо:

 

 

Guagua прави завой:

 

 

Малекон:

 

[Duke]

Само да отбележа, че разстоянието от Плая Ларга до Сиенфуегос е 125 км, а не 30 км. Надявам се обърнахте внимание на бетонните пирамиди от двете страни на пътищата до и от Плая Ларга. Това са надгробни паметници на загиналите поддръжници на Кастро по време на кризата в "Залива на прасетата". Пътят е живописен докато се движи покрай морето, после става доста призрачно, но чаровно...

[Childish]

Само да отбележа, че разстоянието от Плая Ларга до Сиенфуегос е 125 км, а не 30 км

Благодаря за поправката. 

[FlyTraveler]

Малко черен хумор - Guagua е като кубински градски вариант на overland truck, само дето е за много повече хора :)

Страхотно си изкарвате! Много хубав разказ и снимки. Със Sony RX100 ли ги прави?

[Фил]

Браво Childish, 

имаш много добри попадения със снимките! 

[Childish]

Малко черен хумор - Guagua е като кубински градски вариант на overland truck, само дето е за много повече хора :)

Страхотно си изкарвате! Много хубав разказ и снимки. Със Sony RX100 ли ги прави?

Да, повечето, особено папарашките. Но се случи Сонито да ме разочарова. Снимах, снимах маймуни и после ги няма на снимките. Иди обяснявай, че не е мираж

[FlyTraveler]

Да, повечето, особено папарашките. Но се случи Сонито да ме разочарова. Снимах, снимах маймуни и после ги няма на снимките. Иди обяснявай, че не е мираж

 

Ха, снимките ли ги няма или само маймуните, а пък останалото на кадъра си е там? :)

[Childish]

Ха, снимките ли ги няма или само маймуните, а пък останалото на кадъра си е там? :)

Само маймуните ги няма...   

[FlyTraveler]

Само маймуните ги няма...   

 

Това RX100 първия модел ли е (т. е. не е II, III или IV)? Обработваш ли ги снимките или директно от апарата ги постваш?

[neuromancer]

Явно маймуните са били по-бързи от апарата

[Childish]

Това RX100 първия модел ли е (т. е. не е II, III или IV)? Обработваш ли ги снимките или директно от апарата ги постваш?

Мисля, че е II. По принцип не обработвам снимки, с много малко изключения.

[Childish]

Cuba'2016: Cienfuegos (2)

10.03.2016

 

Nomad излиза да търси нова кварира. Намира на 2 пресечки, но после не може да се ориентира къде е старата, наема конска каруца и с нея обикаля из квартала докато открият къщата. Все още не мога да преценя дали ме занася с тази история или е истина.

Местим се. Срещу къщата е опашката за конски каручки - общественият транспорт (!!!), както е написано на тях.

След загубването, задача номер 1 за деня е трениране на пътя до автогарата, за да сме подготвени за тръгването на следващия ден с багажа. Улиците са перпендикулярни, автогарата е на 7 пресечки, т.е. задачата би трябвало да е лесна. По-късно отново минаваме по същия път, защото сме харесали заведение за ядене, но уви, вече е затворено.

Следващата задача е купуване на карти за интернет. Предния ден не сме успяли, защото имало технически проблем. Сега - били са свършили картите. Будалкат ли ни? Може. Една "шега" на соц. управление. Като тази, че с CUP може да купиш хляб и яйца и ако си голям кьсметлия и нещо друго. Всъщност, не сме видели "другото". "Луксозните" стоки като олио. спагети, вода! са в CUC.

Другата стока в CUP е сладоледът Coppelia. Ние сме вече редовни клиенти. Събота е и на обяд чакаме на опашка, за да се освободи маса. Настава суматоха: пускат по четирима, но никой не иска да седне с нас. Не се и налага - разпоредителят ни настанява сами на една маса. По-късно все пак една жена се присъединява към нас, поздравявайки. И ние, и местните ядем по две порции. Разглезена от капитализма, предлагам цената да се вдигне двойно, след като има толкова голямо търсене. Nomad е дълбоко възмутен. "Не виждаш ли колко е труден животът им?! Искаш да им отнемеш едничкото удоволствие!" Да, виждам го. Кубинската трагедия за мен е олицетворена в дузината счупени яйца на улицата - някой ги е изтървал и сигурно ще гладуват още повече. Извън CUC-зоата малка пица струва 7 CUP, чепка бананчета (сорт "маймунски пишки", около 2 дузини) струва 10 CUP... Цените са такива, защото обикновеният човек не може да си позволи по-високи. Обикновеният - този, който няма достъп до CUC или стиска някоя монета от конвертируемата валута в шепата си.

Вторият ден в този град ми дава време за размисъл и за моето пътуване Колкото и да обичам да се шляя безцелно, ми липсва някакво смислено занимание. Тази необходимост може би ще доведе до предсрочно завръщане в родината.

След неуспешен опит да ползвам интернет на площада, забелязвам засиленото полицейско присъствие заради групите с туристи. Отправяме се към Malecón и "квартала на богатите" Punta Gorda. Подминавайки къща за продан дочуваме разговора на местни - собственикът я продава, защото няма вода.

Любуваме се на залеза от покрива на ресторант с други индивидуално пътуващи и доведени групи. Удоволствието за нас е безплатно.

Куба не е само музика.

 

 

Кафе за 1 CUP: продават ги местни хора в собствената къща. Къщите имат големи вестибюли или там както се казват, отварят прозореца и вратата и ето ти импровизирано кафене:

 

 

La alegria - това са кварталните кръчми. Колко ти трябва да си весел - ромът е по-евтин от минералната вода.

 

"фирмата" на каручките

 

Coppelia:

 

 

 

 

 

 

Мрежестите чорапогащи, последният вик на модата в Куба:

 

 

 

 

П.П. Исках да кача още снимки, но интернет връзката не позволява.

Редактирано 16 април, 2016 от Childish

[Narya]

Благодаря за разказа и за страхотните снимки! Ех, как ме върна с 2 г назад, почти същия маршрут, много от същите преживявания. И ние бяхме на квартира в Centro Habana, и аз имах същите смесени чувства – хем ми хареса, хем ми беше тъжно да гледам мизерията. А и ми навя разни спомени от едно време, обаче все си мисля, че при нас толкова зле не е било, дори когато чакахме с часове на опашки за хляб и купувахме олиото с купони. Тъжно е и да гледаш тези красиви някога сгради в centro Habana как са се превърнали в руини. Макар че имаше и доста реставрирани и предполагам, че сега са дори повече.

Абсолютно същите номера с квартирите – почти никога не бяха това, което бяха обещали или се оказваха заети и често (и след разправии) ни водеха на друго място. Всъщност точно в Сиенфуегос, където направихме грешката да тръгнем с едни от „брокерите”, както ги кръстихме, които чакат на спирката на Viasul. И накрая попаднахме в един квартал в края на града, който беше явно богаташкия, защото доста големи и добре поддържани къщи имаше. А това с конската каруца ми напомни едно друго преживяване, но в Морон – едното ни такси се счупи на входа на града и шофьора цани една конска каруца да ни закара куфарите до квартирата...

Ех, спомени! Чакам с интерес продължението, особено за Тринидад, Камагуей и Сантяго де Куба, който си ми остана любимото място (като изключим плажовете, разбира се).

Редактирано 17 април, 2016 от Narya

[Childish]

към предишния пост за Сиенфуегос:

 

 

 

туристки на Малекон:

 

Punta Gorda:

 

 

ресторанта: