дневник Куба през март 2016

[Tedy]

А по отношение на количеството - храната в касите нямаше изяждане. За качеството съм съгласна с Дюк. Навсякъде ни сервираха зеленчуци и плодове току що откъснати, разни домашни сладка, а точно маслото и млякото си имаха истински вкус. В хотелите определено е съвсем различно.

Редактирано 12 май, 2016 от Tedy

[Duke]

Duke, браво на вас! Ако(когато) се запътим пак към Куба, знам от къде да поискам съвет, макар че не ми хареса да отсядам в къщи. Предпочитам хотелите. 

 

С това последното трябваше да започнеш. Мислех, че сте отсядали в "каси". Аз също съм почитател на хотелите, да не кажа, че съм тотален лигльо по отношение качеството на хотелското настаняване и услуги. Избирам хотелска стая, все едно ще векувам там и въобще не съм привърженик модерните напоследък алтернативни начини на отсядане... За Куба обаче, няма начин да ме накараш да отседна в някой соц хотел с подобаващо соц обслужване и съответно храна тип ширпотреба...

[tougherty]

Във Варадеро има страхотни хотели, които определено не попадат в соц-а в нито едно отношение. За съжаление и ценовата им политика също е далеч от соц-а. Но "каса партикулар" е незаменимо и автентично преживяване в Куба - гостоприемство, гастрономия и досег с живота на кубинците.

[nomad]

Като стана дума за храната в Куба, странно е, но голяма част от храната е внос. Заради загубата на пазари и сушата през последните години селското стопанство е в колапс. Земята не се обработва. Дори съвсем насъщни за кубинеца храни, като ориза и боба са внос. Вносно е и пилешкото месо , от Канада, и голяма част от свинското също се внася. Повечето кубинци не могат да си позволят да ядат морска риба, а са на остров, но морската риба е дефицитна и скъпа, два пъти по-скъпа от колкото в отстоящия на 300км полуостров Юкатан в Мексико. Средния кубинец може да си позволи да си купи само филе от пангасиус внос от китай. За мен, единствените, наистина качествени хранителни продукти в Куба са местните плодове и зеленчуци и местната морска риба.

Трудно се намира качествено месо. Млечните продукти също са дефицитни и няма разнообразие. Дори съвсем елементарни хранителни продукти е трудно, дори невъзможно да се намерят. Аз не си падам много по, плодовете и зеленчуците. Затова с изключение на прясната риба, храната в Куба не ме впечатли особено.

Редактирано 12 май, 2016 от nomad

[Гост]

Отново констатирам колко много се различаваме хората. Което в крайна сметка е една от магиите на този свят!

 

Единствено за хляба съм съгласен, всичко останало ми звучи абсолютно нереално. Ние сме чревоугодници и много държим на храненето по време на пътуване. Особено в любимата Италия, но това е друга тема... Не знам как да го кажа с много думи, затова ще използвам съвсем малко. По-вкусно приготвена и по-разнообразна (морска, месна и безмесна) храна от тази в Куба не сме яли през живота си. Може би това се дължи на отделеното време за предварително проучване на "касите", в които отсядахме. Именно качеството на храната беше приоритетен критерий при избор на всяка една от тях. И на друго място писах, но отново ще кажа, че кухнята на всяка една "каса" беше невероятна и тотално различна от останалите...

 

Аз съм копирала едно към едно твоите каси - без Хавана, и напълно ти вярвам. Иначе никой не може ме накара да последвам нещо, на което не вярвам Чудя се, обаче, дали имаш обяснение за тази обилност и качество на храната, при положение, че магазините са с празни рафтове и това се казва от всеки... Иначе всеки е с различни възприятия, факт! 

Редактирано 12 май, 2016 от Гост

[Tedy]

Рейни, ние ядяхме обилно... плодове и зеленчуци, пресни и сготвени, риба и морски дарове, та всичко беше прясно и вкусно. За останалите месни продукти нямам мнение, дори Влади не яде.

[Duke]

 За мен, единствените, наистина качествени хранителни продукти в Куба са местните плодове и зеленчуци и местната морска риба.

Трудно се намира качествено месо. Млечните продукти също са дефицитни и няма разнообразие. Дори съвсем елементарни хранителни продукти е трудно, дори невъзможно да се намерят. Аз не си падам много по, плодовете и зеленчуците. Затова с изключение на прясната риба, храната в Куба не ме впечатли особено.

 

Ние основно наблегнахме на морска храна, зеленчуци и плодове. Един или два пъти ядохме пилешко или свинско, вече забравям, което също беше много вкусно приготвено. Пак повтарям, истината е, че бях отделил много време в предварително проучване на местата за хранене - в нашия случай "касите", в които отсядахме...

Аз съм копирала едно към едно твоите каси - без Хавана, и напълно ти вярвам. Иначе никой не може ме накара да последвам нещо, на което не вярвам Чудя се, обаче, дали имаш обяснение за тази обилност и качество на храната, при положение, че магазините са с празни рафтове и това се казва от всеки... Иначе всеки е с различни възприятия, факт! 

 

Няма нищо чудно! Когато плащаш за вечеря сума, която се равнява на една месечна минимална заплата за страната, няма как да не получиш и съответното качество. В крайна сметка 10 долара са достатъчно пари за качествено приготвяне на уловена прясна риба с гарнитура и салата, дори при положение, че част от гарнитурата (ориз, примерно) е внос...

Редактирано 13 май, 2016 от Duke

[tougherty]

Ние по касите ядохме основно омари, скариди и риба, плодове, зеленчуци и разбира се боб/ориз. Разпитвах домакините ни за храната - всички казваха, че е 100% натурална и еко и си набавят продукти с размяна - натурална и на услуги. Казваха, че животът в Куба е труден и затова хората са задружни и си помагат много. Днес на един ще му трябва нещо, утре на друг. Ако са заедно, ще се оправят. Между другото гледахме преди година-две един филм, който нагледно илюстрира това. Не си спомням името - май беше нещо с Хавана, но участваше Емир Кустурица. Препоръчвам го.

[Фил]

 Повечето кубинци не могат да си позволят да ядат морска риба, а са на остров, но морската риба е дефицитна и скъпа, два пъти по-скъпа от колкото в отстоящия на 300км полуостров Юкатан в Мексико. Средния кубинец може да си позволи да си купи само филе от пангасиус внос от китай. 

Добре де, а не практикуват ли риболов? Нямам предвид промишлен с кораби, а самите хора индивидуално, с лодки или даже от брега с въдици? 

Редактирано 13 май, 2016 от Фичо

[lyusi]

Между другото гледахме преди година-две един филм, който нагледно илюстрира това. Не си спомням името - май беше нещо с Хавана, но участваше Емир Кустурица. Препоръчвам го.

 

Филмът е "Седем дни в Хавана", наистина си струва. 

[Isa]

... Мислех, че сте отсядали в "каси"...

 

Отсядахме в 'каси' и в хотели. Обаче само закусвахме в къщите и също качеството на храната не беше кой добро. Говоря за хляба и маслото. Плодовете си бяха супер. За чай дума няма изобщо да отварям, ходя си навсякъде с моя любим зелен, но в тази част на света всичко им е до толкова вмирисано на кафе, та е все тая какво слагаш, винаги имаш усещането за кафе. 

 

Нашите кубински приятели имати голям склад, два фризера и огромен хладилник в къщата си, защото не могат да разчитат да отидат в магазин или пазар и да си купят каквото им трябва, колкото и пари да имат. 

[nomad]

Добре де, а не практикуват ли риболов? Нямам предвид промишлен с кораби, а самите хора индивидуално, с лодки или даже от брега с въдици?

 

Много кубинци се опитват да ловят от брега с въдици, дори по малекона в Хавана е пълно с хора, които по цял ден висят с въдица. Слуката от брега не е особено добра, предимно дребни рибки, а и конкуренцията е жестока. Рибарските лодки са държавни, рибарите са длъжни да продават улова на фиксирана цена,на държавата. Цената е смешна, затова повечето рибари крият улова и го продават нелегално на собствениците на каси и частни ресторанти.

Таксиметровия шофьор, който ми обясняваше това за рибарските лодки ми каза, че обикновения кубинец много рядко има късмет да яде морска риба. И изтъкна, че китайското филе от пангасиус е по-достъпно, но нямало вкус на риба. Майка му всяка седмица правела и слагала малко свинско в тигана, така , иначе безвкусния пангасиус придобивал вкус на свинско. Този шофьор беше богат по кубинските стандарти, с шевролет от петдесетте и брат в САЩ. Повечето кубинци карат основно на боб и ориз.

Странно е, но в полуостров Юкатан Мексико , който отстои само на 300км от Куба, рибата в ресторантите е наполовина като цена, спрямо касите в Куба, прясно уловена местна риба, както се казва Viva la revolucion .

Редактирано 13 май, 2016 от nomad

[Childish]

16 март 2016 : Alejandro de Humboldt NP

 

Записала съм се за трек в националния парк Алехандро де Умболт (на немско-испански). Nomad не проявява интерес и това, че има само едно място в микробуса е добре дошло за него. Докато ме няма той има за задача да ни снабди с билети за автобуса Баракоа - Сантяго де Куба.

Както съм се опасявала, останалите в грушата са 20+ млади и следователно в добра форма. Изключение са две полякини, които са на 30 и нещо, но тях не ги броя, поляците са известни планинари дори по сандали. Интересното е, че повечето в групата говорят испански и/или немски. Официалният език обаче е английски. Притесненията са ми основателни - задъхвам се още на първия баир. Жега е, лицето ми е плувнало в пот. Помъкнала съм 3 литра вода и сандвичи, защото са ни предупредили, че в парка няма откъде да си купим храна и вода. Което се оказва не точно така - местните селяни периодично са направили сергии и предлагат каквото имат - сок от кокос, домашен шоколад, кукуручо и дори вода, но не минерална, а преварена чешмяна. Виждайки това се оттървам от едната бутилка вода, изкачването е зад гърба ми и разходката става приятна. Кое дърво го наричали свекърва, защото листата са му червени от едната страна, а от другата - зелени; друго пък спасило революцията, защото използвали листата му като хартия за предаване на съобщения. Гидът използва да ни осведоми за всички представители на флората и фауната, които ни се изпречат. Придружава ни и куче. Предупреждават ни, че е много лакома и краде храна и на почивката се вижда, че е така - дори кокос и банан не отказва, но при цялото припкане напред-назад сигурно изразходва много повече енергия от всички нас. Спирката за обяд е на рекичка, в която, ако имаш желание, можеш да се топнеш. Желаещи се намират. Показват ни и миниатюрна жаба, която трудно се забелязва с невъоръжено око. Продължаваме разходката. Аз съм доволна, защото виждам палммите, които съм забелязала от автобуса на път за Баракоа. Не личи от снимките ми, но е красиво. Седемте километра сме изнимали неусетно. Подозирам, че въпреки табелите (Sendero Natural Balcon de Iberia, Longtutud 7km), разстоянието е много по-малко. За прекосяването на реката има алтернатива на газенето - преминаване с волска каруца, водена от момче. Срещу някой кук - колкото прецениш. Един вол може да тегли каруца с 13 човека. Поводът му минава през ноздрите, сигурно е много болезнено за него.

Турът приключва с посещение на плаж. Всички освен мен са във възторг - ами плаж като плаж, какво толкова. Пия си кафето и наглеждам багажа на останалите докато те се цамбурват и плацикат в морето. Полякините доказват, че освен по планината си падат и по алкохола та е малко трудно да ги приберем. Пътят е ужасно разбит и шофьорът предпочита да кара извън него.

В Баракоа nomad ме посреща с новината, че нямаме билети за автобуса. Лелката от Виасул твърдяла, че всички билети са разпродадени, но тя имала познат шофьор на такси, който можел да ни закара. Официалният туристически представител му продал билети за трансфер с такси за следващия ден. Дано да успеем да се измъкмем от Баракоа. Иначе ще трябва да си останем в Куба.

Вземаме си довиждане с града.

Вечерята отново е невероятно вкусна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Жабче:

 

 

 

 

 

Селски двор:

 

Плаж:

 

 

 

 

Баракоа:

 

 

 

 

 

 

 

Вечерята:

 

 

Куба е музика или поне така са ме учили в училище:

 

 

Разходи:

3 CUC сандвичи

24 CUC тур + 10 CUC по време на трека

10.50 CUC вечеря

Редактирано 2 юни, 2016 от Childish

[Childish]

17.03.2016

Baracoa - Santiago de Cuba - Trinidad

 

Първоначалната идея за обиколка на Куба е била за връщане през нови места и избягване на повторенията. Но къде пътят не го позволява, къде няма транспорт - т.е. има, но само с камиони - къде е желанието отново да посетя Камагуей и Тринидад, че и Сантяго де Куба, защото ми се струва, че не съм ги видяла достатъчно и къде информацията от други пътешественици, че градовете от проекто-плана на пътуването не си заслужават особено води до решението за връщането по (почти) съшия път. Това води и до по-минорно настроение - пътуването из Куба наближава края си.

Разделяме се с домакините на касата. Те ще я затварят за ремонт. Досега са вложили около 10 000 CUC, за да я приспособят от обикновена къща в каса. Предстоящият ремонт е цел още една стая и тераса на покрива с гледка към морето и той е оценен на 3 000 CUC.

Първа задача на връшането е измъкването от Баракоа. Уговореното такси пристига навреме. Официалният туристически гид ни бил запазил първата седалка на античното превозно средство. Да, имаме гледка, но по време на пътя се опитвам да не се изсуля при шофьора. Той е мълчалив и едва към края на пътуването, чувайки ни да говорим с останалите туристи в таксито на испански, се осведомява колко сме платили за пътуването. Гидът му бил казал, че сме дали само 15 CUC, докато ние сме платили по 25 на човек, 5 от които - комисионна за гида. Последният, с набиващи се в погледа златни зъби, предвидливо е прибрал разписката при качването ни в колата и съответно нямаме доказателство за плащането черно на бяло. Историята ме връща в 90-те години в България...

В Сантяго де Куба отново системата на Виасул не работи и сме записани в тетрадка. Примирила съм се, че няма да посетя Камагуей отново и целта ни е Тринидад с нощния автобус. Трябва да се върнем малко преди тръгването на автобуса за билетите. Оставяме багажа мислейки на съхранение. Имаме няколко часа за разходка в града. Посещението на най-известната църква в Куба Nuestra Señora de la Caridad del Cobre остава за следващия път. Отказва ни главно цената  - моторното такси до там струва 12-15 CUC. Обядът в препоръчания в Lonely Planet паладар е пълно разочарование. Сервитьорката играе обидена, че заварва яденето в чиниите само разровено. Следва обиколка по интереси. Юри беше споменала, че туристите се делят на две групи - такива, които харесват Хавана и други, които ценят Сантяго повече. Ние явно сме от първата група.

В уречения час сме на автогарата, за да заварим и други изнервени пътници като нас. Някаква мацка се опитва да си издейства билет с оправданието, че ще си изтърве полета от Хавана. Успешно се качваме на автобуса. Гишето за съхранение на багаж обаче се оказва, че е за чекиране на багажа и той вече е натоварен на автобуса заедно с топлите ни дрехи. След тропическата жега в Сантяго следва мръзнене през цялата нощ до Тринидад.

 

Baracoa:

 

 

Позабравените улични телефони:

 

Гледки от терасата на касата:

 

 

 

 

 

 

 

 

Возилото и гледки по пътя:

 

 

 

 

В паладара в Сантяго де Куба:

 

 

 

 

 

Разходи:

- трансфер Баракоа - Сантяго де Куба - 25 CUC/човек

- автобус Сантяго де Куба - Тринидад - 33 CUC/човек

- обяд в Сантяго де Куба - 6 CUC/човек

[Childish]

18.03.2016

Trinidad - градът на Елвисите

 

Отново в Тринидад. Адресът на касата са ни го дали домакините в Баракоа. Не ни харесва особено, но почти всичко в града е заето. Бумът на туризма в Куба е на лице. Собственичката не скрива недоволството си, че вместо да закусим при нея, се отправяме към познатия ни италиански ресторант. Уви, подранили сме и навестяваме друг, в който докато си пия кафето наблюдавам как се пече прасе на шиш.

Решени сме този път да използваме Conectrando за връщането ни в Хавана, но билети нямало. Да сме проверили отново в 16ч. Притеснени, си уговаряме трансфер с такси. Записват си адреса на касата, казват ни в колко ще ни вземат, но предварително заплащане няма. Явно във всеки град системата е различна.

Затвърждаване на познатото в града. Харесва ми въпреки прекалено многото туристи.

Сладолед в Копелия. Цените са написани на таблото, но за нас - чужденците ги смятат в CUC, а не в CUP, както са си по принцип. Ако искаш. Копелия-фаворит си остава тази в Сиенфуегос.

Опитите да се снабдим с карти за интернет са неусшешни - били свършили.

Отново в Cubacan - да се опитаме да си купим билети Хавана - Винялес. Не можело. Ама защо сме били уговорили трансфер за Хавана, тя ни била уреждала билети?!! Тези игри на билети - има-нЕма не ги разбираме до край, даже хич.

А защо град на Елвисите? Много често срещано име в Тринидад е Delvis.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 4 юни, 2016 от Childish

[Childish]

19.03.2016 Trinidad -> La Habana

 

От Тринидад до Хавана пътуваме само двамата с nomad с taxi compartido (споделено такси). Колата е Cadillac'51, шофьорът се казва René. Трябваше да сме четирима, но другите двама не се явяват и ние се ширим без увеличение на цената - 25 CUC на човек, колкото струва и автобусът. От тези 25, 5 отиват за "викача" - посредникът, който на улицата ни е спрял да ни предложи такси до Хавана. Шофьорите се навиват на този вариант, защото обикновено не говорят друг език освен испански и тук идва посредникът с неговия английски. Изобщо за всяко посредничество - препоръка на casa particular, водене на клиент в ресторант, уреждане на такси, в Куба има фиксирана тарифа - 5 CUC на човек (или на стая) за посредника. Тази сума след това се взема от клиента - или е включена в цената на стаята или ти се дава другото меню в ресторанта, в което цените на ястията са много по-високи отколкото, ако сам влезеш в ресторант.

Обичам когато nomad седи до шофьора. Така не ми се аналага да участвам в разговора - с непознати, а и с познати мога да бъда голям темерут, а и разговорите ме натоварват - но мога да подлушвам, а ако ми е скучен разговорът - просто да си блея през прозореца или да си подремна. С Рене обаче е интересно и ни осведомява за доста неша, разказвайки къде от първо, къде от трето лице. Използваме възможността да питаме за някои неща, които са ни направили впечатление в Куба.

Например защо има толкова много необработваема земя в Куба. Държавата давала на селянина земя и семена - безплатно, но той се задължавал да продава готовата продукция само и единствено на държавата на определени от нея цени. Ако го хванели да продава на черно - първо имало глоба, при повторно нарушение - му отнемали земята. В резултат две трети от змеята в Куба била пустееща.

През 90-те години на миналия век братът на Рене платил 14 000 USD, за да отиде до Маями с ланча. Нормално, за да направи това кубинец, първо си разпродавал цялото имущество. През 1994г са премахнали наказанието - ако пътуването се провали вече не те вкарвали в затвора, но пък си оставаш без нищо. В наши дни тази услуга струвала 20 000 CUC.

За колата Рене е платил 13-14 000 CUC. Парите ги е дал брат му. Майка му имала Cadillac'1956, с оригинален двигател и горяла 1 литър на 6 км. Това били двата най-търсени модела в Куба - този от 1951 бил най-здравата кола, а тези от 1956 били най-търсени заради представителния им вид. Майката на Рене 4 пъти е ходила при брат му и накрая останала в Маями, докато баща му все още си в Куба. На самия Рене са му отказали виза.

За всеки бизнес в Куба - през последните години са либерализирали системата за частна инициатива - се плащало фиксирана такса + 10 процента от печалбата, което сумарно излизало повече от 50% данък. Затова и много casas particulares напр. регистрирали гостите само за първата ношувка.

Моля го да спре да отида до тоалетна, което малко го притеснява. Или не е прието да "поливаш" храстчетата около пътя (бензиностанциите са ряско явление, ако изобщо ги има) или смята, че трябва да ме заведе на луксозно място. Спирката е предполагам официална за Виасул - луксозни магазини и барове и в шадравана - риба. Което определя и следващата тема на разговор.

Рибарите, както и селяните, били длъжни да продават целия си улов на държавата. Те скривали и продавали част от улова на черно още в морето. В по-малките населени места било по-лесно да се сдобиеш с местна риба - Куба изнасяла целия (официален) улов. Иначе нормалните кубинци имали достъп само до китайска риба, канадски пилета - продавани на двойна цена - и местно свинско месо.

Притеснени сме каква ще е ситуацията в Хавана с настоящето историческо посещение на Обама. Рене се изненадва от моите очаквания да видя ремонта на Капитолия завършен за височайшата визита. Капитолия я построили за 3 години, а сега я реконструирали вече седма година. От една година проектът го поела руска фирма и затова се виждал някакъв напредък. Изобщо в Куба през социализма се строяло много бързо, но много некачествено. Хората едва се настанявали и всичко започвало да се разпада.

Нямаме подсигурена нощувка в Хавана. Рене ни оставя при Франк, който ни води при съседка. Макар уговорено предварително, заварваме хавлия, неясно дали използвана от предишния наемател, остатъци от сапун и вестници в кошчето за боклук в банята, използвани по алтернативно предназначение. Когато се опитваме да излезем, установяваме, че стаята не се закключва. " - Не ни ли се доверявате?" - Ами, не." Обратно при Франк. Извинява се, че не е проверил стаята. Едва тогава забелязвам, че заеква. Обажда се на друга съседка. Отиваме на място, за да се уверим, че ни харесва стаята и после се местим. Цената обаче е 30 CUC, сигурно заради 5-те CUC за посредничеството на Франк. Банята е отделно, уж само за нас, но не е удобно, че не е директно до стаята.

Интернет. Пица Dino's, която е наполовина по-малка от тази в Сиенфуегос. Опашка за Coppelia. Има избор - сладоледът е само кокосов.

Усеща се засилено журналистическо присъствие в района около хотел Habana Libre.

Търсене на транспорт до Винялес. Нито Виасул, нито Конектандо имат билети. Всичко до 25-26ти август е разпродадено.

По мое настояване вземаме автобус 27 до Zoologico, където е автогарата на Виасул и стоянката на такситата. Първият шофьор ни иска 15 CUC/човек, но тръгването е следобед. Вторият - сутринта - 15 CUC/човек, ако е от автогарата на Виасул и 20 CUC/човек, ако е от адрес.

Обратно при Франк да се обади за настаняването във Винялес. За първата нощувка ще сме при неговия човек, но за втората няма място и ще се местим пак.

За да се изкъпем, трябва да пускат помпа - за да имало по-голямо налягане на водата. Без помпата и казанчето на тоалетната не може да се напълни с вода. Битовизми.

 

 

 

 

 

 

Разходи:

25 CUC/човек - taxi compartido от Тринидад до Хавана

30 кук - стая

6.90 кук - пица

5.10 кук - вода

6.50 кук - вечеря (сандвич + 2 бири)

8 кук - интернет

[Childish]

La Habana -> Viñales

20.03.2016

 

Чакаме таксито си до Винялес пред къщата на Франк. Такава ни е уговорката, защото пазарейки се, установяваме, че не си знаем новия адрес. Докато чакаме слизат двама негови гости, също поръчали такси до Винялес. Чудим се как ще познаем кое такси за кого е. Мацката благородно ни преотстъпва първото дошло, те не бързали. Но такси не идва. Нито тяхното, нито нашето. Заедно с градско такси се придвижваме до автогарата и там на място уговаряме друго до Винялес. За нас четиримата, 15 CUC/човек при четирима пътуващи, т.е. 60 CUC за колата.

Последната този път е Шевролет от 1948г. Шофоьорът, за чието име не се осведовяваме, я купил за 25 000 CUC, имало само две такива коли в Куба. Бил останал в Куба, защото родителите му вече били възрастни, а и искал да гледа как расте синът му, в момента на 3г. Ако искал да отиде в САЩ, ще трябва да продаде апартамента си в Holguín. Веднъж в месеца си позволявал да наеме къща с басейн и две момичета, струвало 150 CUC. Заврършил е право, но предпочитал да кара такси, защото така сам си бил шеф. За таксито плащал 650 CUC на месец + 10% от приходите. Но можело да спреш за месец - например през август, когато е ниският сезон. Неговата кола е дизел. След като е купил колата е доплатил е 10 000 за смяна на оригиналния двигател с дизелов китайски. Нормалната цена на дизела е 1 CUC за литър. Шофьорите на държавна работа обаче крадели гориво и го продавали на половин цена. Заплата им била 10-15 CUC/месец. Новите таксиметрови коли по закон трябвало да бъдат боядисани в жълто. Това правило не важало за ретро колите заради туристите.

Другата двойка са млади и доста любезни - освен, че ни преотстъпваха таксито си, ми предложиха  да ми подарят и спрей против комари. Мацката е англичанка, красива при това, той - французин, помежду си говорят на френски.

Собствениците на касата във Винялес са възрастна двойка, над 70 годишни, много милички. Чувствам се много неудобно толкова възрастни хора да ми прислужват. Франк единствено за тях гарантира, че ще ни харесат. Отсядал е при тях по време на сватбеното си пътешествие. А може би съм се предоверила на Франк и това ми пречи сама да си изградя мнение.

Обяд в близкия паладар.

Изсипва се пороен дъжд. Било нормално да вали, но малко, а не такъв порой, продължаващ часове. Какво ли е през дъждовния сезон... Сега нека вали. Не ми пречи на сиестата и храносмилането.

Кратка разходка из градчето. Доста е туристическо - почти всяка къща е за гости. Но мизерийка не липсва и тук. Мирише на петролен продукт. Може би са пръскали против комари.

Мохито на верандата, сервирано от Марсело. Добро е.

Вечерята е вкусна и обилна. За десерт има домашно приготвени кашкавал и сладко от портокали.

Май днес сме наблегнали повече на хапването, а?

 

Франк, любимият ми кубинец. Едва по-късно установявам защо толкова ми допада - по някакъв начин ми напомня на зет ми.

 

Нашето возило:

 

 

 

 

Докато местни се возят така:

 

 

Обяд в паладар (частен ресторант):

 

 

Гледката:

 

Яденето:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Из градчето: 

 

 

 

 

 

Мохито на верандата докато ни сервират вечерята:

 

 

 

Разходи:

- 15 CUC p.p. транспорт от Хавана до Винялес

- 30 CUC (28 + 2 бакшиш) - обяд в паладар

Редактирано 24 август, 2016 от Childish

[Childish]

Viñales

21.03.2016

 

Закуска при Марсело - има и палачинки. Разплащаме се и трябва спешно да обменим пари.

В Cadeca опашката е голяма и минава мноооого баааавно. Като ми идва редът разбирам защо - банкнотите се проверяват да не са фалшиви, после им се записват серийните номера, имената и паспортните данни на туриста.

Hop on hop off автобусът е на всеки час и половина. Желаещите да го ползват са много повече от местата. Цената е 5 CUC/човек. Билетите се продават от водача.

Първа спирка - Mural de la prehistoria (вход 3 CUC). Голяма тъпня. Какво общо има с Диего Ривера и как са окепазили моготето! Тъпеем час и половина до следващия автобус.

Втора спирка - Cueva del Indio (вход 5 CUC). Пещерата не е нищо особено - няма нито един индианец! - но има подземна река, по която се прави разходка с лодка. Лодките са три, всяка побира 16 човека и затова чакаме много - около 20 минути пред прещерата и 30-40 минути вътре, слушайки разговорите на околните. Самата разходка с лодка дали трае и 5 минути. Впечатляващо е излизането от пещерата.

Отново с автобуса до хотел Jazmines, където ме си харесали гледката. Много е хубава и слънцето се прокрадва, за да й се полюбуваме на по-добра светлина.

Тръгваме пеша към посетителския център (Centro de Visitantes) и до следващата спирка Casa Vegero. Местните карат много бързо, с мръсна газ - тук безоловният бензин все още е непознат - и вървенето не е много приятно.

 

Любуваме се на пейсажа - по пътя и от нарочните мирадори. Гледките определено си заслужават! Не сзнам доколко снимите ми стават за добиване на представа за долината.

 

Ако човек не е с кола под наем, може би такси или велосипед са по-добри опции за разглеждане на Винялес. Автобусът с рехавото си разписание е доста ограничаващ. Разбира се има и организирани турове, както и езда, но конете и мулетата изглеждат доста изнъчени.

 

Местим се в нова каса. При Марсело е заето и той едва ни е намерил стая. Бил в сдружение от 26 къщи, посрещащи френски гости. Едва в последната, 26-та кьща, е имало свободна стая. През последните месеци било така във Винялес, въпреки че легловата база е за 3200 души! А през последните дни подобно било и положението и в Хавана, както сами се уверихме.

Стаята е новата квартира е обзаведена като за принцеса във филмие на Дисни, но ... няма прозорци или по-скоро стъкла на прозорците. Капандурите са от ламарина, а не както обикновено от дърво и не правят изолация. Студено е.

Поръчаваме вечеря. Чува се суетенето в кухнята и резултатът е отрупана трапеза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

95 CUC - 88 + 7 CUC бакшиш - нощувка, закуска и вечеря при Марсело

hop on hop off автобус - 5 CUC/човек

входове - 8 CUC/човек

44 CUC - нощувка и вечеря

[Childish]

Viñales -> La Habana

22.03.2016

 

Nomad е имал кошмар. Дано това, което е сънувал, да не се случи наистина!

Влизам в банята и там виждам огромна хлебарка. Изпитвам ужас от хлебарки и неволно изпищявам. Nomad има почти съшата фобия от жаби, както аз от хлебарки, и чувайки вика ми, автоматично решава, че съм видяла жаба и реакцията му е да ме затвори в банята да не би жабата да влезе в стаята. Няма да му го простя!

Бързаме да освободим стаята, за да ползваме интернет на площада преди да потеглим за Хавана. И там научаваме за атентатите в Брюксел. Подробностите не са ни известни, но все пак случилото се е по-малко зло от това в съня на nomad.

Пътуваме с маршрутка. Делим го с две полякини, японец и французокка. Докато ни събира, таксито обикаля из Винялес - толкова много къщи за гости и всичките пълни  Мислили сме, че последната ни каса е била на забито място, но то е било поради липса на информация.

По пътя за Хавана шофьорът разказва, че тези от люлката на революцията - Сантяго де Куба - не били долюбвани от останалите. Брат му е избягал в САЩ с ланча срещу 10 000 USD. Пита японеца дали не познава лично Джаки Чан, което предизвиква смях у останалите. Наближавайки Хавана става ясно, че французойката всъщност е за летището и й предстои полет след близо 2ч. Машрутката нямала право да ходи до летището с пътници или по-точно нямала право да напуска летището с пътници, та шофьорът спира друго официално такси и се договаря с него да я закара. Малко трудно й се обяснява, че трябва да се прекачи в другото такси.

В Хавана Франк ни завежда в новата ни каса. Домакинята преподава испански на чужденци в университета. Много подробно ни обяснява кое какво е в къщата. В хладилника ни е оставила шише преварена и филтрирана вода - такава, каквато те пият.

 

Пица, интернет, сиеста. Разходка по нови и познати улици. Някак е по-пусто и по-тихо. Правят ми вппечатление американските знамена по някои тераси и прозорци. Да, срещата с Обама се провежда някъде тук, Ще доведе ли до промяна за кубинците? Дали тази промяна ще е за тяхно добро?

Връщане по малекона с освежителни пръски от океана.

 

Централният площад във Винялес:

 

Хавана:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

15 CUC p.p. - маршрутка до Хавана

2 x 25 CUC - двете нощувки в Хавана

[Childish]

Довиждане, Куба!

23.03.2016

 

Последен (цял) ден в Куба. Време е за сбогуване и равносметка. Вместо да посещавам нови места, се отправям по вече добре известните ми улици с рушащи се фасади, оживени от дивжещи се като на магия ретро и забравени вече соц. коли и пъстри хора. Хавана е и винаги е била космополитен град и може би затова остава най-хубавото място в Куба, поне за мен. Няма претенциите да е представителна извадка за страната, но като се вгледаш, там има от всичко - и бедност и мизерия от една страна, и гордост и достойнство от друга. Какво различава Куба от другите латиноамерикански страни и защо е токова специална? Правят впечатление три големи разлики - ниска престъпност, висока образованост и липса на расизъм. Никъде другаде чужденец не може да се разхожда толкова спокойно по улиците без да се притеснява, че ще бъде обран или убит. Хората са смецица от всички раси и това може би е довело до липсата (поне на видима) сегрегация. Недостигът на елементарни стоки е събудил изобретателността им. "Общество" не е празна дума - не се изразява толкова в ангажираност към другите, която всъщност няма как да видя през краткия си престой, а в създадената организация за обмен на стоки и услуги, доста стройна и съблюдавана. Не мога да твърдя, че хората са по-щастливи от другаде. Една част от тях са толкова заети с изкарването на прехраната, че едва ли имат време да се замислят. От фотографска гледна точка Куба е рай - шарено, екзотично, кубинците се смущават от снимките по-малко от фотографите.

Но - има разбира се "но" - жал ми е за хората. Животът им е труден. Не изпитвам никаква носталгия към времето на соца, нито пък на "прохождащата демокрация", макар да съм била млада и финансово добре обезпечена и през двата периода. Не само не ми липсват, отвращават ме. И не ми беше приятно да ми ги напомнят. И всъщност има разделение в Куба - на обикновените хора и тези с достъп до CUC, на местни и чужденци. Първоначално си мислех, че мога да остана да живея в Хавана. От един момент нататък нямах търпение да напусна Куба. Защото ме боли.

Пожелавам им да се променят. Но по техния си начин. Дано да не стане като в България. Това е и най-честият въпрос, който ни задават - България беше като Куба, сега как е там? Дали, ако се отворят границите мнозинството ще емигрира? Дали Куба ще стане поредната латиноамериканска страна с марионетно на САЩ правителство? Бъдещето ще покаже. Желая им успех! С цялото си сърце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Rumiana]

Чудесни репортажи и снимки, Childish!  С голямо удоволствие ви "следвах" през цялото ви пътуване!     

[Гост]

Childish, благодаря. Обичам ти текстовете И имам въпрос за Винялес.

 

Ще тръгнем сутринта от Хавана (към 9 ч.) и ще имаме само този ден за там. Ще бъдем с наша си кола, обаче - надявам се . Можеш ли да ми дадеш идея как да си сглобя маршрута? На следващия ден ще потеглим към Плая Ларга, така че ще бъде само този ден за Винялес. 

 

Благодаря

[Childish]

Благодаря, Rumiana. От твоите уста е голям комплимент за мен. 

[Childish]

Childish, благодаря. Обичам ти текстовете И имам въпрос за Винялес.

 

Ще тръгнем сутринта от Хавана (към 9 ч.) и ще имаме само този ден за там. Ще бъдем с наша си кола, обаче - надявам се . Можеш ли да ми дадеш идея как да си сглобя маршрута? На следващия ден ще потеглим към Плая Ларга, така че ще бъде само този ден за Винялес. 

 

Благодаря

Rainy, аз бих те посъветвала да се придържаш към правилото за движение в тропиците - по светло, т.е. от около 7 до около 19ч. - можеш да провериш продължителността на деня през твоя престой.

За маршрутите се страхувам, че не съм правилният човек за това - мисля, че Tedy или Duke ще ти дадат по-добри съвети, защото са били с кола. Ние все пак бяхме ограничени от обществения транспорт. 

[Гост]

Rainy, аз бих те посъветвала да се придържаш към правилото за движение в тропиците - по светло, т.е. от около 7 до около 19ч. - можеш да провериш продължителността на деня през твоя престой.

За маршрутите се страхувам, че не съм правилният човек за това - мисля, че Tedy или Duke ще ти дадат по-добри съвети, защото са били с кола. Ние все пак бяхме ограничени от обществения транспорт. 

 

Благодаря ти! И аз така мислех да направя - просто се изкуших от разказа ти да ми кажеш кои са за ТЕБ основните красоти Ще имам предвид за часовете. Просто този ден ще вземем колата под наем и ще тръгнем по-късно...