Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[captain_oveur]

Ако остана без книжка, оставам без работа. 

 

Хм... Да не си бакшиш?

[-Serendipity-]

Хм... Да не си бакшиш?

 

   Не. Но може би, въртя повече километри от тях. По 2-3хил на месец. Имах години, в които 4хил. месечно си ги правих без проблем. 

[Zaro]

Ти с 4 хиляди км. месечно по-бързо ще стигнеш до 4 км, отколкото с полет до Италия с 20 минути над море.

[-Serendipity-]

Психиката много се променя с годините. 

 

Факт. Вземи за апример малките деца, те нямат страх от почти нищо, защото нямат толкова обременена психика и толкова много информация. Някъде даже бях попадала на такава статия, че наистина с годините психиката се променя, в частност страховете се увеличават. Беше обяснено точно с децата и възрастните и липсата на информация при малките дечица.

[Мина]

Факт. Вземи за апример малките деца, те нямат страх от почти нищо, защото нямат толкова обременена психика и толкова много информация. Някъде даже бях попадала на такава статия, че наистина с годините психиката се променя, в частност страховете се увеличават. Беше обяснено точно с децата и възрастните и липсата на информация при малките дечица.

 

Да, да, точно това имам предвид. Като летяхме с AirAsia, аз, разбира се, отново изкуках най-вече като се сетих, че имаха инцидент през декември 2015. И макар да знам, че сега са по-бдителни от всякога, пак траках ченето, а до мен едни малки деца се заливаха от смях при турболенцията. Черно им завиждах в този миг за необременената психика. 

[Zaro]

Факт. Вземи за апример малките деца, те нямат страх от почти нищо, защото нямат толкова обременена психика и толкова много информация. Някъде даже бях попадала на такава статия, че наистина с годините психиката се променя, в частност страховете се увеличават. Беше обяснено точно с децата и възрастните и липсата на информация при малките дечица.

 

Не е задължително. При децата страховете са до голяма степен необясними, докато при възрастните е различно те знаят какво се с случвало някога някъде и се страхуват да не се случи с тях същото.

 

Синът ми като малък се страхуваше от шума от пукане на балони и всякакви подобни щуротии, и то във възраст, в която на децата пукането на балони им доставя удоволствие. Страх го беше и от надуваемите батути по парковете. Когато преодоля този страх, ми се стъжни и си спомнях с умиление времето, в което го беше страх - толкова по-евтино ни излизаше Не го беше страх обаче да виси на 14 метровата стена за катеренe в НСА:

 

 

Във връзка със страховете му, половинката ме убеди да го заведем на психолог, макар че бях убеден, че няма защо. Така и се оказа, щото психологът повтори това, което аз бях казал вкъщи.

 

Но ако имаш нужда от помощ - търси я там. Имам познат тежка категория, който преговаря със самоубийци, пише профили на престъпници и т.н. - след 5 минути разговор с него за времето, мачове, децата и други ежедневни проблеми съм забравил за какво съм се изнервил в последната седмица.

[-Serendipity-]

Ти с 4 хиляди км. месечно по-бързо ще стигнеш до 4 км, отколкото с полет до Италия с 20 минути над море.

 

Само служебни. Не броя личните през уикендите. Сега влизам в рамките на 2хил. служебни, рядко 3хил.... по-малко пътувам от други години служебно. А през уикендите (особено лятото) не оставаме вкъщи и понякога сме правили безумни пътувания. Миналото лято нямахме нито един уикенд прекаран у дома. Най- безумният уикенд беше следния. В петък заминавам командировка във Велико Търново за обучение. Пътувам Пловдив- Велико Търново. Прибирам се вечерта от Търново и се оказва, че племенниците ми са болни и отиваме да ги вземем от Албена. Пловдив- Търново. Търново- Пловдив. Пловдив- Албена. На Бяла вече се отказвам и предавам щафетата на мъжа ми. На следващия ден в събота Албена- Пловдив- Рожен (Роженския събор)- Гела. В неделя Гела- Пловдив. Най- кошмарния ми уикенд. Обаче Гела и Широка Лъка отмиха кошмара на уикенда. То не е тук мястото ама държа да го видите... Гела е магично селце. 

 

 

Гела. Пак Гела.   И пак.  Бухтички в Гела.  Широка Лъка.

[Мина]

Не е задължително. При децата страховете са до голяма степен необясними, докато при възрастните е различно те знаят какво се с случвало някога някъде и се страхуват да не се случи с тях същото.

 

Синът ми като малък се страхуваше от шума от пукане на балони и всякакви подобни щуротии, и то във възраст, в която на децата пукането на балони им доставя удоволствие. Страх го беше и от надуваемите батути по парковете. Когато преодоля този страх, ми се стъжни и си спомнях с умиление времето, в което го беше страх - толкова по-евтино ни излизаше Не го беше страх обаче да виси на 14 метровата стена за катеренe в НСА:

 

2013 - 1.jpg

 

Във връзка със страховете му, половинката ме убеди да го заведем на психолог, макар че бях убеден, че няма защо. Така и се оказа, щото психологът повтори това, което аз бях казал вкъщи.

 

Но ако имаш нужда от помощ - търси я там. Имам познат тежка категория, който преговаря със самоубийци, пише профили на престъпници и т.н. - след 5 минути разговор с него за времето, мачове, децата и други ежедневни проблеми съм забравил за какво съм се изнервил в последната седмица.

Препоръчваш ли го?

[-Serendipity-]

... докато при възрастните е различно те знаят какво се с случвало някога някъде и се страхуват да не се случи с тях същото.

 

Не казваме ли едно и също? Или аз нещо не разбрах... Не е ли точно това, че имаме информация? И заради това се страхуваме? Иначе относно децата и не точно в темата, ето една ведра статия  http://www.obekti.bg/chovek/36-deca-placheshchi-zaradi-vzmozhno-nay-smeshnite-neshcha

[NicoleV]

Мен Арахнофобия, средно тежка... Обаче ми затваря 90% от държавите по света за пътуване... Гадно...

Лятото ще пробвам нещо - вероятно пак ще се стигне до истерични крясъци, сълзи и прочие екстри, НО останалите с мен знаят и ще се опитаме всичкото да стане майтап Защото неистово ми се пътува

* от години събирам сили да си взема паяк за домашен любимец... не ми се получава

И аз съм с арахнофобия, старая се да я подтискам, но не винаги се получава. Обиколила съм цял свят, но ужаса си остава. Майка ми казва че се лигавя, най-вече когато и отида на гости и разпъна палатка на средата на хола, за да не ме полази през ноща паяк, защото живеят на село (в къща ново строителство, но гадинките пак си намират пролуки). Детето и то милото го е страх, макар че пред нея никога не съм показвала страха си, затова сега водя преговори с мъжа ми да си купим тарантула за домашен любимец, че да си правим терапия с малката. Лошото е че докато преодолеем страха си, не знам кой ще се грижи за животинката - мъжа със сигурност не, та той дори кучето отказва да разхожда.

[Zaro]

Не казваме ли едно и също? Или аз нещо не разбрах... Не е ли точно това, че имаме информация? И заради това се страхуваме? Иначе относно децата и не точно в темата, ето една ведра статия  http://www.obekti.bg/chovek/36-deca-placheshchi-zaradi-vzmozhno-nay-smeshnite-neshcha

 

Е, ти казваш, че малките деца нямат страх от почти нищо, докато аз казвам, че не е съвсем така Пътят до страха при тях и при възрастните е различен.

[Lindt]

 

...

 

И нещо извън фобиите. Понякога правя кратки сухи гладувания (1, 3, 5 дни), с които си повишавам имунитета (Англия много ми го разби). При слабост само едно помага - ДИШАНЕ. Съвършената панацея - ДИШАЙ. Чрез дишане излизат токсините. Това е научно доказано...

..

 

Какво значи сухи гладувания?

[-Serendipity-]

Е, ти казваш, че малките деца нямат страх от почти нищо, докато аз казвам, че не е съвсем така Пътят до страха при тях и при възрастните е различен.

 

Така е, различен е. Идеята ми беше, че страховете при възрастните често са провокирани заради прекалено много информация, която липсва при децата. 

[captain_oveur]

Какво значи сухи гладувания?

 

Не се къпе.

 

 

Към всички: бъдете внимателни с даването на диагнози на самите себе си. Фобиите са състояния, разглеждани и класифицирани от медицината, и не можем с лека ръка да ги „предписваме“, дори и на нас самите.

Аз не мога да кажа, че съм капацитет по въпроса, но моето виждане е, че ако седмици преди пътуване със самолет загубиш съня си от страх, че ще летиш - това е фобия. Ако скачаш на масата и пищиш, когато видиш мишка - това не е.

Общо взето, стигне ли се до официално обявяване на фобия - проблемът е дебел и никак не е забавно.

Редактирано 12 март, 2016 от captain_oveur

[Гост]

Не се къпе.

 

 

Моля те, удари се сам от мое име 

 

 

Какво значи сухи гладувания?

 

Не пиеш и вода в добавка на лишаването от храна. 

[Lindt]

Моля те, удари се сам от мое име

 

 

 

Не пиеш и вода в добавка на лишаването от храна.

Това няма как да бъде полезно за нито един организъм, а укрепващо съвсем.

Може и да те кара да се чувстваш господар на нуждите и желанията си, но все трябва да има здравословен начин да получиш същия ефект.

Редактирано 13 март, 2016 от Георги

[Гост]

Това няма как да бъде полезно за нито един организъм, а укрепващо съвсем.

Може и да те кара да се чувстваш господар на нуждите и желанията си, но все трябва да има здравословен начин да получиш същия ефект.

 

 

 

Това е безотговорно, когато не познаваш науката сухо гладолечение и световните руски и американски школи.

 

 

Апропо, тези перковщини лекуват хората от рак, а аз от една година не съм изпила нито едно хапче, след като бях на ежемесечен антибиотик.

 

Да не изместваме темата на девойките...

П. П. Никъде не съм казала за какво се използва гладолечението и не съм го препоръчала, а споменах ДИШАНЕТО като панацея за решаване на проблеми на психиката и физиката. Да спрем до тук.

П.П.П. Сакън, не съм била болна от рак, пу пу

Редактирано 13 март, 2016 от Гост

[-Serendipity-]

Това е безотговорно, когато не познаваш науката сухо гладолечение и световните руски и американски школи.

 

Апропо, тези перковщини лекуват хората от рак, а аз от една година не съм изпила нито едно хапче, след като бях на ежемесечен антибиотик.

Да не изместваме темата на девойките...

П. П. Никъде не съм казала за какво се използва гладолечението и не съм го препоръчала, а споменах ДИШАНЕТО като панацея за решаване на проблеми на психиката и физиката. Да спрем до тук.

П.П.П. Сакън, не съм била болна от рак, пу пу

 

Относно незнанието подкрепям Рейни, защото наистина понякога заради незнание отхвърляме неща, които пък може да са хубави. 

[AlexandraKo]

Не се къпе.

 

 

Към всички: бъдете внимателни с даването на диагнози на самите себе си. Фобиите са състояния, разглеждани и класифицирани от медицината, и не можем с лека ръка да ги „предписваме“, дори и на нас самите.

Аз не мога да кажа, че съм капацитет по въпроса, но моето виждане е, че ако седмици преди пътуване със самолет загубиш съня си от страх, че ще летиш - това е фобия. Ако скачаш на масата и пищиш, когато видиш мишка - това не е.

Общо взето, стигне ли се до официално обявяване на фобия - проблемът е дебел и никак не е забавно.

Капитане, предизвикваш ме да продължа - фобиите са основата на шизофренията

А относно сухото гладуване, моето лично мнение, е, че който може да го постигне ще му е само от полза.

Освен това тримеренето преди Великден - без храна и вода си е нормално за Християните.

Така че, моля, без квалификации

От глад в наше време никой не е умрял, напротив, може да се изцери от нещо.Ама от ядене и преяждане, бая народ си замина.

Твърдо съм за гладуването като начин на лечение. Не на всичко, естествено.

Редактирано 12 март, 2016 от AlexandraKo

[Asterisk]

Капитане, предизвикваш ме да продължа - фобиите са основата на шизофренията

 

Дали пък шизофренията не е прикритието и "застраховката" на тайните служби, "Красив ум" беше филмът, който ясно го показва  (ако не ме лъже паметта).

Редактирано 12 март, 2016 от Asterisk

[Георги]

И тук да отбележа, че голямото око гледа, и ако не се спре с личните нападки ще действа Да напомня и, че темата е страх от летене и други страхове, а не авангардни и нетрадиционни методи за лечение

[Травеолани]

1 - Равносметката е, че или съм невероятна страхливка, или човек с много болна психика.

 

2 - Със сигурност е психологически проблем и някаква случка просто го отключва.

 

 

Здравей Мина,

 

1 - Не си мисли такива неща, това са твои допускания/мисли, не факти. Няма значение дали са верни или не, важното е дали са ти полезни (в случая НЕ). Не насочвай мислите си в тази посока.

2 - Точно! Този страх е отключен от случката и трябва да се погрижиш за него веднага, за да не стане по-зле.

 

Страхът е единствената човешка емоция, която не отминава с времето и от самосебе си. Дори напротив - увеличава се, започва да обхваща и други области на живота ти и в общи линии да влияе на ежедневието ти.

 

Пиенето на алкохол, избягването на полети и на летене със самолет, успокоителни хапчета - ще намалят притеснението ти в краткосрочен план, но в дългосрочен ще задълбочат проблема много.

 

Ако пък почнеш да избягваш летене със самолет на всяка цена - тогава страхът вече те е превзел и се е увеличил, и това ти доказва и те кара да си мислиш, че защото не летиш, затова си още жива. Такъв страх се преодолява с малки стъпки, които да ти докажат обратното и трябва да се направи съвсем съзнателно.

 

Мисля, че трябва да отидеш на психолог (не психиатър), който практикува и когнитивно поведенческа терапия - това ще помогне и ще ти се изяснят доста неща. Групова терапия - категорично не, защото по този начин ще се натовариш с проблемите на другите хора, а ти имаш нужда да се справиш с твоя страх.

 

Относно гледане на Air Crash Investigation - ако успява да обясни някои технически неща и по този начин да намали страха - ок. Обаче ако още повече те стресира, няма смисъл да се гледат такива неща, защото само повече мислиш за проблема и го увеличаваш в главата си, което не помага по никакъв начин.

 

Както аз в момента умирам от стах как ще почне раждането и дали ще стигна до болницата навреме, но не чета на никой друг разказите за второ раждане, защото само ставам по-зле...

Редактирано 12 март, 2016 от Травеолани

[-Serendipity-]

Здравей Мина,

 

1 - Не си мисли такива неща, това са твои допускания/мисли, не факти. Няма значение дали са верни или не, важното е дали са ти полезни (в случая НЕ). Не насочвай мислите си в тази посока.

2 - Точно! Този страх е отключен от случката и трябва да се погрижиш за него веднага, за да не стане по-зле.

 

Страхът е единствената човешка емоция, която не отминава с времето и от самосебе си. Дори напротив - увеличава се, започва да обхваща и други области на живота ти и в общи линии да влияе на ежедневието ти.

 

Пиенето на алкохол, избягването на полети и на летене със самолет, успокоителни хапчета - ще намалят притеснението ти в краткосрочен план, но в дългосрочен ще задълбочат проблема много.

 

Ако пък почнеш да избягваш летене със самолет на всяка цена - тогава страхът вече те е превзел и се е увеличил, и това ти доказва и те кара да си мислиш, че защото не летиш, затова си още жива. Такъв страх се преодолява с малки стъпки, които да ти докажат обратното и трябва да се направи съвсем съзнателно.

 

Мисля, че трябва да отидеш на психолог (не психиатър), който практикува и когнитивно поведенческа терапия - това ще помогне и ще ти се изяснят доста неща. Групова терапия - категорично не, защото по този начин ще се натовариш с проблемите на другите хора, а ти имаш нужда да се справиш с твоя страх.

 

И аз вярвам, че психолог е решението. Травеолани, благодаря за разясненията на мен ми бяха полезни.

[Травеолани]

И аз вярвам, че психолог е решението. Травеолани, благодаря за разясненията на мен ми бяха полезни.

 За нищо  Радвам се, че ти е било полезно.

 

Пожелавам ти приятен полет до Италия (доколкото знам купихте билетите вече).

[-Serendipity-]

 За нищо  Радвам се, че ти е било полезно.

 

Пожелавам ти приятен полет до Италия (доколкото знам купихте билетите вече).

 

Да, купихме. С малката подробност (вярвате или не) моя билет и на една от приятелките ми са анулирани. Останалите са купени. Още един повод да си кажа- явно не трябва да се качвам. Резервациите са направени с три часа разлика от на останалите приятелки и заради банките, които не работеха по празниците транзакцията е закъсняла. Оказахме се с изтеглени пари и без билети. Чакаме неделя, за да паднат цените. Уж тогава цените ще се върнат в нормални граници (според момичето, което движи билетите ни), защото сега са двойни, че и тройни. То да е един дерт