дневник Куба през март 2016

[Childish]

Сиенфуегос -> Тринидад

11.03.2016

 

Първите задачи за деня са две - да направя снимки на града, главно на централния площад, на сутрешна светлина и да си купим карти за интернет или поне да се опитаме. Задачите са що-годе изпълнени - имам снимки и интернет за ... 2.5 часа / човек. Направо щедро от страна на PCC (Partido Comunista de Cuba).

На автогарата може да се видят някои от автобусите, с които се придвижват местните. Жал ти става - като добитък. Сравнени с тях, изглеждаме лигльовци, оплакващи се от китайските автобуси на Виасул, в които спокойно могат да се ширят четвъртокласници.

Там е и руснакът, който съм срещала последните два дни, по анцуг и професионален фотоапарат, дебнещ за интересни кадри. Със същия анцуг вече 3 дни,

Западноевропейците не знаят какво е опашка и ни пререждат. За нас остават местата до тоалетната, а тя този път е толкова миризлива, че ни се гади по пътя. Както казах - лигльовци.

 

В Тринидад ни посрещат собственици на каси със свободни стаи. Нямаме нито резервация, нито записан адрес. Nomad за мой ужас се договаря с първия - Delvis, аз харесвам някаква жена, но свивам рамене, жената и Delvis се сджафкват за нас. Стаята не ми харесва. Това и отговарям на Делвис и не му става приятно. Но решавам да не търсим друга, защото иначе той ще остане без наематели за нощта. Казал ни е, че готви много добре за гостите си, но хигиената на къщата ми изглежда съмнителна, за да опитаме манджите му. Но е така добър да ни препоръча няколко добри, според него, ресторанта в Тринидад. Запомняме само адреса на първия. Малко ме смущава в Куба да ходя на италиански ресторант, доверяваме се на препоръката и не съжаляваме.

Следва бърз поглед от камбанарията и екскурзоводска програма от ... "дон Валентин" - nomad влиза в ролята на гид, следвайки Фотографския тур в Lonely Planet. Авторите сигурно са проявили някакво нездраво чувство за хумор, защото ни запращат в бедняшките покрайнини на града. Може би целта е била да видим как живеят обикновените хора извън красивия колониален центьр. Много потискащо.

С така изгубеното време ни остава малко да се полюбуваме на красивата централна част, абстрахирайки се от факта, че красивите колониални градове са построени с робски пот и кръв. Красиво е и въпреки многото туристи и многото магазини за сувенири. Плетенето на една кука е популярно занимание.

Мирише на мазут. По-късно разбираме, че всъщност са пръскали против комари. Имало епидемия от денге. Но комари меко казано не липсват. На площада с интернета. Като искаш интернет, търпиш.

Трябва да чакаме на опашка за вечеря в италианския ресторант, но си заслужава.

А през нощта установяваме, че кочината на съседите е току до стаята ни...

 

 

 

 

фотосесия по джапанки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

на автогарата:

 

 

 

Тринидад:

 

 

Изгледи от камбанарията. Самата църква (Iglesia y Convento de San Francisco) е ... "музей на революционното движение" или по-точно "Museo de la Lucha contra Bandidos", вж Lucha contra Bandidos

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Посочвайки на nomad, че ученичките всъщност носят панталони, а не поли - "Посегнали са на една институция!!!":

 

 

 

 

 

 

из фотографската обиколка:

 

 

игра на домино:

 

 

 

събираме мъжките погледи:

 

 

 

 

 

ropa vieja:

 

[AlexandraKo]

Гледам, една кака везе на гергеф - наистина ли или само за снимката?

А бабите, дето играят на нещо като домино са страхотни.Нямат ли градинки за копане? )Мнооого хубави снимки!

Редактирано 21 април, 2016 от AlexandraKo

[Rumiana]

Чудесни снимки!  Благодаря!  

[Childish]

Гледам, една кака везе на гергеф - наистина ли или само за снимката?

А бабите, дето играят на нещо като домино са страхотни.Нямат ли градинки за копане? )Мнооого хубави снимки!

Наистина бродираше. Там ръкоделието е на почит или поне се опитват да го продават - целият център е в магазини.

За доминото - играеха си хората, пред къщата. Като попитах дали може да ги снимам - жената с широката усмивката ме попита (разбирай предложи) да ми направи маникюра, но аз ... не ходя с маникюр.

[Iva_a]

Страхотно!

И аз се върнах 10 години назад. Мисля, че съм снимала същия магазин, само дето продавачът беше с бяла престилка и на единия рафт имаше едно веро.

Благодаря за снимките!

[Childish]

Camagüey

12.03.2016 

 

За Камагуей не само нямаме координати къде да отседнем, но и няколко пъти различни хора са ни предупреждавали, че е опасно. От автогарата вземаме велотакси. Питаме момчето за сигурността. Нас нямало да ни пипнат - туризмът е много важен. Закарва ни до адрес от Lonely Planet. Отвън стоящият мъж се представил като собственика и обявил, че няма места, но можел да ни заведе другаде. Тогава момчето с велотаксито се намесило, че този бил само комисионер, не притежавал никаква каса. Детайлите ги научвам впоследствие, защото съм останала с багажа. В крайна сметка се настаняваме в къщата на случайно преминаващ, много любезна възрастна двойка и дъщеря им.

Градът е описан като лабиринт от улици и площади с архитектурни образци от всички стилове. Чуждестранните туристи вече сме малцинство. Встрани от централната част не се срешат толкова много хора, само живеещите там. Деца, играещи на футбол на улицата - отдавна забравена гледка. Не усещам никаква опасност. Но опасността е там, дебне... Изпуснала съм nomad от поглед докато снимам и ... някаква мацка му предлага сексуални услуги. Току до гробището. Подминали сме това в Хавана и сега поправяме грешката. Пазачът проявява интерес как се живее в България сега след промените. Нали и Куба се променя.

Копелия е вече затворена. За ресторанта, който съм харесала, има опашка и сядаме в кафене, в което по-късно се присъединяват и други чужденци. Сред местните се откроява мацка с iPhone, която неуморно го използва. Но повече ме радват тримата на съседната маса - всеки, четящ книгата си докато има дневна светлина.

През нощта се убеждаваме в неудобството на централното разположение на касата. Шумно е - постоянно преминават хора. Не ни става ясно дали е така и през седмицата а не само в събота срещу неделя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[lyusi]

Страхотни снимки! Ако съдя по тях , Камагуей много ми напомня на Тринидад с елементи на Хавана Центро и щрихи от площада на революцията

Надявам се, че си успяла да спасиш nomad от атаката.

[Childish]

Да, прилича на останалите градове, но улиците не са успоредни или перпендикулярни една на друга,.няма само един централен площад, а тук площад с църква, там - площад с църква. Освен по-малкото туристи, прави впечатление, че има доста къщи за продан.

Не ми стигна времето да му се налюбувам и на връщане как ли не мъдрих да минем пак оттам, но не ставаше и не ставаше и със съжаление трябваше да се примиря с каквото съм видяла...

[Гост]

Чудна атмосфера предаваш...

[Tedy]

Ох, много се смея с вашите преживелици. Номад търсил квартирата с конска каручка... :lol: фотографски маршрути... и как шляенето ще те подтиска. Да ти припомня ли как всеки ден отиваше на работа и нямаше търпение да се махнеш.

[Childish]

13.03.2016

Камагуей -> Баямо

 

През безсънната нощ установявам разликата между часа, показван на таблета и броя на ударите на камбаната на близката църква и така стигам до извода, че са минали към лятно часово време. За какво им е след като денят е почти 12ч, не знам. На сутринта подозренията ми се се оказват верни. Но никой не се е сетил да ни предупреди - нито хазяите, нито продавачът на билети на автогарата. Момчето с велотаксито не идва да ни вземе - може би не е разбрал за смяната на времето - и хазяите ни извикват нормално такси. Под нормално се разбира кола. Доволни, пристигаме навреме на автогарата, за да разберем, че автобусът ще дойде с час по-късно (разбирай поне час по-късно), защото е тръгнал по старото време от Хавана... Не са преброили правилно местата в автобуса и нас ни слагат на първата седалка, която обикновено е запазена за багаж на шофьорите.

"Досега не съм виждал влакове в Куба", се изцепва холандецът на съседната седалка. Сръчкан от жена си допълва, за да замаже положението - "Но знам, че има."  Когато слиза за цигара или при почивка, забелязвам, че крайниците са му силно изкривени от артрит. Въпреки това и други расистки изказвания, човекът е тръгнал на път.

А слизаме за почивка, защото шофьорите трябва да обядват. Този път са избрали да го направят във възможно най-гнусната дупка, която може човек да си представи. Сигурно е вкусно, но дори и nomad не си купува нищо за ядене, а обикновено при него гладът побеждава притесненията за хигиената. Аз се забавлявам да оглеждам местните. Явно е известна спирка на автобусите - има не само на Виасул, но и на междуградските за кубинци, та всякакви търговци на храна са се събрали. Жената, която продава кафе е наредила термус и малки чашки на един поднос. Продава кафето за 1 кубинско песо. След като й върнат чашката я "изплаква" с отработени движения в кофата с вода, закачена на близкото дърво, подсушава я с мръсно парцалче, слага я на таблата до другите чаши и с парцалчето забърсва и таблата.

 

Баямо е избран не защото си заслужава посещението, а за да се накъса пътя Камагуей - Сантяго де Куба - нали не обичам да пътувам дълго с автобус.

Този път сме решили да не използваме "трансфер" до касата, а да се придвижим като истински туристи - с големите раници под големия пек, лутайки се. В крайна сметка намираме адреса, даден ни от домакините в Камагуей. Къщата прилича на малко блокче, на площада с интернета. Можеш да ползваш интернет от терасата, какъв лукс. Това и обзавеждането ме кара да заключа, че собственичката е от партийното ръководство. Колко съм далече от истината! Синът й е в САЩ и жената се надява на промените, за да може да го види отново...

Самият град освен около централните площади, където има някоя хубава сграда и църква, не може да се похвали с красива архитектура. Усеща се, че е провинциален, повлиян от социализма с кубинска украска и не толкова туристически. Макар че срещаме тук там чуждестранни туристи, може би заблудени като нас. Най-голямата атракция е ... тегленето на каручки от козли, явно любимо на местните деца. Това допринася за един незабравим аромат на централния площад.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Казали са ни, че в Баямо има хубави ресторанти. Преди 6 всички са затворени и затова се насочваме към сладолед. Копелия няма. Има друга сладоледаджийница, но сладоледът не е толкова хубав. Пак се чака на опашка и бременните или майките с малки деца нямат предимство. Идва време и за ресторанта, избираме уж испански, но испанците ще изпаднат в културен и гастрономичен шок, ако попаднат там. В един момент пристигат двама - китарист и певец. Която и песен да запеят, жената на съседната маса ги надпява. Голяма компания са. Мъжът им обяснява, че празнуват рождения й ден и поръчва песен, цялото семейство се включва. Това преживяване компенсира не особено вкуската храна.

 

По тъмно атмосферата на иначе постното "стъргало" е съвсем различна. Има група, изпълняваща музика. И това за себе си и за местните - както казах, Баямо не е туристическа атракция.

 

[Narya]

Страхотни снимки отново!
Камагуей и на мен ми хареса, симпатично градче, но за съжаление ние прекарахме много малко време там - само един следобед и нощ. И също не съм се чувствала застрашена по никакъв начин (всъщност, навсякъде в Куба). Точно там, между другото, попаднахме в една интересна схема. Уж се бяхме договорили да дойдат да ни вземат с "мини-бус" от квартирата, но вместо това дойде такси. Бусът не можел да влезе в уличката (която не беше малка). Като ни закараха до буса, разбрахме каква е работата. Всъщност ни натовариха на междуградски автобус за местни, като ние си платихме цената на билет за Виасул, а шофьора и нашия водач си разделиха парите. Така, без да искаме, попаднахме в "схемата".  Обаче автобусът се оказа съвсем добър - даже по-удобен от тези на Виасул.
Тринидад е прекрасен, но ние се мотахме само в центъра. Нямахме възможност като вас да видим и крайните квартали. Не знам дали да се радвам за това или не.

А снимката с доминото ми напомни - в Сантяго де Куба редовно минавахме покрай група младежи, които играеха домино на една маса на нашата улица. Колкото пъти минехме - те все бяха там. Явно е популярна игра.

Баямо изглежда доста приятно с тази атмосфера вечер на "стъргалото" с живата музика...

Редактирано 22 април, 2016 от Narya

[Childish]

14.03.2016

 

Bayamo

 

На сутринта излизам за снимки. Още е рано и градът едва се пробужда. Ученици отиват на училище, някои - на работа, други се заседяват в парка,..

За транспорт до автогарата съм пожелала "карета". Забранено им е да влизат в центъра, затова първо отиваме да се договорим една от улицата, която им е като "стоянка". За удоволствието да се повозим и да не мъкнем раниците на гръб до автогарата на Виасул заплащаме 4 CUC. Като принцеса в каляска съм...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето така изглеждат "каретите":

 

 

 

14.03.2016

 

Santiago de Cuba 

 

Касата на Yuri е по-далече от другата, за която знаем от домакинята ни в Bayamo, но нали Yuri е препоръчана от Frank... Насочваме се към нея.

На автогарата ни посрещатат таксиметровите шофьори с оферти. Nomad е свалил цената от 5 CUC на 4, но по пътя шофьорът започва да се разправя за още един кук, защото видите ли, пътят бил препречен - от едната страна спрял камион, от другата - разтоварват дъски и скоро няма да приключат и не им дреме, че блокират улицата - и той трябвало да заобикаля, а колко далече било. Nomad го отрязва.

Без резервация сме, но има свободна стая. Гледката от покрива наистина е добра, но все едно сме в ... Бейрут през гражданската война.

Много лицемерна жена. Това ми е първоначалното впечатление от Юри. И този маниерен начин на говорене, типичен за изтока. Mi amor това, mi amor онова. Кубинците били хубави хора. Кой го казва това? Сигурно този, според когото ние бъгарите сме трудолюбиви и гостоприемни... Стереотипи, от които и аз страдам...

Папагали в клетки. Защо несвободните народи затварят птици?

Катедралата е затворена за посещения. Имало изложба до предния ден и сега опаковали експонатите. Единият от пазачите настръхва (se me pone el pelo) когато чува България. Бил по соц. линия на обиколка из Източна Европа и България му харесало много, може би защото е бил млад. За него България била страната на цветята. Как да му кажа, че сега всички цветя в Бъглгария са внос?! Нашите цветя били по-красиви и от колумбийските, въпреки че Колумбия е износител номер 1 на цветя.

Жегата е невероятно. Coppelia няма, но намираме друга сладоледаджийница. Цените са високи за местните и затова няма много посетители. Бишкотите са гадни.

Край морето има хубаво паркче и там се заплесваме в интернет. До нас еквадорка не спира да се оплаква как са й преровили багажа на летището.

Обратно на плодщадчето на главната местни играят на табла, обградени от сеирджии. Играят на пари, не за едната чест.

Юри е освободила готвача и ни завежда в туристически ресторант. Явно, за да вземе комисионна. Не само, че е скъпо, но и гнусно, повечето неща, които поръчвам, ги нямало. Накрая ми донасят сандвич, чийто хляб може би е бил пресен преди седмица. Само на една маса има други - четририма холадци, кефещи се на музиката на живо - популярни латино шлагери, а не кубински сон. Чакаме близо час да ни сервират и дори не се сещат да ни донесат напитките. В Сантяго не сме успели да намерим да си купим вода - магазините са или затворени, или не продават вода. На Юри й става пределно ясно, че комисионна няма да види след като nomad по подобен на нейния сервилен начин й обяснява колко е било вкусно в ресторанта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

фенът на България:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 9 май, 2016 от Childish

[Цвете]

Много хубави снимки! Браво!

Ще си чета по- подробно разказа ти по- нататък, но на снимките се любувам веднага. И да си призная точно те ме накараха да погледна на Куба с други очи. До сега въобще не ми е била в желаните дестинации. Та да видим...

Лек път нататък!

Редактирано 9 май, 2016 от clete

[Гост]

Уникален стил на списване... Снимките сами говорят за себе си

[Childish]

Уникален стил на списване... Снимките сами говорят за себе си

Т.е. да "млъкна" и да поствам само снимки?

[Гост]

Т.е. да "млъкна" и да поствам само снимки?

 

Ще те цапна Искрено ще се радвам повече да пишеш. Стилът ти е от тези, кото ме карат да примирам от кеф...

[Childish]

15.03.2016

 

Автобусът е пълен почти изцяло с местни. Единият от опашката явно е кубинец с американски паспорт, водещ евентуално децата си, вече големи - 20+, да видят родината. Само с американски паспорт кубинските емигранти са допускани в страната. С кубински - пак са допускани, но ще бъдат арестувани и евентуално ще си понесат последствията.

Отказват да ни продадат билети за връщане. То и едва сме се сдобили и с такива за отиване, защото предния ден системата не работи и след повече от час чакане на опашка ни записват в една тетрадка.

Едва сме тръгнали и автобусът спира за почивка. Един яде, друг го изпишкват. Всичко на едно място.

Завоите и черният път си казват думата и жената на първата седалка повръша. А е местна. Германецът пред мен се притичва на помощ - с носна кърпичка. Да си галантен не те учат в училище.

Хубави гледки. Палми. 27км преди Баракоа спираме в къщата на местни селяни за кукуручу, шоколад, правен на ръка - 50% какао, 50% захар, предполагам от захарна тръстика, кафе, банани.. Каквото произвеждат хората, това продават.

На автогарата в Баракоа отново не успяваме да си купим билет за връщане. Работно време 9-11, което отдавна е минало. Велотаксито, изпратено да ни посрещне, иска 4 CUC за услугата. Както се оказва за 4 пресечки. Които сме изминали пеша, за да не го товарим повече докато вози багажа. Вкисквам се. Очаквала съм колониална къща в центъра с тераса с гледка към морето. Описанието е доста приблизително и пожелателно.

Жега е. По традиция търсим сладоледаджийница. Пълна е с хора. Вземат си за вкъщи, но сладоледът не е много хубав.

В Casa del cacao пробваме студен шоколад.

Смяна на пари в Cadeca. Социалистическите съкращения звучат странно и в кубински варинт. Който помни - КоРеКом. НарМаг, пр. отживелици.

Malecon-ът е доста мизерен. По протежението му има и панелни блокове.

Поръчали сме вечеря у домакините. Невероятно вкусна е! Най-добрата в Куба. Готвач е мъжът. Готви само за удоволствие. Гледа кулинарни предавания. Намалил е заплатата на домашната помощница, щом не умеела да готви по вкуса му. Кубинският карамел, приготвен от домакина, е най-хубавият, който съм яла досега. Препоръчвам. Единствен недостатък - бързо свършва. Животът е хубав!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

4 CUC такси в Сантяго до автогарата на Виасул

15 CUC/човек - билет за автобуса до Баракоа

4 CUC велотакси в Баракоа

25 CUC стая

15 CUC + 9 CUC - вечеря + бира 

[Duke]

Чудесни снимки! Иначе... Колко сме различни хората?! Чета, чета и сякаш в друга страна съм бил само преди три месеца...

[Bobsin]

До Куба мога ли да стигна с круиз от Европа.?

[Isa]

Много хубав разказ и истински при това... без да захаросваш. 

Видях много от местата, на които сме били и ние и ми стана мъчно за Куба, пак ми се ходи там, а последния път толкова ни се прибираше в Европа и толкова гладни бяхме през цялото време там... 

[Duke]

Много хубав разказ и истински при това... без да захаросваш. 

Видях много от местата, на които сме били и ние и ми стана мъчно за Куба, пак ми се ходи там, а последния път толкова ни се прибираше в Европа и толкова гладни бяхме през цялото време там... 

 

Стана ми интересно последното. Наистина ли останахте гладни в Куба? Разкажи малко повече на какво се дължи това...

[Isa]

Стана ми интересно последното. Наистина ли останахте гладни в Куба? Разкажи малко повече на какво се дължи това...

 

 

Основно на това, че сме разглезени... Или поне аз. Храната в Куба е доста еднообразна и като съставки и като приготвяне. Като качество също е зле. Затова и аз ядях колкото да не умра от глад, без да се чувствам нахранена никога с изключение на последните два дни, когато бяхме на гости на приятели кубинци.

Салатите малки (три резенчета домат, три краставица и малко зеле), месото със съмнително качество и зле приготвено, ориз и боб и пак ориз и боб, хлябът ужасен, маслото почти го няма, а ако го има лошо качество... Един ден си купихме килограм домати от пазара и дружно, семейно ги изядохме. Децата обичат много манго, папая и изобщо плодове, та това им харесваше, но аз не обичам дори сладко. 

[Duke]

Основно на това, че сме разглезени... Или поне аз. Храната в Куба е доста еднообразна и като съставки и като приготвяне. Като качество също е зле. Затова и аз ядях колкото да не умра от глад, без да се чувствам нахранена никога с изключение на последните два дни, когато бяхме на гости на приятели кубинци.

Салатите малки (три резенчета домат, три краставица и малко зеле), месото със съмнително качество и зле приготвено, ориз и боб и пак ориз и боб, хлябът ужасен, маслото почти го няма, а ако го има лошо качество... Един ден си купихме килограм домати от пазара и дружно, семейно ги изядохме. Децата обичат много манго, папая и изобщо плодове, та това им харесваше, но аз не обичам дори сладко. 

 

Отново констатирам колко много се различаваме хората. Което в крайна сметка е една от магиите на този свят!

 

Единствено за хляба съм съгласен, всичко останало ми звучи абсолютно нереално. Ние сме чревоугодници и много държим на храненето по време на пътуване. Особено в любимата Италия, но това е друга тема... Не знам как да го кажа с много думи, затова ще използвам съвсем малко. По-вкусно приготвена и по-разнообразна (морска, месна и безмесна) храна от тази в Куба не сме яли през живота си. Може би това се дължи на отделеното време за предварително проучване на "касите", в които отсядахме. Именно качеството на храната беше приоритетен критерий при избор на всяка една от тях. И на друго място писах, но отново ще кажа, че кухнята на всяка една "каса" беше невероятна и тотално различна от останалите...

[Isa]

Duke, браво на вас! Ако(когато) се запътим пак към Куба, знам от къде да поискам съвет, макар че не ми хареса да отсядам в къщи. Предпочитам хотелите.