Сдобих се със страх от летене и сега какво?

[Мрън]

Георги тук много пъти е обяснявал, че мекото кацане всъщност е по-малко безопасно от по-твърдото. 

[Petkan]

А аз инатливо продължавам да държа на своето си - колкото повече поддържате тази тема жива, толкова повече поддържате и страховете си такива

[AlexandraKo]

А аз инатливо продължавам да държа на своето си - колкото повече поддържате тази тема жива, толкова повече поддържате и страховете си такива

Защо инатливо? Това е истина.

[Травеолани]

А аз инатливо продължавам да държа на своето си - колкото повече поддържате тази тема жива, толкова повече поддържате и страховете си такива

Така е, съгласна съм, самонавиват се хората като четат такива неща. Дано авторката се е спряла на план за действие, иначе наистина и аз не виждам кой знае колко положително в подобен тип теми

[Gapsy]

След днешната случка с flydubai и мен ме обзе страх

[Фил]

След днешната случка с flydubai и мен ме обзе страх

А след хилядите катастрофи, които станаха днес по пътищата на света, при които са загинали над 3000 човека  , обзе ли те страх да се качваш в кола? 

[Gapsy]

А след хилядите катастрофи, които станаха днес по пътищата на света, при които са загинали над 3000 човека  , обзе ли те страх да се качваш в кола? 

Ако трябва да съм честна - да, страх ме е! Не един път съм се разминавала на косъм, но това не ми пречи да се возя дори и на стоп. Понякога просто затварям очи и се моля! С риск да стана банална, тъй като вече го споменах в различни теми по различни поводи този път ще летя с бебе. От съвсем скоро съм майка и това променя нещата. не, че съм единствената де

Редактирано 19 март, 2016 от Gapsy

[seagull_29]

Нека споделя и своя скромен опит по въпроса, бях го писал в една друга тема, надявам се да не се повтарям, а да е от полза.

 

Childish, на 07 Февр. 2016 - 08:36, написа:

Най-добрият начин да се справиш със страха от нещо е да се изправиш срещу него. Сигурна съм, че ако успееш да се качиш на самолета, не само ще видиш, че няма нищо страшно, но и след това няма да насмогваш на офертите за евтини билити тук във форума. Стискам ти палци!

 

Seagull_29, на 14 Февр. 2016 - 22:06, написа:

Напълно съм съгласен с това мнение! Имах същия проблем като теб, но нека ти споделя набързо как успях да се справя НАПЪЛНО! Сега чакам всеки полет с нетърпение и изпитвам изключителна наслада (не мога да го опиша по друг начин) по време на излитане и най-вече кацане.

 

При мен се случи когато летях за първи път през 2009-та и не разбирах как точно работи самолета, какво го държи във въздуха, безопасна ли е турболенцията и така. Всеки страничен шум или по-рязко разклащане и започвах бързо да казвам молитва, за която се сетя по-напред. Моят страх е предимно от удавяне, така че когато полетът е изцяло над суша се чувствх доста по-спокоен като цяло. Но не съвсем.. Въпреки, че се страхувах много, не спирах да летя и да се лишавам от пътуванията си. Също като теб мислех за прибирането и си скапвах почивката. С всеки изминал полет нещата ставаха по-зле, колкото и повече да се потвърждаваха статистиките, че летенето е напълно безопасно. Докато дойде моментът, в който "изпуснах" полета си на връщане от Париж и това не беше толкова мал шанс, колкото почти умишлено предизвикано от мен за да се случи. Разбрах, че така не може да продължава дълго. И зaпочнах да се ровя в интернет. В един форум ми попадна мнение, което ме удари като гръм - за целия страх от летене е виновна медията, която винаги търси сензация при сериозен инцидент. Но в това няма нищо сензационно! А е напълно нормално да се случва. И именно, защото се случва толкова РЯДКО, и защото е абослютно изключение от общото правило, е толкова голяма сензация. Запитай се защо не съобщават по новините баналности като "човек получи инфаркт в дома си и почина" или "дете в Африка умря от жажда". Защото са приети за баналност и всички сме свикнали с тези неща в ежедневието си. Но това не е сензация и не си струва труда да се отразява по новините. А е реалната заплаха. И не се съмнявам, че си прочела всички статистики, но все пак да вметна - в САЩ е 10 пъти по-вероятно да умреш наритан до смърт от магаре, отколкото да си въвлечен в какъвто и да е авиационен инцидент за целия си живот.

 

И още един съвет от мен - образовай се и замествай страха с любопитство. Моля те, гледай "Разследване на самолетни катастрофи" точно преди следващия ти полет. Проследи поредица от колко други злощастни събития е всеки инцидент и се запитай достатъчно голям "късметлия" ли се чувстваш, за да се случи точно на теб? Ако беше така, нямаше ли да печелиш 6-ца от тотото всеки път, когато пускаш фиш (или май е по-актуално да кажа "да печелиш от държавната лотария на пеевски всеки път като триеш билет").

 

Не на последно място, това което помогна на мен може би в най-голяма степен да направя тези прозрения е курсът по-долу на този пилот, който изгледах много последователно, изчетох и изслушах всичко. Когато свърших, буквално нямах търпение за следващия си полет. Летях и 10 часа полет през океана, което за мен беше черешката и окончателно ми помогна да скъсам със страха си от летене. Успех!

 

*Много полезен линк*

[Мина]

Много благодаря за линка!!! Ще го изгледам с удоволствие и внимание.

Като цяло, напълно съм съгласна с това, което си написал. Винаги съм си мислела, че никак не се акцентира върху автомобилните катастрофи и броя жертви, особено в България, а всяка самолетна катастрофа е сензация. Или пък колко хора умряха само за 1 ден в Истанбул или Париж, след атентатите.

Но от друга страна, когато се качваш в колата и решаваш да се правиш на безсмъртен по пътя, отговорността за всеки пътен инцидент е твоя. И решението е твое. Знаеш, че ако не внимаваш, ще пострадаш. Не че не страдат и невинни хора, покрай нечии комплекси на пътя.

Докато в самолета, оставяш живота си в ръцете на някой друг и една-единствена негова грешка е фатална. Ето пример със самолета на flydubai. Може би пилотът не е бил достатъчно квалифициран, може би времето е било лошо, но до онзи ден хората от този полет са влизали в 0,02 % вероятността да попаднат в авиоинцидент. Поред мен шансът е 50:50. Или ти се случва (веднъж), или не (никога).
Случи ми се преди време да срещна човек, който от 20 и повече години не живее е България, не живее дори в Европа, за който нищо не знам за последните 20г, не го чувам, не си пишем, не знам, че ще си идва в БГ, срещам го не в София, не на някое от местата, на които би било вероятно да го срещна, а на рилските езера, сред огромна опашка от чакащи за развален лифт. Е, статистическата вероятност да видя този човек, на това място, сред толкова хора, след толкова време (и да се познаем  ) е сигурно равна на тази да попаднеш в инцидент. Така че или го срещаш, или не. 
Не знам дали си подхранваме взаимно страховете, но на мен ми действа разтоварващо като чета и като знам, че не само аз се страхувам, а и отявлени пътешественици също имат подобни усещания.

Редактирано 21 март, 2016 от Мина

[seagull_29]

Аз лично в случайности не вярвам и според мен, това, че сте се срещнали с този човек от примера, който даваш, просто се нарича карма. Има много опоненти на теорията за кармата, и с право - примерно ще ме запиташ сигурно с какво всички 60 човека на този полет са заслужили една и съща съдба? Ето тук (ако позволите) е обяснено много по-добре отколкто бих могъл да го кажа аз - КАРМА-ДХАРМА. Също така, ако си чела "Десет малки негърчета" на Агата Кристи - ще разбереш за какво говоря, това е чудесен художествен пример, ако не ти харесва другата теория .В общи линии става въпрос за едно и също нещо.

 

NB! Не задължавам никого с мнението си, просто ви споделям как разсъждавам аз напоследък, и че това също в голяма степен ми помогна да преодолея страха си от летене.

Редактирано 21 март, 2016 от seagull_29

[neuromancer]

Но от друга страна, когато се качваш в колата и решаваш да се правиш на безсмъртен по пътя, отговорността за всеки пътен инцидент е твоя. И решението е твое. Знаеш, че ако не внимаваш, ще пострадаш. Не че не страдат и невинни хора, покрай нечии комплекси на пътя.

Докато в самолета, оставяш живота си в ръцете на някой друг и една-единствена негова грешка е фатална. 

Има някакво подсъзнателно надценяване на контрола, който имаме, когато шофираме. Ние имаме контрол върху себе си, но за едни 3-4 часа шофиране се разминаваме или изпреварваме хиляди хора, които не знаем какво са пили, каква дрога са взимали, колко часа не са спали...

Аз лично се чувствам малко по-сигурен да мина 450км със самолет, отколкото да шофирам същото разстояние.

[pamelanb]

Много ми хареса съвета на seagull_29 "Образовай се и замествай страха с любопитство"!

Понеже симптоматиката ми е болезнено позната в последните 5-6 години (страхът от летене дойде изведнъж) и защото мернах Париж в по-горните коментари, а и тъй като имам приятели командири на точно тези самолети, с които често пътуваме, и не на последно място много обичам авиацията и самолетите, та ми се прииска да ви споделя, че преди едно от самостоятелните ми пътувания за Париж (който впрочем е голямата ми любов и едва ли ще имам друга), такава паник атака ме удари, че на Цариградско шосе помолих милото да обръщаме и да се прибираме, а той ме изгледа изумен и ми отказа. 

Тогава се обадих на един приятел командир и го питах какво да правя, сякаш очаквах гаранция, че всичко ще бъде наред, а той ми каза: "Значи така, страхът ти е по-голям от любовта ти към Париж ?!"  Нямаше как да си съглася с подобно нещо и послушно отидох на летището и се качих на самолетчето.    Излетях с рев, сълзи, сополи, очакване всеки момент да се разбием и всякави подобни. И така почти всеки път. И всеки път сядам до прозореца и гледам навън.

Преди се изтезавах докато не изпия две чаши вино и докато не измокря достатъчно ръката на спътника ми (да се разбира докато наберем височина и започне сервирането на ВИНО).
С течение на времето осъзнах, че страхът ми не е нито от летенето, нито от умирането, а просто нервите ми не са наред. Прекалено значение отдавах на незначителни неща. Разбрах, че трябва да съм благодарна, да се ядосвам колкото може по-малко и да не страдам за неща, които не зависят от мен, както и да помогна ако мога и да не се измъчвам ако не мога. Знаех си, че само аз мога да си помогна (най-трудната част). Като споделях на някой как се чувствам, виждах, че не могат да ме разберат, никой не може да го усети по същия начин. Обвинявах се, че съм разглезена и че драматизирам, а нямам никакви сериозни проблеми.  

Заинатих се и започнах малко по малко да променям нагласите си. Вместо да изтръпвам и да се оглеждам за изражението на стюардите при всеки по-особен шум или поклащане, питам и чета всичко, което ме интересува за самолета, турболенцията, двигателите и т.н. Пак си пазарувам билетите с кеф, но мисля много повече за това какво ще правя там като стигна, а не дали ще стигна.

Вече съм много по-добре. От декември не съм се разплаквала в самолета. Още ме е страх, но не е каквото беше преди. Сега е почеве тръпка, отколкото страх. Вече дори не ми минава през ум да "изпусна" полета. Когато се кача в самолета си повтарям каква щастливка съм, благодаря на Господ и моля да стигнем живи и здрави. Припомням си също, че ако не надвия страха ще пропусна много възможности да натрупам спомени, които да ме топлят на старини. Пък каквото е писано...

 

Така че стискайте ми палци на 25-ти март, че летя за Барселона     

[seagull_29]

С течение на времето осъзнах, че страхът ми не е нито от летенето, нито от умирането, а просто нервите ми не са наред.

 

 

Ами, поздравления - достигнала си до най-важния извод. Не знам дали мнението ми не е за друг форум, но ще ти споделя все пак - с течение на времето започнах да получавам панически атаки, които бяха провокирани и от други неща, не само от летенето. Тръгнах по лекари, започнах лечение с антидепресанти, минах през много неща. В момента, в който се справих с повечето неща, които ме измъчваха, страхът ми от летене се изпари заедно с тях. Към днешен ден тези депресивни състояния се завръщат спорадично, тъй като започнах да вярвам в алтернативни методи на лечение и отказах да приемам доказано ефективните традиционни медикаменти, защото те идват с цяла опашка от странични ефекти. Но когато се справя с основния причинител, нещата отшумяват. Научил съм се да овладявам тези състояния бързо и да се взимам в ръце овреме. Важно е да спазваш емоционална хигиена и да се грижиш за духовното си състояние добре, защото то се отплаща многократно. Може да опиташ с йога, медитация, спорт, хоби, книги, срещи с различни хора, трябва да се абстрахираш от всички негативни неща, които се случват около теб и които не те засягат лично. Аз например спрях да гледам новини, прекъснах всякакъв контакт с хора, които не уважавам и не уважават мен, изхвърлих всичко ненужно от дома и живота си, изтрих 100-тина "приятеля" от фейсбук. Започнах да се занимавам с народни танци, да карам колело винаги когато мога, да се прибирам пеша от работа вместо да се бутам в трафика, когато е възможно, да нося слушалки в градския транспорт, за да не слушам натоварващитете и безсмислени разговори на хора около мен, които не ме засягат изобщо и тн и тн. Мога да изброявам до утре. И продължавам да променям всеки ден. Или се опитвам на всяка цена.. На мен това ми носят пътуванията всъщност - промяна и личностно развитие. И не мога да допусна методът (летенето, което е неразделна част от живота на всеки пътешественик) да ми пречи да постигам резултата (самоосъвършенстването, което ми носят срещите с нови места, хора и тн). Казали са го и по друг, по-прост начин - целта оправдава средствата.

 

И така, дано нещо от казаното от мен ти е от полза и те вдъхнови и ти да започнеш да порменяш и изхвърляш. Всеки ден!

[Фил]

Фобиите на известните  

[Рали07]

Здравейте! Искам и аз да споделя опит, като изрично искам да подчертая, че временното решение, което намерих за себе си, КАТЕГОРИЧНО не го препоръчвам, но все пак ще го споделя.

Мина, аз има абсолютно същите проблеми като теб. Паниката е ужасяваща. Също се успокоявам, когато приближаваме земята (обяснявам си го с това, че в моята глава в случай на катастрофа при приземяване, нещата ще се случат мигновено, а иначе си мисля, че ще са много по-продължителни и мъчителни). Последният ми полет беше миналата седмица. Ходих до Италия. Отиването беше супер, тъй като използвах гореспоменатото временно решение. Връщането... При излитането се разплаках. През 3 минути  питах приятеля ми - "Сега падаме ли?" - абе кошмар. Сега твърдо съм решила да се справя със страха и мисля да пробвам да ходя при авиационен психолог, тези ми вдъхват доверие - https://www.facebook.com/ihumanfactor. Дано ми помогнат.

Относно това, което не препоръчвам - намерих лекарство, което ужасно много ми помага, тъй като има успокояващ ефект и когато го взимам съм най-спокойният, отпуснат и весел човек в самолета. Проблемът е, че е много силно и хич не е добре да си се пие просто така. Става въпрос за Ривотрил. Знам, че е много грешно, но при мен действа като магия. Въпреки това знам, че не е решение и ще опитам с терапия.

[dimitrov6]

При мен преди 3 години зимата се появи страх,че времето на връщане в чужбина ще е лошо и самолета няма да излети и ще трябва да плащам скъпо да се прибера.Имах купени 14 -15 билета(5 екскурзии) за 450 лева и просто ги оставих да изгорят.След този случай моята стиснатост надделя и предпочитам да пътувам по всяко време,отколкото да губя пари,които не са ми в излишък.

[Мина]

Нека споделя и своя скромен опит по въпроса, бях го писал в една друга тема, надявам се да не се повтарям, а да е от полза.

 

Childish, на 07 Февр. 2016 - 08:36, написа:

Най-добрият начин да се справиш със страха от нещо е да се изправиш срещу него. Сигурна съм, че ако успееш да се качиш на самолета, не само ще видиш, че няма нищо страшно, но и след това няма да насмогваш на офертите за евтини билити тук във форума. Стискам ти палци!

 

Seagull_29, на 14 Февр. 2016 - 22:06, написа:

Напълно съм съгласен с това мнение! Имах същия проблем като теб, но нека ти споделя набързо как успях да се справя НАПЪЛНО! Сега чакам всеки полет с нетърпение и изпитвам изключителна наслада (не мога да го опиша по друг начин) по време на излитане и най-вече кацане.

 

При мен се случи когато летях за първи път през 2009-та и не разбирах как точно работи самолета, какво го държи във въздуха, безопасна ли е турболенцията и така. Всеки страничен шум или по-рязко разклащане и започвах бързо да казвам молитва, за която се сетя по-напред. Моят страх е предимно от удавяне, така че когато полетът е изцяло над суша се чувствх доста по-спокоен като цяло. Но не съвсем.. Въпреки, че се страхувах много, не спирах да летя и да се лишавам от пътуванията си. Също като теб мислех за прибирането и си скапвах почивката. С всеки изминал полет нещата ставаха по-зле, колкото и повече да се потвърждаваха статистиките, че летенето е напълно безопасно. Докато дойде моментът, в който "изпуснах" полета си на връщане от Париж и това не беше толкова мал шанс, колкото почти умишлено предизвикано от мен за да се случи. Разбрах, че така не може да продължава дълго. И зaпочнах да се ровя в интернет. В един форум ми попадна мнение, което ме удари като гръм - за целия страх от летене е виновна медията, която винаги търси сензация при сериозен инцидент. Но в това няма нищо сензационно! А е напълно нормално да се случва. И именно, защото се случва толкова РЯДКО, и защото е абослютно изключение от общото правило, е толкова голяма сензация. Запитай се защо не съобщават по новините баналности като "човек получи инфаркт в дома си и почина" или "дете в Африка умря от жажда". Защото са приети за баналност и всички сме свикнали с тези неща в ежедневието си. Но това не е сензация и не си струва труда да се отразява по новините. А е реалната заплаха. И не се съмнявам, че си прочела всички статистики, но все пак да вметна - в САЩ е 10 пъти по-вероятно да умреш наритан до смърт от магаре, отколкото да си въвлечен в какъвто и да е авиационен инцидент за целия си живот.

 

И още един съвет от мен - образовай се и замествай страха с любопитство. Моля те, гледай "Разследване на самолетни катастрофи" точно преди следващия ти полет. Проследи поредица от колко други злощастни събития е всеки инцидент и се запитай достатъчно голям "късметлия" ли се чувстваш, за да се случи точно на теб? Ако беше така, нямаше ли да печелиш 6-ца от тотото всеки път, когато пускаш фиш (или май е по-актуално да кажа "да печелиш от държавната лотария на пеевски всеки път като триеш билет").

 

Не на последно място, това което помогна на мен може би в най-голяма степен да направя тези прозрения е курсът по-долу на този пилот, който изгледах много последователно, изчетох и изслушах всичко. Когато свърших, буквално нямах търпение за следващия си полет. Летях и 10 часа полет през океана, което за мен беше черешката и окончателно ми помогна да скъсам със страха си от летене. Успех!

 

*Много полезен линк*

 

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

 

До всички клетници със страх от летене!!! До SEAGULL_29!!!

 

Много полезният линк наистина се оказа много полезен. При все че това са неща, повечето, от които са ми известни (колко съм скромна само), почувствах огромно облекчение на полета. Даже удоволствие!!! Не можех да повярвам, че се чувствам толкова спокойна и отново се завърнах в редиците на тези, които си свирукат безгрижно и гледат през прозореца. Излитането и каценато не бяха мъчение, като послените пъти. Гледах с хладно самообладание тези, които се напрагаха при турболенцията и само дето не отидох да ги хавана за ръката и компетентно да им обясня защо не трябва да ги е страх. СТРАХОТНО СЪМ ПРИЗНАТЕЛНА И БЛАГОДАРНА ЗА ПОМОЩТА.

Нямате представа какво облекчение е да не мислиш дни наред какво ти предстои и как ще го изтърпиш, настроението ти да се ръководи от тази мисъл и непрекъснато да умуваш как да се сдобиеш с пълна анестезия за полета.

Е, разбира се на полета обратно пак се влоших, но като цяло бях спокойна поне през 70% от пътуването. Ще преговарям курса преди всеки полет.

Трябва да се лее руйна бира по тоз повод!!! Обзе ме чувство на гордост и благодарност и нямах търпение да ви пиша. Има надежда       

Хубав ден на всички!

  

[seagull_29]

Поздравления! Мога да кажа само, че се радвам много, че съм успял да помогна на някой друг. И да, мисля, че трябва търпение и не става още с първия полет, но продължавай да променяш нагласата си и да четеш по въпроса. Важно е и добре да се грижиш за емоционалната си хигиена като цяло и да елиминираш всичко негативно в живота си.

 

Чакам си бирата и още добри новини! Успех!

[AlexandraKo]

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

 

До всички клетници със страх от летене!!! До SEAGULL_29!!!

Много полезният линк наистина се оказа много полезен. При все че това са неща, повечето, от които са ми известни (колко съм скромна само), почувствах огромно облекчение на полета. Даже удоволствие!!! Не можех да повярвам, че се чувствам толкова спокойна и отново се завърнах в редиците на тези, които си свирукат безгрижно и гледат през прозореца. Излитането и каценато не бяха мъчение, като послените пъти. Гледах с хладно самообладание тези, които се напрагаха при турболенцията и само дето не отидох да ги хавана за ръката и компетентно да им обясня защо не трябва да ги е страх. СТРАХОТНО СЪМ ПРИЗНАТЕЛНА И БЛАГОДАРНА ЗА ПОМОЩТА.

Нямате представа какво облекчение е да не мислиш дни наред какво ти предстои и как ще го изтърпиш, настроението ти да се ръководи от тази мисъл и непрекъснато да умуваш как да се сдобиеш с пълна анестезия за полета.

 

Е, разбира се на полета обратно пак се влоших, но като цяло бях спокойна поне през 70% от пътуването. Ще преговарям курса преди всеки полет.

 

Трябва да се лее руйна бира по тоз повод!!! Обзе ме чувство на гордост и благодарност и нямах търпение да ви пиша. Има надежда

Хубав ден на всички!

 

Според мен, на следващата среща трябва да почерпиш, иначе, пак ще се влошиш)44 бирички, една малка водчица за Теди и червено винце за Мили. Редактирано 23 април, 2016 от AlexandraKo

[-Serendipity-]

Мина, аз вчера разговарях по телефона с Елена Пенчева от ihumanfactor. Невероятна дама, искаше ми се да можех и днес да мога да говоря с нея по време на полета. Не знам защо, но наистина ми вдъхна изключително доверие. Живот и здраве, май месец ще се чуем, за да уточним кога ще имат групов трейнинг. И със сигурност ще се запиша. И надявам се ще мога да споделя впечатления. Иначе след 7 години избягване на полети днес дойде време да опитам. Заради това, че бях заета да мисля предстоящия полет до Малдиви, който е чак догодина, като че ли не ми остана време да мисля за полета до Италия, който е днес. Идея нямам как ще съм, но се събудих с херпес на устата и очевидно ще трябва да пия нещо преди да се кача. Ама един херпес да е проблема Живи и здрави да сме само и всичко да е наред, пък ако ще и още един да ми излезе. Радвам се, че ти си хванала вярната посока.

[Zaro]

 и очевидно ще трябва да пия нещо преди да се кача

 

Пий, че до Малдивите с кола не си е работа.

[Мина]

D.A.Serendipity, стискам ти всички палци, които имам на разположение към момента и чакам да разкажеш като се върнеш. Ако имап информация за груповия тренинг, моля те, пиши ми, много искам и аз да дойда.

 

 

 

Според мен, на следващата среща трябва да почерпиш, иначе, пак ще се влошиш )44 бирички, една малка водчица за Теди и червено винце за Мили.

 

Значи точно така си е, човек, ако не почерпи, го ловят уроки, страхове от самолеДи и ишиас. Един вид като курбан.

seagull_29, какво пиеш?

Представям си даже едно хубаво слънце, поляна и аз, крачеща с по една каса ледена бира във всяка ръка...

 

[Duke]

Представям си даже едно хубаво слънце, поляна и аз, крачеща с по една каса ледена бира във всяка ръка...

 

 

 

Леле, сериозна жена си...

[Фил]

Леле, сериозна жена си...

И като знам колко тежат две каса бира - и доста силна! 

Редактирано 24 май, 2016 от Фичо

[Duke]

И като знам колко тежат две каса бира - и доста силна! 

 

Именно, именно...