Ало! Ало! - новини от Париж (и Франция)

[ДиянаВ]

6 minutes ago, stanimir said:

Нашия веднага побърза да се нареди до Макрон. 

 

https://m.24chasa.bg/novini/article/7404045

Нали имаха скоро един триъгълник с Меркел, близки са си🙂

[Георги]

Относно рационалността и емоцията, просто трябва да се приеме, че различните хора и характери ще приемат нещата по различен начин. И ако според вас проявяват свръх чувствителност по темата, то е най-нормално да уважим тази чувствителност, а не да се опитваме да я подиграваме, омаловажаваме и иронизираме. А последното е най-лесно, кажете ми нещо което е емоционално за вас - било то любима група, филм, хоби, религия, сграда, близък човек и мога точно с две изречения да я иронизирам с преливащ сарказъм и да съм много оригинален и забавен. 

 

Ще помоля темата да не се отвлича в такава посока. 

[Фил]

Архивна филмова фотография: Антъни Куин и Джина Лолобриджида във  филма "Notre-Dame de Paris". Режисьор Жан Деланоа, 1956 г. 

Снимка: Getty Images

 

 

[домосед]

Преди 1 час, Adventurer каза:

те разбира се нито са били в Париж нито знаят точно за какво става дума,

Точно за това не можеш да бъдеш сигурен. Аз така си мислех за собствената си баба, която беше много симпатична и обичаше да беседва в беседки. А чак като залезе комунизмът научих, че през 1920-те даже била учила една година в Париж.  

Преди 1 час, Adventurer каза:

"свалиха тотемите от покрива и видяхте ли какво стана"

Рано или късно ще чуем и другото (надявам се - не в тоя форум). Че им се е случила беля, защото са еретици и не са им правилни нито тотемите, нито датите на празниците

 

Преди 1 час, Adventurer каза:

за клетниците, които са ги строили и тези, които са плащали сметката.

Тук леко се подхлъзваш в класово осъзнат наратив. Човек, който си изкарва прехраната със зидария, не е непременно нито вярващ, нито клетник.  Работи се по каквито обекти се търсят през съответната епоха. Пирамиди, катедрали, метродиаметри ...

 

Преди 1 час, Adventurer каза:

Много по-значителни и на практика необратими са загубите от пожара в Бразилски национален музей например, но това не е свързано с допълнителен емоционален или религиозен багаж, който да замъглява преценката и затова и беше неглижирана новина като цяло.

Вярно. Но в Бразилия надали е била неглижирана новина

 

За останалото съм горе-долу съгласен с тебе, макар и да не бих подбрал съвсем същите думи. 

 

@Георги, ако смяташ, че спамим темата, може да ни отделиш дискусията на друго място

Редактирано 16 април, 2019 от домосед

[EliDion]

Загубата на културно, архитектурно, историческо, научно, религиозно и каквото и да е световно наследство, което ни помага да се определим кои сме? и защо сме? и как сме...? Независимо къде по света и в кой музей, църква или библиотека се случва и по каква причина, е трагедия само по себе си. Всеки индивид преживява трагедията по свой емоционален или рационален начин и това е негово право. Нека всеки я изживее или не, без да натрапва вижданията си на другите.

[Радика]

Преди 1 час, домосед каза:

.... Че им се е случила беля, защото са еретици и не са им правилни нито тотемите, нито датите на празниците...

 

О, вече се чу. Че се е случило заради греховете на съвременното поколение 🤨 

[akair]

37 minutes ago, Радика said:

О, вече се чу. Че се е случило заради греховете на съвременното поколение 🤨 

Някои стигат още по-далеч - вярват, че това е възмездие за пакет Мобилност, иницииран от Макрон...🤨

[AlexandraKo]

Ето и няколко картини, на един от любимите ми френски художници - Alber Marquet:

 

 

 

[Травеолани]

преди 9 часа, Topfly каза:

Много тъжна е цялата история, но въпреки това масовата реакция ми е малко трудно обяснима. Тази сутрин три мои познати във Фейсбук си признават, че са плакали... Рационалното аз в мен малко трудно приема,

 

Разбира се може би рекцията е не е заради самата сграда, а заради илюзията, че нещо може да е вечно...Вечни неща обаче няма! Човек е времен

 

Нотр Дам е строена, достроявана, подновявана 900 години. Нищо фатално няма да стане ако и сегашното пок е

 

 

 

 

Всеки човек има право на своите емоции и последващите от тях действия - нека не осъждаме хората. 

Реакцията е такава точно заради това, че голяма част от тази емблематична сграда, строена преди 900 години, която винаги е съществувала, беше разрушена. Някои от другите символи на Париж са толкова по-съвременни, а тази катедрала е като връзка с историята, с всичко, което се е случвало през вековете. 

 

В Полша също е имало разрушени катедрали от Втората световна война и са го реставрирали и построили наново. 

 

Надявам се и Нотр Дам да бъде реставрирана, колко години ще отнеме според вас?

[Фил]

преди 28 минути , Травеолани каза:

 

Надявам се и Нотр Дам да бъде реставрирана, колко години ще отнеме според вас?

Много е трудно да се каже преди да е ясно какви са точно щетите. 
Иначе френският министър на културата каза 3г., което не мен лично ми изглежда доста оптимистично ..., но дано.

Редактирано 16 април, 2019 от Фичо

[bad kid]

[Травеолани]

преди 1 минута , Фичо каза:

Много е трудно да се каже преди да е ясно какви са точно щетите. 
Иначе френския министър на културата каза 3г., което не мен лично ми изглежда доста оптимистично ..., но дано.

Да, 3 години ми се струва малко и на мен. 

Четох, че реставрацията, която е започнала през 2018 е трябвало да продължи до 2038 (не знам дали е вярна тази информация). Затова се зачудих ако една реставрация на съществуваща катедрала отнема 20 г., колко години ще трябват, за да я построят наново.

[Фил]

преди 26 минути , Травеолани каза:

колко години ще трябват, за да я построят наново.

E, пресилено е да се каже, че ще я строят отново, за щастие основната част - градежът от камък - беше спасена, огънят е унищожил предимно дървения покрив. 
Ето снимки след/преди пожара:

Редактирано 16 април, 2019 от Фичо

[Травеолани]

преди 17 минути , Фичо каза:

E, пресилено е да се каже, че ще я сторят отново - за щастие основната част от каменната част беше спасена, огънят е унищожил основно дървеният покрив. 

Да, аз имам предвид, че частта, която е напълно разрушена трябва да се построи наново. Благодаря за снимката, още не съм чела/видяла колко е разрушено.

Редактирано 16 април, 2019 от Травеолани

[домосед]

преди 11 часа, iaia_mama каза:

Нотр Дам беше първата голяма катедрала, която видях преди 15 години

По стечение на обстоятелствата Нотр Дам беше първата християнска църква, в която присъствах на литургия. В средата на 80-те. Влязох като турист ужким само да разгледам, но се беше случило неделя и изведнъж се оказах седнал сред плътно множество някъде на предните редове. Пространството, готиката, атмосферата, богослужебните дрехи, тържествените изражения на лицата и, на първо място, музиката ме очароваха. Ставах и сядах заедно с другите, а от време на време се даваше сигнал да се прегръщаш със съседите по банка или най-малкото - да се поглеждаш с добрина в очите. Беше ми любопитно какво ще стане накрая. Бях на 18, но дотогава и в българска православна църква на неделна литургия не бях влизал. Камо ли да съм се причестявал. Предвид, че бабите ми бяха още живи тогава, значи и на погребение не съм бил ходил. Евентуално - като по-малък на някой празник да са ме водили да палим свещи и купуваме здравец. Хем най-близката църква и до нас, и до гимназията ми да беше Александър Невски, чийто камбанен звън много обичах и винаги спирах да изслушвам до край, ако минавах, когато биеха празнично. А какво става накрая на службата във френската църква? Дават хляб и вино. От общата чаша вино не отпих, хем май имаше някакъв приемливо хигиеничен начин това да се случи, но на опашката за хляб се наредих. Пак от любопитство, защото не ми изглеждаше като хляб, какъвто познавам. Тяхната нафора е безквасна и прилича на тънък кръгъл жетон. Прищя ми се да си я взема за сувенир, обаче попът не ми я подаде в ръка, ами ми я напъха в устата. Направих еквилибристика с език, така че да не я олигавя със слюнка, и след като оттеглих на, според мене, безопасно разстояние от попа, я извадих с идеята да си я напъхам в джоба. В тоя момент изотзад ме стиснаха за рамената трима младежи на моя възраст в бели раса. Не казаха нищо, така че нямаше да помогне да се правя, че не разбирам френски, което си беше и истината. Оградиха ме и недвусмислено ми показаха с език на тялото, че докато не глътна жетона, няма да се измъкна от църквата. 30+ години по-късно още си нямам католическа нафора сувенир.

Редактирано 16 април, 2019 от домосед

[Роца]

За колко време ще я построят/реставрират, за момента е трудно да се каже. От сутринта един казва едно, друг - друго. Спрягаха се 3-5-10-20 години. Ей сега четох, че Макрон искал да я оправят до 5 години. Според мен най-логично беше мнението на парижкия общински съветник по културните паметници, което чух в сутрешния блок - че първо трябва да преценят (след като изсъхне) точно какви са щетите и къде са нанесени, преди да се дадат някакви срокове за реставрация.

А сега видях, че в руините са намерили медния петел-ветропоказател, който беше най-отгоре на шпила. Този петел е поставен там по време на голямата реставрация през XIX век от Виоле льо Дюк и в него има три реликви - шип от трънения венец на Исус, и по една реликва от св. Женвиев (покровителка на Париж) и св. Дени (първият епископ на Париж).

А ако искате да видите горе-долу щетите, Le Parisien са направили нещо като колаж "преди" / "след":
http://www.leparisien.fr/paris-75/avant-apres-voici-a-quel-point-notre-dame-a-souffert-de-l-incendie-16-04-2019-8054463.php

[iaia_mama]

преди 41 минути , домосед каза:

По стечение на обстоятелствата Нотр Дам беше първата християнска църква, в която присъствах на литургия. В средата на 80-те. Влязох като турист ужким само да разгледам, но се беше случило неделя и изведнъж се оказах седнал сред плътно множество някъде на предните редове. Пространството, готиката, атмосферата, богослужебните дрехи, тържествените изражения на лицата и, на първо място, музиката ме очароваха. Ставах и сядах заедно с другите, а от време на време се даваше сигнал да се прегръщаш със съседите по банка или най-малкото - да се поглеждаш с добрина в очите. Беше ми любопитно какво ще стане накрая. Бях на 18, но дотогава и в българска православна църква на неделна литургия не бях влизал. Камо ли да съм се причестявал. Предвид, че бабите ми бяха още живи тогава, значи и на погребение не съм бил ходил. Евентуално - като по-малък на някой празник да са ме водили да палим свещи и купуваме здравец. Хем най-близката църква и до нас, и до гимназията ми да беше Александър Невски, чийто камбанен звън много обичах и винаги спирах да изслушвам до край, ако минавах, когато биеха празнично. А какво става накрая на службата във френската църква? Дават хляб и вино. От общата чаша вино не отпих, хем май имаше някакъв приемливо хигиеничен начин това да се случи, но на опашката за хляб се наредих. Пак от любопитство, защото не ми изглеждаше като хляб, какъвто познавам. Тяхната нафора е безквасна и прилича на тънък кръгъл жетон. Прищя ми се да си я взема за сувенир, обаче попът не ми я подаде в ръка, ами ми я напъха в устата. Направих еквилибристика с език, така че да не я олигавя със слюнка, и след като оттеглих на, според мене, безопасно разстояние от попа, я извадих с идеята да си я напъхам в джоба. В тоя момент изотзад ме стиснаха за рамената трима младежи на моя възраст в бели раса. Не казаха нищо, така че нямаше да помогне да се правя, че не разбирам френски, което си беше и истината. Оградиха ме и недвусмислено ми показаха с език на тялото, че докато не глътна жетона, няма да се измъкна от църквата. 30+ години по-късно още си нямам католическа нафора сувенир.

Ах, домосед, стига бе!  Четох те и виждах себе си!
Аз също бях в Нотр Дам точно в неделя сутринта и без да зная и искам, докато се усетя започна служба. За нула време бях сгащена сред народа, насядал по пейките и ми беше неудобно, от една страна, да изляза, от друга страна ми беше ново и твърде интересно какво ще се случи. Съответно бях очарована от обстановката, музиката, тържествеността... Чудно ми беше и че всичко се предаваше и по едни огромни монитори вътре, разположени на няколко места под различен ъгъл, така че и тези назад да виждат детайлно какво правят духовниците отпред.
Накрая уж обикалях покрай стените, опитвайки се с една "сапунерка" да снимам някои от красотите (голяма част от които ми се получиха доста тъмни, за жалост) и неочаквано се озовах пред един отец в бели дрехи, който ми се усмихна благо и подканящо. Докато се чудех правилно ли разбирам, един чичо се шмугна пред мен и ме изпревари, та благодарение на това и успях да разбера какво трябва да направя. Ами, лапнах я нафората, въпреки че в този миг светотатствено предпочитах и аз да си я взема за сувенир. Но попа ми държеше едната ръка и с усмивка и леко поклащане на главата ме изчака докато глътна "паричката". После сложи длан на главата ми и каза нещо, което не разбрах, естествено.  Сините му очи ги виждам и сега, обаче  🙂   За виното поне не настоя  🙂

Редактирано 16 април, 2019 от iaia_mama

[galiafoteva]

Независимо от факта, че външните стени, кулите и част (според мен) от конструкцията са останали, ще е необходимо сериозно обследването на цялата сграда. Което от своя страна ще отнеме доста време. Със сигурност , а и се надявам да е така, има подробни чертежи на сградата. Всеки елемент (колони, греди, сводове и др.) и връзките между тях ще се "гледат под лупа". Когато това обследване приключи, едва тогава ще започнат и проектните решения за реставрацията и новите конструктивни решения. Принципно е по-лесно да изградиш ново, отколкото да реставрираш и да надграждаш над съществуващо.

[Василена]

На 15.04.2019 г. в 22:15, luba_rizova каза:

Аз честно казано, се разплаках. Направо не мога да си го представя. Защо, по дяволите, дават на сульо и пульо да ремонтират такива сгради? На някакви мундари непукисти. Толкова ли няма пари за качествени ремонти... Направо ужасна трагедия. 

Фирмата, която ремонтира катедралата е единствената, която ремонтира всички паметници на изкуството във Франция и има огромен опит. Не са сульо и пульо.

Редактирано 17 април, 2019 от Георги
моля, без заяждания

[Topfly]

На литургия в Норт Дам не съм бил, но Париж ми беше първото пътуване на “Запад“ още през далечната 1990-та година. Тогава ми трябваха визи за Австрия, Германия и Франция. С чакане на опашки и доста пари се сдобих с трите визи, но за мое най-голямо учудване паспортна проверка към “Запад“ имаше единствено на австрийско-унгарската граница. От там до Париж дори и не спирахме на границите. Автобусът само намаляваше и като видеха, че сме туристи ни махаха да продължим. Никой не искаше да ми провери визите придобити с голям зор и много пари...

 

1990-та година Париж беше много по френски град. Имаше туристи, но значително по малко от днес. За Айфеловата кула се чакаше няколко минути на касата, а в Лувъра, Нотр Дам и т.н. се влизаше без проблем. Дори и в по туристическите части на града в заведенията местните бяха мнозинство...От тогава много пъти съм бил в Париж, но от година на година за мен града си губи своя чар 😞 Толкова много стават туристите, че на много места в града те стават мнозинството 😞

 

Въпреки всичко Париж има много специално място в моето сърце, когато става дума за пътешествия. До ден днешен си спомням, как пристигнах със стереотипа, че това е свободният град в който любовта е едва ли на на всеки ъгъл и този стереотип ми се потвърди доста неочакванo. Качихме се в асансьора на Айфеловата кула и там имаше едно момче, което го управляваше. Точно преди да се затвори вратата, последна се качи една много атрактивна французойка, която само се усмихна на момчето и почнаха да се целуват. До втория етаж на Айфеловата кула само се целуваха 🙂 След това отново му се усмихна, кимна му и излезе. Явно е, че бяха гажета, но въпреки това бях шокиран как любовта е просто във въздуха 🙂

[Роца]

Да сменя малко темата 😉

 

От 3 до 5 май ще се проведе инициатвата "Всички на опера" - 26 оперни театра из цялата страна ще отворят вратите си за посещения на сградите, някои репетиции, ателиетата за костюми и гримьорните: http://tous-a-lopera.fr/

 

[galiafoteva]

Привет от "революционен" Париж! Днес успяхме да видим града с необичайна за него атмосфера. Във 10ч. сутринта улиците бяха празни, метрото-също. Чак страх да те хване. Понеже всичко (или почти всичко) беше затворено, отидохме до музея  Gravin, след което обиколихме Монмартър (посъветваха ни, като по-спокоен район)! Пълно беше с полиция и жандармерия. Ама пък едни жандармеристи....😍 иска ти се да те арестуват 😅. Майтапа на страна, но наистина се усещаше напрежение. Съвет към тези, които искат да посетят интерактивната изложба на Ван Гог и изложбата Тутанкамон- купете си билетите по-рано през интернет. Аз докато се начудя за кой ден и взеха, че свършиха. Тук сме до 6 май.

[Роца]

На 15 май се навършиха 130 години, откакто Айфеловата кула е отворена за посещения.

Случаят беше отбелязан с вечерен светлинно-музикален спектакъл в продължение на 3 дни.

Ето малко кадри от него:

 

[Сосче!]

Красота! Искам пак там и на живо!

Да попитам за буквичките от кирилицата край Сена - къде точно са поставени?Благодаря! 

 

[Фил]

По повод тенис-турнира от големия шлем "Ролан Гарос" , който се провежда в момента, и в чест на 130 годишнината на Айфеловата кула, с подкрепата на минералната вода "Перие", търсачите на силни усещания имат шанс да се спуснат по "тролея", опънат между втория етаж на кулата и Военното училище, "прелитайки" над Марсово поле. 

A Zip Line Off of the Eiffel Tower Is Opening in Paris for a Limited Time — Here’s How to Experience it

AN EXTRAORDINARY FLIGHT FROM THE 2ND FLOOR OF THE EIFFEL TOWER!