Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[Мина]

Мда, аз никога не съм имал страх от летене. Винаги сядах до прозореца и се наслаждавах на гледката. До преди 2 години, когато при един полет до Мюнхен, с малък Ембраер на Луфтханза, малко след издигането от самолетната писта в София започна да ни тресе яка турбуленция. Самолетът пропадна и се вдигна няколко пъти, аз както винаги седях до прозореца и видях как се връщаме обратно към софийските блокове. Някакви хора се разпищяха, малко преди това беше изчезнал самолетът на Malaysia Airlines, имах напрегнат работен ден и всичко това си оказа влиянието и се изплаших много. За капак направихме твърдо кацане в Мюнхен (валеше дъжд), съпроводено с резки спирачки, все едно пред нас на пистата има нещо, в което ще се ударим. Оттогава до ден днешен винаги ми е напрегнато при излитане и кацане. Интересното е, че ако сме набрали височина и ни тресе, нямам проблем.Явно се успокоявам като знам, че земята е на 10 километра под нас. При последното пътуване до Тайланд, над Китай ни тресе яко и на отиване и на връщане (там винаги има турбуленция, не знам защо). Дори се отклонихме от първоначалния маршрут с доста километри. Моите спътници бяха притеснени, но не и аз.

Имам и фобия от дълбокото. Мога да плувам, но когато знам, че под мен няма дъно (в морето съм примерно) се паникьосвам. Пак се сещам за Тайланд и екскурзията до островите Фи-Фи. Имахме включено гмуркане и още със скачането от лодката във водата се панирах, вцепених се и трябваше да си сложа спасителна жилетка.

 

Кошмарно! Аз също се панирам като нямам дъно, за разлика от плуването в басейн, когато не се притеснявам.

А пък на самолет се успокоявам, щом зърна земята, все едно няма да стана на ваденка, ако самолетът падне. Вероятно усещането за сигурност при всеки се манипулира от различни фактори. 

Много ме тормози този страх честно казано и ми тежи като кредит към банка при високи лихвени условия. Особено като знам, че не съм го имала преди. Сега не знам как ще изкарам 3:25 мин до Лондон. Иде ми пеша да тръгна...

[Duke]

 Интересното е, че ако сме набрали височина и ни тресе, нямам проблем.Явно се успокоявам като знам, че земята е на 10 километра под нас.

 

Нормална и закономерна реакция. На практика повечето инциденти стават при излитане или кацане. За сметка на това е най-интересно именно в тези интервали от всеки полет. Горе в небето е обикновено скучно. По време на излитане при неблагоприятни атмосферни условия много пъти съм се замислял върху странностите на човешката психика. Какво като виждаме земя под нас, при положение, че падане от височина над 15-20 метра в херметизиран корпус така или иначе води до сигурна смърт? 

[zon]

Тук има съвети за само-помощ за преодоляване на фобии:

 

http://www.helpguide.org/articles/anxiety/phobias-and-fears.htm

 

Exposure: Gradually and repeatedly facing your fears

The most effective way to overcome a phobia is by gradually and repeatedly exposing yourself to what you fear in a safe and controlled way. During this exposure process, you’ll learn to ride out the anxiety and fear until it inevitably passes.

Through repeated experiences facing your fear, you’ll begin to realize that the worst isn’t going to happen; you’re not going to die or "lose it." With each exposure, you’ll feel more confident and in control. The phobia begins to lose its power.

Successfully facing your fears takes planning, practice, and patience. The following tips will help you get the most out of the exposure process.

 

Съветват, че е полезно да се опиташ сам; ако не успяваш, да се обърнеш към професионална помощ - поведенчески психо-тераревт, но пак твоите усилия са много важни.

 

***

 

Можеш да си направиш план, например: гледане на снимки на самолети; гледане на видеозаписи на полети (положителни); ходене на летището и гледане на самолети; ако има възможност влизане в авиационни (пилотажни) тренажори; полети на кратки разстояния.

[alex0001]

Моята фризьорка пък ми сподели, че избягва нискотарифните авиокомпании, защото при тях има повече турболенция.

Така че, който го е страх от турболенция, да лети само с редовни авиокомпании.  

[-Serendipity-]

Какво ти каза лекарят и какво ти предписа? Считаш ли го за добър и би ли го препоръчала 

Aconitum napellus 30 и Arsenicum album 15. Но все пак консултирай се с лекар.

[-Serendipity-]

Aconitum napellus 30 и Arsenicum album 15. Но все пак консултирай се с лекар.

 

Така... сега да обясня по-подробно, че одеве не можех да пиша. Много неща светкавично назова като усещане когато стане дума за полети - учестеното сърцебиене, потене на ръцете, тревожност, сухота в устата, често пиене на вода. Попита ме дали съм преживяла катастрофа на пътя. А аз имам такава, но не можех да се сетя преди 2009г ли е била (преди полета) или след. Според нея това е отключило страха от летене. Назова веднага поведения в характера ми, които са супер точни- като това, че обичам да контролирам всичко, всичко да е в мои ръце, да ръководя, да организирам, безсъние... да подреждам всичко по конец, перфекционист, педант и т.н. За подреждането я поправих, защото често домът ми е нагоре с краката, но наистина почна ли да подреждам не остава неоправено шкафче, гардеробче, ъгълче и пр. Нямам идея какво общо има всичко това, но е факт, че тя не ме познава. Точно заради това реших да й се доверя относно хомеопатията. Днес взех гранулките от аптека, от утре ги почвам, защото трябва сутрин да се приемат. Според нея мога да реша проблема с хомеопатия..., а аз не спирам да се сещам какво четох снощи в Уикипедия 

 

Сега нещо странично, което ми прави впечатление тези дни. Споделих в предните постове, че скоро ми предстои полет до Италия, а преди дни купихме билети за Малдивите. От Италия зависи дали ще успея с Малдивите. Те са планирани за началото на следващата година. Заради това, че полетът е дълъг се улавям, че умът ми е вечно там. Всяка сутрин ставам и си мисля - ще мога ли да направя тоя дълъг полет и това много ми дразни настроението     Обаче пък изобщо не мисля за полета до Италия, който е съвсем скоро. Абе, чики-рики... как да не им завиждам на нормалните хора 

[Мина]

Мда, мисля, че даже тези неща ги бяхме обсъждали по-рано. Определено се твърди, че има връзка с желанието на човека да контролира нещата. Не само за тои страх, но и за други. Тъй като при самолетите реално животът ти е в ръцете на друг човек, затова и страхът е толкова силен.
Аз пробвах да си направя задълбочен самоанализ, за да видя дали няма нещо друго около случката, с което мозъкът ми си прави асоциация и дава такива грешки в системата  .
"Преговорих си" си целият полет, като разумно (вече на твърда земя  ) си разтълкувах отделните моменти, за да си "покажа" сама на себе си, че реално не е имало ситуация.
Например:

- Хората биват настанявани до аварийните изходи, ако не са седнали там, защото така е по протокол и процедура при турболенция. 

- Самолетът се сниши много бързо, защото вероятно е имало промяна в условията на кацане.

- Това, че носът му беше насочен осезаемо надолу също се дължи на това. (примерно)

- Силната турболенция означава, че сме навлезли в този слой на атмосферата, където е имало сблъсък на топли и студени въздушни маси (примерно) и т.н.

- Подплашената стюардеса всъщност е била недоволна, защото придвижването й беше затруднено поради друсането и фактът, че трябваше да оправят всичко на самолета много по-рано от очакването. (Продължавам добре да си спомням, че екипажът беше изненадан и смутен от ранното съобщение на пилота за кацане и това не е проекция на ужасения ми мозък, защото тогава той все още не беше ужасен. Но в това да са смутени и изненадани няма нищо страшно, особено като се има предвид, че тях ги чака работа, за която имат предвидено време).
- Понеже това беше последен полет, малко след като си взехме багажа и се отправихме към такситата, видяхме и пилотите, които безгрижно си свирукаха, хилеха се на нещо и лениво си влачеха куфарчетата. Следователно те ни най-малко не са били притеснени, макар тогава да исках да ги попитам с истеричен глас дали знаят какво са ми причинили.

 

Стигнах по-дълбоко и си спомних, че точно 1 календарен месец след този полет, ми се случиха някои доста неприятни неща в личен план и по-точно във връзката ми (което както знаем дажа отражение именно в страховете и фобиите). А на този полет последно си бяхме казали някакви мили неща. Т.е допускам, че в съзнанието ми това е вододел, който асоциирам със започването на един много болезнен период.
- Човек се чувства несъмнено по-добре, когато капитанът направи съобщение, че навлизаме в зона на турболенция и трябва да си закопчаем коланите. Или пък, че започва снишаване за предстоящото кацане. Тогава знаеш какво да очакваш и не се чудиш струва ли ти се или не, че черватата ти се качват в гърлото. Понеже на тзои полет никой нищо не каза, това допълнително обостря неприятното усещане.
И ей така си се анализирам. 
Но пък ми е странно защо на 4,5 часа полет ми беше по-спокойно (онзи, по време на който се виждаше земята), отколкото на следващия, който трая едва 45 мин, а аз се бях гипсирала, на всичкото отгоре ми потече кръв от носа (отново) и бях забола кървава салфета с Търкиш ерлайнс в носа си, стисках подлакътниците и не смеех да погледна през прозореца. След това изпаднах в умиление, когато минахме над Jumbo на Ботевградско шосе, точно преди да кацнем и "една издайническа сълза се търколи по бузата ми", когато колесникът удари земята. 
Трябва да се прегледам, може и някой хормон да ми играе, не съм вече първа младост...

[Мина]

Извинете за фермана...

[Гост]

...Определено се твърди, че има връзка с желанието на човека да контролира нещата. Не само за този страх, но и за други. Тъй като при самолетите реално животът ти е в ръцете на друг човек, затова и страхът е толкова силен...

 

 

Тук се крие един огромен ключ от палатката. Лично аз съм се чувствала отвратително именно на тази база. Чист страх като твоя нямам, обожавам да летя, но като затресе турбуленция и откачам. Нямам контрол над управлението и това ме влудява. Самата идея да съм в метален корпус, управляван от неясен професионалист - често си е личало в разговорите по темата относно съмнения за компетентност на екипаж, начини на реакции, каквото ти хрумне... Което е много тъпо! Като се возя в автобус или влак, не го карам аз, нито управлявам съседните автомобили, ама психика... 

 

Основателят в един разговор - ама убий ме, не помня темата, май беше за катастрофи, ми препоръчваше едни тренировъчни програми за пътници. В случая идеше реч за British Airways май, но може да се разрови нещо за България. 

 

Всъщност, владеенето на управлението трябва да те ритне по дупето че владеенето на самоконтрола е само в твоите ръце, а не в ръцете на психолози или лекарства. От последните уважавам само питието като начин на временно отпускане Всички останали добавки намирам за недобри. Но това съм аз. За други може да е иначе.

 

Постът ми едва ли с нещо ти помогна, но дано намериш път към своята слабост. Ако с нещо мога да помогна, с удоволствие.

[miroslava]

Относно контролирането. Откакто си купих кола, не ми е ставало лошо докато пътувам.

 

Моя шеф се пошегува, че трябва да си купя самолет, след като ми става лошо докато летя. И сега обмислям сериозно да стана пилот. На малки самолетчета поне. Не че имам фобия, просто ми се вие свят и ми тупка сърцето.

 

В тоя форум имаше линк за нещо от сорта на "пилот за един ден", да видиш дали такова нещо би ти допаднало. Та мисля да почна от там.

[Гост]

Относно контролирането. Откакто си купих кола, не ми е ставало лошо докато пътувам.

 

Моя шеф се пошегува, че трябва да си купя самолет, след като ми става лошо докато летя. И сега обмислям сериозно да стана пилот. На малки самолетчета поне. Не че имам фобия, просто ми се вие свят и ми тупка сърцето.

 

В тоя форум имаше линк за нещо от сорта на "пилот за един ден", да видиш дали такова нещо би ти допаднало. Та мисля да почна от там.

 

Браво!!!

[Мина]

Аз намерих нещо по въпроса: http://ihumanfactor.eu/news/24
Вероятно ще има ефект.

Да, странно, че с автобус, влак и кола не ме е страх, въпреки че не шофирам аз. Но подсъзнателно човек знае, че там шансът за оцеляване е по-голям. Което статистически може и да не е така, но дет' се вика, може да отървеш кожата, ако си на задната седалка и се возиш с колан.
От моя приятел пилот знам, че пилотите на Уизер са много добре подготвени, защото там попадат предимно военни пилоти, заради по-доброто заплащане. За разлика от България Ер, където нещата далеч не са розови, тъй като често се бутали разни връзкари. Но там пък гледали на всеки полет да има 1 добре подготвен пилот. Хохох. Не знам, не работя там и не искам да говоря празни приказки.
Та, също си повтарям - хайде да оставим управлението на самолета на пилота и тези, които са учили за това, пък аз кротко да се спотайвам на седалката, да си гледам списания и да не създавам главоболия. Ма тая глава не слуша...
 

[Гост]

Аз намерих нещо по въпроса: http://ihumanfactor.eu/news/24

Вероятно ще има ефект.

Да, странно, че с автобус, влак и кола не ме е страх, въпреки че не шофирам аз. Но подсъзнателно човек знае, че там шансът за оцеляване е по-голям. Което статистически може и да не е така, но дет' се вика, може да отървеш кожата, ако си на задната седалка и се возиш с колан.

От моя приятел пилот знам, че пилотите на Уизер са много добре подготвени, защото там попадат предимно военни пилоти, заради по-доброто заплащане. За разлика от България Ер, където нещата далеч не са розови, тъй като често се бутали разни връзкари. Но там пък гледали на всеки полет да има 1 добре подготвен пилот. Хохох. Не знам, не работя там и не искам да говоря празни приказки.

Та, също си повтарям - хайде да оставим управлението на самолета на пилота и тези, които са учили за това, пък аз кротко да се спотайвам на седалката, да си гледам списания и да не създавам главоболия. Ма тая глава не слуша...

 

 

Аз смятам, че всички български пилоти са изключително добри. Всъщност, не само българските Да не забравяме, че тази професия е изключително регулирана, а и една подробност - животът на самите пилоти зависи от личните им умения също, та сигурно и затова ще се стараят Човек не бива да залита в подобни мисли, че както пътуваме на майна си Райна по света, мани мани... 

 

Това което мнооого харесвам на английските пилоти, шофьори и всякакъв персонал - и в болниците, и къде ли не, е това че обясняват всичко, за да си спокоен. Това тук е изведено в норма на поведение. За съжаление не навсякъде е така...

[Мина]

Аз смятам, че всички български пилоти са изключително добри. Всъщност, не само българските Да не забравяме, че тази професия е изключително регулирана, а и една подробност - животът на самите пилоти зависи от личните им умения също, та сигурно и затова ще се стараят Човек не бива да залита в подобни мисли, че както пътуваме на майна си Райна по света, мани мани... 

 

Това което мнооого харесвам на английските пилоти, шофьори и всякакъв персонал - и в болниците, и къде ли не, е това че обясняват всичко, за да си спокоен. Това тук е изведено в норма на поведение. За съжаление не навсякъде е така...

 

Да, елементарно е, а носи такова спокойствие! Знаеш къде си, какво се случва, какво да очакваш и най-вече да чуеш спокойния глас на пилона, дори и вицове да ти разказва, е безценно.

[Мина]

Моята фризьорка пък ми сподели, че избягва нискотарифните авиокомпании, защото при тях има повече турболенция.

Така че, който го е страх от турболенция, да лети само с редовни авиокомпании.

Това е велико!!! Ма права е жената, с Катар нямаше никаква турболенция поне в едната посока, явно са с добри амортисьори, не като на Уиз, да ти се появи фобия от летенето.

Така си е, к'во...

[iMari]

Аз смятам, че всички български пилоти са изключително добри. Всъщност, не само българските

 

Преди време,на един полет се запознах с момче,което ми обясняваше,че българските пилоти са едни от най-добрите,вече не помня защо.Нещо от рода,че още от Втората световна насам, школовката им е на изключително високо ниво.Каза ми,ако не вярвам да обърна внимание,как каца самолет управляван от бг капитан и как от чужд такъв.Така и правя оттогава,наистина нашите кацат в пъти по-меко и елегантно.Мисля,че не си въобразявам

[Гост]

Преди време,на един полет се запознах с момче,което ми обясняваше,че българските пилоти са едни от най-добрите,вече не помня защо.Нещо от рода,че още от Втората световна насам, школовката им е на изключително високо ниво.Каза ми,ако не вярвам да обърна внимание,как каца самолет управляван от бг капитан и как от чужд такъв.Така и правя оттогава,наистина нашите кацат в пъти по-меко и елегантно.Мисля,че не си въобразявам

 

По повод мекото кацане не е баш така. Тоест, като е меко, не означава, че е добро. Казват специалистите Иначе българските пилоти просто имат българско техническо образование в уникално добра школа. Сегашното образование - мълча... 

 

И пак по повод образованието - голяма фалшива кълка е това. И аз се биех в гърдите колко сме велики, и продължавам да го правя пред шефовете си, до в момента в който не разбрах, че масово си набират служителите от Imperial College, трети в Европа. И ми стана едно весело колко съм застреляна...

 

Окончателно ми стана весело, когато отидох на обучение във водещ английски университет, в световната топ листата, и видях за какво ниво иде реч. И млъкнах генерално 

 

Малко ни е повече биенето в гърдите на българите, ако ме питаш (моето също е било...). Но да не разводнявам темата, извинявай! 

Редактирано 16 март, 2016 от Гост

[Георги]

Преди време,на един полет се запознах с момче,което ми обясняваше,че българските пилоти са едни от най-добрите,вече не помня защо.Нещо от рода,че още от Втората световна насам, школовката им е на изключително високо ниво.Каза ми,ако не вярвам да обърна внимание,как каца самолет управляван от бг капитан и как от чужд такъв.Така и правя оттогава,наистина нашите кацат в пъти по-меко и елегантно.Мисля,че не си въобразявам

 

И друг път сме коментирали, че мекото кацане, особено по време на дъжд/сняг е с една идея по-опасно, а най-сигурното кацане е плътно със стабилен удар в началото на пистата (на "клавишите"), така имаш дължината на цялата писта, ако нещо се обърка, а не да изпуснеш няколко стотин метра, докато гледаш да кацнеш "меко", които в последствие може да се окажат важни. 

[captain_oveur]

Това е велико!!! Ма права е жената, с Катар нямаше никаква турболенция поне в едната посока, явно са с добри амортисьори, не като на Уиз, да ти се появи фобия от летенето.

Така си е, к'во...

 

Ами като нямат турбо на двигателите, каква турболенция, моля ви се?!

[Мина]

Ами като нямат турбо на двигателите, каква турболенция, моля ви се?!

 

Оххх, верно беее

Ми те кво само инжекцион ли са? За един "преател" питам

[Мина]

http://ihumanfactor.eu/news/24

[Фил]

Изобщо нищо не помага, нито ... да правя упражнения за влагалищната мускулатура     

А ти поне пробва ли?    

Ако не за овладяване на фобията, поне определено ще помогне за овладяване на мъжете 

 

Също така ме обзема агресия и безумно раздразнение към всеки кротко летящ си пасажер, който зяпа с доверчив и любопитен поглед през прозореца или си свирука безгрижно.

     

 

 

Равносметката е, че или съм невероятна страхливка, или човек с много болна психика.

Ами не, този страх е естествена изява (по-засилена в случая) на универсалния инстинкт за самосъхранение 

 

Ако се запиша в Mile High Club, няма да пожъна особен успех, освен ако не летя с определен вид фетишисти, които си падат по вдървена, злобна, изнервена и леко припотена женица, с пулс 320, която гледа с изцъклен поглед и й трепери брадичката    

Ооо, споко, всякакви извратеняци има 

 

Аз и тук участвам           Страх ме е от тъмното.

Някой друг да го е страх от нещо, че да се присъединя?

След една бърза справка тук, човек може да се почувства почти като героят на Джером К. Джером от "Трима души в една лодка", който, преглеждайки някакъв медицински справочник с описани симптоми на различните болести, с изненада установил, че единственото, от което не страда, е хронично възпаление на капачката на коляното! 

...

 

Сега, шегата настрана - включвам се в темата не защото мога да ти дам някакъв конкретен съвет как точно да се справиш с проблема (а и в темата вече има достатъчно полезни съвети), а за да споделя, че преодоляването на такъв страх от летене е възможно.

А откъде знам ли? Ами знам, защото преди време също имах подобен страх от летене със самолет и положението (макар и може би не чак толкова остро като при теб) хич не беше добре  . 

Преди и по време на полет ми минаваха през главата всички филмчета за самолетни катастрофи на NatGeo и Discovery, а аз много ги обичам тези предавания и съм ги гледал по няколко пъти всичките   . Всяко леко подрусване на самолета ме стресираше, постоянно се ослушвах за необичайни шумове или промяна на звука от двигателите  , наблюдавах непрекъснато крилата на самолета, да не би някоя ламарина от обшивката да вземе да се откъсне  , чудех се дали стюардесите са затворили добре вратите и самолетът няма да се разхерметизира, или се питах дали при зареждането на самолета обслужващия персонал не са объркали количеството керосин, или дали при поредното обслужване някой техник  не е завил някоя гайка недостатъчно   . 

Да не говоря какво ставаше с мъжкото ми самочувствие тогава, когато се случваше да летя заедно с жена, която няма грам страх самолети и спокойно си разглежда списанията, докато аз стискам подлакътниците, та ми побеляват кокалчетата на ръцете, а по челото ми избиват капки студена пот ... 

На един полет до Париж пък, на финалния заход за кацане на летище Орли, стюардесата започна да говори по уредбата нещо, от което аз, въпреки уж добрия ми френски, успях да разбера само две думи "Attеntion!" и "bagage" ... Еми аз веднага реших, че съобщава как се е разхерметизирало багажното отделение на самолета и веднага си представих, че пилотите ще загубят управление и ще се разбием    Е, после се оказа, че се е отворил капак на отделенията за багаж в пътническата кабина и стюардесата просто е предупреждавала пътниците да внимават да не им падне някоя чанта на главите 

 

Е, не знам как точно (в смисъл - не съм полагал някакви конкретни специални усилия, не съм ходили на психолог, или някаква терапия, или нещо подобно) но с времето постепенно този страх отшумя и сега много обичам да летя и определено се кефя на пътешествия с много полети (при последното двуседмично пътуване - общо 10 полета  ).

 

 

Та просто исках да ти кажа да не се чувстваш обречена, де.

 

P.S. Освен това виждам, че имаш добро чувство за хумор  , което не знам защо, но ми се струва, че ще ти помогне да се отървеш по лесно от фобията и да започнеш да летиш с удоволствие. 

Редактирано 18 март, 2016 от Фичо

[stanimir]

Не ме е страх , попадал съм в няколко гаднички турболенции , пия си за удоволствие.

Така по-бързо минава времето , щото летенето на дълги разстояния за мен е страшна скука.

 

Айде сега не сме толкова незаменими , каквото има да става ще става. Хората ще летят и след нашата катастрофа

Отпуснете се и не го мислете.

[Zaro]

Преди време,на един полет се запознах с момче,което ми обясняваше,че българските пилоти са едни от най-добрите,вече не помня защо.Нещо от рода,че още от Втората световна насам, школовката им е на изключително високо ниво.Каза ми,ако не вярвам да обърна внимание,как каца самолет управляван от бг капитан и как от чужд такъв.Така и правя оттогава,наистина нашите кацат в пъти по-меко и елегантно.Мисля,че не си въобразявам

 

Ако след кацане, човек може да ходи, значи кацането е било добро. Ако самолетът излети - значи е било перфектно.

 

А който го е страх от високото - няма нищо страшно, там горе никой не е останал.

[Гост]

Момчета, на глас се хилих с вас... Фичооо, трябва да пишеш литература!!! Хахахххх