Колко страни ще посетите през живота си? :)

[Rositsa88]

Имам за цел да посетя топ 5 места от моя списък-мечта , но реално искам всичко да видя. Много се надявам да успея да видя възможно най-много места. 

Редактирано 29 март, 2016 от Rositsa88

[Пътувко]

Подсещам за темата, в случай че някой иска да се включи

[Masmiya]

Аз съм от тези, които имат страни, които искат да посетят и други, които са ми безразлични и бих отишла само служебно или ако друг ми плати пътуването. Броя държавите, които съм посетила, но не организирам пътуванията с цел повече страни за минимално време, а на първо място е да видя повече от страната/района, да усетя как местните живеят, да съчетаят разглеждане с почивка. Тази година се очертава да посетя само една нова държава, но пък посетих нови места в три други с доста бавно темпо, заради новия член на семейството. Била съм в САЩ, Италия, Испания, Гърция, Франция, все държави, които могат да се посещават отново и отново, и всеки път да се види нещо ново.

[She]

Ако питате мен ВСИЧКИ, признати и непризнати. Колкото повече, толкова повече. Но бих се радвала на поне 80/100.

Стига някой да ми даде гаранция, че ще живея достатъчно и, че ще мога да си го позволя, което разбира се е невъзможно.

В някои от тях обаче бих и ще се връщам, отново и отново !

[Янко Велков]

Еее, щом сме се размечтали...

Като малък имах идеята да посетя всички страни на света. По списъкна на ООН или не - всички страни със знаме, столица, и граница, която да мога да прекрача И най-вероятно мога да го направя - ако реша, това е нещо постижимо.

 

Само че с времето дойде и прозрението, че мога спокойно да живея, и ако никога не съм посетил страни като Хаити, Заир, Мали или Нигер, или повечето арабски държави като Саудитска Арабия, Йемен и т.н. - просто не са ми особено интересни! Замислих се и върху тъжната ограниченост на ресурса "време", и за това, че ако инвестирам прекалено много в преследване на вятърни мелници - просто няма да ми остане достатъчно за други неща, които може би предпочитам(: Да не споменаваме колко ме плаши т. нар. "улегналост" - говоря за онзи момент, в който комфортът (и неговата зона) станат приоритетни, и избутат авантюристичния дух в някое тъмно и скрито място, от където повече да не може да се покаже :/ 

 

Днес планът ми е да се възползвам от всяка възможност за пътуване, като няколко дестинации са ми (особено) приоритетни, и постоянно дебна удобен момент да ги комбинирам с нещо, да ги обвия в смисъл (т.е. някакъв допълнителен освен заради чистата радост от това да си на път) и да ги направя максимално изгодни, за да могат да останат средства и за следваща спирка, че и за нещо да сложа в хладилника като се върна вкъщи (а аз обичам да хапвам! ).

 

Ето, например, моя приятелка завършва последна година магистратура в Екатерининбург, и ме е поканила да й погостувам с обещанието да ме заведе и до Казахстан (който винаги съм си мислел, че е "КазаКстан"!). А така и така съм там - ето шанс да се повозя на тази магично-митична Транссибирска железница...! Тя пък отива до Монголия, където мога да пояздя коне, да се кача на върха на голямата статуя на Чингиз Хан, край Улан Батор . Но до тук, сега чакам да ми дойде вдъхновението как да го измисля на връщане  Надявам се също и да си намирам компания за по-продължителните пътешествия, защото въпреки всички плюсове на пътуването сам - друго си е като се открие невероятно прекрасно страхотната гледка зад завоя, да имаш на кого да се усмихнеш(;

 

И все пак, като парченце от някогашният ми план е останало твърдото намерение, да посетя всички страни в Европа, което е сравнително лесно изпълнимо, благодарение на нискобюджетните авиокомпании и техните промоции

[bobole4e]

Доскоро не обърщах внимание на бройката, така или иначе все забравях някоя, тръгвайки да ги броя. Но познати и приятели все ме питаха колко са и малко  по- малко това ме амбицира да имам някакъв готов отговор накрая . Всъщност много ми помогна това, че седнах да ги описват в профила си тук преди време. И реших , за себе си, че бих искала да са на колкото години съм-т.е. на 50 години да съм посетила 50 държави примерно. За момента изоставам , така че, просто се спрях на бройката 50. Ще съм щастлива ако успея, ще съм щастлива и ако си остана с по-малка бройка. В края на годината ще станат 35(държави).  Всяка далечна дестинация за мен е като сбъдната мечта. Не съм вярвала , че ще успея да стигна до Япония, Куба, Тайланд дори ми се струваше  невероятно. След всяко завръщане вдигам летвата с мечтите и за моя изненада те пак се сбъдват . Сега на ред е Австралия, Нова Зеландия - за мечтаене, пък каквото стане.

[stanimir]

Не знам. Не го правя за бройката. На някой места съм се връщал многократно ( > 5 пъти)

Имам набелязани дестинации , но често излиза нещо неочаквано. Дългите дестинации обаче са ми планирани и затова никога не съм уцелвал някоя супер промоция или грешка.

Примерно исках Аржентина задължително в комбинация с Бразилия и пропусках всички евтини оферти към Бразилия , докато не излезе OJ , който ме устройваше макар и на почти нормална цена.

Пропуснах Парагвай , който беше на две крачки , защото прецених , че с нищо не ме привлича за няколко часа , и няма смисъл да ида там само за да го добавя към посетените държави,

Същото и в Европа не знам защо , но имам нагласа , че Прибалтика с нищо не ми е интересна. Някога ако ми дойде настроение за там може да отида , но не за три дни три държави колкото да ги отметна.

Обичам да усетя мястото и примерно градове като Буенос Айрес за два дни или Рио не са моят начин на пътуване.

Ако нямам друга възможност дори бих прекарал цялото си време там просто ей така шляейки се и наблюдавайки хората в ежедневния им ритъм.

Редактирано 3 август, 2016 от stanimir

[wilks]

Нямам представа колко. А и намеренията човешки са променливи (поне моите със сигурност). Как мога да знам дали държави, за които в момента не искам и да чуя, след 5-10 години изведнъж няма да ми станат с нещо любопитни и интересни?! Нито от Европа искам да посетя всички, нито от някой друг континент. Може би само за Южна Америка в някаква по-голяма степен може да се каже, че имам намерение да посетя всяка държава (без трите, които в момента имат по-сериозни визови изисквания за българи - лично принципно отношение към визите въобще, най-вече тези, издавани по субективна човешка преценка на някой с неясни критерии).

За мен важният момент е не колко, а как. В смисъл с какъв тип самолет примерно. Да, правил съм го, и продължавам да го правя - като реша да отида някъде, да избирам полети и авиокомпания според това, с какъв самолет ще летя до там. И това е първото нещо, което проверявам в съответните сайтове. Обичам да летя, и то много! Не заради мили или друг вид колекция, а заради самата емоция и усещане да съм горе. За мен част от цялото пътешествие, е именно пътуването до там. И то съществена част. Като това се отнася за дългите полети, в Европа вече няма много скрити козове. Както след това на място пък обичам да ползвам всякакъв вид локален сухоземен транспорт, какъвто ползват местните хора. Където това е възможно, и рационално, спрямо ограниченията за време, които имам от около 8-9 седмици, разхвърляни в годината.

Като обобщение мога да кажа, че не пътувам самоцелно, за където и да е само да е ново, или за където има намаления и промоции. А само по дестинации, които съм усетил вътрешно, че искам да видя, и им е дошло времето. На този етап, за следващите 5 години примерно, са не повече от 15-16 континентални държави + няколко (4-5-6) островни. Напълно реалистични и изпълними намерения. Като лонг уикенд триповете до любими места в Европа, които са ми "дежурни" и просто обичам да ходя там, не ги броя в това число.

 

Ако трябва да отговоря на въпроса в заглавието 60-65 общо?!? С много условности, разбира се. Толкова са май към момента  Ще видим след 5 години, живот и здраве, дали са настъпили промени, и дали спазвам темпото

[Roberto Baggio]

Ами то човек предполага, а Господ разполага, са казали хората, та знае ли се, но се надявам колкото се може повече, ама пуста му Италия много пречи...... много време и пари гълта - мине се не мине година и все натам ме дърпа

[bad kid]

Ами то човек предполага, а Господ разполага, са казали хората, та знае ли се, но се надявам колкото се може повече, ама пуста му Италия много пречи...... много време и пари гълта - мине се не мине година и все натам ме дърпа

 

И аз съм така с Италия, мине не мине някой месец и пак тръгвав натам... 

[AlexandraKo]

И аз съм така с Италия, мине не мине някой месец и пак тръгвав натам... 

Нали магеланец Петров тия дни от Алберобело изпъшка " тази Италия краде сърца":))

И моето си е там

[stanimir]

Е тя Италия си е за цял един живот

Най-близкото за мен до нея е Франция.

 

Предлагам дори да не я броим

Какво ли е да си роден и живееш във Флоренция или Венеция примерно ?

За наш късмет се превърна и в най-достъпната ни дестинация.

[Фил]

Ето още една ентусиастка 

[Сосче!]

Честно,не съм се замисляла колко страни ще посетя през живота ми. Просто не зная колко дълъг ще е той и не искам да научавам.Ще си пътувам докато и колкото мога.Не държа на количеството ,а на качеството-искам да ми е кеф!

[П.Кръстев]

Ето още една ентусиастка 

 

Тази докато кацне в една страна и трябва да излита за друга 

[liliya]

Нали магеланец Петров тия дни от Алберобело изпъшка " тази Италия краде сърца":))

И моето си е там[/quote

Ни ги краде, завладява ги.

 

На мен ми остана само Сардения. Надявам се да изръчкам и този отров догодина. Амин.

Колкото повече толкова повече, както казва Мечо Пух . Важното е да има наслада за душата...

Редактирано 16 ноември, 2016 от liliya

[Ariel_Mani]

За момента не съм излизала извън Европа, но искам да посетя почти всички държави в Азия и Африка и обмислям догодина да посетя Кения или Тайланд (зависи от желанията на съмишлениците ми). Обичам да посещавам различни градове, да се сблъсквам с нравите на хората и разбира се - да опитвам кухнята им. Напоследък ми се случва да се озовавам на места, които съвсем не са в ТОП листата ми, но... "колкото повече - толкова повече".

[ShaMan-H_Fel]

Ето още една ентусиастка 

 

То е лесно като ти плащат пътуването и единствената цел да счупиш рекорда на Гинес и да направиш няколко снимки. И аз искам да съм посланик на мира на световната организация на нам си к'во си, ама няма .

[jungfraujoch]

На 24.03.2016 г. в 16:17, Zaro каза:

Колкото - толкова. Искам докато съм жив, да съм здрав, на собствен ход и обща храна.

Аааа,колко готино!И аз така.

Държави по света една камара.Някои от тях нямам никакво желание да посетя.А пък и в сегашната ковид ситуация ще съм щастлива,ако мога да пътувам.

Още от дете си мечтая да посетя всички европейски столици.И също като @Elenaда видя колкото се може повече красота в България.

[Светославов]

Има ли значение? За мен не. Обичам да се връщам на стари места, обичам да откривам нови места, но не обичам да превръщам в сухи цифри местата, които обичам. 🙂 

[AlexandraKo]

Отдавна съм спряла да ги броя, но вчера се бях присетила, та си ги сметнах - 87.

Ще излезе, че откак съм се родила, всяка година - в нова държава:))))))

Новото, предизвикано от пандемията е, че не си правя дългосрочни планчета. Преди, за цялата година, си имах папки по месеци - билети, резервации, рента-а-кари - подредено, планирано-изпълнено.

Сега, планирам едно пътуване, правя резервации, с право на отмяна и купувам билетите от днес за утре. Сега си очакваме Сицилията, миналата година пропуснахме, тази - трябва да се докопаме, ако ще и през ЮА:)))))

Италия и на нас ни е слабост и поне, три пъти годишно ходим, а миналата - хич и много ни е криво.Ама, много:(((

Европа отдавна сме я претръшкали, но това не пречи, всеки път, да си открива човек още и още. Пример и за у нас - през пандемичната година, колко нови и красиви места видях в Бг, показани от съфорумците.

Много е хубаво пожеланието на @Zaro: “ жив, здрав, на собствен ход и обща храна” - много мъдро :))))

Човек, като е жив и здрав, Светът е негов:)))

Дали ще е на ново място или на харесано старо, има ли значение?
Важното е, на душата да и е добре.

[feel_the_rush]

Аз съм организаторът на пътешествия и почивки вкъщи. По принцип, имаме правило да не повтаряме, което важи и за хотели. Пообиколихме доста вече, минахме 50 държави, като почти в половин Европа не сме стъпвали - нали ни е близко. Ама с тая пандемия, миналата година се закотвихме в Гърция целия юли и август - аз работя дистанционно, мъжът ми пътува уикендите и там, който ден в повече може да си вземе. Сега не мога да си представя какво да правя в София след работа, ако съм тук през лятато. Друго си е да си вземеш чантата и за 5 мин на плажа до залез слънце. Затова и тази година, планът ни е същия. Също, децата пораснаха и започнахме да се замисляме да повторим любими дестинации - Шри Ланка, Малта, Куба, Египет... Мисля, ме дойде време правилито да отпадне 🙂

[funny]

Не мисля в цифри за пътуванията .

Искам единствено да мога да тръгна тогава когато ми се пътува , на там на където ми се пътува ( и позволяват възможностите ми) . След последната година , май ми се иска единствено да нямам външни ограничения за пътуванията ми. Вътрешните аз сама ще си ги преодолея.

[jungfraujoch]

преди 5 часа, AlexandraKo каза:

Важното е, на душата да и е добре.

Абсолютно!

Каква полза,ако си обиколил света,а сърцето ти е изпълнено с мъка,гняв и недоброжелателност?

Това не те прави богат.

Естесвено,че всички имаме грижи и проблеми, но те се решават с обичащите ни хора.И с радостта от споделените моменти,особено на път.

Нека се успокои светът,нека сме на собствен ход и обща храна,както ни е пожелал @Zaroи да имаме повече възможности за свободно и спокойно пътуване.Да оценяваме красотата,която ни заобикаля.Без значение къде се намираме.

Пожелавам Ви здраве и много пролетни усмивки! 

[Брани]

Тук се сблъсквам с огромен проблем. Понеже Империята обхваща почти цялата ни галактика, където и да отидем с Императора, все сме си в нашата държава 😞 Дори и да отидем на чужда територия, обикновено бързо я завладяваме и се озозваваме отново в Империята и все не мога да стъпя в чужда държава ... Специално оставихме една курортна планета свободна за да можем и ние да кажем, че сме излезли в чужбина, но като кацнем там и те винаги моментално се предават и ние пак сме си у нас 😞